Новата Джета 1.2 TSI си знае мястото – някъде под главата.

Репортаж на Нова тв показва схеми за купуване на гласове в Пверник, Дупница и Кюстендил. http://www.youtube.com/watch?v=FFNX4dZtsxE Репортажът може да бъде видян и на сайта на Нова тв: http://play.novatv.bg/play/253033

Репортаж на Нова тв показва схеми за купуване на гласове в Пверник, Дупница и Кюстендил. http://www.youtube.com/watch?v=ePi0RPUTO2E Източник: http://play.novatv.bg/play/253033

Репортаж на НОВА показва, че купуването на гласове за предстоящите избори започна. В Петрич и Сандански -- двете общини, в които плащането на избирателите доби скандална публичност, дилърите на гласове се готвят за предстоящите избори. http://www.youtube.com/watch?v=iZIYPrypHXY Репортажът на сайта на телевизията: http://play.novatv.bg/play/253062

В блога си, посветен на Сирия, анализаторът Джошуа Ландис описва седем причини, поради които западните страни не трябва да искат въоръжаване на сирийската опозиция. Сред тях са: опасност от гражданска война, която може да повиши несигурността в целия район на Близкия изток; хаос, който може да прелее и в съседни страни; кървави бани, подобни на [...]

За антикомунистическото говорене….бележки на един психотерапевт от Румен Георгиев: Доста хора споделят едно популярно мнение в публичното пространство -“Стига вече с това антикомунистическо говорене“. Кой ти помни тоя комунизъм….ние сме друго поколение, не ни натоварвайте с вашето нещастно минало….ние гледаме напред в бъдещето! На левите журналисти им отърва да насъскват младите и да насочва въпросите [...]

На автогарата някакъв дядо пита блондинка: - Извинете, кога тръгва рейсът за София? - Не знам - вижте на таблото, там пише. - Ама аз съм неграмотен. - Няма страшно, те и неграмотни возят. Усмихни се, България! Според статистиката неграмотността настъпва все по-сериозно в световен мащаб. У нас пък явно настъпва нещо по-страшно, след като навръх националния празник 6 септември новините изобилстваха не с празненства на горди българи, а с убийства, кражби, побоища и жертви на катастрофи…

В ерата на информационните технологии за хората става все по-важно да получават възможно най-акуратни данни от всякакъв характер. Така, както за сърфиращите в мрежата е важно да имат висока скорост, която им дава светкавичен достъп до всякакво съдържание и шофьорите искат фарове, които да им осигуряват качествена информация за ставащото на пътя. Поради тази причина, автомобилната компания BMW е решила да издигне информационните технологии в колите си на по-високо ниво, заменяйки светодиодните LED светлини във фаровете с лазерни. Немците са пратили до медиите специално съобщение, в което разкриват последните новости около своята инициатива. „Малко след като въведохме напълно LED лампите във фаровете, дойде време и на лазерните светлини, които са следващата логична стъпка в разработката на автомобилно осветление от ново поколение. BMW планира тази стъпка за да затвърди лидерската си позиция в сферата на иновативните светлинни технологии.”, се казва в съобщението. Светодиодните светлини са напълно интегрирани в колите от серията BMW 6, наред с множество други осветителни технологии, които подобряват сигурността както на пътниците, така и на пешеходците. В автомобилите има система, която автоматично осветява пешеходците и така привлича вниманието на шофьора върху тях, за да може той да има време за реакция в случай на опасност. Инженерите на BMW работят усилено по разработката на лазерни светлини, които да са подходящи за използване в автомобилите. Очаква се първите машини, оборудвани с лазерни фарове да излязат от серийно производство след няколко години. Според BMW, използването на лазерната технология ще доведе до пестене на ток и респективно на гориво, като същевременно ще се повиши комфортът и сигурността на пътя, поради по-качественото осветяване на платното. Баварската компания напомня, че лазерни диоди вече се използват в различни масови продукти, които хората познават. Просто присъствието им не е толкова забележимо, колкото ще бъде в автомобилите. Лазерните лампи ще са сто пъти по-малки от стандартните LED светодиоди, консумацията на ток ще бъде два пъти по-ниска, а светлината ще е доста по-силна. Инженерите уверяват, че лазерните фарове няма да представляват опасност за хората или животните на пътя, тъй като светлината няма да се излъчва директно, а ще бъде предварително разсеяна. Крайният резултат ще бъде ярка бяла светлина, която няма да дразни очите на шофьорите от насрещното движение. Екологичните ползи от новите фарове също са безспорни, тъй като ниската им консумация на ток ще доведе до спад в разхода на горивото, както вече стана въпрос по-горе. Очаква се първите автомобили на BMW с лазерни светлини да бъдат от серията i8. Графика на BMW i8

Велислава Дърева е родена в Пловдив през 1953 г. Завършва Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Първите й публикации са в пловдивския вестник "Комсомолска искра", работи във вестниците "Дума", "Култура", "24 часа" и други издания. Тя бе един от най-активните защитници на медиците ни, които прекараха осем години затвор в Либия. След като те се върнаха, Дърева издаде книга за живота им зад решетките на Джамахирията „Тестът Кадафи” и засне филма „Заложници”. Днес журналистката призовава най-важните институции да се обединят и да искат да бъдат отменени доживотните присъди на българските медици. - Госпожо Дърева, кога Либия ще се освободи от смъртоносната прегръдка на Муамар Кадафи? - Това е наистина най-важният въпрос, тъй като в момента, както се вижда, е много трудно да се каже кои са хората, които стоят от двете страни на барикадата, каквато очевидно има. От другата страна са Кадафи, неговите привърженици, протежета, хората, които...

Информационният гигант Google предприема безпрецедентна вълна от закриване на проекти, които не се развиват достатъчно успешно. През следващите няколко месеца под ножа ще паднат доста продукти. Някои от тях ще бъдат тотално закрити, докато други ще бъдат слети с по-успешните проекти на компанията, информира Mashable. Един от първите продукти, който ще спре е слабо известната услуга Fast Flip, която беше стартирана преди две години. Целта на инструмента беше да се наподоби усещането за четене на отпечатано на хартия издание, но в рамките на световната мрежа. Продуктът беше пуснат в момент, когато доста издания имаха желание да започнат експерименти в световната мрежа. Fast Flip стартира в партньорство с лидери на пазара от рода на The New York Times и The Washington Post. Идеята беше те да си делят приходите с Google. Проектът можеше и да има някакъв шанс за успех ако беше оптимизиран за таблети и мобилни устройства, но тъй като това не се случи той си остана губещо занимание за Google. Конкурентните услуги от рода на Flipboard и Pulse жънат успехи при таблетите, което доказва, че не идеята на Fast Flip е била лоша, а изпълнението. Освен Fast Flip, ще бъдат заличени и други продукти от лабораторията на Google. Сред тях са: Aardvark – проектът стартира през 2010 година и в своята същина е социален. В неговите рамки хората могат да си помагат взаимно, отговаряйки на различни въпроси. Desktop – услугата спира да работи от 14 септември, а мотивите на Google са, че тя вече не е актуална в светлината на масовата употреба на отдалечени услуги, които позволяват на хората да имат достъп до данните си където и да се намират. Приложно-програмният интерфейс на Google Maps за Flash – целта на този продукт беше да позволи на разработчиците, които ползват ActionScript да интегрират Google Maps в своите приложения. Google Pack – тази услуга вече е спряна, тъй като според информационния гигант уеб приложенията вече са взели превес над тези, което се теглят отделно и поддръжката на Pack не е оправдана. Програмите на Google ще могат да се теглят само поотделно. Google Web Security – полезните части от този продукт вече са интегрирани в различните услуги на Google и нови версии на Web Security няма да бъдат пускани. Image Labeler – това беше забавна игра, която позволяваше на хората да слагат етикети на изображенията, които им попадат в интернет. Notebook – услугата позволяваше на хората да комбинират линкове от мрежата в цялостни документи, които после могат да споделят. Тя ще бъде закрита през следващите месеци, а всички данни ще се прехвърлят в Google Docs. Sidewiki – това е лента с инструменти, която стоеше в браузъра и позволяваше на потребителите да споделят помежду си информация за различните страници в интернет. Subscribed Links – с помощта на този инструмент разработчиците можеха да показват специализирани резултати в търсачката на Google, които да бъдат виждани при въвеждането на определени ключови думи от абонати на услугата.

Нека направя едно метафорично описание, а вие сами ще се сетите какво имам предвид. Тоест – не. Въпреки, че може би ще се сетите, аз пак ще ви кажа след метафоричното си описание съвсем директно какво имам предвид. Защото езоповският стил, басните и иносказанията са за робските времена. Езоп е бил роб и ето защо е разказвал басни. За да се сетят гражданите кого критикува, кого напада с жлъч. А нападнатият да няма какво да каже, защото в баснята не е описан той, а животно. Повтарям – Езоп е бил роб. Спомням си добре и десетките мъченици – писатели и творци от предишните поколения – които изразяваха иронията си и несъгласието си към диктатурите с особено засукани метафори, с притчи и басни. Тези молюски на социализма също бяха роби. Щеше им се едновременно да изразят плахото си несъгласие, а също така и да си останат любимци на Другаря Генерален Простак на Партията. Писателите от миналото. Хахаха. Баснописци. Искам да кажа, че няма робски времена. Времената са си винаги едни и...

В с.Рилци кмета грубо погазва и нарушава закона!!! Установени са регистрации на повече от едно семейства на един адрес!!! Остават и съмненията за изборен туризъм!!!

Не знам защо, но сякаш винаги съм вярвал, че човек първо трябва да се изясни със себе си, да превъзмогне личните си колебания и едва след това може да се впусне да помага на другите. Без страх, че ще ги подведе или обърка. При Маркъс Зюсак нещата се случват в обратен ред. 19-годишният непрокопсаник Ед се озовава в центъра на куп случки и житейски ситуации, нуждаещи се от неговата намеса. Дълъг и труден път е този, но си заслужава - всяка изпълнена мисия ще му даде смелост да се притече на помощ на най-нуждаещия се - самият той.

Като човек, който все още не е прочел "Крадецът на книги", не ми остава нищо друго, освен да не правя сравнение между двете творби :)

"Аз съм пратеникът" като цяло е увлекателна книга. Постоянно се случва нещо, сменят се места и герои, преплитат се съдби, поставят се сериозни въпроси, дава им се някакъв отговор... Имаме плахо заявена любов, много колебание и... сякаш някаква неестествена лекота, с която Ед изпълнява задача след задача.

От тая гледна точка интрига напълно липсва. Още от самото начало знаем, че той ще получи 4 карти по 3 мисии и трябва да се справи с всичките, защото иначе ще има наказания. И от тук нататък нищо не може да ни изненада, освен може би разкритието "Кой стои зад всичко това?" Отговор, който за съжаление се изяснява едва в последните 3-4 странички и лично за мен не беше достатъчно задоволително изведен.

Прекалено много еднотипни задачки ни представя Зюсак. Моделът е един и същ: проблем - решение. И това 12 пъти. Аз по бих се зарадвал, ако за всяка от картите имаше само по една мисия, която обаче да е развита задълбочено. Сега действащите лица (изключвам приятелите му, които до един са големи сладури) са много, но са просто щрихирани. Не могат да ти станат любимци, нито пък да ги намразиш. Прекалено поддържаща им е ролята, а същевременно им се отделя огромна част от повествованието. Останах с усещането за нещо преразказано и предадено набързо. При това с равен тон през почти цялото време - без пикове или акценти.

Иначе любимата ми сюжетна нишка е болезнената любов на Ед към най-добрата му приятелка. Много изстрада това момче. Разбирам го и искрено му съчувствам. Други любими моменти са "разговорите" с миризливото куче Портиер.

Ако успеете да избягате от високите очаквания към Зюсак, книгата е приятно четиво. Заслужава си заради лекия незатормозяващ стил на автора, съчетан с щипка мистериозност, романтика и огромна вяра в безвъзмездното добро. И добрите хумористични попадения на моменти.

Бившият американски посланик в София и настоящ посланик в Москва Джон Байърли е скептичен за проекта Южен Поток. Това става ясно от негов коментар за изказване на Путин по време на среща с Берлускони през октомври 2009 г, че Южен Поток може да изпревари Северен Поток. Прогнозите на Байърли са дадени в дипломатическа грама [09MOSCOW2715] разсекретена от Wikileaks.

Две събития предшестват оптимистичните изявления на Путин - съгласието на Турция да пусне тръбата през нейните териториални води и споразумението за съвместно дружество между Газпром и Сърбиягаз. Освен това Газпром и италианската компания ENI, които държат акциите от проекта, са се разбрали да ускорят работата. Въпреки това, малко вероятно е Южен Поток да бъде построен по график, като американците очакват той да започне да транспортира газ поне няколко години след пусковия срок през 2015 г., ако изобщо това се случи.

Казаното от руския премиер е по-скоро продукт на политическо говорене, отколкото на разчети. Подобен е случаят с "азиатската петролна кошница", спомената от Путин по време на посещение в Китай. "Никой не знае какво е това, но звучи добре когато се каже" - това е казал на посланика анализатор от банката "Креди Суис".

Лоренцо Фанара, служител по енергетиката от италианското посолство потвърдил, че "това са само политически становища". Той изтъкнал, че решението на ENI за участие във финансирането на проекта ще бъде взето след като бъдат готови резултатите от проучвателните дейности, не по-рано от края на 2010 г. Италианецът коментирал също, че газът за Южен Поток ще бъде отклонен от Украйна, което може и да е неикономично, но правителството на Русия било "обсебено от идеята" да заобиколи Украйна.

Политическите изказвания на руснаците често надхвърлят преценките на запознатите наблюдатели - подчертава посланикът и обобщава, че финансови, логистични, технически, правни и политически препятствия ще забавят проекта Южен Поток с години.

В друга грама, посветена на руските ядрени проекти в чужбина, изпратена през 2009 г. Байърли също дава скептична оценка за възможностите на руската индустрия да се справи с поръчките за реактори, договорени и анонсирани от политиците.

Руснаците имат проблеми с кредитирането, производството, и квалифицирания персонал. Поради това има съмнения дали Атомстройекспорт ще успее да се довърши вече постигнати споразумения за строеж на 11 реактора в Индия (Куданкулам), Иран (Бушер), Украйна (Каменицкая) и България (Белене).

Тези планове са определени от бившия зам.-министър на атомната енергетика на Руската федерация - Булат Нигматулин като "фантазия".

Официалната позиция на Москва и Газпром за Южен Поток обаче продължава да бъде оптимистична, като според последните новини в проекта ще влязат с по 15% френската EDF и немската BASF.

"Планираме на 16 септември в Сочи да подпишен споразумение на акционерите за реализирането на "Южен поток" и тогава ше ви представим всички материали. Срокът за завършване на строителството е декември 2015г., реализацията на всички работи върви по график" - съобщи днес шефът на Газпром Алексей Милер, който е докладвал за напредъка на проекта на руския премиер Путин.

Само преди дни започна ловният сезон на делфини в Япония. Всяка година около 20,000 биват убивани за месото им, но ако попитате няколко японци, вероятността да са опитвали някога делфин е много малка. В България, улова е забранен и в последните години популацията им в Черно море се е увеличила значително. Забраната обаче не спаси делфините, които изплуваха на различни места по черноморието през последните дни. Първият беше намерен на плажа на къмпинг “Корал”, последваха новини за случаи в Созол, Черноморец, а последният сигнал беше подаден рано тази сутрин в бургаския квартал “Сарафово”. Дали са се заплели в рибарските мрежи или са били преднамерено убити е все още неясно.

“Плитки води, дълбоки тайни е заплетена история изследваща човешкото подсъзнание, връзката ни с околната среда, животните и най-важно опита да превъзмогнем злото в самите себе си” - Луи Психойос

Японците обясняват лова на делфини с вековните си кулинарни традиции. В залива на градчето Тайжи, с годишна квота за убийството на 2000 делфина избягват каквито и да е обяснения. Мястото се е превърнало в синоним на жестока кланица след заснемането на Плитки води, дълбоки тайни (The Cove) на режисьора/фотограф Луи Психойос, част от Горичка Филм Фест. Главен герой в филма е Рик О’Бари, който след дълги години работа като дресьор на делфини за американското тв шоу Флипър се впуска в начинанието да ги спасява. Това го отвежда именно в Тайжи, Япония като част от екипа на Плитки води, дълбоки тайни.

Луу Психойос ни разказа, че работата по филма е започнала след като той и предприемача Джим Кларк дълго са наблюдавали рибари, които ловували незаконно в една от най-любимите им защитени водни зони. Скоро след това те основали движение целящо да вдъхнови хората в грижа за океаните. Филмът е дебютната им работа. Една доста добра работа спечелила награда Оскар в категорията за най-добър дoкументален филм за 2010 година. Психойос добави “Смело мога да кажа, че показаното във филма дава добра идея за цялостното отношение на човека към морския свят. Заедно с това успяхме да докажем, че няколко посветени личности с много желание и малко изобретателност могат да променят света. Затова свидетелстват милионите зрители по света, които вдъхновихме да предприемат действия”.

Плитки води, дълбоки тайни
Кога: 16 Септември, 19:00 часа
Къде: кино Одеон

Да беше грама на руското посолство - да не й обърнем внимание. Макар че не по-малко интересно е, какво е било мнението и на руския посланик по този въпрос. Но това сигурно ще стане известно след 20 години. Не че грамата на американския посланик от 2009 г.в София Нанси Макълдауни по казуса със Синята коалиция побликувана в сайта "Уикилийкс" ни казва нещо ново. Но все пак това е позиция на американски дипломат. Тази позиция, при всички случаи, потвърждава подозренията около доста необясними обстоятелства преди създаването на Синята коалиция. А от днешна гледна точка ги снема от съмнение. В грамата има няколко знакови тезиса, които впрочем всички занимаващи се по някакъв начин с политика не само споделят, но могат и да обогатят. Въпреки, че грамата е достатъчно изчерпателна, за да се дели на тезисни и извън тезисни твърдения, все пак да отбележим най-важното. Първо - „отчаян брак по сметка“. (Особено от страна на Костов.) Второ - „повечето спорове вдясно се завихрят около...

Полицията в Южна Калифорния е арестувала студент часове след като следователи са открили заплахи в неговата Facebook страница, че планира насилие в стил Virginia Tech в малкия общински колеж San Bernardino County, съобщават властите. Колежът е открит преди две години, намира се на 70 мили източно от Лос Анджелис и в него учат 6200 студента. В четвъртък (2 септември) 30 г. обвиняем – Стенли Роринг, е пледирал за невинен пред съда по обвинението в извършване на терористична заплаха. Обвиняемият е останал в ареста. Била му е определена гаранция от $50 000. Арестът е бил извършен след като полицията на училищния район е съобщила на заместниците на шерифа. Страницата на Стенли Роринг във Facebook вече не е възможно да бъде открита. Роринг е предупредил за "геноцид" срещу училището, заявявайки „ще бъде подобно на училищната престрелка във Virginia Tech” през 2007 г. Тогава са били убити 32 души и 25 са били ранени от въоръжен с огнестрелно оръжие мъж. Издадена е заповед за претърсване дома на обвиняемия, но компетентните органи не съобщават какво са открили. Познат на обвиняемия е съобщил на училищната полиция за публикацията. През 2007 г. Роринг се е признал за виновен по обвинения за небрежност към въоръжението си и е бил осъден да прекара 33 дни в затвора и три години изпитателен срок. Възможно е да бъде проверено психичното състояние на Роринг.

Съзнателно изчаках да мине 5 септември с надежда да открия поне една следа в българската публичност за тази дата, която фатално предопределя съдбата на България, а „великият“ 9 септември е само следствие от нея. И не бях разочарован: натъкнах се на (поне) един, саркастичен при това, коментар в собствения си блог. На повече не съм [...]

Пак се опитвам да избягам от хаоса. Отивам на село. Избрах на село, защото там е спокойно и там наистина ще мога да си почина. Извън цивилизацията. Е, почти. Неочаквано за мен самата обърнах гръб на всичко, което се случва по света, а липсата на компютър ми се отрази повече от добре. И тогава намерих време за много други неща. Неща, които не бих могла да правя иначе.

Но там, в онзи свят съм като в безтегловност и необвързана с времето. Струва ми се че сънувам ранните слънчеви лъчи върху все още зелената трева, жуженето на рояци насекоми по пладне и приспивната песен на щурците. А звездите! О, звездите са толкова ярки, че заслепена от светлината им потъвам в тъмното пространство между тях, завихрям се опиянена и не искам този сън да свършва.

Потънала в себе си дните се нижат бавно. Разсейвам се от време на време с „Афродита“ и най-сетне успявам да прочета книгата. Много ми хареса. Благодаря на всички, които ми писаха за нея.

После се заравям в други книги – стари готварски книжки и чета с интерес на стар български език. Тази на снимката е от 1911 година. Приисква ми се да сготвя нещо. Не че има нужда. Но искам да изпробвам от тези стари рецепти, в които изобилстват масло и яйца. Яйца? Ще отида да си потърся от някоя баба. Намирам и прясно мляко, и то козе. Утре пак ще взема и ще си направя сирене. И така, цяла седмица правя сирене.

Хапваме го прясно и безсолно с домати. Домати от градината, разбира се.

Захапвам току що откъснат домат – топличък, нагрят от слънцето, сочен и сладък, сокът му се стича по брадичката ми и не ме интересува дали ще се покапя. Вкусвам живот… Благодаря на този, който ги е отгледал.

О, за сиренето май говорех. Мариновам една част в зехтин с подправки – зърна пипер и кориандър, дафинов лист, морска сол. След 4-5 дни става още по-хубаво. Взимам идеята от книгата „The Food Lover’s Guide to Paris“, която си купих от ваканцията в Париж.

С това сирене и салатата е още по-вкусна. Няма начин да не си налея вино.

Но хлябът ми липсва в цялата тази композиция. Ей сега ще си направя. Обаче решавам да бъде нещо специално, повлияно от скорошната визита в Париж. Искам да приготвя бриош. Не какъв да е, а от най-богатия на масло. Защо ли? Ами, искам да опитам, имам време. Приготвям го. Процесът трае два дни. Не знам какво да очаквам. Получавам нещо вкусно, но твърде тежко. 88% масло в тестото не са никак малко. Но за този опит после ще ти разправям.

Предпочитам да се насладя на последната млечна царевица с малко масло и сол. Много я обичам. Като се замисля, няма много неща, които да не обичам.

Вальо ми се цупи на ризотото с кафяв ориз, но сега има особена нужда от добра храна и аз се старая да му я осигуря. И най-вече от калций. Помислих си, че ще му стане лошо един ден, когато изпи около 1,5 литра прясно мляко за доста кратко време. (По негова си инициатива.) Кога сме пили ние такова хубаво мляко? Аз и затова сирене правя, че даже и малко извара изкарах. (Поради липса на лимон и лимонтозу, пресякох суроватката с малко оцет. И така става, да знаеш.)

А пък една сутрин съм си наумила, че ще ходя да бера къпини. Тръгвам с малка кофичка. Не намирам много узрели, но са ми достатъчни за един бърз десерт с изварата и малко мед.

А те, къпините сладки – сладки, май нямаше нужда от мед.

Нали все не ме свърта, друг ден вдъхновена от старите готварски книжки приготвям сладкиш „Дамски каприз“. Но не такъв какъвто всички го знаят. По-различен и отново с много масло. Но за това пак друг път ще си говорим.

А конфитюрът от диня на Мария е прекрасен. Приготвих го без ванилова шушулка, ясно е защо. Изпълних рецептата наполовина и то по спомен от прочетеното. Сега като я поглеждам, изглежда да съм спазила пропорциите. Но увлечена от нещо на двора за малко да го загоря. Спасих го навреме, даже много ми харесаха парченцата диня, които бяха започнали да се карамелизират на дъното на тенджерата.

Възползвах се от момента, в който имах яйца от щъкащи на пътя кокошки и козе мляко за да направя палачинки. В едно друго време ме научиха да забърквам палачинки от налични продукти – с 1,2, 3 яйца, с малко мляко, с повече мляко, понякога с добавка на сметана и брашно, колкото да стане каша. Ей тук е тънкостта – колко гъста да бъде сместа. И така се научих, че специално за палачинките се отрекох от моите неписани закони за спазването на мерки и теглилки.

Но препрочитайки една рецепта за палачинки от книгата „Рецепти за сладки“ реших да ги приготвя така както са описани. Ето какво гласи рецептата:

„Палачинки. 4 жълтъци, 2 яйца, 2 лъжици разтопено масло, 1 лъжица захаръ и 1/2 литъръ млѣко.

Всичко това се разджурква съ телътъ или джурулекъ и постепенно се разбърква съ толкова брашно, колкото е потрѣбно да се получи срѣдно гъста кашичка. Нагорѣщява се въ тиганъ съвсѣмъ малко масло, излива се въ него, толкозъ отъ кашичката, че да се образува 3-4 м.м. тънка туртичка и на голѣмина, колкото дъното на тигана; изпържва се отъ двѣтѣ страни до слабо зачервяване, намазва се съ сирена пълненка и се завива въ видъ на валякъ. Така се постъпва, до като се изпържи всичката кашичка.“

Забавно, нали? За въпросната сирена пълненка е дадено следното:

„Размачква се малко прѣсно сирене и се разбърква по вкусътъ съ дребно сухо грозде, счуканъ дарчинъ, скълцани бадеми и ситна захаръ.“

Станаха най-хубавите палачинки. И по-скоро не заради рецептата, а заради продуктите, които използвах. Изядохме ги с прясно сирене и конфитюра от диня.

Такива неща правя на село. И имам възможност да им се насладя, наравно с шума от листата на дърветата, пукащите дърва от огъня, галещото слънце сутрин, прохладния вятър вечер. От спокойствието и безгрижието на тази ваканция съм заредена и готова отново да бъда част от хаоса.

П.П. Заглавието на поста е хрумка на Вальо, докато четеше етикетите на статията, които съм написала. Тези трите думи прочете една след друга. И на двамата ни хареса. И тези думи именно са като най-силен отзвук от ваканцията.

Звезди, сирене, спокойствие от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

В петък полиция е арестувала тайландски компютърен програмист по обвинения за обида краля на страната чрез публикация в страница във Facebook. Ако бъде признат за виновен, ще получи присъда лишаване от свобода до 15 г. Супарак Пучайзенг, 40 г. жител на Банкок, е обвинен в нарушаване на Закона за компютърните престъпления, защото е публикувал оклеветяващи коментари. Пучайзенг отхвърля обвиненията, че е обидил 83 г. крал Бхумидол Адулядеж (на снимката). Полицията е конфискувала преносимите и настолните му компютри. Казусите, свързани с обида монарха на Тайланд, са се увеличили значително през последните години, но петъчният арест е първият откакто новото правителство пое властта през август, според мрежата от активисти Freedom Against Censorship Thailand. Заместник министър председателят – Халерм Юбумрунг, който отговаря и за вътрешните работи, през миналия месец е съобщил, че борбата с антимонархистки сайтове е част от програмата му, цитира Асошейтед Прес. През март 38-годишният уеб дизайнер Thanthawut Taweewarodomkul от Тайланд беше осъден на 13 години лишаване от свобода, защото е публикувал коментари, които нанасят обида на държавния глава.

Изследователска и развойна лаборатория на New York Times разработва „магическо огледало”, което ще показва на потребителя докато е в банята новини, електронна поща, дейности от социални медии и др. подобни. Подобно на Phillips Mirror TV, огледалото ще използва конзолата за игри Kinect на корпорацията Microsoft. Сензорът ще отчита движенията и гласа на потребителя пред огледалото. Чрез движенията и гласа си потребителят ще избира какво да са гледа на огледалото – новини от New York Times, да проверява календара си, да прочита електронната си поща, или да провери най-актуалните неща от Facebook и Twitter. Огледалото може да чете RFID етикети и да предоставя информация за ден продукт по негова мостра. Напр., ако потребителят разполага с лекарство и не е сигурен за дозировката му, излагайки го пред огледалото ще може да прочете цялата нужна му информация и, ако е необходимо, да направи нова поръчка. Огледалото използва камерата на Kinect за да сканира тялото на потребителя, когато пазарува дрехи онлайн и му позволява както да ги пробва виртуално и да види в огледалото как му стоят, така и да поръча онлайн подходящия размер, без реално да е обличал дрехата. Разпознаването на лица също може да работи безпроблемно с Kinect. Благодарение на това огледалото би могло да разпознае потребителя и, ако то се ползва от няколко души, да отвори пощата му без той да въвежда идентификационни данни. Би могло също така да настройва автоматично температурата на водата в банята на всеки потребител, след като го разпознае и мн. др. подобни. Огледалото все още е в прототип.

Джулиан Барнс, Керъл Бърч, Патрик Де Вит, Еси Едугян, Стивън Келман и А.Д. Милър са шестимата финалисти, включени в краткия списък с номинирани за наградата за художествена литература Man Booker 2011, съобщиха организаторите на специална пресконференция в Лондон. Победителят ще бъде обявен на 18 октомври в Залата на гилдията в Лондон и ще получи награда от £50,000 и специално дизайнерско издание на своята книга.

Тази година журито за наградата се оглавява от лейди Стела Ремингтън, автор на бестселъри на шпионска тематика и първата жена, която застава начело на кралските брирански тайни служби MI5. “Беше адски трудно да намалим списъка с номинирани до само шест заглавия - много съжалявахме, че трябва да се разделим с толкова страхотни книги. Но когато времето ни притисна, бързо определихме тези шест толкова различни издания като най-добри сред 13-те”, разказва Ремингтън.

Двама от шестимата вече имат опит с номинации за наградата - Джулиан Барнс е бил в почетните шестици през 1984, 1998 и 2005 г., а Керъл Бърч бе в разширения списък през 2003 година. Сред финалистите има двама дебютанти в писането на романи - Келман и Милър, а четири от номинираните книги са на независими издатели.

Шестте номинирани книги за наградата за художествена литература Man Booker 2011:

Автор                       Заглавие
Джулиан Барнс        The Sense of an Ending
Керъл Бърч              Jamrach’s Menagerie
Патрик Де Вит          The Sisters Brothers
Еси Едугян               Half Blood Blues
Стивън Келман         Pigeon English
А. Д. Милър              Snowdrops

Миналата година наградата бе присъдена на Хауърд Джейкъбсън за неговия роман "The Finkler Question".

В същото време, за трета поредна година текат номинациите и за алтернативния конкурс Not the Booker Prize, организиран от британския вестник Гардиън.

Бяха отчаяните съпруги, сега са само отчаяните. Любовната перисталтика в родния ефир е почти със скоростта на холивудската. Да си преглътнеш егото и да останеш в брак на днешно време хич не е от най-лесните упражнения…

Много пъти съм казвал "Не" на премиера...

Това казал кандидатът на Бойко Борисов за президент на България преди дни по bTV, сякаш думите му трябва да ни убедят, че действията му са самостоятелни и плод единствено на лично решение.

Дали това е така можем само да гадаем, отчитайки редица други изказвания на кандидат-президента по отношение на явяването му на избори за държавен глава.

Да си припомним някои от тях, записани на сайта www.politikat.net:

Пред в-к ТРУД, 02 януари 2011:

Труд: Вие наистина сте различна птица! И като ви слушам, ще ви кажа нещо, което може да ви се стори провокативно - вие може да сте идеалният кандидат за президент. Някой казвал ли ви го е?
Кандидат-президентът Плевнелиев: Вие сте първият журналист, който го казва. Може би във форумите тук-там съм го прочел, но нямам такива амбиции. За да съм политик, аз трябва да стана професионалист, а не искам да бъда професионален политик. Аз съм професионален мениджър.
Труд: Вие сте много честен и се чудя как виреете в тази политическа среда?
Кандидат-президентът Плевнелиев: От мен политик не става. Не мога да се заигравам, не мога да правя интриги, не мога да лъжа, казвам винаги истината, не мога да кроя планове, освен ако не са свързани с конкретната ми работа. Не съм водил битки, не съм удрял никого през живота си дори когато съм бил малък. Смятам, че всяка война в дългосрочен план е безсмислена.

Обърнете внимание: "Не мога да лъжа..."


Пак пред bTV, но по-рано тази година, на 10 март, кандидат-президентът на ГЕРБ, Росен Плевнелиев казва следното:

Аз съм човек, който разбира от строителство. Свикнал съм, като хвана нещо, да го правя. Не може един министър да прескача от пост на пост. Не искам да ставам президент, нито кмет...

И още едно изказване на кандидат-президента Плевнелиев, направено на 15 април 2011 в Русе, си струва да бъде разгледано:

Категорично няма да се кандидатирам за президент...

Обърнахте ли внимание? "Не мога да лъжа..." Не му вярвам! не му вярвам и сега, когато казва, че много пъти е казвал "не" на Бойко Борисов, издигнал го за кандидат-президент. Ако му вярвате — подкрепете го. Аз няма.

Обърнахте ли внимание на ужасно милата леличка, седяща до вас в автобуса? Или на госпожата, която ви се усмихна мило на улицата? Зарадвахте се и останахте очаровани, нали? ВНИМАНИЕ! Бъдете нащрек, защото тези мили дами може да са… вещици!

Не се майтапя изобщо. Вещици има както в Норвегия, така и навсякъде другаде по света. Хубавото е, че ако следвате няколко правила, имате шанса почти да сте сигурни, че сте попаднали на вещица. А ако е така, плюйте си на петите и бягайте без да спирате…

Правилата? А, да. Прочетох ги в книгата на Роалд Дал „Вещиците”. Поредната страхотна книга от любимия ми автор, която ми отвори очите защо понякога жените са толкова ужасни. Защото понякога, но не винаги, се оказва, че са вещици, които мразят децата и се опитват да ги унищожат с всякакви подли методи. Какви? Ще разберете от книгата, а аз ще ви разкажа за историята накратко:

Момчето (няма име) живее с баба си, след като родителите му загиват в автомобилна катастрофа. Бабата е от Норвегия, пуши дебели черни цигари като комин и е невероятен разказвач на истории. Всичко започва една вечер, когато тя разказва на внука си за вещиците. Историите звучат безкрайно невероятно до момента, в който момчето се натъква на странна жена в двора на семейната къща в Англия. Жена с ръкавици и с доста странен подарък в ръка – зелено змийче. В този случай момчето успява да избегне унищожителната съдба, но след това всичко взема невероятен обрат...

Двамата с бабата отиват на море, заедно с двете мишки - приятелчета на нашия герой. Докато търси къде да се скрие от зорките очи на страхливата камериерка, за да дресира любимците си, момченцето попада в огромна зала, резервирана за КДБЖД – Кралското дружество за борба с жестокостта към децата. Е, вещиците бяха направили годишното си събрание точно там, разбира се. Заедно с най-главната вещица, която прави пари „домашно производство” и измисля хиляди отвратителни методи за унищожение на децата по света. Нашият приятел, скрит зад един параван, чу и видя всичко, стана свидетел на „мишизацията”* на Бруно Дженкинс – нагло и лакомо момче и за съжаление не успя да се спаси напълно от ноктите на вещиците.

След някои не особено приятни перипетии, в края на краищата героят и баба му успяха да унищожат членовете на КДБЖД, но само в Англия. В смелите им планове обаче влизаше размазването на всички вещици по целия свят и нито яйцата от грухтил, нито съставките от ракотрошач, пискун и кучекотка можеха да спрат победния им ход. Успяха ли? Нямам никаква представа, но силно вярвам, че е така 

* Мишизация - измислена от мен дума (по примера на г-н Дал), с която да отбележа трайното превръщане на Бруно Дженкинс от момче в малка мишка, която обаче притежава предишните си качества, а именно глупост и лакомия.

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК! Екипът на евродепутат Илиана Иванова

Частна образователна институция от Чикаго е първата, която ще обяви в Groupon групова отстъпка на такса за висше образование. National Louis University ще предложи 60% отстъпка от цената си за кредити от програма за дипломиране на кандидат-учители. Сделката, която се очаква да бъде обявена във вторник през идната седмица, ще предлага състоящ се от три кредита курс на цена, която е намалена от $2232 на $950. Сделката ще бъда валидна при наличие на минимум 25 купувача, които за да участват е необходимо да са студенти или да са завършили колеж (undergraduate). За да получат диплома за степен на завършено висше образование (postgraduate), студентите ще трябва да покрият още 33 кредита, за които не се предлага отстъпка, плюс трите, включени в тази програма. От университета съобщават, че идеята на това предложение е да насърчи обучението за бъдещи учители да предостави възможност на кандидатите да се запознаят с програмата и да разберат дали тази професия е за тях. Groupon пък, от своя страна, вижда в тази сделка възможност да навлезе на пазара на нов тип оферти за групово пазаруване, а именно – в сферата на образованието.

Въпреки, че закона забранява преди 22 август поставянето на каквито и да е плакати, рекламни материали на кандидат-кметовете, в гр. Червен бряг от няколко дни насам, по пощенски кутии, по заведения и така нататък има плакати и рекламни материали на г-н фильовски (Кандидат-кмет на ГЕРБ)

В петък WikiLeaks разкри целия си архив от грами на Държавния департамент на САЩ, като преобладаващата част от материалите, но не всички, не са цензурирани. Това действие е предизвикало остро осъждане от страна на водещите в света издания – рязка промяна в поведението им, след като до неотдавна работеха в сътрудничество с проекта на Джулиан Асандж с цел разкриване на корупция и двойствено поведение, съобщава Асошиейтед Прес. Много водещи медии, вкл. Асошиейтед Прес, до скоро имаха достъп до цялото нецензурирано съдържание. Решението на WikiLeaks да публикува всички 251 287 съобщения на сайта си обаче превръща в потенциално чувствителни тези дипломатически източници, превърнати в достъпни до всеки и навсякъде само с натискане на клавиш от клавиатурата. Официалните власти на САЩ са предупредили, че подобно разкриване може да изложи на риск уязвими хора, като напр. личности в опозиция и защитници на човешки права. Съвместно изявление, публикувано в интернет сайта на Guardian, съобщава, че британската медия и подразделенията й по света – New York Times от САЩ, френският Le Monde, германският Spiegel и испанският El Pais „осъждат решението на WikiLeaks да публикува нередактираните грами на Държавния департамент на САЩ, които могат да изложат на риск източници на информация”. Преди WikiLeaks и медиите - негови партньори, редактираха имената на потенциално уязвими източници на информация с цел последните да не бъдат излагани на риск, което според наблюдатели не намалява риска за тези лица. Сега обаче, много, а дори може би и всички грами ще бъдат публикувани в WikiLeaks без редактирани имена.

От блога на Иво Беров :  По повод стогодишнината на Тодор Живков не е зле още веднъж да бъде прочетен оня документ, който надминава всички представи, предположения, раздувки и измислици. Документ, който няма нужда от обяснения и тълкувания, защото сам по себе си обяснява всичко. За да го разбере човек, са нужни две неща. Първо. Да [...]

Продължваме северният пътепис на Росица из Дания. Вече се разходихме из Копенхаген, а днес  ще се разходим из  Елсинор, Гиллелейе, Хилерьод и шведския Хелзингборг .  

Приятно четене:

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг

част втора

Елсинор – Гиллелейе – Хилерьод – Хелзингборг 

Удоволствие е да се пътува по източното крайбрежие на Зеландия. Нямаме грижи за билети, защото с вълшебната карта пътуваме свободно, необходимо е само да си открием перона и влака и да се качим в него. Във влаковете трябва да се внимава къде се сяда, защото има вагони (обозначени са), в които е забранен всякакъв шув, в т.ч. от мобилни апарати.  

Елсинор

Пътуването от Копенхаген до Елсинор е кратичко – около 30-40 минути. Слизаме на очарователна гара.  

Гарата на Елсинор

Първата „забележителност”, с което се сблъскваме, е театрално облечен пияница, който размахва бутилка бира и рецитира или просто си говори сам. Идва нашият млад домакин от каучсърфинга и тръгваме с раниците на гръб към жилището му. Две улици на кръст оформят центъра на града, къщите са ниски, залепени една за друга, пъстри.

 

Елсинор

 

Елсинор

  В по-новия квартал, в който навлизаме, къщите си имат имена. За секунда си помислям, че ми приличат на татуировки – всяка със свой цвят и характер.

 

  Момчето ни обяснява, че поставянето на предхристиянски лични имена или имена на древни божества върху фасадите на къщите е древна традиция. Функцията им е недвусмислена – те служат за предпазване на дома и са своеобразни „патрони” на домакинствата. Именно в този момент научаваме, че датчаните са склонни да се определят по-скоро като (суеверни) езичници отколкото като християни. Вероятно поради факта, че страната е приела християнството късно, то си стои в живота им някак официално, някак повече свързано с монархията, монарсите и дипломацията, отколкото с живота на простосмъртните. Пристигаме на местоназначението. Момчето се събува в коридора пред вратата на апартамента. И ние правим като него. На пръв поглед изглежда като да си на гости в Турция или в друга мюсюлманска страна, но събуването тук се дължи на един простичък природен факт – често вали и по обувките има доста кал. Докато полагаме багажите в отредената ни стаичка, забелязваме няколко неща: на прозорците няма пердета; в цялата къща има много свещи и свещници; мебелите са от много хубаво дърво, лакирани с „корабен” лак; всичко е подредено с много вкус и с много премереност в детайлите и пространственото им разположение. По време на вечерната разходка, която ни спретва Р., научаваме, че пердета в къщите са рядко явление, защото всеки слънчев лъч е ценен, т.е., за да не се пречи с нищо на светлината. Свещите пък присъстват на всяко хранене. Първоначално вероятно са ползвани сутрин, за да компенсират липсата на... слънчева светлина, после обаче се оказват неизменен атрибут на всяка трапеза. Слънцето и светлината! Всичко заради тях! Ние се престрашаваме да попитаме дали липсата на пердета не води до повече клюки от страна на съседите. В отговор получаваме изненадан и въпросителен поглед. Защо съседите трябва да гледат какво става у съседите??? Дааа, странна работа. Е, понеже това с пердетата си е интересно за нас, та ние все пак проучихме още подробности. Стаята, която гледа към улицата, обикновено е кухнята или дневната, а не спалнята. Логично! После открихме и друга хитрина – вази, чинии, свещници и прочие вещи се поставят на прозорците гъсто-гъсто, та хем декорират, хем нещо предпазват от чужди погледи. Тук-там има и по едни мини перденца, но наистина мини и то в най-посещаваните от туристи места, щото туристът е склонен да наднича... На връщане забелязвам къща с името „Ида”, име, което Андерсен е увековечил чрез приказките си. „Това е старо предхристиянско име, почти свещено и много разпространено в Дания”, обяснява момчето. Елсинор е пуст в този час. Впрочем той опустява още към 17 часа. Хората работят, прибират се от работа, вечерят рано и остават по домовете си. Р. отговаря с дисциплината на войник на всички наши въпроси, дава ценни наставления за бъдещите ни пътувания. Съветът му е, ако искаме да видим истински замък, да посетим този в Хилерьод - Фредериксборг, защото по принцип той си е замислен и построен като замък. Замъкът Кронборг в Елсинор пък бил построен с предимно военнозащитна цел и не бил чак толкова атрактивен. Да вземем частното влакче, което пътува до най-северната точка на острова, да слезем за разходка в Гиллелейе, а после да отпътуваме за Хилерьод. А после – както дойде. Ставаме рано и заварваме сутрешно оживление на елсинорския площад. Той е голям и просторен, защото някога е служел за тържище. Такъв е впрочем случаят с повечето морски градчета на датския остров Зеландия, а връх на простора и мащабите на площада-тържище ще откриете в Кьоге. Народът вече пие бира, времето е хубаво и всички са по джапанки и летни дрехи. Велосипеди, инвалидни колички, пешеходци. Ако искате да хванете градското оживление извън столицата, направете го в сутрешните и обедните часове. После всичко много бързо ще утихне и ще опустее. Дори не подозираме колко богат и пъстър ден ни очаква – ден, изпълнен с удоволствия за очите, ден, в който е непростимо да ти падне батерията на фотоапарата. Пием кафе в центъра на Елсинор и отиваме на гарата, за да вземем частното влакче до Гиллелейе (Gilleleije) – най-северната точка на острова. Картата ни важи и за частните влакове, така че нямаме грижи и просто се настаняваме удобно в очакване на отпътуването. Двата вагона се люшват, пътуваме много приятно сред гори, гори и гори. Морето проблясва и се скрива като дете, за което най-голямото удоволствие е да си играе на „ку-ку”.  

Гиллелейе

Слизаме на гарата в Гиллелейе и тръгваме към морето. В пълна леност и блаженство изкарваме на брега почти час. Много е хубаво, много е отпускащо. Ако съм си представяла някога, че ще отмарям в тази северна точка на планетата, че майското слънце ще ме гали като че ли съм в Созопол през септември... Хапваме си сандвичите, правим си по едно студено нес кафе, което – познахте, си носим от България (и слава богу!). Благославяме Р., че ни светна за това място и ни е трудно да продължим. Е, продължаваме все пак. По тези брегове е мъдрувал философът Киркегор. Оттук минава един от най-оживените пътища за миграция на птиците на север и само си преедставям на какво прилича небето в такъв момент! Това е най-голямото рибарско пристанище в Зеландия и от улов на риба държавата печели 50 милиона крони годишно. Откриваме пристанището и морските кръчми със страхотната прясно уловена храна. Не сме гладни, но решаваме да опитаме поне апетитните рибени кюфтета.

Юруш на кюфтетата!

А после най-внезапно откриваме къщите с покриви от сплъстена слама – така изкусно покрити и подстригани, не можеш да видиш сламчица да стърчи. Много е гот, не е за пропускане.

 

Гиллелейе

Гиллелейе

 

Гиллелейе

 Красота!

 

Още снимки от Гиллелейе: http://royak.snimka.bg/travel/denmark-gilleleje-may-2011.593110  

Хилерьод

Продължаваме със същото влакче към Хилерьод. [geo_mashup_map] [geo_mahup_location_info]   Радва ни всичко, до което се доближаваме – просторният площад, езерото с гъските и лебедите, забележителният парк, Фредериксборг – замъкът като замък от приказките, прилежащите му градини. Всичко е фантастично! (За посещението в замъка не заплащат входен билет носителите на cOPENhagen карта.)  

 

 

Замъкът Фредериксборг

Свещените обитатели на Дания – „Гъскиии, лебеди!”

Поглед назад към Хилерьод

Фредериксборг – най-красивият ренесансов замък в Дания от 17 век

Не ще и дума, този замък ще ви се понрави твърде много! Освен, че е най-красивият ренесансов замък в Дания, той е и най-мащабният в Скандинавия въобще, наричат го „датски Версай”. Изграден е между 1560 г. до 1630 г. върху три островчета на Slotssø – езерото на замъка. Ренесансът си пада по гръцката и римската античност, но изображенията на морските божества, на които се натъквам, не ми изглеждат единствено в стил Посейдон-Нептун-Тритон, струва ми се, че има и локални митологични представители, кой знае? Оригиналът на Нептун, който увенчава фонтана пред входа на замъка, бил задигнат от шведите при някаква война и оттогава красял Осло. Не че се задълбочавам толкова върху божествата с риби опашки, но се опитвам да разбера как и защо „Малката русалка” става възможен персонаж в Дания. Изненадите в замъка следват една след друга, пазителите на реда са много внимателни и насърчават да продължите към кулминацията – тронната зала. Преди да прекрачите прага ѝ ви правят път като на високопоставена персона и ви въвеждат тържествено... Замъкът е своеобразен музей на изобразителното изкуство. Тук могат да се видят стотици портрети на кралските особи, рисувани в продължение на няколко века. Освен дворцовия храм, който и до днес се ползва за кралски сватби (тук се е състояла брачната церемония на датския принц Йоаким и Александра Кристина Манли, която след развода им през 2002 г. се омъжва за фотографа на кралското семейство. За нея остава резиденцията Амалиенборг – обектът може да се посети и е включен от cOPENhagen картата), освен дворцовата бална зала и прочие красоти, за посетителите е достъпно да разгледат множество „битови” отделения и помещения за практикуване на хобита – стаи за отдих, за шиене на гоблени, за музика, за пиене на чай, за занимания с астрономия... Кралските ложета от съвременна гледна точка изглеждат по-скоро тесни, неудобни и лишени от интимност в разположението си, отколкото „по царски” комфортни, меки, широки и изолирани. Аз ставам фен на множеството скринове, ракли, шкафове и чекмедженца за „пазене на дрехите” – някогашните гардероби, сандъците на баба (гардероб означава буквално „(място) за пазене на дрехи и бельо”).

 

 

Фредериксборг

Опашати барелефи от входа на замъка и от музея

                 

Дворцовият храм

 

Скромна трапеза

 

[caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Тронната зала"][/caption]

Тронната зала – хапване, пийване и танци до зори

Кралско ложе и прекрасен дървен шкаф за багажче

 

Частичка от дворцовата градина

Една важна подробност за онези, които ще посетят Хилерьод след 15 май, обзаведени с cOPENhagen карта – след тази дата може да се направи круиз в езерото, включен в цената на картата. За съжаление ние не успяхме да ползваме тази екстра, защото бяхме подранили във времето.

 

Още снимки от Хилерьод: http://royak.snimka.bg/travel/denmark-hillerod-may-2011.593113  

Хелзингборг в Швеция

След Хилерьод сме почти изчерпани от ходене и впечатления, но слизайки на гарата в Елсинор сме обзети от идеята да прескочим с ферибота до Хелзингборг в Швеция –– ей го къде е. Морската гара е на гърба на ЖП гарата, така че с един скок сме на гишето за билети. Билетът струва евтино – нещо към 3 евро с 20-те процента намаление заради картата cOPENhagen. Трафикът е невероятен, шведите идват да работят в Дания, за да плащат по-малки данъци или пък регистрират фирмите си в датско, нещо такова. Както и да е, движението между двете точки е оживено, фериботи тръгват и пристигат на всеки двайсетина минути.

В далечината е замъкът на Хамлет – Кронборг, който така и не посетихме В Швеция пристигаме по светло, към 18 часа. Простор, величие, могъщество – на това ти лъхва веднага след като положиш крак на сушата. А цветята! Ах, цветята! Разхождаме се из центъра с Ратушата/Общината, кулата – символ на града, уличките с многото заведения, чиято публика обаче е доста рехава.

 

Пристанището и красивата сграда на общината

Общината на Хелзингборг

кулата

Гледка към града откъм кулата

 

Гледка към града откъм кулата

Привлечени сме от зелените високи покриви на нещо, което се оказва май „старо училище” или университет с голяма библиотека. Наоколо – фантастична градина с магнолии и гледка към морето, която си я бива.

 

Университет

 

магнолии

 

 

магнолии

Градът, гледан от парка на университета

отново паркът

Слизаме през кулата и се връщаме на пристанището, откъдето след минути потегляме към Елсинор.

На път за ферибота, сбогуване с шведския град Хелзингборг

Още снимки: http://royak.snimka.bg/travel/sweden-helsingborg-may-2011.593603   Още е светло, правим малка обиколка на безлюдния елсинорски център. Вървим бавно, говорим си за видяното през днешния ден. Замъкът на Хамлет, в който предполагаемият му прототип Амлед – син на краля на Ютландия, всъщност никога не е живял, стои малко призрачно в близката далечина, поемащ последните капки дневна светлина. След историческия залез на Елсинор заради зла чума, залязва и славата на този замък, чиято първоначална цел в далечното средновековие е била защита на позициите на датчаните в контрола върху тесния пролив Орезунд (4 км), който току-що бяхме кръстосали. Тогава изгряла звездата на хилерьодския замък Фредериксборг. Прав беше нашият домакин – ако искате да посетите бляскав замък, посетете този в Хилерьод. А на въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш!”, заради който в Елсинор ежедневно пристигат хиляди туристи, сме много склонни да отговорим положително – животът изглежда подчертано елегантен и приятен след всичко, което ни предложи в този ден. Очаквайте продължението Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът  Други разкази свързани с Дания – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. 5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг(1): Копенхаген, Дания
2. Езиков курс във Франция (6) Уикенд в малката Венеция и прибиране.
3. До Дания и назад (5): Разходка до Швеция

На 5 септември 1944 година Съветския съюз обявява война на България и Червената армия нахлува в страната. Днес, 67 години по-късно, този агресорски акт продължава да ни бъде представян като „освободждение“.