В идния брой на американското списание Pediatrics е публикувано проучване, което сочи, че американските родители искат да бъде наложена нова рейтинг система – универсална за всички индустрии, които се нуждаят от такава. Става въпрос за телевизия, кино, игри, уеб сайтове и музика. За момента най-харесвана е тази на ESRB при видео игрите, с добавени възрастови граници. Според проучването обаче универсални възрастови ограничения са невъзможни. Системата за рейтинг на ESRB „Проучването ни показва не само, че родителите искат възрастови граници в системите, но и унифицирането на всички системи в една универсална такава, включваща всички развлекателни индустрии. Като се има предвид, че така или иначе сме на път към дигиталното унифициране, където потребителят може да гледа филми, телевизионни предавания и да играе видео игри на едно-единствено устройство, може да се направи заключението, че моментът е подходящ да започнем да мислим за следващата стъпка в рейтинг системата.“ В проучването са споменати големи пропуски в сегашните системи. Например 2757 телевизионни предавания, 79% от които съдържат насилие, но не са били маркирани с V (Violence). 91% от предаванията, включващи груб език, не са маркирани с L (Language), а 92% със сексуално съдържание не са имали S (Sexual content). Цитирани са предишни проучвания, в които може да се наблюдава така наречената „рейтингова деформация“ (ratings creep), при която през годините различните рейтингови системи позволяват все повече неща, забранени по-рано. За пример са дадени PG-13 филми, подобни на които десетилетие по-рано са били с рейтинг R. Според родителите в проучването възрастта, в която младежите могат да се докоснат до „по-грубите“ форми на развлечение, е 17. Още интересни статистики може да намерите тук.

Виртуално пътуване по най-новата магистрала Люлин. Европейските пътища генерират европейски манталитет.

Виртуално пътуване по най-новата магистрала Люлин. Европейските пътища генерират европейски манталитет.

Правителството на Долна Саксония възнамерява да използва старите въглищни мини в района на планината Harz за съхранение на енергията от вятърните централи, като използва pumped storage-технология. Идеята се радва на подкрепата не само на природозащитниците в региона, но и на бившите миньори, които харесват идеята старите мини да се използват като „зелени батерии“ за вятърната енергия.

„Миньорските традиции в тази район са толкова силни, че хората са доволни, че мините ще се използват отново и на практика няма критици на проекта.“ – казва нейният автор, Marko Schmidt, инженер в Lower Saxony’s Energy Research Center.

„Доброто възприемане на тази идея е изненада за нас тук в САЩ, където сме свикнали зелената енергия да воява по различни причини и с двете страни. Може би този прагматичен подход на германците, съчетан с ентусиазма към зелената енергия е причина за икономическия растеж на Германия.“ – коментира Susаn Kraemer от Cleantechnica.

Вече има доста вариации на тема pumped storage, но иновативната идея на Schmidt е първата, в която се използват изоставени въглищни мини за целта. При традиционния вариант на технологията се изпомпва вода в резервоар, разположен на голяма височина. Това обикновено се случва през нощта, когато консумацията на електричество е най-ниска. След това водата се изпуска под въздействието на гравитацията и върти турбини, при което генерира електричество.

В Долна Саксония смятат да изпомпват водата вътре в минните галерии, но все пак резервоарите ще бъдат разположени на по-голяма височина от самите турбини, така че водата ще се придвижва от гравитацията към тях. Това ще бъде затворена система, така че използваната вода няма да замърсява подпочвените води.

Според Schmidt първата пилотна инсталация ще бъде построена в Bad Grund в следващите 3-5 години и ще струва между 170 и 200 милиона евро. Тя ще има капацитет до 400 MW. Енергията от всяка ветровита нощ ще може да бъде съхранявана, така че да задоволи нуждите за следващия ден. Според Schmidt има поне още 100 подходящи места в Германия, където могат да се реализират подобни системи, просто като се адаптира вече неизползваемата инфраструктура.

По материали от: cleantechnica

Неволи с паметници тресат Балканите през последните дни, любезни ни читателю. Докато у нас по тъмна доба приятелите на Русия се впуснаха в епична битка с американските комикс герои, Скопие има проблеми от друго естество, но пак свързани с монументално изкуство. Огромна статуя на античния Александър Македонски беше поставена върху 10-метров постамент в центъра на столицата с идеята да се вижда, ако може, чак от Атина. Тя е част от мащабен проект „Скопие 2014″ на премиера Груевски, който включва изграждането на десетки паметници на „македонски герои“ като Гоце Делчев, Даме Груев, цар Самуил, Климент и Наум, Кирил и Методий и антични герои. Усмихни се, България, сега очакваме господин Вежди да се обърне срещу Скопие със същия плам, с който се изправи срещу "хулителите" на Съветската армия. А на обикновените македонци, както пише във форума на "Утрински весник", проблемът им с новата статуя е, че Александър бил въздигнат толкова високо, че отдолу не виждали лицето на героя, а само...

Милен Радев

В списъка на Петата колона на Москва, възмутила се онзи ден от вапцването на софийското плашило, покрай СБЖ, СБП, СФД и САБ срещнах и някакво си дружество “Найден Геров”.

Да припомня, че то носи името на един от онези слепи граматици (по Александър Балабанов) и първокнижовници, които съзнателно съсипаха единството на българския език и оставиха македонските ни наречия да се скитат немили недраги в диалектния лес.

Същият граматик като руски консул в Цариграл качи на 1861 г. с измама владиката Йосиф Соколски на руския вапор “Елбрус”, за да бъде отвлечен този родолюбец на вечно заточение в Русия.

Как знаят рубладжиите чии имена да почитат и с кои да си украсяват дружествата…

Ако някой се интересува повече за трагичната съдба на големия патриот дядо Йосиф Соколски може тук да прочете два материала за него.

Редмъндският гигант Microsoft за пореден път показа, че се справя с проблемите, свързани със сигурността все по-успешно. Не е ясно дали компанията, която поддържа Windows „ще приключи” така успешно с вирусите, както някои български политици се справят с предизвикателствата пред тях, но определено за вредоносните самостартиращи се приложения в най-популярната настолна операционна система дойдоха тежки времена. Engadget са цитирали данни, предоставени от Microsoft, които сочат, че вредите от атаките на вирусоподобните приложения, които стартират автоматично при свързването на устройства с външна памет, са намалели рязко след излизането на февруарски ъпдейт, който е обезсилил основните им механизми на действие. Обновлението е налично за версиите на операционната система Windows от XP SP3 и нагоре. С него е блокирано действието, което позволява на дадено приложение от карта с памет или USB флашка да се стартира автоматично при свързване с компютъра. Ъпдейтът е довел до спад от 68% в атаките от подобен характер през миналия месец май, спрямо същия период на 2010 година. Данните за спада са получени след анализ на докладите от защитната програма Malicious Software Removal Tool, която се поддържа от Microsoft. В долните изображения са показани нагледно ефектите от февруарското обновление на операционните системи от семейството на Windows.

След като опитаха да затворят някои от най-големите сайтове за покер, политиците в щатите имат намерение да легализират онлайн игрите на покер в своята държава, информира DigitalTrends. Проектозаконът, с който ще се легализира тази форма на хазарт, в рамките на Съединените щати, вече е готов и ще бъде внесен за разглеждане до няколко дни. Негов автор е републиканецът Джо Бартън. Заедно с легализирането на онлайн покера, със закона се регламентира и създаването на федерален орган, който ще има за задача да регулира залаганията по интернет. Републиканецът Бартън е заявил, че лично той предпочита да играе покер на живо, а не чрез интернет. Според него, покерът е игра, свързана с умения и не е хазарт. Той е отбелязал, че да се играе покер онлайн не е престъпление. Незаконно е да се залагат пари и точно там е проблемът. В някои от американските щати залагането е законно и новият проектозакон е насочен именно към тях. Ако той бъде приет и влезе в сила, сайтовете за покер ще трябва да се регистрират в някой щат, където хазартът е разрешен. Пример за такъв щат е Невада. От своя страна, щатските администрации ще трябва да държат измамниците далеч от сайтовете за покер. В началото всеки в САЩ ще може да играе покер с пари в интернет, но всеки от отделните щати има право да забрани тази дейност. Наскоро американските органи на реда удариха три големи сайта за покер. Това бяха PokerStars, Full Tilt Poker и Absoulte Poker. Конфискувани бяха пет домейна, които станаха недостъпни за всички интернет потребители, въпреки че не навсякъде хазартът по интернет е забранен. Това обаче не попречи на американските власти да разширят влиянието на локалната си законова уредба върху целия свят. Онлайн хазартът в САЩ е забранен по силата на специален закон от 2006 година.

Това с ченгетата от ДС започна да прилича на сапунка! Не е ясно защо се прави? Идеята беше да се отворят досиетата непосредствено след 89-та и да се случи като в Чехия, например. А не сега след 20 години да отварят - тук-там по нещо. По-скоро прилича на опит за трупане на дивиденти върху имената на някакви хора - не друго, а просто някакви имена. Но какво са правили тези хора? Стригали са овце в името на партията, убивали са хора или са шпионирали по-умните си съседи? Никой не знае! Може да се окаже, че тези хора просто са били притиснати от системата да сътрудничат, в противен случай е щяло да им се случи нещо. Казва ли ти някой? Но едно е ясно, че дори „Досиетата Х” звучат по правдоподобно. Всичко прилича на някаква неадекватна полицейска акция от американски филм, в който след цялото меле и престрелки, пристигат полицаите. Не се прави така. С досиетата вече е свършено. Нито едно правителство не успя да стори това, което трябваше да се направи, а именно лустрация. Оттук...

Запитвали ли сте се някога, колко голяма е световната мрежа и с каква скорост се разширява? На този въпрос е опитала да отговори Джоли О’Дел в своя статия, публикувана в информационния портал Mashable. Трудно е да се разбере какъв точно е размерът на целия интернет или дори да се обяснят приблизителните мерки. Това е така, защото мрежата постоянно се променя и с всяка секунда става все по-голяма и по-разклонена. Основната причина, която пречи да определим размера на мрежата е в нейния характер. Интернетът не се контролира централизирано от някое определено място. Няма държавен или какъвто и да е орган, който може да спре цялата мрежа. Дори да бъдат прекъснати отделни нейни елементи, тя ще продължи да функционира, поне докато има най-малко два компютъра, които са свързани чрез стандартизираните интернет протоколи. По отношение на размера на мрежата можем да кажем само, че тя е много голяма и ще продължава да расте. Много хора, когато чуят „интернет” веднага си представят уебсайт с адрес, който започва с http://, последван от някакво име или дума. Най-старият домейн е регистриран през далечната 1985 година, на 15 март. Това е Symbolics.com. В групата на най-старите домейни влизат още Xerox.com и Hp.com. Домейните се управляват от корпорацията с идеална цел ICANN. За нея работят множество по-малки частни фирми, които осъществяват пряката връзка с хората, които желаят да регистрират домейн. Към момента има 324 окончания на домейни, които могат да бъдат използвани. Най-популярното от тях е .com. Сега се регистрират по 150 хиляди нови домейни дневно, като темпото е с 21% по-високо в сравнение с регистрираното преди две години. През 1998 година в търсачката на Google е имало 26 милиона индексирани адреси, а през 2008 година бройката е минала 1 трилион. Информационните потоци, които минават в интернет са практически неизмерими, но и само с горните данни можете да придобиете бегла представа за какви гигантски количества от трафик става въпрос в океана на интернет.

 

  Ей, четене, че четене! Ай стига, лято е, на морето сме! Човек наистина би си помислил, че - предвид че пиша доста често за детското четене, библиотеки, книжарници и книжки - сме някаки книжни плъхове, дето слънце не виждат. Мне, не съвсем. Беснеем по два пъти на ден с колела в Морската градина, по кортове, плажове и площадки. Но в най-горещите часове сме у дома на климатик и с книжка в ръка:) 

  Та, днес нямаше как да пропуснем гостуването във Варна на "Забавното лятно четене" - инициативата на Az-deteto.com и Столична библиотека за насърчаване на детското лятно четене. Екипът връчи почетна грамота за заслуги към децата на постановката на варненския театър "Бремен", показа чудесния си електронен читателски дневник с картинки на задължителните книжки по класове, раздаде значки "Посланик на четенето" на заслужили деятели /:)/, пяхме и се смяхме...

 

 

  Разбира се, Криса Коконата бе веднага надлежно регистрирана и картотекирана. Получи в подарък вълшебната шапка на Нейно Превъзходителство посланик на четенето Матеевна, върна прочетените книжки на библиотеката, взе си три нови (от списъка) и се прибра да чете:)

 

 

  Приятно и забавно лятно четене и на вас!

 

 

 

Васил Василев е роден 5 септември 1949 година. Завършил е икономика в София. Повече от 20 години е бил журналист. Както сам твърди, е обиколил много държави и се познава с много от световните ръководители. След 1989 г. възстановява фирмата на своя дядо „Братя Василеви” и се хвърля във водите на частния бизнес. Той е основател на Съюза на работодателите у нас. Председател е на Българо-кюрдското дружество за приятелство. - Г-н Василев, като основател на Съюза на работодателите, как ще коментирате повратливите движения на кабинета по отношение на увеличаването на работните заплати и пенсиите? - За мен тези промени в позицията на правителството се дължат на това, че хората от кабинета хем искат да вдигнат минималната работна заплата и някои пенсии, хем нямат пари да го направят. Считам, че това са безспорни предизборни ходове и уловки от страна на властта сега. Защото, ако наистина мотивите им бяха безкористни, то тогава спокойно можеха да настояват за такова увеличение от 1...

Магистратите са много потайни хора. Но и както са потайни, така и съкровените им дела излизат наяве. Кой ли щеше да знае за съдия Владимира Янева, ако тя не беше избрана за шеф на Софийския градски съд? Ето как всичко, което съдийката таеше само за себе си и семейството се показа на повърхността. Щяхме ли да научим, че Янева е близка със семейството на вицепремиера Цветан Цветанов? Щяхме ли да знаем за спряното дело, което я вкара в явен конфликт на интереси, тъй като си е купувала имоти от фирмата, срещу която се води то? Щяхме ли някога да научим, че е забравила да декларира една ипотека? Разбрахте ли колко много научихме само за един магистрат в продължение на няколко седмици. Ето че и ние обогатихме общата си култура с няколко мръсни магистратски тайни. Хубаво е обаче да помним точно какво се случва с магистратите през годините, защото така ще знаем, че нито един от тези, които са пристъпили закона не е изтърпял наказание. Така че съдия Янева ще си стои там, където я...

Магазинът за електронни книги на Amazon притежава специална платформа, която позволява на авторите да издават сами книгите си, без помощта на отделно издателство. Писателите могат да публикуват директно произведенията си и да прибират печалбите, след като Amazon удържи своят процент. Голям проблем в цифровата книжарница обаче е спамът, в който читателите буквално се давят, преди да намерят това, което търсят, предава DigitalTrends. Причина за явлението са предприемчиви хора, които използват безплатна информация от мрежата, която оформят под формата на книга и пускат в книжарницата. Подобни произведения обикновено са с много ниска стойност, създават се лесно и са законни. Некачественото съдържание се сглобява от спамерите, слага му се примамливо заглавие и се пуска на много ниска цена. Обикновено подобни електронни книги могат да бъдат закупени на цена от 99 цента, а Amazon изплаща между 30% и 70% от приходите на автора. В някои случаи творбите на спамерите дори са просто откраднат от друг автор труд. Новозеландска авторка на исторически роман наскоро откри произведението си в Amazon, където е било качено без нейното знание и подписано с чуждо име. Екипът на сайта веднага е премахнал качената от плагиата книга, но моделът, по който работят престъпниците вече е ясен. Растящата популярност на електронните книги дава възможност на много писатели, които нямат възможност да издадат в хартиен вид произведенията си, да достигнат до своите читатели без допълнителни разходи. В тази свобода обаче, се крият и някои недостатъци, от които се възползват предприемчивите престъпници. В областта на електронното книгоиздаване е нужна поне елементарна регулация и форма на контрол, за да бъдат спрени крадците и плагиатите.

Деветнадесетгодишният Ryan Cleary от Великобритания е арестуван във връзка с нашумелите през последния месец хакерски атаки, заплахи и сформиране на все по-застрашаващи сигурността групировки. Тийнейджърът е бил заподозрян в участие в хакерските нападения срещу международни компании и разузнавателни служби. Ryan Cleary е задържан в град Уикфорд, който се намира на 55 километра североизточно от Лондон. Арестът е осъществен след съвместна операция на звеното за интернет престъпления в лондонската полиция и ФБР. Великобританската полиция все още не е дала официално изявление за това дали подозира Ryan Cleary в конкретни престъпни деяния, координирани с дейността на хакерските групи Анонимните и Lulz Security. Както знаете, двете киберпрестъпни групировки поеха отговорността за последователните атаки срещу Sony, PlayStation Network, официалната страница на ЦРУ и компютърната система на американския Сенат. Майката на Ryan Cleary бе поканена за изявление пред местното градско радио. В ефир тя официално потвърди ареста на своя син. Майката споделя, че Ryan е обсебен от компютрите още от дванадесетгодишна възраст и добави, че за него мрежата е била неговият свят. Същевременно бе потвърдено, че хакерската групировка LulzSec е проникнала в информационната база на последното преброяване на населението във Великобритания. Киберпрестъпниците заявиха, че са откраднали личните данни на абсолютно всички граждани на Острова. От друга страна, Националният статистически институт на Великобритания коментира, че дори хакерите да са заявили, че са проникнали в системата с данните от преброяването на населението, това престъпно деяние все още не е доказано и потвърдено. За тази цел от института са наели цял екип от консултанти и специалисти в областта на сигурността.

Според данни, които са били изнесени от пенсиониран бригаден генерал от американската армия, в Ирак, Афганистан и други държави са били изхарчени 20 милиарда долара за палатки с климатици и други временни постройки. Това е повече от целия годишен бюджет на космическата агенция NASA, който възлиза на 19 милиарда долара, информира Gizmodo. Най-голямо перо от разходите са съставлявали горивата, които захранват генераторите, произвеждащи тока за климатиците във военните палатки на фронтовата линия. Нещо повече, камионите които доставят горивата са сред основните мишени на противниците на американците в Ирак и Афганистан. Заради нападения срещу тях са загубили живота си повече от хиляда войници, се твърди в изнесените от бригаден генерал Стив Андерсън данни. Генералът е направил проучване, при което е установил, че 90% от тези разходи могат да бъдат спестени ако работата на климатиците бъде подпомогната чрез подобряване на изолацията на палатките. Ако покривите им бъдат покрити с обикновена полиуретанова пяна могат да бъдат спестени десетки милиарди долари. Използването на пяна за 95 милиона долара ще доведе до икономия на 1 милиард долара, смята генерал Андерсън. Налице са и други ефективни методи за полева изолация, които могат да помогнат за правенето на икономии и запазването на човешкия живот. На всички е ясно, че за да бъде охладена една обикновена военна палатка трябват доста мощни климатици и респективно – много гориво за електрическите генератори. В сървърните центрове, откъдето се управлява цялата световна мрежа, един от основните разходи също е токът за климатиците, които трябва да поддържат еднаква температура по всяко време на годината за да могат машините да функционират правилно.

...Нощ е още, но звездите бледнеят, а утринният бриз донася уханието на късната пролет. На изток, отвъд Цариградско шосе, по небесния купол вече се пръскат оранжевите багри на утрото. Жълтите павета се готвят да поемат първите лъчи на слънцето.

Но в градинката срещу Ректората става нещо. Мяркат се сенки и силуети, дрънчат, удряйки се една в друга, тръби за скеле. Хора хващат инструменти, спазвайки пълна тишина.

Какво става? Някакви апаши ли творят незнайни злодейства в ранните часове, докато софиянци спят най-сладкия си сън? Диверсанти ли коварни готвят покушение, или пък това е авангардът на настъпваща окупационна армия?

Не, уважаеми. Това са работници, наети от агента на Кремъл Светлана Шаренкова. Получили са хиляда лева, за да изчистят паметника на Съветската армия, известен накратко като „Шмайзера”. Получили са позволение от самия Областен управител, лично назначен от премиера Борисов да надзирава софийските дела.

След прекъсване от няколко поколения, в продължение на пет дни София беше свободна – частичка от „западния свят”, когото работодателите на Шаренкова смятат за свой основен враг. И правилно смятат. Няма по-голяма залпаха както за феодалните господари, така и за техните крепостни, от свободата.

...ме набарва в мрежата с въпроса имало ли СЛАМ поезия в България. Аз съм раздразнителен човек, знаете. Достатъчно е само да зърна някой тъпанар и ръката ми инстинктивно се свива в юмрук. Особено, когато видя международни кифли, те най често казват ИЗВИНЯВАЙ, НО НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯ КАК БЕШЕ ТАЗИ ДУМА НА БЪЛГАРСКИ. Кифлата се запозна с мен. Живее нейде из дебрите на Висбаден. Бачка във Франкфурт, на летището. Умира за култура. Публикува във вестник Култура. Вестник, който се чете от точно толкова хора, колкото и пишат в него. И изведнъж – праас – 67 години по-късно, кифлата разбира, че съществува жанра СЛАМ поезия. Кифлата го разбира нейде в немска Померания. И си казва, опааа, нещо ново те там в моята родина ядат доматите с колците, ще им пробутам малко аспержи... Готина немска кифло, в България има СЛАМ поезия. Не е нещо особено. То и по света не е, с изключение на бащите на СЛАМ поезията - американският поет Алън Гинсбърг и неговият велик НЕМСКИ колега Ханс Магнус Енценсбергер....

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false FR X-NONE X-NONE <![endif]--><!--[if gte mso 9]>

В особено напрегнати момент, когато хакерите се активизираха като никога досега, в Dropbox се случи нещо наистина абсурдно и парадоксално. Оказа се, че в неделя миналата седмица потребителските акаунти в безплатната услуга са били изложени на сериозен риск за цели четири часа. През цялото това време абсолютно всички акаунти са били незащитени и незаключени и всеки, който поискал, би могъл да влезе в който и да е акаунт, изписвайки произволна парола – без да е необходимо тя да съвпадне с действителната. Става въпрос за над 25 милиона души, чиито данни и лична информация е била достъпна за целия свят. Компанията успяла да се справи с кризисната ситуация едва четири часа, след като установила наличието на проблем. На официалния блог на Dropbox беше пуснато и съобщение за възникналия проблем в системата, отстраняването му и извинение за създалото се неудобство. Освен това представители на компанията дадоха обещание да разберат истинската причина за това, че всичките потребителски акаунти са останали незащитени за цели четири часа. От Dropbox подчертаха, че през тези четири часа са били отворени едва 1% от двадесет и петте милиона акаунта. Компанията вече е изпратила писма на засегнатите потребители, чиито данни са били изложени на риск. Посредством точно тези отворени акаунти Dropbox възнамеряват да търсят причината за случилото се. Според голяма част от анализаторите възникналият проблем е повече от непростим и е доказателство за това, че системата на Dropbox е не просто несигурна и незащитена, но и не би могла да свърши никаква адекватна и ефективна работа на използващите я потребители. Такова е мнението и на IT специалиста Christopher Soghoian. Той дори възнамерява да съди Dropbox. Най-вероятно индивидуалният иск на Christopher Soghoian ще се превърне в общ иск, съединен с оплакванията на останалите засегнати от случилото се.

Две шарени събития се конкурираха цветово тези дни в София.

Неизвестен автор преобрази омразния за мнозина Паметник на съветската армия в София от скучновати, сиви скулптури, напомнящи мрачното и престъпно минало на комунизма, в забавен пъстър "колаж" от комиксови герои, покриващ историческите негативи, с които мнозина свързват композицията в центъра на София. Акт, който ни вкара в световния обмен, но раздели медиите. Западните се забавляваха, а руските ни обвиниха в "изключителен цинизъм" и ни призоваха да постъпим съвестно и да "вземем кофи и парцали и да направим това, което ни подсказва съвестта..."

Оцветено, мястото видимо се оживи, но за съжаление, "животът" на инсталацията бе кратък — само 3 дни, при което, общината, управлявана от определяща се за дясна партия, предпочете паравана на нощта и на 21 юни 2011 г. около 00:30 минути, под строга полицейска охрана започна и с поразителна бързина (не повече от час), завърши почистването на паметника, остроумно преобразен от неизвестен автор на графити. Типично по комунистически, със среднощни акции...

Дневник

Вероятно стреснати от руското, пост-съветско недоволство, общинарите, в частност, областният управител разреши, а Форум "България-Русия" плати почистването. Близо 1000 лв. струвало. Същият този форум, който кани ЛЮБЄ и в който членуваше до изборите (а сега не знам) кметът Фандъкова...

Banksy пък го грози затвор, защото е извършил, според културния министър Рашидов (да, оня, дето разби носа на полицай), това било "углавно престъпление"...

Днес паметникът отново е черен. Общината и форумът на Шаренкова "вандализираха" поп-арт инсталацията "Лигата на супергероите", "боядисвайки" я в черно.

Другият цветен контраст, за който искам да разкажа е вече традиционен. Това е 16 ежегоден Ратха Ятра фестивал, който последователите на Кришна провеждат в София.

Всяко лято шествието събира стотина последователи на религиозната общност, които пеейки мантри обикалят софийските улици.

Харе Кришна съществуват официално в България от 91-ва, когато получават регистрацията си, като едно от вероизповеданията в страната. От тогава, съществуването им е повече от разнообразно. В началото на прехода те са оплювани в медиите, срещу тях са провокирани "недоволства", стрелят с пушки по тях и хвърлят коктейли "Молотов". Това е в началото. Сега общността съществува повече или по-малко спокойно, а от повече от десет години и безпроблемно, ако не се броят инцидентните чисто административни препятствия, свързани с религиозната им дейност и живот, които поставят пред тях Столичната и други общини.

Да се върнем на празника.

Идеята, с която последователите на Кришна излизат на този ден по улиците, жените, облечени в пъстри сарита, а мъжете, изглеждащи по-семпли в техните традиционни роби, е, да "изведат" Бога при хората. Да може всеки да Го види. И Той да види всички.

Повечето от хората, стекли се за шествието, са обикновени, работещи хора. Сред тях има педагози и преподаватели, стоматолози и медици, търговци и работници... Най-разнородна и разнообразна конгрегация, обединена, около вярата си, която, макар и относително нова за нашите географски ширини, вече е с трайно присъствие в ежедневния живот на софиянци и сред жителите на много други населени места в България.

Доктрината на Харе Кришна е лесна за разбиране, но отличаваща се с всички признаци на дълбоката философска мисъл и традиция на Изтока: Дух и Материя. Отличителната характеристика на живота е духът. Материята е инертна, тленна и временна. Душата, всеки един от нас, принадлежи на по-висшата сфера — духовната. Освобождаването от материалното е възможно с подходяща духовна практика — осъзнаване на Бога и връзката с Него. Мантрата, която възпяват, е инструмент за това и част от нематериалното наследство на човечеството. Този инструмент е универсален, вярват те. Действа и върху практикуващия, но и върху случайните минувачи.

Това пък обяснява желанието им да възпяват ведически химни пред хора, на открито.

От това всички имаме полза. Толкоз. Лесно е за разбиране, а който иска, може да задълбочи дискусията във философски теми, според желанието му.

А, контрастът със сивото софийско ежедневие сякаш сам се натрапи, когато шествието премина покрай група охранители на някой известен бизнесмен. Дори те си тананикаха в крак с минаващия парад.



Видяха го и стотиците минувачи, които се усмихваха, тананикаха, а някои дори танцуваха с минаващото, покрай тях шествие:

Закупеният през 2005 г. от Владимира Янева и мъжа й Илия Манолев апартамент в кв. Стрелбище е в сграда, която е построена на имот купен от скандалната фирма  "Софийски имоти."

Както Биволъ вече писа, през 2007 г. Янева и Манолев теглят ипотечен кредит от 50 хил. евро от Пиреос Банк, като ипотекират апартамент и гараж в столичния кв. Стрелбище на ул. Нишава.

Самият апартамент е купен от строителя "Метрон Инжинеринг" през септември 2005 г. срещу 23884 лв.

Оказва се, че "Метрон" е купила терена върху който е построена сградата от общинското дружество "Софийски имоти". В Имотния регистър липсват данни каква е стойността на сделката.

Това е втората допирна точка между дружеството и семейната приятелка на Цветан Цветанов. Тя беше избрана от ВСС за шеф на Софийски градски съд, който съгласно НПК е единственият компетентен да гледа дела срещу действащи министри.

Първата допирна точка е през 2002 г., когато Янева е представлявала фирма на баща й Яне Янев при покупката на два магазина в София от "Софийски имоти".

След разкритията на Биволъ за завидното имотно състояние на Янева, която успява да се сдобие със 6 имота като начинаещ съдия, сайтът Медияпул съобщи, че Янева е докладчик по едно от делата за "Софийски имоти", но не си е дала отвод.

Според Наказателно-процесуалния кодекс съдия, съдебен заседател или прокурор трябва да бъдат отведени от съдебното заседание, ако при определени "обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото".

Новоизбраната шефка на СГС обаче не счита, че се намира в конфликт на интереси и не възнамерява да подаде оставка, а етичната комисия на ВСС отказа да разгледа казуса.

Скандалът около избора на Янева и последвалите разкрития за конфликт на интереси ескалира поради нежеланието на ВСС да се сезира за казуса и опитите му да замаже нередностите. Съюзът на съдиите в България призова за оставки и реформиране на ВСС.

В ход са и две граждански акции, една от които е инициирана от Биволъ, с призиви по SMS и мейл до членовете на ВСС да подадат оставки.

The Release of Guiding Principles of Digital Measurement have been announced by ANA (Association of National Advertisers), IAB (Interactive Advertising Bureau), and 4A’s (American Association of Advertising Agencies) this week.  The new 5 principles are described as “the foundation of “Making measurement make sense” initiative.

“For the first time in the history of Internet advertising, business leaders and functional experts from leading marketers, publishers and agencies have come together to jointly develop a plan for improving digital media measurement.”, said Bob Liodice, president and CEO, ANA.

Making Measurement Make Sense has three primary objectives:

• Define transparent, standardized and consistent metrics and measurement systems to simplify the planning, buying and selling of digital media in a cross-platform world;

• Drive industry consensus around the solutions;

• Establish a measurement governance model to support ongoing standards development, ensure compliance and manage change in a rapidly evolving media climate.

These five principles are the foundation of Making Measurement Make Sense:

1. Principle I – Move to a “viewable impressions” standard and count real exposures online.Today we count “served impressions” as recorded by ad servers.  Often, ad units are not in a viewable space to the end-user or fail to fully load on the screen – potentially resulting in substantial over-counting of impressions. Viewable exposures are increasingly the norm across other media and better address the needs of brand marketers.

2. Principle II – Online advertising must migrate to a currency based on audience impressions, not gross ad impressions.Brand marketers target specific audiences. Marketers need to understand the quality and number of exposures against their targets – and the respective reach and frequency of such exposures.  The existing digital currency makes this extremely difficult.  Moreover, the practice of selling ad impressions makes cross-media comparisons extremely difficult, if not impossible.

3. Principle III – Because all ad units are not created equal, we must create a transparent classification system.Unlike traditional media, which have a limited number of inventory types (e.g., 30-sec spot, full-page back cover), digital has a myriad of units. A transparent classification system will:

# Reduce complexity from a creative standpoint;

# Simplify the comparison of ad units across websites;

# Enhance the ability to track how different types of ad inventory drive different outcomes;

# Facilitate planning and evaluation across media.

Making Measurement Make Sense advocates a transparent classification system, adhered to by all publishers. Such a system will enable marketers to identify and spotlight the best offerings for brand building, and for other marketing objectives.

4. Principle IV – Determine interactivity “metrics that matter” for brand marketers, so that marketers can better evaluate online’s contribution to brand building.Currently, the industry is awash in digital interaction metrics. However, these metrics are not necessarily relevant for brand marketers.  Aside from click-throughs, there are few standards for enabling reliable comparison across sites.  The industry must identify and define the specific metrics most valuable to brand marketers and define and implement reliable standards for existing metrics.

5. Principle V – Digital media measurement must become increasingly comparable and integrated with other media.Measurement solutions must facilitate cross media platform planning, buying and evaluating of marketing and media.  This is a substantial issue that hampers analysis and decision making throughout the ecosystem.

“Now that industry leaders have defined Guiding Principles of Digital Measurement, the Making Measurement Make Sense initiative is refining and vetting concrete means of advancing these measurement principles,” said Sherrill Mane, SVP Industry Services, IAB. “The process of developing recommended solutions and communicating a detailed implementation plan is expected to be completed this summer.”

The New 5 Principles of Digital Marketing Measurement is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

-Време е! Хората се затъжиха - казало Лятото и седнало на пътните чанти.
На вратата се звъннало. На прага изникнала Любовта, бодра и сияеща.
-Тръгваме ли? - въодушевено попитала тя. - Хората чакат.
-Почна се - заклатило глава Лятото. - Ти какво пак искаш да ми се лепнеш, а? По-добре иди при Зимата или Есента. Там си по-нужна. Зимата няма с какво студа да намали, нощите да съкрати. А Есента въобще ... Скоро дойде цялата в сълзи. При нея съвсем не се отбиваш. Или почакай Пролетта, като отпочине и дойде на себе си, пак ще ходите "да разпалвате". А с мен защо? Аз и така ще донеса много радост. Гледай, едва затворих куфарите и ципа на чантата. Страх ме е всичко да не се разсипе по пътя - ягоди, дъги, кълбета горски пътечки ... Как ще го събирам, а?
Любовта стояла мрачно замислена, без да каже и една дума.
-Не се надувай, де - опитало се да я умилостиви Лятото. - Сама помисли - небето ще играе с облаците, проливните дъждове обещаха да измислят нещо интересно, жега пак ще има. Каква любов, когато е жега? Къде ще вървиш с мен? Почини си!
Любовта присвила рамене и си тръгнала мълчешком.
Лятото въздъхнало с облекчение:
-Най-накрая! Най-накрая ще си поживея по ... по човешки! И както казват хората, "главанаците" ще са по-малко ...
"Е, добре, ще си отида! - обидено мислела си Любовта. - Пък и наистина, защо да не си отспя в Далечната долина и татко да навестя, от хиляда години не сме се виждали. И тя си спомнила времето, когато била съвсем мъничка в долината на Далечните планини, за които не знаят ни звяр, ни човек и така хубаво се спи."
И обидата и угаснала.
"Нека! Както там го казваха хората ... А, "главанаците" ще са по-малко!"
Лятото отишло при хората.
Имало дъги, но само децата им се радвали. Небето играело с облаците, но нямало влюбени очи да им се наслаждават. Развили се горските пътеки. Но престанали да бъдат тайни и не изкушавали никого да се разходи по тях. Излели се весели дъждове. Но дрехите прилепвали към необичани тела. Поляните се покрили с ягоди. Но нямало любими устни, които да ги поемат от дланите ...
...Любовта безметежно спяла в Забравеното усое. А скалите се вслушвали в спокойното и дишане. Изведнъж нещо горещо я докоснало по рамото. Любовта отворила очи.
-Ти ... - виновно се усмихнало насреща и Лятото. - Хайде да се съберем пак, а?! Време е!

Сидор Сидорчук

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Всяка пролет се заканвам да съм в крачка с промените, които този сезон поднася - да снимам цъфнали дръвчета, поляни отрупани с цветя, буйни водопади... Пробуждането на природата винаги е красиво, но колко удачни моменти съм успял да запечатам тази година, вижте сами.

На 17 юни българският евродепутат от Групата на ЕНП (ГЕРБ) Илиана Иванова зададе писмен въпрос до Европейската комисия, с който лансира идеята за уеднаквяване на зарядните устройства на всички видове преносими компютри (лаптопи, таблети и други) в Европейския съюз. Напредъкът на технологиите през последните години направи преносимите компютри незаменима част от всяко европейско домакинство. Въпреки масовата [...]

Паметникът на съветската армия е нашарен и нарисуван.

Една идеализирана история и култура, чиято идеализация си е имала тежките последици за България и за света е покрита с представите за една друга идеализирана история и култура, чиято идеализация е имала тежки последици за България и за света.

Отношението към критиката/коментарът/идеята зад рисуването се различават от невероятно весели, през критика, през хвърчене на пяна от устата и обвинението на неизвестният автор във всички възможни грехове.
И така, за първи път от години, паметникът се завърна в съзнанието на хората и се зачеса темата – какво е един паметник, какви са му целите, какво отношение заслужава и прочие.

Иначе казано, този акт на вандализъм/оригинален преразказ стимулира отношение по темата, каквото не е имало от много, много отдавна.

Признавам си, аз нямам против такива случки. Дори просто защото показва изобщо забелязването на големите буци метал и камък, които стърчат тук и там, а не обикновеният и пълен игнор, който иначе те получават.
Също така ми харесват далеч повече от досадните грозни и неграмотни драсканици, коментиращи анатомични органи и футболни пристрастия или директен език на омраза.

И така, сякаш излиза, че едно намигване към публиката е далеч по-голямо престъпление, отколкото призваване за насилие, болка и смърт над живи, дишащи хора, които живеят в държавата.
Акулата е задала въпросите по-добре.

- с какви пари е платено почистването на паметника. Ако са от общинския бюджет, защо на „Шалом“ е било отказано почистването на свастики, с мотива, че общината няма средства и човешки ресурс? Ако не са от общинския бюджет, откъде идват?

- ако почистването е платено от Светлана Шаренкова, ще плати ли тя и почистването на свастиките, които са „обида за паметта на загиналите съветски войници“. Или не са?

- ще почисти ли общината незабавно София от свастики, слово на омраза и всичко друго, което я е превърнало в кошмарен за живеене град?

- ако Русия и „руският народ“ са обидени от този „акт“, дали Израел не е обиден от непрекъснато поругаваната синагога и еврейски гробища? Кой решава кое за кого е обидно и кое не?

- след като е заведено незабавно дело срещу неизвестен извършител, ще бъде ли заведено също толкова бързо такова срещу тези, които са надраскали пречупени кръстове, „Умрете в мъки гнусни педали“, „Циганите на сапун“ в цяла България, и то върху религиозни паметници и надгробни плочи?

- защо национално-отговорният президент и останалите национално-отговорни политици са оставили паметника „1300 години България“ да се разруши, докато пазят Паметника на Съветската Армия? Къде е паметника на българските участници във Втората Световна Война, сред които и дядо ми – танкист и участник в боеве?

- ако според Вежди Рашидов тази поп-арт инсталация е „углавно престъпление“, то защо побоят над хора от различен етнос, сексуалност и религия не е?

- на какво основание полицията си позволява да разпръсква граждани, които седят в парка? Кое точно определя какво е „струпване“ и защо пиенето на по бира от 20 човека парка да е, а сборищата от десетки неонацисти, които нападат разхождащи се в съседния парк да не е? (ако ви интересува, аз пуснах събитието за „на по бира“).

- защо общината отговори на искане за разрешение за провеждане на мероприятие след 2 седмици, след като законово-установения срок е 72 часа? За сметка на това избра фирма-изпълнител за няколко часа, което е прецедент в съвременната ни бюрокрация.

- получил ли е Вежди Рашидов хонорар или някакъв вид заплащане за статуите си в Музея за съвременно изкуство?

- има ли в държавата двойни стандарти и лицемерие във всички нива на управление?

- има ли руски натиск над правителството и общината?

- има ли полицейщина в държавата?

- от кого се страхува властта, че реагира така изненадващо бързо и в потайни доби? От Путин, от Медведев, от Валентин Златев? От гражданите?

- кой управлява и въобще управлява ли някой тази държава? Защото ако огромна част от времето на премиера отива в игра на различни спортове с топка „на вързано“, а ние, на далеч по-скромни позиции даваме дневно по 10-12 часа, то нещо е много, много сбъркано.

Ясни са приоритетите в случая, но моят въпрос е: кога ще се стигне до тези, които защитават и засягат живите, дишащи хора, а не просто метални отливки?

И откога това:

в очите на нашето общество е по-красиво, по-приятно за гледане, по-интересно, по-социално ангажирано и комплексно от това:

Толкова ли сме тъпи, че единственият начин, по който можем да си кажем мнението публично и той да бъде оставен да се вижда е директни псувни, заплахи, обиди и неграмотни послания надраскани тук и там (които стоят със седмици, докато някой друг не надраска друга глупости или дъждът не ги измие)?

Filed under: бръмчащи мисли, звук и цвят, култура уж Tagged: отношение, оциален коментар, паметник на съветската армия, политика, приоритети

Паметникът на съветската армия е нашарен и нарисуван.

Една идеализирана история и култура, чиято идеализация си е имала тежките последици за България и за света е покрита с представите за една друга идеализирана история и култура, чиято идеализация е имала тежки последици за България и за света.

Отношението към критиката/коментарът/идеята зад рисуването се различават от невероятно весели, през критика, през хвърчене на пяна от устата и обвинението на неизвестният автор във всички възможни грехове.
И така, за първи път от години, паметникът се завърна в съзнанието на хората и се зачеса темата – какво е един паметник, какви са му целите, какво отношение заслужава и прочие.

Иначе казано, този акт на вандализъм/оригинален преразказ стимулира отношение по темата, каквото не е имало от много, много отдавна.

Признавам си, аз нямам против такива случки. Дори просто защото показва изобщо забелязването на големите буци метал и камък, които стърчат тук и там, а не обикновеният и пълен игнор, който иначе те получават.
Също така ми харесват далеч повече от досадните грозни и неграмотни драсканици, коментиращи анатомични органи и футболни пристрастия или директен език на омраза.

И така, сякаш излиза, че едно намигване към публиката е далеч по-голямо престъпление, отколкото призваване за насилие, болка и смърт над живи, дишащи хора, които живеят в държавата.
Акулата е задала въпросите по-добре.

- с какви пари е платено почистването на паметника. Ако са от общинския бюджет, защо на „Шалом“ е било отказано почистването на свастики, с мотива, че общината няма средства и човешки ресурс? Ако не са от общинския бюджет, откъде идват?

- ако почистването е платено от Светлана Шаренкова, ще плати ли тя и почистването на свастиките, които са „обида за паметта на загиналите съветски войници“. Или не са?

- ще почисти ли общината незабавно София от свастики, слово на омраза и всичко друго, което я е превърнало в кошмарен за живеене град?

- ако Русия и „руският народ“ са обидени от този „акт“, дали Израел не е обиден от непрекъснато поругаваната синагога и еврейски гробища? Кой решава кое за кого е обидно и кое не?

- след като е заведено незабавно дело срещу неизвестен извършител, ще бъде ли заведено също толкова бързо такова срещу тези, които са надраскали пречупени кръстове, „Умрете в мъки гнусни педали“, „Циганите на сапун“ в цяла България, и то върху религиозни паметници и надгробни плочи?

- защо национално-отговорният президент и останалите национално-отговорни политици са оставили паметника „1300 години България“ да се разруши, докато пазят Паметника на Съветската Армия? Къде е паметника на българските участници във Втората Световна Война, сред които и дядо ми – танкист и участник в боеве?

- ако според Вежди Рашидов тази поп-арт инсталация е „углавно престъпление“, то защо побоят над хора от различен етнос, сексуалност и религия не е?

- на какво основание полицията си позволява да разпръсква граждани, които седят в парка? Кое точно определя какво е „струпване“ и защо пиенето на по бира от 20 човека парка да е, а сборищата от десетки неонацисти, които нападат разхождащи се в съседния парк да не е? (ако ви интересува, аз пуснах събитието за „на по бира“).

- защо общината отговори на искане за разрешение за провеждане на мероприятие след 2 седмици, след като законово-установения срок е 72 часа? За сметка на това избра фирма-изпълнител за няколко часа, което е прецедент в съвременната ни бюрокрация.

- получил ли е Вежди Рашидов хонорар или някакъв вид заплащане за статуите си в Музея за съвременно изкуство?

- има ли в държавата двойни стандарти и лицемерие във всички нива на управление?

- има ли руски натиск над правителството и общината?

- има ли полицейщина в държавата?

- от кого се страхува властта, че реагира така изненадващо бързо и в потайни доби? От Путин, от Медведев, от Валентин Златев? От гражданите?

- кой управлява и въобще управлява ли някой тази държава? Защото ако огромна част от времето на премиера отива в игра на различни спортове с топка „на вързано“, а ние, на далеч по-скромни позиции даваме дневно по 10-12 часа, то нещо е много, много сбъркано.

Ясни са приоритетите в случая, но моят въпрос е: кога ще се стигне до тези, които защитават и засягат живите, дишащи хора, а не просто метални отливки?

И откога това:

в очите на нашето общество е по-красиво, по-приятно за гледане, по-интересно, по-социално ангажирано и комплексно от това:

Толкова ли сме тъпи, че единственият начин, по който можем да си кажем мнението публично и той да бъде оставен да се вижда е директни псувни, заплахи, обиди и неграмотни послания надраскани тук и там (които стоят със седмици, докато някой друг не надраска друга глупости или дъждът не ги измие)?

Filed under: бръмчащи мисли, звук и цвят, култура уж Tagged: отношение, оциален коментар, паметник на съветската армия, политика, приоритети

 

Нашите майки и бащи не създаваха подобни проблеми на социалистическия строй. Те кротко си хапваха баничките по 4 стотинки и бозата по 2 стотинки. „Имаше работа за всички!” „Нямаше такава престъпност!”. Даже освобождаваха братския чешки народ от вредния бацил на капиталистическите провокации. Родната власт съзря някаква мнима проява на вандализъм в постъпката на един пиян – Тодор Дечев през 1986 г., който… образно казано, препикава гроба на Людмила Живкова. „Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност”, решава властта. Човекът е набързо осъден на смърт и разстрелян.
Това е причината да говорим и за „нежна революция”. Нежна… Като майките с количките в Русе… И после „Времето е наше”. Хайде бе…
Със същото усърдие, с което днешните хулители на „вандализма” в парка на свободата се кланяха пред шмайзера, след 10 ноември стройно поеха масовата култура на Запада.

Альоша отстъпи мястото си на Рамбо.

Десетки хиляди заразвяваха американски знаменца пред ухиления фейс на Бил Клинтън. Наследникът му Джордж Буш пък си позволи да свали щиковете от пушките на гвардейците. От съображения за сигурност, нищо лично…
И понеже няколко поколения българи така и не донесоха очаквания „вятър на промяната”, нито пък се случи Софийската пролет, едни анонимни хлапета символично им удариха шамар. Показаха им как изглежда т. нар. „преход” в техните очи. В очите на онези, които дори не си спомнят комунизма. И съвсем естествено техният акт, това „углавно престъпление” прикова вниманието на цялата общественост и на световните медии със своята дързост. Софийската пролет трябваше да се случи, макар закъсняла, макар толкова символична и същевременно толкова оригинална…

„Тая метаморфоза не схващаха турците. Те не можеха да вървят заедно с времето си и да виждат конаците, които взима прогресът на идеите. Та впрочем и да видеха, беше вече късно: те нямаха нито такава широка тъмница, нито такъв дълъг синджир да свържат една гигантска идея, невидим Крали Марко, който местеше планини”.

За Унгарското въстание бяха необходими над 6000 танка и 200 хил. съветски войници, за да потушат последиците от „вандализма”. Пражката пролет стана отново зима под веригите на танкове от целия Източен блок, включително български. Софийската пролет беше измита за една нощ с помощта на водоструйка и няколко туби препарат. Колкото и да е неприятен този факт за статуквото, артистичният жест на анонимните графитъри ще влезе в историята. Нашата малка, закъсняла Софийска пролет. Пиянството на един народ.

„Ще се удивлява потомството - що казвам? И ние сами, съвременници на описуемата епоха - отрезвели вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа, да се готви на борба с една страшна империя, с велики още военни сили? Да се готви, и то с надежда, че ще я събори, с такива нищожни до смешност средства? Да дели с нея мегдана в самото й сърце, в "чревото адово", както бе казал някога Марко Иванов, без да си е оздравил за съюзници, освен ентусиазма - плява, която пламва и гасне, и илюзията - призрак, който става нищо. Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път...”

* Курсивът е на Иван Вазов.

Много съдилища, прокурори, полицаи; много разходи за съдебна система и полиция. Обаче, слаби резултати.

Брой съдилища (географски локации) на 100 хиляди жители

Брой прокурори на 100 хиляди жители

Разходи за съдебна система, % от БВП и консолидирания бюджет

Повече данни в доклада Цената на правосъдието в България

Блогът за икономика 2011

Пиша това с усмивка. Който ме познава знае, че имам една крива усмивка, не ти е работа, но това което видях вчера вечерта ме ухили широко и симетрично, доктор Енчев пасти да яде ;) Защо се усмихнах така ли? Заради усещането 89, което като че ли бях забравил :)

Та вчера вечерта решихме да направим един тегел из Борисовата градина и, признавам си без бой, реших да посетя паметника със шпагина, известен в други среди като паметник на Съветската армия. И без друго го даваха по новините с новите му дрехи, та хайде да ги видим. Паметникът на съветската армия никога не е бил любимото ми място за разходка и то не толкова от идеологически причини, ами и заради странните за моята консервативна инженерна душа субекти, криещи се в храстите. А и скейтърите, които се упражняват в района, не са точно типът хора, на чийто път искам да застана (не ги осъждам, те също трябва да се упражняват някъде, но това не пречи да ги избягвам, така както избягвам мотористите, когато шофирам – никога не знаеш откъде ще ти се вмъкне и изобщо дали те вижда).

Та целта беше тегела из парка и като слязохме на Орлов мост решихме да идем да го видим този вандализъм. (Паметник с автомат си е чиста проба вандализъм, не ми спорете)
Градинката беше пълна с хора, старателно заобиколих скейтърите и отдалите се на кърски целувки по пейките, и отидохме от към страната със скейтърската рампа – а там: народ като невидели. Беше пълно с хора! И как няма да пълно с хора, след като неизвестен гений беше оживил мъртвите черно-бронзови и тотално анонимни фигури ;)

Признавам си, че не разбирам от изкуство. Имам някакви музикални критерии, но що се отнася за изобразително изкуство – нямам необходимата подготовка. Точно затова и когато съм в чужбина ходя при възможносто по художествени галерии. Знаете ли каква е разликата между това да гледате репродукциите в учебника по История на изкуството и гледането им на живо? Колкото от земята до небето, все едно в час по география да учите за морето и кривината на земята (спомнете си Нушич! ;) и да видиш морето за пръв път на живо.

В този ред на мисли снимките от инсталацията на неизвестния гений са много слаби, за да пресъздадат истинската атмосфера края нея. Хората си седяха, говореха си, смееха се, снимаха се... Даже аз се снимах ;) Представяте ли си: АЗ съм се снимал пред паметник на съветската армия! Че на всичкото отгоре съм се ухилил! ;) И не само аз – повечето хора се снимаха и забавляваха и ... никой не се страхуваше от милицията! А милицията се страхуваше от нас* :)

И ако трябва на днешните 18-20 годишни да им обясним какво беше усещането през 1989 г – това можехте да усетите при Капитан Америка, Супермен и Дядо Коледа до снощи. И понеже усещането 89 е незабравимо за тези, които са го изпитвали, ще се възползвам от повода да кажа една прогноза: без Супермен дните на този паметник са преброени.

Мъртвородените паметници имат няколко варианта пред себе си:

1. Да бъдат оживени по някакъв начин

или

2. Да бъдат стерилизирани ("почистени"), което се постига само чрез затварянето им в клетка. Забележете полицейската ограда, размерът и липсата на шмайзер са очевидни

*Милицията и днес се страхува от нас – иначе защо посред нощ ще боядисват паметника черен? Че даже си прехвърлят топката кой го е направил ?!?

Понеже знам, че и други са се чудили, а изборът на добър дезодорант е важен, нека споделя и моето мнение – Biotherm Homme

Вече минавам втори стик, не мирише (затова се казва дезодорант, не трябва да мирише), изкарва по цял ден без проблем. Не знам за 72 часа (Рексона?) – ако човек не се къпе толкова време, няма дезодорант да му помогне.

За съжаление не е евтин и не се намира лесно. Всъщност аз си го набавям от летищата в западна Европа, но марката се среща в по-луксозните аптеки, така че би трябвало да има и мъжки дезодорант…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Днешният пътепис ще ни води не много далеч. Ще отбележим Курбан Байрам заедно с хората от Рибново. Откъде сте чували името ли? От новините, мили мои, от новините :) Приятно четене и ... весел празник! :)

На Курбан Байрам в Рибново

Картини от едно пътуване

Не помня, къде първо видях снимки от сватбите в Рибново. Помня, само как името се загнезди в ума ми и при всяко пътуване изскачаше с въпроса: "Ще можем ли да минем от там." После попаднах на пост при Мария, който още повече изостри желанието ми да ида в селото. Ясно е, всяко нещо става в подходящото време и с причина. Сватба в Рибново не видяхме, но го посетихме във втория ден на празника

Курбан Байрам

Цялото село беше навън, на "главната" улица. От едната страна жените в пъстрите си носии стояха на групички, разговаряха и закачаха децата. Мъжете, строги, въздържани и някак скучни е тъмните си дрехи наблюдаваха преминаващите от другата страна на пътя. Възрастни мъже седяха на дълга пейка, разговаряха и прехвърляха в ръка зърната на броениците. Децата се редяха за захарен памук. Младите момичета с пламнали от притеснение лица вървяха срамежливо, рамо до рамо с младежи, упорито гледайки пред себе си и не поглеждайки се един друг. [caption id="attachment_23601" align="aligncenter" width="614" caption="Курбан байрам в Рибново"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Курбан байрам в Рибново"][/caption] [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

[caption id="" align="aligncenter" width="520" caption="Не зная кой беше по-притеснен. Девойчетата, като ми позираха или аз, като ги помолих да го направят."][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="594" caption="Курбан байрам в Рибново"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="603" caption="Курбан байрам в Рибново"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Притесненията ни, че рибновските жени може да не искат да ги снимаме се оказаха напразни. "][/caption]

[caption id="attachment_23598" align="aligncenter" width="637" caption="Детски колички в селото няма."][/caption] [caption id="attachment_23596" align="aligncenter" width="660" caption="Курбан байрам в Рибново"][/caption]

В мрачния есенен ден шарените престилки, ярките шалвари, бродираните елеци и искрящо белите забрадки на жените изпъкваха още повече. Не можех да откъсна поглед от порцелановите кожи, светлите коси и сините очи на момичетата. Всички ми се сториха стройни и слаби, може би заради неочакваните обувки с високи токчета, които всички носеха. Не ни се тръгваше от Рибново. Този изпъстрен с електриково синьо и ярко оранжево празник беше, като подрък за любопитните ни очи. Край Автор: Ренета Костадинова Снимки: авторът Други разкази свързани с Празници – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пловдив – първото ни пътуване за годината
2. Пътуване до Триград на мотор
3. Великденско пътуване до Северна Гърция – Като и Ано Порой
4. Една разходка из Девин (по повод 10 ноември)
5. Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим
6. Кратко съботно-неделно пътуване из България
7. Рим – пътуване из древността (7): Около хълма Палатин

Най-прочутите хакерски групи – "Лулц секюрити" и "Анонимъс", обединиха сили, подготвяйки се да атакуват правителствени сайтове по целия свят, съобщава dnes.bg. Двете групи обявиха през уикенда операцията си под кодовото име Anti-Security в Туитър, като заплашиха, че "бойният им флот започва незабавна и упорита война" срещу онези, които посягат на свободата. Те визират опитите на правителствата да регулират интернет. "Добре дошли в операция Анти-сигурност", се посочва в изявлението. "Ние насърчаваме всеки съд, малък или голям, да открива огън по всяко правителство или институция, която се изпречи на пътя им. Изцяло одобряваме използването на думата Anti-Sec върху атакуваните правителствени сайтове или в графити", заявяват хакерските групи. "Лулц секюрити" и "Анонимъс" станаха известни през последните седмици с редица кибератаки, включително срещу японските компании "Сони" и "Нинтендо", срещу сайта на ЦРУ, на американския Сенат и други правителствени сайтове. Асошиейтед прес съобщи, че Лулц са хакнали вчера партньорска организация на ФБР в Кънектикът часове преди да разпространят манифеста си, обявяващ война срещу правителства, които контролират интернет. Хакерите са проникнали в Инфрагард – частна фирма, с която ФБР разменя информация в областта на сигурността.

Това са нашите малки кукли от дървени лъжици. Използвали сме различни материали, които са лесни и приятни за работа, особено от малки деца. С тези кукли може да си направите лесно и детски театър.

Използвани материали от интернет магазин КРОКОТАК:

Дървени лъжици - малки (16 см) – лесни за лепене на различни материали и рисуване с флумастери.

Дървени пръчици – от тях сме направили ръцете.

Метални нишки – чистачки за лули, универсални, всички се захваща с тях:)

Фоам комплект 10 различни цветове – мек гумен плат, който лесно се реже от малки деца, не се къса и мачка. Огъва се на всички посоки.

Лепило Ц200,

Очички за апликация - с тях всяка кукла оживява

Книга 365 художествени проекта - много идеи за глави от дървени лъжици, вилички и бъркалки

момиче

тигър и палячо

пират

пчела, заек и пиле

Вижте още:

В полунощ, с внушителна полицейска охрана, частна фирма започна заличаването на разкрасяването на съветската окупационна пропаганда в София, което привлече интереса на медиите по света. Върнаха сивия вид на паметника. С пароструйка и химикали, с които предварителна намазваха съветските персонажи, оцветени като герои от комикси, двама безмълвни младежи се редуваха да смъкват боята и да [...]