Колкото традиционно, толкова и трудно е да се пише на 10 ноември, без да изпаднеш в патетика и/или повторение.

Понякога е достатъчно да пуснеш десетина връзки към текстове на по-умни хора (само например - Акулата, Комитата, Ники Пенев) или към собствени по-умни тектове :). Често пъти написаното се оказва по-емоционално от предвиденото. Може би защото именно умният човек отдава дължимото на чувствата и често несъзнателно разбира, че не всичко е покупателна способност, а покупателната способност не е само бахур.

Но днес ще се опитам да пиша в сегашно време. Защото именно днес, през есента на 2010г. и 21 години след началото на политическите промени, България не успява да излезе от кризата.

И ако въпросът е:
"Защо не излизаме от кризата, започнала преди повече от две години?"

Отговорът е:
"Защото не излизаме от кризата, започнала преди повече от двадесет години?"

Защото премиерът министърът (а и предишните двама на този пост) не си дава сметка какво е заболяването. Не си дава сметка, че стопанската разруха, започнала през 1982-83г., с поредния финансов фалит на Живковска НРБ, не може да се лекува с Живковски методи.

Бойко Борисов: ...защото една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.

Teлешкият възторг по "построеното" от Живков е сам по себе си отблъскващ за всеки, който вече 21 години плаща сметката на "тогавашната държава" с нейния "ръст". Но не това е страшното.

Страшното е, че зад телешкия възторг прозира смътното намерение стопанството да се развива по същия модел, та божем постигне една стотна от резултата, който Тодор Живков завеща с една много точна дума - "Недоносче".

Накратко - Живковският стопански модел се срина поради липса на връзка между полагания труд и получаваните доходи; поради пресичане на всякаква лична стопанска инициатива; поради изостаналост на производствата и пълна неконкурентноспособност на продукцията; поради липса на конкуренция, иновации и творчество; поради пълен политически и идеологически контрол върху икономиката; поради прахосване на целия национален доход за безумни проекти, родени в коридорите на властта; поради системното "наказване" на трудолюбивите и смелите за финансиране на доволно ежедневие за мързеливите и ленивите; поради факта, че пътят за лично благоденствие минаваше през властови позиции, корупция и тунеядство, а не през тежък труд на собствен стопански риск; поради факта, че "органите" на МВР се грижеха не за сигурността на гражданите, а за недосегаемостта на властта и спираха всяка свободна инициатива.

(Цялото това нещо се сгромоляса. И ние 21 години жалим за него и се опитваме да го възстановим?)

За съжаление, описаните недъзи на "тогавашната държава" съвсем не са излекувани. Личната свобода е в голяма степен налице, но свободата да развиваш бизнес е твърде ограничена. Органите на държавната и местна власт не насърчават конкуренцията, а напротив - всячески съдействат за създаването на големи и малки монополисти и разчистват пазара за тях. Позициите в- и около властта продължават да са по-изгодни и печеливши от поемането на риск със собствена предприемаческа активност. Създадените именно в средата на 80-те години регионални кланове и мрежи продължават да диктуват стопанския живот на областно ниво. Състезанието не се решава на свободен конкурентен пазар, а на задимени маси, на които един до друг седят съдии, полицаи, бивши полицаи (днес водещи политици и бизнесмени), прокурори...

Управлението продължава да чертае безумни планове за "мега-проекти", които отведнъж да решат стопанските проблеми на цели области в страната. Парите на работещите хора продължават да се изземват за да се осигури доволно битие на нежелаещите да работят.

Продължават да се повтарят мантрите за руските пазари, енергетиката, държавната подкрепа за бизнеса, културата и бахура ...

Така може и да постигнем една стотна.

От това:


.