Мислене по съвест

През последните седмици се събраха много поводи за критика на властта. И аз не ги спестявам, когато имам възможност, особено пред медиите.

Дали връщам комунистите и Държавна сигурност на власт? Дали застрашавам бъдещето на България? Дали критикувайки по-малкото зло, аз давам път на по-голямото? Признавам си, че си задавах тези въпроси.

Не мисля, че истината може да навреди. Истината е като кислородна вода, която избелва и дезинфекцира обществената атмосфера. Тя увеличава вярата на хората в това, че не всички са порочни, че не всички с власт, информация, връзки и пари са готови да пожертват първо хората и истината в името на някакви по-далечни цели, „за тяхно добро“, защото досега това се е случвало много пъти, а „доброто“ въобще и не се е появявало.

Истината е доверие към хората около тебе, уповаване върху силите и преценката им. Истината има свойството да събира сила, а не да я прахосва.

Не вярвам в заговора на елита. Не вярвам, че лъжата е необходима за прогреса. Вярвам, че винаги има начин фактите да бъдат поднесени добронамерено и разумно, вярвам че има начин хората да се обединят около благородна цел и вярвам, че има начин това да стане, без да се лъже.

В нашата политика новото е добре забравено старо - възродиха се вицовете за милиционери и политическите вицове (което в България си е едно и също).

Близките до мен хора споделят две позиции:

Бойко е много зле, и без него ще сме по-добре.

и

Бойко е много зле, но без него става още по-зле.

Аз си спомням, че два пъти съм бил изправен пред подобна дилема. Първият път, когато трябваше да избирам между Жельо Желев и Велко Вълканов за президент. Велко Вълканов беше отчайващ, а Жельо беше натрупал толкова „черни точки“, че не можех да го понасям. Срам ме беше този човек да го гледам по телевизията или да му чета текстовете. Това ли заслужава България, аз включително? Не отидох да гласувам. От днешна гледна точка, все пак смятам, че се случи по-добрия вариант и допуснах грешка, която слава богу, не повлия на резултата.

Втория път беше, когато бяха изборите за втори мандат на Първанов. Трябваше да избирам между Първанов и Волен Сидеров. Признавам, че не можах да го направя и пуснах невалидна бюлетина.

Честно казано, не знам кое от горните две твърдения за Бойко е по-вярно. Но липсата на информация и на честно отношение към света едва ли ще ни помогне да вземем правилното решение.

Павел Борисов Николов разсъждава по същите въпроси.

Прочети цялата новина

Свързани новини: