Производителят на възобновяема енергия enXco e подписал 25-годишно споразумение за изкупуване на електрическа енергия с Pacific Gas и Electric Corporation , която е генерирана от фермата с вятърни турбини на enXco в Солано, Калифорния.

Проектът, върху който се работи се нарича Shiloh IV. В процес на изпълнението му ще се премахнат 235 съществуващи 100 киловатови турбини Kenetech и ще се инсталират нови турбини, които ще се комбинират, за да произвеждат 100 мегавата. PG & E са се съгласили да изкупуват цялото количество енергия, което ще се произвежда от новото съоражение.

Това е трети дългосрочен договор, който е подписан между enXco и PG & E. Тази новина идва един месец след като EDF Energies подписа договор с производителя на вятърни турбини Vestas. Повече за този договор можете да научите тук.

Източник: energyboom.com

Южнокорейското правителство е взело решение за създаване на собствена "облачна" операционна система, която да бъде в състояние да се конкурира с Chrome OS на компанията Google и същевременно да помогне на страната да заеме своя ниша в бързо разрастващия се пазар на облачни услуги. Планира се разработката да се осъществява съвместно с корейските гиганти в областта на електрониката Samsung и LG, съобщава изданието Chosunilbo. "Планираме да разработим собствена, корейски операционна система, като за целта сформираме консорциум от местни компании", заяви Ким Дже-Хонг, заместник-министър на икономиката на Южна Корея. "Ние ще продължим напред чрез разработване на нов вид на операционна система, която ще бъде продукт от следващо поколение, за да постигнем лидерска позиция на пазара на смартфони и таблети, който в момента е доминиран от Google и Apple", подчерта Дже-Хонг. По информация на Chosunilbo, първоначално проектът ще бъде ориентиран предимно към персоналните компютри и лаптопите. Ако той се окаже успешен, по-късно ще обхване и смартфоните и таблетите. Операционната система на Южна Корея ще бъде с отворен код, по аналогия с Android на Google.

Публикувам две новини, които със сигурност няма да са водещи за българските медии. Първата е водеща…в берлинското метро. Докато пътувах днес край остатъците от Берлинската стена, на които една от възстановените сцени от миналото показва в огромен размер прословутата целувка уста в уста между съветския Брежнев и местния му слуга Хонекер, на новинарски телевизионен екран [...]

Руски войник бил на дежурство в командния център на руска ядрена площадка, но задрямал върху командния пулт. По едно време се събужда и гледа пред себе си - командира. Виждайки го, войникът скача и започва да рапортува: - Господин генерал, целият състав е налице! По време на моето дежурство няма произшествия! Командирът го погледнал и казал: - Няма произшествия а!? А къде е Белгия, мамка ти? Усмихни се, България, обикновено без произшествия преминава и дарителската кампания при военните. Ако искаш да спечелиш обществена поръчка, ставаш дарител на Министерството на отбраната - тактиката е отиграна. А покрай министерството дарения сигурно са приели и някои частни лица.

Изследване на Staples Advantage, което е цитирано от Mashable показва, че позицията на вестниците като популярно средство за забавление в тоалетната е застрашена от таблетите. Въпреки, че вестниците от десетки години са популярни в стаичките с най-малка квадратура в жилищата, дори двойното им приложение като средство за бърсане и информиране няма да ги спаси от забрава в близко бъдеще. Анализите на Staples Advantage са показали, че 35% от собственици на таблети ги ползват почти навсякъде, дори и в тоалетната. За да се получат данните са анкетирани 200 души, които притежават собствен таблет. 30% от участниците ползват мобилните устройства дори когато ходят на ресторант. 60% ги взимат заедно със себе си когато ходят на почивка, а 78% от анкетираните ги ползват в леглото. 80% от хората са потвърдили, че таблетите са подобрили качеството на тяхната работа и живот. 60% заявяват, че производителността в службата им се е повишила благодарение на таблетите. Подобряването на комуникацията е една от основните причини, които са изтъкнали хората като мотивация за закупуването именно на такова устройство. 75% от анкетираните потребители са заявили, че са си взели таблет за да могат да проверяват своята електронна поща, а 40% са го направили за да подобрят комуникацията си с клиенти и колеги.

Германският автомобилен гигант BMW планира да издигне 4 вятърни турбини за да захрани с чиста енергия фабриката си край Лайпциг, където се асемблират стотици автомобили ежедневно, съобщи в понеделник Automobilwoche.

Вятърната централа трябва да започне да подава необходимата енергия преди края на 2013 година по информация от компанията.

BMW заявиха, че искат да превърнат своята фабрика в Лайпциг в пример за производство, захранвано със зелена енергия, който може да бъде последван от автомобилните заводи по света.

Във фабриката в Лайпциг ще бъдат сглобени 200 000 автомобила до края на 2011 година, при средно дневно производство от 740 автомобила.

По материали от: winddaily

В България нещата никога не се наричат с истинските им имена. Така преди седмица онзи мъж, който се засили с колата си и се вряза в автобус с над 40 пътници, беше наречен „самоубиец”. В други държави тези хора се наричат „камикадзета”, „терористи”, а този тип действия се определят като „атентати”. У нас, който дава пари на доктора, се нарича „благодарен” за всичко, което лекарят е свършил или ще свърши с високия си професионализъм. В други държави това се нарича „подкуп” и за него носи отговорност не само бялата престилка, в която са прибрани парите, а и този, които брои банкнотите. В нашата държава „взаимна изгода” се нарича това някой познат да ти свърши работата и ти да платиш на него вместо на случаен човек. У нас е нормално познати на познатите да заемат свободните работни места, да са с предимство пред непознатите, да се ползва всяка привилегия, която ще остане непозната за случайния човек. В другите държави това се нарича „дискриминация”, „престъпление”, „нарушаване на...

Водещата социална мрежа Facebook стартира едни от най-мащабните промени на принципите, по които се управлява информацията на хората, в историята си. Инициативата цели да улесни споделянето на снимки, статуси и друга информация само с хората, които иска потребителят, информира Mashable. „Целта ни е да улесним споделянето на точната информация с подходящите потребители, без значение каква е тя”, е заявила Кейт О’Нийл, която е продуктов мениджър на Facebook, по време на представянето на промените в сайта. Две са основните направления в промените, които са предприети от инженерите на социалната мрежа. Първата група е свързана със сигурността на информацията в потребителските профили, а втората засяга публикуваните съобщения, снимки и данни за местоположението на човека. Контролирането на сигурността в профила вече ще става директно през неговата страница. Там е вкарана и възможността за преглед на профилната страница от гледната точка на друг потребител, за да се тестват промените на живо. Потребителите вече ще могат да одобряват и отхвърлят етикетите, които им поставят други хора по различни снимки, качени във Facebook. Това ще става преди етикетите да се покажат пред когото и да било в сайта. При споделянето на статуси и друга информация са налице нови опции, които повишават контрола по интуитивен и разбираем начин. Facebook е остро критикуван за това, че затруднява таргетирането на съобщенията и снимките. Новите опции са крачка напред към подобряване на ситуацията.

Редмъндският гигант Microsoft работи усилено за да превърне безплатната пощенска услуга Hotmail в най-добрия продукт от този вид, който се предлага в световната информационна мрежа. Последното нововъведение в пощата е възможността за следене на броя на актуалните съобщения директно през лентата за задачи в Windows, информира NeoWin. Благодарение на новата екстра Hotmail се доближава с една стъпка по-близо като удобство на работа до добре познатия Outlook. Много от потребителите са запознати с принципите на работа, които се предлагат в Outlook и точно тези хора ще оценят най-високо удобството на допълнителната опция за следене на получените нови съобщения в Hotmail. Активирането на настолната проверка за новопостъпили писма е изключително лесно. Microsoft са публикували детайлни инструкции за това в официалния Windows Team Blog. Потребителите трябва да отворят Hotmail през Internet Explorer 9 и да влязат в акаунта си. След това трябва да бъде изтеглен заглавният таб на страницата върху лентата със задачи в Windows и с това функцията вече е активирана. На долното изображение можете да видите как изглежда на практика новата функция. Тя вече трябва да е достъпна за всички потребители на Hotmail. Microsoft се опитва да въвежда различни дребни екстри, с които да отличи пощенската си услуга от останалите конкуренти на този пазар. Hotmail в момента е най-популярната уеб базирана пощенска услуга в света и се ползва от изключително много хора.

Смятаната за най-сигурна система за кодиране на данни AES-256 се оказа по-уязвима към злоупотреби, отколкото специалистите предполагаха, информира Physorg.com. Учени, които са специализирани в работата върху различни криптографски системи са открили, че кодиращата система, която се използва масово за подсигуряване на парични онлайн транзакции е податлива на атаки. AES-256 или Advanced Encryption Standard е система за криптиране на информация, която е официално призната от Съединените щати като пригодна за подсигуряване на комуникацията. Технологията вече се използва масово при електронната търговия, безжичните домашни мрежи и в множество други сфери, където е нужен трансфер на данни, които могат да бъдат подслушани и използвани за злонамерени цели. Сигурността на информацията при AES-256 се подсигурява с помощта на специален криптиращ ключ, без който данните не могат да бъдат разчетени и представляват само хаотичен сбор от единици и нули. Ключът е с дължина от 256 бита, което дава много голям брой възможни комбинации. Учени, занимаващи се с тестване на сигурността при криптираната информация, са открили метод, който им позволява да разкодират ключа пет пъти по-бързо от най-добрия начин, известен до момента. Добрата новина е, че дори ако в разкодирането на даден AES-256 ключ бъдат включени всички 30 милиона компютри на най-голямата ботнет мрежа, която е разкривана до момента и се използва новият метод за атака, това пак няма да е достатъчно и разкодирането на данните ще е практически невъзможно. Към момента няма основание за големи притеснения.

Image: “ACTA” by redtimmy on Flickr

Може би си спомняте писанията ми (тук и тук на български, както и тук на английски), че е доста вероятно Съветът на Европейския Съюз да подпише ACTA, каквото е по-популятното название на т. нар. „Tърговско споразумение за борба с фалшифицирането“.

Ако доскоро имаше дори и минимални съмнения, дали Съветът ще подпише споразумението или не, то те се изпариха с вчерашното публикуване на документ 12192/11.

Макар и все още само драфт, документът демонстрира недвусмислено съдържание:

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, първа алинея, във връзка с член 218, параграф 5 от него, като взе предвид предложението на Европейската комисия…

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лицето (лицата), упълномощено(и) да подпише(ат) споразумението от името на Съюза.

Нека в тази връзка още веднъж си припомниме защо подписването на АCТА се очаква да донесе на първо място негативи:

1. ACTA игнорира развитието на интернет ведно с консумацията на съдържание в последните години, като това изобщо поставя под въпрос необходимостта от такава спогодба;
2. ACTA ще конфронтира потребителите с допълнителна наказателна отговорност при неясани критерии;
3. ACTA ще засили и без това сериозния дисбаланс между потребителите и носителите на права.

Какво може да се направи?

Следвайте указанията от картинката и се обърнете към избрания от вас политик: кажете на него или нея, че подписването на АCТА не е нищо друго освен пълна измама!

Related posts:

1. ACTA: появи се студия по поръчка на Европейския Парламент
2. ACTA: Европейският Парламент се обвива в мълчание

Надявайки се да предизвика интереса на разработчиците към изграждане на „облачни” приложения, VMware пусна безплатна версия на пакета си, платформа като услуга (Platform-as-a-Service) Cloud Foundry, която може да работи на преносим или настолен компютър. Идеята зад пакета, наречен Micro Cloud Foundry, е да предостави на разработчиците лесен начин за изграждане на Cloud Foundry приложения и да ги тестват преди да ги прехвърлят към същинска Cloud Foundry услуга. Софтуерът елиминира много рутинни задачи по репликиране на „облачен” пакет локално, като напр. установяване на база данни или работа по конекторите на базите данни. Cloud Foundry на VMware, дебютирал през април, е услуга, в която потребителите могат да внедряват приложения, базирани на Java и Java Virtual Machine. С микро изданието разработчиците могат да пишат код в SpringSource Tool Suite (STS), който е базиран на Eclipse и да използват интерфейса на командния ред за да скриптират рутинни процеси. Достъпът до Micro Cloud Factory може да бъде осъществяван от други машини, през мрежа и това е предимство при съвместна развойна дейност. Пакетът включва всички компоненти на пълнофункционалния Cloud Foundry – Java, Ruby on Rails, рамката Sinatra Ruby, библиотеката JavaScript Node.js, рамката Grails, MongoDB, MySQL и Redis. Бъдещите версии на пакета ще включват VMware vFabric. VMware предлага Micro Cloud Foundry в пакет с виртуална машина – за VMware Fusion for Mac OS X и VMware Workstation и безплатен VMware Player за компютри с Linux и Windows.

Американската космическа агенция NASA посочи кои са трите ключови технологии, на които ще се разчита за успеха при бъдещите полети далеч от Земята. Това са атомните часовници, слънчевите платна и лазерните комуникационни системи, информира Space.com. Трите важни технологии ще бъдат демонстрирани поотделно чрез специални космически мисии. Това ще струва на NASA общо 175 милиона долара. Стартът на първите демонстрационни полети е планиран за 2015 година. Наскоро NASA пенсионира своя флот от космически совалки, които можеха да работят само в орбита около Земята и не бяха способни да се отдалечават. Икономисаните пари вече са пренасочени към разработване на методи и технологии за пътешествия в дълбокия космос. Соларните платна ще задвижват космическите кораби на NASA като превръщат слънчевата светлина в движеща сила. До момента тази технология вече се е доказала като ефективна, но само в малки мащаби. Демонстрационният полет на NASA обаче, ще включва слънчево платно, което е седем пъти по-голямо от всичко, което е правено до момента. Атомните часовници в корабите за пътешествия в дълбокия космос ще осигурят безпрецедентна точност на изчисленията, като по-този начин ще се подсигури безпроблемната навигация. Лазерната технология за комуникация ще повиши скоростта на предаване на данни в космоса до 100 пъти в сравнение с това, което е налично в употреба сега. Бързото предаване на съобщения е голям проблем когато става въпрос за пътешествия далеч от Земята.

Добивът и използването на шистов газ поражда доста резерви

Давещите се полярни мечки и научният консенсус за глобалното затопляне не могат да размекнат сърцата на политици и бизнесмени, вторачени в предизборните полове и счетоводните баланси. Прогнозираният недостиг на петрол в глобален мащаб, обаче, поне доскоро беше в състояние да им докара нервни тикове, а продължаващата политическата нестабилност в арабския свят несъмнено безпокои редица световни лидери.

Говори се, че има решение на проблема. Наричат го шистов газ. В Америка поддръжниците му заявяват, че това е „game changer” в стратегическата енергийна политика. Енергиен източник, толкова масово достъпен и евтин, че няма да има нужда от повече чуждестранен петрол, държавна помощ за диктатори и скъпи войни. В Европа Полша вече гарантира, че подкрепата за шистовия газ е сред приоритетите й по време на настоящия й ротационен мандат начело на ЕС. В същото време международните енергийни гиганти наблягат върху друг геополитически аспект - замяна на старите въглищни централи в САЩ и Европа с такива на газ, с цел намаляване на бъдещите климатични ангажименти на развитите страни.

В България шистовият газ също се разглежда като геополитически ресурс – в ръцете на управляващите ни той е обменен чип при преговорите с Русия и западни енергийни компании. Впрочем, шистовият газ е типичен случай за така наречения – NIMBY феномен (англ. „не в моя заден двор”), който играе основна роля в създаването и сплотяването на местни зелени движения. Позицията на едно такова движение в България – партия “Зелените” не изненада никого.

В този дебат преобладават крайните позиции. Те са породени от редица твърдения, които други пък наричат митове. С идеята да разберем защо едните виждат шистовия газ като отлично решение, а други като смъртна заплаха, обръщаме внимание тъкмо на тези схващания за шистовия газ. Правим го в контекста на геологията и вече споменатата геополитиката.

Геология

1. Шистовият газ НЕ замърсява подземните води.

Според изпълнителните директори на американските енергийни компании „не бил доказан нито един” случай на замърсяване на подпочвена вода, включително в случаите когато са водени съдебни дела стигнали до обезщетение от страна на компаниите в замяна на гарантираното мълчание на ищците. Журналистическо разследване на вестник Ню Йорк Таймс, обаче, разобличи твърденията като неверни - първият доказан случай на замърсяване е още от 1987 г.

2. Шистовият газ намалява въглеродните емисии.

Природният газ намалява въглеродният отпечатък по два начина – когато бива оползотворен вместо да се изгори от кладенците на петролните полета и когато заменя по-мръсни източници като въглищата и мазута като гориво. Въпреки това изследване на учени от университета в Карнеги Мелън показва, че въглеродният отпечатък на шистовия газ добит в САЩ е близък с този на втечнения газ, транспортиран с танкери от арабския полуостров. Друго широко цитирано изследване открива, че неконтролираното отделяне на метан при добива на шистов газ води до 30% по-големи емисии от този мощен парников газ и практически приравнява краткосрочния въглероден отпечатък на шистовия газ с този на въглищата.

Геополитика

1. Шистовият газ премахва енергийната зависимост от чужди държави.

Шистовият газ се намира почти навсякъде, или поне така твърди газовото лоби. Ако се вгледаме по-внимателно и в лобито и в твърдението, обаче, може да се стигне до малко по-различно заключение. Както знаем от други случаи, свързани с трансфер на технологии (например производството на ГМО в Индия и медикаментите срещу HIV вируса в Африка) технологичният монопол може да е не по-малък проблем от монопола на ресурсите.

2. Шистовият газ помага на прехода към устойчиви икономики.

Не друг, а Google в емблематичното си проучване за чиста енергия показа, че икономиката базирана на възобновяеми енергийни източници е съвсем постижима реалност. Изследването показва също така, че евтиният природен газ (основно от шистови източници) успява да намали общите въглеродни емисии в краткосрочен план като заменя въглищата, но има и дългосрочна отрицателна роля като забавя инвестициите и иновациите във ВЕИ. Според изследването прекаленото разчитане на евтиния природен газ ще намали инсталираните мощности на ВЕИ с до 40% спрямо 2030 г. с негативни икономически последствия за последващия период, когато ВЕИ биха били по-конкурентни от изкопаемите горива. В малка държава със скромни средства за инвестиции като България то би било дори по осезателно.

Докато компании, правителства, организации и граждани по света се борят един с друг, може би не е лоша идея да се продължи търсенето за реални и дългосрочни алтернативи. Трябва да го направим, ако наистина възприемаме устойчивото развитие като крайна цел.

Вече колко време Ивон бяга. Отскубна се на път от фермата в една германска държава към център за анихилиране в друга германска държава. И никой не би имал нищо против, ако Ивон с появяването си на федералната магистрала за малко не предизвика грандиозна катастрофа. Тогава започнаха да я търсят. Един вестник предложи 10 000 евро на този, който залови Ивон. Дори искаха да я премахнат. Но специалните дружества за защита на Ивони рязко и неотстъпно се възпротивиха. Предложиха още повече евра за привилегията да настанят Ивон в някой от своите добре уредени центрове за Ивони. Дори наеха специален екстрасенс, който твърди, че бил в непрекъсната телепатична връзка с Ивон. Специалистът каза, че Ивон вече е убедена, че е обичана. Още не се предавала, защото била потисната от спомените за предишния си лишен от любов живот. Толкова за Ивон, Ивон има щастието да бъде крава в Германия. А хората (тук в Девин, България) вече трети месец протестират, че държавата не им позволява да имат болница!...

Колкото и да е неприятно, на всекиго се случва да преживее разочарование и несподеленост поне веднъж в живота си. Това не се отнася единствено до сферата на интимните преживявания, а обхваща и приятелите или познатите, на които много искаме да се харесаме или с които искаме да установим близки отношения. Но понякога не се получава. Неизбежно при случаите на несподеленост следва преживяване на болка и разочарование. Има ли рецепта за по-бързото преодоляване? На първо място да започнем с процеса на протичане на реакцията. След настъпилото разочарование изникват куп въпроси и търсене на причините - къде сбърках, защо се случва на мен. Следва и неизбежният самоанализ, ровене и преосмисляне на всеки детайл. Обяснение обаче няма как да се намери по този начин. Когато става въпрос за взаимоотношения с друг човек, се получава сблъсък на два свята, на два различни модела на възприемане на действителността и светоусещане. На две различни линии на даване и получаване, на търсене на може би...

Авторът посвещава текста си на доц. Георги Байчев – с възторг Сигурно това ще е първата статия, която защитава едно съсловие. При това от човек, който е писал един-единствен път за личен лекар патоанатом. Защото патоанатомът не изписва лекарства, което ти дава възможност да си похарчиш парите за друго. Реже без пари и те зашива после без пари. Винаги диагнозите на патоанатома са точни и най-важното – безпогрешни. Защото грешка има само тогава, когато настъпят след това непоправими обстоятелства. В случая грешката може да доведе само до оживяване на трупа и това да е непоправимо обстоятелство за всички, които са дошли вкупом да поскърбят за него. Така патоанатомът ще им създаде друг вид дискомфорт и ще трябва да ляга на мястото на мъртвия. Но такива случаи поне в нашата медицинска практика няма. Обикновено след намесата на патоанатома никой не оживява освен нашата дребна човешка злоба. Българинът има особено отношение към лекарите. Защото няма отношение към смъртта. Все още...

Проф. Николай Василев е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” от 1974 г., доктор на философските науки (1988), професор по философия и антропология (1990). Носител на почетния знак на Университета със синя лента и Ботевска награда за активна гражданска позиция и постижения в областта на антропологията и философията. Възникването на човека е основното проблемно направление в теоретичните му изследвания. Възникването на демокрацията е основният ангажимент в практическата му дейност като дисидент и създател на неформални сдружения, партиен лидер, депутат, вицепремиер и министър на образованието и науката в годините преди и след 10 ноември 1989 г. Автор е на 42 монографични изследвания и книги. - Проф.Василев, преди дни обявихте, че ще се кандидатирате за държавен глава, какъв президент ще сте вие – социален, реформатор или друг? - Като имам предвид условния характер и заблуждаващите нюанси на всички подобни етикети, надявам се да бъда национален президент....

Колкото и да е неприятно, на всекиго се случва да преживее разочарование и несподеленост поне веднъж в живота си. Това не се отнася единствено до сферата на интимните преживявания, а обхваща и приятелите или познатите, на които много искаме да се харесаме или с които искаме да установим близки отношения. Но понякога не се получава. Неизбежно при случаите на несподеленост следва преживяване на болка и разочарование. Има ли рецепта за по-бързото преодоляване? На първо място да започнем с процеса на протичане на реакцията. След настъпилото разочарование изникват куп въпроси и търсене на причините - къде сбърках, защо се случва на мен. Следва и неизбежният самоанализ, ровене и преосмисляне на всеки детайл. Обяснение обаче няма как да се намери по този начин. Когато става въпрос за взаимоотношения с друг човек, се получава сблъсък на два свята, на два различни модела на възприемане на действителността и светоусещане. На две различни линии на даване и получаване, на търсене на може би...

Критикуван и аплодиран за теориите си, Малкълм Гладуел без съмнение успя да насочи прожекторите към себе си през последното десетилетие. Първите му два бестселъра „Повратна точка“ и „Проблясък“ го запратиха директно в стотицата на Time за най-влиятелните личности през 2005, а „Изключителните“ остави следа в историята със своята теория 10 000 часа.

С какво обаче колумнистът на New Yorker заслужи успеха си? От Business Insider сентезираха 13 невероятни концепции, скрити зад страниците на трите книги, за да опитат да дадат отговор на този въпрос.

„Повратна точка“:
1. Законът на малцинството - За да превърнеш една идея в епидемична, трябва да изследваш малките, но съществени промени в мисленето на масите, както и тези, които успяват да им ги внедрят.
2. Свързващото звено - Хората с необикновена харизма обикновено са изключително социални, самоуверени, активни и кипящ от ентусиазъм. Те предизвикват любопитство със свойствения си характер, който им позволява да се докосват до много и различни светове.
3. Компетентните - Те са енциклопедия на актуалното познание, която изригва като вулкан, докато останалите с готовност се оставят да бъдат залети от информационната лава.
4. „На краставичар краставици...“ - Тези продавачи са толкова убедителни, защото притежават обаяние, ангажирани са с работата си и умеят да говорят добре пред определена публика.
5. Факторът "Прилепчивост" - Защо от някои идеи просто не можем да се отлепим? Има специфични начини за поднасяне на посланието така, че да разпери пипала до най-много хора.
6. Контекстът - Заобикалящата среда насочва човек плавно, но с голяма сила.

„Проблясък“:
1. Спонтанните решения - Имаме способността да претегляме везните дори когато поставяме малко опит върху тях. В преинаситения ни с информация свят идеята е съществена, а спонтанните решения са понякога дори по-добри от внимателно обмислените.
2. Твърде много информация – по-лошо от твърде малко - Когато човек сам трябва да изсмуква есенцията, концентрацията и шансът за успех са под въпрос. Често имаме склонността да отсяваме информацията, която подкрепя вече създаденото ни мнение.
3. Първото впечатление - Тъй като първото впечатление се основава на преживяването и средата, то може да се промени заедно със заобикалящите фактори.
4. Четене на мисли - Гладуел предлага система за разкодиране на мимиките и жестовете – несъзнателните сигнали, които издават мислите на събеседника.

„Изключителните“:
1. Талантът е едно, късметът – друго - „Най-голямото недоразумение за успеха е, че го постигаме единствено заради уменията, амбициите, енергията и здравата работа.“ Според Гладуел по-успешни са родените през първите четири месеца на годината, защото са се развили повече от връстниците си.
2. Правилото за 10 000 часа - Една от най-цитираните концепции на автора, според която чисто и просто, за да станеш най-добрият в дадена област, трябва да й посветиш 10 000 часа.
3. Интелектът не стига - Ако сте гений, израснал в потискаща среда и семейство, което не го подкрепя, шансът да блеснете като следващия Айнщайн е много малко вероятен.

 

 

 

 

Като чуя "банка" и ме изпълват едни топли пулсиращи чувства, от които ми иде да викам и троша каквото ми е пред очите. Какво ми се случи в наскоро с три от представителите на българските банки.

Започвам с Уникредит (#$#&^&%&). Чакам добри хора да ми преведат едни пари и съм дал сметката ми, която имам в уникредит. Ден-два-седмица минава, гледам банкирането - няма никой. Стои си баланса на сметката на нула. Викам си, тия какво се мотаят, мамицата им, обаче си чакам. Обаждат ми се хората дето ще плащат и ми викат, какво става бре, ние ти пускаме парите, банката ги връща. Ъ? Как ще ги връща бе? Отивам веднага в близкия офис на Уникредит да видя какво става, питам, разпитвам и от там ми заявяват, че такава сметка като моята дето съм си я ползвал, имам си я записана, виждам си я в банкирането - НЯМА! Как да няма бе, дейба вашта мама, дейба!? Ами няма, то сигурно няколко месеца не е имало наличност и ние сме я закрили. Ай, честито ми да ми бяхте казали да ви го тура.

Втора случка. Трябва да внеса пари в сметка в Райфайзен. Обикалям целия център да търся клон на тази чудна банка, накрая намирам един, влизам пиша бележки и заставам касата. Подавам бележката (на която ми искат имена на вносителя, егн-та и подобни дивотии), работничката зад касата иска да и дам личната ми карта. Викам - няма да ти я дам, ето виж, че това дето пише като име и егн са моите (показвам картата на стъклото), обаче тя се разправя с мен, че нямало как да знае дали картата ми е фалшива и некви подобни идиотщини. Карах се малко и накрая ми писна и дадох да ми вземе картата, за да я гледа с едно пластмасово квадратче. Оказа се истинска (изненада!). Та давам бележката, давам парите и чакам да си взема разписката и да си ходя, когато чувам "Ама вие нямате пълномощно за внасяне". Ъ? Естествено, че нямам, за пръв път чувам за подобна глупост. "Нямам, и какво значи това". "Ами има такса от 0.02% от сумата, която внасяте ако нямате такова пълномощно". Тук вече ми причерня пред очите (не мога да внеса пари на майката ми в сметката), препсувах ги, поисках си парите и вносната бележка и си излязох. Внесох парите в Пощенска банка без никой да ми прави проблеми.

Аз хубаво ги внесох, ама трябва все пак да стигнат до Райфайзен. Влизам си в банкирането в Пощенска нареждам си плащането, подписвам изпращам, всичко изглежда наред и отидох да си върша друга работа. Вечерта към девет си отварям пощата и какво да видя, писмо от пощенска в която любезна кака ми пише, че съм наредил превод от еди-къде си, до еди къде си, обаче за да мине трябва да се обадя на техния телефон, да го потвърдя. Звъня на телефона, тъп IVR ме посреща, клик, клик, амииии то интернет банкирането работи от 08:00 до 18:00 (честито!). Превода не мина. На следващият ден (днес), се свързах с "интернет банкирането" по телефона и ми казаха, че понеже не могли да се свържат с телефоните, които са дадени, а компютъра "отбелязал" плащането като спряно, затова и плащането не било минало. Е, в крайна сметка потвърдих и плащането замина. Бахти и интернет банкирането. Понеже телефонът за контакти е офисен, ако ме нямаше в София, щях да видя превод през крив макарон. Отгоре на това тези от Пощенска звънят със скрити номера и централата директно ги реже, та трябваше да я пренастроивам.

Та така последните няколко седмици за най-дребното нещо, което една банка трябва да върши като услуга всячески се опитваха (и успяваха) да ми скъсат нервите. Обичам банки.

Общите световни приходи от продажба на сървъри са се увеличили с 18% през последното тримесечие и сумата им е достигнала $13,2 млрд. Броят доставени единици през тримесечието е 2,1 млн. Това посочват данните на IDC, обявени вчера (вторник, 23 август). Цифрите са по-добри от очакваните, твърди аналитичната компания. IBM Световните приходи от продажба на сървъри на IBM са се увеличили с 24,5% през второто тримесечие, което поставя компанията начело в класацията по този показател непосредствено пред HP. Сумата на общите приходи от продажби на сървъри на IBM възлиза на $4 млрд. за последното тримесечие. Делът на компанията на този пазар се е увеличил до 30,5% за същия период. Hewlett Packard Продажбите на HP са се увеличили с 9,3% до $3,9 млрд. Делът на компанията на сървърния пазар е 29,8%. Двигатели на растежа Скорошното Unix надграждане от страна HP, IBM и Oracle е подпомогнало резултатите, както и новите mainframe-и на IBM. Другият фактор, повлиял на ръста е, че компаниите, които по време на кризата са преустановили покупките на оборудване, сега ги възобновяват. Прогноза Втората половина на годината обаче не се очаква да бъде толкова добра, защото началната фаза на циклите на обновяване ще бъде току що приключила за много компании.

Във вторник Microsoft съобщи, че ще работи в партньорство с китайски разработчик на операционна система. Сътрудничеството е за създаване на продукти за изчисления в „облака” за китайския пазар – действие, което би могло да помогне на гиганта от Редмънд да продава на местни правителствени агенции. China Standard Software – китайският партньор на Майкрософт, е разработил Линукс операционна система съвместно с китайския Национален университет по технологии за отбраната (National University of Defense Technology). Операционната система се казва „NeoKylin" и е одобрена от голям брой правителствени агенции и министерства. NeoKylin е предназначена за използване от правителствени офиси и в отбраната, енергетика и др. сектори на китайската икономика. Главната цел, преследвана със създаването на тази операционна система, е намаляване зависимостта от чуждестранни продукти и доставчици. Партньорството включва две компании, изграждащи продукти, базирани на архитектурата Hyper-V Open Cloud на Майкрософт. Продуктите ще работят с операционната система NeoKylin Linux Server на China Standard Software. Съгласно споразумението между двете компании, съвместно ще бъдат разработвани и продавани частни и публични продукти за изчисления в „облака”. Microsoft и China Standard ще спонсорират съвместно виртуална технологична лаборатория в Пекин, насочена към превръщане на NeoKylin в оперативно съвместима с архитектурата Hyper-V Cloud на Microsoft. Доставчици и анализатори очакват китайският пазар на изчисления в „облака” да расте бързо. Проучване на изследователската фирма Gartner открива, че 55% от китайските респонденти биха изразходвали за на изчисления в „облака” повече от 10% техния общ ИТ бюджет. Същият показател за Европа и САЩ е съответно 42% и 49%.

Ученичка, 16-годишна, батковци, да се разберем като мъже, тунингована лада, опел на старо, отнякъде пистолет. Приличат на тагове за класически местен уестърн. Толкова местен, че можеш да го мажеш като лютеница на филия, да го пиеш 60-градусов направо от казана без разредител и да го слушаш на тонколони-монколони. А той няма да звучи обречено и нежно като Where The Wild Roses Grow на Nick Cave & Kylie Minogue. Те са от друг филм, докато този се казва Мрете, пичове, за пичка. Сега се е паднало да се мре, така се е паднало, направо щеше да е ненормално друго да се падне в ценностния турбо хаос. Също както е нормално липсите в главата да съвпадат с излишъци в кура. А можеше да е поне малко по-красиво. Можеше, пичове, да бъдете влюбени в една и съща дама, вместо да делите непълнолетна пичка. Можеше да бъдете консервативни романтици и да си уговорите дуел. На него можеше да пристигнете на коне, а не на стари ламарини с нови конски сили. Единият от вас можеше пак да се гръмне в...

Image “Nope” by Tom Edwards on Flickr
Сигурно вече сте чули или чели за будещите недоумение идеи на Дейвид Камерън да забрани достъпа до Facebook на UK поданиците с проблемно и асоциално поведение.

Защо будещи недоумение ли?

Ами нека поразсъждаваме малко:

Първо, една такава забрана би съставлявала много сериозна и несъразмерна намеса в личния живот и правото на свободно изразяване на засегнатите, и второ, тя би ги и подтикнала да търсят алтернативи на най-популярната социална мрежа.

Това, което ме учудва в предложението на британския премиер не е потенциалното нарушаване на човешки права.

На нарушаването може да се противодейства доста успешно и е много, ама наистина много вероятно то да завърши с пълно фиаско за британското правителство.

По-скоро се учудвам защо правителството на симпатичния Дейвид Камерън би се отказало доброволно от удобната възможност да контролира тези, срещу които твърди че се бори?

Известно е, че Facebook сътрудничи на правоохранителлните органи, като същото важи и за Google, както и в частност за новata му социална придобивка Google +.

Какво обаче би станало, ако и без това проблемните елементи се насочат към по-трудно контролируемите и съответно по-подозрителните алтернативи?

Дали това е планът на симпатичния млад консерватор?

Едва ли -  звучи като истинско conspiracy.

По-скоро ще да е некой не дотам обмислен политически сватбарски изстрел, чието осъществяване само би задълбочило проблема, вместо да го реши.

Май ще взема да блогна по темата и на английски, пък белким ме  чули на Даунинг стрийт.

Related posts:

1. Без Пенчо Питанката на Facebook

На днешния ден преди десет години корпорацията Microsoft започна доставките на първите копия на операционната система Windows XP за бизнес потребители, а в търговската мрежа тя се появи на 21 октомври 2001 година. За последните десет години тази ОС стана най-популярната платформа в историята и въпреки факта, че в каталога на компанията отдавна вече съществуват по-новите Vista и Windows 7, тя и досега си остава най-разпространената операционна система за настолни компютри в света. За разлика от предишната платформа Windows 2000, която се доставяше както в сървърен, така и в клиентски вариант, Windows XP е изцяло клиентски ориентирана система. Сървърният й аналог е Windows Server 2003. И макар че Windows Server 2003 е базирана на същия код като Windows XP и почти изцяло е наследила нейния интерфейс в потребителската си част, Windows Server 2003 все пак използва по-нова и преработена версия на ядрото NT 5.2; появилата се по-късно Windows XP Professional x64 Edition има същото ядро като Windows Server 2003 и получава същите актуализации на защитата, така че може да се каже, че те са били развивани паралелно. Въпреки някои предимства в сравнение с Windows Vista и дори с Windows 7 по отношение бързината на работа, заради което е и толкова ценена от потребителите, Windows XP (SP1, SP2, SP3) има един характерен недостатък. При инсталирането й на потребителя се предлага да създаде акаунт с администраторски права и да работи под него, поради което тази операционна система е уязвима за заразяване с вируси и друг зловреден код. На 14 април 2009 година Microsoft прекрати безплатната поддръжка на операционната система Windows XP, което означава, че сега потребителите на Windows XP не могат да се обръщат към Microsoft за безплатна техническа поддръжка в случай на инциденти, за промяна на дизайна и в други ситуации. В момента те могат да използват услугите на разширената поддръжка на корпорацията, тоест всяко обръщане към съпорта вече се заплаща. Разширената поддръжка ще се осъществява до 8 април 2014 година. В края на май 2011 Windows XP все още бе най-широко използваната операционна система в света с пазарен дял, равен на 40,7%. Максимумът на тази стойност е 76,1% и е бил достигнат през януари 2007 година.

В понеделник Google закърпи единадесет уязвимости в интернет браузъра си Chrome, вкл. един от рядко срещаните бъгове, които компанията определя като критични. Google „кърпи” браузъра си за втори път този месец. Един от единадесетте бъга е определен като критичен – най-високата степен на опасност, според класацията на компанията. Девет са класирани като „high”, а друг като „medium”. Критичната слабост е шестата по ред, която Google е закърпил през настоящата година. Критичният бъг се отнася до код, който добавя специални ефекти, като напр. текстура към триизмерни форми. Компанията е възнаградила откривателя на „дупката” – Майкъл Брайтуайт (Michael Braithwaite), софтуерен инженер в Turbulenz Limited – разработчик на платформи за онлайн игри, от Обединеното кралство. Бъгът, открит от Брайтуайт, засяга само Windows версията на Chrome. Четири от слабостите са бири от типа „use-after-free” – вид пролука в управлението на паметта, която позволява инжектиране на зловреден код. Google, както обикновено, заключи базата данни за проследяване на бъгове в Chrome, за да предотврати възможно използване на тези бъгове. Google е платил награди общо в размер на $8837 на седем изследователи, които са открили осем от слабостите. Брайтуайт е получил $1337 от тази сума. $2500 са били предоставени на редовния откривател на бъгове Сергей Глазунов, открил две от слабостите, класирани като „high”.

Накъде отива тая страна, след като дори и журналистите не могат да разберат случващото се около тях? Ето, миналата седмица се появи следното заглавие: „ГЕРБ не ще дарения за изборите”. Ще го прочетеш и ще си речеш: „Браво! Колко благородно, колко скромно и най-вече колко предизборно звучи това от устата на управляващата партия! Не сбъркахме, че я избрахме на времето, дайте да я изберем пак!”. И наистина, съвсем правилно е партиите да не получават дарения за избори, защото в политиката няма дарения, които се даряват даром. За парите, получени по време на избори, партиите се отплащат с власт след изборите. Финансираш например кампанията за местни избори някъде в провинцията, срещу което получаваш на концесия няколко линии от градския транспорт в София. Не, това е некрасиво и браво на ГЕРБ, задето му слагат край, макар че концесиите за линии от столичния градски транспорт ги раздаваха именно те след предишните местни избори (тогава изгоря Велизар Стоилов, помните ли?).

Само че има една фактологична подробност, която прави вестникарски заглавия като „ГЕРБ не ще дарения за изборите”, меко казано, некоректни. ГЕРБ никъде не е казал, че не ще дарения. Има предложение от Националния предизборен щаб на ПП ГЕРБ да се приеме решение, според което да не се приемат дарения и то не да не се приемат въобще, а да не се приемат само от 24 септември до 30 октомври 2011 година. Това никак, ама никак не значи „ГЕРБ не ще дарения за изборите”. Наистина новината звучи красиво, особено на сайта на ГЕРБ, където впрочем заглавието е почти същото – „ГЕРБ отказва дарения по време на кампанията”, макар че в текста се казва друго. Избирателите ще кажат браво, без да се интересуват дали това предложение изобщо ще се превърне в решение и дали, ако се превърне в решение, ГЕРБ няма да приема дарения преди 24 септември и след 30 октомври.

Заедно с горния въпрос избирателите пропускат да си зададат и един друг: защо ГЕРБ не се отказа да получава дарения на предишните парламентарни избори? Тогава по-морално ли беше да се получават дарения? Не изпадаха ли тогава партиите в зависимости от дарителите си? Ако сега получаването на дарения пречи на кампанията да бъде „прозрачна и открита”, както се казва в предложението на предизборния щаб, през 2009 не й ли пречеше да е такава и ако й е пречело и предизборната кампания на ГЕРБ не е била „прозрачна и открита” според критериите на самата партия, то каква е била тогава? С каква кампания и с какви пари дойде ГЕРБ на власт през 2009?

Да, настояваме да получаваме отговори, но мразим да си задаваме въпроси. Ако обичахме, щяхме да се запитаме защо управляващата партия прави благородния жест да се откаже от дарения чак на втората година от управлението си. И то само в рамките на един месец. Щяхме да знаем, че една управляваща партия има толкова възможности за финансиране, че спокойно може да се откаже от дарения. Ето например най-простото – държавната субсидия. През 2010 с медийни циркове и шум ГЕРБ намали субсидията за партиите и с този акт остана в историята и в сърцето на народа. През 2011 година обаче тихомълком увеличи отново субсидията, с което спечели едни допълнителни 4 милиона ей така, от въздуха. С тях сумата, който ГЕРБ през 2011 ще получи от бюджета съгласно гласувания от мнозинството Закон за политическите партии е около 22 милиона лева. Не знам дали в тази сметка влиза и субсидията, която се влива в партийната каса от отлюспилите се от другаде и присъединили се към ГЕРБ „независими” депутати. Дарения ли? Дай ми ти на мене министерство на финансите, пък не ти ща даренията!

Да не говорим за контрабанда, обществени поръчки и други средства за финансиране, които би могла да има една партия на власт, защото ще ни обвинят в разпространение на недоказани твърдения. И без тях, струва ми се, една управляваща партия ще успее да си спретне прилична предизборна кампания. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Amazon Web Services (AWS) пусна бета версия на ElastiCache, създаден да подпомогне организациите в ускоряването на техните Web приложения, съобщи компанията в понеделник (22 август). Услугата подобрява представянето на Web приложенията, предоставяйки им възможност да получават информация от „бърза, управляема, вътрепаметна система за кеширане, вместо да разччитат изцяло на по-бавните дисково базирани бази данни”, съобщава Amazon. Предимствата на ElastiCache са същите, както и на други, базирани в „облака” услуги. Потребителите не е необходимо да се безпокоят за осигуряване с инфраструктура, или за инсталиране и поддържане на софтуер за кеширане. Услугата може да подобри латентността (latency) и изходящия поток (throughput) на социални мрежи и сайтове за игри и медия споделяне, според Amazon. ElastiCache е базирана на Memcached – проект с отворен код, използван от сайтове като Wikipedia, Flickr, Twitter и Youtube. Услугата позволява на потребителите да създават т.н. Cache Clusters, всеки от които обхваща един или повече Cache Nodes по отношение на минути. Всеки Cache Node е с фиксиран обем мрежово-прикачен (network-attached) RAM, от 1,3GB до 68GB. Amazon позволява на потребителите да задействат до максимум 20 Cache Nodes. Организациите, които желаят повече, могат да попълнят формуляр за целта. Цената на ElastiCache е между $0,095 и $2,24 на час. Цената е базирана на размера на използваните Cache Nodes. Услугата, която е в бета, все още е налична само в някои от източните щати, но в близките месеци географското й покритие ще бъде разширено.

раят е винаги настояще, което не си очаквал само ако ме бе обичала поне мъничко, поне на шега, просто от съчувствие към любопитството и стеснението ми ... една тънка книжка с класическата история на едно момче на дванайсет и неговите първи сексуални стремления. на прът поглед ми напомни за Лолита на Набоков. ...

Всеки, на когото му се е налагало да преглежда CV-та, в един момент започва да разпознава тези, написани просто така и онези, чийто автор наистина се е постарал. Е, попаднах на нещо, което сякаш крещи “Направено с желание” – един добър пример за това как малко повече усилия и креативна идея могат да донесат много ползи. Това правило важи както за корпоративния бранд, така и за личната ви марка. Честно казано, малко завиждам, че не съм приложила този подход все още – наистина, говорим за този тип автореклама, който влиза в категорията ми “идеи за крадене”.

Накратко: Матю Епстийн е млад онлайн експерт с близо пет години опит, чиято мечта е да работи в Google. За да се оразличи от всички останали, той се въоръжава с един изкуствен мустак и цялото си творческо вдъхновение и… създава уебсайт. Страницата с недвусмисленото име Google, please hire me, служи като мотивационно писмо и резюме на Матю. Видеото е изключително забавно, но CV-то и препоръките са сериозни и точно по темата. Така комбинацията от двете служи в полза на автора. За да се посмеете:

Резултатите

Като вещ маркетолог Матю дава точна оценка на резултатите от кампанията си. А те са доста добри спрямо началната инвестиция. Само за 8 дни след пускането на сайта Матю има:

• 300 000 уникални посещения, 640 000 импресии, като 36% от трафика е директен – следователно, той е постигнал силна познаваемост на марката.
• 20 000% ръст на трафика към личния му сайт, 2 500 нови последователи в Twitter и 400 покани LinkedIn
• 330 000 гледания в YouTube (които към днешна дата са 420 000), 14 000 харесвания във Facebook, 4 000 туита и 3 600 +1-та
• отразяване в принт, онлайн и телевизионни предавания по цял свят (САЩ, Бразилия, Германия, например)
• и най-важното: над 80 възможности за работа от компании във Fortune 1000, 500 и 100, сред които Microsoft, Amazon и Google

Съветите на Матю

Още по темата:

1. Как Google да ти уреди интервю за работа
2. Много накуп
3. Много баби…

Продукти за 4 порции:
1 прясна зелка
4 рачешки рулца
1 малка консерва риба Тон
1ч.ч. майонеза
2с.л. кисело мляко
2с.л. сладка царевица
1с.л. заквасена сметана
1с.л. зехтин
щипка сол
няколко стръка пресен магданоз
няколко стръка пресен копър

Приготвяне:
Зелката се измива, почиства и реже на дребно. Слага се в купа. Рачешките рулца се режат на кръгове. Рибата Тон се надребнява. Морските продукти се добавят към зелето. Поръсва се щипка сол и надребнени зелен магданоз и копър. Майонезата, киселото мляко, сметаната и зехтина се разбиват до получаване на хомогенна смес. С получения сос се обърква салатата. Накрая се добавят зрънцата царевица. Обърква се допълнително. Слага се в хладилник за час. Поднася се в коктейлни купички на столчета.

Цветя

Не можах, да не се стърпя и ние да си направим  картинки с отпечатъци от гумичка на молив. Наскоро видях в ALMOST UNSCHOOLERS подобна публикация и много ми хареса.

ЗА МАЛКИ ДЕЦА: Направихме по-лесният вариант  на оцветяването с отпечатъци. Използвахме разпечатки на картинки, няколко молива с гумички и темперни боички.

Птица – тукан

Пеперуда

Небе

ЗА ГОЛЕМИ ДЕЦА: По-трудният е когато децата се стремят да получат цвят, поставяйки точки от различни основни цветове едни до други. Гледани от разстояние, точките чисти цветове трудно се отличават една от друга, при което се смесват оптически и се получават нови цветове. В изкуството този вид техника се нарича поанктализъм. Ако искате да го направите и вие така, вижте как се смесват цветовете, на картинката отдолу.

ИНТЕРЕСНО! Телевизорите и компютрите, използват милиони малки точки на основните червено, синьо и зелено, за да пресъздадат различни цветове. Това си е  вид поантилизъм.

Картини, подходящи за оцветяване с този вид техника:

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте още:

Основателите на Twitter – Биз Стоун и Еван Уилямс обявиха техния първи проект след напускането на Twitter – Lift, ново приложение създадено за да отключи човешкия потенциал. Проекта е под владението на Obvious Corporation, създадена от Уилямс през средата на 2000-а година за подкрепа на неговите различни проекти. „Нашата цел е в три направления: създавай, партнирай и инвестирай“, заяви Стоун. Техния първи проект е с партньорството на Тони Стъбълбин (CrowdVine, Odeo) и Джон Кросби (Path, Songbird). Техният нов стартъп е Lift - „интересно ново приложение за отключване на човешкия потенциал чрез позитивно подкрепяне.“ „Какво е Lift ? Ние сме заинтересувани в начина как технологиите могат да отключат човешкия потенциал, особено чрез използването на позитивно подкрепяне. Само това можем да кажем за сега.“ Стъбълбин и Кросби са основните играчи в новия проект, докато Obvious ще помага с дизайна, стратегията, финансирането и наемането на служители. В замяна Obvious ще притежава дял от Lift. Obvious и Lift не са пуснали повече детайли относно новото приложение, което е в Алфа стадий, но очакванията са големи особено с цял отбор супер звезди. Единствено може да се запишете за ранна покана, когато приложението напредне в разработването му. Адреса на новото приложение е urlhttp://lift.do//url

Аржентинския писател Хорхе Луис Борхес – ето за кого ще си припомнят на 24 август 300 милиона потребители на Google, които използват всекидневно търсачката. Това е изборът за специално лого - Doodle, за днес, тъй като именно на този ден се навършват 112 години от рождението на писателя.

Хорхе Борхес умира от рак на черния дроб на 14 юни 1986, оставяйки в наследство сборниците с разкази „Измислици”, „Алефът” и „Творецът”, както и множество критични, поетични и публицистични текстове.

Считан за един от основателите на авангардната испанска поезия, получил световно признание през 1960 година и вдъхновил множество от аржентинските и световните писатели, Борхес умира 40 дни преди навършването на 87-годишнината си. 3 години по-рано, на 27 март 1983 националният ежедневник “Нацията” публикува разказа му “25 август 1983”, в който той описва замисляното от него самоубийство, което трябва да се състои на тази дата. По-късно, на въпроса защо не го е направил, той отвръща: “От страх”.

Рецензия на "Измислици" можете да видите в блога Книголандия.

Photobucket имат интересно мобилно приложение, което позволява на потребителите автоматично да качват снимките направени от телефона на сайта на компанията. Това е нещо, което Корей Хийс едва ли ще забрави скоро след като се е снимал сам. След това полицията е успяла да идентифицира крадеца на смартфона. След като телефона е бил откраднат, не след дълго се е появила снимка на човек с козя брадичка и обеци на акаунта на пострадалата във Photobucket. „Никога не съм правила тази снимка. Това е човекът, който е откраднал телефона ми“ е казала на полицията потърпевшата. Веднага е станала ясно, че това е крадеца. След това полицията е разпространила снимката по телевизията и до един час хората са започнали да се обаждат с информация, че това е бил Корей Хийс, на 26, от Салина. Той е бил арестуван за грабеж и е повдигнато обвинение срещу него. Photobucket придобиха мобилната функция Auto Uploader, която е помогнала за идентифицирането на Хийс, през декември 2009-а година, когато се сляха с Ontela. Това е първия път, когато функцията е била ползвана за разкриване на престъпление.

Днес ще започнем един северен пътепис. Росица ще ни води до Дания, а вие се подгответе за нещо красиво и интересно. Приятно четене:

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг

част първа

Копенхаген, Дания

Дълго мислене и премисляне как да преборим високите датски цени и да пътуваме и разглеждаме максимално. Най-добро решение виждаме във възможностите, които предлага 72-часовата cOPENhagen карта. Струва около 60 евро към м. май 2011 г. Купува се на летището или в информационния център срещу гарата на Копенхаген. Май може и по интернет, но после пак трябва да се „заверява”, т.е. да се активира на някое от посочените места. Картата решава въпроса с градския транспорт в столицата, включително круиза по каналите, както и пътуването от и до летището; обслужва всякакъв вид пътуване из голяма част от острова Зеландия, произнасян като Шиленд (за всички неточни транскрипции на градове, хора и обекти предварително се извинявам), включително частните влакчета; обезпечава посещение на 65 музеи както в Копенхаген, така и в Елсинор (Helsingør), Розкилде (Roskilde), Хилерьод (Hillerød), Кьоге (Køge) и др. Осигурява намаление за много други неща, в това число за ферибота Дания-Швеция по линията Елсинор-Хелзингборг. Заедно с картата получавате подробен план и книжка-гид за всички включени обекти. Града Helsingør тук ще обозначавам като Елсинор, а не като Хелзингьор, заради популярността на името у нас, дошло чрез преводите на Шекспировата творба.  

Копенхаген

Сигурните точки в нашето пътуване са Копенхаген, Елсинор и след 72 часа – Нюборг на съседния остров Фюн. Подготвени сме за много скитане, но окончателната ни програма се нуждае от допълнително консултиране, което малко ще почака. Имаме един ден за разглеждане на столицата, вечерта ще  отпътуваме към световноизвестното заради Шекспир и Хамлетградче Елсинор. Там ще гостуваме на каучсърфист. На него разчитаме да посочи с пръст върху картата кое си струва и кое може да се пропусне без съжаление. На Централната гара в Копенхаген мятаме багажите и тръгваме. Колко тухла е изсипана в този град!!! Понеже в страната камъни няма, то някога за строежите ползвали дърво. Дървото често пламвало, та затова в някакъв средновековен момент се намесила тухлата. Само на няколко крачки от гарата е

прочутият парк от 1843 г. Тиволи

 – рай за децата заради атракционите и пожар за родителите заради скритите разходи за сладоледи, сандвичи и всякаквите увеселителни дивотии. Тиволи впрочем е рай и за възрастните, които обичат хубавите паркове, цветята, китайскте пагоди и арабския разкош, музиката, веселбата и шляенето в компанията на множество непознати. Натъкваме се на огромна тълпа от чакащи да влязат и чуваме парадни сигнали, идващи от детската гвардия на Тиволи, която всеки ден извършва своите ритуали преди да се отворят вратите на парка. Решаваме да оставим атракциите за по-късно, така или иначе ще се връщаме по същия път преди да отпътуваме. Картата ни важи тук, а ако трябва да се купува входен билет, той струва 10 евро. Поглед към входа на увеселителния парк: [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Тиволи"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Тиволи"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Детската гвардия на Тиволи"][/caption]

Скоро сме на площада пред общината. Че сме на площад – на площад сме, но че сме пред общината все още не знаем. Пък е и малко трудно да го узнаем – не разбираме и грам от езика. Както се оказва впоследствие, били сме в абсолютния център на града, кота нула, оттук тръгват основни булеварди в посоките юг, запад и север. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Ратушният площад"][/caption] Влизаме полу-плахо във внушителната сграда на

Общината

(без да знаем къде точно влизаме) с очакването да ни санционират за някакъв грях, защото този обект май не е включен в списъка на 65-те, които картата покрива. Само че никой не ни гони, любезен служител ни въвежда в централната зала, в която се извършвали брачни церемонии, приеми и прочие тържества. Именно той ни осведомява къде се намираме и ни приветства с добре дошли. Виждаме и други туристи да щракат с фотоапарати, успокояваме си и нападаме. Архитектът е съчетал много изкусно старинен датски  със северноиталиански стил, което прави обикалянето приятно и романтично.

В общината на Копенхаген

детайли

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Голямата зала на общината"][/caption] Времето лети и решаваме да се съсредоточим върху разходката с лодка по каналите на града. Така ще добием някаква обща представа за столицата, пък и ще се повозим, т.е. ще запазим сили за остатъка от деня. Тръгваме да търсим екзотичния някогашен моряшки квартал Нюхавн (или Нюхаун?), оттам можем да вземем лодка според гида. Без особени затруднения стигаме до Балтийско море, чиито студени води са докосвали краката ми в Латвия, Естония и Финландия. Подминаваме различни по стил и мащаб сгради, скоро спираме за бързо фото при

замъка-парламент Кристиансборг.

Пред кой замък сме спрели също разбираме впоследствие. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Сгради в центъра"][/caption]

Ето го първия канал!

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Традиционни къщи, каквито има навсякъде в Дания"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Мостът, водещ към замъка-парламент Кристиансборг"]

Никога не съм била почитател на книги с исторически елемент. Като цяло, историята не ми е сила, може би защото изпуснах основните познания по предмета в училище, а после не успях да ги наваксам. Поради тази причина, когато започнах да чета „У дома” на Бил Брайсън и установих, че в нея ще има много история, си казах, че да я довърша ще бъде трудно. Не само, че не беше, но и четох тази книга с такова удоволствие и интерес, че чак се учудих на себе си и най-вече на автора – защото е успял да поднесе историята толкова атрактивна и интригуваща, че да грабне и „най-незапаления по историята” читател.

Бил Брайсън решава да напише „У дома” след като се премества да живее в новозакупената си къща в Норфолк, Англия – някогашно притежание на енорийски свещеник – и започва да открива странно-интересни предмети и архитектурни решения, заслужаващи по-задълбочен интерес и проучване.

„Открих, за своя изненада, че каквото и да се случи по света – каквото и да е открито или създадено, или за което са се водили битки – в крайна сметка попада, по един или друг начин, в къщата ти. Войните, гладът, Индустриалната революция, Просвещението – всичко това е в твоите канапета, скринове, мушнато в гънките на пердетата ти, в пухената мекота на възглавниците ти, в боята на стените ти и водата в тръбите ти. Значи историята на домакинския живот не е просто история на легла, канапета и кухненски печки, както смътно си представях, че ще се окаже, а на скорбут, гуано, на Айфеловата кула, на дървеници и крадене на трупове, и на почти всичко останало, което някога се е случвало.”

Така Брайсън оправдава мотива си да напише книга, в която да разгледа всички помещения в една къща, както и основните предмети в тях, всеки от които e променил съществуването ни по някакъв незнаен досега начин. Постепенно, авторът превръща историята в игра, прескачайки през векове, земи, исторически личности и събития, за да обясни произхода и значението на даден предмет или материал, приеман от нас, хората на 21-ви век, като даденост, съществувала от вечни времена. Много от историите учудват, дори шокират и будят интереса на по-запознатите с далечното минало.

Защо солниците ни днес са пълни със сол и пипер, а не с други подправки? Защо вилиците имат 4 зъбци? Как се е появил обядът като основно хранене между закуската и вечерята? Дали заслугите за появата и употребата на електрическия ток и електрическата крушка са наистина само и единствено на Томас Едисън? Как са перяли и гладели хората преди 2-3 века? Как хлябът, чаят и кафето са навлезли в ежедневието ни? Кои са първите готварски книги, издадени някога? Кои са болестите, взимали най-много жертви през вековете? Кое действие е по-опасно – слизането или качването по стълби? Как и кога хората са започнали да носят траурно облекло? Това са само част от въпросите, които намират отговор в книгата на Брайсън. Не ви ли сърбят ръцете да прелистите страниците на книгата и да ги разберете? Сигурна съм, че да, защото изпитах същото чувство, четейки книгата. Както казах на познат, докато хвалех „У дома” и му препоръчвах да си я купи: „В нея има толкова интересни факти, че биха стигнали на човек да изпъква с особени и интересни знания до края на живота си”. И наистина е така – всяка страница повдига завесата и разкрива историята на нов факт, събитиe, изобретение, помещение, личност.

Когато достигнах края на книгата и разгледах библиографията на автора, „скромно” разположена на 16 страници със ситен шрифт, се замислих колко точно стотин книги е прочел Брайсън, за да напише неговата. Труден въпрос. Както е трудно и да си обясня как писателят поднася толкова много информация като една безкрайна, сладко разказана приказка. Но едно е ясно – Бил Брайсън ни предлага четиво, в което .

„Къщите не са убежища от историята. Те са убежища на историята.”

Това са думи на Бил Брайсън. Но само след като прочетете книгата ще разберете колко много истина се крие в тях.

 

Услугата Facebook Places, която е копие на Foursquare и която най-вероятно не сте ползвали, ще бъде премахната. Facebook ще премахне тази фукнция. Информацията за местоположението ще стане стандартна част от полето за актуализация на статуса ви в мобилното приложение, като разбира се ще може да избирате дали да споделите къде сте или не. Това прилича на мълчаливо признание от страна на Facebook, че Foursquare са победили в тази битка. Това което работеше за Foursquare не проработи за Facebook. Сега Facebook ще трябва да измисли свой начин за това как потребителите да споделят местоположението вместо да копират Foursquare. Между временно Foursquare не спира да изкарва нови функции като регистрирания по време на събития и списъци, което прави услугата все по-полезна от това просто да споделите с приятелите си къде се намирате в момента. Така, че рунд първи е за Foursquare. Ще видим какво ще се случи във втори.