Игуменизъм

Бъдни вечер е. Да си пожелаем традиционното: Весела Коледа. Това обаче се отнася само за не много бедните, защото за бедстващите празникът няма да е весел- той е охолен за онези, които, оказва се, нямали моралното право да отказват луксозни подаръци.

За всички, които могат да си го позволят, важи пожеланието да открием ( най-после) Америка. Ще разберете защо, ако прочетете този коледен, но не и захаросан, текст докрай.

В щата Мериленд жена, която не е пожелала да разкрие името си, е платила 20 500 долара за 175 купувачи с ниски доходи в големия супермаркет „Кеймарт“. „Според мен това е най-голямото дарение от този род“, сподели представителката на супермаркета Шанъл Армстронг пред ИТАР-ТАСС. По думите й само в тази верига около 1000 благотворители, пожелали имената им да останат в тайна, са платили 450 000 за покупки на семейства, изпитващи финансови затруднения. Като цяло се плащат покупки на детски играчки и дрехи.
Тази година първият подобен случай бе регистриран в щата Мичиган. След това в щата Индиана влязла в един магазин жена платила вкупом 50 чека, обяснявайки, че прави това в памет на наскоро починалия й мъж. Друг „таен Дядо Коледа“ платил сметките на три семейства, оставяйки им бележката: „Весели празници! Ваш приятел“.
Има и много Дядоколедовци, които предпочитат традиционни форми на дарителство – те дават пари на благотворителни организации. Миналата седмица в град Джоплин, щата Мисури, непознат мъж пуснал 50 000 в „червената кофа“ на благотворителната организация „Армия на спасението“, която оказва помощ на бездомни, безработни и бедни жители на САЩ. Той оставил там 5 чека по 10 000 долара всеки. „Всички те носили подписа „Санта“. Освен пари в кофите често се озовават и други ценности – злато, брачни халки и дори брилянти. /БГНЕС

А какво се случва с подаръците у нас- при кого отиват и как виден служител на Господа обяснява справедливостта на този подаръкопоток?

Дядо Николай: Нямам право да откажа дарение
23 декември 2011 г.
Нямам морално право да откажа дарение, ако някой подари автомобил на Митрополията, аз нямам право да го продам за да нахраня бедните с парите от него, защото нямам право да продавам църковно имущество.
Това заяви Пловдивският митрополит Николай, цитиран от Дарик радио.
Той бе категоричен, че няма и право да насочва хората какво да подаряват.

Както виждате, дядото е готов, без дори да го съзнава, да оглави глобализацията на църквите, наричана с термина икуменизъм, но у нас се очертава като игуменизъм с повече от един мутрополит начело.

Като перфектен йезуит се изявява дядото с ролексите, джиповете и поверените му пловдивски камбани, които си позволява да бие като своя бащиния по сватби на свои обслужващи медийни миряни ( както направи на сватбеното парти на журналиста Николай Бареков, провикнал се на бартер за услугата ефира на Би Ти Ви „Да живее българската православна църква”- сякаш Това е Църквата!?).

Имаме си млад и напорист като комсомолски секретар дядо, водещ йезуит сред висшия православен клир. Представителен е за това, как неусетно тук протича процесът на икуменизма в епохата на посткомунизма. Но ако за по-старото поколение беше естествено да бъде пратено на морално заколение под формата на обучение в СССР ( а къде другаде по онова време?!), то що ще в наше време проводникът на московските нрави начело на една от най-важните ( исторически) епархии в европейска България? И къде им е възмущението от заколението и гонението на Църквата, която държи чрез подобни възпитаници на ортодоксалното йезуитство да пази от осветяване тайнството на комунистическото изнасилване на духовността на нацията?

Ето какво смята по въпроса един изследовател на причините за възмущение от срамната истина за близкото минало, което обаче никак не стряска охолното битие на оялите се днешни пазители на Срама.

Агенция Фокус
Доц. д-р Костадин Грозев е преподавател по съвременна история в Софийския университет „Св. Климент Охридски”и член на Българската изследователска група за Студената война. Той е един от съставителите на документалния сборник „Международният тероризъм в документите на Държавна сигурност”.

„Интересно е, че веднага след 9 септември 1944 г. най-сериозният удар е срещу православието, но той идва по линията на директните репресии, убийства, изселвания и т.н., докато фазата на монтираните процеси идва малко по-късно – към 1948 – 1949 г. и ударът е най-напред срещу по-малките – протестанти и католици. Може би тези първоначални репресии и последвалите процеси са послужили като тоягата, сплашила висшия клир на БПЦ и склонила редица духовници да сътрудничат на репресивните служби на режима – било директно с информация или чрез други действия.

Не бива да забравяме и още нещо – различните църковни дейци на всички вероизповедания поддържат контакти със сродни общности зад граница, някои имат и задгранични епархии и съвсем естествен е „оперативния интерес“ на службите към тях като източник на информация. Така че очаквам интересни данни от съответните архиви – не толкова кой точно срещу кого е доносничил, а за реалните международни контакти по религиозна линия. Това само ще ни създаде по-пълна и то интернационална картина за това, каква точно е била истинската роля на религията в годините на социализма, а не само да я свеждаме до бабите, които палят свещи и кръщават скришом внучетата си.

Обществото днес концентрира вниманието си върху агентите, но все още, според мен, на онези по-нагоре в йерархията се раздават индулгенции за чиста професионална съвест. Делението на „доносници“ и „разузнавачи“ в морален и исторически план е част от по-общият дебат за същността на комунистическия режим, който тепърва предстои. Затова нека гледаме на всеки нов списък като на още едно зрънце, която прави картината на миналото по-пълна и колоритна. Който е способен – да чете и разсъждава, а който е безгрешен – „да хвърли камък по грешницата“.

Останалото е мрак. А би трябвало да е светлина. Празник е, нали!

Прочее, Реформацията в Европа е предизвикана от силното възмущение от продажността и алчността на Божиите служители, продаващи на грешниците, които могат да си платят, индулгенции за собствено обогатяване. Тук грешниците, облечени в раса, се крият зад древността на Църквата, с която се отъждествяват, и със снизходителна усмивка ни зашлевяват, че така било от 2000 години. Варненският вариант на пловдивския мутрополит, онзи с линкълна, стигна дотам да се възрадва, че вразите на патриарх Максим, разколниците, са измрели, докато началникът му си е жив и здрав- т.е. , който не е с нас, е против нас и да мре, заяви на практика своя джихад той. Много благ дядо, няма що! Остава да приемем, че дълголетието се дава от Бога за заслуги, като Максимовите. А умиращите млади – от болести, катастрофи и от скотски беден живот дори, са заслужено наказани от Божия гняв. Такава е логиката на варненския дядо с линкълна.

С такива „пастири” стадото ни няма нужда от вълци. Другаде те са облечени в овчи кожи, а у нас се намятат с раса. И няма да е чудно да предизвикат някой ден „расова” ненавист сред миряните, които не винаги ще мируват пред тази гавра с тях. Ибо нагло беше дядо Николай Пловдивски, досущ като Николай Журналистически ( с неговата телевизионна проповед срещу „развилнялата се селска пасмина”), да извиси заплашителен глас от телевизора, че миряните били забравили що е то подчинение ( пред такива, като него).

От такива гръмовержци смирение не може да чакаме- и помирение да не чака пък той. Каквото повикало, такова ще му се обади и няма да го спаси йезуитското криене зад двете хилядолетия на Църквата, които с поведението си превръща в две нули.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: