Любимци в новините: постоянни и променливи величини

последните пъти във Варна, вместо да гледам другите неща из улиците на града, като хора, витрини и дупки по тротоара се оглеждам да мерна някое ново творение на една незнайна но мега креативна ръка, която претворява трафопостове, всякакви кутии за жици, разположени на публични места и много други иначе незабележими ...

Преди малко получих спам - рекордьор, който бие много рекорди по кофти практики в нета.

Частна фирмичка ми изпраща непоискано търговско съобщение, опитва се да ме въведе в заблуждение, че е държавна структура (използва за себе си определения като „национална агенция“ и „служба“), подсеща дискретно че има нови изисквания и солени глоби.

Вероятно поддържа топла връзка със съответната държавна агенция.

 

Въпреки че „компютърните конфигурации“ трябва да минат през иглени уши, за да се продават в ЕС по разни ергономични изисквания, трябва да се кихне и нещичко и тук.

И накрая примамливи цени, но не и под 50 лева. Фифи не яде сух хляб.

Толкова съм щастлив, че от години нямам офис.

“Калфин и кмет кроят проекта АБВ Ивайло Калфин и Костадин Паскалев са май единствените извън Георги Първанов, които знаят какво ще се случи в четвъртък, 11 ноември. Тогава в НДК около сто души, които са получили покана от президента за гражданското движение “Алтернатива за българско Възраждане” – АБВ ще го учредят. Освен тях ще има [...]

Знак стоп – всеки би го разбрал.

Офис сграда.

Офис сграда + палма = не е зле. 36 градуса през октомври – по-добре е от студа, който дебне.

Повечето таксита са Mercedes.

На път към Йерусалим.

Асфалт, асфалт. Боже, толкова много асфалт. Тодор Колев е велик. Снощи каза при Ризова, за какво му била магистралата до морето, като сме нямали вече море. Велик.

Цветно.

Това е истинския Биг Брадър.

Граница. Това от ляво е Израел, а от дясно Палестина. В един момент пътя завива и Израел отива отдясно, а Палестина от ляво. Объркващо е. Шофьорът ни каза, че пътя, по който се движим бил палестински, ама по едно време станал израелски. Ама по него се движат всички безпроблемно.

Няма пет-шест, а бодлива тел.

Йерусалим.

Имаме само четири часа да разгледаме Йерусалим, което е невъзможно. Е, не и ако имаш супер разбирач таксиметров шофьор + местен екскурзовод. И сте двама души. Там груповите изпълнения, за който го влече.

Шофьорът бърза като луд, натиска жестоко немската машина, за да може да се качим нагоре и да видим Йерусалим при залез слънце.

Jaffa Gate транзит.

Питам го – близо ли сме – той – изчакай – още малко. Влизаме в улички, където минаваме на косъм. Чувствам се неудобно на задната седалка, туристите се пулят отстрани и усещам, че искат да завържат топли отношения с мои роднини от женски пол. Близо сме.

Там сме!

Гледката е велика.

Тук започна всичко, казва местния екскурзовод, после се усмихва пичовски и казва, че Исус Христос всъщност е бил доста кратко време тук.

Чудите ли се какви са тези каменни блокове?

Това всъщност са гробища. 100 000 долара струва да си уредиш място тука, само най-богатите евреи може да си го позволят. Исус Христос е прекарал доста време на това място, в любимата му гора с маслинови дръвчета – хитро обажда ексурзовода.

Всъщност постигаме целта си. Слънцето се снишава, Йерусалим е в краката ни, няма кьорав турист около нас, защото всички са долу, а ние сме горе и се чувстваме като след кръстоносен поход.

Слизаме надолу, към гората с маслинови дръвчета, като Исус е обичал да прекарва в размисли.

Някои от дръвчетата са всъщност дървета на 2000 години. От тогава. И още раждат маслинки.

Ето това. Признавам си, по-голямо маслиново дърво не бях виждал.

The Sanctuary of Gethsemane

Старият храм се вижда, до новия. Всичко е на слоеве.

Времето напредва, затова напускаме локацията и се отправяме към следващата.

Спираме след малко и се отправяме към Стената.

Времето работи против нас – стъмва се.

Екскурзоводът ни превежда през някакъв скрит път, откъде има ултимативна гледка към стената. В бързането споделя, че масовия турист не го водят там.

Прав е – представям си как хиляди мънички японци и големички руснаци минават оттук.

Пристигаме. Гледката, за пореден път – отнася ни.

Продължава да се стъмва

Време е да слезем при Стената. На 20 метра от нея живеят разни хора.

Всичко е добре осветено.

За да влезеш на стената минаваш през скенер, а тук там пак се вижда малко бодлива тел.

Близо сме до най-свещеното място за всички евреи.

Екскурзоводът ни оставя да слезем, на него му е писнало. Казва ни, че подът е останал от древния храм на около 4000 години, стената първите няколко метра са автентични, а нагоре е доизграждана.

Приключваме със Стената. Екскурзоводът ще ни води на Божи Гроб – вие сте християни, там е най-най.

Пътят минава през симпатично пазарче, където продават евреи, араби, всякакви. Изглежда мирно. Местнтие споделят тезата, че войната е повече по новините, отколкото на живо.

Божи Гроб – близо сме.

Вътре сме и се качваме нагоре. Пълно е с хора, скоро ще затварят.

Тук има голяма опашка, там където е клекнал човека има една дупка, в нейна бил забит кръста, на който са разпънали Исус. Екскурзоводът споделя това с нас и се застрахова – все пак преди 2000 години тук е било поляна, нали се сещате. Ние се сещаме.

Големият розов камък долу – Исус бил положен там измит след като е бил разпнат. Екскурзоводът ни казва, че бил реплика.

Отиваме нататък. Ето това трябва да е Божи Гроб – невъзможно е да влезнем има огромна опашка. Екскурзоводът обаче ни казва, че вътре всичко изглеждало ново и се съмнява да е много автентично.

Той ни води зад този параклис на място, където според него има по-голям шанс да са се случили нещата.

Влизаме вътре.

Според него – повечето местни вярват, че именно тук е бил положен Исус, след което пещерата била затворена и в последствие той възкръснал.

Тръгваме си.

Измъкваме се от Йерусалим към Тел Авив.

След 60 км. сме обратно в Тел Авив. Седя на балкона в хотела и се наслаждавам.

Новата седмица ще започнем с едно парче, което силно разтърси първото издание на Funky Bites. Любопитното около тази плоча е, че след дълго и неуспешно преследване в ebay, моят приятел Frank The Tank ми я изпрати от Холандия. Първият опит се оказа неуспешен (неразбирателство между няколкото посредника я прати в ръцете на софийски диджей – и до днес не знам точно кой), но втория път се озова на рафта до останалите фънк вкусотии вляво от мен. И така, пригответе се за Lyn Collins и Think (About It).

Можем да кажем, че Lyn Collins е женският вариант на James Brown. Наричат я жената проповедник и това съвсем не е случайно – в началото на 70-те тя заедно с роднините си Bootsy и Catfish Collins са представени на света от самия Mr. Dynamite, който е основната причина за успешните кариери и на тримата (всъщност според някои мнения Lyn Collins няма роднинска връзка с Bootsy и Catfish).

Lyn Collins е родена на 12.06.1948 в Абилен, малко градче в щата Тексас. Пее още от малка и се омъжва рано, като съпругът й е и неин мениджър. Той също така е местният промоутър на участията на James Brown Revue. Младата певица изпраща демо запис на звездата. След кaто чува как пее, Soul Brother No.1 й отговаря да бъде в готовност за концертни участия. Малко преди това Marva Whitney е напуснала формацията и Brown се надява Lyn Collins да заеме нейното място. Но ненадейно друга бивша вокалистка на James Brown Revue – Vicky Anderson, се завръща в състава, така че James Brown кани Collins в началото на 1971 да дойде в Джорджия за записите на сингъла Wheel of Life. В края на същата година Anderson напуска отново и така Lyn Collins става вече официално член на James Brown Revue. През 1972 лейбълът People издава дебютния солов сингъл на певицата Think (About It), продуциран от самия Brown. Тази песен се превръща в най-големия хит на Lyn Collins, като я прави най-успешната изпълнителка от екипа на фънк легендата. Това е и едно от най-семплираните парчета на жена-изпълнител. По-късно през същата година бял свят вижда и дебютният албум на Collins, носещ същото заглавие.

Певицата продължава да участва в записи на James Brown до 1973, както и да пътува с него по концерти. През 1975 излиза вторият й албум – Check It Out if You Don't Know Me by Now. Освен това започва да работи и като студиен вокалист за различни музиканти, но постепенно славата я напуска. В края на 80-те и началото на 90-те се опитва да се върне под светлините на прожекторите като денс-дива със синглите Shout, издаден от белгийския лейбъл ARS, и Break Your Heart за италиански лейбъл. Опитите са неуспешни, което принуждава Lyn Collins да се завърне към истинското си Аз. Започва да обикаля света, като взема участие на много престижни музикални фестивали като European Jazz/Funk Festival (1998 и 1999) и джаз фестивала в Монтрьо. Малко след като се завръща от европейското си турне, Lyn Collins умира на 13 март 2005 в Пасадена, Калифорния.

Музиката, текстът, аранжиментът и продуцентската работа върху Think (About It) са дело на James Brown. Парчето е от 1972, но моето копие на 7-инчовия сингъл е от 1988 – холандско издание на Polydor. Песента е на едно от първите места в класацията ми за танцувални фънк парчета, което ще си проличи и в следващите издания на Funky Bites. От Б-страната на въпросното издание ще откриете Rock Me Again & Again & Again & Again & Again & Again (от албума Check Me Out If You Don't Know Me by Now от 1975. Enjoy and think about it.

	Lyn Collins - Think .mp3
	Found at bee mp3 search engine

Обичам да правя едни дълги списъци, а после въодушевено се запътвам към пазара или голяааам супер маркет. (От толкова пазар стигнах до извода, че има малки, средни, големи и още по-голеееми маркети). Понякога се мотая с часове по рафтовете, взирайки се в продуктите и най-вече в етикетите, друг път взимам набелязаното и се изстрелвам към касата.

Това мое пазаруване се е превърнало в ритуал, защото много рядко излизам на пазар без списък. Не за друго, а за да не пропусна нещо. Не че в повечето случаи не се отклонявам от списъка, но нали това, което всъщност ми трябва е в кошницата. Пазаруването в супермаркета или кварталния пазар си е истинско преживяване, особено когато ми кажат сметката. Но това е за друг пост.

Мисля си даже, че пазаруването на продукти ми доставя по-голямо удоволствие от пазаруването на дрехи, обувки и аксесоари. Разликата е че колкото и красива и любима дреха да имаш, все някога ти омръзва, скъсва се или в най-лошия случай я боядисваш в пералнята на сини или розови облаци. Така се получава като пускаш пералня в събота сутрин, преди да си си изпил кафето, всъщност, докато още спиш.

И ако можем да караме с едни и същи дрехи дълго време, то от различна храна имаме нужда всеки ден. Колкото по-различна, толкова по-добре. За мен откриването на нови продукти и подправки, които да използвам в нова рецепта е като да открия част от един огромен пъзел. Пъзелът на кулинарията. Открих още една част, която старателно поставям до вече наредените, а името й е – романеско броколи (карфиол).

Ще чуеш всякакви възгласи за този зеленчук и то преди всичко заради формата му. Или по-точно формите му. Уникално е, както и всичко сътворено от природата. Романеско не ме изненада – оприличавам го по-скоро на броколи, вместо карфиол, защото има нежен, фин вкус. Може да се приложи навсякъде, където се използват броколи или карфиол и да се третира по същия начин като тях – крем супа, гарнитура, с паста, задушени и прочие.

Като за начало, приготвих „новия“ зеленчук по семпъл начин. Не напразно, за да усетя истинския му вкус и за да знам с какво мога да го комбинирам в последствие. Този съвет ми даде главния готвач на списание „Меню“ – Ивелина Иванова. Не специално за романеско, а по принцип. И оттогава винаги правя така с нов за мен продукт.

Случвало се е и продължава да се случва да опитвам неща, които не се ядат самостоятелно, които не се ядат сурови, необработени и изобщо всичко. Целта е да разбера какъв вкус имат и да преценя с какво да ги съчетая. Понякога правя такива гримаси, че и от театъра могат да ми завидят, но никога не се възспирам да опитам нещо.

Наред е романеско със семпла термична обработка и малко подправки. С какво го комбинирах, ще ти разказвам после.

Топла гарнитура от романеско броколи

Продукти:

• 1 глава романеско броколи
• 50 мл. зеленчуков бульон
• 1 чаена лъжица масло
• 1 супена лъжица зехтин
• 1 супена лъжица прясно изцеден лимонов сок
• 1/2 чаена лъжица настъргана лимонова кора
• щипка индийско орехче
• сол и черен пипер

Романеско се разделя на розички. Бланшира се във вряща подсолена вода за 4-5 минути. Изважда се с решетъчна лъжица и веднага се потапя в ледена вода за да се прекъсне готвенето и да се запази свежият цвят.

В тиган се нагряват зехтинът и маслото. Добавят се розичките романеско и се сотират за 2-3 минути.

Към броколите се добавят бульонът, лимоновия сок и кората. Подправят се с индийско орехче, сол и черен пипер на вкус. Готвят се още 1-2 минути.

От Димитър Веселинов:

@divedibg
Димитър Веселинов

@ruslantrad В РъБъ царува ред, законност и Държавна сигурност (РЗДС).

October 26, 2010 1:09 am via webRetweet

Светата православна Църква е определила днешния ден – 8 ноември, в прослава на светите ангели и на първо място на св. Архангел Михаил, който се приема за предводител на небесните сили.

Ангелите са вестители, пратеници Божии и чрез тях Бог възвестява своята воля на хората.

Пръв между първоангелите е Архангел Михаил (което значи - "Кой е като Бога".) Той е вожд или архистратиг на безплътните сили. (Архангел на гръцки означава главен, пръв ангел.)

Ангелите са безплътни и безсмъртни духовни същества, които са надарени от Бога с ум, воля и могъщество и изпълняват волята Божия и да са пазители на човеците (Евр. 1:14).. Те се подчиняват на строга йерархия и съобразно служението на Бога и отношението им към човеците се явяват в девет чина по три лика:

Първият, най-горният чин, са серафими, херувими и престоли (Ис. 6:2; Бит. 3:22; Кол. 1:16)
Вторият чин са господства, сили и власти (Кол. 1:16; 1Петр. 3:22).
Третият чин са начала, архангели и ангели (Кол. 1:16; 1 Сол. 4:16; 1Петр. 3:21)

Над всички небесни чинове на ангелите за чиноначалник и вожд е поставен от Бога светият Архистратиг Михаил, верният Божий служител.

Това събрание на светите ангели е получило наименованието Събор на ангелите, защото те всички заедно и единогласно славят Отца и Сина и Светия Дух - Светата Троица, на която и ние на земята въздаваме слава во веки.

Светата православна Църква вярва, че всеки човек има свой ангел–пазител, който се моли за него на Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Това вярване е основано на думите на Самия Христос, Който, посочвайки децата, казал на учениците Си: "Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен!" (Мат. 18:10).

В молитвата към ангела–хранител ние казваме:

"Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю,
моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!"

Специална молитва може да се отправя и към св. архангел Михаил, особено на неговия ден:

Светий и великий Архангеле Божий, Михаиле, пръв от ангелите предстоятелю прeд непознаваемата и вечна Троица, защитник и пазител на човешкия род!

Ти, който с твоите войнства строши главата на прегорделивия Денница на небето, и винаги посрамяваш неговата злоба и лукавство на земята! Към тебе прибягваме с вяра и на тебе с любов се молим:

Бъди несъкрушима защита и крепък бранител на светата Църква и на православното ни Отечество, като ги оградиш с твоя мълниеносен меч от всички видими и невидими врагове.

Бъди Ангел-пазител, премъдър светлодател и помощник на благочестивия и православен български народ; донасяй му от престола на Царя над царете просвета и сила, радост, мир и утеха.

Бъди непобедим вожд и пазител на нашето христолюбиво войнство; увенчай го със слава и победи над враговете, за да познаят всички, които ни се противят, че с нас е Бог и Неговите свети ангели.

Не оставяй, о Архангеле Божий без твоята помощ и защита и нас, които днес прославяме твоето име. Защото, ето ние, макар и да сме много грешни, не желаем да загинем в нашите беззакония, а да се обърнем към Господа и да бъдем оживени от Него за добри дела.

И тъй, озари нашия ум със светлината на Божието лице, която винаги сияе върху мълниевидното твое чело, за да можем да разберем, коя е благата и съвършена Божия воля, и да знаем всичко, що подобава да правим, а кое да презираме и оставяме.

Укрепи с Божията благодат нашата слаба воля и желание, та, утвърдени в закона Господен, да престанем повече да се влияем от земни помисли и от плътски пожелания, увличани, както неразумните деца, от бързопреходните прелести на тоя свят, че заради тленното и земното, безумно да забравяме вечното и небесното.

А преди всичко изпроси ни от горе дух на истинско покаяние, нелицемерна тъга по Бога и съкрушение за нашите грехове, и така да преживеем останалите дни от нашия временен живот, не за угода на чувствата си и в робуване на страстите, а за да изгладим всичко, зле сторено от нас чрез сълзите на вярата и сърдечното съкрушение, чрез светите дела на милосърдието.

Когато пък наближи часът на нашия край и освобождението ни от връзките с това тленно тяло, не ни оставяй, Архангеле Божий, беззащитни против поднебесните духове на злобата, които преграждат пътя на човешката душа към небето, но, опазвани от тебе, безпрепятствено да постигнем онези преславни райски жилища, където няма скърби, ни въздишки, а живот безкраен.

И тъй, удостоени да видим пресветлото лице на всеблагия наш Господ и Владика, да паднем със сълзи при нозете Му, и радостно с умиление да кажем: Слава на Тебе, премилий наш Изкупителю, Който, поради преголямата си любов към нас, недостойните, благоволи да изпратиш Твоите ангели, за да ни послужат в нашето спасение. Амин!

Днес и българската полиция отбелязва своя празник. За първи път той се чества на 21 ноември 1924 г. (ст. стил св. Архангел Михаил).

По този повод екзарх Стефан казва тогава: "Всички ангели, които са отредени да се борят за мира и правдата, за реда и справедливостта се намират под началството на великия Архистратег Михаил. Този празник, който олицетворява и на небето ред, власт и дисциплина и царуване на истината, правдата и любовта, много подхожда на патронен празник на полицията, която има за цел да се грижи за реда, спокойствието, сигурността и спазване на законите в страната, чрез които се гарантират животът, имотът и свободата на гражданите".

Честването на празника е прекъснато след 1944 г. По предложение на Националния полицейски синдикат през 1994 г. църковният празник Архангеловден - 8 ноември, е обявен за празник на Националната полиция.


Икона на св. архангел Михаил е от XIV в., от Константинопол. Днес се пази в Музея на византийското изкуство в Атина. Източник: www.culture.gr

Някъде по времето, когато бях седемгодишна, имаше жесток режим на тока. Не помня точно какво беше съотношението, помня, че нямаше ток по няколко часа. Но най- ясно помня приготовленията за „тъмното време” и какво правехме после.

Живеех при баба и дядо в семейната им къща, която деляха със сестрата на баба ми. Ние живеехме на втория етаж, а баба Бета (детския вариант на Виолета) на първия. Двете баби имаха строг график, по който приготвяха баницата в часовете с ток. Малко преди токът да спре, баба Бета и дядо Ангел се качваха у нас (и носеха баницата, ако беше техен ред). Сядахме около масата, където се кипреше топлата баница, завита с хавлиена кърпа, от която се издигаше ароматен дим.

Заради режима дядо ми беше качил на етажа стара печка на дърва (от типа „циганска любов”, както ги наричаха навремето в нашия край), която палехеме предварително. Така че когато станеше тъмно, стаята се осветяваше единствено от една свещ и от пламъците в печката. А беше наистина тъмно, защото угасваше всяка лампа в града. И наставаше абсолютна тишина, даже кучетата спираха да лаят.

Баба ми тържествено вдигаше хавлиената кърпа от тавата с баницата. Не помня някога да съм яла нещо по – вкусно от нея. По стар селски обичай, бабите я правеха с „къпани” кори и прибавяха малко лимонада (за да бухне). А после аз вадех акордеона, а дядо Ангел- цигулката. Тъй като бях съвсем малка, имах специален детски акордеон, който можех да вдигам. Така и не се научих да използвам лявата страна (басите или както там се казват), но с дясната можех успешно да свиря няколко детски песни, любимите на баба стари градски шлагери, че дори и няколко валса, на които дядо ми ме научи.

Обикновено за начало изкарвахме една любима стара градска с дядо Ангел, за разпяване и за отпускане на душата. Баба ми особено харесваше „Целувката на Ана”. С нея често слушахме една плоча, „На гости на бяло сладко”, така че още преди седемгодишната си възраст имах завиден репертоар от шлагери- от „Синьото елече” до „Червената ти връзка” (нямам идея как се казват всъщност тези песни, аз така ги помня).

После, в зависимост от настроението на компанията, изкарвах няколко самостоятелни пърформанса с акордеона. Или дядо Ангел ни просълзяваше с прочувствените трели на цигулката си. Той пееше вдъхновено, затворил очи, понякога, ако знаехме песента, пеехме и ние с дядо ми. Той е единственият музикален в семейството, научи ме да пея, да свиря на акордеон (макар и не съвсем, защото така и не овладях ниските тонове) и да танцувам. На него дължа прекрасната възможност да мога да танцувам валс и танго, макар и често да тъгувам, че няма къде да ги практикувам.

Помня как ме учеше да танцувам румба. Като дете често боледувах от бронхит и по лекарска препоръка ме водеха на процедури в Сандански. И там, на алеите в парка зад Австрийския хотел (който аз упорито наричах котел), направих първите си стъпки в румбата, на песента „Марина, Марина”. Та тогава, по онова време, когато токът спираше в режим три към три (или нещо подобно, защото нямаше ток дълго време), аз нямах търпение токът да спре, за да започне нашата семейна забава (тогава не знаех думи като парти и купон). А и не беше купон, в никакъв случай.

Колкото и да са били угрижени от липсата на ток, от политическата несигурност или финансовите затруднения, възрастните никога не обсъждаха това на масата, около баницата. Говореха малко, най – вече за общи битови проблеми като протеклия покрив или нуждата от нова ограда, но най-вече пеехме. Сега си давам сметка, колко добре съм се чувствала, едва 7 годишна с тези хора на 50-ина години, които се отнасяха към мен като част от компанията, като с равен. Изобщо, в детството ми винаги са ме третирали като възрастна, за добро и за лошо.

И сега, когато вече съм наистина възрастна, си спомням с умиление за тези вечери, когато не успявам да откъсна децата си от телевизора, за да вечеряме или просто да си поговорим. А може би трябва (как не ми е хрумнало досега?!) да спрем компютрите и телевизорите, да загасим лампите, да запалим една свещ, да седнем около масата, а там да дими току що опечената баница (донякъде и заради романтичните ни вечери без ток се научих да правя баница още съвсем малка). И да изпеем всички песни, които знаем, без значение каква част от текста си спомняме.

Чудя се как биха възприели подобна идея децата- дали като любопитно разнообразие или като странна приумица на остаряващата им майка. (Онзи ден петгодишната ми дъщеря ме попита на аанглийски на колко съм години. Когато й отговорих, тя възкликна: Ама мамо, не сме учили да броим до толкова!) Знам само, че ще ни липсва акомпанимент, защото така и не се научих да свиря на никакъв инструмент (а мечтаех за пиано!). И отблясъците на „циганската любов” по стените. От които лицата на хората стават толкова топли, земни и близки...

Днес бил празник на онези 60 000 момичета и момчета, които не ги искат никъде и решават да ни бъдат „пазители на реда“ в „сини униформи“. Празникът на „тънката синя нишка“ между правата на хората и правата на държавата,

Да живей, да живей !

No related posts.

Пет въпроса към президента на РъБъ БЛИЦ С наближаването на датата 11 ноември, денят, в който ще се обяви новата гражданско-политическа инициатива, коментарите по въпроса стават все повече и по-обтекаеми. Ако има нещо, което се разбра, то е, че много от спряганите имена отказват да са съпричастни към проекта. Сред тях са достатъчно заможни хора [...]

Като журналист, за мен най-знаменателното “Изречение на годината” е казаното от руския премиер Владимир Путин по адрес на онези които смеят да протестират ( и да пишат критично): “Излизате без да имате право – ще получите тояга по тиквата. Това е!“ Именно по “ тиквата” ( “башка” на руски ), а не по “главата”, както [...]

Снимката за десктоп вече ще присъства и като фон на сайта.

Бойко Борисов коментира, че не било коректно да го сравняват с партийния ръководител, управлявал България 33 години. И обясни: “Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство"

Евростат: Брутен вътрешен продукт на човек от населението, евро, 1990 г.

По думите на Бойко Борисов изглежда сякаш  толкова много е направил Тодор Живков, че дори една стотна от направеното е "огромен успех". Нека, обаче, погледнем данните. 

Според Евростат, през 1990 година България е много бедна страна – около 16 пъти по-бедна от западните страни. Това ни е наследството от комунизма. Нещо въобще не се вижда успех, още по-малко огромен. Освен ако не приемем, че да постигнеш бедност е успех?!?

По-долу – още една графика, с данни за повече страни (от 1995 година). Отново, въобще не се вижда къде е този огромен успех на Тодор Живков, след като практически няма по-бедна страна от България.

Евростат: Брутен вътрешен продукт на човек от населението, евро, 1995 г.

Блогът за икономика 2010

ДЕЙВИД ХОЛМГРЕН е екологичен дизайнер, съавтор на концепцията за пермакултура и автор на много книги по въпроса. Последната се казва Сценарии за бъдещето. Намерихме го, докато търсехме оптимизъм и позитивна гледна точка за бъдещето на човечеството. И неговата е наистина позитивна, но без да отрича очевидни факти (както например правят българските полит-икономисти). Напротив - Дейвид Холмгрен познава до отчаяние предизвикателствата, през които ще се случва това бъдеще.

Има огромни предизвикателства, с които нашето общества трябва да се справя: промени в климата, загуба на биоразнообразие… Много хора просто не виждат изход и песимизмът е много популярен. Вие наистина ли вярвате, че тези предизвикателства са възможност за промяна към едно устойчиво бъдеще?
Сложно е, защото от историческа перспектива, живеем в доста луди времена в психологически смисъл. Времена, в които има огромен дисбаланс и почти шизофренично съществуване между различните части на самите нас. Психо-социалните проблеми, изразени през процентите на самоубийства или други проблеми, са може би по-лоши, отколкото в обществата, които са живеели с много ограничени средства. Затова, смятам, че говорим за бъдеще, в което е сигурно, че следващите поколения ще имат по-малко, вместо повече енергия, материали и богатвства, от колкото ние имаме. И не виждам това, като задължително нещо лошо, а по-скоро като възможност за вътрешна трансформация. Може би. Но със сигурност съм песимист за това, че сегашния ни начин на живот може да продължи.

Какво е пермакултура и защо е важна за по-доброто бъдеще?
Промените, които предстоят ще променят начина, по който хората мислят и разбират света. Не само какви технически неща правим и какви умения ни трябват. Има една огромна неизвестност, за това точно в какви ситуации ще се озовем. За това, трябва да сме способни да мислим по начин, който може да издържи в свят на ограничена енергия и ресурси и тук принципите на пермакултурата ни осигуряват основи за оценка на всичко, което правим. Например при производството и съхранението на енергия, като принцип приемаме, че жизнените ресурси идват и си отиват, че не са постоянни. Плодът се ражда на дървото и изчезва, или пък птиците го изяждат, за това трябва да използваме възможностите си и да го превърнем в по-постоянна форма. И това е голяма разлика в мисленето от идеята, че всичко идва в непрестанен поток, особено за хора, които са свикнали да живеят на заплата и може би да живеят в град.

Мислите ли, че пермакултура ще се преподава в университета, както се преподава архитектура в момента?
Може би, а може би ще е просто позитивен изъточник на влияние в един много променен свят, в който не се знае дали обществото ще е способно да издържа университети (смее се). Мисля, че повечето креативно мислене и действие се случват извън университетите.

Все повече и повече от нас живеят в претъпкани градове, на ограничено пространство, пътуваме дълго до работа всеки ден, зависими сме от петрол за енергия и за храна. Как ще изглеждат градовете на бъдещето?
Да. Мисля, че в бъдеще ще е много по-трудно да се поддържат големи високоинтензивни градове и тенденцията от последните няколко века хората да идват в градовете ще се обърне. Дали това обаче ще се превърне в широкомащабно завръщане към земеделието е трудно да се каже, но смятам, че в рамките на градовете ще има по-малко пътуване и все повече от зелените пространства ще се използват за градско земеделие. Така че, процесът на завръщане към земеделието ще се случи едновременно в градовете и чрез растежа на нови малки населени места и ферми.

Какво трябва да се случи за да превключим от консуматорска култура към устойчив начин на живот? Как ще продължим да развиваме икономиката си, така че все по-бързо нарастващото население на земята да си намери място, да работи и да се изхранва?
Мисля, че сегашната икономика, базирана на вечен растеж, е по-вероятно да се счупи, отколкото да бъде реформирана. И в процеса на счупването, хората ще развият паралелни икономики. Докато тя се чупи в един дълъг период, хората ще развият паралелни икономики, които не зависят от пари. И от това ще се появят много малки парични икономики, в които хората ще са фокусирани върху това да произвеждат стойност, неща които издържат, вместо такива, които се чупят, и целта им няма да е постоянен растеж, а просто покриване на нуждите. И това е възможно дори и при сегашния растеж на населението.

Колко трудно ще е това “счупване”? Колко опасно ще е за световния мир, например?
Хората се адаптират към най-различни условия. Знаем, че в историята и по-скоро в Европа, по време на Втората световна война, възможността за криза и скръб и загуба е голяма, но тези условия не остават за дълго, преди да се установи нова норма. За това, мислейки за бъдещето, е важно да разберем, че може и да има кризи, които носят промените, но ще има и реорганизация и нагласяне към новите модели. За нещастие, не виждам как това би могло да се случи чрез съзнателна обществена дискусия, защото ние вече сме в кризата.

  В петък, 5-ти ноември 2010 г., министър Трайков прие оставката на изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Димитър Ангелов. Събитието е изненада и за персонала на самата централа. За мен - също. Обади ми се един приятел...

Един от големите проблеми на шофирането е „сляпото петно” – онази малка част от окръжаващия свят, която шофьорът не вижда. И откъдето може да изскочи ТИР.

Вече се видя, кое е сляпото петно на правителството не ГЕРБ – екологията. Ръководството на държавата нито разбира, нито иска да разбере, каква е хавата с опазването на природата. Правителството иска да строи. Както казва Борисов – „магистрали, естакади, спортни зали, нашите мечти”. И отказва, в предаването „Директно”, да бъде сравняван с Тодор Живков не задруго, а защото нямало да може да построи „и една-стотна” от онова, което Тошо ни „завещал”.

“I can’t take it anyomore!” she said, mistakenly

Забавно е, когато имаш идея за пост и намериш нещо чуждо точно по темата. Американците си имат прекрасната дума serendipity, която много приляга на този случай. Та мисля си аз колко е странно да се прибереш полу-жива (тъй като съм оптимист, не бих казала полу-умряла!) в петък следобед и все пак да си адски доволна от живота си. В този момент виждам рекламата на ADCC Awards (Advertising and Design Club of Canada), която третира именно полярната връзка на хората от рекламния/маркетинг/PR-бранша с работата им.

Не бих могла да го опиша по-точно! Мразя да събирам фактури, мразя да не ми стигат бюджети, мразя да се разправям с полу-умни (нали съм оптимист!) подизпълнители, мразя да вися на работа (в офиса или вкъщи все е работа) до 10 вечерта, мразя да не мога да обърна внимание на приятелите и близките си, мразя да пропускам тренировки по салса заради бизнес-срещи… И обичам приятния гъдел при започването на нов проект, обожавам първите знаци на отговор от публиката, влюбена съм в отразяването на събитията ни и момента, в който гостите се забавляват, харесвам колегите си. Обичам сладкия аромат на постигнатите резултати, дори и да мразя писането на пълни отчети. Като се замисля, обичането е повече от мразенето…

Още по темата:

1. Love ya!
2. Glamorous?!
3. Actually… Love

“I can’t take it anyomore!” she said, mistakenly

Забавно е, когато имаш идея за пост и намериш нещо чуждо точно по темата. Американците си имат прекрасната дума serendipity, която много приляга на този случай. Та мисля си аз колко е странно да се прибереш полу-жива (тъй като съм оптимист, не бих казала полу-умряла!) в петък следобед и все пак да си адски доволна от живота си. В този момент виждам рекламата на ADCC Awards (Advertising and Design Club of Canada), която третира именно полярната връзка на хората от рекламния/маркетинг/PR-бранша с работата им.

Не бих могла да го опиша по-точно! Мразя да събирам фактури, мразя да не ми стигат бюджети, мразя да се разправям с полу-умни (нали съм оптимист!) подизпълнители, мразя да вися на работа (в офиса или вкъщи все е работа) до 10 вечерта, мразя да не мога да обърна внимание на приятелите и близките си, мразя да пропускам тренировки по салса заради бизнес-срещи… И обичам приятния гъдел при започването на нов проект, обожавам първите знаци на отговор от публиката, влюбена съм в отразяването на събитията ни и момента, в който гостите се забавляват, харесвам колегите си. Обичам сладкия аромат на постигнатите резултати, дори и да мразя писането на пълни отчети. Като се замисля, обичането е повече от мразенето…

Още по темата:

1. Love ya!
2. Glamorous?!
3. Actually… Love

И още една графика, показваща колко е масово ранното пенсиониране в България.

Дял на пенсионерите, получаващи пенсия преди и след пенсионна възраст

Източник: Гъвкавост при пенсионирането в страните от ЕС

Блогът за икономика 2010

Красив рожден ден! От доста време исках да публикувам тези цветни лампи. Те са отново на Биляна Гецова – mamaNAMALENA с прекрасните шапки, които наскоро показахме. Помолих Биляна да ми покаже как точно се правят и като следвах нейното описание, се получиха едни прекрасни цветя от тишу, с който може да се украсят много неща:

Трябват ни 3-4-5 цвята тишу в стандартен формат.
2. Разрязват се на 4 равни части и се получават правоъгълници като на снимката (нещо във формат А5).
3. Избират се цветовете и се подреждат диагонално.
4. Вземат се листовете, като се придържат в центъра и от долната страна леко се прищипват, за да се оформи нещо като смачкана фунийка.
5. Върти се, докато сте убедени, че има някаква здравина и всички листове са захванати един в друг.
6 С помощта на телена подаръчна връв се завързва отдолу.
7 След това с помощта на скоч се залепват цветята където си пожелаете.

А това са нашите експерименти “ЗИМНИ ЦВЕТЯ” за наближаващите студени дни:)

Вижте още:

“ПРИ НАПРАВЕНАТА ПРОВЕРКА В ЕЛЕКТРОННИЯ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК НЕ СЕ НАМЕРИХА ДАННИ ЗА РАТИФИКАЦИЯТА НА СПОГОДБАТА В БЪЛГАРИЯ. Това донякъде обясява факта, че документът е достъпен само на руски – преди няколко месеца – маса хора направихме усилия да намерим български текст, но така и не успяхме…”, коментира юристът Ралица Ковачева по повод факта, че договорът [...]

Дъжд, прашни бури от немитите от почти две десетилетия улици, несъбрани листа навсякъде… Но накрая – дъга :)

Моята снимка:

И тази на Дани:

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Продукти за 4 порции:
4 свински пържоли
250мл вино
1с.л. соев сос
щипка сол
щипка сушена салвия
1/4 стрък праз
2с.л. олио
200г гъби
200г кашкавал

Приготвяне:
Пържолите се слагат в тавичка. Поливат се с 250мл вино, 1к.ч. вода, 1с.л. соев сос и 2с.л. олио. Оставят се за 4 часа да се мариноват. Гъбите се измиват и почистват от пънчетата. Празът се почиства, измива и реже на колелца. Маринованите пържоли се поръсват равномерно със сол и сушена стрита салвия. Върху тях се подреждат гъбени шапки и празени кръгчета. Тавичката се покрива плътно с домакинско фолио. Пекат се на умерена фурна 40- 50 минути. После се маха фолиото. Пържолките се поръсват с настърган кашкавал. Връщат се отново във фурната за 10 минути. Сервира се по 1 печена пържола, полята със соса, който се образува от печене.

   Send article as PDF    Днез ще продължим обиколката на Краси из Трансилвания. Минахме вече през Брашов, Прежмер, Ръшнов  и Бран и продължаваме към Фагараш и Сибиу. Приятно четене: Няколко незабравими дни в Трансилвания част втора Фагараш – Сибиу – Хунедоара – Сибиел – Питещ След Бран трябваше да стигнем до Фагараш, но GPS [...]

• Докато премиерът Борисов дава на руснаците онова, което искат, те няма да взимат от него най-свидното му, в смисъл – няма да му вземат властта и да се стигне до предсрочни избори в България

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Струва ми се, че бинарният код на българина се състои не от единици и нули, а от две прости думи – “горе” и “долу”, свързани с тире помежду им. Така става напълно ясно защо, след като ние твърдим, че роденият в САЩ горе-долу българин Джон Атанасов е измислил компютъра, в многобройните документални филми по темата не се споменава нищо за него. Макар че ако кажа – защото го е измислил, ама горе-долу, няма да съм прав. Доколкото е американец, наистина го е измислил /горе/, но, доколкото е българин, взел, че не го патентовал /долу/.

Истината е, че ние често използваме този магически израз не защото сме колебливи, а защото сме реалисти. Как си? Горе-долу. Работиш ли? Горе-долу. Плащат ли ти? Горе-долу. Някои дори като ги питат в изповедалнята дали системно пожелават жената на ближния си, или вола му, или осела му, пак викат – горе-долу, макар всички останали да знаят, че те съвсем твърдо и постоянно ги пожелават.

Познавам, разбира се, и хора, които използват израза обратно. Те казват долу-горе – и смятат, че е същото. Повечето от тях го правят несъзнателно, като грешка или защото така им идва в момента на езика. Имам само един познат, който твърди, че обръща израза  съзнателно и е изградил цялата си житейска философия върху това.

Според него е въпрос на визуализация на оптимизма – ако се приеме земята за отправна точка, в първия случай си горе на земята и слизаш надолу, към загубите, а във втория си долу на земята и се качваш нагоре, към победите. Звучи логично, но не вярвам да е чак толкова ефективно – поне като гледам до какви дълбини на всекидневния живот се е докарал въпросният мой познат, въпреки честите визуализации от негова страна. Ама може пък в духовния план придобитият оптимизъм да му помага, ако не в материалния, знае ли човек…..

Не съм сигурен за нас, обикновените граждани, но съм забелязал, че системата “горе-долу” при всички случаи помага на онези необикновени граждани, които по взаимно съгласие наричаме политици. Примерите изобилстват. Ако искате – да започнем от най-високото място и да слизаме постепенно надолу, както си му е ред.

Президентът Георги Първанов, за когото всички вече мислим само като за горе-долу президент, след като Бойко Борисов неотдавна го разжалва, се оплаква, че срещу него и гражданския му проект има компроматна истерия, породена от страха, че на крилете си той носи истинската алтернатива на статуквото. Това става ясно от възражението, което е изпратил до ЬТВ на приятеля си Красимир Гергов и в което се възмущава, че медията дава трибуна на омерзителни нападки срещу неродения граждански Петко. Като знам как преди време, когато Първанов все още беше в силата си напълно да коли и беси, колегата Иво Инджев беше изхвърлен от същата тази телевизия само заради едно невинно въпросче, зададено към президента, горе-долу си представям какво може да се случи сега.

Ама може и да не се случи, защото кой знае дали Красимир Гергов не е решил точно в този момент  да постъпи по граждански достойно, като изцяло зареже бившия си покровител Първанов и категорично вземе страната на бъдещия си покровител Борисов – в края на краищата, в него е реалната изпълнителна власт, а Първанов вече е пътник и от него горе-долу нищо не зависи. Е, някои смятат, че бившите ченгета са способни да постъпват по граждански само горе-долу, но не са прави – Гоцето на времето как заряза Виденов в калта заради общата си българска кауза.

Така или иначе, Първанов се възмущава, че по ЬТВ Пламен Николов, бивш съветник на Виденов и служител на Мултигруп, свободно е приказвал неистини за ролята на самия Първанов във възхода и далаверите на Алексей Петров, свързани донякъде и с една голяма софийска таксиметрова компания. Но всъщност истината е, че тези неистини ги чухме още преди няколко месеца от устата на покойния вече висш функционер на БСП Илия Божинов. Тогава обаче никакъв Първанов не се мерна да опровергае твърденията му. Което навежда на мисълта, че опровержението първаново пак е опровержение само горе-долу, също както всичко останало при него – като гражданския му проект, като политическата му алтернатива, като битието му на социален президент, като ролята му на защитник на българските национални интереси…..

Премиерът Бойко Борисов онзи ден също изпадна в характерното за нас, българите, люшкане нагоре, надолу. Според стенограмата на правителственото заседание, той се опита да опровергае интервюто на руската агенция ИТАР-ТАСС, в което се твърди, че Борисов подкрепя изграждането на АЕЦ “Белене” “от сърце”. Първото, което той казва, е – “Не съм давал никакво интервю на ИТАР-ТАСС”. С това премиерът навежда публиката на мисълта или че на официалната руска агенция и се е причуло, или че си измисля с цената на нещо, което би трябвало в момента да звучи като бурен дипломатически скандал. Третата възможност е по някакъв начин колегите да са добили запис на последния му телефонен разговор с Владимир Путин и да са пуснали под формата на интервю извадени от контекста части от него. Което също би било скандално. А тъй като дипломатически скандал няма, остава ни да мислим, че Бойко Борисов не е давал никакво интервю на руснаците, ама горе-долу.

Второто, което той казва по този повод в своя защита, е, че интервюто не е истина, защото всъщност не подкрепя АЕЦ-а “от сърце”, а само “прагматично”, тоест, прави внушението, че по най-важните за страната въпроси не се рее в небесата, а е стъпил здраво на земята. И, да ви кажа, граждани, макар да не разбирам в случая каква точно е разликата между сърдечно и прагматично, доколкото резултатът в крайна сметка е един и същ, аз бих повярвал на премиера – той толкова може, толкова прави.

Само че казаното по-нататък навежда на мисълта, че и прехвалената му прагматичност е на ниво горе-долу. “Да използваме тази среща /предстоящата среща с Путин – б.а./ и да избягаме от всякакви възможности за спекулации и политика с нея” – призовава Борисов своите министри. Няма да коментирам тези думи, излезли от устата на водещ български политик, който е поканил на политическо посещение водещия руски политик. Няма да ги коментирам, заклех се в най-свидното на жена си и не бих рискувал да се разлепят нейните нови ботушки заради някакъв си излишен коментар.

Но чашата ми преля, граждани, като прочетох за пореден път твърдението на Бойко Борисов, че повторното масирано връщане на българския бизнес в Русия, особено хранително-вкусовия ни такъв, трябва да бъде основната задача на министрите, докато се гънат сърдечно пред Путин и прагматично се чудят с какви неполитически приказки да го забавляват в София.

Защо на премиера на една демократична европейска държава със свободен пазар изобщо може да му хрумне, че е достатъчно само премиерът на Русия да се разпореди и редовите руски търговци, както и редовите руски потребители, веднага ще скочат като куче на кокал върху българските стоки, от които са отдавна лишени, остава донякъде неясно. Е, само донякъде, защото все пак говорим за Русия. Но от друга страна, ако вземем предвид и  втория елемент в уравнението, елементът Бойко Борисов и неговото характерно командаджийско мислене, тогава можем да кажем по-скоро, че ситуацията е не донякъде неясна, а горе-долу ясна и няма защо да се учудваме.

Това, което ме подразни истински обаче е внушението, отправено към цялата българска публика, че ще трампим извършеното спрямо ЕС предателство със съгласието си за изграждане на “Белене” и “Южен поток”, срещу потенциални икономически изгоди от Русия, за които всички сме наясно, че никога няма да се случат. Най-малкото защото Путин е достатъчно добре обучен, та първо да измъкне от Борисов всичко, което може да се измъкне като отстъпки по енергийните проекти, а после, щом нашият човек отвори приказка за продажбите в Русия, деликатно да му припомни водещия принцип на свободния пазар, според който държавата няма право и законов инструментариум да се бърка пряко в търговията на търговците.

Не знам за вас, граждани, ама съм забелязал, че аз никак не обичам да ме правят на идиот. И съм забелязал също, че горе-долу всеки нашенски политик като се чучне на върха и се опитва да го прави с тези отдолу. Ето ви го и бившият премиер Сергей Станишев. Той не че е на върха, де, ама от негова гледна точка, като се съотнесе позицията с потенциала му, трябва да се чувства изкачен твърде високо.

Онзи ден на някакво комунистическо сборище лидерът на БСП пак се изцепи, че догодина е възможно да преживеем не две, а три в едно – и парламентарни, освен президентски и местни избори. Можем, не е като да не можем, доказали сме вече, че тук, в България, горе-долу всичко е възможно, освен три неща – да мислим и здраво да работим за собственото си бъдеще, да не се хващаме на тъпи приказки от страна на провалени политици и да не издигаме за провалени политици политици, за които предварително е ясно, че са провалени.

Така и не се научи горкият Станишев, че в тази страна от него нищо не зависи. То не зависеше, когато беше премиер, та какво остава сега. И не разбра, че утре, когато гражданският проект на ментора му Първанов бъде обявен и тръгне да се реализира, БСП ще бъде изправена пред най-значимия провал в собствената си сто и н`ам колко годишна история, та на остатъка от нея няма да му бъде до парламентарни избори. И никога не схвана, че тук ситуацията е същата като онази с ботушките на жена ми – докато Борисов дава на руснаците онова, което искат, те няма да вземат от него най-свидното, в смисъл – няма да му вземат властта и в България няма да има предсрочни избори…..

Искаше ми се тук да кажа и още няколко неща, граждани. Например за парите на Цветанов, спестени от заплати. Те всички май са отишли за “онези” апартаменти, съчувствам на фамилията, която през годините е живяла само горе-долу. По отношение на въпроса дали партия ГЕРБ е получила финансиране от “Лев корпорация” на Алексей Петров, нещата също изглеждат някак си горе-долу, така поне излиза от думите на вицепремиера, че сега не може да ни каже със сигурност.

Искаше ми се да спомена и за скандала с изгонването на организационния секретар на партия РЗС Тодор Великов, партия, която толкова често разменя местата на горе и долу, че вече никой не знае къде в пространството тя се намира.

Но тъй като няма място за всичко, оставям темата като цяло недовършена. Сигурен съм, че всъщност точно това се очаква от мен, един истински българин – горе-долу да я докарам донякъде и после да я зарежа. Така де, нали знаете само кой кара кахърните песни от горе до долу…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com