Щрихи от Франция – Селата на Париж (1): Батиньол

Продължаваме френската поредица Щрихи от Франция. Вчера Вили ни води до Бретан, а днес Росица ще ни покаже селата на Париж. Обяснявам за софиянци – това е аналог на това някой да ни разведе из Подуене, Слатина, Орландовци, Филиповци, Малашевци, Панчарево, Красно село, Княжево и всички други софийски села, коите сега са част от града, а някои са и практическии в центъра. Докато някой не напише нещо подобно и за София, ще прочетем за:

Селата на Париж

Батиньол

19 октомври 2010 г. От множеството села, които Париж анексира преди 150 години, 16 са включени в ето този симпатичен гид, от който най-педантично си преписах в джобното тефтерче маршрутите: LaVillette, Belleville, Ménilmontant, Charonne, Bercy, Ivry, Gentilly, Petit-Montrouge, Vaugirard, Grenelle, Auteuil, Passy, Ternes, Batignolles, Montmartre, La Chapelle-Saint-Denis: [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Гидът „Разходки в селата на Париж” и моето тефтерче по средата"][/caption] За всички нас, посещаващи френската столица, някогашните граници са невидими - границите между стария Париж и селата; границите между самите села. Всички ние виждаме преди всичко Османовата архитектура – шпалирите от внушителни сгради от двете страни на внушителните булеварди. А някога...

някога между селата и Париж е имало стени и „КПП”-та

Селяните, произвеждащи хубаво винце, е трябвало да плащат нещо като „гранична” такса, за да го продават в столицата. На парижани и особено на бохемите им идвало нагорно да пийват поскъпналото вино, та често прескачали за консумация и забавления при производителите. Поради стечение на обстоятелствата Монмартр се превръща в най-известното село в района, но и тези, за които ще напиша, са имали сходна слава. Случаят ме отведе за пореден път в XVII-ти арондисман (административна единица, включваща няколко общини), където за първи път направих разходка из забележително тихите и уютни местенца на две бивши села – Батиньол и Епинет. Ако се разхождате по “Авеню дьо Клиши” (“Avenue de Clichy”) и сте с гръб към Монмартр, то от лявата ви страна ще е Батиньол, а от дясната – Епинет. Два основни „феномена” от слединтеграционния период (1860 г.) и градоустройствената политика на Барон Осман (назначен от Наполеон III, работил в периода 1853-1869), са особени приятни и свежи за окото – пасажите, наричани “сите” (cité) или “вила” (villa) и локалните паркове в английски стил със задължителни, изкуствено направени, планини или хълмове, реки, езера... Тук е важно да се отбележи, че „сите” (град, стара част на град) не трябва да се обърква с островчето на Сена „Ил де ла Сите”, нито пък „вила” с основното значение на „вила”. Нека направя още едно уточнение: в най-груби линии може да се каже, че богатите в Париж са строили къщите си според посоката на вятъра – той духа от запад на изток, та по тази логика богаташките арондисмани са в западен Париж, а бедняшките, или както французите ги наричат, „популярните” – на изток. И още: по правило в „новоучредените” арондисмани са интегрирани по 4 села. Всяко бившо село е трябвало да има парк като описания по-горе. По осите север-юг и изток-запад е трябвало да има и по едно обширно гористо-парково пространство в допълнение към паркчето в английски стил. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Та, с гид в ръка тръгвам по улицата „Legendre”. Тръгвам да изследвам Батиньол. Първо черквата: [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Сент-Мари де Батиньол"][/caption]

После паркът на Батиньол, „Le Square des Batignolles”,

който през 1835 г. вече е бил пригоден да изпълнява ролята на публичен терен, „стъргало” и място, на което през лятото са се провеждали 15-дневни игри и забавления с акробати, жонгльори, танцьори и пр. По времето на Наполеон III, който е държал да снабди богато Париж с паркове и градини, теренът придобива сегашния си облик на парк от английски тип с всичко природно, което местните хора трябва да имат събрано на едно място – от планини и пещери до реки и езера. Това събитие се е случило в годината на Априлското въстание в България – 1876г. [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Паркът на Батиньол – „реката”"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Паркът на Батиньол –„ езерото” при хубаво време"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Паркът на Батиньол – „езерото” преди дъжд"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Паркът на Батиньол – старите дървета и реката с репеит"][/caption] После се връщам към черквата и поемам по улицата, перпендикулярна на „Legendre”. Подминавам симпатични къщи, множество бивши занаятчийски дюкяни, пансиончета. После стигам до „социалистическата” сграда на кметството на арондисмана, където ще се върна довечера, за да слушам лекция на тема „Терн – Монсо – Батиньол – Епинет 1860-2010”. [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Кметството на Батиньол"][/caption] Достигам до широката улица “Rome”, продължавам до “Place de Clichy”, откъдето се вижда прекрасно куполът на Сакре Кьор – Монмартр е на пешеходно разстояние оттук. Врътвам се отново в Батиньол и следвам маршрута, показан в гида – ето улицата на Зола. В квартала са живели Верлен, Жак Брел, Барбара... Тук са израсли вдъхновени музиканти, анархисти и феминистки... [caption id="" align="aligncenter" width="663" caption="Някъде тук е живял Емил Зола"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Старите фасади на сградите са запазени"][/caption] Старите фасади на сградите са запазени Започва да се смрачава и лекичко да вали. Връщам се към кметството с намерение да поседна в отсрещното кафене, имам време до лекцията. Наблизо има някакви протестиращи младежи, после се появяват униформени въоръжени батковци и след няколко крясъка с неясен произход всичко утихва и протестът се стопява. Докато пия освежителния сок си давам сметка в какъв абсурден филм играя в последните часове – Франция се къса от стачни напъни; няма бензин; самолетите, обслужващи далечни дестинации, отказват да летят; покрай стачкуващите намират пълна изява наркомански и клошарски групи – трябва да превземаш стълбите на метрото и RER-а слаломирайки, за да избегнеш лайната и повръщаното... И точно в този момент аз уцелвам най-спокойните и релаксирани местенца на този врящ котел, радвам се на красиви есенни пейзажи и очаквам с нетърпение лекцията, от която ще науча много за историята и перспективите на този многолюден арондисман – един от най-големите в Париж – около 560 000 жители. От един коридорен разговор ще науча също, че днешен Париж се подготвя за нова анексия – този път на предградията, които са извън Околовръстното (Шосе Периферик). Честито! Очаквайте продължението Автор: Росица Якимова Снимки: авторът

Прочети цялата новина

Свързани новини: