На умряло Дуче премиерът „нож вдига“

В деня, когато прогнозата ( на самия Волен Сидеров) за нов отлив на депутати от парламентарната група на „Атака” се сбъдна и представителството на партия в НС застана на ръба на оцеляването, премиерът Борисов изрази презрение към умиращия субект на неотдавнашното му ухажване. „Отдавна не се интересувам от тази партия. Не ги следя. Хайде да не им давам оценка“, обяви Борисов.

Колко отдавна, питам обаче аз- откакто се намери друга патерица на парламентарното му мнозинство ли? Защото преди това Борисов се интересуваше да запази безрезервната подкрепа на „Атака” и само намирането на резервна гума за своята машина за гласуване в парламента преобърна каруцата на неговото „уважение” към Волен Сидеров, заявено многократно и публично буквално допреди дни и седмици.

Да, Борисов може и да не се интересува вече от битата карта- можем само да гадаем до каква степен в биенето й има заслуга самият той, както жално твърди напоследък крепителят на парламентарното му мнозинство Волен Сидеров. Но доста хора със сигурност се интересуват от злоупотребата с власт, благодарение на което Сидеров се измъкваше сух от водата в ситуации, когато някой не толкова важен за самия Борисов български гражданин щеше да загази здраво.

Какъв ресурс например употреби държавата да спаси Сидеров от германското правосъдие след онзи инцидент, когато на територията на германските авиолинии Сидеров предизвика скандал, достатъчен да вкара в затвора всеки простосмъртен. Само че Волен тогава не беше простосмътрен, а „богоизбран” – избрал го беше за съюзник богът на политика у нас, известен като ББ.

Малката подробност, че Сидеров не е бил пасажер, пътуващ с някаква поверена му от държавата мисия и не е имал никаква формална дипломатическа защита, но така и не беше предаден на германските власти ( а те май дипломатично са се съгласили да не настояват много категорично за това) води до единствено възможния извод: зад безобразието на българския гражданин явно е застанал единственият, който може да го извади от затъване в евентуален съдебен процес, който в Германия не би могъл да контролира.

Така че днешната позиция на Борисов никак не съвпада с вчерашната. Тя е поучителна за всеки, който се съюзява с него и разчита на защита му.

Премиерът щеше да звучи искрено в днешното си презрение към низвергнатия, употребен доскорошен свой помагач, ако беше го атакувал от принципни позиции. Не го направи на и след 19 февруари тази година, когато Сидеров и щурмоваците му оскверниха с крясъци, агресивно поведение и нарушаващи конституцията речи на верска и расова омраза пред паметника на Апостола в София. С мълчанието си Борисов, както и цялата му подчинена по веригата машина на поверената му държава, барабар с медиите й, станаха на практика съучастници и подстрекатели на Сидеров. Окуражен, той премина от думи към дела, предизвиквайки срамния бой пред джамията в София, а след това се опита да си погрее рейтинга и на пожара от Катуница.

Каквото и да се случи сега с оредяващите редици на атакистите, които напускат потъващия кораб на вожда си, усещането за закъснялото „осъзнаване” на Борисов за същността на тази партия, която вече не го интересувала, е като за лицемерие от класически тип. Защото е лесно сега на „умряло Дуче” нож да вдига!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: