Посетих открития с много помпозност наскоро музей на съвременното изкуство в София. (предистория)

До 1993-та година имах много ниско мнение за съвременното изкуство. Смятах творците за шарлатани, вероятно за това допринасяха и редовните дописки за такива „творци“ в дайджестите на БТА - „Паралели“ и „ЛИК“. Естествено, тези дописки имаха точно такава цел и бяха доста далеч от обективността.

Другият вариант модерно изкуство, на което бях подложен, беше спонсорираното/подкрепяното от Людмила Живкова и нейния артистично-философски клан. Част от него все още можете да видите по стените в НДК, например. То пък ми изглеждаше ретроградно, твърде грубо, излишно абстрактно, наивно и на моменти дори мошеническо. Да не забравяме, че беше напоено и с някакъв провинциален мистицизъм.

Преосмислих цялостно възгледа си, когато посетих музея за модерно изкуство в Манхатън през 1993-та  - МoМА. Имаше страхотни неща, особено от дизайна. Американците са практични хора, към музея функционираше магазин, от който можеха да се купят реплики на голям брой от експонатите. На доста прилични цени, при това.

Но да се върнем в София, почти двайсет години по-късно, в 21-ви век.

Обектът се намира между „Земята и хората“ и „Хилтън“. Сградата е прясно ремонтирана.



Стъклената стена и стъклената стълба подсказват, че туй нящо е много „модерно“.

По стълбата веднъж се е разходил Бойко на откриването, от тогава е затворена с много арт дъски.

Около сградата са поразхвърляни малко скулптури. Тази май преди беше в двора на СХГ?

И тази май беше от там. А дали не беше и зад Двореца до началото на 90-те?


Вътре е малко по-добре. Вазарели си е на ниво.

Но всъщност постоянна експозиция има само в две малки стаички.


В основната (единствено работеща) зала има изложба на скандинавско и северноевропейско изкуство.

Напомня на автомагистрала „Люлин“ – уж цял музей, а с големината на средна софийска галерия.


Някои от нещата са супер, но пак ми е рехаво.

Пътят нагоре е блокиран.

Телевизионен екип снимаше. Чух въпроса –

„За този музей казват или че е на съвременното или на модерното изкуство. Какъв е всъщност?“

И на мен ми е интересно.

Противно на очакванията и на слуховете, не видях нито една статуя или произведение на Вежди Рашидов.

 Повечето пари идват от Норвегия. Помагат фалиралата Исландия и гигантският Лихтенщайн.


На влизане служителките на входа бяха много любезни с мен, взеха ми трите лева, показаха ми залата и казаха, че мога да снимам колкото си искам (а така!).

На излизане размених пак няколко думи –

„Постоянна експозиция ще има ли?“
„Да, ще има. Към музея ще се строи ново тяло - стъклена сграда, която ще бъде свързана с тази с топла връзка. Там ще бъдат временните изложби. Тук остава постоянната експозиция.“
„А горните етажи на тая сграда?“
„Ако получим пари от Брюксел, наесен ще ги започнем.“

Това означава, по груби сметки, че в момента работи един етаж от общо три на едната сграда на музея. Към една шеста от всичко.

Една шеста музей, но цяло откриване.



Надгробни камъни показват кой е умрял тук.

Престъпление да се открива музей на съвременното изкуство с толкова много лош вкус в и около него. За пореден път се убеждавам, че аборигенството не е функция на отделния член на обществото, а признак на цялостното ниво на развитие.

Уж е проста работа, но се изисква свобода, дързост и полет на мисълта, проявени и от администрацията. Нямаме таквиз работи.

Сравнете сайтовете на MoMA  и САМСИ просто така, като дизайн, не ви карам да четете текстовете, макар че колко много казват „новините“ в „нашия“ сайт.

Аз съм сигурен, че много талантливи дизайнери биха направили оформлението и информационните панели за много по-малко пари и с много по-малки благодарствени надписи на суетата. За сайта гарантирам, че може по-евтино, макар че не знам цената.

Прави са младежите от фейсбук групата: Най-абсурдният Музей за съвременното изкуство "Софийски арсенал"