5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг(1): Копенхаген, Дания

Днес ще започнем един северен пътепис. Росица ще ни води до Дания, а вие се подгответе за нещо красиво и интересно. Приятно четене:

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг

част първа

Копенхаген, Дания

Дълго мислене и премисляне как да преборим високите датски цени и да пътуваме и разглеждаме максимално. Най-добро решение виждаме във възможностите, които предлага 72-часовата cOPENhagen карта. Струва около 60 евро към м. май 2011 г. Купува се на летището или в информационния център срещу гарата на Копенхаген. Май може и по интернет, но после пак трябва да се „заверява”, т.е. да се активира на някое от посочените места. Картата решава въпроса с градския транспорт в столицата, включително круиза по каналите, както и пътуването от и до летището; обслужва всякакъв вид пътуване из голяма част от острова Зеландия, произнасян като Шиленд (за всички неточни транскрипции на градове, хора и обекти предварително се извинявам), включително частните влакчета; обезпечава посещение на 65 музеи както в Копенхаген, така и в Елсинор (Helsingør), Розкилде (Roskilde), Хилерьод (Hillerød), Кьоге (Køge) и др. Осигурява намаление за много други неща, в това число за ферибота Дания-Швеция по линията Елсинор-Хелзингборг. Заедно с картата получавате подробен план и книжка-гид за всички включени обекти. Града Helsingør тук ще обозначавам като Елсинор, а не като Хелзингьор, заради популярността на името у нас, дошло чрез преводите на Шекспировата творба.  

Копенхаген

Сигурните точки в нашето пътуване са Копенхаген, Елсинор и след 72 часа – Нюборг на съседния остров Фюн. Подготвени сме за много скитане, но окончателната ни програма се нуждае от допълнително консултиране, което малко ще почака. Имаме един ден за разглеждане на столицата, вечерта ще  отпътуваме към световноизвестното заради Шекспир и Хамлетградче Елсинор. Там ще гостуваме на каучсърфист. На него разчитаме да посочи с пръст върху картата кое си струва и кое може да се пропусне без съжаление. На Централната гара в Копенхаген мятаме багажите и тръгваме. Колко тухла е изсипана в този град!!! Понеже в страната камъни няма, то някога за строежите ползвали дърво. Дървото често пламвало, та затова в някакъв средновековен момент се намесила тухлата. Само на няколко крачки от гарата е

прочутият парк от 1843 г. Тиволи

 – рай за децата заради атракционите и пожар за родителите заради скритите разходи за сладоледи, сандвичи и всякаквите увеселителни дивотии. Тиволи впрочем е рай и за възрастните, които обичат хубавите паркове, цветята, китайскте пагоди и арабския разкош, музиката, веселбата и шляенето в компанията на множество непознати. Натъкваме се на огромна тълпа от чакащи да влязат и чуваме парадни сигнали, идващи от детската гвардия на Тиволи, която всеки ден извършва своите ритуали преди да се отворят вратите на парка. Решаваме да оставим атракциите за по-късно, така или иначе ще се връщаме по същия път преди да отпътуваме. Картата ни важи тук, а ако трябва да се купува входен билет, той струва 10 евро. Поглед към входа на увеселителния парк: [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Тиволи"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Тиволи"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Детската гвардия на Тиволи"][/caption]

Скоро сме на площада пред общината. Че сме на площад – на площад сме, но че сме пред общината все още не знаем. Пък е и малко трудно да го узнаем – не разбираме и грам от езика. Както се оказва впоследствие, били сме в абсолютния център на града, кота нула, оттук тръгват основни булеварди в посоките юг, запад и север. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Ратушният площад"][/caption] Влизаме полу-плахо във внушителната сграда на

Общината

(без да знаем къде точно влизаме) с очакването да ни санционират за някакъв грях, защото този обект май не е включен в списъка на 65-те, които картата покрива. Само че никой не ни гони, любезен служител ни въвежда в централната зала, в която се извършвали брачни церемонии, приеми и прочие тържества. Именно той ни осведомява къде се намираме и ни приветства с добре дошли. Виждаме и други туристи да щракат с фотоапарати, успокояваме си и нападаме. Архитектът е съчетал много изкусно старинен датски  със северноиталиански стил, което прави обикалянето приятно и романтично.

В общината на Копенхаген

детайли

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Голямата зала на общината"][/caption] Времето лети и решаваме да се съсредоточим върху разходката с лодка по каналите на града. Така ще добием някаква обща представа за столицата, пък и ще се повозим, т.е. ще запазим сили за остатъка от деня. Тръгваме да търсим екзотичния някогашен моряшки квартал Нюхавн (или Нюхаун?), оттам можем да вземем лодка според гида. Без особени затруднения стигаме до Балтийско море, чиито студени води са докосвали краката ми в Латвия, Естония и Финландия. Подминаваме различни по стил и мащаб сгради, скоро спираме за бързо фото при

замъка-парламент Кристиансборг.

Пред кой замък сме спрели също разбираме впоследствие. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Сгради в центъра"][/caption]

Ето го първия канал!

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Традиционни къщи, каквито има навсякъде в Дания"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Мостът, водещ към замъка-парламент Кристиансборг"]

Свързани новини: