Wikileaks: Американските бази в България - "хлопане на отворена врата" или тайна договорка за "Петролгейт"?

Георги Първанов на манифестация против НАТО

Като "хлопане на отворена врата" определя американския посланик Джон Байърли българо-американското сътрудничество в областта на отбраната в секретен дипломатически доклад изпратен във Вашингтон в края на ноември 2005 г. и разкрит от Wikileaks [05SOFIA1987]. Грамата е с гриф СЕКРЕТНО. Посланикът успокоява американското правителство, че новото правителство на Тройната коалиция остава надежден съюзник на САЩ по ключови въпроси. Сътрудничеството включва и преговори с българското правителство за американски тренировъчни бази в Безмер и Ново Село, които са поискани по-рано от правителството на НДСВ.

Особено важен за нас е американският анализ, че българската армия е дала процентно най-много жертви в Ирак от всички останали съюзнически контингенти към края на 2005 г. При 400 души контингент, нашите щети са 93 убити и ранени войници (13 убити и 80 ранени), което ни нарежда на челното място по пострадали в коалицията, непосредствено след САЩ. "Независимо от високата цена в пари и живот за тази мисия , новото правителство изостави предизборните си обещания да изтегли незабавно корпуса от Ирак. Вместо това, те водят интензивен диалог с нас и за други алтернативни мисии.", анализира Байърли скритите страни на междудържавните отношения. Въпреки, че 80% от българите се противопоставят изобщо на каквото и да е военно участие в Ирак, решението на БСП, като лидер на правителството, да изпрати войници на нови мисии се окачествява директно от американските дипломати като "пълен обрат" от предизборните обещания на тази партия пред избирателите си.

Правителството сключва също така споразумение за премахването на "подвижни ПВО системи" които България притежава. Страната се задължава да не изнася никакви подобни системи, без съгласие, или одобрение от САЩ. "Това политическо споразумение, както и премахването на търговските запаси на България, окончателно я елиминират като разпространител на ПВО системи. За пореден път се решава с цената на риск от страна на правителството на България, която вече изпитва сериозна безработица в сектора на оръжейната промишленост." , е мнението на дипломата. Българският президент Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев оказват много силна публична подкрепа за разполагане на американски военни бази на територията на страната, независимо, че 60% от населението е против това, разкрива текстът на грамата. Притесненията на американците от евентуална съпротива от страна на социалистите, продиктувани от предизборната антиамериканска риторика на БСП се изпаряват напълно и дори се трансформират в твърда увереност, че предвожданото от БСП правителство най-добре защитава интересите на САЩ.

За тези притеснения се разбира от друга грама изпратена по-рано същата година през март [05SOFIA557], в която Байърли анализира политическата ситуация в България преди наближаващите парламентарни избори. Една победа на социалистите "няма да бъде трагедия за нас", но "може да затрудни защитаването на широк кръг американски интереси" - пише посланикът. Байърли лобира пред Вашингтон да подкрепи НДСВ, като уважи "отчаяното желание" на Симеон да бъде поканен в Белия дом преди изборите.

Към този момент вече 30 посещения на американски военни в България са подготвили терена, но българите очаквали формалното решение на американското правителство по въпроса за американските бази, отбелязва Байърли. Преговори за базите с правителството на Сакскобургготски са водени до май 2005, след което са спрени в очакване на резултатите от изборите и новото правителство.

Петрол срещу храни и бази срещу дискретност?

От други грами става ясно, че след изборите през 2005 г. цялата политическа класа, с изключение на Атака подкрепя установяването на американски бази в България. Президентът Първанов, известен с ярката си антинатовска позиция от началото на века и поддръжник на Милошевич в кризата с Косово, също се оказва горещ привърженик на базите.

Проблем на американците обаче е общественото мнение, което в края на 2005 и началото на 2006 е по-скоро негативно настроено. Обществените настроения се използват от шумната националистическа формация на Сидеров, която е узурпирала политическото говорене по темата за американските бази. В среща с Първанов проведена на 8 ноември 2005 [05SOFIA1902] Байърли иска от президента по-ясна публична подкрепа, подобна на изразената от премиера Станишев, даден като "пример за български политик, който форматира общественото мнение по въпроса".

Първанов от своя страна подчертава заплахата от радикалния национализъм, който "не трябва да бъде подценяван", безпокои се от успеха на наскоро пуснатия вестник "Атака" и си задава въпроси за "финансовия гръб" на партията на Сидеров.

На срещата е присъствал и зам. Министъра на МВнР Любомир Кючуков. Той е изразил своите опасения от негативната обществена реакция относно продължаването на военната ни мисия в лагера „Ашраф” в Ирак. Първанов, Кючуков и американският посланик обаче са се договорили, че тази обществена реакция ще бъде "заглушена” с ПР акция, която ще наблегне на "хуманитарния характер” на мисията и намаления състав на батальона ни. Извън темата на разговора, интересна подробност е, че президентът е благодарил на посланика за проявеното желание на американските власти да окажат съдействие в разкриване на убийството на банкера Емил Кюлев, което е разтърсило България наскоро.

В края на дипломатическия балет на изразените притеснения и съгласия по различни теми идва и едно "специално питане" на президента относно включването на БСП в "Петролгейт" като бенефициент от програмата "Петрол срещу храни". Първанов категорично отрича, че партията му е получила дори "един цент" от иракския петрол, но подчертава, че исканата информация не е за публична употреба, а единствено за партийните лидери: "за да знаем за нас си за какво става дума".

Тези притеснения контрастират с публичната позиция на лидерите на БСП. Само няколко дни преди този разговор Румен Овчаров заявява, че в доклада пише "пълни глупости" за участието на БСП в "Петролгейт".

"Специалното питане" на Първанов за вътрешна употреба е отделно от официалното запитване на Временната парламентарна комисия за "Петролгейт" направено месец и половина преди изтичането на нейния мандат. Питането на Комисията "Петролгейт" е подписано от Борислав Ралчев и е докладвано от посланика в дипломатическа грама от 3 март 2005. [05SOFIA422].

Както отбелязва Байърли година по-късно, в грама от 30 март 2006 г. [06SOFIA465], американците са предоставили многобройни документи от доклада "Дюлфер" на Комисията "Петролгейт", но тя не намира връзка между четирите български фирми, участвали в операцията "Петрол срещу храни" и финансирането на БСП. Имената на фирмите цитирани тогава в медиите са "Джеф", „Елмет" и „Сара-М", както и свързаната с оръжейния търговец Манджуков и собственик на в. Дума „Машиноекспорт", спомената и в грамата за организираната престъпност на Джеймс Пардю.

Петър Манджуков, който е бил секретен сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним "Омуртаг", беше награден през 2002 г. с орден Стара Планина от президента Георги Първанов известен също като агент на Държавна сигурност с псевдоним "Гоце". Името на Манджуков се споменава и в грамата за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю в контекста на бизнес клуб "Възраждане" и доклада "Дюлфер".

"Към тази дата българското правителство не е предприело правни действия срещу тези компании. Докладът на Комисията установява, че БСП е била регистрирана като бенефициент на ваучери за петрол в списъка на иракската петролна компания SOMO, но не намира доказателства, че БСП е била финансирана от режима на Садам Хюсеин през програмата Петрол срещу храни." - обобщава Байърли известните публични факти.

Факт е, че като патрон на НРС Първанов разполага с доклада на службата по аферата "Петрол срещу храни", изготвен по искане на Комисията "Петролгейт". Този доклад, както и докладът на НСС и до момента са засекретени, но депутатите, които са имали достъп до двата доклада твърдяха пред медиите, че в тях има достатъчно данни за злоупотреби по програмата "Петрол срещу храни" от страна на близки до БСП фирми.

От наличните грами не става ясно дали "специалното питане" на Първанов от ноември 2005 е получило "специален отговор" за вътрешна употреба на партийните лидери и дали съществува някаква връзка с пронатовската и проамериканска ориентация на социалистите, включително по въпроса за американските бази.

---

Атака - руската политическа трибуна срещу базите

Първият американски посланик, който анализира "ксенофобската" и "антисемитска" платформа на Атака е Джеймс Пардю след като националистите влизат в парламента на изборите през 2005 г. В доклада от 12 юли 2005 [05SOFIA1239] е отбелязано, че според някои източници финансирането на Атака на финалния етап от предизборната кампания идва от Васил Божков - "Черепа" и от шефа на Овъргаз Сашо Дончев.

Присъствието на Атака в политическия живот оказва влияние и на преговорите за базите, които продължават през октомври 2005 г. след пауза от пет месеца около изборите. В грама от 17 октомври 2005 [05SOFIA1796] тогавашният шарже д'афер в американското посолство Левин отбелязва конфликтните точки и негативните обществени настроения експлоатирани от антиамериканската кампания на Атака, която призовава в парламента за референдум за базите. "Някои от нашите български контакти намекват, че руското посолство вероятно насърчава Атака и влияе на медийното отразяване на темата" - пише Левин.

Шумните съпартийци на Сидеров наблягат на антиамериканската реторика и поддържат тесни публични връзки с руското посолство, отбелязва и посланик Байърли в доклад посветен на националистическата партия от средата на декември 2005 [05SOFIA2025]. Партията поддържа близки връзки с руското посолство - пише буквално в изложението. Не случайно докладът е озаглавен: "Българската партия "Атака" става все по анти-американска". Твърдата линия на Атака "срещу българското присъствие в Ирак и американските бази оказва натиск над социалистите, чийто твърд електорат често споделя същите възгледи за външната политика" - анализира посланикът.

Макар че в парламента Атака предизвиква "много шум за нищо", повод за притеснение за американците е стабилният рейтинг на националистите, както и големият тираж на партийния им вестник, в който Сидеров се афишира на първа страница с руския посланик Анатолий Потапов под заглавието "Русия ще реагира за US базите".

Самите руски дипломати заявявали, че "Атака” е единствената българска политическа парламентарна сила, която работила за "нови взаимоотношения с Русия”. Въпросът с американските бази на българска територия е един от ключовите въпроси, от които се интересува руското правителство, става ясно от изявление на техния посланик Потапов.

Финансирането на тази партия и на печатния и орган повдига въпроси и подозрения, като спекулациите варират от връзки с организираната престъпност до кръгове близки до ДС и финансиране от чужбина - твърди Байърли.

Политиката на посолството е да не установява никакъв контакт с Атака и да не отговаря на провокациите, за да не усилва присъствието на националистическите тези в публичното говорене. В същото време американците ще се опитат да разсеят заблужденията и ще окуражават задаването на въпроси за финансовите източници на националистите - завършва грамата.

В самия край на 2005 г. [05SOFIA2123] Левин резюмира ситуацията като отново набляга на руската подкрепа за Атака и за негативното медийно отразяване на базите. Той припомня широката трибуна дадена на руския началник-щаб Балуевски, който казал в пресата: "Да не дава Господ да падне свалена ракета на АЕЦ Козлодуй", въпреки че в преговорите не става дума за американско ПРО. Именно Балуевски отворил и въпроса за таксата на базите, като заявил, че е "изумен" от това, че американците нямало да плащат за българските бази както била обичайната практика в света. Левин препоръчва по-интензивна медийна кампания за развенчаване на грешните митове и дава оценка, че както при предишните правителства на Костов и Сакскобургготски, правителството на Станишев няма да следва общественото мнение, а ще го води и в крайна сметка ще сключи договора за съвместните бази.

(Контра)Атака в пресата

В още няколко грами през 2006 г. Байърли отбелязва негативното медийно отразяване на идеята за американски бази у нас, което резонира с тезите на Сидеров: загуба на суверенитет, разполагане на ядрено оръжие и възможни атаки към трети страни от бази на българска територия. Към този момент американците вероятно не си дават сметка за масивното присъствие на бивши агенти на Държавна сигурност сред собствениците и редакторите на големите медии, което ще стане публично две години по-късно.

Все пак с наближаването на датата на подписване на договора за базите се появяват и положителни мнения, дори в партийния вестник на БСП "Дума". Отбелязана е и медийната подкрепа от "популярния софийски кмет Бойко Борисов".

В разговор с посланика на 15 март 2006 [06SOFIA394], премиерът Станишев за пръв път отваря дума за това, че Русия е много чувствителна по темата за базите и има специални притеснения за американското присъствие в североизточната част на България.

Руската чувствителност обаче не забавя напредъка на преговорите, които кулминират с постигането на споразумение по текста за Споразумение за Сътрудничество в Отбраната на 23 март, обявено ден по-късно и докладвано от Байърли във Вашингтон на 28 март [06SOFIA454].

Споразумението се придружава и с неписана клауза за стандартни отговори в медиите (talking points) от американска и българска страна, като синхронното медийно говорене трябва да допринесе за обръщане на общественото мнение по най-чувствителните въпроси.

Медийната тактика дава резултат още в началото на април въпреки, че "Атака продължава да бие барабана" - докладва Байърли в грама датирана от 4 април 2006. [06SOFIA482]

---

Тънка червена линия...

В грамата [06SOFIA454] са отбелязани най-важните въпроси за САЩ, по които преговарящият екип не е "отстъпил зад червената линия". Посланик Байърли дава следната интерпретация на текстовете:

IV. Използване на съоръженията и терените: Този член отбелязяа, че военни действия ще се предприемат "с консултации и разбиране за гледната точка на двете страни" Този член не задължава САЩ за предварителни консултации и не дава на българите право на вето върху действията на САЩ - анализира Байърли.

V. Разполагане на съоръжения за отбрана, снабдяване и техника: Българите са искали изрично да се спомене неразполагането на ядрени оръжия в текста на споразумението, но са се съгласили на размяна на писма за уреждане на въпроса в духа на споразумението НАТО-Русия.

IX. Придвижването на самолети, кораби и сухопътни превозни средства: Самолетите и корабите на САЩ не са задължени да плащат за ползване на правителствените и военните летища и пристанища.

X. Наказателната юрисдикция: България се съгласява да отстъпи от основното си право да упражнява юрисдикция върху членове на US силите, извършили престъпления, които не произлизат от официалните им задължения, но си запазва правото да поиска неприлагане на тази клауза в случаи от особено значение за правителството.

XXXII. Трудови взаимоотношения: българските работници в базите нямат право на стачка и договорите им могат да бъдат прекратявани съгласно военните правила на САЩ.

Текстът на споразумението на български може да бъде видян в сайта на в-к Сега.

Корупцията и организираната престъпност - "ахилесовата пета" на България

"Подкрепата на президента Първанов за договора за базите беше решаваща" - пише Байърли до вицепрезидента Дик Чейни в грама датирана от 25 април 2006 г., в която се набелязват точките за обсъждане по време на срещата между Чейни и Първанов, предвидена във Вилнюс на 4 май 2006 г.[06SOFIA579].

Българските официални лица, включително и Първанов трябва обаче да направят повече, за да разяснят на общественото мнение ползите от американското присъствие в страната, връща се посланикът към темата за медийното отразяване на американските бази.

Сред другите теми, които Байърли препоръчва на Чейни за разговора му с Първанов е натиска за резултати в борбата с корупцията и престъпността. Става ясно, че по-рано българският президент е поискал от САЩ подкрепа пред Брюксел за присъединяването на България към ЕС от 2007 г.

В българската преса този детайл беше представен като част от негласните договорености за американските бази. Дипломатическата грама обаче опровергава тезата, че САЩ са приели да лобират пред Брюксел да си затвори очите за корупцията и организираната престъпност в България.

По въпросите за корупцията и организираната престъпност няма никакви различия между ЕС и САЩ, натъртва Байърли и отбелязва опасността от предпазна клауза в областта "Правосъдие и вътрешен ред". Има надежда, че натискът от ЕС и новият "уважаван главен прокурор, протеже на Първанов" ще доведат до промяна на нещата, но Първанов трябва да разбере, че това е "ахилесовата пета на неговата страна".

След подписването на споразумението за базите те логично се появяват по-рядко в дипломатическите доклади от София, за сметка на темите около присъединяването, включващи организираната престъпност и корупцията.

---

ГЕРБ - нов импулс за военното сътрудничество

Новото правителство на ГЕРБ и по-специално министърът на отбраната Младенов са посрещнати ентусиазирано от американците. На Младенов се възлагат големи надежди да прочисти "правните, структурни и бюджетни проблеми оставени от предишното правителство".

В грама от 15 декември 2009 г [09SOFIA703] зам.-посланик Сатън докладва за разговора на Младенов със заместник-помощник държавния секретар за Европа и Евразия Памела Куанруд, в който той е предложил да се разгърне "недоизползвания ресурс" на съвместните бази, за да станат те "разпределител за тренировки на НАТО", с възможност там да се обучават OMLT-екипите (съвместни екипи от инструктори за афганистанската армия). Българският военен министър е описал също своите планове за нови мисии в Афганистан. Според тях, България ще увеличи корпуса си от 470 бойци в Кандахар, като изпрати поетапно още около 100 души допълнително през 2010 г. Младенов споделил, че е обсъдил идеята с Главнокомадващия на силите на НАТО в Европа (SACEUR) и със зам.-държавния секретар по отбраната Флорноа, които са отговорили позитивно. 

Друго предложение на Младенов е въпросите за военното сътрудничество да бъдат анализирани и обсъждани на годишни срещи на по-високо равнище, като това включва военната операция в Афганистан, съвместните бази, покупката на американски изтребители и сътрудничеството в ПРО. Става ясно, че Младенов си е дал като приоритет задълбочаването на партньорството между САЩ и България и е работил за разширяване на участието на сили в Афганистан и за ново, креативно използване на съвместните бази.

Тази грама за разговорите с Куанруд проведени на 11 декември 2009 е също така много интересен документ, за да се "хване пулса" на министри от ГЕРБ по други важни теми като отношенията с Русия и НАТО, енергийните договори, съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, регионалната политика на Западните Балкани и приемането на задържани от Гуантанамо. 

Новото правителство е признало, че България продължава да бъде под силен натиск да реализира руските енергийни проекти. Отношенията с Русия са определени като люшкащи се между "любов и омраза", а поведението на руските лидери като "поза, като че ли са Петър Велики, или Сталин". Специално е обърнато внимание на вътрешния министър Цветанов и голямото значение, което той отдава на многостранното сътрудничество със САЩ. Българите са изразили идеята, че американско обучение на определени български "топ" съдии би било много полезно за борбата с организираната престъпност.

---

Коментар на Биволъ

През последните дни е актуален скандалът предизвикан от лидера на Атака Волен Сидеров, който нападна публично посланика на САЩ Джеймс Уорлик. Така Сидеров се присъедини към Румен Петков и Георги Първанов - Гоце, които рязко атакуваха посланика и неговите коментари за българската действителност.

Формално Сидеров повдига въпроса за финансовите взаимоотношения между САЩ и България, като вероятно има предвид член IX от споразумението в САЩ, според който американските самолети и кораби нямат задължение да плащат за ползването на българските държавни пристанища и на летищата. Това обаче не означава, че те не го правят. Отговорът на МвНР до Сидеров гласи, че "съюзническите американски въоръжени сили заплащат и всички предоставени им и използвани от тях услуги"

Видно от грамите и Атака и САЩ са водили последователна политика през годините спрямо американските бази в България: САЩ за своите и натовските интереси, които включват и българските, а Атака - за руските. Прави впечатление, че днешната реторика на Сидеров съвпада точно с говоренето отпреди 5-6 г. за базите, т.е. има едно повторение на изводи, заключения и аргументи, които са твърде характерни за представители на руското правителство и армия.

Информацията в грамите обаче не дава основание да се поставят под общ знаменател изявленията на Румен Петков, Георги Първанов и Волен Сидеров против посланик Уорлик. Въпреки явните и неявни връзки на президента и бившия вътрешен министър с руските интереси, както Петков, така и Първанов са описани в грамите като твърди привърженици на американските бази. Няма логика причините им да критикуват американския посланик да съвпадат с мотивите на атакиста Сидеров.

Има основания да се подозира, че американците разполагат с информация за участието на БСП в схемата "Петрол срещу храни", която не е станала публично достояние. Питането на Първанов за такава вътрешна информация от ЦРУ е ясен индикатор за това. 

Неотдавна обаче посланик Уорлик намекна, че цялата информация за скандала "Петрол срещу храни" е на разположение на иракските власти. Ако касиерът на БСП Румен Петков и Първанов имат причини да се страхуват от файловете "Петролгейт", това е достатъчно, за да предизвика тяхната нервност.

Без съмнение огласяването на компрометиращи документи и източници на специалния доклад "Дюлфер", плод на усилията на работна група от 1500 специалисти ръководени от ЦРУ, би могло да бъде драматично за лидерите на БСП.

От друга страна разгорелият се скандал между Сидеров и Уорлик е с доста по-семпъл генезис и може да се разглежда в контекста на изострянето на отношенията между САЩ и Русия след новината за разполагане на елементи от американската ПРО в Румъния.

Възможно е раздвижването на Сидеров против Уорлик и избликът на антиамериканска реторика да са своеобразен руски отговор на напредъка в сътрудничеството за ПРО между САЩ и България, което е споменато от министър Младенов в грамата от срещата с Памела Куанруд.

Дали това е така, предстои да узнаем. Въпреки, че историята рядко се повтаря, рязката мобилизация на Атака и окупирането на медийното пространство с гротескни скандали твърде много напомня за действията на националистите, изповядващи православно-славянската доктрина и идеология, от периода преди сключването на договора за американските бази.

Прочети цялата новина

Свързани новини: