Желанието като деструкция

Постановка по един проблем

Участват:
Бланш - ужасената от самотата и от жестокостта на света жена, която страда по безвъзвратно отишлата си младост. Измъчвана от суетата на пропилените шансове, от угризенията за изгубеното, от липсата на просветляващата любов, героинята се зазижда в невротичните си състояния, отчаяно мъчейки се да закрепи разсъдъка си върху красиви илюзии. Аристократка по дух, възпитание и разбирания за живота, тя е принудена да се сблъска с първичното, грубото, арогантното, “мъжко” присъствие. В борбата тя може да хвърли само поетични фигури, вярата в красотата, вкус към естетичното, деликатността, “женското”.

Стенли Ковалски - въплъщение на силовото, първичното, доминантното, рязкото, грубото, примитивното. Образът е построен върху представата за пределната мъжественостост, на базата на отричането на някои основни смекчаващи качества като разбиране, съпричастност, съчувствие. 

Той е еманация на всичко телесно, овеществено, на всичко снизено-битово. Силата е неговата самоизява. Той бие жена си, крещи, чупи, руши, напива се и поради това изпада в двете екстатични състояния - на хюбрис и на алкохолна деменция. Стенли е агресор, това е неговият начин да доминира, да потиска, да оцелява.
Важен момент при разбирането на образа е фактът, че героят постоянно е обвиняван от Бланш, че е поляк. Чуждостта, Другостта играе фундаментална роля за внушенията на пиесата. Двете крайности в лицето на Бланш и Стенли се конфронтират на всички идейни нива, за да се възпроизведе тоталното оразличаване.

Стела - съпругата на Стенли, сестрата на Бланш. Образ, който е изграден като междинен. На пръв поглед героинята е поставена в граничната ситуация на избора. Привличана от първичната сила на Стенли (подплатена с военен чин), Стела напуска комфорта на познатото, на родното, за да се пресели в пространството на магнетичните страсти. Бланш е един вид гласът на нейната съвест, който й напомня за красотата да се живее изтънчено, да се търси прекрасното, възвишеното. На края на пиесата героинята категорично се зарича, че няма да се върне при Стенли.

Мич - той е последната надежда на Бланш да намери спокойствие в урагана на живота си. Запленен от нейната личност, от тъгата й на учителка по английски, която напразно се опитва да покаже красотата на литературата, Мич е готов да й предложи пристан. Но разколебан от нейното минало, изпълнено с безнадеждни лутания и безплодни авантюри, задълбочаващи самотата й, той оттегля симпатиите си. И се превръща в един от всички, които я осъждат и отказват да я разберат.

Първо действие
Конфликт

Застаряващата интелектуалка Бланш се опитва да избяга от своето минало, от демоните си, от собствените си противоречия и страдания при своята сестра. За да достигне до мястото, където се надява да намери поне малко утеха и комфорт, Бланш трябва да хване трамвай, наречен ”Желание”. Това име се превръща в лайтмотив на цялата пиеса, защото изобразява копнежа по неосъществими желания.
Понесена на крилете на своите, Бланш достига до Елисейските полета. Мястото, обаче, по никакъв начин не отговаря на митичните характеристики на първообраза си и на очакванията на героинята. Лишена от елементарно усамотение, заплашвана от неконтролируемата агресия на зет си, Бланш е принудена да оцелява. Тя се опитва да се осланя на своите силни страни - женски чар, интелект, изисканост, достойнство. Но тотално се проваля. Стенли изгражда пред нея стена от груба сила, от вулгарност. Неговата недодяланост - отвратителните му навици на хранене, потните му дрехи, омазани с машинно масло, бирата, с която се полива - първичността му, разбива на пух и прах финия порцелан на нейната деликатност.

Второ действие
Кулминация

Излъгана тотално в своите желания и очаквания, съкрушена от факта, че сестра й очаква дете - факт, подчертаващ собствената й неспособност да бъде родител, отминалата й младост - Бланш се вкопчва в последната спасителна сламка - предполагаемия годеж с Мич. Стенли обаче осуетява този спасителен акт. Това почти убива Бланш, тласка я в спасителната чернота на размътеното съзнание, където все по-настойчиво я дърпат разклатените й нерви.
Показателно е, че Вивиан Лий играе Бланш в екранизацията на Уорнър Брос - актрисата, която изигра пълната противоположност - Скарлет О'Хара в "Отнесени от вихъра".
В диалога на Бланш има изобилие от скрити и явни цитати, затвърждаващи посоката на интерпретиране на образа й. Докато речта на Стенли е изпълнена с крясъци, викове, вулгарности, сякаш, за да се подчертае близостта с нечленоразделното, с животинското.

Трето действие
Развръзка

Стенли безапелационно се налага над Бланш - психологически, използвайки целенасочен, агресивен тормоз, а после и физически. Което води до нейната деструкция - на психологическо и емоционално ниво. Бланш е изпратена в лудница. Буквално и ритуално разкъсана от Стенли. Грубостта и агресията са заели първенството. Красотата, любовта към възвишеното и изтънченото са избягали в лудостта.
И колко тъжно буквално и актуално звучи това и за нашата действителност…

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител