Изглежда в предишните части на текста не съм задълбала достатъчно във визията на супергероите и ще се наложи малко повече примери и обяснения.

И така, нека пообсъдим костюмите. Много хора си задават въпроса „НО ЗАЩО СУПЕРГЕРОИТЕ СИ НОСЯТ БЕЛЬОТО ВЪРХУ ПАНТАЛОНИТЕ??“
Ами всъщност не го правят.

Цялата история с гащите върху панталоните е в действителност е препратка към боксьорите и кечистите (които пък са ги носели така по ето тези причини (много, много ретро), съответно е бла умишлена препратка при появата и създаването на повечето супергерои.
Иначе казано – Супермен по гащи = кечист/боксьор.

Black Canary по гащи (всъщност почти винаги е по-скоро бански костюм) – ???? не се сещам за някоя женска униформа, която да носи смисъл подобен на агресия, сила и контрол при жените, при които дрехите да са толкова оскъдни… евентуално препратката е към модел, което е… доста далече като смисъл от кечистките гащи.

След като повечето супергерои и особено класическите иконични герои получават постоянната си визия, горе долу са създадени и нямат кой знае какви разлики и ярки промени след това, оттам и всички останали следват и пазят канона, независимо, че вече за новите поколения гащите върху панталоните е неясна и неразбираема препратка. Канон, какво да го правиш.
Има няолко примера на промени с дизайните (наскоро на Wonder Woman, както и Фантастичната Четворка, но очаквам и в двата случа да се върнат към оригиналите).

Надявам се още едно парче от пъзела да си дойде на мястото, а именно, защо твърдението, че и при двата пола голотата идва от една и съща препратка и основа.

(Ще продължим темата с разликите в origin историите при двата пола в следващата част)

Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, творчество Tagged: бельо, бокс, защо супергероите си носят гащите върху панталоните, кеч, сексизъм, супергерои

Изглежда в предишните части на текста не съм задълбала достатъчно във визията на супергероите и ще се наложи малко повече примери и обяснения.

И така, нека пообсъдим костюмите. Много хора си задават въпроса „НО ЗАЩО СУПЕРГЕРОИТЕ СИ НОСЯТ БЕЛЬОТО ВЪРХУ ПАНТАЛОНИТЕ??“
Ами всъщност не го правят.

Цялата история с гащите върху панталоните е в действителност е препратка към боксьорите и кечистите (които пък са ги носели така по ето тези причини (много, много ретро), съответно е бла умишлена препратка при появата и създаването на повечето супергерои.
Иначе казано – Супермен по гащи = кечист/боксьор.

Black Canary по гащи (всъщност почти винаги е по-скоро бански костюм) – ???? не се сещам за някоя женска униформа, която да носи смисъл подобен на агресия, сила и контрол при жените, при които дрехите да са толкова оскъдни… евентуално препратката е към модел, което е… доста далече като смисъл от кечистките гащи.

След като повечето супергерои и особено класическите иконични герои получават визията си, горе долу когатоса създадени и нямат кой знае какви разлики, оттам и всички останали следват и пазят канона, независимо, че вече за новите поколения гащите върху панталоните е неясна и неразбираема препратка. Канон, какво да го правиш.

Надявам се още едно парче от пъзела да си дойде на мястото, а именно, защо твърдението, че и при двата пола голотата идва от една и съща препратка и основа.

(Ще продължим темата с разликите в origin историите при двата пола в следващата част)

Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, творчество Tagged: бельо, бокс, защо супергероите си носят гащите върху панталоните, кеч, сексизъм, супергерои

…. Оксана Данаилова от Благоевград, майка на три деца. Тя ни изненада с  идеята си – Ледена фантазия. Почти единодушно, Оксана спечели с оригиналната си, проста и красива зимна идея. Това е част от нейното писмо, как точно се прави:

Все още няма сняг при нас, но затова пък температурите навън са зимни. С тази декорация може да украсите пред вратата и на балкона, докато навън е достатъчно студено. С децата направихме ледени кубчета за коледния венец. Те се правят много лесно – във формичка за лед се изсипват шарени мъниста, може да се накъса на ситно блестящо фолио, може във водата да се разбъркат различни цветове от акварелни бои и след 2 часа във фризера ще имате невероятно красиви ледени кубчета. За да могат да се окачат на коледния венец,  преди да се замразят, във всяко кубче се потапя конец или парче прежда.

Тъй като ледената фантазия ни се развихри, направихме и ледени снежинки за балкона. За целта могат да се замразят малки бабини каренца и изрязани от картон снежинки. Просто ги слагате покрити с малко вода за през нощта в капаци от тенджери или дълбоки чинии. Отново се слага в единия им край конец или прежда. На сутринта внимателно обливате с вода чиниите, за да отлепите ледените творения и ги закачате на простора на балкона или някъде, където ви хареса.

Пожелаваме Весела Коледа и Честита Нова 2012 Година на всички!

Бъдни вечер е. Да си пожелаем традиционното: Весела Коледа. Това обаче се отнася само за не много бедните, защото за бедстващите празникът няма да е весел- той е охолен за онези, които, оказва се, нямали моралното право да отказват луксозни подаръци.

За всички, които могат да си го позволят, важи пожеланието да открием ( най-после) Америка. Ще разберете защо, ако прочетете този коледен, но не и захаросан, текст докрай.

В щата Мериленд жена, която не е пожелала да разкрие името си, е платила 20 500 долара за 175 купувачи с ниски доходи в големия супермаркет „Кеймарт“. „Според мен това е най-голямото дарение от този род“, сподели представителката на супермаркета Шанъл Армстронг пред ИТАР-ТАСС. По думите й само в тази верига около 1000 благотворители, пожелали имената им да останат в тайна, са платили 450 000 за покупки на семейства, изпитващи финансови затруднения. Като цяло се плащат покупки на детски играчки и дрехи.
Тази година първият подобен случай бе регистриран в щата Мичиган. След това в щата Индиана влязла в един магазин жена платила вкупом 50 чека, обяснявайки, че прави това в памет на наскоро починалия й мъж. Друг „таен Дядо Коледа“ платил сметките на три семейства, оставяйки им бележката: „Весели празници! Ваш приятел“.
Има и много Дядоколедовци, които предпочитат традиционни форми на дарителство – те дават пари на благотворителни организации. Миналата седмица в град Джоплин, щата Мисури, непознат мъж пуснал 50 000 в „червената кофа“ на благотворителната организация „Армия на спасението“, която оказва помощ на бездомни, безработни и бедни жители на САЩ. Той оставил там 5 чека по 10 000 долара всеки. „Всички те носили подписа „Санта“. Освен пари в кофите често се озовават и други ценности – злато, брачни халки и дори брилянти. /БГНЕС

А какво се случва с подаръците у нас- при кого отиват и как виден служител на Господа обяснява справедливостта на този подаръкопоток?

Дядо Николай: Нямам право да откажа дарение
23 декември 2011 г.
Нямам морално право да откажа дарение, ако някой подари автомобил на Митрополията, аз нямам право да го продам за да нахраня бедните с парите от него, защото нямам право да продавам църковно имущество.
Това заяви Пловдивският митрополит Николай, цитиран от Дарик радио.
Той бе категоричен, че няма и право да насочва хората какво да подаряват.

Както виждате, дядото е готов, без дори да го съзнава, да оглави глобализацията на църквите, наричана с термина икуменизъм, но у нас се очертава като игуменизъм с повече от един мутрополит начело.

Като перфектен йезуит се изявява дядото с ролексите, джиповете и поверените му пловдивски камбани, които си позволява да бие като своя бащиния по сватби на свои обслужващи медийни миряни ( както направи на сватбеното парти на журналиста Николай Бареков, провикнал се на бартер за услугата ефира на Би Ти Ви „Да живее българската православна църква”- сякаш Това е Църквата!?).

Имаме си млад и напорист като комсомолски секретар дядо, водещ йезуит сред висшия православен клир. Представителен е за това, как неусетно тук протича процесът на икуменизма в епохата на посткомунизма. Но ако за по-старото поколение беше естествено да бъде пратено на морално заколение под формата на обучение в СССР ( а къде другаде по онова време?!), то що ще в наше време проводникът на московските нрави начело на една от най-важните ( исторически) епархии в европейска България? И къде им е възмущението от заколението и гонението на Църквата, която държи чрез подобни възпитаници на ортодоксалното йезуитство да пази от осветяване тайнството на комунистическото изнасилване на духовността на нацията?

Ето какво смята по въпроса един изследовател на причините за възмущение от срамната истина за близкото минало, което обаче никак не стряска охолното битие на оялите се днешни пазители на Срама.

Агенция Фокус
Доц. д-р Костадин Грозев е преподавател по съвременна история в Софийския университет „Св. Климент Охридски”и член на Българската изследователска група за Студената война. Той е един от съставителите на документалния сборник „Международният тероризъм в документите на Държавна сигурност”.

„Интересно е, че веднага след 9 септември 1944 г. най-сериозният удар е срещу православието, но той идва по линията на директните репресии, убийства, изселвания и т.н., докато фазата на монтираните процеси идва малко по-късно – към 1948 – 1949 г. и ударът е най-напред срещу по-малките – протестанти и католици. Може би тези първоначални репресии и последвалите процеси са послужили като тоягата, сплашила висшия клир на БПЦ и склонила редица духовници да сътрудничат на репресивните служби на режима – било директно с информация или чрез други действия.

Не бива да забравяме и още нещо – различните църковни дейци на всички вероизповедания поддържат контакти със сродни общности зад граница, някои имат и задгранични епархии и съвсем естествен е „оперативния интерес“ на службите към тях като източник на информация. Така че очаквам интересни данни от съответните архиви – не толкова кой точно срещу кого е доносничил, а за реалните международни контакти по религиозна линия. Това само ще ни създаде по-пълна и то интернационална картина за това, каква точно е била истинската роля на религията в годините на социализма, а не само да я свеждаме до бабите, които палят свещи и кръщават скришом внучетата си.

Обществото днес концентрира вниманието си върху агентите, но все още, според мен, на онези по-нагоре в йерархията се раздават индулгенции за чиста професионална съвест. Делението на „доносници“ и „разузнавачи“ в морален и исторически план е част от по-общият дебат за същността на комунистическия режим, който тепърва предстои. Затова нека гледаме на всеки нов списък като на още едно зрънце, която прави картината на миналото по-пълна и колоритна. Който е способен – да чете и разсъждава, а който е безгрешен – „да хвърли камък по грешницата“.

Останалото е мрак. А би трябвало да е светлина. Празник е, нали!

Прочее, Реформацията в Европа е предизвикана от силното възмущение от продажността и алчността на Божиите служители, продаващи на грешниците, които могат да си платят, индулгенции за собствено обогатяване. Тук грешниците, облечени в раса, се крият зад древността на Църквата, с която се отъждествяват, и със снизходителна усмивка ни зашлевяват, че така било от 2000 години. Варненският вариант на пловдивския мутрополит, онзи с линкълна, стигна дотам да се възрадва, че вразите на патриарх Максим, разколниците, са измрели, докато началникът му си е жив и здрав- т.е. , който не е с нас, е против нас и да мре, заяви на практика своя джихад той. Много благ дядо, няма що! Остава да приемем, че дълголетието се дава от Бога за заслуги, като Максимовите. А умиращите млади – от болести, катастрофи и от скотски беден живот дори, са заслужено наказани от Божия гняв. Такава е логиката на варненския дядо с линкълна.

С такива „пастири” стадото ни няма нужда от вълци. Другаде те са облечени в овчи кожи, а у нас се намятат с раса. И няма да е чудно да предизвикат някой ден „расова” ненавист сред миряните, които не винаги ще мируват пред тази гавра с тях. Ибо нагло беше дядо Николай Пловдивски, досущ като Николай Журналистически ( с неговата телевизионна проповед срещу „развилнялата се селска пасмина”), да извиси заплашителен глас от телевизора, че миряните били забравили що е то подчинение ( пред такива, като него).

От такива гръмовержци смирение не може да чакаме- и помирение да не чака пък той. Каквото повикало, такова ще му се обади и няма да го спаси йезуитското криене зад двете хилядолетия на Църквата, които с поведението си превръща в две нули.

Share on Facebook

Снимка от профила на Тома във Facebook

От известно време сме свидетели на това, как една частна фирма, Витоша ски, изнудва държавата, спирайки ски сезона на Витоша в услуга интересите си.

Въпреки това, че държавата, в лицето на Изпълнителната агенция по горите, увери Витоша ски, че няма проблем да ползва съоръженията, сезонът не бе открит.

Стигна се до там, че държавата, със завидна скорост, пришпори удобните за фирмата промени, с които да се даде право на фирмата да строи в горски територии...

С цел да си отговоря ясно какво се крие зад рекета, който Витоша ски извършва над държавата, дирекцията на природния парк и от там, над всички български граждани, зададох няколко въпроса на Тома Белев, директор на дирекцията на природен парк Витоша.

Вярвам, че ако истината за посегателствата върху околната среда бъде казана публично,  тя има силата да предизвика нова вълна от протести, подобна на тази, която кулминира в най-твърдата и масова вълна от недоволство срещу тройната коалиция, изкарала хиляди на площад Народно събрание на 14 януари 2009 г.

Благодаря на Тома Белев за отговорите и му пожелавам весела Коледа, щастлива нова 2012 г. и успех в опазването на околната среда и природните богатства на страната.

Асен Генов: Защо Витоша ски не откри ски сезона тази зима, какви са исканията им и основателни ли са те от законова гледна точка?

Тома Белев: Защо една частна търговска фирма не иска да работи е трудно да се каже от външен наблюдател. Публичните им изявления обвързаха отказа им да обслужват лифтовете с липсата на сервитутно право за трасетата им, както и невъзможността да наемат високопланинските ливади за да ги ползват за ски писти. С това си изявление Витоша ски за първи път признаха, че фирмата няма вещни права върху територията, която ползва. Това не е фатално -  за да могат да работят трябва просто да си платят наем за ползването на държавните имоти. Що се отнася до ползването на ливадите – тук ситуацията е още по-странна. До момента всяка година фирмата плащаше държавни такси точно за ползването на тези ливадни съобщества и това не им пречеше да работят. Тази година това изведнъж се оказа някакъв проблем за тях. В началото на декември се проведе   една голяма среща на всички заинтересовани държавни администрации с участието на депутати, агенцията по горите, министерствата на околната среда, на регионалното развитие, на икономиката и Столична община с Витоша ски АД. На нея всички държавни органи заявиха, че няма законови пречки фирмата да работи стига да си плати наема за ползваните площи, но фирмата постоянно повтаряше, че ако работи ще наруши закона и за това няма да работи докато не се промени закона за горите.

Асен Генов: Какви точно са намеренията на Витоша ски, довели до провалянето на ски сезона на Витоша тази година, пречи ли законодателството по някакъв начин на реализацията на тези намерения и необходими ли са промени в законовата рамка, в полза на фирмата-концесионер?

Тома Белев: Трябва да те поправя – на територията на Природния парк Витоша няма отдадена концесия. Витоша ски АД е основен собственик на лифтове и влекове в планината, но има и други такива. Всеки може да дойде и поиска да постави преместваеми лифтове или влекове в планината или да си наеме писти в рамките на съществуващите ски-зони, и да ги получи. Витоша ски нямат някакви особени права различни от тези на останалите фирми в България по отношение на Витоша. Преди три години фирмата представи своите намерения да разшири значително зоната за ски туризъм край Алеко. Планът бе отхвърлен от Министерство на околната среда и водите двукратно. В основата на тези отхвърляния беше забраната за ново строителство в парка,  която е наложена от Плана за управление и противоречията с целите на НАТУРА 2000. В този смисъл законови промени не са достатъчни – те могат да облекчат административните процедури, да намалят разходите на фирмата или да премахнат конкуренцията, но не им дават възможност автоматично да застроят планината. Това може да стане само ако се промени Планът за управление на природния парк. Което не е невъзможно и предполагам, че следващия натиск ще бъде в тази посока.

Асен Генов: Знаеш ли какви точно изменения и на кои закони предлага Министерски съвет и защо се твърди, че са в интерес на Витоша ски?

Тома Белев: Министерство на земеделието представи законопроекта и той е публикуван за обществено обсъждане до 29 декември на портала за обществени консултации на Министерски съвет. По темата която те интересува в него се предлага строителството на стълбове на лифтове и ски-писти да се извършва без превръщане на горските територии в урбанизирани. Това предложение премахва плащането на една такса, която до момент дължи всеки инвеститор, който иска да застрои горски територии и  която се използва за залесяване на нови гори за сметка на унищожените при строителството. Друго предложение на закона е да се въведе вещното право на ползване за ски писти (обикновено то е дългосрочно)  и то да се дава на собствениците на прилежащите ски-лифтове и влекове без търг. Аз лично не считам,  че тези предложения променят по някакъв начин съществуващото положение – и до момента тези, които желаеха да ползват ски-писти можеха да го направят чрез дългосрочен наем . Единствената разлика е изискването за публичен търг при наемните отношения, който липсва при учредяване право на ползване. Що се отнася до възможността основите на стълбовете на лифтове да се застрояват без да се изключват от горските територии, трябва да се отчете, че площта на основите на един 10 километров лифт не надвишават 1 декар и дължимата такса за урбанизирането им е пренебрежимо малка спрямо стойността на инвестицията – максимум 20 хил. лева срещу минимум 20 млн.лева инвестиция. Най-значимо ще е влиянието на проекто-закона по отношение разрешаване на  строителството на ски-писти в горите – при тях цялата площ се счита за строеж поради което дължимите такси за урбанизиране достигаха големи размери и тяхното премахване е сериозно облекчение. Но както вече посочих, строителството на нови писти и лифтове е забранено с плана за управление на Витоша и тези облекчения по никакъв начин не касаят най-стария парк на Балканите.

Асен Генов: Какви са основанията за организиране на конкурс за нови директори на някои природни паркове в България и най-вече на ПП Витоша?

Тома Белев: С приемането на новия закон за горите през март 2011 година се въведе изискването директорите на структурите на Изпълнителната агенция по горите да се назначават след конкурс. Повечето от директорите на паркове са назначавани преди 2000 година при действието на най-стария закон за горите, при който нямаше изискване за конкурси и това вероятно е мотива за обявяването им днес.

Асен Генов: Какво се цели и какво може да се случи при евентуален нов директор на някой от "проблемните" природни паркове, Витоша, Врачански Балкан, Русенски Лом и Шуменско плато, който е "по-благосклонен" към около-законните инвестиционни намерения на олигархията? 

Тома Белев: Дирекциите на природните паркове прилагат плановете за управление на парковете. Тези планове са и основните инструменти за управление на територията им – те посочват режимите и нормите в парка, определят къде и колко може да се строи, ловува, ползва дървесина и т.н. Всеки директор на парк дава становище дали едно инвестиционно предложение отговаря на плана за управление на парка или не, контролира дали плана за управление се спазва при отделните човешки дейностти, сигнализира към компетентните органи при установяване на нарушения. Тези права колкото и малки да са, със сигурност може да се прилагат „по-благосклонно” или „по-твърдо”. И това вероятно изкушава някои инвеститори да си мислят, че могат да си осигурят „извънсистемна” подкрепа чрез персонални решения. Към териториите на парковете има много апетити – нови ски-курорти, хотели, ветрогенератори, мини ВЕЦ, преексплоатиране на водите,  горите и дивеча, мини и кариери и т.н. До момента това не се случваше заради твърдите позиции на парковите адмнинистрации. Доколко тези позиции ще се запазят и занапред всички ще можем да се убедим и сами.

Асен Генов: Имаме ли, според теб, основания да се съмняваме в обективността и честността при оценка на евентуалните кандидати за директори на тези природни паркове и какви?

Тома Белев: Ти знаеш, че през последните три години срещу мен се води черна ПР акция след като на основата на плана за управление се противопоставихме на  застрояването на парка и превръщането му в голям ски-курорт. С публикации в жълти издания се опитаха да ми разрушат семейството, да  омаловажат работата на дирекцията, да ни спрат изобщо да работим,  даже ме изкараха убиец и престъпник поне по двайсетина члена от Наказателния кодекс. Искаха оставката ми поне 100 пъти. Нашата позиция, че всеки който ползва държавни имоти в парка Витоша трябва да плаща дължимите суми не се харесва на няколко големи инвеститори и това допълнително засили вълната от хули и клевети. Оказа се, че има фирми които имат задължения със стотици хиляди лева . Това ни навлече сериозни затруднения в работата – само за последните 5 месеца имахме десетина проверки, 4 от които по-едно и също време. Тогава преброих, че ни проверяват повече хора, отколкото служители има дирекцията и беше трудно даже да им оказваме помощ на всеки от тях да се ориентира в това което проверява. Естествено не се откриха никакви нарушения. Сега се обявява конкурс, за който разбрах от журналистите. Колкото и да съм непредубеден и да вярвам в почтеността и обективността на колегите, започвам леко да се съмнявам.

Асен Генов: Как посрещаш празниците?

Тома Белев: Със семейството у дома. Между Коледа и Нова  година продължаваме с колегите да работим – подготвяме нов проект по Оперативна програма Околна среда и подписваме договора по един вече спечелен проект. С него ще успеем да възстановим два изчезнали вида от планината – най-красивата българска пеперуда - Голям аполон и един български ендемичен вид риба – главоча и  да ремонтираме алеите в района на Златните мостове, Офелиите, Момина скала, Алеко и Бистрица. Работата продължава, независимо от пречките.

Предполагам, че за тази книга максимата "за всеки влак си има пътници" важи с пълна сила. Няма да пиша много за "Faceбуки II", защото наистина нямам особено какво да напиша.

От 366 статуса едва 4-5 имат чувство за хумор, което би трябвало да е движеща сила на книгата, а повтарянето на някакви неща в разстояние от 3 поста е доста лоша редакторска намеса. Още от предговора бе подхвърлено, че част от статусите са предложени, но дори набеденият за крадящ Сиромахов се справяше по-добре в адаптацията. Да не говорим, че често в статус се смесват 3-4 теми, напълно несъвместими помежду си.

Ако е утеха, томчето е добре изпипано дизайнерски. За всичко останало обаче - както се казва, не си го причинявайте. Затова и няма да бъде пусната в "Книга за теб".

Ботаническата градина в Чикаго

иновацията е важна предпоставка за успеха на всеки бизнес. предприемачеството започва с интересна хрумка или иновация намирам това симпатично решение - чадър под елхата, за доста иновативно снимката е направена в сградата на община Овча Купел