„Метафизиката е много удобно нещо: тя позволява на човек да се интересува от всичко и едновременно с това за нищо да не носи отговорност. Всеки конфликт може да се разреши чудодейно, незабавно и стопроцентно“ – Владимир Каминер, „Момичето и вещиците“

Брауновото движение е хаотичното преместване на твърди частици в газообразна или течна среда, без определена цел. За да съществува брауново движение, не е необходимо наличието на разумен живот. Не е необходимо и наличието на живот въобще, а само на малко топлина. Микроскопичните молекули на водата шамаросват от всички страни случайно попадналата твърда частичка и тя описва напълно случайна зигзагообразна траектория, която винаги като че ли се колебае около едно и също място.

А как стои въпросът с насоченото постъпателно движение?

Тук става по-сложно. Живите организми винаги се стремят към нещо - например към топло и светло място с повечко калории. Ако имате чиния с риба и имате котка, траекторията на котката така ще се промени, че рано или късно задължително да достигне чинията.

снимка

Интелигентният живот е още една стъпка отгоре. Интелигентният живот може да строи модели в съзнанието си и да планира. Например, интелигентният живот може да инвестира нещо малко, за да получи в бъдеще повече, т.е. вместо да излапа рибата сега, да си остави в хладилника за после. Или да посее семената на нивата, вместо на момента да ги изяде.

Тази удивителна способност на интелекта се нарича планиране - построяване на благоприятна хипотеза (семената ще поникнат и ще имам много повече от сега), набелязване на цел (ще си реша проблема с глада за цяла година след това), изработка на стратегия (първо ще сея, после ще жъна) и изпълнението и (трай, бабо, за хубост). Друга важна черта на интелигентния живот е способността му да се учи.

Има ли интелигентен живот в българското правителство? Да анализираме.

Добрата новина е, че в българското правителство има живот. Всички усилия са насочени към унищожаване на натрупаните досега запаси.

Лошата е, че май няма разумен живот - нямаме планиране за повече от 2-3 месеца напред. Всъщност имаме, но плановете непрекъснато се променят.

Можем да оценим интелекта на цялото общество като приблизително равен на крокодилския. Като се замисля, малко по-слаб от крокодилския, защото крокодилът по интелект се доближава до птиците и бозайниците, и е най-низшето животно, което се поддава на обучение. А българското общество с огромна мъка си вади поуки.

Колкото по-нагоре в държавната йерархия се изкачваме, обаче, толкова повече изчезват признаците на интелигентен живот и се увеличават признаците за брауново движение. На какво се дължи тази всекидневна промяна на стратегии, цели, обосновки и предложения?

Смешно ми е и ми е тъжно, защото смехът в политиката винаги е за сметка на гражданите.

Живеем в исторически трилър, в който се извършва огромно по размах разслояване на държавите - на държави, в които времето тече напред и които знаят какво е информационно общество, знания, интернет и глобализация и на не-държави, в които времето тече назад – В Нигерия вече и токът е сериозен дефицит, Могадишу е изглеждал по-добре преди 30 години, а в Северна Корея вече едва може да се купи храна с купони. Високата технология изисква по-добра организация.

Според Юлия Латинина не-държавите не издържаха изпитанието с бъдеще – у тях не се откриха достатъчно големи групи граждани, заинтересовани от прогреса, готови да поемат отговорностите на постмодерния свят. Предпочетоха старата рецепта, с излъчване на мачо-полубог начело на обществата си.

Неясно се изразих. Всички искат прогреса под формата на германски заплати, но с местна дисциплина и култура. Резултатите могат да се наблюдават в Гърция.

Накъде върви България?

За щастие, предпазната мрежа на ЕС не позволи на България да се хързулне бързо назад.

Макар и с бавни стъпки, и въпреки попътния европейски вятър, България в последните месеци отстъпва от 10 до 65 години назад – към национализация на пенсионните фондове, към вдигане на местните данъци, към данък въвеждане на данък „лукс“, към платени данъци преди годишния преглед на колата (приоритетът очевидно е данъкът, а не безопасността на пътищата), към затвор за „подбуждане към дискриминация“. С цел „да се погрижи“ за здравето на населението, властта вдига акциза на тютюна, но си прави оглушки за забрана на тютюнопушенето по заведенията (кое е приоритет?).

Време е да кажем, че царят е гол, че българската политика няма субект, че ГЕРБ е виртуална партия, която реално не съществува (поне за един митинг на ГЕРБ спомняте ли си?). Доверието, което ГЕРБ получи от ЕНП и от избирателите в аванс, се изпарява в космоса, поради липса на масивно тяло с гравитация, която да го задържа. Управляващата партия се е разпаднала на съставните си групи по интереси, всяка от които води собствен живот. Призивите да се подкрепи ГЕРБ безкритично, са призиви да се впрегне умрелият кон отново в каруцата.

Проблемът не е само в това, че ГЕРБ компрометира дясната идея. Проблемът е налаганото публично метафизично мислене, което очаква незабавно, чудодейно и стопроцентово решаване на проблемите с магическа пръчка. Отстрани дебне недовършеното носталгично левичарство, опасно и за големи и силни държави, а за нас – почти смъртоносно (виж Гърция и замълчи!)

Не ни трябват заклинания. Най-важната задача сега е, да се събудят гражданите, които да поемат отговорност за съдбата си, да се събере критичната маса, която да изиска от институциите да работят. Вижда се с просто око, че протестите вършат работа – и при презастрояването, и в екологичните въпроси. Върши работа и държането на сметка за обещаното и неизпълненото.

Кой възпитава, кой вдъхновява обществото в днешно време? Православната църква, която иска да получи местенце в държавната образователна система с аргумента че ще доставя морал и добро възпитание, за съжаление, никого в нищо няма да възпита. Поне докато и се подаряват имоти и вярващи и има резервирано място на трибуните до властта. Най-много да възпита групата чиновници в раса в неутолима алчност. Осиротялата образователна система? С петдесет и втория университет, за който отсега се знае че ще продава дипломи? Съдебната власт и МВР? Те ще възпитат обществото, само ако докажат неизбежността на наказанието за всеки, който престъпва чертата.

Вдъхването на кураж, на вяра в иднината, на увереност, на чувство за посока, е първостепенна задача за автентичната десница, ако желае да спечели борбата за бъдещето.

Проблем е, че най-активните и най-способните нямат интерес да се реализират в не-държавите. Защо, след като има места по света, където ще бъдат уважавани и подобаващо оценени.

Да прекратим брауновото движение и да дадем път на разума.

Публикувано във в-к „Седем“

Съобщение на Прессекретариата на Президента на Република България 28-10-2010 17:00 | “Президентът на Република България проявява разбиране към силно притесненото положение, в което се намира вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов, очевидно затруднен да отговори на отправените към него въпроси по повод имотното му състояние. Вместо да даде конкретни и точни отговори, министър Цветанов се [...]

Funky 16 Questions е рубриката, в която всеки месец задавам на един от любимите си музикални хора 16 въпроса. Целта е и аз, и читателите на този блог да ги опознаят по-добре, да разберат за тях неща, които няма откъде да узнаят. Възхищавам се на всеки един от тези хора.

Октомврийският участник във Funky 16 Questions е първият, който започна да върти на музикалните си партита плочи от лейбъла Балкантон. Той е първият (и засега единствен), който събра в няколко компилации любимата си музика от същия лейбъл. Той е първият, който създаде специализирано радиопредаване за фънк музика (миналата седмица отбелязахме стотното му издание). Той е един от най-обичаните български диджеи. Той е някак нереално добър човек. Той е Skill.


01. С какво се занимаваш?
Здравейте и привет от Пловдив!!! Много хора ме знаят като Skill, но истинското ми име е Стефан. Занимавам се с много работи, но това, което вас може би повече ще ви заинтересува, е това, че съм страшно запален колекционер на рядка и трудно намираща се музика на плочи! Имам доста ценни и интересни неща, като се има предвид в коя част на Европа сме се родили и колко много от световната музика на времето не е достигала до нас (разбира се, като се изключат контрабандните канали – слава Богу)... От доста години съм се захванал с нелеката задача да споделям и пускам музика, която на мен ми харесва, която хората нямат възможност да чуят навсякъде и това определено е една от работите, които наистина ми доставят удоволствие!!!

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Знам, че стандартът и ако щете манталитетът в България не позволява и донякъде стопира мечтите, но мисля, че трябва да има повече принципни хора и DJ (ама истински), да има повече строго профилирани клубове, направени от хора, които не търсят само печалбата, а са решили да възпитават чрез музика обществото и това да им носи удоволствие (поздрави за Стилиян от Love & Happiness Music, за Sleep Walkingz Crew и техния проект Jam On It и въобще за всички онези хора, DJ, инициатори, смели мечтатели, които действат по същия положително градивен начин)!!!

Друго много важно нещо – на хората не бива да се отнема правото на избор, трябва да има различни по тематика събития, които да се случват по професионален начин и тълпата да избере най-добре измисленото парти. Ей в такъв момент се вдига нивото на сцената, защото започва да се заражда някаква качествена конкуренция, която предлага стойностно направен, измислен и работещ продукт. Но засега положението в България е такова, че колкото и да ти се иска да посетиш някое приятно местенце в родния си град или другаде, където искаш да чуеш хубаво подбрана музика – трудно можеш да намериш такова място... не казвам, че не се появяват такива инициатори, но те за съжаление по мое наблюдение прекалено бързо се отказват по безброй причини, които са си класика в нашата малка страна!!! Има и такива лъжепатриоти, които „уж” поддържат и се грижат за сцената, а като стане дума за някое малко по-различно парти, се извъртат и казват: „Дай нещо по-комерсиално – пак да е FUNKY, но по-познато за хората”...

А за мен хората, като ги гледам, имат крещяща нужда от Музика с главно М!!! Истината е, че някой такъв като нас трябва да направи един маниашки клуб и съм сигурен, че скоро и това ще стане!!!

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Каква кариера, какво равнище? Аз гледам да съм над тези неща... Не съм кариерист, просто съм един ценител на добрата хубава музика и се старая да я споделям с хората – чрез радиопредаванията и чрез партитата, които организираме със свестните хора около мен. Това, което искам, е нещата да се случват по естествен начин – това е истината!!! В това вярвам безрезервно.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
За мен животът ми не е стълба, която катеря и драпам с нокти и зъби за да стигна горе на всяка цена. Неее, всяко нещо, което съм създал, е било част от мен в даден момент, зародило се е дълбоко във вътрешността на душата ми и е излязло навън, защото съм го почувствал и съм започнал да го работя. Никога първоначално не съм мислил какво ще постигна като направя даден продукт – аз просто се отдавам на музата си и го правя. Понякога нещата са ставали от раз, но понякога времето се е намесвало и е отлагало разни проекти и като се замисля – почти винаги е имало за какво!!!

Едно от нещата, с които ще съм доволен, е ако хората ме запомнят с това, че от DJ’те и колекционерите от моето време, аз първи пусках по Jam’ове и по партита Балкантон плочи и целта, когато съм ги пускал, е била да се опитам да възродя интереса към българската танцувална музика от 60-те, 70-те и 80-те години, защото, колкото и срамно да звучи – младите българи наистина не познават тази музика и се учудват какви добри неща са се правили зад желязната завеса в бившата социалистическа България!!!

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Засега успявам, може би балансът идва от зодията ми... ммммм незнам.

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Разбира се, че е имало такива моменти (даже прекалено доста е имало), но съм разбрал, че точно когато ти е най-трудно, се вижда кой си и колко струваш!!! Може и странно да звучи, но аз обичам тези житейски уроци и съм благодарен на съдбата за тях. Трудностите и препятствията по пътя те правят по-истински, по-естествен, по-издръжлив и търпелив човек.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Вдъхновение черпя от всичко, което ме заобикаля, ако имам някаква цел, тя е да бъда потребен на това общество и с всяко едно нещо, което съм правил, съм мислил над това – задавал съм въпроси, опитвал съм се да отговарям на други, въобще съм целял да мотивирам мислене у хората!!!

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Като върна лентата назад, първото парче, което се сещам и изплува в мозъка ми, беше Guantanamera и с него се сещам за ваканциите на село и за вуйчо ми, как ни нареждаше всички братовчеди, даваше ни по някакъв предмет (въображаем инструмент) и с него изнасяхме импровизирани комедийно-музикални спектакли под негов съпровод на китара, и това беше почти на всеки голям семеен празник. И разбира се всички роднини и приятели, които се бяха събрали на масата, мнооого се радваха, смееха се и ръкопляскаха.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Докато отговарям на тези въпроси си пуснах да се въртят няколко мои любими Soul Blues трака от една компилация, която подготвям. Ето част от тях:

Bobby 'Blue' Bland – Rockin' In The Same Old Boat (196x, Duke)
Fenton Robinson – You Don't Know What Love Is (1974, Alligator)
Little Beaver – I'm Losin' The Feelin’ (1972, Cat)
Ollie Nightingale – I'll Take Care Of You (1973, Pride)
Geater Davis – I'm Gonna Change (1972, Luna)
Johnny Copeland – Old Man Blues (1971, Kent)
Johnny Guitar Watson – It's All About You (1973, Fantasy)
Arthur Adams – The Blues (1975, Fantasy)
Walter 'Wolfman' Washington – Sure Enough It's You (1989, Charly)
R.L. Burnside – Bad Luck City (2000, Fat Possum)

10. Опиши любимата си музика.
Oбщо взето – “SOULFUL” музика... Mузика, изпълнена с истински чувства, както пропита с болка и мъка, така и правена със страст за живот, с много любов от сърце и душа!!! Няма значение каква по народност или какъв стил ще е тя, но ако трябва да съм напълно честен (а то е задължително), предпочитам повече тъжната музика, отколкото веселата... ммм да – точно тя отключва в мен повече заключени вратички!!!

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Има, и са мноого! Няма да ги изброявам, защото после ще се сетя за някой, който съм пропуснал, и ще ме е яд. Общо взето, това са все албуми, които ми навяват спомени, може да ме разчувстват и разплачат, но после ме карат да се усмихна и да продължа по своя път с изправена глава!!!

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Плочата, разбира се!!! Аз съм маниак на звука й и на историята, която носи тя със себе си. Но да не забравяме все пак, че музиката не е нещо материално – тя е чисто и просто вибрации от тонове и звуци, които носят със себе си различни чувства и настроения и ние имаме невероятната възможност да възприемаме това вълшебство с нашите сетива...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Не ми харесват тези двете думи – „губят и печелят”. На въпроса ще отговоря така : За тези, които знаят и имат идеята какво търсят, интернет е полезен, а за тези, които не знаят и нямат вроденото чувството да изследват, да намират, да се интересуват – интернет е просто адското губене на време!!! Мисля си, че в действителността, в която живеем, като че ли по-малко я има тръпката, която я имаше при нас... Търсихме, чакахме по месеци за един албум, радвахме му се, научавахме го наизуст от слушане и след време този албум ни ставаше скъп и ценен, защото просто се привързвахме към него и така всичко се повтаряше със следващия и следващия...! В момента с интернет, телевизията и всичките модерни технологии и медии се създава едно свръхпредлагане, много излишна информация, и това нещо според мен просто обърква хората и ги дезорганизира... Но не знам – казват, че човек се приспособява... Може би днешните музикални маниаци по някакъв техен, различен начин ще изживеят своята тръпка.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Не мога да отговоря конкретно, всяко едно събитие си го изживявам все едно е най-доброто. Просто не обичам и не са ми приятни половинчатите неща, като например „Дай да отбием номера и да вземем парите”. Нека за събитията, които сме правили и ще правим, оставим хората да говорят...

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
DJ винаги е бил един от важните посланници на музиката по целия свят. Той е човекът (без значение дали радио или клубен DJ), който прави едно парче популярно и обичано от хората, затова си мисля, че призванието DJ заслужава нужното уважение.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
За мен беше чест и истинско удоволствие!!! Приех да отговоря на въпросите ти, защото те чувствам много близък, братко!!!


Повече за Skill ще откриете тук:
myspace.com/skill032
facebook.com/skill032

email:
funkyskill@gmail.com

Двете му радиопредавания и форумите към тях:
слушай Радио Neko онлайн
форуми на Радио Neko

Албумът Българи на Ceco & Skill можете да поръчате тук:
balkan-breakdance.com/bulgari/

Близаната ни беше съседка и се мисли по погрешка за звезда, а ближещата е висока 1.50 и се губи сред децата, като започне да раздава автографи.

Екстравагантност и безпаричие на корем.

От почти три години (Лекарска тайна 1, Лекарска тайна 2) се чудя как така лекарите дават толкова информация за състояние на пациенти пред медиите.

Ето, че и съпругата на Христо Мутафчиев възразява срещу тази практика : bTV: Елица Мутафчиева: Не желая никой да дава информация за състоянието на Христо

Според мен обаче се е насочила в грешна посока - просто да подаде жалби с конкретни имена на доктори, които са общували с медиите. Тя и без това ги е изброила. Не са виновни медиите, че питат, нито обществото, че иска хляб и зрелища. А докторите, че си позволяват да дават лична здравословна информация без разрешение! В цял свят това е строго пазена тайна, тук слушаме постоянно навсякъде за поредния случай в детайли.

Може би си мислите, че правителството взема решения на база на анализи, статистики, експертни доклади? Грешите. Ето пример със стенограма от последното заседание на правителството.

Чужди примери

Човек би си помислил, че правителство с реформаторски амбиции ще се учи от най-добрите, най-реформаторските, най-успешните примери, защото иска да постигне бързи положителни ефекти. Не, нищо подобно. Цитират се примерите, които най-скоро са пускани по телевизията – Франция и Унгария.

За сведение – Унгария е страна, която фалира заради популизъм в икономическата политика и в момента се поддържа на изкуствено дишане със заеми от МВФ и ЕК. Франция не се характеризира с някакъв реформаторски дух, но въпреки това там винаги има стачки и протести. И двете страни нямат някакви особени постижения в областта на икономическия растеж през последното десетилетие. Т.е. правителството базира решенията си на доказано лоши примери.

Статистиката не я разбираме

БОЙКО БОРИСОВ: Константинов, колко е средната продължителност на живот в България за мъжете?

СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Към 69 години, ако не се лъжа.

БОЙКО БОРИСОВ: Практически ако приемем, че отиваме на 66 години, както казва МВФ, четири години средно ще могат да ползват пенсиите си мъжете. Колко е смъртността при жените? И 71 – при жените – 7-8 години жените.

Макар че числата не са съвсем верни, явно се обсъжда средната продължителност на живота при раждане. Която е по-ниска заради детска смъртност и пр. – неща, които нямат никакво влияние върху пенсионирането. Когато говорим за пенсии, има смисъл да се види колко е средната продължителност на живота при пенсиониране. 

В България средната възраст за пенсиониране е 56 години. Според НСИ очакваната продължителност на живота на един човек на 56 години е 22 години. Дори при 65 години – средна очаквана продължителност на живота на човек на 65 години е над 15 години.

НОИ има и данни за средна продължителност на получаване на пенсия в България – и тя се е увеличила значително (с около една четвърт) за последните 20 години. Около 20 години е средната продължителност на получаване на пенсия, при 16 в края на комунизма.

Между другото, няма нужда да се гледа статистика, за да се разбере, че хората в България въобще не умират толкова млади колкото си мисли премиерът. Фактът, че има над 2.2 милиона пенсионери (една трета от населението) показва, че хората живеят доста дълго време след пенсионирането си. Ако хората живееха кратко време след пенсиониране, броят на пенсионерите би бил минимален (какъвто е бил дълги години по време на комунизма, защото хората тогава са умирали доста рано).

Не сме като предишните, макар че правим същото като тях

БОЙКО БОРИСОВ: И питам аз, защо държавното НОИ да плаща единадесет години, а частния пенсионен фонд, за който толкова сме лоши, да плаща осем години. Нали толкова говорим, че частното и държавното са равни по Конституция. Защо не са променили и тук закона?

Защото държавата е дала временно изключение – да се пенсионират много рано и с малък стаж категорийните работници и това временно изключение временно се финансира от НОИ. Само че, под натиска на синдикатите, това временно изключение постоянно се удължава и сегашното правителство също ще продължи срока му поне до края на мандата си. За какво точно премиерът укорява предишните правителства, след като прави абсолютно същото като тях?

Не можем да смятаме

Всички министри повтарят, че в НОИ има два милиарда дефицит. А всеки, който погледне бюджета на НОИ, ще види, че държавата субсидира НОИ с над 4.4 милиарда лева (т.е. дефицитът е 4.4 милиарда лева). Явно никой не поглежда данните, а всички повтарят като папагали неверни твърдения на синдикатите.

Имаме супер модел, който обаче постоянно греши

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Второ, ние не си измисляме откога да се вдига стаж и възраст, а го правим на базата на разчети в една дългосрочна визия.

Тотю Младенов всяка седмица измисля нова пенсионна "реформа" и всяка седмица ни казва, че това е единствена, неповторима и най-добра реформа. А сега изцяло е преписал предложенията на синдикатите, които предвиждат да се отложи реформата с десетилетия, и отново ни убеждава, че това е най-доброто. Е, как може с една и съща аргументация да се предлагат най-различни и дори противоположни предложения?

Не следим данните

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Тежестта се поема от хората от 2000 до 2010 година, когато непрекъснато се увеличаваше стаж и възраст. Нека да си починат една-две години хората и ще продължим да го правим.

Да – през 1999 средната пенсионна възраст е 57 години, през 2009 година е 56 години. Това е едно постоянно и огромно повишение на стажа и възрастта, въпреки че тя всъщност е спаднала.

Частичната национализация не е национализация

БОЙКО БОРИСОВ: Родените след 1060 година и те имат там вече събрани около 3 милиарда лева. Ние тези пари не ги пипаме. Сиреч, не говорим за национализация или за каквото и да било, те остават там.

Понеже национализираме 0.5 милиарда – а не национализираме останалите 3 милиарда, всъщност няма никаква национализация. Утре ще национализираме една частна телевизия и с откраднатите пари ще субсидираме държавната телевизия. Но това не е национализация, защото не сме национализирали останалите телевизии, а можехме – защото те телевизиите са на обществото.

Не сме съгласни, но вдигаме данъците – обаче, всъщност, вдигането не е вдигане

БОЙКО БОРИСОВ:  Нашето предложение е повече от ясно, работете си плюс даваме ви повече въпреки, че работодателите или ние самите като десни хора не сме съгласни с това, че трябва още да вдигаме с 1,8, но глобално от времето когато е дошло това правителство пенсионната вноска е с 0,2 на сто по-малка. Като казват скок или скачане на пенсионната вноска в същност тя подскача с 0,2 на сто по-малко от това, което е била… 

То и предишното правителство може така да каже: В началото на мандата не бяхме в ЕС и не усвоявахме еврофондове, след това влязохме в ЕС и ни дадоха еврофондове, но после ни ги спряха. Така че и в началото, и в края на мандата не сме усвоявали никакви еврофондове, т.е. няма никакво влошаване.

Блогът за икономика 2010

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която е на първо официално посещение в България откакто пое поста на 23 октомври миналата година, става доктор хонорис кауза на Великотърновския университет – същият, където ( по внушението на Първанов) местните началници шумно огласиха желанието си да титуловат като учен и Владимир Путин, но не спечелиха благоволението му. [...]

Имам възможността да направя номинации за bgsite 2010. Намислил съм няколко, но съм отворен за предложения. Ще се радвам, ако помогнете и споделите проектите, които намирате за хубави и иновативни.

Skoda прави показно за това как да използваш умно навиците на потребителите си, за да предадеш ефективно своето послание. Наблюдението на аудиторията често води до интересни открития, които може да помогнат на маркетолозите.

Оказва се, че в Полша потребителите имат навика да поставят две от националните телевизии на два определени канала на телевизора си. Рекламната агенция използва този навик, за да представи удобството на багажника с дистанционно в новата Skoda Superb, като пуска две модификации на рекламата в едно и също време. Вижте как:

Смятам, че в България доста домакинства също по навик са подредили Канал 1, bTV и NOVA на първите три канала на телевизора си. Вероятно и много други държави имат подобни навици, които могат да бъдат използвани – не само по отношение подредбата на телевизионните канали, но и във всеки друг аспект от ежедневието. Наистина, използваният от Skoda подход е доста скъп и се използва с известна процентна успеваемост (със сигурност има домакинства, които не са подредили каналите си). Но концепцията е добро напомняне да се оглеждаме за устойчиви навици – със сигурност има добри начини, по които да ги използваме.

Няма подобни постове.

Българските чиновници са намерили начина хем да продължават да се помайват, хем от Брюксел да не им се карат.

Ходих на конференция за бедността. Цялата 2010-а е обявена от ЕС за година на борбата за това, да няма бедни. Важно и благородно начинание.

Та, на конференцията, организирана от министерството на Тотю Младенов в края на октомври на въпросната година очаквах да разбера, какво е свършено за предходните 10 месеца в битката с бедността. Например, да науча отговорите на въпроси като: Колко са бедните в страната? Защо са бедни? Какво може да се направи, за да престанат да бъдат бедни? Какво от онова, което може да се направи, поема държавата като свой ангажимент – с какви ресурси, в какви срокове, с какви очаквани резултати?

Гложенският манастир ми наподобява на тези в Метеора, отчасти като архитектура и положение - изграден е на възвишение въху скала

Продукти за 4 порции:
За кюфтета:
500г телешка кайма
1 яйце
щипка сол
1ч.л. пресен магданоз
щипка индийско орехче
1с.л. разтопено краве масло
2с.л. счукан сухар
50мл олио

За сос Бешамел:
2с.л. брашно
1 жълтък
500мл прясно мляко
1с.л. прясно изцеден лимонов сок
щипка сол
100г настърган кашкавал
2с.л. краве масло

Приготвяне:
Телешката кайма се слага в купа. Омесва се заедно с 1 яйце, щипка сол, щипка индийско орехче, 1с.л. разтопено, краве масло и 1ч.л. ситно нарязан магданоз. Оставя се 20 минути да се овкуси. От каймата се оформят 4 кюфтета, които се овалват в счукан на ситно сухар. Пържат се в горещо олио. Изпържени те кюфтета се слага в купа от йенско стъкло.
Брашното се слага в купичка. Налива се 100мл прясно мляко. Сместа се разбърква да стане на каша. В тиган се слагат 2с.л. краве масло. Съдът се поставя на включен котлон. Кокато се разтопи мазнината, се добавя млечната каша. Бърка се в продължение на 3- 4 минути, за да се запържи. После се добавя останалото мляко. Бърка се до сгъстяване. Бешамелът се овкусява със щипка сол, 1с.л. прясно изцеден лимонов сок. Тиганът се оттегля от котлона. Оставя се за 10 минути да поизстина. Към сосът се слага 1 жълтък. Бърка се непрекъснато докато се получи хомогенна смес. Кюфтетата се слагат в тавичка. Поливат се с Бешамел. Поръсват се с настърган кашкавал. Пекат се до получаване на златисто- кафява коричка отгоре. Ястието се дели на 4 равни порции. Разпределят се в 4 квадратни чинии.

Днес ще заминем за Унгария, където Валя ще ни води из столицата Будапеща. Приятно четене:

До Будапеща

Четири седмици поред всеки ден казвах: хайде да отидем до Будапеща! Срещу мен се появяваха вяли и скептични усмивки от моите колеги и приятели, някое иронично „утре ли”, едно две протяжни „емиии може...” и все в тоя дух. Четирите почивни дни се приближаваха, а организация за пътуване нямаше. Остана един ден до празниците, когато чух репликата „ Е, ще ходим ли в Будапеща или само ей така си говорехме”!!! За спорове време нямаше, важното беше, че сме четирима и сме навити да тръгнем! Резервация – в два часа през нощта открих хотелче в Будапеща, което да отговори на възможностите ни /в 4,30 трябваше да тръгнем, познайте кой шофира/. Посещение в търговска верига за припаси, проверка на прогнозата за времето, три-четири полуизсъхнали блузки, лаптоп и джипиес и в 5 часа се засилих да събирам останалите сънени. Не бях проверила състоянието на колата естествено /блондинка съм – вечно търся помощ за тези активности от всичко знаещи и разбиращи мъже/. Все още в пълен мрак бях пред дома на приятеля ми и докато товарехме багажа му поизмрънках как трябва да проверим гуми, масло и т.н. Голяма грешка. Той все още спеше, но успя да сътвори беля – издърпа пръчката на маслото и до там бяхме! Пълен мрак, дупчицата не се вижда /той разбира от коли колкото и аз, сисадмин е, та му е простено /. Благодаря на един чичко полицай, който се прибираше от нощна смяна и след две три „хъм, защо пипате като не разбирате” пръчката беше завряна в правилната дупчица. Останалата проверка поверихме на един колега – Марчовски да си жив и здрав - и макар и закъснели с два часа от плануваното – тръгнахме на път.

Който не е пътувал в Сърбия, да пътува!

Години наред слушах колко лошо отношение имат към нас тези ни съседи. Няма такова нещо, много е забавно да пътуваш там. Сърбите са много готин народ, а от лошо отношение аз не се оплаквам, напротив. Макар и транзит този път, пак имахме възможността да похапнем бюрек и да позяпаме спретнатите им къщички /колкото по-назапад , толкова по-спретнати/ и мнооооого старите застави, които смешно се тътрузеха по магистралата, на фона на хвърчащите лъскави западни коли.

[singlepic id=6728 w=600 h=450 float=center]

Пътят за Ниш

[singlepic id=6729 w=600 h=450 float=center]

Сграда в Белград

За путарините бях подготвена – имах динари, научила си бях урока с плащането в евро в Сърбия. Безпроблемно минахме Белград и хванахме пътя за Суботица. Путарина има и там, а пътят не е дори далечен братовчед на магистрала...но to je to..

Границата с Унгария беше изпитание

Чакаш.Чакаш. Свят ти се вие от чакане. Колежката Мая беше заръфала българо-унгарски разговорник и ни набиваше в главите „много полезни” фрази като: Говорите ли унгарски? Аз не. Има ли тук тоалетна? и други подобни, които освен, че ме разсмиваха да не заспя, друго приложение нямаха- в Унгария и лелките в обществените тоалетни говореха английски по-добре от мен. След границата веднага вдясно са винетките - ако не бяха сайтове като този, да знаете, заникъде бях. И после хоп! магистралката до Будапеща. А тя е доста добра, през два три километра има отбивки за почивка с чисти тоалетни /забележете на какво се радва изстрадалото ми от мизерия око/, с малки беседчици и достатъчно простор да се разтъпчеш. Без никакви проблеми Будапеща беше пред нас. Джипиеса, естествено, бяхме взели без зарядно за кола и досега не работеше, но вече беше време да се включи, за да си намерим хотела. Адреса беше въведен и ...изненада..на екран се появиха три места с точен адрес като нашия! Имало нужда значи да запиша и това, което смятах за излишен пощенски код! Лаптопа влезе в употреба на първата бензиностанция и имахме вече точен адрес . И с надеждата джипиеса да издържи се включих в движението. А то ме ужаси. Тия хора карат като бесни. А да си пешеходец там си е екстремно изживяване, хич не ги уважават. Вече беше тъмно, а гадно се кара в непознат град с табели само на странен език.

[singlepic id=6731 w=600 h=450 float=center]

Доста се повъртяхме и апаратът на надеждата си умря да повтаря „преизчисление”, но все пак стигнахме до хотела. За моя голяма изненада той беше чудесен /за скромната сума от 14Е на човек за нощувка, закуска и безплатен паркинг за колата/. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Разбира се, в покрайнините, но близо до метростанция – казва се Chesscom, не ме цензурирайте моля, не правя реклама, само споделям опит в полза на следващите търсачи. Приятно унгарско момиче на рецепцията ни посрещна с английски, звучащ като немски и ни настани. Хотелчето е собственост на китайци и те непрекъснато щъкат напред назад в двора на хотела /който е и паркинг/, където изстрадалата ми за никотин душа се усамоти - хотела е за непушачи ... е, не може всички благинки...Време беше и за разходка в центъра. Колеги пътешественици – Будапеща е вълшебна нощем! Докато карах в центъра и си търсех удобно за паркиране място изкочих пред един мост. И просто спрях с отворена уста. Красота. Като в приказка се чуствах, а и всички около мен, ако съдя по тишината в колата. Клаксона зад мен напомни къде съм спряла, но така и не успя да ме извади от приказката. Просто отбих и зарязах колата. А после часове наред се разхождахме по Дунава, ту от едната му страна, ту от другата. Ей на това му викам аз влюбване от пръв поглед!

[singlepic id=6733 w=600 h=450 float=center]

Моста на свободата /предварително се извинявам, ако сбъркам имената на забележителностите. Бях заета да поглъщам красотата и трудно регистрирах имената/

[singlepic id=6730 w=600 h=450 float=center]

Музей на изкуствата

Скочихме на сутринта и бегом на закуска. Персоналът явно скачаше по- чевръсто от нас /и те закусват с гостите, чудничко нали/ – полупразни витринки, но все пак достатъчно от всичко. Въоръжени с карта на града и упътване до метростанцията на английски с унгарски хъркащ акцент вече бяхме готови да се влеем в потока от японци, немци и всякаква друга туристическа паплач. Билетчетата за метрото ни бяха разяснени от един възрастен чичко, още едно доказателство, че всички там го шпрехат английския.

[singlepic id=6736 w=600 h=450 float=center]

Метрото

Бяхме взели единодушно решение да си намерим

open tour автобусче, което да ни запознае поне отвън с повечето забележителности.

Намерихме такова на излизане от метрото. Вярно, шофьора беше в почивка и хапваше, но услужливо ни качи и закара до стоянката и първа спирка на този своеобразен транспорт. Билетче за open tour - 20E – струваше си – вярвайте. Валидно е за 24 часа, слизаш на която пожелаеш от спирките му, а после хващаш следващото /през половин час са/. Междувременно симпатични служителки ти дават разяснения и от слушалките се лее информация на удобен език. Билетчето включваше и много отстъпки в заведения, от таксите на туристическите обекти, както и две обиколки с корабче по Дунава. Едната я направихме късно вечерта и отново се насладих на страхотното осветление . Е много са добри в това унгарците!

[singlepic id=6737 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6738 w=600 h=450 float=center]

Площада на героите

[singlepic id=6740 w=600 h=450 float=center]

Нещо като централната градска баня

[singlepic id=6739 w=600 h=450 float=center]

фотос на банята и отвътре

[singlepic id=6741 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6742 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=6743 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6744 w=320 h=240 float=right]

<p>[singlepic id=6745 w=320 h=240 float=center]</p>

[singlepic id=6746 w=600 h=450 float=center]

Този сладур е Анонимус, голямо висене е да се снимаш с него

[singlepic id=6747 w=600 h=450 float=center]

Още един начин за придвижване на туристи

[singlepic id=6750 w=600 h=450 float=center]

Втората по големина синагога в света, естествено, вход платен

[singlepic id=6752 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6755 w=600 h=450 float=center]

Рибарските кули

[singlepic id=6757 w=600 h=450 float=center]

Внушителната сграда е Парламентът. Изобщо всичко внушително в Будапеща е по Дунава. Да минават чужденците по реката и да цъкат с език 

[singlepic id=6777 w=600 h=450 float=center]

Това е паметник от времето на комунизма. Чудих се известно време как унгарците не са премахнали тази грозотия, но всъщност защо и да я махат?! Тя говори за времето си доста красноречиво. Във всеки от нас живее по един Бай Ганьо, установих това в

Музея на марципана.

Голяма изненада – марципана не е онзи дето знаем от детството, пак комунистическа заблуда, ама карай. Седнахме в сладкарницата пред музея да изпием по кафе и да хапнем по едно марципанче /подарък от open tour – чето/ , както и да обсъдим дали да посетим музея. Почти беше надделяла идеята да прескочим това посещение, когато мила сервитьорка ми връчи четири билетчета в ръката и отново хъркайки ми заобяснява „направо и после надясно”. Огледахме билетите – на тях надпис „Музей на марципана”. Ех, пуста жажда за аванта! Ясно беше, ще се посети и този музей. Изтърпяхме дългата опашка и ето, че дойде и нашият ред. Тук ще кажа, че рядко се срамувам, но този път умрях от срам. Билетчетата, които държахме не бяха за музея..., а за тоалетната в музея. Три секунди по-късно бяха на парченца в първата кофа за боклук, псувах, както татко в най-драматични ситуации, а останалите преживяваха срама който както си знаеше. Настроението ни се срина до нула, по-лошо нямаше накъде..да, ама не, Майчето прояви храброст и ме разкритикува за унищожените билетчета - все пак искала до тоалетна да отиде!..... Няма да ви изморявам с описание на последвалата сцена!

Ако попаднете в Будапеща да не пропуснете да хапнете нещо местно!

Пиещите бира не останаха доволни от унгарската, но гулаша беше разкош, както и традиционния им шоколадов сладкиш /наричат го Гъндел, ако не се лъжа/. А местната „Витошка” - утца Ваци я изръшкахме надлъж и нашир. Цените естествено са неподходящи за средностатистически български турист, но усещането да хапваш в някое уютно заведение топъл гулаш на най-популярната улица вечер, с подути от обикаляне крачета, загърнат в одеалце, е несравнимо! Два дни за Будапеща са малко, но бяхме намислили да си оставим един ден и за

Нови сад,

затова се сбогувахме с Будапеща и поехме отново на път.

[singlepic id=6780 w=600 h=450 float=center]

В девет вечерта бяхме вече в Нови Сад. Но нямахме хотел /времето за организация беше нищожно както знаете/. Последва тричасова обиколка на централната част на града и до Петроварадинската крепост и непрекъснатото разпитване за хотел.

[singlepic id=6786 w=600 h=450 float=center]

Западната ни съседка е сложна за туризъм, поне от моя тип. Пет, шест четиризвездни хотела и нищо подходящо за следбудапещенски бюджет /или за моят личен принципно/. Лаптопа в случая не помагаше, сърбите не я тачат много рекламата в нета. Лекото отчаяние завладяваше четирима ни и след кратко съвещание решихме да похапнем rostilj /вкуснотии на скара/ в някоя кафанка и да тръгваме към Белград – аджеба голям град, ще има и по-скромни хотелчета. Възрастен сервитьор, с бяла риза и черен панталон, сякаш току що излязъл от сръбски филм от 70-те, ни обслужваше и си отворихме добър лаф, все едно се знаем от години. Човека услужливо ни насочи към мотел в края на града за по 10Е на човек и проблема се реши. Нови Сад е шумен и пъстър, навсякъде е пълно с цветя. В центъра сградите ти напомнят, че си по-близо до запада с архитектура, близка до унгарската, а готичска католическа катедралка засилва внушението. Но за да не се объркаш трябва само да се заслушаш в разговорите около себе си. Всички говорят с приповдигнат тон и сякаш си в кошер. Много е цветист сръбският език, особено ако излиза от устата на ядосан сърбин...

[singlepic id=6785 w=600 h=450 float=center]

За мераклиите ще дабавя, че пътуването ни струваше по около 350лв. на всеки, включително сувенирчетата, за които се пазарих по нашенски маниер. Надявам се, поне един от вас да съм заразила с желанието да попътува в тази посока. Поздрави! Автор: Валя Пунчева Снимки: авторът Още снимки от Унгария: [nggallery id=70] Други разкази свързани с Централна Европа– на картата:

Събрахме пет любими парчета свързани по някакъв начин с храната. Приятно гледане и не забравяй да се регистрираш за форум Храна навреме!

the pasta song

lime in the coconut

omelette au pastisse

soup is good food

зеленчуци който не яде

Бонус 1 – двете песни, които не влязоха в топ 5, но бяха много близо:

mushroom song

the pasta song 2

Бонус 2: Абсолютният фаворит за класацията Най-тъпа песен с кодова дума ХРАНА.

fast food song

РЕГИСТРИРАЙ СЕ за форум Храна!

• Накъдето и да погледнеш, държавата ни е затънала в държава, лошото е, че постоянно се жалва как това не е достатъчно и реве, че е необходимо да затъва още повече – на вас, гражданите, ви е необходимо, убеждават ни те, държавниците 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Реализацията на любовта между острови е трудно занимание. Преди същинската част те проучват дали не са предразположени към създаване на поколение с твърде буйни вулкани. После пазаруват модните за сезона на любовта сламени шапки и слънчеви очила, за да скрият, поне донякъде, бликащата си страст. След това търсят подходящия партньор и като го намерят, пазарят се кой ще бъде откъм мъжката и кой откъм женската страна. Накрая се сблъскват по неприличен начин веднъж и бързо се връщат по местата си, за да не създават затруднения на корабоплаването. По-младите от тях мърморят, че всъщност най-хубавата част е твърде еднообразна и нямат време да пробват пози от “Кама сутра”, но по-старите ги поучават, че отговорността пред корабоплаването е по-важна.

За сметка на това, както стана ясно, любовта между политици и проститутки в България съвсем не е толкова трудно нещо, колкото любовта между острови. На конференция, организирана от “Риск монитор” и посветена на темата за проституцията и сексуалната експлоатация, прокурорът от ВКП Васил Миков каза, че “по време на избори за централна или местна власт проститутки и сводници са изпълнявали задачи на улицата, поставени от политически партии”. Това навежда на мисълта, че доста безплатна, пардон, партийно предплатена, агитация е падала по българските избори, щом работата вече е стигнала и до ушите на  прокуратурата. За моя сметка си е, че като един Марко Тотев досега не съм уцелил правилните агитпунктове, та да се възползвам.

По същия повод вътрешният министър Цветанов разшири картината, като обясни, че “в последните 20 г. ситуацията в България е позволила създаването на корупционна среда, която е поставила в зависимост от платени сексуални услуги редица политици, полицаи и прокурори”. За журналисти няма ли, бе, г-н министре? Или нашего брата не се брои между галениците на властта, нищо че понякога, макар с неохота, му викаме четвърта власт? Това незачитане поражда сред мен тревога и размисъл за принизените стойности на професията – защото не стига, че досега никой не пощя да ме корумпира финансово, ами се оказва, че и сексуално е можело, но пак не са ме зачели.

Подозирам обаче, че има нещо друго. Просто ние, журналистите, сме свикнали да си намираме сами каквото ни трябва, докато политици, полицаи и прокурори чакат да им се достави. Нали сте ги чували как викат – нямам основание да се самосезирам. Та явно и в подобни случаи искат първо някой сводник да ги сезира за качествата на стоката и чак тогава да паднат в капана на корупционната зависимост от сексуални услуги. Ама и тяхната не е лесна, разбирам ги – ако са наистина независими и трябва да решават само според закона и съвестта си, как ще успеят да стигнат до правилното решение…..

Освен на политици с проститутки, по-лесна в България, за разлика от любовта между островите, се оказва и любовта на правителството с парите на данъкоплатците. Може би защото самите данъкоплатци сме някак по-лесни, не знам.

В Щатите например Хенри Дейвид Торо заяви: “От сърце поддържам възгледа, че най-добро е това правителство, което управлява най-малко, та бих желал да го видя по-скоро и последователно осъществен на практика”. Сто и двадесет години по-късно там президентът Роналд Рейгън дойде на власт с обещанието за по-малко държава и го реализира. Поради което САЩ не само се измъкнаха от тогавашната икономическа криза, но и възходът на страната се оказа съществен елемент от политическия процес, довел до рухване на комунизма зад Желязната завеса.

Сега в България управляващите от ГЕРБ, които иначе се наричат десни политици, правят точно обратното – въртят ляво, ляво, та чак ти се завива свят. И едва-едва срамежливо прикриват бликащата си отвсякъде страст към нашите общи пари под любовни сламени шапки и тъмни очила.

Над една трета от работещите хора в страната са на държавна ясла. Административната реформа, която се прокламира като твърдо намерение от всяко българско правителство, включително и от сегашното, както се очакваше, зацикли, преди да е започнала. По брой служители в МВР на глава от населението сме на първо място в Европа, по брой на прокурори също сме сред лидерите, а по ефективност на борбата с престъпността и корупцията – последни. По ниво на косвените данъци сме на практика изравнени с европейците, по нивото на събираемост обаче сме далеч назад. За нивото на доходи, от които плащаме еднаквите с тях данъци, да не говорим. Спокойно можем да не говорим също по темата колко далеч назад от европейците сме по отношение ефективното и обществено полезно разходване на получените във фиска средства.

Всъщност – накъдето и да погледнеш, държавата ни е затънала в държава. Лошото е, че постоянно се жалва как това не е достатъчно и реве, че е необходимо да затъва още повече. На вас, гражданите, ви е необходимо, убеждават ни те, държавниците. А дали е така – никой никога не ни е питал. Може би има логика в това да не ни питат, поне тези, сегашните, може би те постоянно имат на ум, че като сме избрали дясно правителство, очакваме, че каквато и политика да води то, все е дясна. Ама не е такава работата, граждани, напълно лява си е политиката му, като имаме предвид дори само желанието на сегашния кабинет да национализира парите от частните пенсионни фондове. Точно примерът с тях всъщност е класически за това как нещо, което нормален човек не може и да си помисли, на българското правителство му идва най-естествено изотвътре – като да каже набързо “Отче наш” с идеята да му се простят греховете, още преди да ползва някоя бърза сексуална услуга.

По повод национализацията на пенсионните парички на хората, за първи път в моя живот и в неговата кратка обществена кариера ще похваля министъра на икономиката Трайчо Трайков. Той подходи мъдро, като запозна всички нас, включително колегите си от кабинета, с простата логика, според която “когато парите не са достатъчно на едно място, те няма как да станат достатъчни, когато ги преместиш на друго място”.

И е прав, граждани, поне по отношение на публичните финанси е прав. Защото по отношение на частните е известно, че това може да се случи – доказаха го прочутите пирамиди в началото на прехода и организирания с държавно участие банков обир по времето на Виденов. От тези два експеримента научихме категорично, че парите, които изглеждат недостатъчни, когато са разпределени в джобовете на много хора, когато се съберат в джобовете на малко, се оказват достатъчни.

Е, поне донякъде, защото пък ако се съди по факта, че същото това малцинство и присъдружните му ортаци крадоха после и от европейските фондове, от държавния резерв и от където още успяха, значи пак парите им са се оказали достатъчни само временно. Така е, при високите цени на луксозните проститутки в държавата, разходите твърде лесно надхвърлят приходите…..

Както предупредих по-горе обаче – споменатото изявление на министър Трайков е единственото, заради което мога да го похваля с чисто сърце. Иначе повечето от предишните му думи и действия, особено онези, свързани с руските енергийни проекти в България, хич не са за хвалене. Мога да изтъкна много причини, но няма нужда, защото американският посланик Джеймс Уорлик съвсем ясно изброи основните, макар да не ги назова толкова директно – проектите не са икономически обосновани, за сметка на това са екологично, финансово и всякак рискови, а ангажиментът с тях създава опасност за политическа зависимост на България от Русия. С други думи – има нещо сбъркано във вечната ни дружба с руснаците. Сигурно е на генетична основа, та толкова вулкани се пораждат в българския живот от тази руска любов към нас и всичко наше.

Ето, поне цените на газа да ни бяха реално смъкнали, както ни уверяваше, че предстои да стане, същият министър Трайков след последните преговори с Милер. Той обясни, че този път на преговорите двете страни не са се сблъскали като два любовни острова по въпроса за цените, само защото просто не е стигнало времето да опрат до тази тема, иначе работата с намалението била в кърпа вързана. После обаче пред руски медии човек от ръководството на “Газпром” уточни, че никакво намаляване на цените на газа няма да има, защото Русия и без това го продава на България по най-ниските възможни цени.

По този начин се раждат фолклорните бисери, пълни с откровени сексуални алюзии, граждани, които всички толкова харесваме. Например приказката, че в наши дни човек не на някакъв си министър, а и на средния си пръст вяра не бива да хваща…..

Що се отнася до отношенията с официална Москва, аз не бих им хванал вяра, дори ако и на тях, и на мен ни липсват средните пръсти изобщо. Прав е Иван Костов, дето в едно интервю напомни на управляващите от ГЕРБ, че колкото пъти предстоят разговори с руснаците за нещо важно, положението в България винаги се нажежава по една или друга схема. Ако не са го забелязали досега – време е да го забележат и да действат съответно.

Например като първа стъпка правителството може по време на предстоящата през ноември среща на НАТО в Лисабон да се противопостави ясно и открито на заявеното руско намерение да се блокира разполагането на ротационния американски контингент в България. Като суверенна страна ние сме сключили договори за това, не може Кремъл да ни определя кого искаме и кого не искаме на наша територия. Добре ще е също ако от “Атака”, или поне от ВМРО, организират всенародна подписка срещу намеренията на Русия да потъпче по този начин суверенитета ни. Така, освен всичко друго, ще покажат за първи път, че са истински националисти, а не помияри, които само облайват издалеч съюзника ни в НАТО Турция.

Като втора стъпка могат нашите управници да се върнат поне към старата си позиция на увъртане и отлагане на руските енергийни проекти, ако нямат сили изведнъж да заявят, че те няма да се реализират. И да им обяснят, че няма да се реализират, защото няма да се реализират.

Защото иначе то бива, бива руска любов към България, ама чак толкова еднообразна и досадна не бива. Пък и не бива все ние да сме откъм е…..та страна, нали, така могат да се създадат затруднения на корабоплаването.

Или просто да приемем, че толкова могат нашите сводници, за толкова са ни пазарили, що пък не?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

В прекрасен оазис насред пустинята мирно пасели Зебра и Жираф.
-Зад тези храсти - казала Зебрата, пощипвайки вкусна трева, - има забележително езеро.
Жирафът протегнал шия, погледнал зад храстите и поклатил глава:
-Не, там няма езеро. Има прекрасна поляна.
-Нима ти вярваш в това, че там има поляна, а не езеро? - попитала Зебрата.
-Аз знам - отвърнал Жирафът, връщайки се на трапезата.
-А пък аз вярвам, че зад тези дървета е най-сочната трева - продължавала Зебрата.
-Не, там има само камилски тръни - отвърнал Жирафът, след като надникнал зад дърветата.
-В това ли вярваш? - попитала Зебрата.
-Не, аз знам - отвърнал Жирафът.
-Защо си толкова скучен? - недоумявала Зебрата. - Ето там, зад пясъчните хълмове, има оазис далеч по-хубав от този.
Жирафът погледнал и в тази посока, но хълмът бил много висок и не успял да види нищо.
-Може и да има, не знам - отговорил той и продължил да пощипва листа.
-Ето, виждаш ли, не знаеш, а аз вярвам, значи там има оазис! Да идем да видим!
-Не мога да ида там, където няма нищо - отвърнал Жирафът.
-А ти повярвай, повярвай! - не се предавала Зебрата. - Представи си - сочна, сочна тревица, много по-сочна, отколкото тук, вкусни, вкусни листа, много по-вкусни от тези, такива прохладни ручеи и сенчести места, тишина и простор!
-Би било хубаво! - замечтано промълвил Жирафът. - Жалко, че нищо такова там няма!
-Как да няма! - възмутила се Зебрата. - Навярно от съседните оазиси зверовете вече тичат, за да завладеят този прекрасен, открит от мен оазис!
-Ах, крадци! - гневно възкликнал Жирафът.
След това се замислил и казал:
-Но тук няма никакви съседни оазиси.
Ала Зебрата продължавала:
-Каза ми под секрет ... един комар, че скоро нашият оазис ще потъне под пясъците и всички, които са останали тук, ще загинат. За да се спасим, трябва колкото се може по-бързо да бягаме към онзи оазис.
-Добре! - съгласил се Жирафът, след като помислил. - Да вървим! Само ще взема със себе си малко храна за из път.
-За какво ти е храна, след като скоро ще имаш всичко, за което мечтаеш? Хвърляй всичко и да бягаме! - викнала му Зебрата и те препуснали към хълма.
-Къде е оазисът? - попитал Жирафът, когато уморени се изкачили на хълма.
-Ето там, зад онези хълмове! - и Зебрата, без да се замисля, показала следващата планина от пясък.
Така бродили от хълм на хълм, докато напълно се заблудили в пустинята. Силите напуснали Зебрата и тя рухнала в нагорещения пясък, без да може да направи и крачка повече. До нея паднал и Жирафът.
-Прости ми, че си измислих този оазис! - казал Зебрата. - Той в действителност не съществува, просто много ми се искаше да помечтая!
-Оазис има! - отчаяно изхриптял Жирафът. - Просто още не сме стигнали, ето там, зад хълмовете!
-Знаеш ли? - с надежда попитала Зебрата.
-Аз ... аз ... вярвам ...

Александър Шубников

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

 

   Всъщност, ако трябва да бъда честна със себе си и с вас - аз съм до тук.

   В момента наблюдаваме и сме част от повсеместен геноцид срещу масата българи (с малки, но силни и недопустими изключения). За съжаление този геноцид не подминава и децата. Аз се учудвам, че дори и за тях реакцията е малка, недостатъчна, и точно затова - безсилна. С изключение на някои активисти-единици, на някои журналисти-единици и някои родители-единици, на някои НПО-та -единици, другите мълчат.

   Къде са хилядите родители, загрижени за здравето, образованието и средата на живот на децата си? Къде са лекарите, загрижени за добруването на пациентите си (а не за работното си място, вътреболничната конюнктура, заплатата, близката си пенсия...)? Къде са пациентските организаци, които дори не подкрепят плахия лекарски протест!? Къде са силните професионални организации, които да бранят интересите на работниците? Къде са гордите  пенсионери, борещи се за правото си на достоен живот? Къде са непримиримите студенти, които скачат при най-малкото посегателство срещу правото им на съвременно образование?

    Ще ви кажа къде. В Гърция, във Франция, дори в Румъния. 

   Тъпо е да обвинявам. Затова спирам и продължавам да си действам. Не съм се отказала, по принцип не. Все още вярвам в теорията на счупения прозорец - че колкото и големи да са проблемите, трябва да започнем всички заедно  от най-малкия, докато не стигнем до края. Докато един ден не се огледаме и не харесаме живота си тук. 

   Просто се отказвам от тази кауза - за лекарствата срещу левкемия. Със същия успех бих се пънала срещу неспазване регулациите и законите в полза на собствениците на вятърни генератори. Защото нямам вятърен генератор и никой собственик на такъв не ме моли за помощ. 

   Но имам собствени деца в училищна възраст, затова съм член на градинското и училищното настоятелства. Затова каня Любов Георгиева на лекция във Варна. Затова се включвам в кампанията на Мрежа за децата за подобряване на училищните тоалетни (под надслов Мнение от значение и под патронажа на Министъра на Образованието!).

   А при вас как е?

   Супер, нали?:)))