Въпреки, че Chrome OS не е от най-популярните операционни системи на пазара, Google се стараят да представят често обновления за да подобряват преживяването на нейните потребители. Сега, компанията представи нова функция на софтуера- поддръжка на NTFS файлове и различни допълнения за лесно и бързо възпроивеждане на съдържание, както и за настройка на мрежите, предаде Geek.com. Ако сте притежател на Acer AC700, Samsung Series 5 или Google Cr-48 и друг компютър опериращ с Windows, вероятно ще се зарадвате да научите, че връзката между тези устройства сега ще бъде по-лесна. Ако разполагате с външен хард диск или флаш памет, форматирани с NTFS системата на Windows, сега ще можете да ги инсталирате в Chromebook-а си и да изтеглите любимите снимки и музикално съдържание. Много дистрибуции на Linux се доставяха с поддръжка на NTFS, а Chrome OS, въпреки че е базирана върху същия код, не разполагаше с подобна функция. Допълнително с поддръжката на NTFS, Google ще доставят и мултимедийни кодеци за възпроизвеждане на музикални и видео файлове. Декодирането на видео сега ще бъде по-лесно, а освен това и Chrome OS Connection Manager ще разполага с повече функции. Потребителите вече ще могат да задават предпочитани мрежи, с които да се свързва компютъра. Като допълнение пристигна и новия браузър Chrome, който ще дава бърз достъп до магазина за приложения, най-посещавани страници и др.

Британският производител на чипове ARM Holdings сподели, че президентът и съоснователят на компанията, Тюдор Браун, ще напусне поста си следващата пролет. Браун ще се пенсионира след като над две десетилетия работи за компанията. Официално, решението ще бъде обявено по време на ежегодната среща с акционерите в ARM на 3 май 2012г., сподели Electronista. Преди да се присъедини към компанията, той е работил в програмата ARM R&D в Acorn Computers. Основавайки ARM Holdings през 2001г. той се присъедини към борда на директорите и беше избран за президент през 2008г. Браун е отговорен за повечето близки връзки на компанията със своите бизнес партньори не само от частния сектор, но и различни правителствени агенции за подпомагане на регионалното развитие. Преди да стане президент, той е изпълнявал длъжността на инженерен директор, главен технологичен директор, вицепрезидент международно развитие, главен оперативен директор. Тюдор Браун притежава 651,308 акции от компанията, което се равнява на 0,5% от нейната стойност. Говорител на ARM сподели, че поне засега, никой не обмисля варианта да замени Браун. Неговото оттегляне ще остави компанията само с 4 действащи съоснователя от общо 12 на брой, които са поставили нейното начало. Въпреки това, развитието на компанията е блестящо, като през последното тримесечие високото търсене на чипове за смартфони и таблети, увеличи близо два пъти приходите й.

Flash ще започне да се употребява все по-малко, след като Adobe престанаха да предлагат технологията за мобилните браузъри. Причината за това решение беше слабата популярност на Flash и фактът, че той се ползва само в краен случай и само за приложения. Сега, компанията съобщи, че ще престане да поддържа и софтуера , предназначен за телевизия, сподели UberGizmo. Въпреки това, канадската компания Research In Motion споделиха, че няма да премахнат Flash от софтуера за своя таблет PlayBook, който ще продължи да работи с технологията. Според обръщението на Adobe обаче, правилната стратегия да се доставя определено съдържание по телевизията е чрез приложения, а не чрез сърфиране в Мрежата и това ще бъде основата на тяхната стратегия за в бъдеще. Adobe ще продължат да поддържат Flash за различни продукти, но в бъдеще, софтуерът вероятно ще бъде заменен от HTML. Все повече разработчици ще започнат да използват Javascript или HTML5, поради по-ниското търсене на разработки, базирани на технологията на Adobe. Не случайно и Стийв Джобс преди време беше дал негативно мнение за бъговете, причинени от Flash, обвинявайки Adobe, че не са разработили достатъчно добър приложен софтуер. Потребителите на Google TV, поддържаща Flash Player 10.1, който е интегриран в браузъра Chrome вероятно ще бъдат сред най-потърпевшите от решението на Adobe.

Домашно приготвена, с помощта на колегите, приятелите, контактите ни във Фейсбук и няколко напълно непознати хора. Специални благодарности на всички!

Накратко, според това в кой край на България сте, най-вероятно ще ви кажат:

Здравей, ….

Няколко констатации:

Освен кратките „бе“, „ве“ и „бре“, хората най-често си говорят на „брат“, „човек“ и техните словоформи… От изток на запад се наричат „човешките“ обръщения постепенно преминават през братско-чешитска фаза и приключват като „копелета“.

В Източна България определено хората използват повече странни обръщения спрямо тези в Западна България, като абсолютният шампион е Бургас, следван от Хасково и Варна.

Като цяло нещата са много размити, особено в съседните области, но от личен опит и от този на хората, които ни посъветваха, се опитахме максимално да ги отличим. Ако някой се е засегнал – предварително се извиняваме.

 

Подобни публикации

• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (8)
• 14.03.2010 -- 100 национални туристически обекта (20)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
• 06.09.2010 -- Десет причини да празнувате на 6-ти септември (3)
• 07.06.2011 -- Хотели и звезди (9)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (7)
• 06.04.2011 -- Love.NET (10)
• 30.10.2009 -- Bulgarian Sushi (7)
• 28.02.2009 -- До Копривщица и Панагюрище (3)
• 16.08.2011 -- Да изчистим България! (0)
• 27.07.2011 -- Разменени лога на български компании (1)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (12)
• 08.05.2011 -- Сердика vs. Активия (10)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (2)
• 28.03.2011 -- „Речта на краля“ – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите“ (5)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 27.12.2010 -- Една тъжна коледна приказка (10)
• 19.08.2010 -- Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (4)
• 20.05.2010 -- „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)

Първото, което бих променила в България, ако имах неограничени възможности, е …
Фокусът на образованието, на отношението към децата от най-ранната им възраст. Бих работила за цялостен подход, който да поощрява емоционалната и духовната им интелигентност, да развива способността им да познават себе си и света през собствения си опит и способност за осмисляне, да дава пространство на вродените им мъдрост и творчески заряд.

В себе си бих променила…
Аз постоянно се променям. С всяко следващо преживяване, научаване, опитване аз се превръщам в някаква мъничко подобрена версия на самата себе си. И после пак. И пак.

Едно нещо, което не трябва да се променя е …
Лекотата на битието.

На Форум Промяна ще говоря за …
Вътрешната промяна и по-конкретно за вътрешната промяна от гледна точка на разликите между психологическата и духовната работа.

________________________________________________________________________________

Мъж и жена се развеждат. Съдията пита малкото дете: - Ти, моето момче, при кого искаш да живееш, при мама ли? - Не, не искам при мама, тя много бие - отговаря момчето. - Тогава при татко ли искаш? - Не искам и при татко, и той много бие. - Ами тогава при кого искаш да живееш? - Искам при "Левски", щото хич не бие! Усмихни се, България, за този отбор, който хич не бие, се загрижи лично премиерът. А това означава, че му е намерил нов стопанин. И то какъв! Премиерските зловистници твърдят, че бил баш „котарак” в едноименния кръг. Може пък той да не си харчи парите залудо като досегашния…

——————————————————————————————————- Предстои обсъждане в Парламента на стратегическите приоритети на Комисията за 2012 г. Евродепутати ще обсъдят във вторник работната програма на Комисията за следващата година съвместно с нейния председател José Manuel Barroso. В резултат на промените, въведени с Договора от Лисабон, настоящите членовете на ЕП (за мандата 2009-2014 г.) са първите, които ще имат думата по програмата [...]

В редакцията на Биволъ се получи следното отворено писмо от Антон Коджабашев, трикратен световен и трикратен европейски шампион по вдигане на тежести. То е адресирано до министър-председателя Бойко Борисов и до медиите.

Отворено писмо

Уважаеми г-н Премиер, скъпи сънародници,

Тези дни избухна скандалът със спирането на българския национален отбор по вдигане на тежести от участие на Световното първенство в Париж, Франция. Като Председател на БФВТ, това ме ангажира да се обърна пряко към Вас, за да се даде яснота за истинските причини по случая. Виновниците, отправиха обвинения към мен, които са по съществото си клеветнически и целят единствено паническо оправдание и подвеждане на общественото мнение.

Държа да заява ясно и открито, че главният виновник за този тежък удар срещу българския спорт, е персонално министърът на спорта Свилен Нейков. Той официално беше писмено уведомен, още в началото на 2011 г., че срокът за подаване на информация до международната федерация за състезатели, които да се включат в списъка за допинг контрол изтича. Информирах го, че има нови правила, които ако не бъдат спазени, български щангисти няма да бъдат допуснати за участие на международни състезания. Разполагам с необходимата кореспонденция, заведена в деловодството на МФВС*. Горното може да се докаже и от публикации в медиите.

Свилен Нейков дори не благоволи да отговори, а както се разбра напоследък, не е обърнал и внимание на изричното ми предупреждение, че трябва да бъдат изготвени и предадени съответните списъци в срок.

След безхаберието демонстрирано от Министъра, аз нямаше как да подготвям измислени списъци, без да знам дори, дали тези състезатели тренират, какво правят, спазват ли допинг режим и т.н. Медиите може да попитат Нейков за този факт, а ако е случайно е „забравил”, ще му изпратя копие от писмото с входящия номер.

През изминалото време системно нееднократно отправях предупреждения и сигнали, както до отговорните институции, така и до българската общественост. За съжаление, изказаната от мен тревога за състоянието на този спорт и за апокалиптичната роля на Нейков в него, остана “глас в пустиня”. Най-лошите очаквания за умишленото и тотално съсипване на най-славния някога български спорт, се сбъднаха. Апелите, от страна на авторитетни спортни деятели, за намеса на държавата, както и сигналите за корупция, също бяха маргинализирани и недооценени.

Какво е приоритетно за един държавен служител, в случая Министър на спорта, освен националния интерес? А не е ли той развитието на спорта и участието ни в най-авторитетни съзтезания? Нали само това осмисля труда на спортистите и изгражда престиж за България? Днес тъжните резултати са налице и те са невъзстановими с години напред. Граденото десетилетия, с цената на труда и жертвите на поколения български щангисти, беше безотговорно разрушно от един министър и неговата клика, само за 2 години.

Свилен Нейков финансира с държавни пари, свои протежета и им създаде федерация. Лично той поощри нарочно “роенето” на най-различни федерации по вдигане на тежести, с единствената цел да сложи ръка, чрез подставени лица, в този спорт. Даде управлението в ръцете на хора, които нямат и никога не са имали необходимата компетенция за това. Те даже не са ръководили спортни клубове. Всички вече разбраха, че Президентът на марионетната федерация на Нейков – Неделчо Колев и секретарят му Борислав Гидиков нямат понятие от организация и управление на спорта. Цената обаче е много тежка и печална. Фаталното е, че сега се прощаваме с възможността да вземем квоти за Лондон 2012г. Платената глоба за допинг-скандала преди Олимпиадата в Пекин, стана безсмислена, защото България сама се лиши от участие на щангите на олимпиадата следващата година!

Изправяме се пред един абсурден парадокс. Хората, които са отговорни за този грандиозен провал ,изхвърлил щангите ни трайно от последната олимпиада, бяха “наградени” от Нейков да поемат ръководството на Вдигането на тежести! Ние платихме една огромна глоба на МФВТ, според изискванията, само и само да не лишим България от всякаква възможност да участва в международни състезания, като санкция. Заради това Нейков дръзна да ни вмени злоупотреба и ни даде на прокурор. Сега обаче, смисълът да се платят тези близо половин милион долара глоба е проигран от същите тези, които вкараха Националния отбор в капана на допинга!

Сега питам, кой ще отговаря за  тази катастрофа, причинена от него и неговите хора? Кой ще отговаря за парите, които заради некадърност се оказаха наистина дадени на вятъра? Отново същите хора, дали от безхаберие, некомпетентност, или нарочно лишават България от участие в Световно първенство и втора поредна олимпиада! Това е повод за крупно разследване от страна на Прокуратурата, не само за нарушение на административните закони и корупция, а и за нещо много по-сериозно,а то е за действия силно накърняващи държавните интереси, а защо не и обслужване на чужди интереси, с практическото окончателно ликвидиране на щангите в България!

Най-добрите ни състезатели и треньори са безвъзвратно загубени и се състезават под флага на други държави. Пред очите на цялата общественост Министър Нейков унищожи федерацията, взе й легендарната зала, незаконно й спря финансирането и т.н. Накрая унищожи и самия спорт. Благодарение на направеното от него и неговите хора, щанги на световното и олимпиадата няма да има. Т.е. няма да има и олимпийска подготовка и въобще национален отбор. Качествените ни състезатели и треньори емигрират, останалите ще се откажат и това ще е краят!

Накрая искам да поставя публично няколко въпроса, в отоворите на които се коренят част от причините за този апокалипсис. Кой беше треньор по времето на последния грандиозен допинг-скандал? Чие изобретение беше ороцетама? Нали президентът на федерацията задължително не се допуска при даване на допинг проби и няма достъп до тях, за да ги манипулира? Кого свидетели публично разобличиха за снабдител на прапарати преди Пекин? Защо бе посочен самият Свилен Нейков в близки връзки с тези хора? Слава богу, че вече не е възможна тотална цензура и платени манипулации, но все пак има и медии, където се публикува истината, а пропагандните лъжите нямат тежест.

Антон  Коджабашев: Трикратен световен и трикратен европейски шампион по вдигане на тежести. Председател на първата и традиционна БФВТ от 1947г. и Първи вицепрезидент на МФВТ.

* /Приложение/ Писмото с което официално е уведомен Министър Нейков за списъците и сроковете за подаване, както и за последствията, че България ще бъде лишена от участие.

Добър ден беше за България вчера. В парламента от много време насам не се беше случвало, но ето че бяха приети промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), според които беше прекратена порочната практика делата да се точат между съдебните институции с години. За да си отговорим на въпроса защо това не бе сторено досега, трябва да разгледаме силните адвокатски лобита в НС, които даваха мощен отпор на прекратяване на практиката за бавене на делата. Аргументът на защитниците досега беше, че не бива да се притиска съдът, за да може да вземе най-обективното решение. Какво стана сега с този аргумент? Колко трезво може да прецени вината един съдия, ако мисли пет години? Ако магистратът не е убеден още от първите часове след приключването на процеса във вината, той няма да се убеди и след пет години. Съдебната практика обаче показва, че когато един съдия поиска, той може да бъде склонен да бави едно дело с десетилетия. Такива примери има много. През 2006 г. прокуратурата отчете,...

Финландският клон на хакерската група Anonymous публикува в интернет данни за 16 хиляди местни жители. За някои от тях се смята, че са замесени по някакъв начин с неонацистки групировки. Ходът цели да засрами финландското правителство и да го накара да подобри сигурността на компютърните си системи, предаде Tech Spot. В сайта Pastebin хакерите са публикували имена, адреси, телефонни номера и електронни пощи на хора, живеещи във Финландия. Те са били взети от няколко различни източника. В списъка преобладават имена на държавни служители, работещи като полицаи, учители и чиновници. Част от информацията е взета от сайта на неонацистката организация Kansallinen Vastarinta, който е бил хакнат, а базата му с данни източена. В базата е имало персонална информация за членовете, която е включена към публикацията в Pastebin. Хакерите от финландското подразделение на Anonymous са се похвалили, че защитата на неонацисткия сайт е била много слаба и достъпът до информацията е извършен доста лесно. „Силно ви препоръчваме да прегледате публикуваната информация. Може би ще откриете, че вашият най-добър приятел или съсед е неонацист.”, гласи съвета на анонимните хакери. Неонацизмът е движение, което има за цел да възроди националсоциализма. Явлението е възникнало след края на Втората световна война, предхождан от голямото военно поражение на Германия.

Ако опитате да отворите някой случаен профил в социалната мрежа Google+ шансовете да попаднете на лице от мъжки пол са два пъти по-големи от тези, да видите някоя дама. Въпреки че в последно време балансът на половете в последния амбициозен проект на Google се подобри, все още мъжете са много повече от жените, предаде Mashable. Последните данни на независимите сайтове SocialStatistics и FindPeopleOnPlus сочат, че в момента жените, които използват Google+ са едва 32% от всички потребители. Положението все пак се е подобрило спрямо месец юли, когато анализаторите бяха изчислили, че мъжете са между 74% и 87%. Все още обаче, има какво да се желае откъм баланс в новата социална мрежа. Най-големият фактор, който влияе върху наситеността с жени в Google+ е преобладаващата аудитория, която е съставена основно от хора с интереси в областта на високите технологии. Тази област трудно може да предизвика масов интерес сред дамите, които обитават социалните сайтове в мрежата. Профилите, анализирани от FindPeopleOnPlus, наброяват два милиона. Установено е, че в топ 5 на най-популярните занимания на потребителите влизат две, свързани с високите технологии. Това са софтуерен инженер и софтуерен разработчик. Работодателите с най-много свои служители в социалната мрежа са IBM и Google. Очевидно е, че фокусът на разискваните в Google+ теми е технологичен, а това не е особено атрактивно за жените. Интересно е да се отбележи, че сега в микроблогинг платформата Twitter и социалния лидер Facebook преобладават дамите. Информацията за това е на Pingdom и е базирана на данни от Google Ad Planner.

 

Няма да акцентирам на самите прогнози, а по-скоро ще обърна внимание на сценариите и баланса на рисковете. Както се вижда по-горе на графиката, има значителен риск следващата година еврозоната да изпадне в рецесия. При това, рисковете за прогнозата са в негативна посока, т.е. влошаването на дълговата криза ще влоши още повече ситуацията.

За отбелязване е и фактът, че през следващата година ЕК прогнозира, че най-висок икономически растеж ще има в страни от Източна Европа – шестте водещи страни по икономически растеж са от нашия регион. Доста добра оценка за региона.

 

Блогът за икономика 2011

Тази седмица е изпълнена с важни поводи за празнуване за Mozilla. Налице са две големи събития. Първото е излизането на осмата версия на Google Chrome, но все още е стабилен и важен играч на браузърната арена, предаде Mashable. Firefox 8 е петата голяма версия, пусната от Mozilla през тази година. Всичко започна с дебюта на Firefox 4 през март, когато стартира новият график за пускане на версии с големи номера. Същата схема ползва и Google при своя браузър Chrome. Последните големи версии на Firefox бяха съсредоточени върху подобряването на двигателя на браузъра и на други елементи, които действат сравнително незабелязано. Програмистите на Mozilla наблегнаха и върху въвеждането на последните уеб технологии. Потребителският интерфейс беше оставен на заден план и не претърпя значителни промени. Първото нещо, което прави впечатление при Firefox 8 е, че той изглежда по-завършен и ошлайфан от предишните две версии, които оставиха впечатление като на леко претупана работа. Очевидно е, че Mozilla вече не се мъчи да преоткрие колелото, а опитва да наблегне на подобряването на производителността. Firefox вече е на седем години и най-голямото предизвикателство пред него не е надпреварата с Google Chrome и Internet Explorer на PC сцената, а борбата за смартфоните, таблетите и другите мобилни устройства. Именно там ще се разиграят най-драматичните събития през следващите няколко години.

Старозагорска област може да се сдобие с истинки библиобус. Това е автобус, специално оборудван с рафтове за книги и превърнат в библиотека на колела, съобщи DarikNews.

Возилото минава през малките населени места в региона и хората заемат книги, които трябва да върнат по график - при следващото идване на Библиобуса. В мобилната библиотека ще могат да се приемат и заявки за книги, които в момента не са на разположение.

Идеята за нестандартната библиотека е на група доброволци от различни европейски страни, които вземат участие в Европейската седмица на доброволчеството в библиотеките, в която се включи и Стара Загора.

Петимата доброволци, които са журналисти от новостартиращата EuroMedia Zagora, представиха пред старозагорци как фунционират библиотеките и как се развива доброволчеството в тази сфера в техните страни.

Виктор Фенес от Испания акцентира именно на развитието на Библиобусовете в неговата родина, а младежи от РМС „Инициатива" застават зад идеята подобна мобилна библиотека да работи и в Стара Загора.

Директорът на Регионалната библиотека „Захарий Княжески" Снежана Маринова е обещала, че ще осигури библиотечен фонд за реализацията на проекта. Все още обаче предстои да се обсъдят възможностите и начините, по които да се реализира старозагорския библиобус.

Идеята за библиобус в България обаче не е съвсем нова. Тази есен подобен проект беше успешно реализиран в Пловдив по време на“Нощта на музеите и галериите” от studio 8 1/2 и Open ARTS Foundation. Атрактивният стар трамвай, който беше превърнат в уютна библиотека на култувата ул. Отец Паисий, много бързо се превърна в ключова атракция на събитието и предизвика изключителен интерес сред всички граждани и гости на Пловдив. Именно големият интерес към проекта и страхотното изпълнение от страна на ентусиастите архитекти позволиха на библиобуса да продължи да работи и след края на Нощта на музеите.

По света библиобусите са утвърдена практика за достъп до книги и библиотечни ресурси от хора в бедни, отдалечени или недостъпни местности. Те често се превръщат и в туристическа атракция, която позволява развитието на инициативи за стимулиране на четенето в градската среда – bookcrossing, размяна на книги, дарителство.

Американската космическа агенция NASA е почти готова да изпрати към Червената планета своя пореден марсиански роувър. Машината се казва Curiosity и е с размерите на лек автомобил. Ако всичко мине успешно, това ще бъде най-големият роувър, който е действал някога на Марс, предаде Space.com. Остават само две седмици до излитането на ракетата, където ще бъде разположен Curiosity. Пътешествието ще продължи няколко месеца, а най-трудната част от него ще бъде кацането. То е най-голямото предизвикателство пред всички човешки устройства, които са пращани на Марс. Curiosity заминава натоварен с уникална мисия. Това е първият роувър, който ще има за задача да намери най-подходящите за обитаване райони на Червената планета. Сателитите, които обикалят около Марс и старите роувъри бяха съсредоточени върху търсенето на доказателства за вода, но сега NASA прави една стъпка напред към същинското колонизиране на планетата. Районът, в който ще кацне роувърът е изключително интересен, тъй като специалистите на NASA смятат, че той е бил обитаем в далечното минало. Curiosity ще установи дали това е истина и възможно ли е мястото да приюти първата лунна база на хората. Работата по големия роувър продължи цели седем години, а сега вече наближи моментът, когато усилията ще бъдат възнаградени и направените разходи ще дадат плодове. По-долу можете да видите някои от най-новите снимки на Curiosity, направени преди началото на подготовката му за същинския полет до Марс.

Организирана престъпна група, която чрез измами е спечелила около 14 милиона долара, беше разбита от ФБР. Американските разследващи органи са установили, че престъпниците са разработили и изпълнили схема, свързана с хакване на множество компютри и рекламни измами, предаде BBC. Зад решетките вече са шест от членовете на престъпната група, докато седмият, който е с руско гражданство, все още е на свобода и се издирва. Задържаните са обвинени в това, че са заразили с вируси четири милиона компютъра в повече от сто държави. В следствие на цифровата инфекция хората били принудени да гледат рекламни банери и работата им в мрежата била възпрепятствана. Само в Съединените щати броят на заразените компютри в своеобразната ботнет мрежа достигнал половин милион. Много от тях са били в държавни учреждения, училища и големи корпорации. В схемата била замесена и държавната космическа агенция NASA, която се оказала със 130 машини, заразени със зловредния рекламен софтуер. За залавянето на престъпниците най-много са помогнали специалистите на Trend Micro, които съдействали на ФБР при разнищването на случая. Бандитите пренасочвали заявките на потребителите за отваряне на легитимни сайтове към техни сървъри, които вместо желаното съдържание извеждали на екрана множество реклами. След това хакерите прибирали част от рекламните приходи.

Понеже тези дни оплакваме библиотеките, ми се иска да разкажа няколко истории. Истории за библиотекари и за библиотеки. Истории за хора, които знаят какво работят, и за хора, които знаят, че някъде им няма книгите… В една от централните телевизионни медии един писател дори се оплака, че сигурно в Елхово нямало негови книги. Никой от водещите обаче не му даде карта, на която писателят да покаже къде е Елхово. Защото ако Елхово не знае за него, с това светът едва ли би се сринал, но ако един писател не е ходил в Елхово, значи, че нищо не е написал. Дори не в Елхово. Странно е, ако един писател не е ходил в Агатово. Там със сигурност няма негови книги. Няма и в други селски библиотеки на страната, където хората четат за петнайсети път вече „Овчарчето Калитко”, защото нямат постъпления на книги, но желанието да четат не ги е напуснало. Може би ще ги напусне жаждата за четене, ако в тяхната библиотека постъпи книга от въпросния автор. Така че донякъде е простимо това, че няма...

Покрай обсъждането на държавния бюджет за следващата година в публичното пространство отново се заговори за заплатите – за минималната, за заплатите в бюджетната сфера и тези на държавните служители. Още през февруари 2010 г. в медиите излезе доклад до министър Дянков, от който става ясно, че средните заплати на държавните чиновници в министерства и агенции варират от ниската 600 лв. до изключително комфортните 2400 лв. – само че без да е ясно по какви критерии се определят огромните разлики. Тогава стана дума за определени промени, по-скоро козметични, а после темата изчезна от полезрението на медиите. Това, за което така и не се заговори, е, че моделът на бюджетните заплати в България е сгрешен, въведен след 9.IX.1944 г. по съветски образец, и цели унищожаването на средната класа, силно представена сред чиновничеството и интелигенцията. Следователно този модел, освен че е неетичен към интелектуалния труд, е и „програмиран” да бъде в естествено съзвучие не с отговорната...

Сливенската регионална библиотека "Сава Доброплодни" предизвиква малчуганите между 5 и 14 години да нарисуват своята представа за Коледата магия.

"Магията на коледния дух – светла, красива и съзидателна, ви каним да пресъздадете в коледна картичка за конкурса „Коледна магия”. Събудете вашето въображение, нарисувайте красива коледна картичка, напишете в нея своето оригинално пожелание за празника и я донесете в Детския отдел на РБ “Сава Доброплодни” до 9 декември 2011 г.", призовава сайтът на институцията.

Най-оригиналните картички ще бъдат представени на специална изложба във фоайето на библиотеката в навечерието на Коледа. Наградите на отличените участници ще бъдат връчени на 22 декември в рамките на тържествата „Коледа в библиотеката”.

Вижте цялата обява за конкурса на сайта на библиотеката.

Доколкото бях повечето време на „сцената” ( а и със собствена изява на нея) предпочитам да публикувам наблюденията на духовития съмишленик на каузата за демонтирането на Монумента на окупаторската червена армия (МОЧА) за състоялия се снощи там празник по повод годишнината от падането на Берлинската стена. Позволявам си само едно разширение с допълнение по въпроса [...]

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false FR X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]>

Кольо Парамов е бивш ревизор на БНБ и депутат от 36-о Народно събрание, сега финансов консултант. За кратко Парамов беше съветник на премиера Бойко Борисов. Известният финансист и банков експерт се включи в битката за кметските избори в столицата. Кандидатурата му бе издигната от ПП "Обединена социалдемокрация". Парамов изгуби битката за кметския стол на София. - Господин Парамов, какво се състоя и какво – не на тези избори? Вие бяхте един от участниците в тях. - На практика на тези избори се показа главното условие за 22-годишният преход на страната. А именно имаме ли изградена качествена политическа класа, която достатъчно мъдро и прецизно да може да определи приоритетите за развитието на държавата и достатъчно мъдро да определи водещите личности в нея. Разликата при тази оценка доказа че нашата политическа класа все още, въпреки доста дългия период на промяна, не е на ниво на което може да изведе силна стратегическа и водеща мисъл при управлението на държавата. - Вие...

За какво се борите?
Приемаме, че лансирате нов продукт/марка/идея и хората въобще не са чували за вас. Това е най-трудната част – да привлечеш вниманието на хората и да ги убедиш, че ти правиш нещо, което ще е полезно за тях и ще промени към по-добро начина им на живот. Всеки се стреми към това – да живее по-добре.

Гай Кавазаки има една интересна книга в която казва, че е много важно да изберем своята мисия много внимателно, но още по-внимателно трябва да изберем посланието, което отправяме.

Аз го наричам „моджо“.

Първото нещо, което прави един човек, когато разбере за нещо е да помисли „хей, това дали е полезно за мен или не“, а не „колко струва“. Никога ли не сте си купували нещо много полезно, което струва много пари? Тавтологията не е случайна -трябва да се стремим към многото.

Намиране на подходящата аудитория
Няма да търсим фенове на леда в Сибир, нали? Макар, митът за успешния продавач е, че може да продаде лед на ескимос, ние все още сме в началото и трябва да започнем от там от където нашия продукт/идея/марка да покълне.

Огледайте се наоколо и намерете местата където хората, които се интересуват от това с което ще сте им полезни, се събират и общуват.

1. Ако вашият продукт променя начина по който хората си общуват, може би трябва да потърсите аудитория в местата, където хората си общуват сега и да им покажете колко по-лесно може да става това;
2. Ако пък имате идея да промените начина на четене на книги – защо не огледате книжарниците, онлайн магазините и торент сървърите за критичната маса, която ви е нужна;

Вашата първа задача след като сте създали продукта/идеята/марката и искате да изградите общност е :

• Да се убедите сами, че това е полезно и може да промени живота на хората към по-добро. Хей, не е нужно да го променя радикално, а просто малка стъпка напред;
• Да намерите местата, където тази аудитория се събира, общува и следи.
• Да представите това, което вие сте измислили.направили пред тази аудитория;
• Да бъдете готов да създадете процеси на общността да стане част от тази идея/продукт/марка. (което ще е тема на следващия материал)

Макар и да изглежда лесно това е МНОГО трудно. За един нов продукт, това е критичната точка, която трябва да преодолее, що се касае разбира се до работата с общности.

Не разчитайте на пасивната политика, „Ако съм направил нещо хубаво, хората сами ще дойдат при мен“

Трябва да сте агресивни, но внимателни:

• Има много хора като вас, който искат да спечелят останалите на своя страна;
• Бъдете позитивни – не казвайте аз създадох този продукт, за да намаля печалбата на XXXcom, a казвайте, аз създадох този продукт, за да може да помогна на потребителите ползващи такива услуги да спестят 10 минути от своето време, ето например продукта на XXXcom е пример за грешна оптимизация на времето, а вашето време е ценно нали?
• Нямате време – трябва да започнете да генерирате пари;

В следващия материал: След като знаем къде е аудиторията ни, как да я накараме да направи нещо за нас нещо за себе си и да ни помогне?

Още по темата:

1. OpenFest и моята лекция
2. OpenCamp – малко размисли
3. Хостинг номер 1 в България.

„Книгите са чудесни подаръци,

защото в тях има цели светове.

А е доста по-евтино да купиш някому книга,

отколкото да му вземеш цял свят.“

 

Представете си врата. Врата, която е толкова обикновена и толкова много прилича на най-обикновената врата, която можете да си представите, че е пределно ясно, че няма начин това да е обикновена врата. Тази врата ви наблюдава. Тази врата ви изкушава. И в същото време тръпки ви побиват от нея.

Тази врата има табелка. Естествено. Познайте какво пише на нея?

Нийл Геймън.

Накъде води тази врата? Към комикс, роман, новела, разказ или сценарий? Да, но и към едно друго, специално място. Място, което се намира между световете – не съвсем в нашия, но не и толкова далеч, колкото изисква хардкор фентъзито. Тъкмо под носа ни, в нашия свят, в съседния апартамент, в кафенето на ъгъла, се разхождат старите, забравени богове, под краката ни се крие цял свят на митове, приказни герои и не съвсем обикновени хора, които случайно се оказват призвани за велики дела.

И друг път съм го казвала – за съвременната литература Нийл Геймън е като Тим Бъртън за киното. Всяка негова книга е романтично-зловеща и очароваща, по един много особен и специален начин. Почти като филм на Бъртън. Но, както знаете, аз винаги предпочитам книгата.

Не си спомням първата си среща с Геймън. Почти съм сигурна, че беше „Американски богове“... не! Не беше това! Беше с „Добри поличби“ – роман, писан в съавтворство със сър Тери Пратчет. Феновете обичаме да твърдим, че можем да разгадаем, коя част от  кого е написана, но всъщност романът е толкова единен и завладяващ, че спокойно мога да кажа, че това е един от най-добите литературни тандеми в историята.

Бих могла да напълня тази статия с биографични факти, да правя анализ на творчеството му... но не мисля, че някои, които харесва Геймън ще се впечатли от нещо такова... По-вечатляващ e списъкът с награди, които е получил – от „Хюго“ и „Небюла“, които са задължителни за всеки уважаващ себе си фантаст, през наградата на Американската библиотечна асоциация, наградата Карнеги, както и наградата „Брам Стокър“. Израснал е в много либерално семейство в консервативна Великобритания, но в момента живее в Щатите.

Геймън е луд фен на четенето. Казва, че се е научил да чете още на четири и че първата книга, която е прочел през живота си е "Властелинът на пръстените". И до днес чете много и поддържа активен профил в Goodreads. (Една от последните книги, които е отбелязал като прочетени е "Зъл мрак, угаснали звезди" на Стивън Кинг. Дал й е 4 от 5 възможни звезди, ако държите да знаете). Като цяло е много отворен към интернет образа си - освен споменатия профил в Goodreads, има още активен twitter акаунт, блог и facebook профил.

Нийл не е само писател на хорър разкази и леко зловещо, но за това пък забавно ърбън фентъзи. Той е автор на комикси, сценарист (мисля, че всички ще се разтопят като разберат, че е писал за Вавилон 5 и се появи в един от последните епизоди на The Guild), баща на две дъщери и син, съпруг на Аманда Палмър, измтелно лудата вокалистика на Dresden Dolls.

Освен това е близък приятел с Тори Амос и взаимно си разменят референции – в неговите книги тя е говорещото дърво от „Звезден прах“, а тя пее за него в някои от песните си -  "Tear in Your Hand" ("If you need me, me and Neil'll be hangin' out with the dream king. Neil says hi by the way"), "Space Dog" ("Where's Neil when you need him?"), "Horses" ("But will you find me if Neil makes me a tree?"), "Carbon" ("Get me Neil on the line, no I can't hold. Have him read, 'Snow, Glass, Apples' where nothing is what it seems"),"Sweet Dreams" ("You're forgetting to fly, darling, when you sleep"), и "Not Dying Today" ("Neil is thrilled he can claim he's mammalian, 'but the bad news,' he said, 'girl you're a dandelion'").

Ако трябва да съм честна имам две „проблемни“ книги на Геймън – първата е сборникът с разкази „Чупливи неща“, които просто не ми достави удоволствието, което изпитвам от романите му. Не че разказите са лоши – просто не са достатъчни. Другата ми голяма драма е „Звезден прах“ – сега сигурно голяма част от вас стоят с потресени физиономии пред екраните си, но... замислете се. Това със сигурност е най-незавършената, неизяснена и недобра книга на Геймън. Първо, какво по дяволите е искал да напише? Приказка? Епично фентъзи? Порно? Прекалено е забавна, за да е епично фентъзи, но пък от друга страна има прекалено много сексуални намеци и референции, за да е детската приказка, в която бяха превърнали филма. Да не говорим за липсващите страници – точно така, г-н Геймън. Не може да ми поднесете на тепсия чисто нов фентъзи сетинг и да го оставите недоразвит, да не ми разкажете нищо за него и да ме занимавате с любовните трепети на главният герой – селският смотльо. Не е честно!

Но докато продължава да пише книги като „Момчетата на Ананси“ и „Никога, никъде, никой“ не бих могла да му се сърдя. Защото тези книги са като наркотик. Не мога просто да ги прочета и да приключа с тях – чета ги отново, мисля си за тях, докато чета други книги, препоръчвам ги на приятелите си... Въпреки че заради "Коралайн" изпитвам ужас и ставам по нощите да проверявам дали всичко е заключено, както трябва, че заради "Никога, никъде, никой" всеки път когато се качвам в метрото, очаквам... нещо особено да се случи. Тези книги са зловещи, те са романтични, те са секси, те са забавни, те са... всичко, което една книга трябва да е, и още. Ако тези книги бяха хора, щях да съм влюбена в тях. По дяволите, аз и така съм си влюбена в тях.

Честит рожден ден, Нийл. Надявам се да получиш много книги за подарък от хората, които обичаш.

Прочетете ревютата за книги на Нийл Геймън:

„Книга за гробището“

„Момчетата на Ананси“

„Никога, никъде, никой“

"Коралайн"

Вижте и книгите на Нийл Геймън в Книга за теб.

На днешния 10 ноември чуваме и четем всякакви спомени и интерпретации за събитието, което преди 22 години промени България от НеРеБе на РъБъ. За себе си от ранни зори извадих още веднъж поуката, че човек и много да пише ( по конкретна тема) пак има какво да научи. Разбрах го от колегата Григор Лилов, който [...]

След извършените през септември промени на начина, по който новините и ъпдейтите се появяват в новинарския поток (news feed) на Facebook, сега компанията предлага метод за сортиране, който да възвърне предишната организация на съдържанието, съобщава novini.bg. Обявена в официалния Facebook блог днес (10 ноември), промяната ще се появи на потребителските профили в следващите няколко седмици. След като кликнат върху бутона за сортиране в горния десен ъгъл на екрана, потребителите ще могат да променят позицията на графата "Recent Stories" и да я поставят върху горната част на страницата, вместо тя да стои под секцията "Highlighted Stories". Ходът има за цел на успокои разочарованите потребители, които вдигнаха голяма врява след реорганизацията на новинарския поток. Промяната ще бъде особено полезна за администраторите на страници на брандове, които ще могат да разпространяват по-ефективно последните новости около компанията си. Друга промяна, която потребителите на социалната мрежа продължават да чакат, е пускането на Timeline дизайна на страниците си. Очакваше се той да се появи преди няколко седмици, но очевидно програмистите на Facebook изглежда все още не могат да се справят със задачата. Официалните представители не са съобщили дата са пускането на Timeline, както и на какво се дължи забавянето на редизайна. Друга промяна, за която Facebook съобщи, е че споделянето на съдържание от блоговете към приложението Facebook Notes няма да бъде поддържано след 22 ноември. Мрежата изключва възможността за автоматичен фийд, с цел да окуражи повече хора директно да постват съдържание в Timeline.

Има два начина да се сдобиете с най-добрия европейски 3D телевизор в момента. Единият е да бръкнете дълбоко в портфейла си и да отидете до най-близкия магазин за техника. Другият е да се включите в гласуването за най-добрите устройства за развлечение в България за 2011 година. С няколко клика в сайта на HiEnd Entertainment Product Awards 2011 ще си осигурите място в томболата, чиято голяма награда е именно най-добрият 3D телевизор според EISA – 46-инчовият Philips 46PFL9706H! Всяка година издателство HiEnd отличава най-добрите технологични продукти за развлечение за последните 12 месеца. Текущата 2011 година не е по-различна в това отношение. Петата поред кампания HiEnd EPA, вече стартира и както досега гласуването в нея е в ръцете на потребителите. Всеки може да даде своя вот за устройствата, които най-много са го впечатлили, и да се включи в томболата за призовете на Philips. Общо шестима участници ще отнесат у дома малко преди Коледа някоя от следните награди: • Страхотен 46” 3D телевизор Philips 46PFL9706H с Ambilight технология, създаваща цветен светлинен ореол около него в зависимост от доминиращите на дисплея цветове • Чифт безжични слушалки Philips SHC8575 • Два чифта мини слушалки Philips SHO9577GB • Два чифта разтегливи слушалки Philips SHO9567 Мястото, където можете да подкрепите своите фаворити в „5-ите годишни награди за най-добрите устройства за развлечение“, е тук.

Наскоро бях поканен на еднодневен семинар на тема „Има ли атомната енергия бъдеще в България?” Третият доклад беше на г-н Борислав Сандов, член на Националният съвет на партия „Зелените”, който се казваше „А...

Само четири нападения в Ирак са съобщени за последните два дни – това е нещо, което отдавна не се бе случвало в тази изстрадала страна. В тях, един иракчанин бе убит, а друг ранен. В политическите новини пък се носи един облак: посланикът на САЩ се извини на иракските шиити за това, че не са …

Continue reading »

Пенсионери от Перник изобретиха заместител на противогрипната ваксина. Рецептата се се прилага от 2-3 години и дава невероятен резултат. Вместо да се боцкат с инжекции срещу грипа или да си купуват скъпи и вредни даже за имунитета хапчета, бабите и дядовците кусат срещу грипа зелева салата. Тъпчат с нея и внучетата, а често я ползват и като мезенце с домашнярка, когато я има, защото и тя мори вирусите.

Възрастните хора заимствали специалитета от телевизора. Чули от здравните рубрики диетолози да препоръчват коктейли от витамини като средство за засилване на имунната система.
Така се родила чисто кулинарната рецепта за здраве. Кълцат на дребно зеле, лук, чушки, за да се дъвчат леснои с ченета. Добавят настъргани моркови в изобилие и подправят на вкес с блажнинка и лимон. Ако пенсията позволява сипват зехтин, а ако не стига - облажват салата с оливия, ама от най-евтината, намерена след обиколка по хипермаркетите – то и ходенето си е здраве.

Салатата е много полезна, защото хем те засища, хем те предпазва от простуди, убеждават свои близки бабите и дядовците и хукват по пазара за нова доза зарзават. По хипермаркетите вечер имало промоции и затова сега на смени дежурят в големите магазини, за да си купят по-евтини зеленчуци. Отскоро добавят и към салата и суров карфьол. Цветното зеле било много витаминозно, според проучвания на учените у нас и по света.



Модата на туршийките за зимата не е отминала или по-скоро се завръща с кризата, затова страрците си консервират и от противогрипната салата. Но и те се поевропейчиха вече и вместо кисело зеле в бидони, предпочитат брюкселското зеле и брокулите, които също са достъпни на нашия пазар.

Към традиционната народна медицина срещу настинки и грип възрастните включват и чесъна. В пернишко се предпочитат венчетата на бабите от Раковец, но тая година са скъпи, а и са кът.

Пенсионерската салата и природните дарове са по- добрата алтернатива на Тамифлуто, убедени са пенсионерите в Перник. Френският препарат хем бил скъп, хем го нямало по аптеките, хем можел да доведе и до странични ефекти. Докато в техния цяр нямало химия, а само витамини, е и малко нитрати…Но знае ли човек от какво ще умре!?

Софтуер от типа Virtual Desktop (VNC, Remote Desktop) е използван в Софийския градски съд и Върховния административен съд. Това дава възможност да се следят в реално време проектите на съдебните решения, научи Биволъ от отлично информирани изтoчници в двете съдилища.

По принцип, програмата се използва от ИТ специалистите към съдилищата за дистанционно отстраняване на технически или софтуерни грешки.

В същото време обаче, софтуера позволява на системните администратори да „виждат“ в реално време работното пространство на съдийския компютър, да контролират мишката и клавиатурата му, да преглеждат съдържанието на записаните файлове в това число и текстовите файлове в които се съдържат решенията, които магистратът изготвя в момента. Възможно е също да се копират папки и файлове на отдалечения компютър, както се вижда на обучителния видео файл от Майкрософт.

 

Достъп до подобна информация отваря изключителна вратичка за корупционни практики особено по граждански, търговски и административни дела, когато решението се обявява до месец след последното заседание. На практика системният администратор може да разбере проектът на решението преди то да е известно на страните. Намесата в съдийския компютър може да остане незабелязана от самия съдия.

Информаторите на Биволъ са категорични, че такъв софтуер се използва в Софийски градски съд и Върховния административен съд.

Системните администратори в съдилищата са на пряко подчинение на административния ръководител на конкретния съд: Владимира Янева в СГС и Георги Колев във ВАС.

Продукти за 4 порции:
8 яйца
1ч.ч. прясно мляко
1/2ч.ч. настъргано сирене
8- 9 тостерни филии
1ч.л. шарена сол
1/2ч.ч. олио
1 глава червен лук

Приготвяне:
Тостерните филии се режат на кубченца. Запържват се до златисто, в тиган с мазнина. Необходимото количество олио е 1 супена лъжица. Поръсват се със шарена сол. Бъркат се внимателно за да придобият характерен загар. Готовите крутончета се слагат в чиния, върху салфетка.
Главата лук се почиства и реже на кръгове. Яйцата се разбиват заедно с прясното мляко. Взема се тиганът, в който са се приготвили крутоните. Налива се останалото количество мазнина. Слагат се лучените кръгчета и съдът се поставя на включен котлон. Запържват се за 2- 3 минути. Добавят се разбитите яйца и настърганото сирене. Омлетът трябва да стегне. Когато е готов, съдът се оттегля от котлона. Реже се на 4 . Поднася се в плоски чинии, гарниран с крутончета.


Лидерът на Сирийския национален съвет, който се явява главната опозиционна група на властта в Сирия, отправи послание към сирийския народ в обръщение по случай големият мюсюлмански празник Ейд ал-Адха (Курбан байрам). Това е първата подобна реч на Бурхан Галиун. От Intidar я преведохме специално, като може да я прочетете след видеото. Направихме превода, тъй като …

Continue reading »

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Европа заедно с Иван. Пообиколихме из австрисйките и италианските Алпи, за да може днес за тръгнем към Щутгарт и Музея на Мерцедес в града.  Какво по-подходящо място, за да отбележмим 10 ноември? :)   Приятно четене:

Три хонди из Европа

част втора

От италианските Алпи към Мерцедесите в Щутгарт

Тази нощ съм спал безпаметно, а на сутринта всичко мокро..! Събрахме мокър багажа и тродължихме по пътя си, Целта ни беше да стигнем до езерото Bodensee, но бяхме твърде далече от него. Тръгнахме рано и започнахме да изкачваме опасно тесния passo Gavia. Може би само спечелихме от ранния час, защото бяхме почти единствените на пътя. С всеки следващ завой по пътя нагоре, стъдът се стелеше все по-плътно и пронизваше сетивата ми. Стигнахме бавно и славно върха а аз бях умрял от студ. Добре че в кантончето гореше печка, на която се постоплихме…  

а на Север вече познатата ни от вчера картина:  

Поради малкото движение спускането мина много лесно и стигнахме Bormio. Там закусихме , отпочинахме и залъкатушихме по завоите на южния скло

н на емблематичния Passo del Stelvio (2670м)

Беше минало една година откакто бяхме за последно тук. Всичко ми се видя не толкова голямо, както миналата година, видях неща, които не бях забелязал преди. А на върха познатата картина – мотори, мотори…. много мотори и всякакви…!

  Порадвахме се на гледките и тръгнахме надолу по северния склон. Мога да кажа с ръка на сърцето, че по-трудно спускане не съм имал. Прекалено острите завои, по които разни карачи си правеха контролирано плъзгане на моторите , са си направо страшни. Дали защото улучихме час с голямо движение, или защото се беше понатрупала умора…. не знам! 180 градусовите завои с нулев радиус на завиване откъм вътрешната си страна и над 4-5 м денивилация, бяха особенно трудни в посока спускане с натоварените ни мотори . И ако на мене ми беше трудно, при положение, че Господ макар да не ме е надарил с достатъчно акъл, ми е дал достатъчно сила да боря 265 килограмовия чопър, то за Гергана беше истински кошмар . На доста завои се наложи да спирам движението, за да може Герганка да се изнесе по-външно на завоя, за да не я увлече мотора и да падне. Имам чувството, че това спускане продължи цяла вечност. Беше ми додеяло от завои. Сетих се за крилатата фраза: „Изгинааме по теаа завои бре….!” Явно беше време да се изнасяме от планината. И тъкмо на време, защото това беше посления проход. Тази снимка съм аз и Гергана и е направена от Димитър, който за да я направи, е изостанал с един завой:

  Предстоеха ни още няколкостотин километра по хубави пътища, за да стигнем

езерото Bodensee,

в което се пресичат границите на Швейцария, Австрия и Германия. По пътя ни до там, Димитър пресметна, че този ден минахме сумарно около 45 км тунели, като най-дългият беше 10 500м , той беше платен – 8,50 евро/мотор, пак пари….! . В късния следобяд стигнахме

град Брегенц (Австрия),

където пренощувахме в един къмпинг на брега на езерото, което тънеше в блаженно спокойствие.

  На другия ден, пътуването ни щеше да продължи в посока Щутгарт, откъдето щеще да започне втория етап на пътешествието ни, с който целяхме да се докоснем до ценностите на западната култура и начин на живот, до колкото, разбира се щяха да ни позволят времето и наличните финансови ресурси. Втората световна война е разделила света на две Източен и Западен. За добро или лошо ние сме останали в източната половина. От както се помня слушам приказки от рода : „на запад…. … не знам си какво”, в смисъл колко е хубаво и подредено там, колко са богати и т.н. И е така, но дали бих искал да водя техния начин на живот? Ето с такива мисли в главата ми, започна втория етап от нашето пътуване. Още при самото планиране, по мое настояване, бяхме заложили

гр. Щутгарт

като първа цел. От една страна там е Меката на автомобилостроенето, а от друга си имам сантимент към този град . Още в зората на Демокрацията, като студент имах шанса да изкарам преддипломна специализация там в института по металорежещи машини.

След като станахме от сън, се разходихе малко около езерото преди да тръгнем – нямаше за къде да бързаме, събрахме багажа и тръгнахме. Точно в този ден отчетохме рекордно нисък разход на моторите ни. Карахме бавно , но основната причина беше невижданото (поне за мен)

качество на бензина в Австрия и Германия. С по-хубав бензин аз не съм карал.

Пътуването , както споменах, започна бавно и тегаво, защото пътят заобикаляше езрото и минахме през един куп селища. Може и GPS да имаше вина за това, но ние му се доверявахе напълно (е… почти напълно) . Мислех, че тази част от пътуването ни ще мине сред хубави езерни гледки, но нищо такова не се случи. Не че е не е хубаво там, просто пътищата с натоварен трафик около курортните зони са навсякъде „сепарирани”, за да не може шума от превозните средства да нарушава спокойствието на хората. Постепенно заобиколихме езерото, но на километража показанието надхвърляше 100км пробег- доста голяма „локва” си е. Малко след това се качихме на магистралата за Щутгарт и километрите започнаха да се топят под новите гуми на мотора ми. Този път с избора на къмпинг нямахме голяма свобода. Базата данни за къпингите, с която разполагах, показваше, че най- близкият къмпинг до Щутгарт е на 60 км. За наш късмет той се намираше по средата между Щутгарт и Страсбург в

планината Шварцвалд

(това по-късно го разбрахме). Стратегическото местоположение на този къмпинг повлия на решението ни да останем тук 3 нощи. Бяха минали вече 5 дни от нашето тръгване и имахме нужда да изперем доста от дрехите си, а това беше допълнителен аргумент в полза на това решение. Не беше лесно да се доберем до свободна перална, но успяхме. Спомням си, че тогава се чудехме защо има сушилна машина в пералното помещение. Разбира се, ние като терикати, трудно бихме дали пари за сушилна, при положение, че си носехме сезал, за да си направим простор. Простор си направихме, но... !

  Пак това „но”! Мислехме, че сме избягали от планината и капризното й време, ама не! По вече добре познатият ни сценарий облаците се събраха и заваля дъжд на едри капки, като по учебник…..! Терикати, а…?! И така в събиране и простиране на пране си мина този ден, а резултатът от всичко това беше три перални полумокри дрехи. Вечерта мина скучно под ударите на дъжда върху палатката, заспахме рано и съответно рано се събудихме . А като излезнах от палатката…. влага. Въздухът беше толкова влажен, че по-скоро не се вдишваше, а се пиеше. Казах си „Край на плановете ни”, но нали не сме стигнали чак там, та да се откажем заради някаква вода. Облякахме дрехите за дъжд и газ към Щутгарт. Стигнахме много бързо, а там какво да видим – Слънце. На GPS-a бях въвел координатите на

Mercedes Museum

и не след дълго се озовахме пред необикновената му сграда. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Малко се пошматкахме докато разберем къде и как да паркираме моторите си , но се справихме брилянтно и … се озовахме във фоаето на музея.

  Взехме си билети, но отново ни беше нуждно малко време да се ориентираме в обстановката. Тайната беше в трите панорамни асансьора, които извозваха посетителите на най-горния етаж, откъдето започваше вълнуващата обиколка, слизайки спирално надолу. Спиралата символизира еволюцията на Мерцедес. Ето снимки:

[singlepic id=11898 w=500 h=375 float=center]

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

[singlepic id=11899 w=500 h=375 float=center]

Музей на Мерцедес

[singlepic id=11900 w=500 h=375 float=center]

Музей на Мерцедес

[singlepic id=11901 w=500 h=375 float=center]

Музей на Мерцедес

[singlepic id=11902 w=500 h=375 float=center]

Музей на Мерцедес

[singlepic id=11903 w=500 h=375 float=center]

Музей на Мерцедес

[singlepic id=11904 w=500 h=375 float=center]

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

  Някои даже имаха жълто по гащите от кеф след тази снимка :grin:

[singlepic id=11905 w=500 h=375 float=center]

  Сред морето от експпонати има един, който помня още от преди 17г., когато за пръв път бях там. Това е едно „устройство” (друга по-подходяща квалификация не мога да измисля), което е конструирано през 1939г . Развило е скорост 600км/ч…. да 600! Обемът на двигателя е 45 000 куб. см. и е 3000к.с. Ето снимка на „устройството” и на табелката му:

[singlepic id=11906 w=500 h=375 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="600 km/h през 1939г!"][/caption]   За тези 17 г. на много хора съм разказвал за това . Всеки от тях ме е гледал невярващо и е премълчавал съмненията си , за да не ме обиди, вътрешно убеден, че го лъжа. Следващата цел беше

центърът на Щутгарт

Тръгнахме, но движението беше отклонено заради някакъв футболен мач и GPS-a се омаза. Продължихме по интуиция и не щеш ли видяхме супермаркет. Спряхме и чак тогава забелязахме хипермаркет POLO – магазин за всякакви моторджииски неща, като казвам всякакви, значи всякакви! Влезнахме и се потопихме в море от екипировка, части , тунинг елементи и т.н. Не знам колко време прекарахме вътре. Когато излезнахме, поседнахме на сянка да хапнем, и видяхме нагледно как се мие мотор. Странно, стъклената кабинка, която видях на влизане в магазина, била мото-мивка. За пръв път виждах напълно автоматизирана миялна машина за мотоциклети. Ей така на паркинга, като кафе автомат. Пускаш 5 евро вкарваш мотора и започва програмата. Моторът се върти, пръска се с препарат и вода, обдухва се с топъл въздух и докато пича изпуши една цигара вратата се отвоти. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Мотициклетна мивка"][/caption]   Бързо намерихме центъра, а там маса народ.

[singlepic id=11909 w=500 h=375 float=center]

Щутгарт

[singlepic id=11910 w=500 h=375 float=center]

Щутгарт

[singlepic id=11911 w=500 h=375 float=center]

Щутгарт

[singlepic id=11912 w=500 h=375 float=center]

Щутгарт

[singlepic id=11913 w=500 h=375 float=center]

  Вярно, че беше събота, но според мен имаше някакъв празник. Жалко че не можахме да се разходим както трябва сред толкова много хора. За сметка на това пък видяхме всякакви екземпляри- улични артисти и музиканти. Най-много ни впечатли едни музиканти от индиански произход, които свиреха на странни духови инструменти. Не се сещам как се казват, но със сигурност ги виждах не за пръв път (мисля, че в Несебът и Созопол съм ги виждал). [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Индианци в центъра на Щутгарт"][/caption]   Подобно на много хора се излегнахме на тревата в градинките. Това беше най-хубавата трева!

  Дали от скука, дали от болно любопитство, но започнах да наблюдавам хората, как общуват помежду си, жестове , мимики… Определено не са толкова емоционални, като нас, стегнати ми се видяха. А дебели хора… колкото искаш! Хубави девойки…. голяма рядкост – как я карат тогава там мъжете…?! Много ме изкефи как масово хората си взимат по една чаша бяло вино, сядат на тревата и говорейки си отпиват. При нас така си пием кафето..! Изядахме по един сладолед и дойде време да тръгваме обратно към къмпинга – времето неусетно беше отлетяло. Прибрахме се в къмпинга а картината беше аналогична на предния ден. Бързата смяна на дъжд и слънце продължаваше. Вечера също не ни предложи някакви забавление, просто това си беше спокойно, зелено място създадено за пълен релакс. Ноща мина като предната – спахме сладко под монотонното барабанене на дъжда върху палатката.    Очаквайте продължението   Автор: Иван Тенекеджиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Германия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Три хонди из Европа (1): Към Гросглокнер в Австрия към Италия
2. Германия(3): Из градовете Щутгарт и Саарбрюкен
3. Из Европа с кола – част втора
4. Към Европа с влака (2): Германия
5. Из Стария свят с влак (Европа)
6. Пътуване из Гергьовденска Европа (2) – или как след 3100 км знам какво искам от живота
7. Към Европа с влака (10): И като край: Виена
8. Пътешествие из Европа (2): От Грац към Милано, Верона, Бергамо и Бриг(Швейцария)
9. Към Европа с влака (8): Париж
10. Из Европа с кола – част първа
11. Към Европа с влака (3): Брюксел
12. Glockner Runde, Австрийски Алпи