01/10/11 07:00
(http://patepis.com/)

Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара (1)

Отминалата седмица на Франция на нашия сайт предизвиква продължение. Днес Вили ще ни води до Шатобриан (вино, град, писател? – вие ми кажете:) И както винаги – със страхотнои снимки, които даже на мойта германофилска душа действат положително ;-) Приятно четене:

Щрихи от Франция:

Дамски гамбит край Лоара

част първа Онези, които са прочели предишният ми пост http://patepis.com/?p=19629 лесно могат да се сетят, че след неколкодневното ни кръстосване из там, вече бяхме безвъзвратно влюбени и много насериозно се замислихме дали да продължим по предварителната си дълго и прилежно кроена програма или просто да се отдадем докрая на магьосника Бретан :) След като цяла вечер се чудихме и обсъждахме "за" и "против" на бутилка бяло вино и хрупкави пържени рибета, развявайки картата на Франция над масата и тефтера с паметките от Интернета, си легнахме с извода, че утрото е по-мъдро от вечерта. А утрото се оказа доста мрачновато, че и студено. Впрочем, като цяло, бяхме неприятно изненадани от хладното за сезона време, докато бяхме в тази част на страната. Както и да е. Докато хапнем и си изпием кафето, започна да ръми. И решението си дойде само: Au revoir, Bretagne, продължаваме по програмата :) Предварително нямахме идея колко много замъци има из Бретан, някои от които, естествено, че видяхме и по-отблизо. Затова в програмата ни следваше двудневна разходка из долината на Лоара и да разгледаме който успеем от прочутите й замъци. За целта от Ван трябваше да хванем пътя за Нант, който е в долното течение на Лоара, да направим една пешеходна разходка из центъра, да хапнем на обед нещо там и да отпрашим за Анжер, където също да видим каквото успеем и да пренощуваме, а на следния ден да тръгнем нагоре по течението. Ее да, ама не. Значи, настанявам се /ред ми е да навигаторствам/ и, докато другите две последно наместват нещо там отзад, разпъвам картата на коленете и шарейки с очи и показалец по нея, внезапно ми светва, че Chateaubriant по французки ще рече "Шатобриан". А!... Извисявам глас: Момичета,

"Шатобриан" говори ли ви нещо?

И понеже сме една блондинка и две кухи лейки ;) се впускаме в разсъждения /с елементи на преразказ/: ... ?? ... Ъъъ... Писател! Не беше ли някакъв писател? ... Да! От кръстословиците: роман на Шатобриан... Често се среща, отговора е: "Атала"... ??...Абе, бял мъж с една индианка, тя е Атала-та и е дъщеря на вожда, мисионер един и т.н... Аха...аха... Яяя, а телешко-шатобриан? Яла съм такова на Слънчев бряг! ... Ихиии! :) ... И на него да са кръстили някакво си градче тука, в Бретан?... ??... На кой бе, на телешкото или на писателя?... Че на писателя, я! Сигурно му е родно място... Аха! Или се е гътнал там! :( ... Или там са измислили манджата, дето Вики е яла на Слънчев бряг! :) ... Слушайте, ай' да идем на място да видим! Вили, далече ли е? По път ли ни е?... Еемии... ъъъ... бее... тц!... Ама ще трябва да се поотклоним. По-точно, трябва да тръгнем на североизток и от там после да се спуснем към Нант... О'кей, аз съм "за"... И аз!... Хм... 'ми, честна мускетарска, и на мене ми се дощя :) ... Ванюшка, ти си! Карай, да видим на кого е кръстен тоя Шатобриан! [ge0_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Да поясня нещо неважно - и трите /И трите, дядо попе! :) / сме с буква "В": Вики, Ваня и аз, Вили. Приятно ми е, мерси ;) Щрак коланите. Цък чистачките. Десен мигач. Поехали! Пътят е второкласен, мокър, но добър, ненатоварен и спокоен. Екстра. И съвсем намясто, в тон с волното съчетание, което започваме, първата мелодия, дет' ни плисва из колата е .... :) ;) http://www.youtube.com/watch?v=oiUGKWK2h8o

Ехаа, така мога да обиколя Земята! Пък за тия 115 км между Ван и Шатобриан времето /метеорологичното/ направо се разчекна: тръгнахме на леека мъглица и ръмеж, след малко някой дръпна полечка облаците, просветна слънце, а след още десет минутки пак текна; пак просветна, пак се смръщи, ама пък духна отнякъде вятър и изсуши асфалта. Изсуши го то, хубаво, но пък довлече нови, че и дебели сиви облаци. И като затисна отгоре - тююю, една свястна снимка да не може да направи човек!

[caption id="" align="aligncenter" width="528" caption="Някъде по пътя"] Някъде по пътя – край Лоара, Франция

[/caption]

Сега светнахте ли се, че това ми беше извинението за не особено добрите снимки този път? :) ... Мерси, гранд мерси... знаех си, че ще проявите разбиране ;)

Та значи, си пътувамее... Ииии... е не можахме да се удържим да не спрем за 15 минутки в

Редон...

Ми за няколко снимки, за какво друго? :)

[caption id="" align="aligncenter" width="452" caption="Редон - замък, превърнат в административна сграда"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="650" caption="Редон е на около 45 км от морето, но е свързан с него посредством р. Вилен. А това е пристанището му за яхти и малки корабчета. "]

Редон е на около 45 км от морето, но е свързан с него посредством р. Вилен. А това е пристанището му за яхти и малки корабчета.

[/caption]

Продължаваме към нашата загадка и по едно време, минавайки край някакво селце се сещаме, че забравихме да си купим вода във Ван. Отбиваме се, спираме на мегданя. Леелее, к'во е това мъртвило? Джаан-джун, никой няма. Но магазинчето работи. Бон жур, мосю, дай 3 бутилки водичка по 2 литра. Нека да има бе ;) Пък мосюто... един дребен такъв, сух и стаар... ама стааар... че и малко нещо почернял и сбръчкан... като сушена слива, ви казвам :) И потреперва! Последният мохикан в селото, сигур. Обаче "включи" ;)

Шушукаме си, развъртаме се по рафтовете, но не се сещаме какво друго да си купим и му казваме: "фини". Он се подсмихва и ни вика "ариведерчи"... А?... К'о? К'о каза?... Чудим се на улицата: Ма тоя що ни рече "ариведерчи"?... И сега, драги слушатели, умното блонди прави връзката: 'ми май те чу като каза "мамма мия", дет' това село е умряло от три дена и само той бере душа още. За туй. :) :) :) Ето! Колко им трябва на три кухи лейки да зацвилят от смях!

И таман да яхнем конете, на баш фотографа /c'est moi ;)/ му прималява - не се удържа и вади фотото из кобура. Щрак ей туй, което е... абе, малко претрупано, но на слънце може и да изглежда прекрасно. А?

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption=""Умрялото село :)"] "Умрялото село :)

[/caption]

Ама на, изобщо нямам спомен как му беше името на това село. Не, че е важно, де. След още някъде половин час пристигаме благополучно в Шатобриан. И сякаш времето почна да се куми да прояснява. Решаваме: дай да вземем да пийнем по едно кафенце първо и да го измъдрим за нататък. Паркираме се в края на едно площадче, пък я, там точно Hotel de Ville-ът му щръкнал, което ще рече: Кметството. Значи сме у центъро :)

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Hotel de Ville или Кметството /с повредения часовник ;) /"]

[/caption] От пръв поглед се виждат няколко възможности. Най-отпред, в единия край на площадчето има "брасерия" /малко ресторантче/, в другия - друго мънзарко заведенийце с тенти. Май се спираме на него. "Бар-табак не знам си к'ъв". Иии... егати името! Влизаме, а вътре само 5 масенца с карирани покривчици и пепелници. На едната в кьошето, пред едни малки стъклени чашчета с нещо бяло вътре, се гледат един дебел чичо с мустак и тиранти и един Луи де Финес. Бога ми, каква прилика само! Ако не знаех, че е отдавна умрял, щях да се втурна за автограф, вервайте! И двамата, сякаш някой им "включи тока", изведнъж се размърдаха на столчетата си и се взряха заинтригувано в нас. Насочваме се към другата масичка на кьоше и тогава се светваме, че тук явно се пуши, а ние сме върло против. И вън има 3-4-5 масички, ама не ни се седи на хладно. Понечваме да разпитаме за близко кафене за непушачи, но момчето казва категорично и отривисто "Non, non, non!" и ни въвежда зад една разноцветна стъклена врата: "S'il vous plait!"... Бря! Нещо като зимна градина ли, галерия ли, що ли? Само четири масички, на едната две дами на възраст си пият кафето и си хортуват... Зад големите прозорци се вижда малък двор с мокри нацъфтели рози и синкав клематис, сипнал се по стената на съседната къща. А по стените тук вътре - стари черно-бели, по-точно жълтенкаво-кафяви снимки, на една лавица - колекция от десетина ютии от времето на прабаба ми, на друга - няколко нощни лампи, вероятно пак от същата ера; саксии с ярки бегонии и други - със сини и бели, ситни цветенца. Интересно, приятно, уютно, топличко... Ооо, две кафета изпивам на таквоз местенце! И палачинка към тях ;) Упорито си мисля, че градчето е кръстено на писателя. Логично е, нали? И даже, макар и неголямо, то си има и замък. Като идвахме го видяхме. "Шато" де, по тяхному. Стоп! "Шато"? Демек "замък". А възможно ли е името на градчето да идва от Шато-Бриан, макар на картата и на табелите да е написано слято? Изказвам тази случайна мисла гласно и приятелките ми ме обявяват за възможен гений ;) Остава да разберем има ли почва идеята ми или е просто "something stupid" - да не забравяме все пак как започна днешния етап от пътешествието ни. Т.е. необмислено ;) Онзи младеж надниква отново да види дали "мадамз" имат нужда от нещо. Имаме, разбира се! Ела, гарсон, разкажи ни с две думи, защо твойто малко и кротко градче се казва така? Ама ядец! Той бил на гости на леля си тук и просто й помагал в момента, затова и... Всъщност, интересен въпрос, мадам, но нямам представа. Сорри, мадам. Двете дами се обръщат любопитно - А какъв е проблемът? Казват си нещо, малкият им се усмихва "Аа, s'est bon, tres bon!". Tова вече и ние знаем, че означава "добре". И след няколко разменени реплики /на английски, слава богу!/ двете дами, едната от които се представя като бивша учителка по история в местното средно училище, си предлагат услугите "с удоволствие" да ни разходят малко из улиците и да разкажат за малкия си скромен град. И те така пожертвувахме Нант. /виж заглавието/ Знаачи:

Правилно, имало е писател на име Франсоа-Рене Шатобриан

който е бретонец и който е прекарал детството си в замък. Но не в този град и не в този замък, а в Сен Мало и замъка Комбург. Баща му бил кофти човек, макар и да бил аристократ, а също и морски капитан и търговец на роби. А сина като пораснал, известно време се чудил пътя на баща си ли да хване, поп ли да стане? И взел, че станал лейтенант в армията :) Даже участвувал в Революцията, а после станал политик. Ходил насам-натам по света, изповядвал разни идеи. Едновременно с това и прописал. И се превърнал в известен представител на френския романтизъм. Даже бил първият от една поредица писатели, сред тях Ламартин и Виктор Юго, които съвместявали политиката с литературата. Най-известните му книги са може би "Атала" и "Рене", която е своеобразно продължение на "Атала".

А историята на градчето Шатобриан започва някъде през 11 век,

когато тук идва мосю Бриан, пратеник на графа на Рен, и построява замък на възвишението между реките Шер и Ролар. Този замък е, естествено, и крепост, която се явява една от точките по отбранителната линия на Бретан: Витре-Фужер-Ансени-Клисон. Тя трябвало да защитава Бретанското херцогство от Френското кралство.

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Шатобриан - крепостната част от замъка... ама, ей тук от задната страна малко им е счупена :)"] 006_chateaubtiant_castle

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Шатобриан - замъкът-крепост, но в приличен вид от към улицата :)"] 014_chateaubriant_castle

[/caption]

И, както почти винаги, около замъка с течение на времето се появило селище, което през следващия век започнали да наричат Шатобриан. Mais oui! Бравос на мен! :) Излезе, че предположението ми е правилно - името на града идва от Шато+Бриан! :) Според мадам Флоранс /историчката/ градът бил на много стратегическо място и затова през вековете е бил свидетел на доста битки и нашествия, най-вече през Средновековието. После, през 16 век, управителят на Бретан, Жан де Лавал Шатобриан, направил реновация на замъка-крепост, ремонтирал го и достроил трите ренесансови крила на замъка.

[caption id="" align="aligncenter" width="631" caption="Шатобриан - едно от ренесансовите крила на замъка."]

[/caption]

И за кого, мислите, го направил? Ами заради жена, естествено! За благоверната си съпруга Франсоаз. Малеей, колко ли му е вадила душата за новата къща /барем/ ;) понеже, освен всичко друго, човекът бил и барон, ама ненадейно завещал баронските си права на... ами Ана-някоя си. Каква му е била тя? Е, очевидно не е съпругата, а не звучи и като дъщеря ... Ееей, и тоз не устискал само с една жена... тц-тц-тц... Ах, тези прекрасни мъже!! :)

Е, тоя дошъл, оня си отишъл, животът си върви... "Времето тече и всичко се променя", както мъдро го рекли древните. И ето, след Революцията, в Шатобриан се завихря един романс с едно голямо и важно последствие. Слушайте сега ;)

По едно време преди някъде два века, на гости някому в градчето дохожда един млад, красив и мъжествен републикански офицер с фамилия Юго. Ден-два ядене и пиене, философстване и масали, и по някое време офицеринът излязал да глътне въздух и да се поразтъпче. А на улицата, баш пред сегашното мижаво кметство със спрелия часовник, случайно среща очарователната мамзель Софи Требуше... Ми к'во? И двамцата се набучват на стрелите на Амур! :) Следва сватба, бебета... най-малкото от които е световно известният автор на "Клетниците", Виктор Юго. Браво! /ударението на "о", за да е по френски ;) / Както казват мъдрите глави: нищо на тоя свят не е случайно :) Или може би, както казват "кухите лейки": да живее случайността!... Изберете сами ;) И днес къщата на Софи Требуше съществува в Шатобриан. Лесно ще я познаете, защото е една запазена средновековна къща и просто прави впечатление на фона на тези около нея.. За разлика от други градове в този район, в Шатобриан повечето сгради са с по-съвременен вид. Не казвам "модерен", а "по-съвременен" - имам предвид вероятно от началото и средата на миналия век. Къщата на Софи Требуше се намира съвсем близо до Офиса на Туристическа информация в града.

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Шатобриан - къщата на Софи Требуше"]

[/caption] От по-новата история на Шатобриан по време на II св. война тук нацистите на бърза ръка осъдили и избили 27 комунисти в отговор на убийството на немския подполковник Хоц, който по това време се разпореждал в Нант. А днес един паметник напомня за това тъжно и неприятно събитие. Ние, за съжаление, нямаше как да видим освен двора му, какво още има в замъка, понеже от 1853 г. той е придобит от Генералния съвет на областта Loire-Atlantique, към която спада Шатобриан, и днес там е Главната администрация на града, Финансовият отдел и Районният съд. Но загадката, заради която се озовахме в Шатобриан, беше разгадана :) Както казах и предния път, всеки град в Бретан може да се похвали с дълга история. Шатобриан понастоящем се числи към съседната област Лоара-Атлантик, вместо към Бретан, както в миналото, но това не е толкова важно. Макар и малък, Шатобриан също се оказа с дълга и интересна история. Сърдечно поблагодарихме на мадам Флоранс и приятелката й, подарихме им и по едно албумче с десетина снимки (картички) от България, тъй като предвидливо си носехме няколко такива, като жест на благодарност и добра воля в подобни ситуации. Взаимно си пожелахме хубави неща, махнахме си за сбогом и супер доволни си "писахме" една шестица на "волната" програма. Единственият минус беше мрачното време. Но, карай! Вече отдавна минаваше обед и, без повече да се туткаме, се понесохме към Анжер. А ето и още няколко /уви, облачни най-вече :( / снимки: [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Шатобриан - цветната алея пред катедралата /която се пада вдясно/"]

Шатобриан - цветната алея пред катедралата /която се пада вдясно/

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Шатобриан - катедралата изотзад :)"]

[/caption]

Шатобриан - достолепен стар хотел. Каква ли сензация е било, когато са го открили? ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Шатобриан - улиците и сградите в голямата част от градчето са подобни"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Из Шатобриан"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Шатобриан - друго крило от замъка /към вътрешния двор/"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Из Шатобриан"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="През центъра на някое селце по пътя"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="И друго селце :)"] Селце край Шатобриан

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="Френска селска архитектура. През кой ли век са започнали да строят такива къщи?"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="На места покрай пътя е море от макове. Ако го нямаше дебелия сив облак отгоре точно в този момент, сигурно щяхте да се насладите много повече :)"]