Сред Родопите (село Борово)

Обиколка из село Борово, Кръстова гора и Караджов камък

Събота, късен следобед.  Наблюдавам как слънчевите лъчи бавно се спускат от върховете на къщите и си играят на гоненица с топлия августовски ден. Приличат на палави деца, които бързат да изразходят цялата си енергия, преди да се скрият отвъд хоризонта.  Денят бавно си отива, докато светлината постепенно се преоблича в ярко-оранжев цвят. С настъпването на вечерта, планината също се променя - цветовете избледняват, а въздухът се изпълва с аромат на свежест, горски билки и неочаквана свобода.

[singlepic id=11490 w=680 h=510 float=center]

      Седя на пейка до

параклиса „Възнесение Господне“ над село Борово.

Допивам последните глътки бира и разглеждам отблизо странните жълто-зелени скакалци, превзели храстите наоколо.  Идея си нямам как се казва този вид, но го изучавам с интерес на току-що дипломиран зоолог. [singlepic id=11482 w=680 h=510 float=center]   - Здрасти. Ти кой чакаш? – изненадва ме детски глас. Явно не съм единствената, която е любопитна как изглеждат местните скакалци. Пред мен стои малко момченце на около 5-6 години. Гледа ме втренчено с големите си сини очи и изисква отговор. - Ами-и-и… Чакам приятеля си. – отговарям по най-глупавия начин аз, без да се съобразя, че говоря с дете. - Аааа, гаджето ли? – уточнява малкия. – И аз си имам гадже. Даже много гаджета. – усмихва ми се многозначително, сякаш вече е имал толкова „гаджета“, за колкото аз мога само да мечтая. „Браво, от малък схващаш логиката на нещата. “ – усмихвам се и аз на себе си. – „Добре, че още не знаеш колко сложно ще стане всичко, след като завършиш детската градина, а после училището и университета…“ [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Решавам засега да му спестя горчивата истина за любовта и връзките, като вместо това му показвам скакалците по храстите, които за момент изцяло привличат вниманието на детето. Мълчим, докато ги разглеждаме. Добре е – разбираме се без думи. - Митеее, Митеее, къде сииии? – чува се разтревожен майчин вик. - Стига си викала, ето го горе, до параклиса – отговаря й леко раздразнено мъжки глас. - Тате, ела да видиш скакалците! – радостно се провиква от своя страна моят нов познат. И ето че цялото семейство се събира при параклиса. Снимам ги за спомен, а после оставам да чакам сама. За пръв път обаче не се дразня. Навярно защото напълно съм изгубила представа за времето. И без това тук то няма никакво значение. До параклиса нямам не само мобилен интернет, но и покритие. На това му казвам свобода :) [singlepic id=11483 w=500 h=375 float=center]

Край параклиса

[singlepic id=11484 w=500 h=375 float=center]     От хълма при параклиса се вижда цялото село  – от зелените борове до жълтите ливади и каменните комини на къщите. Някъде лаят кучета. Другаде кукуригат петли. Камбаната на църквата бие на всеки кръгъл час. Сюреализъм. Село Борово наистина е едно от местата, където можете да заспите близо до звездите и да се събудите от първите слънчеви лъчи. [singlepic id=11485 w=500 h=375 float=center]   В селото има няколко църкви, които датират от различни епохи, но параклисът „Възнесение Господне“  е съвсем нов – построен е през 2005 година. Стенописите по стените все още са ярки, с наситени цветове и ясно различими надписи. В параклиса можете да запалите свещ, като оставите желаната от вас сума, която ще бъде използвана за поддръжката на храма. Параклисът се намира на около 15 минути пеш от Борово и е чудесно място за почивка, пикник или разходка привечер. [singlepic id=11491 w=500 h=375 float=center]   Хората в селото се гордеят с множеството църкви и параклиси в околността. Според възрастната жена, която работи като продавачка в хранителния магазин в Борово, за прехраната си местните жители разчитат преди всичко на туристическия поток към

Кръстова гора,

  както и на любителите на еко-туризма. Оттук можете да поемете по  няколко планински пътеки или да се изкачите пеша до Кръстова гора. Това е и нашата концепция за „еко-разходка“, която включва най-вече удобни обувки и няколко литра минерална вода. Тръгваме към Кръстова гора някъде към 10 часа сутринта. Според уверенията на местните хора, „пътят не би трябвало да представлява трудност за млади хора като нас“ и че „за час“ сме горе. Истината е, че изкачването към Кръстова гора пеш ще ви отнеме около два часа в едната посока. Пътят обаче е живописен и може да ви изненада с неочаквани открития… [singlepic id=11487 w=500 h=375 float=center]    

Някъде към 12 часа стигаме до Кръстова гора.

Местността едновременно ме впечатлява и разочарова. Красива природа и твърде много коли. А най-вече -огромни тълпи от хора. Щъкат  навсякъде и се пререждат на опашките за свещи, сякаш сме се върнали в 90-те години на 20-и век и ни се налага да чакаме за банани и хляб в единствения квартален нагазин. Колко от тези хора всъщност са тук, за да се помолят, вместо да направят поредица от снимки? Символът на Кръстова гора е Христовият кръст, разположен над параклисите на 12-те апостоли. Пред него също се е образувала опашка. Единствено тук хората чакат търпеливо, макар че колоната се движи бавно. Щастливците, успели да стигнат до самия кръст, отправят молитвите си, палят по свещ и оставят лични вещи за здраве и късмет – дрехи, украшения, снимки. Легендата твърди, че кръстът е чудотворен и притежава силата да сбъдва желания. Аз обаче не се нареждам на опашката. Точно в този миг изобщо не зная за какво да помоля, затова  предпочитам да замълча. Просто защото молитвите са като мечтите. Няма смисъл да ги изричаш, ако не можеш истински и безусловно да повярваш в тях. Бих искала да напиша, че съм усетила енергията на Кръстова гора, но това няма да е истина. Всеки човек има собствена представа за вярата. И за мястото, което тя символизира.  За някои това е Кръстова гора, за други – манастир или параклис, за трети – църква или джамия… Всъщност мястото няма значение. Важен е моментът, който ни приближава до Бог. [singlepic id=11488 w=500 h=375 float=center]   След кратко излежаване по огряните от слънце полянки на Кръстова гора, поемаме на собствено

пътешествие до Караджов камък

– място, което си заслужава да видите, ако сте любители на алтернативните туристически маршрути.  Местните хора вярват, че този камък е зареден с негативна енергия, за разлика от светилището Белинташ, чието име в превод означава „Белият камък“ или „Камъкът на познанието“. Но докато легендите свързват светилището Белинташ  с  пророчества, тракийски обреди за плодородие, осъществяване на връзка с Космоса и  гадаене по звездите (място, което според траките символизирало света на живите), то Караджов камък  олицетворявал света на мъртвите, тъй като в  тези скали по всяка вероятност са се извършвали  погребения и ритуални жертвоприношения. [singlepic id=11492 w=500 h=375 float=center]   Наистина има нещо особено в Караджов камък. Нещо, което не се описва с думи. Можеш да го усетиш само, когато го доближиш, след като си се лутал с часове, за да го откриеш. Камъкът изглежда вековен, силен, непоклатим – сякаш е спуснат между двете скали с някаква предварителна цел, за да оцелее тук милиони години. [singlepic id=11493 w=500 h=375 float=center]         Ако изкачите скалата, ще разберете, че  легендите за Караджов камък не са измислица, и че мястото вероятно наистина е служело за ритуални обреди. В скалите, които древните траки са обожествявали, са издълбани  ниши, някои от които са пълни с дъждовна вода.   [singlepic id=11479 w=500 h=375 float=center]       Днес можем само да гадаем за какво точно древните хора са използвали тези издълбани в скалите ями (според някои исторически теории – за ритуали, свързани с предсказания, според други – за жертвоприношения). Дали са дело  на траките или са се появили много преди това? Така и не открих категоричен отговор на този въпрос, но със сигурност издълбаните в скалите отвори са имали  символно значение. Подобни  ями ще видите и на други свещени за траките за места, като Белинташ и Перперикон.

Как да откриете Караджов камък?

Намира се на около два часа път от Кръстова гора. Трябва да тръгнете по пътечката за чудодейното аязмо в местността, което няма как да объркате, защото ще видите тълпи от хора с празни бутилки от минерална вода, които са се запътили натам (имайте предвид, че има още едно аязмо на Кръстова гора, което е в противоположната посока).  Казват, че водата от извора е лечебна и че помага най-вече за болести на очите. Пътят за извора и за Караджов камък минава покрай тоалетните на Кръстова гора – след като ги подминете завивате вдясно и поемате по пътечката за аязмото. Малко по-надолу пътеката се разклонява – вляво е за аязмото, а вдясно – за Караджов камък. В началото се минава през малка широколистна горичка, а после и през борова гора. След като излезете от гората, ще се озовете на широка поляна – вляво ще видите обли скали, а в близост до тях има и ловджийска вишка. Продължавате по пътя, които върви по билото на планината. Важно е да не се отклонявате встрани. Следвайки основния път, след около половин час ще стигнете до още една поляна с ловджийска вишка, купи сено и стара ловджийска хижа. Тук има голяма вероятност да се объркате, затова внимавайте да не пропуснете отклонението. На около 100 метра предихижата има отбивка – трябва да се отклоните вляво и да поемете по черен път, който е обозначен с бяло-зелена маркировка. Не след дълго ще видите втора отбивка – този път трябва да завиете на дясно, следвайки маркировката, след което да продължите само напред. След около 20-30 минути  изкачване през гората, точно когато се чудите дали не сте се объркали, ще видите и самия Караджов камък. От Караджов камък има разклонение за древното тракийско светилище Белинташ, но пътят до него е поне три часа в едната посока и има риск да се загубите, ако не познавате местността.  Много по-лесно е да стигнете до Белинташ от село Мостово, което се намира до Асеновград. Белинташ – Караджов камък – Кръстова гора оформят своеобразен триъгълник на светилища от различни исторически периоди и религии, но с едно и също предназначение – да приближават хората до тайните на Вселената, вярата и познанието за света.

Как да стигнете до село Борово?

Селото се намира в община Лъки, област Пловдив. Карате по основния път Асеновград-Смолян. При Юговското ханче трябва да се отклоните в посока град Лъки и после да следвате табелите за село Борово. Пътят е стръмен, с много завои, но е напълно проходим. Място, където да отседнете – хотел „Варненци“ в село Борово. Цената е 50 лв. на вечер с включена закуска (топла домашна баница и айрян, кафето се заплаща допълнително). Препоръчително е да резервирате предварително места, тъй като хотелът е един от най-популярните в селото. Кухнята е много добра и, ако търсите алтернативен ресторант в селото, няма да откриете по-приемлив вариант. Единственият минус е бавното обслужване и фактът, че персоналът понякога обърква или забравя поръчките. Но пък е приятно място за вечеря с гледка към параклиса и отсрещните хълмове на Родопите. [singlepic id=11480 w=500 h=375 float=center]     Автор: Елина Цанкова Снимки:Иван Михалев     Други разкази свързани с Родопите – на картата: