Три за щастие

Тройката е магическо число. Символизира се с триъгълник, представляващ миналото, настоящето и бъдещето. Подаряваме три цветя за щастие. Тройката е и мое любимо число. Три години водя кулинарен блог.

За три години разбрах, че мога повече отколкото си представям. Разчупих всякакви предубеждения, станах устойчива към заобикалящия ме свят, превъзмогнах много от себе си. Но разбрах, че съм зависима. Точно преди три години се роди „Кулинарно – в кухнята с Йоана“ и оживя с първата си публикация за Златен маков пудинг.

Три години събирам знания, опит и осъществени предоставени възможности. Но, какво още може да събере един кулинарен блогър за три години?

„Панички“. “Паничките“, както често (жаргонно) наричам под общ знаменател всички съдове за хранене са с различни форми, размери, цветове. И разбира се по една, най-много две (случва се и три) бройки. Всички те нямат приложение в ежедневието ми. Купувани спонтанно или обмислено, от магазин за левче или скъп порцелан, подарявани (съвсем умишлено) всички тези панички намират приложение само и единствено за блога.

Рамекини и форми за тарталети и крем карамел. Също разнообразие от форми и материал. Да не би да се повторя в някой пост. Тук бройките са минимум 6 и максимум 46.

Покривки, кърпи, салфетки. Всички тях може да видиш в публикациите ми. Това е малка част от чеиза, който съм събрала.

Форми за сладки. Всякакви. Пазя наследените от мама пластмасови формички и металните фунийки за „Букли“ от баба. Предпочитам да купувам метални форми. Ако се наложи нещо по-специално си поръчвам изработка. Баща ми също има пръст в тази работа, най-вече за рингове.

Като засегнах сладкарството, то може би най-голяма част  заемат всички декоративни елементи – от захарни перли и боички, през хартиени чашки за мъфини, сладкарски пошове и приставки, до шарени панделки и супер откачени аксесоари от рода на сувенири, стари и непотребни вещи, шишарки, сухи цветя и треви, които пазя само и единствено за блога. Ако случайно ми потрябват. Луда работа!

Книги. Кулинарни книги. Най-ценното ми нещо. Мога да отворя кулинарна библиотека. Често купувам кулинарни книги. От тук или от странствата ми по света. Някои са ми подарени. Благодаря!

Първата ми работа като отида някъде по света е да намеря ресторант (заведение) с автентична кухня и да открия книжарница с английска кулинарна литература. Може и немска, Вальо ми помага с превода. После пазарувам от местния маркет, но това е за друга история.

Пазя и книга за „Българска национална кухня“, по чиито страници има завиден арт с червен фулмастер. Сътворен от мен или брат ми. Не съм сигурна. Имам и няколко книги за виното, както и художествена литература свързана с храна и вино. Към това залитам напоследък.

Последната купена книга (от вчера) е изключително интригуваща, със завладяващи снимки и още по-завладяващи комбинации, които нямам търпение да пробвам в моята кухня. Написана от шеф Silvena Rowe, с предисловие от Heston Blumenthal, Purple Citrus & Sweet Perfume e един от фаворитите ми до момента.

Бурканчета и шишенца. Кухнята ми се превръща в лаборатория с „колби“ пълни с различни аромати, текстури и цветове. Обожавам това място, защото тук съм с моята историята, историята на всяка една подправка или продукт, вълшебни и способни да променят и най-семплото ястие или десерт в завършен шедьовър от благоухания. Отново част от тях са ми подарени от други странстващи хора по света. Най-хубавото е че по всяко време разполагам с всичко, което може да ми бъде необходимо. Дори и за най-смелите и непредвидени комбинации, измислени на момента или добре обиграни от някой моментно разположил се в моята кухня. Разбирам, че това е голям плюс за тези, обиграните.

Навярно не е нужно да казвам, но все пак – всички броеве на „Меню“. От първия до последния. (На преден план е първи брой на списание „Меню“ от юни 2005 година.) Единствени и неповторими за мен. Защо, пак е дълга история. Но на кратко – „Меню“ ме вдъхнови да бъда това, което съм сега. В “Меню’ всяка рецепта е приготвена от шеф готвача на списанието Ивелина Иванова, снимките са авторски, както и материала към всяка публикация. (Проверено и напълно достоверно.) Затова харесвам „Меню“.

Ягодите! Избрах ягода за символ на блога, защото са плодовете на моя месец (юни), защото са червени, защото са сочни и много, много ги обичам. Ягоди има навсякъде около мен – ключодържател от Силвето, копчета от Рос, обеци от Лили, ягода от виенско стъкло, ягоди на картички по стената, чайник във форма на ягода, чаши с ягоди, ръкохватки на ягоди, формички за сладки, пижама на ягоди, шал на ягоди и прочее. Търся си рокля на ягоди, на която да сложа копчетата.

Опасявам се, че това не е всичко. И че кулинарните джаджи не са най-важното. Освен тях успях да събера и голяма публика – вдъхновяваща се, критикуваща, хвалеща или просто безмълвно четяща. Това, всъщност е най-ценното за тези три години. Пожелавам си още повече читатели, вдъхновения и ентусиазъм. И нека силата бъде с мен! Честит рожден ден!

Какво още може да очакваш от кулинарен блогър - прочети. Много характерно за мен е номер 8.

Три за щастие от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: