Когато в Афганистан е имало рокендрол, а не ракети

На последното си посещение в Афганистан, британският министър на отбраната Лиъм Фокс нарече страната “останала в 13 век”. Това едва ли е първото етикетиране на Афганистан по този начин. Бившият изпълнителен директор на Blackwater нарече близкоизточната държава “ад, с манталитет от 1200 г.” Но не винаги страната е била такава, каквато я виждаме днес. В миналото също е имало религия, също е имало настроения, но до 1950-те и 1960-те състоянието на Афганистан е далеч по-различно. По това време има силна текстилна индустрия, а властите могат да си позволят големи инженерни проекти за електроцентрали и пътища.

Войната е отсъствала, за разлика от днес. От съветското нахлуване до сега, Афганистан е терен за сблъсъци, смърт и жестокост. Нито една от страните не може да се похвали, че е взела превес, дори талибаните.

В американското издание на Foreign Policy бе публикуван фото разказ на афганистанеца Мохамед Каюми, който представя албум от 60-те години на XX век, показващ как е изглеждало обществото тогава.

В двора на Кабулския университет. За разлика от днес, тогава мъжете и жените са били заедно, а поведението е много по-свободно. В годините на войни, разтърсили страната, религиозната принадлежност става водеща, сякаш вид спасение от ужаса. Днес дворът на университетът не е по-различен, но обществото е.

През 60-те години на миналия век, в Кабул се е предоставяла голяма помощ на младите майки. Имало е курсове за родилки. Днес, когато Мохамед Каюми посещава болницата в Мазар-и-Шариф, вижда често по две бебета в един инкубатор. Сериозна е липсата на техника и медицински кадри.

Тази снимка показва отделение за хранене на бебета. Днес положението в болниците в Афганистан е плачевно. Няма стаи за всеки, а всяко едно от четири деца не доживява петия си рожден ден. През 60-те години на XX век медицинските услуги са били достъпни за всички, днес тази привилегия имат малцина.

Park Cinema, едно от прочутите места в Кабул в миналото. Кината са били най-популярното забавления, като се предоставяли най-новите за времето си заглавия, като Spartacus, The FBI Story и The Dirty Dozen.

Леката и средната промишленост са били силно развити в миналото в Афганистан. Учебните заведения осигурявали работната ръка от подготвени кадри, а заводите ги поемали и осигурявали препитанието. Днес в Афганистан няма такива фабрики, защото няма достатъчно електричество в страната, затова най-много са малките дюканчета. Днес главната суровина, която Кабул изнася е опиумът.

Водно-електрическата централа ”Сароби” на река Кабул е изградена с немска помощ в началото на 1950 г. Тя е представлявала една от гордостите на страната. Тя още се използва, но за съжаление правителството не може да си позволи днес да изгради подобно съоръжение, а има силна нужда от това. Единственото, което е възможно е да се изгради силна пътна мрежа на север, откъдето да се внася енергия от Узбекистан.

Текстилното предприятие “Гюлбахар” е едно от многото, които развивали афганистанската икономика в средата на XX век. Износът на памук бил много голям, но три десетилетия на война унищожили напълно тези предприятия, които днес пустеят.

По улиците на Кабул от 60-те години на XX век е било нещо обичайно да се види магазин за музика и филми, като този на снимката.

Кабинетът в сесия. Снимката е правена в края на 50-те години на XX век. По това време управляващите са имали задължително магистърска или докторска степен. Днес това не е така. Войната унищожава цялата образователна система.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: