По ръст на работните заплати България е на първо място сред страните от Европейския съюз. За първото тримесечие на 2011 година то е 7.8%. На второ място е Унгария с 5.6% и на трето Румъния с 4.8%. Средно за ЕС увеличението е 2.6%. Т.е. в България ръстът е три пъти по-голям. Според цифрите на НСИ [...]

В шок изпаднаха и мълчаха дни наред след оцветяването на любимия им символ на съветската окупация медийните протежета на Петата колона, след което, както обикновено, проговориха в тон с Кремъл: „Руските медии в шок: Боядисването на паметника е цинизъм Прокуратурата образува досъдебно производство за хулиганство Дума „ Мултигрупефюрерът на културата ни Вежди Рашидов, който не [...]

Не отдавна получих запитване за австрийския десерт Topfenstrudel. Разгърнах книгата на Plachutta и намерих това, което ми трябва. Остава да го приготвя и morten ще бъде щастлива, че ще може да си го приготви вкъщи, а не да му се наслаждава само, когато отиде до Виена. Целта беше ясна – хрупкава коричка и кремообразна текстура отвътре. На теория е лесно, да видим какво се случи на практика.

Първи опит

Снабдявам се с два литра домашно прясно мляко, пресичам го и правя извара. Замесвам тесто за щрудел. Гледам това видео. Разточвам на тънко върху голямо парче тензух. Първо с точилка, после по технологията за вита баница пак с точилката, накрая издърпвам краищата на тестото, за да се изтъни още повече. Дотук всичко върви добре. Слагам плънката от извара, захар, заквасена сметана и яйца. С помощта на тензуха завивам на руло и прехвърлям в тава. Започвам да пека и съм щастлива от добрия резултат. Обаче, не за дълго. След десетина минути поглеждам във фурната и се ужасявам. Щруделът се е разпльокал из цялата тава. Ами сега!? Тестото ли беше много тънко или плънката беше в голямо количество? Или твърде течна? Не знам.

Доизпекох поплесъка. Не беше лош на вкус, но трябваше да се промени нещо. Или рецептата или технологията. Всъщност, при втория опит промених и двете. За по-сигурно.

Втори опит

Решавам, че ще приготвя домашно topfen по рецепта от книгата на Plachutta. Трябват ми  3 дни.  И отново ми трябва домашно прясно мляко. После достаъчно свободно време за да приготвя и изпека щрудела. Времето лети, а morten ме подпитва какво става с рецептата за щрудела.

Topfen

Адаптирано от книгата Plachutta – Best of Viennese Cuisine

Получава се 500 грама topfen. Количеството може варира в зависимост от използваното прясно мляко.

Продукти:

• 2 л. домашно прясно мляко
• 200 гр. кисело мляко
• прясно изцеден сок от 1/2 лимон

Прясното мляко се кипва. Оставя се да се охлади. От него се взимат 100 мл. и се смесват с киселото мляко и лимоновия сок. Тази смес се изсипва при млякото. Разбърква се добре. Похлупва се с капак и се оставя за два дни на стайна температура. Сместа ще придобие консистенция на кисело мляко.

Когато минат два дни, сместа се загрява на слаб огън за 30 минути. Разбърква се периодично. Сместа ще започне да се пресича и изварата да се сгъстява. Изсипва се в торбичка от тензух и се оставя да се отцеди за едно денонощие на стайна температура. Обаче аз забравих за моя topfen и той се отцеждаше малко по-дълго, отколкото трябва. Получих твърда извара. Сега трябва да я разредя, че нали искаме щрудела да има кремообразна текстура.

Така и така в рецептата присъства заквасена сметана, та сложих при изварата малко повече и получих задоволителна консистенция.

Идва ред и на щрудела, а мисълта за онзи разлят в тавата не ми дава покой. Какво да направя? Ще замеся твърдо тесто и ще карам по рецептите, които прегледах (всички казват едно и също).

Тесто за щрудел:

Адаптирано от книгата Plachutta – Best of Viennese Cuisine

• 100 гр. брашно
• щипка сол
• 1 чаена лъжица олио
• 60 мл. хладка вода
• 2 супени лъжици разтопено масло за намазване

Брашното се пресява със солта. Слагат се в купа. Добавя се олиото и водата. Замесва се твърдо тесто. Ако е нужно се добавя още брашно. Тестото се покрива с влажна кърпа и се оставя за 30 минути.

Тестото се разточва върху набрашнена повърхност, възможно по-тънко. Тук пак имаше напред-назад с точилката и накрая дърпане на краищата. Все пак, гледах да не прекалявам с изтъняването. Разточеното тесто се намазва с разтопено масло. Отгоре се разпределя плънката.

Плънка за Topfenstudel:

Адаптирано от книгата Plachutta – Best of Viennese Cuisine

• 300 гр. topfen (извара)
• 100 гр. заквасена сметана (ако изварата е мека се добавя само 50 гр.)
• 60 гр. меко масло
• 1 супена лъжица пудра захар
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• прясно настъргана кора от 1 лимон
• 3 яйца от свободно отглеждани кокошки, разделени жълтъци от белтъци
• 1 супена лъжица брашно
• 50 гр. кристална захар
• щипка сол
• 50 гр. разтопено масло за намазване на формата и щрудела

Изварата се разбърква със заквасената сметана.

Маслото и пудрата захар се разбиват с миксер. Добавят се жълтъците един по един, последвани от ванилията и лимоновата кора. Добавят се изварата и брашното. Сместа се разбърква добре с дървена лъжица.

Белтъците и солта се разбиват на пяна. Добавя се кристалната захар и разбиването продължава докато станат обемни и пухкави. Добавят се към яйчно-изварената смес и всичко се разбърква добре.

Разпределям плънката в едната половина на разточеното тесто. След това внимателно завивам на руло, а то се гъне под ръцете ми, както при първия опит. „Няма да ти се дам този път!“ Приготвям продълговата форма за кейк, която намазвам с разтопено масло и слагам рулото вътре. „Сега да те видя къде ще се разтичаш!“ Намазвам щрудела обилно с масло. Нали искаме хрупкава коричка. Слагам да се пече в предварително нагрятата фурна на 180ºC с вентилатор. Пекох щрудела 45 минути. Оставих го да се охлади за малко в тавата и след това го извадих да изстине напълно. Сервирах с ванилов сос.

Ванилов сос:

• 3 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 80 гр. фина кристална захар
• 150 мл. прясно мляко
• 100 мл. сладкарска сметана
• 1/2 шушулка ванилия

В тенджера се смесват прясното мляко и сметаната.

Семенцата на ваниловата шушулка се остъргват с нож и заедно със шушулката се добавят към млечната смес. Загрява се до завиране и се прецежда.

Междувременно жълтъците и захарта се разбиват с миксер докато се сгъстят и изсветлеят. Към тях по малко, на тънка струйка и при непрекъснато разбиване се добавя прецедената млечна смес. Връща се на котлона и се загрява на умерен огън. Разбърква се непрекъснато за 4-5 минути или докато сосът се сгъсти. Оставя се да се охлади. (Най-добре е сосът да се прехвърли в подходяща купа и да се охлади в ледена вода. Купата се поставя в друга по-голяма купа напълнена с вода и лед и сосът се разбърква докато се охлади.)

Вторият вариант ми хареса повече. Има и кремообразна текстура, има и хрупкава коричка. Само това с разтичането не можах да го хвана. Май, аз имам нужда от SOS. Ако бях направила трети опит, можеше и да разбера. Но и на съседите им писна от моя щрудел.

SOS – Topfenstrudel от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Когато Бойко Борисов се родил, лично си срязал пъпната си връв и заявил: "Откривам Бойко Борисов”. За развитието по-нататък историята мълчи. Знаем само, че вероятно я е подарил на Тодор Живков, за да я зазида в стените на Министерския съвет, т.е. един по-съвременен прочит на зазиданата сянка на мома. Пък и това си е навик на премиера – в петък подари част от прерязана от него лентичка на Станишев. Усмихни се България, защото съвременните герои са на паметника на Съветската армия, нищо че Вежди Рашидов се възмути от това посегателство върху държавността, а после Цветанов огради “местопрестъплението” с лента. Със сигурност чакат премиерът да я пререже преди да започне почистването.

Държавата няма какво да прави, всичко и е наред и решила да се захване с т.нар вандализъм на т.нар паметник на съветската армия. (бог да я прости).

Според вести.бг чак прокуратурата се била заела да намери и прати в затвора неизвестния човек(ци), който изрисува истината върху дълго пазената с всички средства лъжа.

Тържествено обещавам, че ще се махна от България със семеството си, ако наистина този човек влзезе в затвора.

На ви да четете поредната простотия на държавата, в която, повярвайте ми не искам да живея от доста време.

Още по темата:

1. Браян Кинг идва след месец в България

Милен Радев

Някой може да е забелязал, че доста дистанцирано се отнасям към така възхитилата всички акция по “отчуждаване” паметника на агресора в София.

Чета статии в “прогресивни” уж издания, от читави уж хора и вече прозирам през културологично-възвисените анализи крайната цел: паметникът да не се събаря, а да си остане като модерно накичено произведение – “в крак с времето”.

Няма да спра да повтарям: този паметник – сив, шарен или пембян – трябва да се събори, затрие и заличи, а на мястото му трябва да се танцува!

Регулаторните органи в Съединените щати решиха, че сделката между Microsoft и Skype няма да се отрази негативно на пазара и не създава опасност от монополно положение. Преди малко повече от месец беше оповестена новината, че редмъндската компания е решила да купи най-популярната програма за комуникация Skype, предаде TechCrunch. След официалното анонсиране на сделката месинджъра беше връхлетян от много проблеми, за които крайните потребители хвърлиха цялата вина върху Microsoft. Разбира се, това беше доста прибързано, но след днешната новина е ясно, че потребителите съвсем скоро ще имат пълното основание да се обръщат към Microsoft при нужда от поддръжка по въпроси, свързани със Skype. Стана ясно, че Microsoft не са били единствената компания, която иска да купи програмата за комуникация, но са се поизсилили по време на наддаването. Предложената от Microsoft сума е била два пъти по-голяма от втората по-размери оферта, която беше на Google. Купуването на Skype е най-мащабното придобиване на Microsoft към днешна дата и едно от най-големите в тази сфера изобщо, през последните години. Skype се използва от около 700 милиона потребители, но е пословичен като бизнес, който трудно може да донесе печалба. Все още не е ясно какви са плановете на Microsoft и как компанията смята да си възвърне инвестицията. Редмъндската компания търпи огромни загуби от своите интернет проекти и купуването на Skype не е крачка към промяна на тази негативна тенденция.

Радвам се, че успях да видя Дом-паметника на БСДП, докато беше скрит под дебел слой сняг и лед този март. Не искам и да си представям как би изглеждал полуразрушен на върха на зеления хълм на Бузлуджа. Не съм русофил, не съм и русофоб. Още по-малко пък съм привърженик на социализма или пък комунистическия строй. Аз просто съм един от онези, за които принадлежността към нещо не е болезнено задължение или пък покваряващо отвращение.

Обичам да гледам на света през призмата на историята. Да, позабравих я през последните години, въпреки че полагах особени усилия да я науча и разбера, докато се подготвях за кандидат-студентските изпити като ученик. Признавам си, много неща не ми харесваха, но и поне толкова ме караха, а и все още продължават да ме карат да се чувствам горд, че съм българин.

Когато обаче видях надписа „Forget your past“, красящ церемониалния вход на ето този паметник по-долу, нещо в мен се обърна.

Защото този надпис не осветява гордо мечтите ни и всекидневните ни усилия да си създадем онова по-добро настояще, че и бъдеще, за което толкова силно мечтаем, а хвърля грозен, макар и зареден със завидна доза хумор поглед върху нещо, което отдавна е отминало и от което можем само да се учим, без да обвиняваме някого или нещо. Щото глупости продължават да се случват, въпреки че спокойно можем да се позовем на богатия опит на историята и да им попречим. Щото историята е там, за да се учим от нея, не да я забравяме.

Благодаря на Томи Савов, че ми разреши да използвам неговата снимка на оцветения Паметник на съветската армия

Не съм живял във времената, които Паметникът на съветската армия олицетворява, но не искам и да съм част от времето, в което паметниците, независимо на какво, се превръщат в евтина сцена на „изкуство“. Защото паметниците са символ на нещо и те са монументи, които трябва да ни напомнят за него, независимо дали е за добро, или е за лошо. Щото без история ще сме просто едно просто племе без спомен и посока.

Каквото май и сме. Но пък вниманието ни лесно се насочва в желаната посока. И ако трябваше да разрушаваме всяко нещо, което по един или друг начин не съответства на настроението ни днес, с какво ли щяхме да живеем. С хумор и бои, които дори нямаше да можем да използваме върху нечий образ.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

По всичко личи, че в развитите държави идва краят на неограничения и евтин интернет. В началото, когато се използваше dial-up технологията, достъпът до световната мрежа се заплащаше според времето, което потребителят е прекарал в интернет. След това дойде времето на неограничения достъп по телефона, който беше изместен от широколентовите връзки с лимит на трафика. С развиването на технологиите ограниченията бяха премахнати и останаха само при скоростта, но не и при трафика. Сега обаче, в някои от най-развитите държави отново опитват да въведат ограничения при сваляната и качвана информация, информира Gizmodo. Основните доставчици в Съединените щати вече са сложили лимит за трафика на евтините си планове. Всъщност евтино е относително понятие, тъй като цените не са никак ниски. Достъпът до интернет през AT&T започва с цени от 20 долара на месец. Наложеното ограничение на трафика е 150 гигабайта на месец. Надвишаването на лимита увеличава сметката с 10 долара за всеки 50 допълнителни гигабайта. При Comcast също има ограничения. Компанията предлага интернет през кабелната мрежа на цени, които стартират от 35 долара на месец. Лимитът е 250 гигабайта и включва комбинирания трафик при качване и сваляне. Във Великобритания е още по зле. За 30 долара на месец доставчикът TalkTalk ограничава потреблението до само 40 гигабайта на месец. При останалите компании положението не е много по-розово. Подобни ограничения се забелязват и в други държави от сорта на Япония, Канада и Нова Зеландия. Остава ни само да се надяваме, че тази мода няма да достигне до България, където се радваме на едни от най-качествените и евтини интернет връзки в света.

Най-голямата азиатска държава Китай е известна като родината на репликите или казано с по-други думи – на копията на най-различни продукти. Китайците правят реплики на дрехи, високотехнологични устройства, влакове, военни самолети, коли и какво ли още не. На път е да се реализира най-грандиозното клониране в историята, тъй като Китай смята да копира цял европейски град, предаде Gizmodo. Става въпрос за австрийския град Халщат. Той е известен с това, че е признат от ЮНЕСКО за част културното наследство на света. Китайците имат намерение да копират и пресъздадат почти всички части на града. Те няма да се ограничат само до сградите, а ще прекопират всеки малък детайл от рода на паметници, статуи, дизайнът на вратите и други подобни. Ще присъства дори старата католическа църква на Халщат. Тя обаче едва ли ще бъде осветена и пусната в действие като истински молитвен дом, тъй като неприязънта на китайците към католицизма е пословична. Жителите на оригиналния Халщат не са останали доволни, когато са разбрали какво смятат да направят китайците. Кметът на града обаче, смята че популярността около клонинга ще помогне и на населеното място, което ръководи да привлече повече туристи. Това не е първият случай когато Китай прави реплики на архитектурни обекти. Подобно нещо вече се случи с части от Барселона и Венеция, но до момента нямаше проект за създаването на реплика на цял град. Това, което е сигурно е, че китайските копия много рядко се доближават до качествата на оригиналите. Преди няколко дни индийски мъж загуби живота си след токов удар, нанесен от евтин китайски телефон, реплика на известна марка. Халщат

Изследванетo на IBM “From social media to Social CRM” изнася интересни данни за разминаването между това, което реално потребителите очакват от компаниите в социалните медии и това, което компаниите си мислят, че потребителите очакват.

Социален CRM - интеграцията на социалните медии със стратегиите за управление на взаимоотношенията с клиентите (Customer Relationship Management) – това е следващата важна стъпка, която трябва да направи бизнеса, ако иска да оптимизира силата на социалните взаимоотношения и да стигне по-близо до клиентите си, се казва в публикувано неотдавна сериозно изследване на IBM Institute for Business Value, озаглавено “From social media to Social CRM – what custumers want”.

Документът е от около 20 страници и е определено би представлявал интерес за маркетинг специалистите, затова и го публикувам изцяло. Основните изводи за бизнеса от него са няколко:

Компаниите трябва да осъзнаят, че повечето потребители не се ангажират с тях  чрез социалните медии, за да се чувстват свързани. Оказва се, че клиентите са много по-прагматични. За да  използва успешно потенциала на социалните медии, бизнесът трябва да им създаде преживявания, които им доставят осезаема полза, реална ценност в замяна за  времето, вниманието, подкрепата и данните, предоставяни му от потребителите.

Вместо да управляват потребителите, чрез социалните медии, компаниите трябва да улесняват взаимния диалог помежду им и да предоставят реална стойност на своите клиенти.

Най-интересния за мен слайд в цялото изследване, разработено и осъществено под ръководството на Каролин Хелър Беард и Готам Парасинис от IBM Institute for Business Value и IBM Global Services е този, който показва разминаването между това, което реално потребителите очакват от компаниите в социалните медии и това, което компаниите си мислят, че потребителите очакват:

Кликнете върху изображението за по-голям формат

Основните препоръки, които правят авторите на изследването  към компаниите за взаимоотношенията им с клиентите в рамките на Social Media CRM са:

• Приемете, че социалните медии променят правилата на играта – за много компании, които осъзнаят това, социалните медии ще се превърнат в истински портал, ако не и основен комуникационен канал към потребителите. Когато компаниите създават своята стратегия за използване на социалните медии, трябва да гледат на клиентите комплексно, да прилагат холистичен подход и да са наясно, че социалните интеракции с потребителите се осъществяват в контекста и на други допирни точки, които има клиента с компанията.

• Бъдете наясно с разликите между социалните медии и традиционните комуникационни канали - Social CRM е най-вече за постигането на ангажираност, обвързаност с потребителите в името на взаимната полза, и за тях, и за бизнеса. Традиционният модел на управление на взаимоотношенията с клиентите трябва да се адаптира към новата реалност, а именно, че сега и потребителите имат контрол.

• Направете безпроблемна комуникацията за клиента – и в социалните медии, и в другите канали, които използвате. Ако познавате потребителите си в един комуникационен канал, задължително трябва да ги познавате и във всички останали канали. Това означава, че социалната стратегия не трябва да бъде разработвана като някакво изолирана, самостоятелна програма, а е необходимо да бъде интегрирана изцяло в контекста на всички други инициативи и програми на компанията, касаещи взаимоотношенията с клиентите.

• Научете се да мислите като клиент – вместо да се питате защо вашата компания трябва да се ангажира в социалните медии, задайте си въпроса, защо потребителят би избрал да се свърже точно с вас в дадена социална платформа. Преработете основно стратегията си за комуникация с потребителите в социалните медии, като се фокусирате върху това каква конкретна полза те търсят и каква реална стойност можете да им предложите; тогава и близостта с клиента ще дойде сама.

• Ако не сте сигурни в това, кое е ценното за потребителите, каква стойност търсят, просто ги попитайте – социалните медии са именно за това, да предоставят възможност за диалог и взаимно участие. Помислете за нестандартни, креативни начини да „хванете” клиента, да въздействате на емоциите му, създайте му предизвикателства. Накарайте потребителите да участват – промерно да гласуват за най-иновативнатите идеи, за любимите им продукти… В действителност, подобно приобщаване на потребителите към крайното решение, ще ви помогне много в изграждането на бранд застъпничеството и афинитета на клиентите към марката ви, към което и в крайна сметка се стремите.

• Монетизирайте участието си в социалните медии, само ако и вашите клиенти го искат - aко го правите, трябва да е максимално бързо и лесно за тях да осъществяват транзакциите директно в рамките на социалната платформа. Кампаниите ви за е-търговия в социалните медии трябва да са така разработени, че да са насочени към определени специфични нужди на клиента чрез оферти, които или му спестяват от времето или му предлагат осезаеми отстъпки и ползи, които биха го мотивирали да предприеме действие. За да ангажирате потребителите и за да ги накарате да се върнат отново, трябва да им предлагате всеки път свежо и релевантно към тях съдържание. Осигурете стимули и поощрения за клиентите, които споделят споделят съдържанието ви с техните приятели, за да се възползвате максимално от потенциалния „вирусен” ефект, какъвто социалните платформи могат да осигурят.

А ето и самото изследване:

Бизнесът има още много да учи, как да комуникира с потребителите в социалните медии is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

comScore публикува месечния си доклад за обвързаността на потребителите с услугите за гледане на видео онлайн. Проучването е проведено сред 176 милиона потребители на интернет в Съединените щати, които са гледали видео в интернет през месец май. Установено е, че средностатистическият потребител е гледал 15.9 часа видео през миналия месец, информира TechCrunch. Американската аудитория е направила 5.6 милиарда сесии в гледане на видеосъдържание онлайн, а 83.3% от потребителите на интернет са гледали поточно видео. През май, най-голяма популярност са имали видеопроектите на Google. Те са регистрирали 147.2 милиона уникални потребители. Сесиите за преглед на видео по интернет са били 2.17 милиарда, а средното количество на изгледани клипове е 311 минути на потребител. От YouTube преди време декларираха, че сайтът регистрира по 3 милиарда преглеждания на видеоклипове дневно, но comScore не измерва този параметър, а сесиите. Това води до привидно разминаване в данните. Под сесия се разбира сядането пред компютъра и отварянето на YouTube. Потребителят може да разгледа само един, десет или дори сто клипа, като това се брои само за една сесия. На второ място по популярност е VEVO с 60.4 милиона потребители и 309 милиона сесии. Следват Yahoo с 55.5 милиона зрители и Facebook с 48.2 милиона. На пето място е Viacom Digital с 46.5 милиона потребители. Още данни можете да видите от таблиците, които се намират по-долу.

Choi Hyun-Min е един от постъпилите в клиниката за борба с интернет зависимостта. Лекуващите го медици твърдят, че той губи представа за времето всеки път, когато седне зад компютъра си. Choi Hyun-Min придобива своята зависимост към интернет заради видеоигрите, с които първоначално само е запълвал свободното си време. В момента обаче пациентът на необичайната клиника е способен да прекара десет часа, без да се отлепи от компютъра си, загубвайки всякаква представа колко време играе на любимата си игра. Това е един от хилядите потенциални случаи, с които биха могли да се занимават експертите, работещи в южнокорейския хоспитал Save Brain Clinic. Клиниката отваря врати през месец май тази година и е първата по рода си в страната болница, насочена към лекуването на подобни зависимости. Lee Jaewon оглавява психиатричната клиниката в Gongju National Hospital, намираща се на около 120 километра разстояние от новооткритата Save Brain Clinic. Той твърди, че интернет зависимостта не е обичайна аномалия и към нея трябва да се подхожда с особено внимание и професионализъм. Основен проблем, според Lee Jaewon, е притеснението и срамът на родителите от това да си признаят, че децата им страдат от подобна пристрастеност. С това се отлага моментът за начало на лечението и така то става все по-трудно и по-трудно. Децата, на свой ред, започват скоростно да губят контрол над интернет зависимостта си и са по-неспособни да признаят за наличието на своя проблем. Клиниката Save Brain Clinic предлага петседмична терапия, включваща групови сеанси, време, посветено на различни изкуства, приемане на лекарства и специални упражнения, които да влияят на психологическото и неврологичното състояние на пациентите. За да се определи състоянието на всеки индивидуално постъпил за лечение, първо той минава през диагностичен тест. Диагностичният тест се състои от тестови въпроси, скенер на мозъка и психологически тест. До момента са изключително малко на брой семействата, които се решават на подобна стъпка. Интересът на родителите към Save Brain Clinic обаче се повишава и в най-скоро време недоверието на южнокорейските майки и бащи ще отстъпи на притеснението към деца, които в действителност имат сериозни проблеми със застояването пред компютъра.

Най-богатата британска писателка Джоан Роулинг е създала специален интернет сайт, където в сряда ще бъде обявен нейният нов проект. Авторката на поредицата за очилатия магьосник Хари Потър пази в абсолютна тайна това, което ще се появи на urlhttp://www.pottermore.com/./url Вероятно хората, които са наясно с новия й проект са много малко, информира DigitalTrends. Съществуването на сайта беше обявено преди няколко дни и там е декларирано, че зад него стои именно писателката Дж. К. Роулинг. В момента там могат да бъдат видени само двойка сови, заглавието на сайта, както и подписа на авторката. Лаконично съобщение загатва на посетителите, че по-късно ще се появи повече информация за проекта. По-наблюдателните фенове на Хари Потър веднага ще забележат, че върху совите може да се цъкне с компютърната мишка. Връзките водят до специален канал във видеопортала YouTube, където вместо клип се вижда обратен брояч, който отмерва времето до официалното разкриване на тайната. Ако това, което показва броячът е вярно, значи мистерията ще бъде разгадана след по-малко от три дни. В микроблогинг платформата Twitter също има създаден специален профил за проекта Pottermore, където вече са публикувани две съобщения. Първото води до пъзел, който образува думата Pottermore, а във втория има линк към канала в YouTube, за който споменахме по-горе. Вече тръгнаха най-различни спекулации за същността на новия проект, но според британския вестник Guardian, който е цитирал приближен до Дж. К. Роулинг източник, проектът не е свързан с нова книга за Хари Потър.

BeautifulPeople.com е сайт за запознанства, в който обаче, забележете, могат да участват само красиви хора. Той не е позволен за непривлекателните потребители. Според условията за ползване на страницата, по принцип, всеки има право да се регистрира, както попълни кратка информация за себе си и най-важното – качи своя лична снимка, за която има особени критерии – на нея лицето ви трябва добре да се вижда, да сте без очила и да сте единственият сниман човек. Причината за толкова строгите правила е фактът, че продължителността на вашето участие в социалния живот на BeautifulPeople.com зависи от броя гледания, харесвания и коментирания на личната ви снимка от останалите „красиви” потребители в сайта. Точно чрез тази система администраторите премахват неуспелите да се котират като „привлекателни” желаещи за среща или запознанство. Преди няколко дена от BeautifulPeople.com бяха премахнати цели 30 хиляди потребители. От страницата твърдят, че те нямат право да запазят своето членство, защото са „грозни”. Досегашният им достъп до сайта не се дължал на това, че са определени според предвидените правила за „красиви”, а на някакъв вирус, наречен от администраторите „Shrek” вирус. Нещо повече – собствениците на страницата за запознанства твърдят, че зловредният код е бил разпространен умишлено от недоволен бивш служител на BeautifulPeople.com. От сайта уточняват, че въпросният бивш служител е останал неудовлетворен от заплащането си и затова умишлено е навредил на системата, като е позволил на тридесетте хиляди потребители да останат, въпреки че „не са красиви”. От BeautifulPeople.com са разпратили e-mail съобщения на всички премахнати от сайта потребители с подробно и деликатно разяснение на ситуацията. В писмата е обяснено, че членството на всеки от тях е реално незаслужено, защото определянето им като „красиви” се дължи не на популярност, а на грешка в системата, причинена от вирус. От BeautifulPeople.com започнаха и възстановяване на платилите си за абонамента суми в сайта.

Разбрах на какво ми прилича блог.бг – на панелен блок.

 

Нонсенс пише:

На първо място, всички ние печелим внимание! Моят личен блог има около 80 посещения дневно, а тук (blog.bg) получавам около 1000 посещения!
Някой блогъри ги забелязах, че направиха собствени блогове, писаха, писаха и пак се върнаха защото на техните лични страници няма толкова посетители!
И да ако искам да бъда прочетен и проследен от повече хора тогава публикувам тук!

 

Браво на Netinfo! С един фалшифициран брояч събират хиляди шарани да публикуват в грозната им платформа и да им въртят импресии.

#EndSH е Twitter таг, с който се обозначават всички публикации, свързани с инициативата срещу сексуалния тормоз в Египет. Идеята е да се постигне по-голяма популярност сред момичетата и обществото, като цяло. Разбира се, Египет не е единствената страна с подобен тип насилие – в инициативата участват неправителствени организации от Ливан, Йордания, Мароко, Емирствата, а дейно участие взима известната феминистка Надин Муауад.

Има създадена и карта на сексуалното посегателство над жени и момичета, HarassMap, също дело на египетски активисти. През компютър или мобилен телефон, момичета могат да съобщават за инцидент с тях или са станали свидетел на такъв, върху карта на Кайро (а скоро и в други градове). Случаите се обработват от екипа на сайта и се съставя доклад върху честотата на нападенията, вида им, кога са станали и в кои райони.

Друг сайт, посветен на борбата срещу насилието е “Приключенията на Салуа”. Авторите, след които Саула е реално момиче, което е избрано за говорител на кампанията в Ливан, публикуват материали срещу сексуалното насилие, как момичетата да се защитят от посегателство и полезни съвети за бита. Те пуснаха по случай кампанията за популяризиране на кампанията, този клип, призоваващ момичета, които са жертва на посегателство, да съобщават за това и да не запазват мълчание относно случилото се.

 

Във Facebook египетски активисти пуснаха събитие за 20 юни, в което за момента има над 1 200 участника. Ако искате да подкрепите инициативата на жените от Египет, може да пуснете съобщение в Twitter относно сексуалния тормоз с таг #EndSH.

#EndSH е Twitter таг, с който се обозначават всички публикации, свързани с инициативата срещу сексуалния тормоз в Египет. Идеята е да се постигне по-голяма популярност сред момичетата и обществото, като цяло. Разбира се, Египет не е единствената страна с подобен тип насилие – в инициативата участват неправителствени организации от Ливан, Йордания, Мароко, Емирствата, а дейно участие взима известната феминистка Надин Муауад.

Има създадена и карта на сексуалното посегателство над жени и момичета, HarassMap, също дело на египетски активисти. През компютър или мобилен телефон, момичета могат да съобщават за инцидент с тях или са станали свидетел на такъв, върху карта на Кайро (а скоро и в други градове). Случаите се обработват от екипа на сайта и се съставя доклад върху честотата на нападенията, вида им, кога са станали и в кои райони.

Друг сайт, посветен на борбата срещу насилието е “Приключенията на Салуа”. Авторите, след които Саула е реално момиче, което е избрано за говорител на кампанията в Ливан, публикуват материали срещу сексуалното насилие, как момичетата да се защитят от посегателство и полезни съвети за бита. Те пуснаха по случай кампанията за популяризиране на кампанията, този клип, призоваващ момичета, които са жертва на посегателство, да съобщават за това и да не запазват мълчание относно случилото се.

 

Във Facebook египетски активисти пуснаха събитие за 20 юни, в което за момента има над 1 200 участника. Ако искате да подкрепите инициативата на жените от Египет, може да пуснете съобщение в Twitter относно сексуалния тормоз с таг #EndSH.

#EndSH е Twitter таг, с който се обозначават всички публикации, свързани с инициативата срещу сексуалния тормоз в Египет. Идеята е да се постигне по-голяма популярност сред момичетата и обществото, като цяло. Разбира се, Египет не е единствената страна с подобен тип насилие – в инициативата участват неправителствени организации от Ливан, Йордания, Мароко, Емирствата, а дейно участие взима известната феминистка Надин Муауад.

Има създадена и карта на сексуалното посегателство над жени и момичета, HarassMap, също дело на египетски активисти. През компютър или мобилен телефон, момичета могат да съобщават за инцидент с тях или са станали свидетел на такъв, върху карта на Кайро (а скоро и в други градове). Случаите се обработват от екипа на сайта и се съставя доклад върху честотата на нападенията, вида им, кога са станали и в кои райони.

Друг сайт, посветен на борбата срещу насилието е “Приключенията на Салуа”. Авторите, след които Саула е реално момиче, което е избрано за говорител на кампанията в Ливан, публикуват материали срещу сексуалното насилие, как момичетата да се защитят от посегателство и полезни съвети за бита. Те пуснаха по случай кампанията за популяризиране на кампанията, този клип, призоваващ момичета, които са жертва на посегателство, да съобщават за това и да не запазват мълчание относно случилото се.

 

Във Facebook египетски активисти пуснаха събитие за 20 юни, в което за момента има над 1 200 участника. Ако искате да подкрепите инициативата на жените от Египет, може да пуснете съобщение в Twitter относно сексуалния тормоз с таг #EndSH.

Мира Радева е родена на 16 юни 1958 г. в град Варна. Завършила е социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е доктор на науките и преподавател по социология в ПУ "Паисий Хилендарски". Мира Радева е управител на социологическата агенция MBMD. - Г-жо Радева, нормално ли е това, че премиерът в парламентарната ни държава не уважи с присъствието си дебатите по повод на искания вот на недоверие на кабинета от част от опозицията? - Мисля, че демократичните традиции в България все още са процес на създаване. В този смисъл всеки е свободен да предоставя свое тълкуване на всеки конкретен факт. По-важното в случая е каква ще бъде обществената санкция за поведението на премиера и на неговите министри. Интересно е дали такъв тип поведение ще бъде наказано от избирателите. Или ще бъде прието като нормално. В развитите демократични общества такова поведение не се допуска и избирателите съответно го приемат като нарушаване на демократичните правила. И съответно на...

Много са ми интересни PR акции от типа – дай да свалим еди какво си, като изпратим SMS на всички депутати или членове на комисии.

Това не работи (защото в началото и ние правихме такива кампании), защото (информация от първа ръка):

1. Правило номер 1 на всеки политик е да си сложи програма, която не допуска SMS от номер който не е в списъка му – всеки телефон вече може да се сдобие с такава програма. Някой си слагат и за разговорите… (Това влиза в обучението и в стратегията на партиите). Разбира се, има друг телефон, на който идиотите (разбирай избирателите) звънят.
2. Ако се опитваш с морков да пробиеш камък – ще успееш ли? Мислиш, ли че с 1000 sms-а, макар, че се съмнявам че чак толкова хора ще пратят SMS, че наклониш шапката на някой?
3. Сама по себе си кампания, която е само с SMS не върши работа – трябва и други дейности да се предприемат в случая – лобиране, акции в медии, търсене на политическа подкрепа или пък се обадете на тези хора, като толкова ви се иска да се махнат и им кажете защо.

В противен случай това си е чист PR на този който го прави и се набутвате с време и/или пари за SMS.

Защо ли? Защото е лесно да направип една публикация и да пратиш един мейлинг на медиите – пратете SMS, писмо или какво ли още не, но е трудно да направиш цялостна кампания в България, защото трябват пари, много говорене, подкрепа и хъс за истинска промяна.

Идеята за махането на ВСС е добра, но не е начина с SMS !

Още по темата:

1. Статистика на посетители в WordPress – кампании
2. Хостинг номер 1 в България.
3. Как се прави Интернет кампания за местните избори – Началото

Парламентът ще гласува пакета за икономическото управление на ЕС Пленарният вот в четвъртък може да сложи край на трудните преговори по шестте законодателни предложения за икономическото управление в ЕС. Текстовете целят да засилят значително правилата за икономическа координация в Съюза. При досегашните дискусии се появиха противоречия между ЕП и Съвета, както и в рамките на институциите, [...]

Източник: Бюлетин на ЕЦБ, юни 2011

 

Гърция е имала период на бюджетна дисциплина и дори първичен бюджетен излишък (1994-1999), обаче той не е довел до почти никакво намаление на държавния дълг. Защо? Защото дългът й е бил в чужда валута, а обезценката на драхмата е повишила неговата стойност в местна валута. Освен това са правени и някакви финансови транзакции, които са увеличили дълга въпреки излишъка в бюджета (вероятно пари наливани в държавни компании и др.под.). 

Общо взето, обезценката на драхмата е пробвана като политика и не е проработила, няма да проработи и в бъдеще. Подобни лесни "решения" са модни, но пък не могат да решат никакъв структурен проблем, т.е. като цяло са безсмислени (да не говорим, че са вредни заради сигурната хиперинфлация – тъй като никой няма да има доверие в нова валута на фалирала страна, която няма никакви чужди резерви).

Блогът за икономика 2011

Най-богатият бизнесмен в Индия реши да вложи средствата си за създаването на прототип на таблета iPad, който според изключително ниската си цена да бъде предназначен за най-бедните му сънародници и за учениците. Устройството ще притежава същите функции като тези на родоначалника си, но ще струва едва 32 долара. Идеята за евтиния таблет е на Azim Premji. Той е собственик и основател на компютърната компания Wipro. Той сподели, че прототипът на iPad ще покрие нуждите на учениците в училищата, които определено се нуждаят от финансиране и по-модерни и съвременни подходи в метода на обучение. Освен това таблетът ще стане много по-достъпен за по-голяма част от индийското население, което в момента трудно може да си позволи да отдели 700 долара за устройството. Говорител на Wipro добави, че 32-доларовият клонинг на iPad ще е готов най-късно до 2012 година. За изработката му ще бъдат използвани нанотехнологии, за да може да се намалят максимално разходите на енергия и съответно крайната цена на устройството. Евтиният таблет ще се произвежда в един от клоновете на компанията Wipro, намиращ се в района на Bangalore. Тук служителите на Wipro достигат до 11 хиляди души. Всички те също са доволни от благородната и същевременно предприемчива идея на Azim Premji да подари на Индия роден iPad на родна, достъпна цена. Служителите са обнадеждени за запазването на добрите си работни места в Wipro. Според последната статистика в Индия продадените таблети от типа на iPad, Blackberry's Playbook и Samsung's Galaxy Tab достигат се очаква да превишат един милион копия в близките дванадесет месеца. Ashok Jhunjhunwala работи в Технологичния институт в Madras. Той е напълно убеден, че с появата на таблет за 32 долара в Индия не просто ще повиши броя на притежателите на най-модерното за момента устройство, но и ще вдигне технологичната култура на населените с няколко стъпала нагоре.

След като преди няколко дни излезе добрата новина, че все пак „задържането на данни“ се е оказало крайно неефективно и служи за всичко друго, но не и за борба с престъпността, реших да осъвременя версията на е-книгата си за следенето в Интерент.

Новата версия съдържа:
- Теория на следенето – малко законови постановки
- Практика – как точно държавата следи всеки, който използва Интернет и мобилен телефон на територията на България
- Отговор – как да противодействаме законно
- Добрата новина – кой и какво каза, че вече се мисли за отмяна на това глупаво законодателство
- Примери – примери за реално използване на събраните данни за всеки един от нас. (видео от Бтв и информация от други източници)

Това е второ издание на тази е-книга. Тя не претендира за изчерпателност за красив дизайн или за високи технически познания от страна на автора. Опитал съм се да опиша нещата на езика на крайния потребител, а не да използвам много технически термини, които биха били интересни за професионалисти.
Част от тези материали са публикувани в списание “.net”, където се надявам да ги прочетете и на хартия.

Свалете я от тук., само 13 страници е.

Ето и корицата:

СПОДЕЛЕТЕ Я!
Споделете я с проятели и познати – качете я по торентите – тези неща не трябва да се забравят. Помогнете да я разпостраним

Още по темата:

1. Как и кой подслушва Интернет и мобилните телефони
2. Как се прави Интернет кампания за местните избори – Ben Türkce çok iyi konuşuyorum
3. Нужда от действие – филтриране на Интернет – 28-29.09.2010

Предвид предстоящата сделка за придобиване на собственост върху Skype Technologies SA от страна на Microsoft, от компанията за безплатни онлайн разговори вече действат по подсигуряването на максимална печалба, съобщава dnes.bg. В тази връзка са уволнени редица високопоставени служители, в това число вицепрезидентите Дейвид Гурле, Кристофър Дийн, Ръс Шоу и Дон Албърт. Целта на скоростното отстраняване е да се избегнат плащания на солидни бонуси след продажбата на компанията срещу договорените 8,5 млрд. долара. Процедурата по масови уволнения е в ход от няколко седмици, но се пази в тайна. От Skype коментираха лаконично: „Промените в мениджмънта са част от скорошно вътрешно преструктуриране”. Но по всичко личи става въпрос за ограничаване на парите, които би трябвало да отидат по джобовете на ръководните кадри след финализирането на продажбата. Skype е основан през 2003 година от Никлас Зенстрьом и Януш Фрийс. Впоследствие те продават компанията на Ebay срещу 2,6 млрд долара.

Ханелоре Кол, съпругата на бившия канцлер на Германия Хелмут Кол, е била изнасилена от група съветски войници, когато е била на 12 години, разкрива британският вестник The Independent, позовавайки се на биографията ѝ “Жената редом с мен”, която излезе от печат тази седмица. Тя е написана от немския журналист Хериберт Шван, на когото тя разказала [...]

Въпреки всичките настроения (или големи приказки) на правителството и администрацията за по-електронно общуване с гражданите, днес се натъкнах на анкета, която ме изненадА.

На сайта на омбудсмана има такава за това дали българ(к)ите в чужбина да участват в управлението на страната или не – т.е дали могат да бъдат избирани за депутати или не.

Цялата акция с анкетата е добре подплатена от ПР акция, разбира се. Отивам аз на сайта и … 10 секунди гледам като треснат къде се попълва и гласува. Хватката била да си …изтеглиш анкетата и да я пратиш на мейл, чрез попълването на много отворен doc формат.

Що така бе омбудсмане, толкова ли са ви некадърни ИТ тата бе, че не можаха да спретнат една онлайн анкета, за да съберете мненията на населението? После ще губим време на някой служител/служителка да обработва файловете, да подбира мненията и т.н – това вече е измислено и подходящо за всички потребители на Интернет – онлайн анкети.

А?

Oт друга страна е престъпно и небрежно е институция, която разботи с и за гражданите да използва затворени формати.

A пък ако не знаете кой е омбудсмана в момента, вижте го в описанието на doc файла:

Още малко инфо:

Какво е отворен формат и какво не е от потребителска гледна точка?

Отворените формати са файлови формати, които ви дават сигурността, че всеки посетител, без значение с каква операционна система разполага и без значение какъв софтуер за отваряне на този тип файлове използва, ще може
да види документа във вида в който вие сте го публикували.

Затворените формати, съответно не гарантират тази възможност. За да видите пълноценно, например един файл с .doc разширение, трябва да имате MS Office.

Знайте, че има и потребители и получатели които го нямат. Ако изпратите информацията а PDF или в TXT формат например, всеки би могъл да го отвори.

Рискове при използване на затворени формати:

1. Рискувате, че потребителя, може и да не прочете никога, това, което сте публикували за него. Понякога, информацията, може да е жизнено важна, а друг път да е задължителна за четене (за информация от държавна институция например) или да е такава, каквато бихте искали да достигне до много читатели. Aко потребителя
не разполага със специфичната програма или със специфичните настройки, той няма да може да прочете тази информация.

2. Рискувате разпостранението на лична и поверителна информация. Затворените формати, пренасят информация, която вие няма как да контролирате – като вашето име и длъжност например или друга такава, която програмата с която правите документа прецени за нужна. Поемете контрола вие.

3. Рискувате да разпостраните вируси. Повечето вируси се ‘крият’ именно в затворените формати, защото те нямат публично известна спецификация и се отварят именно с точно определени програми, които и се заразяват много лесно. 90% от всички вируси, са препратени от друг потребител, използвайки затворен файлов формат.

No related posts.

Може да не е много ярко, но най-старата електрическа крушка все още свети. Тя се намира в пожарната станция на американското градче Ливермор (в щата Калифорния). Най-старата електрическа крушка в света свети вече сто и десет години и преди няколко дни местните жители отпразнуваха поредния светъл й рожден ден. Нещо повече – осветителното тяло дори влезе в рекордите на Гинес. Историята на най-старата електрическа крушка започва с това, че е подарена на местните пожарникари от виден калифорнийски бизнесмен. От тогава като по чудо крушката продължава да свети. Самият електроинженер Lynn Owens, който в момента отговаря за съхраняването и следенето на живота на електрическата крушка, твърди, че стогодишната й трайност е повече от загадка. Мистерията около осветителното тяло е била обект на изследване и размишления за десетки учени. Те обаче така и не успяха да дадат отговор как и защо електрическата крушка продължава да излъчва светлина вече повече от сто години. В най-старата електрическа крушка няма нищо особено, което да я отличава от първите крушки на миналия век – тя е обикновена четирижична крушка. Същевременно Lynn Owens обяснява пред журналистите и аудиторията, че макар да е била интересна за учените, никой от тях досега не е смеел да я докосне или разглоби. И все пак имало е случаи, когато най-старата електрическа крушка е спирала да работи. Жителите на американския град Ливермор помнят и знаят тези дни със съзнанието, че са специални. За първи път крушката угасва за около двадесет и четири часа през 1903 година. По-късно – през 1937 година – електрическата крушка не свети за много повече – за близо една седмица. Последният път, когато най-старата все още светеща електрическа крушка не работи, е в периода на редките режими на тока в САЩ между 30-те и 70-те години на миналия век.

Съдът по човешките права в Страсбург не само осъди България за пореден път, но установи, че тя системно нарушава правилата. Делата у нас се движат твърде бавно и съдът ни даде едногодишен срок да си оправим правосъдието. Четем това и се питаме: а защо чак сега? И преди десет години положението беше същото. Сещам се за две причини. Първо, сегашното решение стъпва не само върху оплакванията на поредните жалбоподатели, а обобщава статистиката по сходни дела. За да се натрупа достатъчно материал, трябва време. Освен това обикновено са нужни шест-седем години, за да стигне една жалба до решение. Статистиката не е само начинът да се оцени едно правораздаване, но и да се разбере защо е такова. В Съединените щати над 90 процента от делата не стигат до решаване. Това е така, защото страните се споразумяват. Резултатът е, че техните съдилища гледат едва едно от всеки десет дела. Това е същото, като да махнем девет от всеки десет коли в центъра на София. Естествено движението ще се...

Вече мога да кажа – аз живея в моя град. Живях 41 години и видях какво ли не. Пред очите ми в София ставаше какво ли не. И аз живеех в София и София беше винаги в мене. Но все някакво чувство за отчужденост имаше между нас. Живеех през тези години с чувството, че това не е точно моят град. През 1979-та по улиците маршируваха тъкачки-многомашиннички, през 1984-та милиционерите ловяха малките хипита, празнуващи деня на Джон Ленън, през 1990-та стотици хиляди пееха по улиците, пълни с надежда, през 1997-ма стотици хиляди ревяха по улиците, пълни с ярост, през 2000 виждах как казината растат като гъби след дъжд, през 2007-ма се прокрадвах по улиците, заобикаляйки страхливо черни бронирани беемвета на престъпници, през 2010 боклукът заливаше улиците. И все това неприятно чувство, че този град - шумен, варварски, издуващ се и бухващ като тесто – с всеки нов ден все повече – не е моят град. Аз имах моята София в подсъзнанието си – видех ли я, можех да я позная. Сега не я познавах....

Има един разказ от Исак Бабел, в който се разказва за мъж решил да се махне от града, в който живее и да промени живота си изцяло. Напуснал жената и децата си и тръгнал. По пътя през нощта като легнал за да почине, оставил обувките си с носове в посоката, в която е тръгнал. Докато спял обаче, се въртял и разместил обувките. На сутринта тръгнал отново и стигнал до същия град, оженил се за същата жена и имал същите деца. Защо разказвам тази притча? Защото всички в българската политика са със съдбата на този мъж. Освен онези, които мишкуват и никой не ги познава. Заниманието с този вид дейност предполага вечно тръгване към промяна и вечно стигане до същия град. В България останаха 3 500 000 активни хора. При този факт може ли да ми отговорите на въпроса след 20 години демокрация как можем да рекрутираме непрекъснато нови политици? В този аспект завръщането на Царя с цялата гвардия от „юпита”, появата на Борисов, който все повече разчита на хора като Симеон Дянков, Кристалина...

Лидерът сред търсачките в интернет – Google – подписа споразумение с втората по големина в света библиотека – Британската библиотека. Двете се договориха за съвместна работа по предоставяне на аудиторията на значителна част от богатството на английската организация. Достъпът до една от най-големите колекции от исторически книги, памфлети и периодични издания (вестници и списания) в света ще бъде предоставен на интернет потребителите благодарение на Британската библиотека и Google. Добрата новина е, че този достъп ще бъде напълно безплатен и неограничен на териториална основа. Подобен подарък от Британската библиотека и интернет търсачката се осъществява за пръв път и потребителите със сигурност с радост ще се възползват от него. Историческата колекция от книги, вестници, списания и памфлети ще бъде достъпна съвсем скоро в интернет пространството и по-точно на официалния сайт на Google. Потребителите съвсем свободно ще могат да търсят, разглеждат, четат и копират части от книжното богатство, предоставено от Британската библиотека. Колекцията е не просто богата и всеобхватна по тематика и жанрове, но и автентична – най-старите произведения в нея са от 18 век. Британската библиотека, намираща се в Лондон, се радва на повече от един милион посетители годишно. В нея се пазят оригиналите на едни от най-старите книги в света, в това число и част от първите успешни български опити за печатни издания. Това не е първото споразумение, което лидерът сред търсачките в интернет – Google – подписва с библиотека. До момента компанията има сключени около четиридесет договора с национални библиотеки от цял свят, които така, както Британската библиотека, предоставят на аудиторията част от архивите си. Както знаете обаче Google не от скоро си имат сериозни проблеми с дигиталното разпространение на нови и стари книги в интернет пространството.

Беше предсказуемо, че предизвикателството с разкрасяването на съветския окупационен символ в София ще разгневи невежите ( или нежелаещите да признаят истината) руски медии, които продължават да оценяват света със старите комунистически клишета. Ни крачка напред от времето на Сталин, макар в договора с България от 4 август 1992 г. изрично да пише, че двете страни [...]

В поредица от статии Kaldata.com ви запознава с най-успешните партньорства и съдружия в бизнеса. В този цикъл от материали ви представяме как лидерите и съоснователите на компании - пионери и гиганти в своята област (повечето са част от IT сектора), са се запознали, как е възникнала идеята у тях за създаването на компаниите им и защо тяхното съдружие се е доказало като успешно във времето. Първите две части от поредицата може да прочетете тук: Най-успешните бизнес партньорства – част I Най-успешните бизнес партньорства – част II Днес предлагаме на вашето внимание последната част от цикъла статии, в която ще ви запознаем със съоснователите на eBay, Intel, Procter and Gamble и Yahoo!: iПиер Омидиар и Джефри Скол*/i iКомпания/i: eBay Година на основаване: 1995 г. iПиер Омидиар и Джефри Скол. Снимка: Pmo чрез Flickr/i Как се формира партньорството им: Скол и Омидиар се познавали бегло, когато Омидиар създава кода за eBay. Скол, който по онова време учи в MBA-програма на Станфордския университет, първоначално не приема насериозно онлайн аукциона. "Първо ми каза, че това е глупава идея..., но след това се съгласи да се присъедини към компанията", пише Омидиар в Time International. Скол е първият служител на заплата във фирмата. Той бил нает от Омидиар, за да му напише бизнес план. С израстването на eBay се развили и техните бизнес отношения. Само 3 години след основаването се състои и първичното публично предлагане (initial public offering - IPO) на акции на онлайн аукциона. Защо тяхното партньорство проработва: Скол и Омидиар споделят демократични възгледи, което подкрепя бизнеса и партньорството им. Според LA Times, "те не говорят за клиенти, говорят за "общност". Двамата са и щедри. „Да изолират общността точно преди предстоящото IPO на eBay, за тях изглежда неблагодарно”, коментира LA Times. „Ето защо те решават, че eBay ще дари средства на благотворителна фондация, предоставяйки й акции на фирмата преди излизането й на борсата и по този начин ще споделят богатството си”. Лоялността към клиентите и загрижеността за обществото са ценностите, които правят двамата бизнес партньори милиардери. i*Въпреки че са бизнес партньори, eBay е основана само от Пиер Омидиар. Като негов пръв служител, Скол работи в голяма близост с него и му партнира в множество аспекти от бизнеса, но той не е съосновател на компанията/i. iГордън Мур и Боб Нойс/i iКомпания/i: Intel Година на основаване: 1968 г. iГордън Мур и Боб Нойс. Снимка: Cosmican чрез Flickr/i Как се формира партньорството им: Мур и Нойс били конкуренти. Те са двама от т.нар. "осмина изменници” – група от хора, които напускат Shockley Semiconductor Laboratory, за да основат свои собствени компании. Малко след това, Мур и Нойс обединяват усилия, за да създадат бизнеса си – Intel. Защо тяхното партньорство проработва: Нойс, който е един от изобретателите на микрочипа, е визионерът и вдъхновителят на Intel. Мур е факир в технологиите. Двамата талантливи учени обединяват сили, за да създадат една иновативна компания, в основата на която са авангардните технологии и нововъведения. iУилям Проктър и Джеймс Гембъл/i iКомпания/i: Procter and Gamble Година на основаване: 1837 г. Как се формира партньорството им: Повечето баджанаци не могат да се понасят. За Уилям Проктър и Джеймс Гембъл обаче, това да се оженят за сестрите Норис, води до зашеметяващо бизнес партньорство. И двамата били предприемачи, съответно в бизнесите с производство на свещи и сапун, но никога не се били срещали. Когато стават роднини, техният тъст ги убеждава да създадат обща компания. Защо тяхното партньорство проработва: Семейните и бизнес ценностите ги свързват. Проктър и Гембъл си помагат един на друг да произвеждат големи количества от продуктите, в които са се специализирали, което води до сключването на печеливша сделка с американската армия. Оттам нататък двамата жънат плодовете на своето партньорство. iДжери Янг и Дейвид Фило/i iКомпания/i: Yahoo! Година на основаване: 1995 г. iДжери Янг и Дейвид Фило/i Как се формира партньорството им: Подобно на Лари Пейдж и Сергей Брин, основателите на Yahoo се запознават в програмата за докторанти на Станфордския университет през 1994 г. Според Entrepreneur.com, двамата трябвало да работят заедно по проект за създаване на компютърни чипове. Те обаче, вместо да се съсредоточат върху проекта, пропускали учебни часове, за да сърфират в Мрежата. Накрая започнали да съхраняват списъци с любимите си сайтове на компютрите си. Организирали ги в различни теми и подтеми, след което техните списъци се трансформирали в Yahoo! Защо тяхното партньорство проработва: Общата страст към Мрежата е обединяваща за Янг и Фило. В един момент се оказало, че прекарват по 20 часа на ден в браузване за забавление. В края на краищата ръководството на Станфорд ги изгонва от университетския комплекс, защото техните „списъци” непрекъснато сривали университетските системи. В този момент Янг и Фило осъзнали, че в ръцете си държат бизнес, решили да станат партньори и получили финансиране от Sequoia Capital. Янг казва пред Entrepreneur.com: „Двамата с Дейв осъзнахме, че искаме да участваме в изграждането на Yahoo! Абсолютен факт е, че искахме компанията да достигне точка, в която може би вече няма да има нужда от нас…в която ще живее собствен живот. В този момент тя щеше да е станала достатъчно голяма, за да можем двамата с него да кажем, че сме успели".

Направо не го пипайте…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Както може би сте прочели наскоро си поднових сертификата от Инфонотари. И ходенето по мъките започна Днес установих че няма начин да вляза в електронното банкиране на ПИБ с обновения си сертификат. До колкото съм чел за PKI нормалния начин за проверка на сертификат е да видиш дали самия сертификат не изтича, дали CNAME-а му [...]

Продукти за 4 порции:
1ч.ч. ориз
400г пилешко
2с.л. краве масло
1ч.л. сол
4- 5 листа пресен босилек
1ч.ч. настърган пармезан

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка с вода. Пилешкото се реже на кубчета. Слага се в тенджера. Наливат се 2ч.ч. вода и съдът се поставя на включен котлон. Месото се вари така 30 минути. После се изваждат мръвките в чиния, а бульонът се прецежда. Взема се по- дълбок тиган с похлупак. Слагат се 2с.л. краве масло и сол на вкус. Съдът се поставя на загрят котлон. Най- напред се запържва  оризът за 5 минути. После се добавят късчетата месо. Слага се 3ч.ч. прецеден бульон. При необходимост се поръсва сол. Тиганът се похлупва. Ризотото се готви на слаб огън 50 минути. После се оттегля. Отхлупва се и се разпределя в 4 чинии. Всяка порция се поръсва със ситно нарязан босилек и настърган пармезан.

След като вицепремиерът Дянков прекъсна петъчния парламентарен контрол, за да раздаде на депутатите обрезки от трикольорна лента за откриване на обект, вече се питам какво би им раздал, ако поводът за тържеството му е  някоя първа копка – по лопата пръст ли? Понякога си мисля, че PR-ите на властта не са бивши журналисти, а вариететни постановчици от кариерата. Но не за акцията с лентичките на Дянков искам да говоря сега, а за реакцията, която тя предизвика у Юнал Лютфи. Когато получаваше своя отрязък, той стана от мястото си и стисна ръката на вицепремиера за разлика от Станишев, който прие лентуването си с горда надменност. После обаче г-н Лютфи излезе на парламентарната трибуна и направи едно от най-знаковите за властта и политическата класа, за държавата и обществото ни изказвания, правени някога там. Понеже парченцето лентичка беше от откриването на новия музей за съвременно изкуство, зам. председателят на ДПС се изказа в смисъл, че да се занимаваме с култура и изкуство по време на криза е едва ли не подигравка с обеднелия народ, че откриването на музеи било излишно, не било сред „истинските проблеми на страната”, защото никой от бедните хора нямало да отиде да посети тези музеи, че имало много по-важни въпроси за решаване от културата и изкуството и че „когато един човек си ляга гладен, той трудно би отишъл да се радва на постиженията на българското и световното изкуство”. Аз обаче съм на мнение, че ако България няма музеи, галерии и библиотеки, същият този човек няма да си ляга по-сит. Напротив, ще се увеличи вероятността неговите деца и внуци също да си лягат гладни в студените вечери на безрадостния си живот. Но пък, ако тези деца и внуци не си лягат гладни, може да им се прииска да се порадват на българското и световното изкуство, а като им се порадват достатъчно, може вече да не се знае за кого ще им хрумне да гласуват следващия път…

Легендата разказва, че ръката на палача се вдървила и той не успял да стовари брадвата върху врата на патриарх Евтимий. Не че е липсвало желание да бъде обезглавен духовният водач на Второто българско царство, но изглежда нравите в края на ХІV век са били по-човечни, та патриархът се е разминал само с изгнание. Което, разбира се, не е попречило впоследствие интелигенцията и елитът на българите да бъдат изклани и после периодично изколвани така, както се поддържа райграс: щом поникне нещо – косачката отгоре. Паметникът на Левски в Карлово е изписан целият с имената на избити учители, духовници, търговци и занаятчии. Последното подрязване на райграса беше т.нар. „народен съд”, който със своите 2680 смъртни и 6870 други присъди разчисти пътя пред онези, които направиха кариера в ДС и днес от парламентарната трибуна казват, че културата е вредна загуба на средства и отклоняване на общественото внимание от важните неща.

Половин милион граждани на България не могат да работят, да получават заплата и да издържат себе си и семействата си не по някаква друга причина, а защото не умеят да четат и пишат. Също половин милион са и българите, които работят, създават материални ценности и с тях издържат първия половин милион и останалите шест милиона и половина. Сигурен съм, че този половин милион, който с данъците и осигуровките, които внася в държавата, подпомага останалите, с удоволствие би „отишъл да се радва на постиженията на българското и световното изкуство”.  Но щом откриването на музеи не е важно, то защо да бъде важна грижата за училищата, читалищата, обществените библиотеки, театрите и концертните зали! Бюджетът за образование и култура у нас сигурно е по-малък от рекламния бюджет на кока-кола. С него през следващите поколения не можем да се надяваме да бъдем нищо друго, освен народ – банка за общи работници и обслужващ персонал.

Наистина, показността, с която се откри музеят за чуждестранно изкуство, е дразнеща и безвкусна и напълно в стила на правителствения PR. Но това не значи, че такъв музей не трябва да има и че не е срамота, дето досега нямаше. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Първи детски православен лагер посрещна Църногорският манастир „Св. св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. 28 деца от неделното училище към храма св. Димитрий” в Асеновград прекараха почивните дни в светата обител. Дойдохме да затвърдим наученото и да прекараме заедно няколко дни в манастира”, обясни техният ръководител свещеникът Николай Величков.

Общо около 40 деца на различна възраст и от различни училища вече четири години посещават ръководеното от него неделно училище. Имат предварително изработена програма и нужните им учебни помогала. Често заниманията стават и по време на поклонически посещения до параклиси и храмове в околността на града. В заниманията помага и презвитерата Ценка. Тя е магистър по богословие, но преди това е завършила магистратура по икономика.



Отец Николай е събрал децата още преди да стане свещеник. Отскоро той служи в катедралния храм в Пловдив и му е трудно да ги занимава след неделната богослужба, както го е правил по-рано. Затова предпочита формата на лагери. За трите дни в манастира децата затвърдяват наученото и с участие в службите имат и практически опит. Те добре познават последованието на Литургията и макар трудната си възраст на буйни 10-12-годишни хлапета стоят в храма благоговейно. Знаят Символа на вярата и "Отче наш" и по време на неделната света Литургия заместиха хора. Търпеливо изслушаха напътствените слова на йеромонах Никанор, който отслужи неделната св. Литургия в съслужие с игумена архимандрит Евгений и търпеливо се наредиха на опашка за нафора. Чак след това подгониха топката из манастирския двор, преди да да приседнат на трапезата.



В началото на септември децата от неделното училище на отец Николай отново ще бъдат на лагер с него и презвитерата в някое приятно място. Заради неотклонното му желание да води децата по пътя на познанието за вярата от. Николай успял да склони игумена на Църногорския манастир да ги приеме, защото Дядото е на мнение, че за децата условията в манастира не са най-подходящи поради липса на достатъчно работна ръка и обслужващ персонал, въпреки че за тях се грижат ръководителите им.


Манастирът е много красив, ще запомним службите и разходките, споделиха децата на тръгване. От манастирското магазинче купиха подаръци за близките си. Икона на св. Георги на кон пък избра за себе си четиригодишният син на пловдивския свещеник - Коце. Те взеха със себе си и от прословутото биволско манастирско кисело мляко. Храната и тридневният им престой в манастира бяха безплатни.

Днешният пътепис ще ни заведе на един интересен фестивал в сърцето на Германия. Какъв фестивал? Такъв, на който пасва музиката на AC/DC! :) Приятно четене и когато си мислите, че Германия не е интересна страна, спомнете си, че миналата година Германия е изпреварила Франция по брой чуждестранни посетители*:

Германия: Във вихъра на пътешествията

част първа

На фествал в Браунфелс

[singlepic id=9662 w=448 h=336 float=center]

Часът е един, а багажът ми още не е готов. Обичайната приятна паника изпълва атмосферата – самолетът ни излита след два часа. В стаята ни са разпилeни гримове, флакони със стерилизатори за коса и сешоари, а Михаил, приятно изнервен, отпива от чаша с уиски с надежда пшеничната течност да смъкне напрежението от предстоящия полет. С широки усмивки се разминаваме по коридора в последните минути преди заключването на входната врата. Въпреки напрежението в последния момент на летището бяхме достатъчно рано, за да се чeкираме първи и достатъчно късно, за да не разгледаме freeshop-овете в безмитната зона. Отправихме се директно към гейта след задължителната митническа проверка и за наше голямо въодушевление там ни чакаше рейс. Искахме да се качим в самолета по класическия начин, така и стана. След обичайната разходка на самолета из терминалната площ, се паркира на пистата, двигателят забуча, ръцете ни сякаш инстинктивно се вкопчиха една в друга и излетяхме в небето с онова симпатично мравучкане в областта на слънчевия сплит. След два часа и половина от пилотната кабина се чу: “Добре дошли на летище Франкфурт, температурата на въздуха в момента е 23 градуса, благодарим ви, че избрахте нас” – редовния полет на “България еър” – София – Франкфурт.

Немският въздух има един особен мирис, а немската бира има един особен вкус

- в съчетание, говорим направо за блаженство. И така , първата немска бира беше изпита още на терминал едно. След около два часа висене на различни по абсурдност места в очакване на мистериозна немска дама да ни посрещне и отведе на 100 км от Франкфурт в малко селце на име Грайнфенщайн, към нас връхлетя огромното немско тяло на фрау Кристина- жена с мъжка фигура, агресивно излъчване и командническо поведение. Качихме се в нейния бус и с бясна скорост в крайна лява лента отлетяхме отново, този път по земя. Пристигнахме в Грайнфенщайн в час, в който единствената ни алтернатива беше да легнем и да заспим в очакване на утрешния ден, който обещаваше наситени емоции. Прегърнахме се, положили сгушените си тела на леглото под скосения дървен таван на уютната стаичка, и заспахме мигновено. Непробуден сън. Бодра утрин. Бистрият, хладен въздух навлиза във всяка една клетка на организма ти, стимулирайки отделянето на ендорфин и серотонин. След лека закуска и кана шварц кафе, с което така и не свикнах, се отправихме към дома на организатора на предстоящия арт фестивал. Крейзи Джордж – човекът, белещ картофи с резачка. Веднага ни се предложи бира на верандата на малка къщичка, намираща се до църквата на селцето. От къщата излизаха и влизаха мъже и жени с различна националност -участниците в симпозиума. Очаквахме баща ми в късния следобед да пристигне с бус, резачки и още участници от северна провинция на Германия. Предупредиха ни, че ще закъснеят, тъй като до късно предишната вечер са правили шоу някъде на север. Вече сприятелени с няколко скулптори ,симпатични, приветливи арт натури, се отправихме към близкия град, където щеше да се проведе събитието. Навлязохме в

Браунфелс. Малко китно немско градче.

Типично за района – чисто, спокойно и изключително цветно. Денят е петък, а имахме усещането за неделен следобед. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Започна същинската част на нашата невероятна екскурзия. След като се ориентирахме в обстановката и мястото, където ще творят участниците през следващите два дни, с Мишел се спуснахме в туристическа обиколка на града. Вървеейки по улицата надолу, съзираме кулите на голям средновековен дворец на хълма над града. В един миг се споглеждаме......, хващаме се за ръка и без колебание или обсъждане и предложения тръгваме натам. Времето започна да става малко горещо, а ние катерихме безотказно цветните баирчета до двореца. Навлизайки в каменното здание, веднага усетихме хладния полъх, а аз моментално получих “факс от японците” (непреодолимо желание за снимки, снимки, снимки ). Разхождайки се, съзираме тунел със ситни калдъръмени стъпалца надолу и... тръгваме по тях. В един момент пред нас се откри площадът на невероятен старинен град. Типични немски ресторантчета от двете страни на замъка и многобройни малки кафенета по целия площад, по който пълзят и са насядали туристи с камери и фотоапарати в ръка.“Тук трябва да изпием по бира”.

[singlepic id=9661 w=448 h=336 float=center]

Сашо пристигна наистина в доста късния следобед. Превъзбудени му разказвахме един през друг за очарованието на градчето и преживяванията ни.

Съботния ден в Браунфелс беше озвучен от резачките и AC/DC.

С Мишел не пропуснахме сутришната разходка до стария град. Като този път откриме голям парк в подножието на хълма, където се подготвяше сцена и се инсталираше озвучаването на рок концерт за вечерта. Вече е излишно да споменавам къде прекарахме съботната вечер :) На арт фестивала се струпваха хора на тълпи от различни немски провинции, а българското знаме, наред с немското, американското, японското и други се вееше на входа и това ни накара да се почувстваме щастливи и горди. То беше там заради баща ми.

[singlepic id=9660 w=448 h=336 float=center]

Непоследствено до обградената с ленти огромна поляна, предназначена за място на фестивала, се простираше равна зелена площ – летище за малки частни самолети –кои с мотор, кои без. Едни излитаха, други кацаха, трети кръжаха в небето над нас. А ние бяхме легнали в тревата и ги наблюдавахме, мечтаейки.

[singlepic id=9659 w=320 h=240 float=center]

Неделя – най- значителният ден от фестивала.

Колите на посетителите започваха километър надолу. Семейства с деца, млади и стари влюбени двойки, хора дори в инвалидни колички минаваха и се спираха с огромен интерес при всеки участник. Наобяд последва коронният номер на Крейзи Джордж в екип с новия ни приятел от Холандия- Ролф. Направиха скулптура от лед с резачки, след което Джордж обели един картоф ;). Невероятно интересно еда наблюдаваш как с тези тежки и груби инструменти, тези тежки и груби дънери се превръщат в човечета, животинки, рицари ( тук визирам баща ми ;) ). Шумът на резачките не секна до 16ч., когато всички участници трябваше да са приключили, и започна търгът. За пръв път присъствахме на такова събитие. Посетители и купувачи се струпваха около всяка скулпура и след кратко представяне на автора започваше наддаването. Някои купуваха по една, други -по две, дори три. Неделната вечер прекарахме в

селцето Грайнфенщайн,

дълго си говорихме в леглото, преди да заспим.Споделяхме преживяното и се вънувахме за утрешния ден. На сутринта след задължителната кана шварц кафе се отправихме към гарата. Крейзи Джордж и баща ми ни изпратиха на влака за Франкфурт, а те се стягаха да отпътуват за Англия, където ще се открие нов фестивал. Оттук започва втората част на назабравимата ни екскурзия. Очаквайте продължението Автор: Ирена Александрова Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Германия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Германия(1): Хановер и зоологическата му градина
2. Една къръшка седмица в Германия
3. Една къръшка седмица в Германия (2) – продължение
4. Към Европа с влака (2): Германия
5. Германия(3): Из градовете Щутгарт и Саарбрюкен
6. Остров Вангероге – Германия
7. Една къръшка седмица в Германия
8. Германия (8): Шварцвалд (Wieden)
9. Германия: Дортмунд
10. Германия(7): Шварцвалд (Freiburg im Breisgau)
11. Германия (2) – На бира в Мюнхен по път за Шварцвалд
12. Германия (9): Шварцвалд (Обратно в Todtnau)

Повечето анализатори и много европейски чиновници са съгласни, че основната причина Гърция да изостане от реформаторската си програма е политическата воля. Правителството на Папандреу навреме прие съответните закони според изискванията на спасителния план, но остави някои детайли да бъдат уредени с министерски декрети. Месеци по-късно много такива укази събират прах в министерските шкафчета, правейки законодателството неработещо.

След намалението на чиновническите заплати миналата година, някои министри тайно раздават допълнителни бонуси на персонала без да информират Министерството на финансите [...] Ефективно министрите саботираха програмата, вярвайки, че могат да излъжат тройката (ЕС, МВФ и ЕЦБ). Помогна им и това, че създаването на централна платежна институция за служителите в публичния сектор също беше забавено.

Примерът на Естония, според бюлетина на ЕЦБ от юни:

Бюджетната позиция на Естония се влоши по-малко отколкото в останалите балтийски страни, тъй като фискалната й политика беше благоразумна, включваща мерки за намаление на дефицита в размер на около 9% от БВП в рамките на една година, и извличайки полза от силна средносрочно ориентирана фискална рамка съдържаща например правило за балансиран бюджет и ефективна система за събиране на данъците.

 

Общо взето, това, което Гърция трябва да направи за 5-6 години Естония го направи за 1 година (дори за половин). Всъщност, на Гърция дори ще й е по-лесно, тъй като там има толкова неефективност в държавния сектор, че много лесно могат да се идентифицират неефективни разходи за орязване.

Блогът за икономика 2011

Една от най-големите промени в историята на Интернет може да се случи днес. На среща в Сингапур, Интернет корпорацията за имена и адреси (ICANN) се очаква да приеме огромно разширение на Интернет адресите. Корпорацията иска да направи възможно за потребителите да създават собствени разширения, като .com, .net или .org. Така, че се пригответе за сайтове, чиито имена могат да завършват с градове или марки, като .berlin или .canon. Или напълно уникални като iwant.beer или whatsfor.dinner. ICANN предвиждат стотици нови разширения и това е само началото. Крайната бройка на адресите може да се разширява експоненциално. От корпорацията работят по този проект от години. На среща в Париж, преди три години, нейния борд препоръча да се продължи работата, но от тогава последното решение беше отлагано няколко пъти. ICANN твърдят, че разширението ще даде на потребителите огромен избор, който ще им позволи иновации в онлайн маркетинга. Критиците не са особено съгласни с тази промяна, защото според тях, това ще позволи на много хора да злоупотребяват с някои марки. Например някой може да регистрира .google или .facebook, което ще доведе до злоупотреби с интелектуалната собственост. ICANN обаче са запланували предпазни мерки за осуетяването на възможните злоупотреби. Разбира се става въпрос за цената и тя се очаква да започва от първоначални 185 000 долара и допълнително още 25 000 долара такса поддръжка.

Последната ми публикация във Foreign Policy е за отношенията между САЩ и Саудитска Арабия.

 

Търсенето на повече начини за в

лияние в Близкия изток изправя един срещу друг съюзници.

Малко по малко Саудитска Арабия и САЩ навлизат в спор и причината е една: арабските протести. През последните дни Йордания стана важна точка в разговорите между дипломатите на Рияд и Вашингтон. Масови протести в Аман поискаха затварянето на новинарската агенция AFP, след като тя разпространи информация, че кортежът на крал Абдула е бил замерян с камъни при посещението му в Тафила. Демонстраторите в йорданската столица заявиха, че това е невярна информация, целяща да подстрекава обществото към протести.

За протести говори и дипломацията на САЩ – почти всяка седмица от началото на арабската пролет, от Вашингтон пристигат сигнали, че единственият начин крал Абдула да избегне протестите е да промени начина на управление. В същото време Саудитска Арабия лобира в полза на кралството и иска Йордания да бъде оставена от САЩ.

Рияд призова Хашемитското кралство да се придържа към авторитарните традиции, които са запазили Дома на Сауд в продължение на векове, а думите бяха подкрепени от подаръци.

Миналия месец, Саудитска Арабия предложи на Йордания възможността да се присъедини към богатия регионален блок, Съветът за сътрудничество на страните от Персийският залив. За да подсили поканата си, Саудитското кралство изпрати чек за 400 милиона долара за Аман, първата помощ от години. Тази политическа игра е знак за тихото съперничество между САЩ и Саудитска Арабия, отдавнашни съюзници, сблъскали се днес заради различното отношение към арабските протести.

“Имаме много голямо спречкване по този въпрос”, заяви американски официален представител пред Los Angeles Times, пожелал анонимност поради чувствителността на проблеми. “Арабската пролет” създаде напрежение в отношенията.”

(цялата публикация)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последната ми публикация във Foreign Policy е за отношенията между САЩ и Саудитска Арабия.

 

Търсенето на повече начини за в

лияние в Близкия изток изправя един срещу друг съюзници.

Малко по малко Саудитска Арабия и САЩ навлизат в спор и причината е една: арабските протести. През последните дни Йордания стана важна точка в разговорите между дипломатите на Рияд и Вашингтон. Масови протести в Аман поискаха затварянето на новинарската агенция AFP, след като тя разпространи информация, че кортежът на крал Абдула е бил замерян с камъни при посещението му в Тафила. Демонстраторите в йорданската столица заявиха, че това е невярна информация, целяща да подстрекава обществото към протести.

За протести говори и дипломацията на САЩ – почти всяка седмица от началото на арабската пролет, от Вашингтон пристигат сигнали, че единственият начин крал Абдула да избегне протестите е да промени начина на управление. В същото време Саудитска Арабия лобира в полза на кралството и иска Йордания да бъде оставена от САЩ.

Рияд призова Хашемитското кралство да се придържа към авторитарните традиции, които са запазили Дома на Сауд в продължение на векове, а думите бяха подкрепени от подаръци.

Миналия месец, Саудитска Арабия предложи на Йордания възможността да се присъедини към богатия регионален блок, Съветът за сътрудничество на страните от Персийският залив. За да подсили поканата си, Саудитското кралство изпрати чек за 400 милиона долара за Аман, първата помощ от години. Тази политическа игра е знак за тихото съперничество между САЩ и Саудитска Арабия, отдавнашни съюзници, сблъскали се днес заради различното отношение към арабските протести.

“Имаме много голямо спречкване по този въпрос”, заяви американски официален представител пред Los Angeles Times, пожелал анонимност поради чувствителността на проблеми. “Арабската пролет” създаде напрежение в отношенията.”

(цялата публикация)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последната ми публикация във Foreign Policy е за отношенията между САЩ и Саудитска Арабия.

 

Търсенето на повече начини за в

лияние в Близкия изток изправя един срещу друг съюзници.

Малко по малко Саудитска Арабия и САЩ навлизат в спор и причината е една: арабските протести. През последните дни Йордания стана важна точка в разговорите между дипломатите на Рияд и Вашингтон. Масови протести в Аман поискаха затварянето на новинарската агенция AFP, след като тя разпространи информация, че кортежът на крал Абдула е бил замерян с камъни при посещението му в Тафила. Демонстраторите в йорданската столица заявиха, че това е невярна информация, целяща да подстрекава обществото към протести.

За протести говори и дипломацията на САЩ – почти всяка седмица от началото на арабската пролет, от Вашингтон пристигат сигнали, че единственият начин крал Абдула да избегне протестите е да промени начина на управление. В същото време Саудитска Арабия лобира в полза на кралството и иска Йордания да бъде оставена от САЩ.

Рияд призова Хашемитското кралство да се придържа към авторитарните традиции, които са запазили Дома на Сауд в продължение на векове, а думите бяха подкрепени от подаръци.

Миналия месец, Саудитска Арабия предложи на Йордания възможността да се присъедини към богатия регионален блок, Съветът за сътрудничество на страните от Персийският залив. За да подсили поканата си, Саудитското кралство изпрати чек за 400 милиона долара за Аман, първата помощ от години. Тази политическа игра е знак за тихото съперничество между САЩ и Саудитска Арабия, отдавнашни съюзници, сблъскали се днес заради различното отношение към арабските протести.

“Имаме много голямо спречкване по този въпрос”, заяви американски официален представител пред Los Angeles Times, пожелал анонимност поради чувствителността на проблеми. “Арабската пролет” създаде напрежение в отношенията.”

(цялата публикация)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вижте я поне цялата.

И като всеки култов филм - гледайте и как е правена:



Страничен въпрос - някой да знае къде са ми нивата след първо на Angry Birds за Chrome?

Клиповете видяни тук

Тяхната родина съсипана от войни, икономически кризи, политически борби или природни бедствия. Те са решили да избягат. Те се наричат ​​имигранти, бежанци или “лица без постоянно пребиваване” или всичко това наведнъж. След като в новата страна убежище, те попадат в трудни ситуации, те са дискриминирани, към тях са враждебно настроени и не го крият. Домакин страни [...]