Our son of a b*tch

По-рано тази година посетих Косово и събрах впечатления от първа ръка.

Косово в момента е на кръстопът - може да се превърне в европейския Сингапур (по-желан, но по-малковероятен сценарий) и в европейската Палестина (обратното).

Всичко в Косово изглежда като декор. Местна индустрия не се забелязва. Дори в супермаркета не можах да открия нищо местно производство.

В Косово няма истинска пазарна икономика — парите влизат отвън и са от донори (ЕС, САЩ, международни организации, фондации), контрабанда, организирана престъпност, преводи на роднини и т.н.

Ако човек или държава живее на помощи, то се получава „лумпенизация“ — високо самочувствие, гняв, разруха и искания за още пари. Нещо като гетата в големите български градове.

Хашим Тачи беше обвинен, че е участвал в трафика на наркотици и в нелегална търговия с човешки органи от Съвета на Европа, Подобни съмнения имаше от самото начало.

Западът прилага философията Our son of a b*tch като резервен вариант, защото няма общество, на което да се опре. Въпреки че подкрепяйки лидери, които нямат много общо с ценностите на западния свят, те си вкарват неизбежен автогол.

Така като гледам единствените, които имат интерес такава държава да не се превръща в гето са самите ѝ граждани.

Прочети цялата новина

Свързани новини: