Апостол Дянков с провокативни примери и “голямата картина” на Форум Дом

Апостол Дянков е екологичен консултант и експерт по устойчиво развитие в Поввик. Завършил е бакалавърска степен по околна среда и икономика в колежа Обърлин, САЩ. Интересува се силно от проблемите на екологичната етика, края на петрола и зеления дизайн. Обича да пише, да пътува и да изкачва планини.

Заглавието на презентацията, която Апостол ще направи на Форум Дом е “Часовник над камината”.

—

Горичка: Какво харесваш в твоя град?

Апо: Градският транспорт. Живял съм в Америка и знам какво е да нямаш градски транспорт и дори тротоари по улиците, затова сравнително рядко се оплаквам от масовия транспорт на столицата, който ползвам всеки ден. Голям почитател съм на пътуването с метро и всеки път се качвам на подземните железници във всички градове, в които пътувам, дори и да не ми се налага да ползвам метрото там.

Каква е най-важната промяна в областта на околната среда последните 5 години?
Би ми се искало да кажа, че това е вътрешната нагласа на хората в България към околната среда, но за съжаление не мога. Въвеждането на разделните системи за събиране и рециклиране на отпадъците, сероочистващите инсталации в заводите, новите пречиствателни станции, прилагането на енергоспестяващи технологии в жилищата и схемите за интегриран транспорт (по някои от тези проекти имам привилегията да работя в Поввик) - всичко това има значение. Само че това са механични решения, удобно заобикалящи необходимостта фундаментално да изменим мисленето си спрямо нашето място в екосистемата. Ролята на форуми като Дом е именно такава - да съпоставим технологичните решения и зелените практики с нашите най-базисни понятия за нещата от живота. Един фотоволтаичен панел на покрива може да промени начина, по който изглежда къщата ни, но той няма да направи дома ни зелен. Можем да сторим това само ние.

Имаш ли решение на някой наболял според теб проблем свързан с градската среда?
Да. Смогът и шумът, генерирани от колите по Цариградско шосе и другите софийски улици. Решението е много просто - електрически автомобили. Може в момента идеята да изглежда трудна за възприемане и дори екзотична, но според мен бъдещето ще покаже друго. Прецедент за това има в историята. Първата в света конференция по градско планиране проведена в Ню Йорк през 1898 г. се е провалила, тъй като делегатите не са успели да намерят решение на огромната криза с хилядите тонове тор и стотиците трупове на коне, стелещи се денонощно по улиците на Манхатън. Десет години по-късно проблемът е бил практически решен от двигателя с вътрешно горене. В момента нещата стоят по същия начин по отношение на смога и шума от автомобилите в градската среда. След около десет до петнадесет години София може да изглежда съвсем различно, и ще ни бъде изключително трудно да осмислим безропотността, с която приемаме ужасното замърсяване и шум, генерирани от автомобилите в момента. Иска ми се да можех да приложа историята за Манхатън и конете и по отношение на глобалното затопляне, както впрочем го правят някои икономисти. Там за съжаление решението няма да е толкова просто.

Трудно ли е да си консултант по устойчиво развитие в България?

Не. Доста лесно е все още и аз намирам това за недостатък. Консултантът разчита на привилегироваността на информацията, тоест възможността да разполага и борави с информация, която другите нямат. В момента човек може да работи успешно като консултант по устойчиво развитие в България на базата на шепа контакти и с минимално задълбочаване в проблематиката, просто защото в бранша има твърде малко отдадени професионалисти. Специалисти по различните компоненти на околната, среда - доктори и инженери по качество на въздуха, отпадъци и биоразнообразие има много, и те сигурно биха се подразнили от това което казвам. Но истинските консултанти по устойчиво развитие, които успешно мислят “извън кашона” и съчетават интердисциплинарния подход с търсенето на реални решения са малко, въпреки че имаме нужда от тях. Уверен съм, обаче, че това ще се промени в бъдеще и повече хора и организации ще навлязат в бранша. За мен това може да бъде само предизвикателство.

Имаш ли любимо място в България?
Да. На Витоша - пътечката от Златните Мостове към Княжево през късния следобед на някой топъл септемврийски ден. Лъчите на залязващото слънце, процеждащи се през листата на брезите. Като в рекламата на един шоколад само като си го представя и почти се телепортирам там.

За какво ще ни разкажеш на форум Дом?
Моята задача ще бъде да ангажирам публиката с “голямата картина”. Адски много ми харесват темите на следващите лектори, но за мен домът е нещо повече от зелени сгради и функциониращи и чисти градове. Вероятно ще намеся и Карл Саган.

–

блогът на Апостол

–

Регистрация за Форум Дом

Прочети цялата новина

Свързани новини: