A hate/love relationship

“I can’t take it anyomore!” she said, mistakenly

Забавно е, когато имаш идея за пост и намериш нещо чуждо точно по темата. Американците си имат прекрасната дума serendipity, която много приляга на този случай. Та мисля си аз колко е странно да се прибереш полу-жива (тъй като съм оптимист, не бих казала полу-умряла!) в петък следобед и все пак да си адски доволна от живота си. В този момент виждам рекламата на ADCC Awards (Advertising and Design Club of Canada), която третира именно полярната връзка на хората от рекламния/маркетинг/PR-бранша с работата им.

Не бих могла да го опиша по-точно! Мразя да събирам фактури, мразя да не ми стигат бюджети, мразя да се разправям с полу-умни (нали съм оптимист!) подизпълнители, мразя да вися на работа (в офиса или вкъщи все е работа) до 10 вечерта, мразя да не мога да обърна внимание на приятелите и близките си, мразя да пропускам тренировки по салса заради бизнес-срещи… И обичам приятния гъдел при започването на нов проект, обожавам първите знаци на отговор от публиката, влюбена съм в отразяването на събитията ни и момента, в който гостите се забавляват, харесвам колегите си. Обичам сладкия аромат на постигнатите резултати, дори и да мразя писането на пълни отчети. Като се замисля, обичането е повече от мразенето…

Още по темата:

1. Love ya!
2. Glamorous?!
3. Actually… Love

Прочети цялата новина

Свързани новини: