Протестите в Египет през погледа на една българка

Предоставям ви разговор с Илияна, българка, която живее в Кайро, където е омъжена. Заедно със семейството си, тя стана свидетел на бурните дни, разтресли страната. Тъй като много исках да разбера как вижда положението една българка, живееща от две години там, я попитах някои въпроси, които тя обобщи в един разказ. Всичко се разви през Facebook. Няколко дни нямах връзка с нея, заради спирането на достъпа до Интернет. Днес (6.2.2011) тя ми прати своя разказ, който аз ви предоставям, за да усетите по-добре какво се случва последните 13 дни в Египет.

Здравей отново! Не знам как да започна, тези повече от десет дни, откакто започнаха събитията, бяха много стресиращи.

Омъжена съм тук (в Египет), имам дъщеря на 7 години, в първи клас, живеем с мъжа ми от почти две години в Египет. Бяхме подготвени, че това ще се случи (бунтовете в страната), и отрано се запасихме с провизии, така че в това отношение сме добре.

След като започнаха стрелбите и армията излезе по улиците стана опасно, и реших да изпратя детето в България, но от посолството ни така и не се обадиха, и изпуснахме самолета. Прекъснаха Интернет, блокираха телефоните, и когато аз успях да се свържа с тях, вече беше късно. На въпроса ми защо не са се обадили, отговориха, че са ме търсили, но номерът не отговарял, което е смехотворно, защото получих множество обаждания от Египет, България, Франция, Испания, Великобритания, Щатите… Вече не разчитаме на посолството ни, и ще изпратим детето си в провинцията, където нещата са доста по-спокойни. За сега училищата не работят, не се знае до кога.

Банките не работят от началото на протестите, банкоматите също, пощите, изобщо са блокирали паричните потоци. Цените на храните тръгнаха нагоре, ако нещата продължат така, ще има и продоволствена криза. Освен комуникациите блокираха и Ал Джазира, които що годе вярно отразяват събитията. Беше кошмар, пълна изолация и липса на информация. Но и това не успя да спре хората. Въведеният полицейски час от 17.00 до 7.00 също, в общи линии, никой не го спазваше.

Че американците имат пръст в надигането на протестите абсолютно не е вярно, те имат най-голяма полза от стабилност в района и голяма, и важна страна, като Египет до момента им го гарантираше, пък макар и с диктаторски режим. Революцията в Тунис просто подпали хората и тук. Всичко тръгна и се организира от младежите и студентите в социалните мрежи, и след като видяха мащаба на надигащата се вълна, я яхнаха всякакви антиправителствени организации и партии. В началото исканията бяха не толкова за сваляне на Мубарак, колкото за осъщестяваване на демократични промени в Конституцията- най- вече относно президентския мандат. Отговорът на Мубарак много закъсня, решението му да не се кандидатира повече, изборите да са свободни и честни и т.н. Трябваше да е в самото начало, и с достойнство да приключи след 7 месеца дългия си мандат. Той започна с назначаването на вицепрезидент, ново правителство (отново съставено от познати фигури обаче), и хората започнаха да се изнервят. Нямаше ефект от първата му реч за демократични промени, искаха вече да се маха. Следващите му провокативни стъпки- тоталното оттегляне на полицията, грабежите и мародерствата, извикването на президентската гвардия срещу протестиращите- още повече засилиха исканията за оттеглянето. Последният ход на Мубарак- решението за демократични промени, без по-ранното му оттегляне от поста- доведе до сблъсъците между анти- и про-настроени към властта египтяни, и страховете за гражданска война бяха доста реални. Демонстрацията вчера изведе по улиците повече от милион граждани, но за сега няма ответна реакция.

Аз лично съм страшно впечатлена от египетския народ- след набезите в Каирския музей, които си бяха чиста провокация, го пазеха хора от демонстрантите, след което нещата се поеха от армията. Другата провокация бяха затворниците. Съобщи се за масови бягства на криминални и политически затворници, но голяма част от тях, политическите, които имат идея за какво става въпрос, изобщо отказаха да излязат, и си стояха в затворите, същото направиха и криминалните с оставащ за излежаване кратък срок. При липса на полиция хората сами се организираха да пазят себе си и имуществото си. Навсякъде могат да се видят мъже и младежи с тояги, вериги, ножове, на пост пред домовете. На нашата улици в Омрания, Гиза, всяка нощ мъжете са на пост, двата изхода са преградени с камъни, и се чувстваме защитени. Освен това танковете на армията обикаляха редовно, по главната “Харам стрийт” бяха направени постове, и всички преминававащи се проверяваха от войници, стреляше се по всеки побягнал, а на всеки час имаше и предупредителна стрелба. Доста страшничко беше, с цялата тая армия и стрелби…

По въпроса за “Мюсюлмански братя”- притесненията, че Египет може да се превърне в ислямска държава от типа на Иран, са според мен пресилени. Сравняват сегашното положение с революцията в Иран и последвалото там, но тук нещата са различни. Да, Ислямските братя са много силни като организация, и понеже бяха единствените реално антиправителствени във властта (до последните парламентарни избори, когато останаха извън, естествено с фалшификации), всеки с антиправителствени убеждения отиваше при тях. Сега, след като демократично ще се избира праламент, те със сигурност ше влязат в управлението, но също така ще влязат и други групи, които ще балансират нещата, и до ситуацията Иран няма да се стигне. Да не забравяме все пак, че Египет е многомилионна страна, с изключително важно стратегическо значение за целия Близък Изток, и Америка няма да допусне едно такова религиозно управление.

Голяма грешка според мен е, че християните тук (които са около 20%) странят от политиката, и силно се влияят от техния коптски папа Шедула. Една християнска политическа формация би била хубава балансираща Братята сила. Бях шокирана след изказването на папата, че коптите в Египет са срещу демонстрациите и в подкрепа на Мубарак. Това ги поставя в позицията на национални предатели, с всички последствия след оттеглянето на Мубарак, и отново ги противопоставя срещу мюсюлманите в абсолютно неподходящ момент, след направените усилия, след атентата в Александрия в началото на годината.

Аз, като българка преживяла подобна, макар и не в такъв мащаб и мирна промяна в Родината, мога само да се надявам, че тук ще настанат по- добри времена за египетския народ, който го заслужава. И той, (както и ние навремето), не е готов за демокрацията, но промяна в този дух- антикорупция, политическа и лична свобода, свободни медии, образование и т.н., са абсолютно необходими, всеки народ си има предел на поносимостта.

Мубарак е изчерпал народното доверие отдавна, личното му богатство се оценява на милиарди, това на синовете и жена му също, има участие във всеки голям и печеливш проект, а масата народ в страната живее в мизерия, каквато едва ли можете да си представите. Не само бедността, но и голямата корупция и липсата на шанс за реализация без “мои хора”, карат хората да стигнат до площад “Тахрир”. Преди тридесет години страната е била в голям разцвет, европейски и демократично ориентирана, културно развита, нямаща нищо общо с разрухата в момента. Египет няма да е вече същият, но всички очакваме едно демократично бъдеще.

Прочети цялата новина

Свързани новини: