Британският вестник The Telegraph пише за среща на 14 ноември между ирански официални лица и хора от сирийската опозиция, сред които и видният активист Хайсам Манна. Има ли сигнали, че властта в Дамаск ще изпадне в още по-голяма изолация? Арабската лига, водена от политиката на Катар, вече обсъди санкции срещу Сирия, ЕС не остана по-назад, [...]

Преди седмица силна експлозия разтърсва база до Техеран, където са съхранявани боеприпаси и ракети. Тогава медиите съобщиха за 17 убити войници от Революционната гвардия на Иран, но се знаеше, че има още тела под руините. Вчера бе съобщено за 36 убити. От тях 23- ма са от елитната Революционна гвардия, които са в тежко състояние. [...]

Не минава ден без да ни се обяснява колко малък бил пазарният дял на железопътният транспорт в България. И както обикновено се случва в БГ – изказват се точно тези, които не стъпват във влак. Нека да използваме данните от Националния статистически институт (НСИ): Към момента са налични данни до второто тримесечие на 2011 година. [...]

Какво ли пък да е това нещо? Не ми се ядат сладки, нито кейк. И пица не ми се яде, ни ризото. Какво ли друго мога да приготвя? Чудя се какво са правили нашите баби, освен разбира се вита баница и печена тиква с мляко. Но предпочитам да е лесно. За да може и на теб да ти е лесно. Заравям се в старите книги. Намирам чудати предложения. Хм, започва да ми става интересно.

(...)
Read the rest of Йоана на Земята – Нещо с тиква (393 words)

---

© joanapetrova for Кулинарно, 2011. | Permalink | 11 comments | Add to del.icio.us
Post tags: c-breakfast, ванилия, мед, питки, прясно мляко, пържене, тиква, яйце

Feed enhanced by Better Feed from Ozh

Какво ли пък да е това нещо? Не ми се ядат сладки, нито кейк. И пица не ми се яде, ни ризото. Какво ли друго мога да приготвя? Чудя се какво са правили нашите баби, освен разбира се вита баница и печена тиква с мляко. Но предпочитам да е лесно. За да може и на теб да ти е лесно. Заравям се в старите книги. Намирам чудати предложения. Хм, започва да ми става интересно.

От заглавията, обаче нищо не се разбира. Трябва да прочета рецептите от край до край. Например под „Тиква с мармалад“ се крие торта от сварена тиква с орехи и сладко от сини сливи. Прималиво, но не ми хрумва как ще се сервира подобаващо. Или пък „Комбус“, който представлява пюре от тиква и сушени плодове. Нещо подобно е и „Мангафиш“. Интересни имена, но не знам откъде идват. Има най-много предложения за тиква на фурна. Май и на теб ти е омръзнало това. Добре. Ще прегледам още някоя рецепта. Спирам се на тиквени питки. Очаквам да има тесто, втасване, разточване – нещо такова. Обаче няма. Следвам рецептата и получавам палачинково тесто, но с тиква. Започвам да пържа. Малки питки, средни питки, по-големи питки, тънки, дебели… нещо не е наред. Загарят бързо, не могат да се обърнат. Имат вид на поплесък. Че даже и по-зле. Спирам да пържа, изключвам котлона. Още една неадекватна рецепта. Малко съм тъжна.

Имам още смес. Чудя се какво да я правя. Помотвам се из кухнята. От време на време поглеждам несполучливото тесто. Да го изпека на кекс или мъфини? Не! Сладък киш с тиква? Ммм, не! Препрочитам рецептата. Пропорциите са спазени. Защо не се получават тогава тези питки? Питки?! Ще добавя още брашно. Включвам котлона. Олиото започва да цвърчи. Ще ги хапнем топли с мед.

Тиквени питки

Адаптирано от книгата Българска национална кухня

Тази закуска наподобява повече на тиганици, отколкото на питки, но реших да оставя заглавието от книгата. И са пухкави като американските палачинки.

Посочените дози са достатъчни за закуска на четиричленно семейство, че даже и за почерпка на съседските деца.

Продукти:

• 250 гр. сварена тиква
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки
• 200 мл. прясно мляко
• 1 супена лъжица захар
• 1 щипка сол
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 250 гр. брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• олио за пържене

Тиквата се намачква с вилица докато стане на пюре. Към нея се добавя яйцето и се разбива добре. Добавят се захарта, солта, млякото и ванилията. Всичко се разбърква хубаво.

Брашното се пресява с бакпулвера и се добавя към тиквената смес. Трябва да се получи консистенция като на гъсто тесто за кекс.

Олиото се загрява в тефлонов тиган. Със супена лъжица се загребва от сместа и се пуска в нагорещеното олио. Пържи се от двете страни докато придобие златист цвят. Могат да се пържат по няколко питки наведнъж.

Изваждат се и се отцеждат върху кухненска хартия. Поръсват се с пудра захар или се сервират с мед или сладко.

Йоана на Земята – Нещо с тиква от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Парадоксално, но най-непрозрачната публична сфера в България е тъкмо онази, която е призвана да прави видими всички останали дейности в държавата. И това е така, защото единствените, които биха могли да направят прозрачни медиите, са самите медии, а техните началници нямат никакъв интерес да си правят харакири. Има и други институции, които биха могли да [...]

За всички, които си мислят, че на Източния фронт има нещо ново с факта, че за пореден път Русия говори за България като нещо (почти) свое, трябва да напомня някои неща. Но преди това, ето и информационния повод в резюме ( по Кафене.нет) „Освен бившите съветски републики Русия трябва да привлече в бъдещия Евразийски съюз [...]

По индикатора "Икономическо здраве" от новия доклад на Лисабонския съвет Естония е водач, следвана от Люксембург, Германия и Холандия. На последните места се класират Гърция, Кипър, Португалия и Италия. Естония води също така и по другата класация на доклада – бързина на приспособяването. 

Блогът за икономика 2011

Един габровец решил да спести пари за преглед и като срещнал доктора на улицата, го попитал: - Докторе, ти какво правиш, като настинеш? Лекарят, също габровец, отговорил: - Кихам. Усмихни се, България! Българите имали навика да си купуват лекарства за лична употреба от ветеринарните аптеки, твърдят лекари. В желанието си да спести някой лев или от обикновено невежество българинът съвсем го е ударил на самолечение. Нищо чудно с такава здравна система хората да предпочитат да се лекуват сами, дори с риск да си докарат алергии. Изглежда, че вече предпочитаме да страдаме от алергии, отколкото от родното здравеопазване.

В предстоящите няколко денонощия , нашата планета , движейки се по совята орбита , ще премине през поредния шлейф космически прах и парчета , оставени от комета , орбитата на която всеки 33 години съвпада с движението на Земята по орбитата около Слънцето.

Веселин Маринов ме преследва. Серизоно ви казвам. От няколко дни Facebook ме залива с постове за раздялата на партийния бард и съпругата му Цветанка (е добре, не си ли помислихте още като се ожени, че я е избрал по името?!). Днес се наложи да пропътувам половин София и установих, че е залята с плакати за предстоящия концерт на Веселин Маринов. Смених три превозни средства и в трите хората трескаво прелистваха некви вестници с огромни заглавия: „Цветанка кръшнала на Веско”, „Веско не може да прежали Цветанка”, „В. Маринов: Раздялата ме вдъхновява да пея”. Прибрах се тичешком, заключих вратата, забраних на децата да пускат телевизора и надничам във Facebook крадешком, готова да избегна нападение от засада. Не съм забравила, че преди време получих и покана за приятелство от името на Онзи, който не бива да се споменава, но който и да стоеше зад нея я оттегли, след като публично се похвалих и предизвиках неколкодневното му дружно оплюване. Честно ви казвам, тревожна е работата. Като със съветските филми в петък вечер, за който помни толкова. Очаквам потното лице на запенения от сценична страст трубадур да цъфне и в учебника по музика за първи клас (дъщеря ми догодина е първокласничка, за Бога!), а текстът на „Нашата полиция” да се нареди до „Аз съм българче”.Аз още помня Карел Гот и „Шарено котле” на Нова година. Но все си мислех, че колелото на историята няма да се завърти толкова бързо, та децата ми да учат наизуст песните на новите партийни любимци. Обаче ей на, търкулнала се питката, обиколила си нивката и хам! „България и МВР” вървят вече като словосъчетание, а истината пак е една, както беше едно време. Ама вижте балета, не са ли като истински?!

През първите 600 млн години от съществуването на Слънчевата система , тя е имала не четири газови гиганта - Юпитер, Сатурн , Нептун и Уран , а пет , но последният е бил изхвърлен от системата в резултат на гравитационите 'усилия' на останалите планети.

На Кейп Канаверал се провеждат последни подготовки за поредната марсианска мисия на НАСА Mars Science Laboratory. Според графика , стартът е планиран за утрото на 25 ноември.

Барак Обама беше пределно ясен: "Ние сме тук и ще останем тук", подчерта американският президент в речта си пред австралийския парламент. "Аз взех едно стратегическо решение: като тихоокеанска страна САЩ ще играят растяща и дългосрочна роля в Тихоокенския регион". Обама заяви в началото на многократно отлаганото си посещение в Австралия, че Америка възнамерява да разшири значително икономическото и военното си присъствие в региона. Той изтъкна няколко пъти по време на речта си, че американското присъствие в Тихоокеанския регион има върховен приоритет за неговото правителство. Никакви съкращения на военния бюджет нямало да се отразят на тази цел. Тъй като освен повечето атомни сили в Азия живее и половината от човечеството, този регион "ще определи в решаваща степен дали новият век ще бъде белязан от конфликти или сътрудничество, от страдания или прогрес". Непосредствено преди речта си в Канбера Обама оповести увеличаване на американското военно присъствие на австралийския...

Астрофизици са описали поведението на "бучки" в пръстените на Сатурн. Статията на изследователите е публикувана в списание Icarus.

Воден от принципа по-добре късно отколко по-късно вчера качих filejoinfs (прясно преименувано на fjfs или fudge-fs) в github. За основа използвах промените на Пенчев като добавих и моите неща, които бях дописал но не бяха публични. Резултатът е fjfs версия 2.0. SlackCheck пък го освободих от CVS и току виж взема да пусна нова версия. Засега най-новото (което си направо старо като гледам кога последно е пипано), е достъпно на http://github.com/gfto/slackcheck.

Секцията програми на сайта ми плаче за по-приятна страница, но май няма изгледи да я огрее.

Височината на перигея ( наий-близката точка към Земята ) на орбитата на 'Фобос-Грунт' се е увеличила като минимум на 1 км до 209.2 км . По информация от РИА Новости по данни от NORAD.

Винаги, когато се заговори за някакъв нов обществен проект, рано или късно някой се сеща да припомни приказката за стария и новия бардак. А ако проектът е политически, тогава тази аналогия започва да изглежда на всички още по-остроумна и още по-уместно използвана. За съжаление, освен че е вълнуваща с употребата на думата „курва”, сентенцията не отразява истината. Какво му е на новия „бардак” Рейнбоу със старата „курва” от Пърпъл – Ричи Блекмор? Напротив, в повечето случаи за нови начинания се търсят хора, които вече са правили това, което трябва да се прави. При определянето на това дали един човек става за дадена работа, трябва да се гледат качествата, която тя изисква и дали той е показал, че ги има, че ги е развил или че е способен да ги развие оттук нататък. Когато викате водопроводчик, не се интересувате дали в младостта си е поправял мивката на съседа ви, когото мразите. Разбира се, при „лидерите” е по-различно, защото тяхната работа не е да създават структури, нито да пишат партийни документи, нито дори да изработват политики. Тяхната работа е хората да ги харесват и да гласуват за тях. И в този смисъл, както работата на хамалина изисква як гръб, така работата на „лидера” изисква неопетнена биография. По възможност. Не че не са ставали „лидери” и хора, пред чиито биографии биха се изчервили от завист дори закоравели писатели на криминална литература.

Публичните проекти се очаква да бъдат правени от публични личности. За да стане една личност публична, тя трябва да мине през медиите. Теоретичните начини за това са два: да върши интересни и значими дела, които медиите лесно могат да превърнат в новини или друго някакво журналистическо съдържание, или пък за нея да се погрижат съответните професионалисти, които да свържат имиджа й с интересни и значими събития, които медиите да превърнат в журналистическо съдържание. Това са двата теоретични начина. Практическият е само един. Ако искаш да произведеш една публична личност, популярна дотолкова, че да стане знаме на нов политически проект, трябва да преговаряш директно със собствениците на медиите и да купиш от тях не конкретни площи и минути, а цялостното им и дългосрочно благоволение. Разбира се, преговорите със собствениците на медиите могат да минат по-лесно или по-трудно според качествата на личността, връзките и договорките й с други, вече утвърдени публични личности, делата й и потенциала (творчески и финансов) на професионалистите, които работят за нейния имидж, но в общи линии, макар и опростена, схемата е тази. Има ли някой, който да си мисли, че Бойко Борисов е самороден народен любимец и медиите само регистрират този факт? Медийният проект „Бойко Борисов”, докато стигне до спечелване на парламентарно мнозинство, беше упорито разработван и още по-упорито финансиран в продължение на 7 години. И то от неслучайни професионалисти. Та, публичните личности, от които се нуждаят новите публични проекти, са деликатна и скъпа инвестиция.

Ето защо в обществения живот скоро няма да влязат качествено нови хора. Нови – да, но не и качествено нови, защото те могат да влязат само под формата на проекти, финансирани от старите инвеститори. Освен ако не стане някакво чудо. Освен ако не се заявят със спечелена вече по някакъв друг приказен начин електорална подкрепа, който да инвестират в публичност. Затова, когато си чешем езиците за нови политически проекти, гледаме да говорим повече какви трябва да бъдат те, а не кой конкретно ще ги осъществи, за да не навлезем в накратко изложената по-горе материя. И така стигаме до питането, къде риторично, къде не, дали могат да се намерят петима души, за които да не се скараме на петата минута, да не започнем да ги наричаме ченгета, доносници, мошеници, мафиоти или, в най-добрия случай, стари курви в нов бардак. Въпросът зададе честният кръчмар (дано не ми се обиди, че го наричам така) Жоро Иванов и, признавам, би ми било много интересно да науча отговора: ще успее ли някой да направим списък от имената на петима души, за които да не се скараме до 5 минути. Мисля, че това би било интересно за всички. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Позволявам си да отправя към всички читатели на сайта следната

ПОКАНА

Моля, споделете имената на хората, на които бихте дали властта в България. Това може да е само едно име, може да са 10, може да са 100. Тези хора могат да бъдат публични фигури, а могат да бъдат и ваши лични познати. Могат да бъдат ваши роднини. Можете да сте и самите вие. Ако кандидатите ви имат някакви сайтове, давайте линкове към тях. Ако нямат, представете ги с по няколко думи и кажете защо според вас именно те трябва да получат властта.

Tweet

Изтекла в мрежата информация сочи, че в Associated Press се е развихрил скандал по повод на публикации в Twitter, които разкриват новини, които още не са били публикувани от информационната агенция по надлежния ред. В резултат на това висш служител на AP е порицал замесените репортери със специално съобщение по електронната поща. По-късно говорител на AP е потвърдил, че тези събития наистина са се случили, предаде Mashable. Всичко е започнало след ареста на журналисти, отразяващи протестите от инициативата Occupy Wall Street. Репортерите споделили новината за това, което се случва с тях, в Twitter. Това обаче е станало преди Associated Press да публикува официална информация по въпроса. По този начин информационната агенция е била заобиколена като основен източник на информацията. В правилата за действие, които трябва да спазват служителите на AP изрично се казва, че те нямат право да публикуват, където и да е новини преди те да бъдат пуснати официално от агенцията. Политиката на конкурента Reuters е сходна. В последно време скоростта на традиционните информационни източници се оказва недостатъчна, за да конкурира новите социални медии. Бързината обаче, често е съпроводена с изнасянето на неточна информация, тъй като в социалните сайтове няма редактори. От Associated Press твърдят, че са забавили информацията, защото е имало неясноти, които е трябвало да бъдат изяснени преди да се пусне официално съобщение. Агенцията е подчертала още, че когато има техни служители в опасност се подхожда внимателно, за да се гарантира сигурността на репортерите.

Лабораторията за медиен мониторинг представя финалните резултати от наблюдението на медийната среда в периода на Избори 2011. ИЗТЕГЛИ ДОКЛАДА Съдържание ОНЛАЙН НОВИНАРСКОТО ПРОСТРАНСТВО | Николета Даскалова ТЕМИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ | Гергана Куцева ТЕЛЕВИЗИЯ | Тодор П. Тодоров ЛАЙФСТАЙЛ МЕДИИТЕ | Силвия Петрова ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЕМИ В МЕДИЙНИТЕ ПОСЛАНИЯ | Мая ...

Александър се занимавам с бизнес развитие на дигитални медии. Той има прилично влияние и следа върху развитието на пазара на Интернет медии и реклама в България. Казва, че почти е завършил математическа гимназия в Стара Загора и социология в Софийски Университет. В момента е оперативен директор в Investor.bg, Директор стратегическо развитие в Mail.bg и собственик на консултантска агенция Posteffects. __________________________________________________________________________________

Първото, което бих променил в България, ако имах неограничени възможности е…
Има много неща в България, които харесвам. Не съм сигурен, че ще ги запазя, ако просто изтрия това, което не приемам. Промяната е процес, преживяване, опит. Получаваме възможност да разберем страната си, да осъзнаем избора, който правим и да видим последствията от действията си.

В себе си бих променил…
Мери Попинс казва “Внимавай, какво си пожелаваш, защото ще се сбъдне”. Много от нещата които променям днес, са реализираните ми мечти от вчера. Преди не осъзнавах напълно желанията си и тяхната сила. Сега се опитвам да разбирам своите действия и да управлявам избора си. “Трагедията на Човекa е, че е обречен на избор.” – това е горе-долу цитат на някой от големите екзистенциалисти. Съгласен съм, но предлагам да не е трагедия.

Едно нещо, което не трябва да се променя е…
Всичко се променя. Ако държиш на нещо, значи променяш средата и условията, така че то да оцелее и да стане по-силно.

На Форум Промяна ще говоря за …
Да знаеш имената на 200 столици отдавна не е критерии за интелигентност или обща култура. Светът на дигиталните технологии развива нови умения и ценности. Много лесно можем да видим тази промяна в опита на младите хора, например в Net Generation. Обществото има своите институции да се съпротивлява на промяната, да я отхвърля и осъжда. Искам да обърна осъдителните клишетата, в които вестник-интелектуалците описват промяната и да покажа колко ценни са новите умения.
________________________________________________________________________

Форум Промяна е на 26 ноември, събота в Модерен театър, София.  Запазате вашето място ТУК

Космическият кораб, който носи на борда си новия екипаж на Международната космическа станция достигна крайната си цел и се скачи успешно с орбиталната лаборатория. Тримата астронавти вече се на борда на МКС, където се присъединиха към стария екипаж, който също е тричленен, предаде Space.com. Огромната космическа станция напоследък е доста самотно място, тъй като спирането на совалките и техническите проблеми на руснаците практически я обезлюдиха. С идването на новия екипаж астронавтите на борда станаха шестима, но това ще продължи само няколко дни. На 21 ноември старият екипаж ще трябва да се върне на Земята и на станцията ще останат само трима души. Само преди няколко месеца МКС беше доста населена. Там постоянно живееха и работеха шестима астронавти, а периодично идваше и совалка, която возеше по още 4-6 души. Така на станцията в най-добрите й времена се събираха по 12 астронавти. Сега обаче, космическата програма на най-силните държави в света е в криза и не се работи пълноценно. По едно време дори имаше реална опасност МКС да остане без екипаж на борда. Това не се е случвало никога, от официалното пускане в експлоатация на космическата лаборатория, която е с размерите на две футболни игрища. Новият екипаж на станцията се състои от един американец и двама руснаци. Командир ще бъде американецът, защото той единствен от тримата е запознат с работата на МКС. Това е третото посещение до станцията на Дан Бърбанк, който има две мисии на нея зад гърба си. Двамата руснаци са дебютанти и стъпват в орбиталния комплекс за първи път. За последен път Международната космическа станция беше посетена от хора при финалната мисия на космическите совалки, която се проведе през лятото. Новите астронавти ще останат на борда до следващата пролет.

От Юлия Блис   Петъчна ноемврийска вечер. Отново е зима. Или късна есен, която напомня за идващата зима. Студено е и хората предпочитат домашния уют пред телевизора или компютъра, които да им направят живота интересен. Правят го, заедно с филмите, електронните игри, чата в различните социални мрежи. Правят го и с новините от деня, и [...]

През последните години стана модерно обсъждането на всеки проектобюджет да минава под знака на някоя крилата фраза. Това обикновено е водеща теза, формулирана от екипа на финансовия министър с цел ситуацията да бъде разкрасена и представена в определена светлина пред обществото и медиите. Прави впечатление обаче, че подобни крилати фрази често се оказват само митове, т.е лишени са от правдоподобност и просто не кореспондират с действителността. Постната пица Така първият проектобюджет на министър Дянков (за 2010-а) мина под знака на тезата за „постната пица”. Внушението тук беше, че ситуацията е ужасно тежка и неблагоприятна, но че има един смел и самоотвержен финансов екип, който ще преведе България през пустинята въпреки отчайващите условия. Тезата за постната пица беше абсолютно невярна, но медиите поеха това понятие и ще го използват още дълги години. Истината е, че за цялата история на прехода повече средства имаше само в бюджета за 2008-а, която пък беше последната...

Преди години един премиер на Великобритания бил казал, че най се страхува от непредвидени събития. А точно такива бяха събитията в арабските страни, които светът нарече Арабска пролет и ги наблюдава не само с интерес, но и с все по-засилваща се тревога. Защото всичките страни от този регион са арабски, но неподозирано различни и даже протестите и промяната им протичат по различен начин. Всички са близо до нас, а някак непознати. Екзотиката привлича, но за кратко, непознатото плаши. От Тунис се започна и Тунис беше първата страна, която направи избори и народът й избра ислямистка партия да доминира в управлението. Това е една от причините, които принуждават политици, експерти от всякакъв калибър и всички ние да подхождаме внимателно при оценките и прогнозите си. Ислямистките движения, групи, партии имат ореола на некорумпирани, защото не са били във властта, в повечето случаи са били забранени и извън страните, което ги поставя автоматично в печеливша позиция при избори, занимавали...

Най-популярната търсачка Google пази в тайна подробностите за своите търсещи алгоритми. По този начин компанията иска да се предпази от злонамерените лица, които манипулират сайтове с некачествено съдържание, за да ги изкарат по-напред в резултатите от търсенето. Публикация в официалния блог на Google разкри част от тайните на гиганта. Едно от най-интересните разкрития е, че алгоритъмът за търсене се променя около 500 пъти годишно, предаде Mobiledia. Подобна отвореност Google си позволява доста рядко и затова публикацията в блога на компанията си заслужава да се отбележи. Информационният гигант е напомнил, че не е нужно собствениците на сайтове да се хвърлят и да променят творенията си, за да отговарят максимално на критериите на търсачката. От Google са добавили, че разкритията са много малка част от стотиците промени, които се правят всяка година. Решението за необичайното публично оповестяване на промените е провокирано от техния характер, който не предразполага към злоупотреби. Министерството на търговията на САЩ разследва Google по подозрения в нагласяване на резултатите, така че услугите на информационния гигант да излизат пред тези на конкуренцията. В обвиненията има логика, тъй като само Google знае как точно работят алгоритмите на търсачката и съответно може да настрои сайтовете си по възможно най-правилния начин. Публичното разкриване на част от механизмите вероятно има тайната цел да замаже очите на разследващите. Това обаче, едва ли ще се случи.

Надя Шабани е председател на Държавната агенция за закрила на детето от 2009 г. Тя е юрист по образование, квалифицира се в областта на социалните услуги. В качеството си на програмен директор във фондация „Български център за нестопанско право” има опит в ръководството и управлението на правни проекти и програми, изготвянето на нормативни промени и предложения, на правни анализи и проучвания в работата с неправителствени организации, държавни институции и местната власт. Надя Шабани участва активно в изготвянето на нов Закон за закрила на детето. - Госпожо Шабани, имате ли усещането че с новия Закон за закрила на детето сте успели да разрешите всички проблеми около децата и техните родители? - Ние не случайно толкова дълго време разработвахме новия закон. В рамките на 11 месеца една група от експерти обобщаваха преди това направените анализи както за функционирането на системата досега, така и опита на неправителствени организации. Наистина сме се опитали да дадем на...

Търговският уеб гигант Amazon пусна сорс кодовете на софтуера, който задвижва новия таблет Kindle Fire. Устройството работи под контрола на силно модифицирана версия на мобилната операционна система Android. Публикуваните сорсове са с големина от 800 мегабайта и могат да бъдат изтеглени от сайта на Amazon, предаде Tech Crunch. Файловете няма да бъдат полезни за обикновените потребители, но за програмистите и хакерите ще бъде доста любопитно да разберат какво стои в основата на интересния таблет. Вероятно в пакета не са всичко сорс кодове на Kindle Fire, тъй като част от програмното осигуряване на таблета не е със свободен лиценз. Публикуваната информация може да позволи създаването на модифицирани версии на операционната система, отключващи допълнителни възможности, които първоначално са били ограничени от програмистите на Amazon. Все още е твърде рано да се каже какви са тайните на Kindle Fire, но вече е ясно, че в основата на устройството е Android 2.2. В сорсовете ще може да се види какви драйвери използва машината и ще се разберат подробности за приложно-програмните интерфейси, които са интегрирани. Интересно ще е да се види, дали хакерите ще успеят да представят модифицирани версии с подобрени функции и производителност. Оригиналната версия на операционната система на Kindle Fire е тясно свързана с услугите на Amazon и не предлага особена свобода за ползването на допълнителни услуги. Първоначалните проби със сорс кодовете вече са показали, че към таблета могат да се интегрират приложения на Google от сорта на GMail, Maps и Reader. Тепърва ще има новини за най-интересните модификации на таблета.

iБльок. Тази седмица се навършиха 40 дни от смъртта на Стив Джобс. Според християнската религия на 40-ия ден душата на мъртвия отива на небето и затова може би вече е безопасно и богоугодно да се говори за неговата смърт. iGod почина на 5 октомври, което шокира страшно много хора. А спомняте ли си каква беше реакцията на хилядите шокирани собственици на неговите продукти? Реакцията беше демонстриране на печал и съпричастност. Изобщо потребителя на готини джаджи го налегна една тъга… Дали защото усети загубата лично, или защото се притесни, че толкова хубави предмети няма да съществуват вече. Масовата реакция беше поклонение пред паметта kd Джобс в магазините на Apple. А във всички магазини на „Епъл“ имало стъклено стълбище, което е патентовано лично от Стив Джобс. Така смъртта на технологичното гуру Стив Джобс беше изживяна като първия масов консуматорски траур. Консуматорски, защото все пак има различни начини човек да покаже своята съпричастност. Например можеше хората...

Не, не се гавря и не съм простак. Във връзка с предстоящото на 4 декември т.г. преизбиране на Путин за трети мандат се сетих, че този въпрос се опитваше да изясни руската прокуратура преди около година:

Ето и крамолният постинг на Павел Сафронов (onchoys):

Путин плохо влияет на интернет

В Сыктывкаре у всех кто сидит через АДСЛ, не открывается жж и твиттер.
Только что написали из Нижнего Одеса что там такая же проблема.
Это общее? Не связано ли это с приездом Путина?
И что, стало быть пока этот пидорас не уедет, у нас тут и будет штормить?

P.S. В службе поддержки АДСЛ сказали что "проблема возникла не на территории СЗТ".

П.С. Питам се трябва ли да сме благодарни тъпанарите, които ни се случва да наругаем БигБрадъра ни, че не ни съдят? ;-)

Представители на най-голямата социална мрежа Facebook се похвалиха, че почти са се справили със спамерската атака, която наводни сайта с порно, сцени на насилие и други нежелани изображения. Оказало се, че основна роля за атаката има пробив в един от популярните интернет браузъри. От Facebook не са уточнили за кой браузър става въпрос и в какво точно се изразява пропускът в него, предаде BBC. В момента се работи по подобряването на системите на социалната мрежа, за да се избегнат подобни проблеми занапред. Хиляди потребители се оплакаха, че са свидетели на нелицеприятно съдържание в акаунтите си, а точният брой на засегнатите вероятно е много по-голям и няма как да се изчисли. Във Facebook има повече от 800 милиона активни потребители. Според анонимен източник на BBC социалната мрежа знае кой е отговорен за атаката и вече са предприети действия, съгласувани с полицейските органи. Противно на първоначалните предположения, хакерите от Anonymous нямат пръст в инициирането на последните проблеми. Някои от потребителите са били подведени да въведат в полето за адрес на браузърите си вредоносен адрес, който съдържал javascript инструкции. По този начин те несъзнателно са допуснали нежеланото съдържание в акаунтите си. Според Facebook по време на атаката не са компрометирани лични данни на потребители. От социалната мрежа съветват хората да не копират в адресното поле на бразуърите си подозрителни кодове, да ползват ъпдейтнати браузъри и да докладват на модераторите всяка нередна публикация, която забележат.

Съвсем наскоро се появи информация относно прогнози на анализатори, които засягат пазарния сегмент на таблетните компютри. Нашите тайвански колеги твърдят, че Tablet PC пазара през следващата година ще нарасне с 60%. Днес научихме, че някои основни играчи от споменатия сегмент в IT-индустрията може да намалят присъствието си в сектора. Не е изключено, че от пускането на таблетни компютри може поетапно да се откажат компании, като Hewlett-Packard (HP), Acer, ASUS и Dell. Индустриалните източници твърдят, че това решение от изброените марки ще дойде в следствие на високата конкуренция от компании, като Apple, Amazon и Barnes & Noble. Позициите на Apple традиционно са на силни нива в областта на "таблетите". Тази компания разчита, както на хардуерните компоненти, така и на съдържанието. Що се отнася до Amazon и Barnes & Noble, то тези компании се готвят да пуснат евтини таблети на цени от порядъка на $ 99 и разчитат на съдържание от книги, филми, потоково видео, игри и др. Означава ли прогнозната ситуация, че бумът в таблетните компютри ще достигне своя пик и тепърва търсенето на тези мобилни устройства ще падне? Таблетите с какви технически характеристики, функционалност и цена ще останат на повърхността в близкото бъдеще? Какво да очакваме: по-нататъшното динамично развитие на Tablet PC пазара или обратното? Отговорите на тези въпроси, ще получим след определен период от време.

Георги Ангелов:

- 3 неща, които бутат нагоре пенсионната възраст (24 часа)

- [видео] Референдум: Шоковата реформа в БДЖ (БНТ1)

- БДЖ – защо реформата е по-добра от фалита (24 часа)

- Византийските номера вече не минават в Европа (Новинар)

IME: free position for Endowed Chair in Agricultural Economics

Google’s Lab of Wildest Dreams

Новите членове на ЕС не са виновни за кризата в еврозоната

Energy taxes reduce employment

Конкурс за стипендии на БНБ за 2012

Блогът за икономика 2011

Яна (Яна Петкова), която безспорно е голям ценител на виното и силно експертен негов оценител казва, че в последните години българските вина стават все по-добри. Ефи (Ефросия Благоева), която също е от големите капацитети по темата, споделя, че й е повече от изключително приятно и гордо да пие толкова добри родни ...

В публикуван на 11 ноември 2011 г.  нов доклад на Европейската комисия  се подчертава цялостната положителна роля на мобилните работници от България и Румъния (ЕС-2) в икономиките на приемащите държави. Тези работници са дали приноса си към обогатяването на комбинацията от професионални умения и също така са заели вакантни места в сектори и професии с недостиг на [...]

 Италианската фирма-търговец на дрехи Benetton привлече отново вниманието с нестандартна реклама. Преди всички се радвахме на шаренките послания за дружба и разбирателство между расите и народите, изпитвахме умиление от играещи заедно дечица и чувствахме състрадание към жертвите на несправедливости и други видове зулуми. Сега пък нова серия рекламни афиши излагат на показ целуващи се

„Типичните процеси свързани с делене на ядрото отделят около двеста милиона  електрон-волта* (200 MeV) енергия при всяко събитие. За сравнение, повечето химични реакции като горене на въглища или Тротил отделят няколко ел...

Има марки, чийто продукти са по-скоро равни. Има и такива, в чието портфолио съществуват няколко продуктови звезди и всеки фен на марката асоциативно се сеща за тях. Volkswagen са решили да създадат история около една от своите икони: Volkswagen GTI. По случай 35-тата годишнината от създаването на модела автомобилният производител пусна нов юбилеен модел, който се превръща в машина на времето в онлайн-кампанията.

Кампанията започна с видео от специално събитие за феновете на Volkswagen GTI Edition 35, където пред очите на публиката и водещата колата изчезва с гръм и трясък в нищото. Наистина си личи, че кампанията е вдъхновена от Back to the Future.

Оказва се, че шофьорите са се завърнали в миналото и минават през важни моменти от историята на GTI. Първата им спирка е заводът в Германия през 1976, където първият GTI все още се проектира. После пътуването е отразявано от клипове на всяка дестинация – можете да ги видите в YouTube канала на Volkswagen UK. Публиката е ангажирана във Facebook с възможността да спечели специален сувенир от съответната спирка на шофьорите: камера Polaroid от 1986 или албум на The Clash от 1979.

Създадени са още много заигравки, като например “инцидентни появявания” в новини, домашно видео и снимки от съответната година – явно шофьорите не са особено предпазливи да не бъдат забелязани.

Защо работи?

• Цялата идея е много добре изпипана в детайли и доста оригинална;
• Проследяването на историята се случва по интерактвен начин;
• Наличието на уникални и тематични награди изостря интереса на феновете;
• Историята е представена не като нещо сухо и тежко, а като нещо много забавно – засилва се впечатлението, че Volkswagen GTI е бил на мястото си във всеки един момент, създава се близост.

Още по темата:

1. “Къде е млякото?” от Volkswagen
2. Краят на една епоха
3. Имам си една мечта… Honda също

Продукти за 4 порции:
500г чушки
опаковка от 125г майонеза
2- 3 скилидки чесън
1ч.л. сол
1/2ч.ч. обезкостени маслини
1ч.л. зехтин
магданоз /пресен илио замразен/

Приготвяне:
Пиперките се измиват и почистват. Пекат се в чушкопек или на скара. Обелват се и режат на дребно. Слагат се в купа. Чесънът се счуква на крем заедно с 1ч.л. сол. Добавя се и 1ч.л. зехтин. Обърква се. Към чушките се добавя чесновата паста, майонезата  и маслините. Салата се обърква и оставя настрани да се овкуси. Разпределя се в 4 чинии. Преди поднасяне, порциите се поръсват с нарязан магданоз.

"Не чета Уикилийкс, не чета жълта преса"- така премиерът Бойко Борисов коментира грамата за мръсното му минало на посланик Байърли.

Тази политика на щрауса може и да работи в България, където медиите сервилнически отбягват неудобните въпроси към силните на деня. По-трудно ще е обаче на Борисов да обясни на западните журналисти, че "правилната линия" е да се игнорира информацията изтекла в Уикилийкс, защото "те за никого нищо добро не са казали".

Това не е вярно и днешната статия от European Voice за Цветан Цветанов, която публикуваме в превод на БГНЕС, го потвърждава. В нея са цитирани позитивните и окуражаващи изказвания на американските дипломати за Цветан Цветанов в началото на мандата на ГЕРБ.

Читателят може сам да сравни и да прецени доколко анализът в тази статия съвпада с анализа на Биволъ (от 18 юли 2011) за разминаването между очакванията на американците и реалните резултати от действията на вътрешния министър.

И докато звездата на Цветанов залязва независимо от хвалбите на Уорлик, любопитно е какво ще стане когато западните журналисти "открият" грамата на Байърли за "мръсотията" при Борисов - участието му в трафик на амфетамини, източване на горива и пране на пари през банката на Цветелина Бориславова.

Цветан Цветанов - полицаят на България

Когато Цветан Цветанов влезе в българското правителство през юли 2009, секретни американски грами, изпращани от София към Вашингтон, разкриха силно усещане за надежда.

"Цветанов има солидна репутация на честно ченге", пише тогавашният посланик на САЩ в страната Нанси Макълдауни. Друг американски дипломат пък предполага, че "новото правителство има безпрецедентната възможност да прокара най-драматичните реформи за последните десетилетия".

Но надеждите във Вашингтон оставаха някак неподкрепени до последните изтекли грами, публикувани от "Уикилийкс". В тях наследникът на Макълдауни - Джеймс Уорлик, определя ареста на заподозрян криминален бос като "един смел и емблематичен за ангажимента на правителството акт за борба с организираната престъпност", коментира изданието "Юропиън войс", което е част от семейството на "Индипендънт".

Европейският съюз също отбеляза напредъка на България, която увеличи броя на повдигнатите обвинения, свързани с организираната престъпност и злоупотребата с еврофондове. Докатоюлският доклад на Европейската комисия (ЕК) посочи, че са необходими повече усилия за справяне с престъпността, експертна група на Брюксел това лято обяви, че София е технически готова да се присъедини към Шенгенското пространство.

Така през последните две години политическата звезда на Цветанов изгря на небосклона. До преди няколко месеца дори изглеждаше, че вероятният кандидат на Гражданите за европейско развитие на България (ГЕРБ) за президентския пост би бил той. Но промени в последния момент наложиха Цветанов да бъде заменен от Росен Плевнелиев - министърът на регионалното развитие. И това позволи на Цветанов да продължи да изпълнява добре познатата си роля от последното десетилетие - на дясна ръка на премиера Бойко Борисов, който де факто е лидерът на управляващата партия.

Естеството на взаимоотношенията между Борисов и Цветанов през годините така и не се промени - Борисов винаги е бил водещата фигура, докато Цветанов винаги е бил най-близкият му човек, което се доказа и с назначаването му за вътрешен министър.

Двамата са от едно тесто - както физически, така и професионално. Министър-председателят е тромав, 53-годишен бивш треньор по карате, дългогодишен служител на вътрешното министерство и бодигард, който впоследствие е назначен за главен секретар или "генерал".

46-годишният вътрешен министър пък е здравеняк и спортист (първата му диплома, след това става юрист), който се присъедини към полицията през 1987. Тяхното приятелство започна през 2001, когато Борисов бе назначен за главен секретар, а Цветанов бе негов асистент. След като първият стана кмет на София, Цветанов бе негов заместник, а когато Борисов основа ГЕРБ, приятелят му стана номинален лидер, тъй като градоначалниците нямаха правото да ръководят партии.

"Силата на ГЕРБ е, когато Борисов и Цветанов са заедно и се допълват взаимно", заяви преди години вътрешният министър. "Той знае до каква степен би могъл да действа сам и от коя точка би трябвало да се съветва с мен", допълни го Борисов на конференцията, с която основа политическата си партия.

"Генерале, ще направя всичко възможно, за да не ви посрамя", отвърна тогава Цветанов. Вътрешният министър обаче напоследък бе въвлечен в редица конфликти, както политически, така и в личен план. Някои анализатори дори предполагат, че именно това е причината Борисов да не кандидатира Цветанов за президент.

Победата на Плевнелиев изглеждаше сигурна, коментират анализаторите, докато проблемите с образа на Цветанов може би са накарали премиера да се откаже от първоначалното си решение.

Грандиозните полицейски акции понякога се оказваха не чак толкова успешни, тъй като бяха спъвани от това, което Комисията нарече "сериозни недостатъци в съдебната практика".

Сред провалите бе и полицейската операция "Октопод", която според американския посланик е "смел" и "емблематичен" акт. Една от основните цели на акцията бе предполагаемият лидер на престъпната група Алексей Петров.

"Ако делото на Петров приключи с осъждане, това ще бъде арест с историческо значение", пише преди месеци посланикът. Но това не се случи. Съдът по-късно заключи, че подобна криминална организация не е съществувала и Петров през октомври бе свободен да се кандидатира дори за президент. Той обаче спечели едва 0,9% от гласовете.

Дефектите в българската съдебна система, на които Комисията се спря най-подробно, отчасти обясняват антагонистичната връзка на Цветанов с институцията. Министърът често критикува съдиите, че оправдават хора, които според него са престъпници. Но след като обяви, че ще кръщава полицейските операции на магистрати, които оправдават заподозрени, Българският хелзинкски комитет призова за оставката му.

Съдиите пък в отговор предположиха, че е бил проявен непотизъм, когато семейната приятелка на Цветанов - Владимира Янева, през юни е била избрана за глава на Софийския градски съд.

Част от съдиите организираха бойкот в знак на протест, а през миналата седмица съд отмени назначаването на Янева, тъй като гласуването за него е било тайно, а не открито.

Реномето на Цветанов, който е роден в столицата и е баща на три момичета, освен това бе подкопано и от разкритията, че притежава шест апартамента в София. Част от тях, стана ясно, били наследени от роднини. Останалите пък купил със собствени пари. Но въпреки обвиненията, през септември прокуратурата се произнесе, че доказателства за данъчни измами няма.

Това лято под въпрос бе поставена и почтеността на министерството му, след като стана ясно, чеинституцията е получила 3 млн. евро от бизнесмени и хора, свързани с местната власт. Подозренията за злоупотреба се засилиха и с откритията, че министерството, което е най-добре финансираната институция от правителството, е трябвало да харчи пари и за нещо съвсем основно като бензина.

Затова Цветанов днес "премахва постепенно" даренията. Вътрешният министър не получи хвалебствия и при етническите сблъсъци между българи и роми през септември край Пловдив, който е вторият по големина български град. Причината бе, че Цветанов пътува в чужбина и не се завърна, за да заеме позиция.

Дори и малките неща през последните месеци понижаваха рейтинга на Цветанов. Когато близкият му семеен приятел - известния певец Веселин Маринов, изпя ода за полицията, песента се превърна в обект на подигравки, защото звучи като парче от комунизма.

Всички тези проблеми обаче не съдействат на страната в чужбина. Препятствията пред София тази есен станаха с едно повече, след като висящото решение за приемане на България в Шенген се превърна в политически проблем за националните лидери.

Въпреки скандалите, Цветанов има достатъчно добро реноме, за да остане вътрешен министър. Той, например, спря разпространените доскоро магистрални грабежи и отвличания на хора. Но за голямо съжаление на българите приемането на родината им в Шенген стана част от дневния ред на Европа, едва когато политическата звезда на Цветанов започна да залязва.

Ave, Caesar! Morituri te salutant!

Напрегнато мълчание. Игра на нерви. Рециарий и мирмилон. Схватка. Загуба и победа. А за народа – хляб и зрелища.

Ужасяващо и странно ли ви звучи това? Да, но едно време… в Древен Рим гладиаторските игри били страхотно забавление. На всичкото отгоре, при откриването на Колизеума от император Тит през 80 г.,  кървавите битки продължили цели 100 дни!

Всичко написано, както и още много други подробности за Древния Рим и гладиаторите, научих от първа ръка. Моите нови приятели – детективи Ким, Леон и Юлиан, заедно с египетската котка Киа, поеха на дълго пътешествие с машината на времето, за да разкрият самоличността на „Тайнственият отмъстител“.

Приятелите дружно се пренесоха във времето на откриването на световно известната туристическа атракция – Колизеумът, който днес ни удивлява, но едно време е бил проклятие за всеки осъден на смърт. По време на Лудите*, както и при всякакви празнични поводи, жителите на Вечния град се стичали да наблюдават зрелищните битки с животни, гладиатори и дори с кораби, за да утолят жаждата си за кръв. Вярвате или не, много често победените молели за милост, но зрителите решавали съдбата им. Да бъдат убити…

Чакайте, че се отплеснах много. Та, трите деца „кацнаха“ в канализацията на Рим точно преди откриването на първите игри в Колизеума, само за да научат за заплахата, отправена към почитателите на игрите от Тайнствения отмъстител.

Предупреждението му, изпратено с кървавочервена стрела, съветваше да отменят игрите, за да не умрат хиляди хора. Дали обаче посланието му имаше нещо общо с работата на едилът Марк – изключителен гадняр, мразен от много хора, или пък целеше убийството на императора? Децата решиха да разузнаят!

Подозирайки всички, като се започне от Андроник, тракиецът – работник в Колизеума и се стигне чак до самия едил Марк, децата започнаха разплитането на много стара тайна, забулена в нишките на времето, преплетена с желание за отмъщение и с несправедливото наказание на един млад храбър мъж.

Ако някога сте имали желание да станете гладиатори, повярвайте ми – след тази книга доста неща ще ви се изяснят. Мисля даже, че ще се откажете от желанието си, но кой знае! При всички случаи обаче си заслужава да изминете разстоянието до Древен Рим с тримата приятели, за да узнаете и други прелюбопитни подробности. О, ама разбира се, и за да видите как свършва историята за Тайнствения отмъстител .

Ако пък сте изпуснали пътуването ми до Египет с машината на времето, веднага си наваксайте! И очаквайте съвсем скоро да ви разкажа за книжката "100 интересни неща за гладиаторите"!

*  игри в Древен Рим

 

Какво се прави при студ, дъжд и съкратени бюджети? Правилно – говорим си за нещо топло, слънчево и богато :) Днес Вили ще ни представи впечатленията си от Монако Приятно четене:    

Магията Монако

Напоследък много на италиански взе да дрънчи този сайт, за което, разбира се, и аз имам голяма вина. Съвестно ми е /малко/, затова сега ще се опитам леко да компенсирам дисбаланса с нЕкои факти за едно фактически миниатюююрно царство-господарство. Всъщност то е второто по малкост* след Ватикана и... ами, откъдето и както и да го гледаш... ама, хайде извода да си е накрая :) И така

Монако

Идеята ме налетя вследствие един виц, който ми разказаха снощи по скайпа... Оо... е, сорри, но всъщност италианецът ми го разказа. Скузи, значи, мафия коллегаре - няма отърване! ;) А вицът... е, той не е кой знае какво, но който вече е бил в Монако, със сигурност ще го разбере и поне ще се усмихне широоко :) Пък, за който все още не е, едно пояснение: в Монако има един, направо огромен и модерен стадион, а за принцa на Монако - Алберт II е известно, че е бивш спортист, участвувал е дори и в Олимпийски игри. И изобщо, като голям привърженик на спорта, е хвърлил доста средства за спортни съоръжения в царството си. Та, говорят си двама приятели, фенове на футбола. - Ей, чу ли бе, в Монако забранили футбола! - Я! И що така? - Еееми, кофти работа - топката постоянно падала ту в Италия, ту във Франция. ;)   А топката /може и да/ пада ту в едната, ту в другата държава, щото...

• Монако е с площ почти 2 кв. км, или по-точно – 1,98 кв. км

[caption id="attachment_27482" align="aligncenter" width="553" caption="Монако - общ вид от междинния път  към Мантон /междинният е между магистралата и крайбрежния път/"][/caption] [caption id="attachment_27486" align="aligncenter" width="550" caption="Монако"][/caption]  

• А на тази площ живеят почти 36 хил. жители.

Представяте ли си?! Значи, на 1 кв. км са 18 хиляди! 18 хиляди! И колко, значи,  души се падат на 1 кв. метър?  :)Та коя, излиза, била най-гъсто населената страна в света: Индия, Китай или... Монако може би? :) [caption id="attachment_27420" align="aligncenter" width="576" caption="Сгради в Ла Кондамин снимани от тераса в Монако-вил /зум, естествено/"][/caption]  

• В тази теснотия са се наместили принцът с двореца си, около 800 офиса на международни компании, консулствата на 66 страни, към 50 банки, няколко парка, голям стадион/спортен комплекс, гара, катедрала, църква, синагога, /сравнително/ голям Океанографски музей с аквариум, четири казина, магазини и заведения... Апропо, аз не разбирам защо туристическите фирми не се коригират най-после?! В офертите си винаги пишат: "Монако и Монте Карло", което не е правилно, защото Монте Карло е в Монако!

• Монако е град-държава и се състои от 4 квартала:

  Монако-вил, намира се на хълма точно пред морето, където е старият град с двореца на монарха, катедралата и Океанографският музей; Ла Кондамин е кварталът, който обхваща бизнес зоната и пристанището; Фонтвил е жилищно-промишлена зона, доколкото има някаква промишленост там. Част от Фонтвил е построен направо в морето; и Монте Карло - кварталът на казината и, така да се каже, е нещо и като курортен център.

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Монако-вил"][/caption] [caption id="attachment_27489" align="aligncenter" width="590" caption="Ла Кондамин"][/caption]     [caption id="attachment_27422" align="aligncenter" width="571" caption="Фонтвил сниман от терасата пред двореца /зум/"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="584" caption="Монте Карло"][/caption]  

• Монако е единствената страна в света, в която армията по численост е по-малка от кралския военен оркестър, който наброява 82 души!

  [caption id="attachment_27423" align="aligncenter" width="672" caption="Атрактивната смяна на караула в 12 ч. пред двореца на монарха"][/caption]  

• Както гъсто е населена страната, така гъста е и концентрацията на скъпи яхти и скъпи автомобили.

  [caption id="attachment_27424" align="aligncenter" width="672" caption="Паркинг на яхти пред блока"][/caption] [caption id="attachment_27425" align="aligncenter" width="672" caption="Кой иска да направи едно кръгче?  :)"][/caption]  

• Парченцето земя, всъщност скала, върху което е кацнало това царство, е било обитавано още от времето на неолита - така поне твърдят археологическите разкопки. Във времето тази стратегическа скала е била собственост на древните гърци и на финикийците. Естествено, че и на Римската империя. На 10 юни 1215 г. един отряд генуезци, предвождани от някой си Фулко дел Каселло започва да строи крепост на скалата и от тогава тръгва нейната нова история. През 1297 г. Франсоа Грималди завзема /с коварство/ управлението на крепостта и поставя началото на династията Грималди като нейн владетел в продължение на векове, но първите няколко от тях - под влиянието на Генуа. Княжество Монако получава официален статут едва през 17 век, но неизменно членове на фамилия Грималди са били владетелите през вековете, та и сега.

  [caption id="" align="aligncenter" width="550" caption="На една ръка разстояние от покоите на принца ;)"][/caption]  

• Официален език в Монако е френският.

Но традиционният, езикът на династия Грималди и поданиците й, е монегаският, а около 22% от населението са монегаси. Езикът им е дериват от френски и италиански, и е по-сходен с лигурийския диалект, който се говори в района на Генуа. А понеже има и множество италианци, които работят в Монако, тяхната общност си говори на италиански. Апропо, и италианците, както и французите, с голям зор проговарят на език, различен от техния си :)  Независимо това, английският не е проблем в Монако, което е обяснимо - заради туризма, банките и казината. Официалният химн на Монако, обаче, се изпълнява на монегаски език.

• Стръмните скалисти хълмове и тясното крайбрежие са повлияли на градското планираме и архитектурата в Монако. Улиците са тесни и стръмни, а сградите е трябвало да бъдат строени на твърде ограничено пространство. Съвременното строителство са високо етажни жилищни и офисни сгради. Но като цяло, архитектурата отразява средиземноморското влияние и класиката, особено от времето на Бел епок. Най-известната сграда в Монако е Казино Монте Карло, построено в 1866 г. по проект на френския архитект Шарл Гарние.

  [caption id="attachment_27427" align="aligncenter" width="538" caption="Монако"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="550" caption="Монако"][/caption] [caption id="attachment_27430" align="aligncenter" width="538" caption="Гърба на Казино Монте Карло"][/caption] [caption id="attachment_27490" align="aligncenter" width="557" caption="Някъде из Ла Кондамин"][/caption]    

• Основната икономиката на страната е свързана с туризма,

който стартира с откриването на известното казино в Монте Карло. На второ място по значение са банковите и финансови дейности. Индустриалният сектор е малък и включва фармацевтични продукти, козметика и хранително-вкусови продукти. Инвестициите в недвижими имоти и бизнес услуги са четвъртият важен сектор на икономиката. Чуждестранните компании получават специални стимули за инвестиции, които са довели до откриване на много офиси в княжеството. Монако не налага данък върху доходите на лица, които са постоянно пребиваващи и, следователно, привлича корпоративни и индивидуални инвестиции.

• Поради твърде малкия размер на страната, земята и личното пространство винаги са били ограничени.

Така че купуването и поддръжката на имоти е доста скъпо удоволствие, но въпреки това, бизнесът с недвижими имоти в Монако процъфтява. Един иновативен начин за удовлетворяване на търсенето е използването на земя, отвоювана от морето. По-горе споменах за най-новия квартал Фонтвил, част от който е изграден направо в морето.

[caption id="attachment_27433" align="aligncenter" width="605" caption="Фонтвил - сградите на преден план са изградени в морето"][/caption]  

• В Монако има около 30 хил. работни места, 2/3 от които са заети от хора, които всеки ден пътуват от Франция и Италия.

• Високите средни доходи, както и индивидуалното богатство, при много малките размери на Монако, го правят страна с минимални класови различия.

Княжеството е един вид данъчен рай, привлекателен  за установяване или пребиваване на богати хора от цял свят. Значителен брой от жителите му са от различни националности. Тук живеят или често пребивават и известни личности, и това също спомага Монако да е синоним на богатство, власт и авторитет по цял свят. Монако е и много популярно пристанище за луксозни яхти. А нали знаете, пристанищата, както и летищата, имат огромни такси.

  [caption id="attachment_27434" align="aligncenter" width="672" caption="Монако"][/caption]  

•  Монако е седалище и на много неправителствени организации и културни, академични и професионални сдружения.

Сред тях са  Международната асоциация за навигация, Международният комитет за военна медицина и фармация, Научната общност за океанографски изследвания, Международният съвет по музика, Международният съюз за опазване на природата...

• Образованието

е задължително от 6 до 16 годишна възраст. Училищните програми са идентични с тези на Франция, но включват и изучаване на монегаски език и история на Монако. Има четири държавни и четири частни училища, и три специализирани лицея. Монако няма университет, но има няколко специализирани заведения за висше образование, като Музикалната Академията "Рение III" и Сестринското училище в създадения от принцеса Грейс Медицински комплекс. Грамотността на населението е практически 99% !!

• Здравната система на Монако

осигурява високо качество на медицинските грижи за всички свои граждани. Средната продължителност на живота е 75-80 г., а раждаемостта надвишава смъртността. Но за специализирани и сериозни здравословни проблеми, жителите на Монако ползват по-големите медицински центрове в Ница и другаде във Франция.

• Правителството има програма за насърчаване на културата и изкуството.

Монако си има опера и симфоничен оркестър, известен като Симфоничният оркестър на Монте Карло. Балетът на Монте Карло също е сред световно известните. Всъщност той придобива международна слава още през 1920 година, когато хореографът Сергей Дягилев се установява там с постановки на руски балети. Ежегодно през февруари в Монако се провежда и Международен цирков фестивал, а през юли - Международен фестивал на фойерверките.

• Както казах в началото, принц Алберт II е голям фен на спорта. Така че няма нищо чудно в това, че спортът в мъничкото Монако си е намерил уютно местенце. От 1955 г. всяка година по улиците на Монако се провежда надпреварата за Гран При. Смята се, че това е едно от най-престижните автомобилни състезания в света. Инфо: през 2012 г. то ще се проведе от 20-22 януари

Започнах поста с виц за футбола в Монако и затова да кажа две думи и за него :) Монако не е член на УЕФА и затова не участвува в европейски и световни футболни първенства, но пък си има цели два футболни отбора - мъжки и женски, които играят домакинските си мачове на модерния си футболен стадион "Луи II". Всъщност стадионът е мултидисциплинарен спортен комплекс, в който е възможно да се играе и тенис на маса, скуош, баскетбол, волейбол, както и да се практикуват бокс, бойни изкуства и плуване. В Монте Карло пък се провеждат състезания по тенис на корт, ръгби и голф. А направо в сърцето на Монако, точно пред пристанището, е изграден плувен басейн с олимпийски размери и водна пързалка. Когато няма състезания, хората го използват за плаж. От шезлонгите край басейна, разпускайки, човек може да се наслаждава на панорамната гледка към планината или стария град и двореца на Монако, както и към морето, яхтите и огромните морски лайнери. Като страна, разположена на морския бряг, в Монако човек може да  практикува или да се наслаждава на всички водни спортове и удоволствия: плуване, уиндсърф, ветроходство, водни ски, джетове, скутери, парашути, теглени от моторница и т.н.   [caption id="attachment_27435" align="aligncenter" width="672" caption="На плаж на олимпийския басейн"][/caption]  

• Градският транспорт - да, има такъв. Четири /мисля/ линии автобусен градски транспорт, който върви като по швейцарски часовник на интервал 4-5 минути, независимо дали има пътници. Не знам билетът колко струва, не съм го ползвала. Но ми направи впечатление точното спазване на разписанието по спирките.
• До Монако може да се стигне по всички познати начини: по суша, въздух и вода. По вода, ясно - имат си пристанище и там непрекъснато акостират освен яхти от всякакъв калибър, и пътническите лайнери. Монако си няма летище, но най-близкото е при Ница, а от там за 30 минутки си в центъра на Монако - с кола, такси, влак или автобус, както ти е изгодно или ти е кеф. Впрочем, най-евтино е с автобус. Е, ако си VIP персона, може да кацнеш с хеликоптер на някоя хеликоптерна площадка - имат няколко такива. Ж.п. гарата в Монако е, бих казала, доста интересно решена. Обаче... ха, познайте къде се намира?! :) Гара Монако е разположена вътре в скалата. До нея водят тунели, стълби отвън или подлези и ескалатори под земята. На мен лично мноого ми хареса :)  За 2-3-4 евро човек може да пребяга с влака набързо до Мантон или до Вентимиля в Италия /5-6 мин. до Мантон и още 7-8 до Вентимиля/ или до Ница, горе-долу пак за толкова. От Монако с влак може да отиде до Марсилия, Париж и т.н. из Франция. Или до Генуа или Милано /даже има директни влакове/ или където и да е нататък из Италия. Инфо: Билетът до Генуа е около 15 евро с регионален влак, пътува около три часа. Бързият влак взема разстоянието за около два часа, а цената е около 20 евро.

  [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Атенсион! Мадамз е месю, влакът за Вентимиля заминава от трети коловоз след една минута  ;)"][/caption]  

• В мъничкото Монако са намерили място и за паркове.

  Макар и не кой знае колко големи, но изключително чисти, свежи и подредени, те са като райски кътчета. В стария квартал Монако-вил се намират Ботаническата градина /Жарден екзотик/, която е комплекс с естествена пещера, Зоологическата градина - е, твърде малка наистина, и единствено на тези две места се плаща вход. Също паркът на принцеса Антоанет и паркът Сен Мартин. Във Фонтвил е паркът с Розариума на принцеса Грейс и колекция модерна пластика.  А в Монте Карло са Японската градина и Градината и парковите тераси на Казиното.

  [caption id="attachment_27436" align="aligncenter" width="605" caption="В градината на Казино Монте Карло"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Японската градина"][/caption] [caption id="attachment_27437" align="aligncenter" width="614" caption="Някъде из Монте Карло"][/caption] [caption id="attachment_27484" align="aligncenter" width="605" caption="Цветя по улици и алеи"][/caption]  

• Много впечатляващи са и зелените площи, които поддържат върху покривите на зданията. Не знам как го правят, как растат върху покривите храсти и дървета, но заедно с басейните са факт.

  [caption id="attachment_27438" align="aligncenter" width="672" caption="Градини и басейни по покривите /зум/"][/caption]  

• И да не пропусна още едно важно удоволствие, поддържащо живота: храната.

Местната кухня се базира на внасяни от съседните страни продукти и на морските дарове. Е, тях си ги хващат сами ;)   Кухнята им е определено средиземноморски тип с френско-италианско влияние и няма нужда от реклама – вкусна и полезна е. В Монако има достатъчно ресторанти, кафенета и дори заведенийца от типа "Take away" – за всеки джоб; е,  най-вече местен джоб. Но и аз не останах гладна и жадна  ;)  Информативно, едно еспресо в кафенето до Казино Монте Карло е 3 евро, капучиното е 4,70 евро. Все пак по-евтинко е, отколкото във "Флориан" във Венеция, нали?  Но пък няма оркестър, който да ти свири популярни мелодии докато се кефиш. Може би затова  ;)

  [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Пай със сирене и спанак = 3 евро :) Но пък съвсем става за ядене!"][/caption]

На закуска ядат малко и вероятно затова са гушнали идеята "континентална закуска", както в много хотели в Италия и Франция. Т.е. закуската се състои от кроасан, миниатюрно конфитюрче, евентуално и едно масълце и, естествено, кафе. Затова пък по-късно имат един обяд, още малко по-късно - втори обяд, после следобедно кафе с тортичка, после вечеря, после евентуално и късна вечеря :) Колкото до цените... ето един пример:

[caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Заведение от типа на италианската тратория. Същите предложения в Италия обаче са с 30-40% по-евтини."][/caption]   Когато за първи път трябваше да отида там, нямах никакви особени очаквания. Но, може да се каже, че още отгоре, от отбивката от магистралата надолу към Moнако /а тя върви най-горе, по билото/, започна да ме обхваща някакъв възторг - гледките около и под мен бяха изумителни. Монако се разкриваше бързо, но и някак постепенно, и изглеждаше главозамайващо по тези склонове, сякаш сградите се пързалят една през друга към морето. Беше прекрасен юнски ден, всичко се къпеше в слънце и цветове. По-късно следобеда надойдоха отнякъде едни облаци, вална и дъжд, но въпреки това, направо си го казвам, шашнах се! Ошашавих се от красивите, елегантни сгради, от стелещите се водопади на бясно нацъфтелите бугенвилии, от алеите с какви ли не още цветя, елегантно облечените хора, яките автомобили; никой не вика, никой и не бърза, хората ти се усмихват, любезни са като ги попиташ нещо; навсякъде е супер чисто, на места стълбите дори са дублирани от обществени ескалатори или асансьори... да се не хабиш  ;) Атмосферата е... с една дума: комфорт. На тялото и на душата. Втория път пак се оказах там ненарочно. Беше след три години и нещо, през април. Мислех си, няма какво да ме изненада, вече съм била там, видяла съм, почувствала съм, знам. Даже и много-много няма да снимам, к'во да му снимам повече... Пълни глупости, ама! Макар че този път времето почти не беше слънчево, имаше на моменти и мъгла, по едно време прикапа дъжд и чаак следобед се показа малко слънцето, за пореден път Монако ми взе акъла! Уж ми беше не ново и познато, и все пак, усещанията ми бяха отново от възторжени, та по-по-най-възторжени. Отново го кръстосвах като не видяла, отново сниимах** като замаяна... исках сякаш да си го отнеса с мен ;) За вас не знам, но за мен миньончето Монако е просто магия! Тя отново зареди душицата ми с отпускане, топло чувство, красота, радост и спокойствие... Не правеше ли някаква подобна магия и любовта? Значи съм влюбена в Монако тогава!... Хм, Бога ми, съгласна съм, съгласна съм да е завинаги! * няма такава дума, аз си я измислих :) ** снимките в поста са от двете ми пребивавания в Монако И още няколко снимки: [caption id="attachment_27439" align="aligncenter" width="672" caption="Дом в близост до Океанографския музей - бугенвилиите се стелят като водопади"][/caption] [caption id="attachment_27440" align="aligncenter" width="672" caption="Някъде из Ла Кондамин"][/caption] [caption id="attachment_27441" align="aligncenter" width="672" caption="Ла Кондамин в близост до пристанището"][/caption] [caption id="attachment_27442" align="aligncenter" width="672" caption="Пред двореца на владетеля народът се тълпи за ежедневната смяна на караула по обед"][/caption] [caption id="attachment_27443" align="aligncenter" width="672" caption="Ретро количка пред хотел "Париж" в Монте Карло"][/caption] [caption id="attachment_27444" align="aligncenter" width="688" caption="Подлеза към гарата - за съжаление нашенските дори когато са току-що открит нямат подобен вид"][/caption] [caption id="attachment_27445" align="aligncenter" width="688" caption="Пероните в скалата"][/caption] [caption id="attachment_27446" align="aligncenter" width="672" caption="И голеемият кораб... дет' минаваа  ;)"][/caption] [caption id="attachment_27447" align="aligncenter" width="672" caption="Монако"][/caption] [caption id="attachment_27448" align="aligncenter" width="688" caption="Казино Монте Карло"][/caption] [caption id="attachment_27449" align="aligncenter" width="688" caption="Парковите тераси пред казиното"][/caption] [caption id="attachment_27452" align="aligncenter" width="688" caption="Парковите тераси пред казиното"][/caption] [caption id="attachment_27453" align="aligncenter" width="714" caption="Езерото в парка на Казино Монте Карло"][/caption] [caption id="attachment_27454" align="aligncenter" width="688" caption="В стария град и уличното осветление е в царски стил  ;)"][/caption] [caption id="attachment_27455" align="aligncenter" width="688" caption="Другаде пък уличните стълби са по "дворцовски"  :)"][/caption] [caption id="attachment_27456" align="aligncenter" width="672" caption="Бугенвилия оформена като дърво"][/caption] [caption id="attachment_27458" align="aligncenter" width="688" caption="Глициния в Японската градина"][/caption] [caption id="attachment_27459" align="aligncenter" width="688" caption="Кътче от Японската градина"][/caption] [caption id="attachment_27460" align="aligncenter" width="688" caption="Кътче от Японската градина"][/caption]   Автор и снимки: Вили     Други разкази свързани с Монако – на картата:

Image: Pizzaria Escada by Emil A. Georgiev

Вчера случайно видях този интересен брандинг на кулинарно заведение в центъра на София.

Първата ми асоциация

беше с едноименната високоценова марка, идентифицираща предимно дамска  мода и парфюмерийна козметика и се замислих каква ли ще да е била мотивацията на собствениците да кръстят пицарията си така?

Escada на португалски май значи стълба(?) и наистина, за да се влезе в заведението, трябва да се изкачат няколко стъпала.

Дори и скромната ми спекулация да се окаже вярна, то изборът на име на заведение, което е идентично с марка, ползваща се с известност

не е съвсем безпроблемен

Сещам се как преди десетина години съдържателят на виенското рокерско кафе “The Rolling Stone” беше принуден да му смени името.

Подобна, мисля, беше и съдбата на т. нар. Facebook кафе в Пловдив.

No related posts.

Писмото на сем. Николови от Велико Търново, които ни изпратиха тази идея за книгоразделители:

Здравейте, приятели от Крокотак! Днес ще ви покажем разделителите, които синът ни Милен направи за учебниците си в първи клас. Идеята за тях взехме от - http://nheilke.com/blog/?p=2628 и заедно направихме шаблоните ( отварят се в PDF формат). От тях той измайстори тези чудесни и удобни разделители за учебници

Вижте още:

В 10:36 наше време , са били отворени люковете между транспортния пилотиран кораб 'Съюз ТМА-22' и малкия изследователски модул 'Поиск' (МИМ-2) на МКС.

Пиша ти от Плевен, драги Ванка. Помниш ли кагда пришол със танка? Беше млад, но се държеше мъжки. Зарази семейството ми с въшки… Взе на мама златните пендари и дори галошите ми стари. Помниш ли, как кушаше картошки? Наконец забърса три кокошки. После си преспал със какa Сия и изпил си всичката ракия. А след [...]