06/20/11 07:08
(http://patepis.com/)

Германия: Във вихъра на пътешествията (1): На фествал в Браунфелс

Днешният пътепис ще ни заведе на един интересен фестивал в сърцето на Германия. Какъв фестивал? Такъв, на който пасва музиката на AC/DC! :) Приятно четене и когато си мислите, че Германия не е интересна страна, спомнете си, че миналата година Германия е изпреварила Франция по брой чуждестранни посетители*:

Германия: Във вихъра на пътешествията

част първа

На фествал в Браунфелс

[singlepic id=9662 w=448 h=336 float=center]

Часът е един, а багажът ми още не е готов. Обичайната приятна паника изпълва атмосферата – самолетът ни излита след два часа. В стаята ни са разпилeни гримове, флакони със стерилизатори за коса и сешоари, а Михаил, приятно изнервен, отпива от чаша с уиски с надежда пшеничната течност да смъкне напрежението от предстоящия полет. С широки усмивки се разминаваме по коридора в последните минути преди заключването на входната врата. Въпреки напрежението в последния момент на летището бяхме достатъчно рано, за да се чeкираме първи и достатъчно късно, за да не разгледаме freeshop-овете в безмитната зона. Отправихме се директно към гейта след задължителната митническа проверка и за наше голямо въодушевление там ни чакаше рейс. Искахме да се качим в самолета по класическия начин, така и стана. След обичайната разходка на самолета из терминалната площ, се паркира на пистата, двигателят забуча, ръцете ни сякаш инстинктивно се вкопчиха една в друга и излетяхме в небето с онова симпатично мравучкане в областта на слънчевия сплит. След два часа и половина от пилотната кабина се чу: “Добре дошли на летище Франкфурт, температурата на въздуха в момента е 23 градуса, благодарим ви, че избрахте нас” – редовния полет на “България еър” – София – Франкфурт.

Немският въздух има един особен мирис, а немската бира има един особен вкус

- в съчетание, говорим направо за блаженство. И така , първата немска бира беше изпита още на терминал едно. След около два часа висене на различни по абсурдност места в очакване на мистериозна немска дама да ни посрещне и отведе на 100 км от Франкфурт в малко селце на име Грайнфенщайн, към нас връхлетя огромното немско тяло на фрау Кристина- жена с мъжка фигура, агресивно излъчване и командническо поведение. Качихме се в нейния бус и с бясна скорост в крайна лява лента отлетяхме отново, този път по земя. Пристигнахме в Грайнфенщайн в час, в който единствената ни алтернатива беше да легнем и да заспим в очакване на утрешния ден, който обещаваше наситени емоции. Прегърнахме се, положили сгушените си тела на леглото под скосения дървен таван на уютната стаичка, и заспахме мигновено. Непробуден сън. Бодра утрин. Бистрият, хладен въздух навлиза във всяка една клетка на организма ти, стимулирайки отделянето на ендорфин и серотонин. След лека закуска и кана шварц кафе, с което така и не свикнах, се отправихме към дома на организатора на предстоящия арт фестивал. Крейзи Джордж – човекът, белещ картофи с резачка. Веднага ни се предложи бира на верандата на малка къщичка, намираща се до църквата на селцето. От къщата излизаха и влизаха мъже и жени с различна националност -участниците в симпозиума. Очаквахме баща ми в късния следобед да пристигне с бус, резачки и още участници от северна провинция на Германия. Предупредиха ни, че ще закъснеят, тъй като до късно предишната вечер са правили шоу някъде на север. Вече сприятелени с няколко скулптори ,симпатични, приветливи арт натури, се отправихме към близкия град, където щеше да се проведе събитието. Навлязохме в

Браунфелс. Малко китно немско градче.

Типично за района – чисто, спокойно и изключително цветно. Денят е петък, а имахме усещането за неделен следобед. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Започна същинската част на нашата невероятна екскурзия. След като се ориентирахме в обстановката и мястото, където ще творят участниците през следващите два дни, с Мишел се спуснахме в туристическа обиколка на града. Вървеейки по улицата надолу, съзираме кулите на голям средновековен дворец на хълма над града. В един миг се споглеждаме......, хващаме се за ръка и без колебание или обсъждане и предложения тръгваме натам. Времето започна да става малко горещо, а ние катерихме безотказно цветните баирчета до двореца. Навлизайки в каменното здание, веднага усетихме хладния полъх, а аз моментално получих “факс от японците” (непреодолимо желание за снимки, снимки, снимки ). Разхождайки се, съзираме тунел със ситни калдъръмени стъпалца надолу и... тръгваме по тях. В един момент пред нас се откри площадът на невероятен старинен град. Типични немски ресторантчета от двете страни на замъка и многобройни малки кафенета по целия площад, по който пълзят и са насядали туристи с камери и фотоапарати в ръка.“Тук трябва да изпием по бира”.

[singlepic id=9661 w=448 h=336 float=center]

Сашо пристигна наистина в доста късния следобед. Превъзбудени му разказвахме един през друг за очарованието на градчето и преживяванията ни.

Съботния ден в Браунфелс беше озвучен от резачките и AC/DC.

С Мишел не пропуснахме сутришната разходка до стария град. Като този път откриме голям парк в подножието на хълма, където се подготвяше сцена и се инсталираше озвучаването на рок концерт за вечерта. Вече е излишно да споменавам къде прекарахме съботната вечер :) На арт фестивала се струпваха хора на тълпи от различни немски провинции, а българското знаме, наред с немското, американското, японското и други се вееше на входа и това ни накара да се почувстваме щастливи и горди. То беше там заради баща ми.

[singlepic id=9660 w=448 h=336 float=center]

Непоследствено до обградената с ленти огромна поляна, предназначена за място на фестивала, се простираше равна зелена площ – летище за малки частни самолети –кои с мотор, кои без. Едни излитаха, други кацаха, трети кръжаха в небето над нас. А ние бяхме легнали в тревата и ги наблюдавахме, мечтаейки.

[singlepic id=9659 w=320 h=240 float=center]

Неделя – най- значителният ден от фестивала.

Колите на посетителите започваха километър надолу. Семейства с деца, млади и стари влюбени двойки, хора дори в инвалидни колички минаваха и се спираха с огромен интерес при всеки участник. Наобяд последва коронният номер на Крейзи Джордж в екип с новия ни приятел от Холандия- Ролф. Направиха скулптура от лед с резачки, след което Джордж обели един картоф ;). Невероятно интересно еда наблюдаваш как с тези тежки и груби инструменти, тези тежки и груби дънери се превръщат в човечета, животинки, рицари ( тук визирам баща ми ;) ). Шумът на резачките не секна до 16ч., когато всички участници трябваше да са приключили, и започна търгът. За пръв път присъствахме на такова събитие. Посетители и купувачи се струпваха около всяка скулпура и след кратко представяне на автора започваше наддаването. Някои купуваха по една, други -по две, дори три. Неделната вечер прекарахме в

селцето Грайнфенщайн,

дълго си говорихме в леглото, преди да заспим.Споделяхме преживяното и се вънувахме за утрешния ден. На сутринта след задължителната кана шварц кафе се отправихме към гарата. Крейзи Джордж и баща ми ни изпратиха на влака за Франкфурт, а те се стягаха да отпътуват за Англия, където ще се открие нов фестивал. Оттук започва втората част на назабравимата ни екскурзия. Очаквайте продължението Автор: Ирена Александрова Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Германия – на картата: Още пътеписи от близки места: