Този клип е изцяло заслуга на Венко - май стар приятел и нерядко опонент в о бозе почившия клуб Политика на Дирбг. На миналия ми пост с 50-те истински смешни фотографии плюс великолепния клипп Мясокомбинат имени Путина - Изумрудный Хуй, неговият коментар бе:

Мисля, че към тази прекрасна колекция задължително трябва да се добави и този клип, който беше премахнат от YouTube заради смешните претенции на Мосфилм: http://de.trinixy.ru/pics3/20080303/video/dmitrij_medvedev_kak_vse_nachinalos.flv

Клипът наистина е находка, и без излишна хвалба, се потрудих, за да може повече хора да го видят. Линкът на Венко, за който искрено му благодаря, не е от файл за видео шеъринг, а за хостинг. Свалих го и засега го качих на video.yandex.ru. Ако и тях ги нагази цензурата, има сума други видеошеъринг сайтове. Затова моля ако пускайки клипчето, получите от сайта съобщение като това от Youtube:



напишете коментар, че е цензурирано, за да го кача другаде. Бога ми, и на Луната ще го кача, но - както по друг повод стана ясно - НИЕ СМЕ ЛЕГИОН! НЯМА ДА ЗАБРАВИМ! НЯМА ДА ПРОСТИМ!

Сега - след припомнянето, че Анонимус са силни, защото всеки от нас е Анонимус - ще се върна към всекидневния емоционално-смислов регистър. Клипчето е великолепна находка. За съжаление трудно ще я възприемат хора по-млади от 35-40 години. Защото е перифраза-цитат на култов филм от 60-те "Кавказка пленница". Невъзможно е да се предаде внушението, емоцията и всичкото неизказваемо на този филм. Единственото, което си струва да знаят младите, които не са го гледали, е - че независимо от това, че е сниман по комунистическо време; независимо, че не е бил дисидентски, си струва и днес да се гледа. И удоволствието е гаравнирано :-) Има го по руските тракери. А ето и цензурирания клип, който е заслуга на Венко:

Информационният гигант Google отбелязва националния празник на България със специално лого, на което присъства българското знаме и паметникът на връх Шипка. Когато потребителите щракнат върху логото те ще видят повече информация за събитията, случили се на този ден преди 134 години. Композицията на логото изобщо не е случайна. На него са два от основните символи на свободна България. За първи път бялото, зеленото и червеното се използват в българско знаме през 1861 година, когато страната все още е под османско иго. Тогава обаче те са били в друга последователност. В сегашния им ред цветовете са подредени за пръв път през 1875 година. На връх Шипка са едни от най-ключовите за изхода на освободителната война сражения. През лятото на 1877 година там е отблъсната турската армия, която е превъзхождала по численост защитниците. През 1922 година на мястото започва изграждането на Паметника на свободата, който е официално открит 12 години по-късно. Именно този монумент придружава българския трибагреник в празничното лого на Google.

София е един хубав град. носи си проблемите на всеки по-голям град. няма късмет на Главен архитект с визия, но пък има уникални малки местенца, които вдъхновяват, създават уют и добавят към чара й. да, има още много проблеми за решаване (сещаме се за тях най-вече покрай изборите), но пък ...

Изключително достоверен приближен до властта източник ни съобщи резултатите от утрешните президентски избори в Русия. Цитираме буквално новината:

Алексей Вишня - Кто мог бы быть президентом?

Някои все още неизтребени у нас русофоби могат да злословят, че това е новина отпреди много време, позовавайки се самия източник  polittechno (Алексей Вишня): 

"2 ноября 2006 года в 1 час 25 минут по Московскому времени я залил это на Ютюб и опубликовал в ЖЖ. Паркер повесил первый, за ним Литвинович, Норвежский Лесной, Радулова, Гага, Бригадир, Сумерк, Форис, и покатилось-покатилось-покатилось. Кстати сказать, я ничуть не призываю Путичку прямо всё бросить, и обратно садиться на трон, потому что в следующий раз мы опять выберем Дмитрия Анатольевича Медведева, который просто ещё ни разу не сказал прямо на камеру "Я" и не поставил после этого точку. Очень рад, что живу в это время, только всё же на душе как-то тревожно. Конечно, что говорить... но всё же. "

Но ако новината, че Той ще е президент, не е новина, защо новинарските агенции изобщо обръщат внимание на въпросните псевдоизбори? Съгласете се, че избори, за които отпреди 5 години се знае кой ще ги спечели, дори полупочтен човек не би се преплюл да ги назове без представката "псевдо".

Но да оставим на мира Путин, защото още Тютчев ни е предупредил "Умо́м Росси́ю не поня́ть" и да се замислим за нашия човек - за когото (без значение на конкретното лице), никой поет не е предупреждавал. 

Защо, питам г-жа Румяна Бъчварова, по длъжност обгрижваща имиджа Му, получаваме или нескопосни репортерски недоделки, създаващи само проблеми (като ония пържолки), или тъповати числа от НЦИОМ, на които не вярват и тия, които са ги подреждали в екселските таблици?!

Толкоз ли няма пари правителственият пиар шаман да поръча 2-3 клипа като тоя техноклип за Путин? Съвършено сериозно й го предлагам, при това безкористно (да не се коси заради ACTA).. Вярно е, че на някаквите вечномрънкащи интелигенти такъв клип ще им намали оценката за Него. Но първо, оценката на тези екземпляри си е намалена изначално и каквото и да правиш, няма да я дигнеш. Обаче второ, тая неизправимо недоволна част е не повече от 10-15%. А останалите? Кому оставяте останалите, г-жа Бъчварова? Оставяте ги на неграмотните репортерки и на водещите, бъркащи телевизиите с домове с червени фенери?!

Вашето Слънце произвежда такова количество всенародно разбираеми и прекрасно приемани от народа мисли и прочие съвкупности думи, че пресцентърът ви може да бълва по един такъв клип ката седмица. Повярвайте, без капка гавра го казвам (щото не съм била безгрешна към вас досежно гаврите) - рейтингът Му ще вдигне самолета като...., пфу, пак на гавра го докарах :-( Ша ма простите, щото знаете, че съм от ония 10-15% , за които рекох, че и магистрала от кухнята до банята да им построиш, все ще ти намерят кусур.

Само да не ме разберете погрешно за кухнята. Вярно, че я удвоих с малко бентонит и стъкло на балкона; ама ако не ми ги рушвате, обещавам като дойдат анкетьорите, да им кажа поне 80% за шефа ви. То не че са се изтрепали да идват, де. Ама аз ще им кажа, дори и по телефона да се обадят.

Питам защото и аз не разбирам:

1. Какво означава точно маската
2. Защо Сульо и Пульо я носят по събрания и какво печелят като се “крият” зад нея?
3. Какви са идеите на движението, освен да се протестира срещу тоя дето духа?

Anonymous съществува като хакерска група, дейността, числеността и структурата й са измерими, направиха няколко готини атаки. Оттам насетне? Предлагат вечно да сме в анархия и революция? Къде свършва рекламната кампания и започва истинската промяна? Окупирай Илиенци?

Какво свързва няколко души хакери с лумпените, които се “борят” и се молят на Бойко бензина да поевтинее с 10 стотинки?

Чък Лори е написал “Двама мъже и половина” едва ли не от първо лице единствено число.

В центъра на сюжета е само един мъж. Чарли е лошата му страна, а Алън е добрата му страна. Тяхното поведение се колебае около изборите, които мъжете правим всеки ден. Чарли е егоиста, Алън е доброто момче, което спазва каноните на обществото и тъне в мизерия и липса на внимание. Алън вероятно е Чък Лори в живота, а Чарли е това, което той би искал да бъде, пресъздадено с елементи на разсъждение от Чарли Шийн. А той е пич, като нападаха Ирак излезе единствен по телевизията и каза “абе какво са тия глупости с оръжията на Саддам, има ли нещо доказано”.

За цвят има едно дебилно дете, отново мъж. Жените са гротескни образи – дебелата чистачка Берта, лудата им майка, разведената жена-използвачка и редица барбита, лековати жени със среден живот от половин епизод.

В крайна сметка шоуто е добро, защото е истинско. Няма вампири, бутафорни суперполицаи и фалшиви брачни клишета. И започва с хубава музика, а това е доста важно.

По време на лекция пред студенти в СУ „Св. Климент Охридски" президентът Росен Плевнелиев изрази възмущението си от това как Р. Македония репресира и преследва хората с българско самосъзнание.

Днес Нетинфо официално закри сайта на чат.абв.бг. Това беше последният горе-долу голям аматьорски проект от времената преди комерсиализацията на Интернет – от епохата на подкрушието на гювеча, когато доброволци правеха смислени неща за без пари.

Технически чатът ShakeIT, към който беше абв, все още съществува, но това е без особено значение. Времената, в които имаше търсене и предлагане на IRC базиран уебчат с технологии от 90-те са отдавна отминали. Единици от организаторите на този чат продължават да чатят.

IRC е създадено 1988 година, 6 години преди Уеб. В зората на Интернет, малкото юзъри от България се събираха в няколкото наши чат канала на Efnet, IRCNet, Dalnet. После си направихме няколко наши мрежи. Това беше основен метод за срещане с нови будни и грамотни хора. Имаше си и недостатъци – глупаво устройство с админи, ircop-ове, чанопове, фаундъри и тн. Също така беше и доста неподходящо за едновременен чат на голямо количество хора. Канал #gyuvetch достигна към 1700-1800 потребителя, което го превърна в почти невъзможен за употреба.

С развитието на IM клиентите, особено Skype, IRC се превърна в остаряла технология. Без възможности за видео и аудио, твърде уязвимо за спамботове и хейтъри, IRC беше лесно изместено в световен мащаб. Голяма роля изиграха и авторите на клиентите и сървърите, които изоставиха софтуера като нерентабилен. Първи крак повлече Кхалед, който направи mIRC платен.

Няма да обяснявам какво се случи в България, практически е без значение. Когато беше необходим, уебчатът съществуваше, работеше и беше некомерсиален.

Колкото повече приближаваха утрешните руски президентски избори , толкова повече руският господар ставаше обект на народното творчество. И от леви, и от десни, и от комунистически, и от националистически..., и от съвсем неполитически - от чисто човешки позиции.

Този клип е такъв. На обикновения човек, на когото вече му е писнало.

Непознаващите руската култура в последните 20-30 години (което е огромен грях на бг медиите) не разпознават културния цитат и съответно не могат да възприемат ироничното му обръщане наопаки. Култовият цитат  "Мы ждем перемен" от едноименната песен на на група "Кино" с водещ вокал и китарист Виктор Цой.

Този клип е поредния от хитовия цикъл "Гражданинът-поет" на Дмитрий Биков.Поетът обяснява, че след речта на Путин на 23 февруари в Лужники, е решил, че трябва  да направи кавър на безсмъртните "Перемен" на Виктор Цой. Изпълнител е Михаил Ефремов.

Аз знам, че тази песен "Мы ждем перемен" е изключително важна за разбирането на руската душа и руската действителност. Затова вече веднъж пусках клип с тази песен. Но, без да крия суетността си, фактът, че Биков прави неин ремикс, само показва колко е важна. Всеки, който иска да усети изцяло перверзната травестия, на която Путин подложи Русия, трябва да види първо - преди травестийния антипутински клип на Биков/Ефремов . истинската песен.

Без безкомпромисната грубост на онзи текст от края на 80-те, станал култ и за последващите поколения е невъзможно да разберем поредния, случил се пред очите ни, възход и крах на Русия. Както няма да разберем и започващият й нов цикъл.

Култовите думи на Цой: "Мы ждем перемен" в края на 80-те станаха не лозунг, а безпрецедентно и неприемащо отказ искане на народа към властта - "Така повече не можем. Искаме промени".

Сега можем да погледнем и от травестийната путинска гледна точка: Искахте промени? Получихте ги. Ама не били такива каквито сте искали? Че кога сме се договаряли какви да са?

И в това Путин, путинците и техните бг клонинги им са прави. Искахме промени и не е като да не сме ги получили. Ама не се договорихме какви, и затова ТЕ си направиха като за ТЯХ. Техните промени.   Затова публикувам отново не само клипа "Мы ждем перемен", а и целия ми пост за него отпреди година и половина. Защото всичко, за което говорех и говоря, е същото. У нас, както и в Русия. 

Епитафия на Желевото СДС, луканковите перестройчици и цялата останала Първанова и прочие паплач [Виктор Цой - Мы ждем перемен]

В края на 80-те ние, обикновените хора, бяхме заразени с идеята, че са нужни промени. За някои от нас, и за елита - елит не е мръсна дума, а също така не е равен на силиконки, ритнитопковци, мафиоти и прочие герои на светските хроники - та на този елит ни бе ясно, че трябват промени.

Всъщност бе ясно на всички, сиреч и на простия народ. Разликата (между елита и народа) бе, че тогавашният елит имаше илюзията, че знае рецептата за промените. Сегашният я няма. Той има друго - знанието как да излъже народа, че я има.

За всички тогавашни водачолъжци на хората припомням - дано имат малко угризения. А за излъганите - да си спомнят надеждите си:


Клипът е на култовата песен на Виктор Цой "Мы ждем перемен" от онова шеметно перестроечно-лъжовно време. През което лъгаха всички ни, включително и гениалния Цой. А..., забравих текста, който тогава ни вдъхновяваше, а сега... Всъщност и сега - защото истинската поезия е над лъжите на времето:

Перемен!

Вместо тепла - зелень стекла,
Вместо огня - дым,
Из сетки календаря выхвачен день.
Красное солнце сгорает дотла,
День догорает с ним,
На пылающий город падает тень.
Перемен! - требуют наши сердца.
Перемен! - требуют наши глаза.
В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен:
"Перемен!
Мы ждем перемен!"
Электрический свет продолжает наш день,
И коробка от спичек пуста,
Но на кухне синим цветком горит газ.
Сигареты в руках, чай на столе - эта схема проста,
И больше нет ничего, все находится в нас.
Перемен! - требуют наши сердца.
Перемен! - требуют наши глаза.
В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен:
"Перемен!
Мы ждем перемен!"
Мы не можем похвастаться мудростью глаз
И умелыми жестами рук,
Нам не нужно все это, чтобы друг друга понять.
Сигареты в руках, чай на столе - так замыкается круг,
И вдруг нам становится страшно что-то менять.
Перемен! - требуют наши сердца.
Перемен! - требуют наши глаза.
В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен:
"Перемен!

Все умрут, а я останусь

До чего хороши Лужники в феврале, с этим шествием в виде хвоста!

А в «Газпроме» синим баблом течет газ.

Населенье в зубах, Путин в Кремле – эта схема проста,

В ней на месте Кавказ и ГЛОНАСС, она не для нас.

Лужники!

Такие вот, блин, пироги!

Мужики!

Все, кто не с нами, враги.

Мы поднялись с колен, опершись на кремлевский двучлен.

Перемен?

Хрен вам перемен!

Рок-н-ролл уже мертв, а шансон еще жив, и «Любэ» зажигает с толпой,

Перед нею последний герой сорвался на вой:

«Наши деды пошли умирать под Москвой, и погиб под автобусом Цой,

А те, кто живет подо мной, умрет подо мной!»

Передел?

Слушай, какой передел?!

Перебздел,

Слушай, ты так перебздел!

И заценит Госдеп, что с усмешкой на это глядел:

– Вери велл!

– О’кей, вери велл!

В стадионную чашу залили компот, где Лубянка и Нижний Тагил,

Где намешаны жажда плетей, и злость, и нужда.

Наши предки варились тут лет восемьсот, от рожденья до самых могил,

А теперь они хочут детей. Скажите им «да»!

Полимер

вытеснил бронзу и медь.

Поимел –

всех, кого мог поиметь!

От Кремля, где привычно меняются редька и хрен,

Перемен,

Мы не ждем перемен!

За искащите да усетят взривната енергия на Цой на живо -- http://video.bigmir.net/show/2355/

http://www.capital.bg/light/tema/2012/02/29/1777661_osmi_mars/

Голяма коса като кофа. Коса, която не мърда, не диша и би била чудно гнездо за нещо живо и смислено.

Осми март е костюм от полиестер, който при много усилие би могъл сега да изглежда hip, но не е. Мишниците са втвърдени и миришат на пот, защото тогава... защото тогава хората се къпеха по-рядко. Химическото чистене, пак тогава, странно засилваше миризмата, вместо да я премахне.

Осми март е тъпи карамфили с копър. Единствената зелена украса на времето удивително приличаше на копър.

Осми март е грозни, вонящи ресторанти, пълни с пияни, предимно мъже. Мъжете пушат и вонят и под влиянието на стограмови чаши, пълни с топли, гадни водки или с топъл, гаден коняк "Слънчев бряг" с кодовото име "слънчев удар" гледат жените си благосклонно като говеда.

Вечерята в най-добрия случай се състои от домати шмеркезе (!?!), шопска салата с отдавна мъртви домати и медальон с гъби без домати, слава богу. За по-обикновените хора – студени кебапчета до посиняване. И гъбите, и медальонът независимо от необикновеността или обикновеността на клиента са придружени от отдавна пържени картофи. Картофи с вкус на ледени трици. Сервитьорът е гнусен тип, който гледа клиентите с погнуса и с погнуса ги удря в сметката. Ходи бавно, не желае да говори, а само кратко мучи и не се трогва от плахи опити за контакт. Никога не гледа в очите, а някъде далече. От друга страна, е прав. Няма нищо за гледане. Колкото по-далече, толкова по-добре, ама няма. Стой си в социалистическа България.

На осми март от ресторантите излизат уважени жени, подкрепящи залитащите си мъже, които са ги уважили тази вечер и които ще ги уважат още малко, като се приберат в къщи.

Осми март е като първата космонавтка Валентина Терешкова. Съветско събитие.

"Този път вместо кучето лайка изстреляхме жена в Космоса. Да й подарим карамфили с копър и да я облечем с пластмасов костюм с по кебапче в джобовете. И хайде на планета Осми Марс, на която жените са равни с мъжете по уважение!"

Осми Марс е за лузърки, които даже не знаят какво е соц, но са достойни за него. Това е. Тази планета не е моята, ако някой не е разбрал...

След като колите на Google Street View пристигнаха в София, пообиколиха столицата, за да запечатат улиците ни за потребителите на услугата в интернет, идва ред и на другите градове в България. Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Шумен, Велико Търново, Стара Загора...и много други ще бъдат запечатани от "зоркото око" на Google Street View. Автомобил на Google е бил засечен вече и край Благоевград, съобщава Агенция "Булфото". До момента глобалният проект е преминал през над 30 държави. Камери, монтирани на автомобили, триколки и дори моторни шейни снимат по специална технология. След това кадрите се обработват така, че в интернет можем буквално да се разходим по улиците на големите градове. Системата Google Street View е част от мащабната детайлна карта на света на портала Google. Засега проектът обхваща Съединените щати, почти цяла Европа, части от Южна Америка, Африка и Австралия. В някои страни снимачният процес среща съпротива от страна на хора, които смятат, че камерите влизат в личното им пространство. Затова в интернет приложението заснетите лица на хора и регистрационните номера на автомобилите са замъглени.

Никак не е лесно да се създадат реални, комплексни и интересни (литературни) персонажи. Те трябва да са комплексни, но не стереотипни, трябва да са сложни, но не досадни. Трябва да са интересни, но не перфектни… Колкото по-перфектен, винаги подготвен, специален, обичан от всички, харесван от всички, умеещ и можеш един персонаж е, толкова по-трудно е да не се превърне в Мери Сю (или Гарю Стю), превръщайки се в прожекция на автора си, който/която мечтае да бъде такъв/такава и избивайки комплекси и по-малко интересен герой, до степен превръщайки се в карикатура. Особено когато авторът е достатъчно неумел и не може да измисли адекватна обосновка и причини защо персонажът е такъв отвъд ‘защото аз така искам’. Какво е Мери Сю? “Олеле, боже мили,” помисли си  Мери Сю, докато стъпваше на мостика на “Ентърпрайз”. “Най-младия лейтенант във флота – само на 15 години и половина.” Капитан Кърк застана се приближи до нея. “О, летенант, обичам ви страстно. Ще дойдете ли с мен в каютата ми?” “Капитане!! Аз не съм такова момичеl!” “Права сте и ви уважавам за позицията. Става ли да поемете контрола над кораба за няколко минутки, докато отида да ни взема по едно кафе?” Господин Спок се качва на мостика. “Какво правите в креслото на командира лейтенант??” “Капитанът ми нареди.” “Перфектна логика. Възхищавам се на интелекта ви.” Капитан Кърк, господин Спок, доктор МакКой и господин Скот, заедно с летенант Мерси Сю на планетата Ригел XXXVII. Те са нападнати от зелени андроиди и са хвърлени в затова. В момент на слабост, лейтенант Мери Сю споделя на господин Спок, че тя също е наполовина Вулкан. След бързото й въюстановяване, тя успява да отключи ключалката с фиба и всички се завръщат успешно на кораба. След като са на борда обаче, доктор Скот и лейтенант Мери Сю откриват, че мъжете, които са били телепортирани до планетата са се заразили със сериозната болест скачащите ледени забли, а Мери Сю е по-малко афектираба. Докато четиримата офицери лежат в болничното отделение, управлението на кораба е поверено на лейтенант Мери Сю и то по толкова невероятен начин, че получава Нобелова награда за мир, Вулкансия “Order of Gallantry” и Междузвездния символ на уникална уникалност. Болестта поваля и нея и докато лежи смъртно болна в болничното, компания й правят Спок, капитан Кърк, д-р МакКой и Скот, всички горко плачейки за загубата й, за загубата на нейната младежка хубост, интелигентността й, уменията и като цяло, за това колко е специална като цяло. И до днес, рожденният й ден е официален пеазник за Ентерпрайз. КРАЙ —— Кой е най-лошия пример за Мери Сю/Гари Стю, за който се сещате? В топ две на мен са ми Хари Потър и Бела Суон (Анита Блейк си дели мястото с нея всъщност). Единственото условие е да обясните, а не просто да цитирате, които не харесвате. П.П. Текстът по-горе е от тук, а авторката му е Паола Смит, аз просто го преведох, защото тя измисля термина и включва и перфектно описание.

Filed under: бръмчащи мисли, чекмедже "Разни" Tagged: анита блейк, бела суон, гари стю, литература, мери сю, персонажи, писане, стереотипи, хари потър

Никак не е лесно да се създадат реални, комплексни и интересни (литературни) персонажи. Те трябва да са комплексни, но не стереотипни, трябва да са сложни, но не досадни. Трябва да са интересни, но не перфектни… Колкото по-перфектен, винаги подготвен, специален, обичан от всички, харесван от всички, умеещ и можеш един персонаж е, толкова по-трудно е да не се превърне в Мери Сю (или Гарю Стю), превръщайки се в прожекция на автора си, който/която мечтае да бъде такъв/такава и избивайки комплекси и по-малко интересен герой, до степен превръщайки се в карикатура. Особено когато авторът е достатъчно неумел и не може да измисли адекватна обосновка и причини защо персонажът е такъв отвъд ‘защото аз така искам’. Какво е Мери Сю? “Олеле, боже мили,” помисли си  Мери Сю, докато стъпваше на мостика на “Ентърпрайз”. “Най-младия лейтенант във флота – само на 15 години и половина.” Капитан Кърк застана се приближи до нея. “О, летенант, обичам ви страстно. Ще дойдете ли с мен в каютата ми?” “Капитане!! Аз не съм такова момичеl!” “Права сте и ви уважавам за позицията. Става ли да поемете контрола над кораба за няколко минутки, докато отида да ни взема по едно кафе?” Господин Спок се качва на мостика. “Какво правите в креслото на командира лейтенант??” “Капитанът ми нареди.” “Перфектна логика. Възхищавам се на интелекта ви.” Капитан Кърк, господин Спок, доктор МакКой и господин Скот, заедно с летенант Мерси Сю на планетата Ригел XXXVII. Те са нападнати от зелени андроиди и са хвърлени в затова. В момент на слабост, лейтенант Мери Сю споделя на господин Спок, че тя също е наполовина Вулкан. След бързото й въюстановяване, тя успява да отключи ключалката с фиба и всички се завръщат успешно на кораба. След като са на борда обаче, доктор Скот и лейтенант Мери Сю откриват, че мъжете, които са били телепортирани до планетата са се заразили със сериозната болест скачащите ледени забли, а Мери Сю е по-малко афектираба. Докато четиримата офицери лежат в болничното отделение, управлението на кораба е поверено на лейтенант Мери Сю и то по толкова невероятен начин, че получава Нобелова награда за мир, Вулкансия “Order of Gallantry” и Междузвездния символ на уникална уникалност. Болестта поваля и нея и докато лежи смъртно болна в болничното, компания й правят Спок, капитан Кърк, д-р МакКой и Скот, всички горко плачейки за загубата й, за загубата на нейната младежка хубост, интелигентността й, уменията и като цяло, за това колко е специална като цяло. И до днес, рожденният й ден е официален пеазник за Ентерпрайз. КРАЙ —— Кой е най-лошия пример за Мери Сю/Гари Стю, за който се сещате? В топ две на мен са ми Хари Потър и Бела Суон (Анита Блейк си дели мястото с нея всъщност). Единственото условие е да обясните, а не просто да цитирате, които не харесвате. П.П. Текстът по-горе е от тук, а авторката му е Паола Смит, аз просто го преведох, защото тя измисля термина и включва и перфектно описание.

Filed under: бръмчащи мисли, чекмедже "Разни" Tagged: анита блейк, бела суон, гари стю, литература, мери сю, персонажи, писане, стереотипи, хари потър

Чиновник казва на секретарката си: - Ох, нещо сърцето ме стяга. Днес се изплюх в лицето на един корумпиран и сега не знам, какво ще става. - Не се притеснявайте, господин Иванов, нищо няма да се случи. Сега ще избърша огледалото. Усмихни се, България, и пробвай да избършеш огледалото. Въпреки че това е непосилна задача в една държава, в която чиновникът е на пиедестал и всички работим за неговото благополучие. А кое е общото между обикновения гражданин и чиновника? И на двамата не им стига заплатата за хубав автомобил, вила, екскурзии по чужбина. А каква е разликата? Обикновеният гражданин няма хубав автомобил, вила..., но чиновникът има...

Этот трек про то с чего начинается родина


Наверное с денег в больнице за то что бы родится


С раздолбанных дорог и постов милиции


С кукольных мультфильмов и криминальной хроники


Со страха взорватся или попасть в заложники


С покупки левых дипломов и липовых атестатов


Тех осмотров и депутатских мондатов


С первой бутылки водки в школьной библиотеке


С группы "На-на" и "Кармен" в радио фонотеке


Если ты в доставке не забывай говорить "Спасибо!", а то он напрягёт с проверкой у неё есть любая ксива


Родиной пахнет в плацкартных вагонах


Она в прожиточном минимуме и в генеральских погонах


В супермаркете "Остров", в государственной думе, она в песнях Сергея Жукова в сельском клубе


Родина начинается с сигарет поштучно


С портвейна и семечек,


Родина и я не разлучны


Она настигает меня очередью в больнице


Она ставит меня на учёт в милиции,


Снимайте обувь, снимайте верхнюю одежду,


Хлопайте в ладоши под бабкину надежду


Родина шлёт мне повестки из военкомата


Родина встречает меня толпами у игровых автоматов


Белая берёза стоит и качается


Сдесь родина началась и никогда не кончается


Она говорит: "Гордись Пушкиным и Фёдором Достаевским, Сергеем Есениным и Александром Невским", но не имеет значения что было давно


Сейчас не родина для тебя сейчас ты для неё!


Она оперативно сообщает по рации: "Ловите этого парня у него нет регистрации"


Ты свободен, не нравится можешь делать ноги


И на этом родина заканчивается у многих...


Выходя на пенсии, сразу заказывай гроб,


Старикам здесь не место, здесь такой гороскоп


Читая Золотого телёнка я никогда не давился от смеха мне всегда хотелось что бы Бендер уехал


Но в книге всё всегда заканчивалось плохо,


Уходят люди, вместе с ними уходит эпоха


Белая берёза стоит молчаливо,


По телевизору смех, а в душе тоскливо.

Животът в Овча Купел си има своя чар и своите малки радости. Например на тази снимка от обява неизвестен брокер е документирал караваната на единствения български каубой Яни.

За нас това може да е краен квартал, но за Яни Овча Купел е Прерията, а мангалите отсреща са вражеските индиански племена, които му гепиха кобилката и я направиха на суджук. Но добрите зрители на бТВ, разтърсни от драмата, му подариха нова. И всичко е пак наред, в пост-панелна идилия, липсва само д-р Куин Лечителката.

И по принцип там е вододайна зона на Гона Баня, каквото изпикае кончето отива рано или късно във вашата бутилка с минерална вода. Наздраве!

Някой спомня ли си откога в най-новата ни история малката ни държавица стана рай за чиновническите произволи? Някак е тъжна констатацията, че в това отношение комай обществото ни в 21 век няма никакъв напредък в сравнение с предходни исторически етапи от развитието ни. И докато предъвкваме скандалите с тлъстите бонуси на овластени от държавата служители и чакаме премиерът да огласи кого ще уволни, вчера ни приседна от нова порция разкрития – този път за заплати на общински служители. Става въпрос за публикуваните от общинския съветник Георги Кадиев данни за солидни заплати на ръководителите на търговски дружества в най-богатата община в държавата – софийската. Така във време, в което повечето ползватели на услугата парно отопление не могат да си я плащат поради несъразмерността й, стана ясно, че някакви началници там вземат заплати от по близо 4 бона. Очаквам тези дни управителят на дружеството, след като от екрана мъдро ни съобщи, че можел да си разчита фактурите, защото бил...

Наистина ни дойде в повече. През последните няколко месеца всички статистики се надпреварват да слагат България във възможно най-отчайващите списъци: - На последно място сме сред европейците по свобода на печата и електронните медии. - На дъното сме по стандарт на живота (дори Сърбия била пред нас след 10 години войни). - На последно място сме по качество на здравеопазването (след Албания). - Сред двойкаджиите сме по производителност и конкурентоспособност. - Пак там сме по прозрачност и етика от всякакъв род. - По ефективност на съдебната система. - По битова престъпност и неосъдени небитови престъпници - По мръсен ...

Българското посолство в САЩ поело бизнес ангажимент към „Шеврон” и спонсорството на българския прием във Вашингтон не е безвъзмездно. Това става ясно от договора за спонсорство, съобщават от ВМРО. Задължението е регламентирано в т. 4 от предмета на договора между посолството ни и „Шеврон”: „Даряваният поема ангажимента да представи пред американските инвеститори последното развитие на икономическата ситуация в България, както и представяне на възможностите за бизнес и инвестиции.”

Поп-ъп картичка

Апликация и букет за мама

Въпреки времето навън, ние вече сме на пролетна вълна. Цветя, цветя и пак цветя…. дано зимата най-накрая си отиде:)

За да си направите цветята имате нужда от едно квадратно листче, което да прегънете по диагонал.

Дръжката направете от зелена хартия, нагъната по дължина.

Вижте още поп-ъп картички:

Проф. д-р Христо Цанев Пимпирев е български учен и антарктически изследовател. Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Получава магистърска степен по геология през 1978 г., избран е за асистент през 1981 г., през 1984 г. е вече старши асистент, от 1988 г. е главен асистент, от 2005 г. е професор. Директор е на на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезона 1987/88. Той е лидер на ежегодните национални научни кампании в Антарктика и председател учредител на Българския антарктически институт. - Професор Пимпирев, разкажете ни за последната българска експедиция до Антарктида. - Това е моята 20-а юбилейна антарктическа експедиция, а съм и единственият, който е бил на всички. Нямаше да има такава, ако не бях с моя екип, защото в Антарктида всичко се прави екипно. Всеки помага с каквото може на другия. Леденият...

 

В навечерието на самоназначаването на руско-съветския национален лидер (на германски – “фюрер”) за нов срок от 12 години отново е време за тази молитва за отърваване от Русия.

Паки и паки…

 

Господи, Ти си във всяко пясъчно зърно, в Теб е всичко, което съществува, Ти създаваш и рушиш светове и вселени.

Отче наш, Ти който си навсякъде, Ти, чиито синове и дъщери сме всички ние под земното небе, да бъде Твоята воля.

Благосклони и изслушай молбата ни.

Отърви ни, Господи, от Русия, империята на злото.

Спаси многострадалния руски народ от алчните му, безмилостни и развратни управители.

Освободи света от руския терор, от руските интриги и лицемерие.

Разруши днешна Русия, дай свобода на подтиснатите и поробени от нея народи, отнеми й и съсипи оръжията и суровините, с които тя държи заложници човеците по Земята!

Затрий столетното владичество на жестокостта и немилосърдието в Русия, просветли умовете и смекчи сърцата на руските хора, покажи им пътя към истината, добротата и спасението.

Господи, да бъде волята Ти, да стане тъй, както Твоят промисъл намира за нужно.

Амин!

На 1 март Специлазираното училище № 22 в гр. Николаев, Украйна, прие български облик. Мероприятието по повод Баба Марта е първата съвместна инициатива на Николаевския съюз на българската младеж и на училищния «Евроклуб», която е част от Проекта «Всичко за България». Проектът ще продължи 4 месеца като през това време ще се проведат кръгли маси, младежки конференции, срещи с български писатели и историци.

Скуката е нещо твърде опасно. Горе-долу колкото земетресение средна степен. Тя е състояние на духа, но освен до психически води и до трайни физически увреждания. Първоначално симптомите на болестта на отегчението са невидими за просто око. Те обаче бясно циркулират в човешката глава. След това мозъкът започва бавно да се разпада като стара мазилка. В последния етап на развитието на заболяването ръцете отказват да функционират нормално. При вида на компютърна клавиатура например всичките пръсти блокират с изключение на два от тях. При несръчните си опити да стори нещо с компа скучаещият прилича на недовършен робот, който с огромна мъка търси по 5 минути нужния клавиш. В напреднал стадий болният се взира в събеседника си втренчено, не хваща нищо от това, което му се говори, и повтаря пак по роботски едно и също нещо. Скуката, въпреки честите си прояви, все по-рядко се съчетава с мързела у нас. Повечето работяги смятат труда си за отегчителен, но въпреки това се прибират вечер...

Развитието на национализма е като човешкото. По подобие на хората националната идея се ражда, съзрява и се сблъсква със себеподобните си и ги или побеждава, или губи. Победеният национализъм обаче не умира, той или, както казва Фридрих Ницше, става по-силен, или изпада в зимен сън. Национализмът преминава през два етапа. Първият е елитарен, когато националната идея се ражда и тръгва към съзряването. Тогава националната идея обхваща малка прослойка от интелигенцията (тук трябва да бъде включен и клирът) и водещите фактори в икономиката и политиката. Втората, зрялата фаза настъпва едва когато национализмът се изповядва и от орача и копача. Тогава националната идея придобива своята сила и започва да се бори за място под слънцето. В съвременния си вид национализмът се заражда в периода на Великата френска буржоазна революция и Наполеоновите войни (края на ХVІІІ и началото на ХІХ в.). В борбата с французите се заражда идеята, че немците, испанците и италианците се различават от...

Преди двадесет години първата голяма вълна емигранти разцепи днешното средно поколение на два широки ръкава – тези тук и онези отвъд огледалото. Ето как отговарят на този въпрос сестрите Маргарита и Margarita. Наречени са с едно и също име неслучайно, защото все още много си приличат, харесват сходни неща и са близки помежду си. Маргарита (42 г.), София Да си на средна възраст в България е срамна работа. Леличките и чичковците, които така гъсто населяваха детството ни, изчезнаха някъде БЕЗСЛЕДНО. Сега предпочитаме да сме „момичета” и „момчета”, по-малко - „какички” и „батковци”, и най-вече - ПИЧОВЕ. Така мъжкарски ще караме докъм 70-ата си година, за да скочим направо в беловласите редици. Днес няма как да пощипнем от достолепието на онова „БАЙ” в бай Иван – битовия еквивалент на doctor honoris causa. Вярно е, че вербалните знаци за уважение към възрастта са на изчезване в градската среда. Вярно е също, че според статистиката в България възрастовата крива сериозно огъва...

На темата за ефикастността на интернет комуникацията относно свързването на хората се водят много спорове. Всеки ден ние, хората, добавяме все по-нови и повече технологии в живота си, нови приложения във все по-умните си телефони, започваме да използваме някакъв нов тип социална мрежа. И всичко това за да оставим разстоянията, които ни разделят в миналото. Но дали тези наши опити не се противопоставят на истинската ни природната същност и не са ли грешни изначално? Едно проучване казва да. Sherry Turkle е психолог и професор по социални проучвания на науките и технологиите в Масачузетския Институт по Технологии. Дълго време тя е изследвала влиянието на технологиите върху способността ни да бъдем сами и да се свързваме с хората в реалния свят. Наскоро Turkle публикува книга озаглавена "Alone Together: Why We Expect More From Technology and Less From Each Other" (Самотни Заедно: Защо очакваме повече от технологиите и по-малко един от друг), а също изнесе и лекция на TED конференция, относно тези въпроси. Едно нейно възражение, относно дигиталните технологии, прави сериозно впечатление: "Ние се опитваме да поправяме, следоватлено се опитваме да изтрием, следователно искаме да изменим. Човешките взаимоотношения са богати на добри и лоши моменти, на спорове и желание за по-хубави мигове. А ние изтриваме доста от тях, мислейки си, че са грешни.". Според нея, интернет комуникацията дава "илюзията за компаньонство, но не изисква чувства като при истинско приятелство". Какво смятате Вие? Права ли е Turkle, или нейните наблюдения върху дигиталната комуникация не са напълно правилни и общуването по интернет ще се превърне в следващо ниво на развитие при общуването между хората? Отдолу можете да видите видео от TEDx конференцията, на която говори.

Днешната празнична поредица за взаимното познаване между българи и турци ще продължим със списъка и коментарите с нещата, които турците пък знаят или си мислят, че знаят за България и българите (ето и бъларите за Турция и турците) Приятно четене:

Турция – България, която загубихме

част втора

Турците за българите, България и Европа

Надявам се този списък да е черешката на тортата в поредицата ми за Турция. Списъкът е създаден по същия начин, както и предишния – с помощта на приятели, познаващи и двете страни: Ангелина Александрова, Гергана Чифтчиоглу, Комитата, Мустафа Хасанов, Юсеин Юсеинов и Яна Черкез. Ролята ми на коментатор в случая ще бъде по-скоро да се опитам да ги обясня и в по-малка степен да ги оборя, защото последното е работа на самите турци. Турция също има какво да поработи върху себе си. И все пак, поне за мен е учудващо, че някои от турските предразсъдъци са доста положителни по отношение на България и българите. [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto"] [geo_mashup_location_info]  

Какво турците си мислят за България и българите

 

• 1. България и българите са най-големият (заедно с Гърция) душманин и враг на Турция

Това е една от основните постановки и до ден днешен в турското училище. От християнските съседи на Турция, май само ние и гърците имаме или сме имали някаква достойна за споменаване армия. Всъщност този предразсъдък на турците е остатък от Балканската война, а не заради Руско-турската война или заради „възродителния” процес (за последното – бих ги разбрал, но не се дължи на него, ами именно на Балканската война). По-странното е, че част от този предразсъдък се дължи на ГРЪЦКАТА агресия срещу Турция след Първата световна война (когато Ататюрк ги отблъсква и мести столицата в Анкара, че да е по-далеч от бреговете). И все пак, не само турците, но и мнозина българи не знаят, че тогава Гърция окупира и части от България (вече след Ньойския договор! Византийци – не, ами и отгоре). Но някак душманството от гърците, турците прехвърлят и на нас. А точно в тази война и в тази ситуация ние и турците сме и съюзници, и потърпевши. И все пак: Турция има какво да поработи върху себе си. Имайки за съседи Иран и Сирия е малко смешно да твърдиш, че късата ти граница с България е граница с душмани или врагове.  

• 2. Българите са умни и жестоки

Един от любимите ми предразсъдъци – много ми помага в работата, изобщо не се налага да скърцам със зъби или да крещя: достатъчно е да кажа с равен глас какво трябва да се направи и то се прави. А има и резултат – имам навика да разпореждам предимно умни неща :) За „жестокостта на българите“ много вероятно отново вина има Балканската война. Одрин, мили мои, Одрин... Както ние го помним, турците два пъти го помнят. ;) В града има даже Панорама на героичните защитници, подобно на Панорамата в Плевен. Абе, който в крайна сметка превземе града – той прави съответната Панорама ;) За „ума“ на българите много се постарах да го потвърдя по време на работата ми в Турция. Не е толкова лошо да те имат за умен. И жесток. Добавка от Гери: Освен това, респект у тях буди фактът, че много по-голям процент от българското население е високо образовано, в сравнение с тях. Но ако ние трябваше да държим техните образователни и квалификационни изпити, матури и т.н., не знам докъде щяхме да я докараме. Ужасни са!   [caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Мостът"][/caption]

• 3. Българките са красиви

Красиви са я, защо да се жени човек иначе? И понеже този „предразсъдък“ е масово разпространен и в самата България, ми се ще да направим едно малко приземяване и да забележим, че в Европа красиви са жените в страните по поречията на Дунав, Днепър и Волга. България е една от тези страни. А ако искаме съвсем да се приземим, бих дал съвет на всеки да посети Братислава. И да не забравите валидола!

• 4. Българите пишат с руската азбука

Ако ви го каже турчин, можете да го питате защо те пишат с френска азбука. А ако е французин – защо пише с турска? Ако ви го каже немец – питайте го защо пише с полска азбука. Защо пише с немска, пък питайте поляка и чеха. Писна ми от глупости, баси... Същата азбука се ползва и в Сърбия и Македония  и още на няколко места, вкл. и в Монголия. Просто сме накарали руснаците да пишат с нашата азбука. Освен жестоки, сме и умни, не забравяйте. А това, че те са я изкривили, се нарича локализация.

• 5. Българите са много културни и учени.

Това е вярно, но когато сме единични българи, особено в чужбина. Т.е. не е много представителна извадка, но пък добре ни представя. :) Всъщност май вече споменах, че българските турци в най-голям процент пращат децата си в университет, в сравнение с общото за Турция.

• 6. Българите са европейци.

С ирония или без, но това е факт. Просто в България още не сме свикнали с него. Европейци сме, но не искаме да поемем отговорността.

• 7. Да им нямаш много вяра на българите, защото са друговерци.

Хм, че на мен като са ми единоверци и сънародници, да не би да им имам повече доверие? ;) Скъпи турци, другия път имайте повече доверие в иранците и сирийците ;) И вземете си ревизирайте учебниците по история.

• 8. Българските ски курорти са много евтини и хубави.

Не знам, на мен са ми скъпи. По този повод не смея да проверя дали са хубави.

• 9. Българският кашкавал е много хубав.

Абе, търпи се. ;) Добавка от Гери: за мен това е мит, останал от „време оно”! Тук имат почти толкова видове сирене и кашкавал, колкото във Франция, Италия и Испания!

• 10. Българските орехи са чудодейни.

Това явно е от онези необясними връзки между двата народа, които се дължат на близки и лични приятелски отношения. Нещо подобно е вярата на българските домакини в турските прахове за пране.

• 11. Българските народни песни и танци са всъщност турски черноморски народни песни и танци (визирам най-вече хората)

Е, сега стана големия кютек! ;) Както вече споменах, турският фолклор бих го разделил на европейски (балкански) и азиатски (анадолски). Балканският си е балкански – подобно на кухнята – той плавно се променя от Изток на Запад и от Север на Юг из целия Балкански полуостров, за да стигне до тиролски мотиви в най-западната си част и до полка-подобни мотиви в северната;) За голямо съжаление на градителите на национални държави на Балканите, фолклорът, лафовете, поговорките и пословиците са ни общи. А някои езиковеди твърдят, че и граматиката ни е обща. И все пак, ако направя едно сравнение между българите и балканските народи – ние сме най-близки с румънците, дели ни само един език и една река. Следващите по близост са ни турците. А сега ме убийте! :)

• 12. Българските университети са лесни и евтини (чистата истина)

Явно това е при сравняване с други университети. Моят 7-годишен опит с МЕИ София не потвърждава думата „лесни“. За евтини – съвсем не знам, следвал съм по време на най-големия преход в българската история – време, в което парите не струваха. Добавка от Гери: Това е в сравнение с техните университети. Държавните са много трудни за влизане и изкарване, частните са с цени по американски стандарт (то и затова не е чудно, че много хора от по-горната част на средната класа изпращат децата си да учат в Америка/Англия). И отново - да защитиш магистратура, не е задължително само да се явиш, ами наистина защитаваш с нокти и зъби, дет’ се вика! Това по споделени преживявания на колеги. Дано това за българските университети е вярно. Взаимното образование е едно от най-важните неща за разбирателство. А ние вместо с галванични цехове, можем да се заемем с образование – не забравяйте, че образованието е най-важната американска експортна стока. Не е зле да започнем и ние да го правим, още повече, че желанието на българите за образование е добра база. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Мостът и Босфорът. Долу вдясно: Константинопол ;)"][/caption]

• 13. Българите са ни полубратя, понеже сме живели заедно без проблеми толкова години

Е, сега цялото македонистко войнство ще ви почерпи, скъпи турци! ;) Ама турците имат предвид и вас, драги македонци! :) Ацо* можете да си го заврете там, където гръцко слънце не огрява… Факт е, че българите и турците сме се понасяли взаимно достатъчно дълго време: даже нашето Възраждане не е толкова анти-турско, колкото анти-гръцко – турците не са ни бъркали в душата, за разлика от гърците... Възможно обяснение е, че и българите и турците реагираме еднакво в огромен брой ежедневни ситуации и имаме еднакви оценки за събитията. Сигурно можем да спорим много по тази тема, за мен важен е фактът, че имаме много добра основа за добро съседство и истинско взаимно уважение. На мен обаче Турция му бръкна в душата и май ми открадна сърцето. Досега само Германия е била тази чужда страна, която е успявала да го направи. А да ти откраднат сърцето не е загуба, ами е печалба. :)

• 14. Българите са комшиите с много ракия

Абсолютно вярно е: гърците имат узо, което не е ракия, а мастика, т.е. турското ракъ, а в Грузия и Армения по-скоро с коняк биха ви почерпили. За безалкохолните недоразумения Сирия, Иран и Ирак няма да говорим изобщо. :) Така че в ракията даже сме монополисти по турските граници. ;)

• 15. Българките са похотливи и скачат на турските мъже, поради, хм, тяхната потентност

Къде ги намерихте тия похотливи българки, идея си нямам. Дали не бъркаме рускините и полякините във ваканция с българките? Нашите са по-тъмните. ;) Добавка от Гери: това мисля, че произлиза от годините на прехода... Факт е, че има почин или направо бизнес: въртят се едни телефони, произволни, от българска страна и затварят. Турското любопитство звъни обратно и се почват едни свалки на развален турски като целта е установяването на връзка, с крайната цел изпращане на пари на мацката, за да може да дойде да се видят. :):):):) За тези измами в турската преса пишат вече не веднъж и дваж... И все пак това с вярата в потентността го отдавам на все още неизживяното националистично детство на сравнително затворените национални държави. Спомнете си, че същото (за потентността) мислеха за себе българските мъже допреди 20 години. Оттогава мина много време, а другият мит, че българките са най-красиви, просто го поддържаме, защото сме кавалери. Защото досега една мис Свят не сме дали, ама самочувствието ни е като на алфа мъжкар в орангутанска група. ;) Тези неща се изживяват, споко. Та същото е и с всеки, който си мисли, че пишката му е голяма. Може и да голяма, но той няма как да го знае. Това го знаят жените му, но не и той.

• 16. Никакви славяни не сте българите, едно и също племе сме.

Че кой нормален човек иска да е славянин?!? Е, не съвсем – турците визуално са по-ниски от нас, а и маса други признаци има, че не сме съвсем едно племе ;) Прекалено много доказателства научни трябва да се приведат за или против подобна теза ;) А и резултатите ще бъдат потресаващи. И все пак аз го разглеждам от добрата страна – този предразсъдък означава само, че имаме добра основа за добро съседство и взаимно уважение.

• 17. Българският мед! (не знам поради цената в Турция ли , но колко буркани с мед са били приемани от мен с благодарност...)

Личните приятелства раждат какви ли не взаимни подаръци :) Не е лош медът, особено когато е от пчели. :)

• 18. Емигранти - ако вие сте емигранти в Европа от 20 години, ние сме от 50. Демек, ние знаем по-добре от вас.

Затова ли българите в емиграция никога не правят гето? Какъв е смисъла от едно затворено анадолско гето да се местите в същото гето на територията на Германия?

• 19. Много интересно ми е било отношението към гьочмените (изселниците) от кореняците турци. Казвали са ми как можеш да различиш кой от коя част на България е изселен по поведение, акцент и т.н. Но това е отделна тема

Това наистина е интересна тема, за която поне на мен ми липсва каквато и да е информация или наблюдения.

• 20. България е корупция до дупка и най-лошата икономика в ЕС.

Това вероятно е вярно, особено що се отнася до сравнение с други държави от ЕС. Не че няма какво да направим по въпроса, само е странно да получаваме подобен упрек от страни, които все още не са членове, т.е. не отговарят и на базовите изисквания за член и които също не пращят от липса на корупция Винаги съм казвал, че евтин апартамент в скъп квартал е по-добре от скъп апартамент в евтин квартал. Защото и някои селски къщи са много скъпи, но това не ги прави градски, да не говорим за обитателите им. Следва списък с малко по-особени предразсъдъци на турците спрямо българите и България. Ето

какво знаят или си мислят, че знаят за България турците – гастарбайтери в Германия

и чиито връзки с родината са практически отдавна прекъснати или пък са направо условни – защото, не искам някой емигрант да се обижда, но емигрантът спрямо родината си е като отпечатъка от древната атмосфера в леден блок: човек запазва спомен и усещане към момента на заминаването си, без да може да обновява достатъчно пълно тези си спомени и усещания. Т.е. с този списък виждаме турците и техните мисли от преди мнооого години. За съжаление, нямаше как да съберем аналогични мисли за Турция от отдавашни български емигранти, но затова пък ми е изключително интересна тази разлика при турците, защото тя издава, че Турция се е развила много за последните години, а емигрантите са запазили старите спомени. И така,

добре дошли в Ледената епоха:

• 21. Турците не могат да разберат, как може ние българите да сме им толкова неблагодарни, след като 500 години са ни помагали, хранили и пазили, защото според тях това не е било робство, а добронамереност от турска страна.

Хранили? Турците по време на Османската империя са работили, а българите са експлоатирали труда им и са се хранили от труда на османските турци? И имате носталгия към подобна империя? Пазили? От какво? Ако е от арабски нашествия, да ви кажа, нас и Византия добре си ни пазеше от тях. ;)

• 22. Също са на мнение, че ако не са били турците (еркек) да заплодяват българските жени (това за тях не е изнасилване), щели сме да изчезнем от картата. Доказателство било, че откакто сме се освободили, прирастът на населението намалява, т.е. и за това трябва да сме им благодарни, че още ни има.

Е, това е традиционна глупост. ;) Руснаците и те още не могат да разберат как така естонките са се отказали от сексуалните им услуги, ама... пияници, как да не се откаже човек. ;) И все пак сериозно. Вече споменатата ми прабаба, която при разгрома на Априлското въстание е била 7-годишно момиченце, вече след Освобождението, т.е. поне десетина години след Априлското въстание е родила първото от дванайсетте си деца. Баба ми пък, Бог да я прости, беше кинта и петдесет, и когато мъжете в родата я бъзикахме каква е дребна (а нашите мъже са от тези, дето има какво да им прегръщаш ;)), винаги отговаряше „аз съм дванайстото дете, за мен не стигна материалът. ;)“ Почина през 1992 г. Бабо, понякога си мисля за теб! :) Гореописаните 12 деца са правени и гледани, когато ни един турчин не е имало наоколо (във вече свободна България), още повече, че става дума за град Панагюрище, където и преди Освобождението единственият турчин е бил шефът на заптиетата. И даже не са му давали да доведе всичките си жени, а само едната – щото градът е християнски и не бива да разбунват духовете излишно. Бях чел някъде, че към момента на Освобождението българите са около 3 милиона. 130 години по-късно, даже след жестокото кръвопускане на постсоциалистическа България, сме 7 и половина. Да ви кажа: правенето на деца не се прави „по инерция“. ;) Нито проблемът с днешната ниска раждаемост, нито решението му (редовен семеен секс), имат нещо общо с турците или Турция. Жените да не се оправдават с това, че мъжете им не са милионери. Бащата на онези 12 деца не е бил такъв. Някъде другаде е разковничето, но ако го знаех, щях да стана най-великият български политик.  

• 23. Тук (в Германия) малко турци могат да ти кажат къде е Мека и защо минаретата се строят на изток.

Не ми се ще да питам колко от турските ми колеги го знаят, а за гастарбайтерите съм много склонен да го вярвам. И все пак мен ме загложди въпросът: минаретата в Пакистан и Малайзия от западната страна ли са?

• 24. Смята се, че тяхната религия (мохамеданството) е отворена за всички останали и респектира всички, защото, ако не се лъжа, Христос се споменава като профет (пророк), а пък в нашата религия няма токова нещо.

Исус наистина се води един от предтечите на Мохамед. Просто мохамеданите не вярват, че е възкръснал. В крайна сметка затова другата дума за религия е „вяра“. Е, няма как в християнстовото да има нещо за мохамеданството – просто мохамеданството е по-новата религия. По същия начин християнството съдържа в себе си нещо от юдаизма, без юдаизмът да говори нещо за християнството – просто християнството е по-нова вяра от юдаизма. Аврам е общ и за трите религии. :) А знаете ли как е „мъж“ на турски? Адам. :) А името Адам е А(Е)дем Нали затова се счита, че това са трите Аврамистки религии, ясно е, че всяка следваща съдържа части от по-ранната. И аз не знам каква религия ще измислят през 2221 година, та да се нагодя към нея от сега. ;)

• 25. Криворазбрана цивилизация, за повечето от тях интеграционният процес трябва да протича като германците научат турския език, техните обичаи и нрави, а не обратното.

Това е голяма грешка както на приеманите, така и на приемащите народи. За чий ви е от едно гето да се местите в друго? За да тормозите нови съседи ли? Гетото си е гето, независимо дали е Варшавско, Филиповци, в Анадола или нейде из Германия. Гетата са едно от най-страшните за човешкото развитие места. Не ви трябват.

• 26. Междудругото, турците, израсли в чужбина нямат нищо общо с израсалите в Турция. Те са чували само разкази и истории и ама нямат нищо общо с реалността. Тоест се крият зад турски паспорти и религия, която не разбират просто само цитират.

Много подозирам, че това е вярно. Съдейки по драстичната разлика в турско-турските и гастарбайтерско-турските мнения за България, съм мнооооого склонен да се съглася.   Сигурен съм, че списъкът ни не е пълен, но ако някой има да добави нещо – да добавя, а всички ние ще се опитаме да го обсъдим. Предразсъдъците не бива да се крият зад измислена псевдо-толерантност. Ако ги крием – някой ден, скритото под килима ще се появи под формата на нощно чудовище и ще се чудим какво да го правим и как да го борим.

Още изненадващи факти за Турция, добавени от Гери:

1. Има страшно много "много богати" хора. Особено в големите градове и дори не са мафиоти! 2. Имат големи традиции в джаза. Оттук се прочува Нора Джоунс! 3. Турската закуска е сто пъти по-здравословна и хубава от английската. 4. Имат механи, които всъщност за нощни заведения с жива музика от всякакъв тип. Хората ходят там, за да пият и пеят с оркестъра. Като у нас :)) 5. Няма да спра да се шашардисвам, когато някой младеж или направо мъж на средна възраст стане, веднага щом вляза в маршрутката.

Вместо финал

От няколкомесечния ми опит в Турция и с турците мога да кажа, че имаме добър съсед, който заслужава уважението ни. Турция не е най-хубавото място за живеене с света (даже сравнено с България), но пък е много добро място за работа. Турция е хубаво място за живеене,само ако си чужденец от запад! (само да не си грък ) Предполагам, че всяка страна с голям стопански ръст не е добра за живот, но е добра за работа. Хората също са добри, и то много. И въпреки, че градът, в който живея не е с нищо забележителен и от туристическа гледна точка (няма абсолютно нищо за гледане), трябва да ви кажа, че точно това ми помогна да погледна нормалната Турция. Искам да благодаря на Ангелина, Гери, Комитата, Мустафа, Юсеин и Яна за съставянето на списъка, а така също и на специално пазеният в тайна редактор на настоящия текст :) А Турция не ми взе акъла, но ми открадна сърцето. Открадна го безапелационно и еднозначно. И понеже „Турция ми открадна сърцето” звучи абстрактно, то нека спомена поименно „крадците“ – момчетата и момичетата, с които съдбата ме събра :) Ето ги: Бурак, Вейси, Дерия, Ибрахим, Йозлем, Мерве, Муталип, Октай, Первин, Пънар, Саадет, Севги, Серджан, Серкан, другия Серкан, Серхан и накрая и съвсем не на последно място – Ясемин (очите ми, джанъм :)) Благодаря ви!   Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="599"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="599" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="599"]    *Ацо – умалителното от Александър Македонски на македонски (т.е.Сашо) ;) – бел.Ст.

Путин, Медведев и изумрудный хуй (50 фото + видео)

Прикольные фото президентов Путина и Медведева. :)))))) Медведев - красавчег: выражение лица у него всегда на фотках такое "загадочное" получается. Видео обязательно посмотрите... "Изумрудный хуй лети - Нам дорогу освети" :))) Видео. Мясокомбинат имени Путина - Изумрудный Хуй [видео] [край на видеото] Текст песни Изумрудный Хуй     Тьма скрыла горизонт. Тучи сгустились над долинами. И для борьбы со Злом в кузнях Атлантиды был создан Изумрудный Хуй.     Искусство демона иль нимфы поцелуй     Кто породил тебя, о изумрудный хуй?     Вселяешь трепет ты в сердца врагов     метровый инструмент полубогов     Не тупится и не гнётся     Никогда не разобьётся     Пламя гнева ты задуй     Вечный изумрудный хуй     Ты в кузнях Атлантиды создан был     Тобой махал воинственный Ахилл     Рамзес второй тобой ломал доспехов медь     И счастлив был герой тобой владеть     Хуй тяжёлый, хуй метровый     Дивный свет надежды новой     Изумрудный хуй лети     Нам дорогу освети     О где же ты сейчас, ты нужен нам     Чтоб свет добра нести измученным сердцам     Ты натиск злого властелина отрази     Приди, о ХУЙ, и силы тьмы срази     Ты восстань для нас из бездны     Хуй в борьбе небесполезный     Как небесная стрела     Ты пронзай адептов зла! Източник: kaifolog    25 марта 2010

Проучване, проведено от онлайн изданието GigaOM в рамките на статистиката относно популярността на приложенията в магазина Android Market, показва, че разпространението на Google TV се осъществява с много бавни темпове: броят на потребителите, използващи програми TV и Movies, варира от 500 000 до 1 млн. души. При това, около 70% от тях са собственици на устройството Logitech Revue, което официално се провали на пазара, а останалите (почти 30%) са притежатели на телевизорите Sony Internet TV (17,1%) и на BD-плеъра на Sony (12,7%). От Google нито потвърдиха, нито отрекоха тези аналитични данни. Ако се приеме, че числата отразяват действителния брой на потребителите, това означава, че платформата почти няма търсене на пазара в САЩ, където присъства вече в продължение на осемнадесет месеца. Тези факти се потвърждават и от заключенията на компания Logitech, която преустанови производството на Revue, след както стана очевидна безперспективността на продължаващите продажби. Apple, която все още гледа на Apple TV като на второстепенен продукт, е продала за есента на миналата година 1,4 милиона броя от устройството, а за цялата 2011 - 2,8 милиона. Google сега свързва надеждите си за развитието на телевизионната платформа с представянето през тази година на нови продукти с Google TV от такива компании като LG, Samsung, Sony и Vizio, но те няма да се появят преди началото на лятото. Прогнозите на председателя на съвета на директорите на компанията Eric Schmidt, че повечето от производителите на телевизори ще се ориентират към продукти, базирани на Google TV, е малко вероятно да се сбъднат.

Кино! Обичаме филмите, особено тези с кауза: инициативата на Лидери със сърце - „Да защитим Природата”, донася американския документален филм Последната планина за прожекция в Дома на Киното, София на 3 март от 14:00 часа.

Последната планина е на режисьора Бил Хейни. Филмът (част от официалната селекция на Фестивала на независимото кино Сънденс) разкрива усилията на група хора от щата Западна Вирджиния да спрат енергийна компания, която добива въглища в района по унищожителен за природата начин. Взривяването на планинските върхове е един от големите проблеми при добив на въглища в САЩ. Робърт Кенеди-младши - автор, природозащитник, активист и адвокат, дава своя глас и опит в подкрепа на хората, решили да спрат унищожението на планината, наречена „Въглищна река”. Организаторите на събитието смятат, че посланията на филма са актуални както за САЩ, така и за България.

Лидери със сърце е основана преди 2 години в Харвард от Маруся Мирчевска - автор, режисьор и активист. Маруся мисли, че общество, което иска да има свое бъдеще, има нужда от повече знания, от лидери с по-високо съзнание и подготовка. Затова и основната дейност на Лидери със сърце в България е предимно образователна, просветителска. „Надявам се, че Последната планина ще вдъхне кураж за пътя, който ни предстои, ако наистина искаме да решаваме съдбата си.”

Билети за прожекцията на Последната планина ще се продават на касата на Дома на Киното.

Хакери, които работят на страната Анонимните, атакуваха биотехнологичният гигант и заявиха: „Вашите продължителни атаки срещу световните хранителни запаси… успяха да привлекат цялото ни внимание“. Хакерите атакуваха биотехнологичният гигант Monsanto днес като публикуваха остаряла информация за бази данни. Това е най-новата атака на хакерите привлечени на страната на Анонимните, които оперират под банера „AntiSec”. В съобщение, пуснато заедно с базите данни на сайта Pastebin, хактивистите са написали, че излагането на тази информация няма да навреди особено много на Monsanto. „Вашите престъпления срещу човечеството са прекалено много за да бъдат събрани в една страница“, се твърди в съобщението. Битката на Анонимните срещу Monsanto започна миналият юли, когато хакерите успяха временно да спрат сайта на компанията и след това качиха в Интернет информация за около 2500 души работещи в земеделската индустрия. Според Monsanto 10% от тази информация се е отнасяла до настоящи и бивши служители на компанията. Monsanto беше една от седемте компании, които снабдяваха армията на САЩ с Оранжев Агент (Agent Orange) по време на Виетнамската война и за кратко са произвеждали хормони на растежа за едрият рогат добитък. Сега компанията е насочила усилията си върху генетично модифицирани семена и пестициди. AntiSec твърдят, че причината за атаките е протест срещу съдебните дела на Monsanto срещу фермери, които отглеждат своите продукти без употребата на пестициди. „Вие изхвърлихте повече от 9000 фермера от бизнеса като използвахте вашите огромни армии от адвокати. Вие продължавате да произвеждате вредни и дори смъртоносни продукти без предупреждения, без да се интересувате за здравето на хората и всичко това само за повече приходи“, се твърди още в изявлението на AntiSec.

Пиша този редове, защото по пътя, по който сме тръгнали, можем да стигнем до държавен прием в Бояна в чест на Трети март, когато, господин президент, ще посрещате гостите си, вместо под държавния герб, под пана с надпис Мобилтел, Софарма – и, разбира се, Шеврон.

Полицаи под прикритие успешно са инфилтрирали мрежата на "хактивиския" колектив Anonymous. Координаторът на действията на Anonymous в Испания и Южна Америка с псевдоним Iberoamérica пише на своя блог, че "арестите през изминалата седмица са резултат от подмолна полицейска дейност". Най-вероятната причина за успешните арести е било умелото използване на най-голямата слабост на Anonymous – липсата на структура и контрол върху това кой влиза в комуникационните им канали. Това, заедно с недостатъчните мерки, които хакерите са предприели за маскиране на движението си в мрежата, доведе до 25 ареста в Европа и Южна Америка, съобщава Дневник. По думите на Iberoamérica, част от задържаните са били членове на опитната хакерска група Sector404, но мнозинството са били просто участници в по-дребните акции за DDoS (Distributed Denial of Service) атаки, свалили правителствените сайтове на Колумбия и Чили. В знак на "отмъщение" за арестите, Anonymous свали и сайта на Interpol.

Букурещ ще бъде столица на Осмата световна среща на българските медии през 2012-та. Форумът, който събира представители на най-значимите медии у нас и в чужбина, ще се състои от 16-и до 20-и май в Румъния, съобщават организаторите му. Темата на срещата тази година е „Медиите - между глобалното и регионалното".

Социалната мрежа Foursquare и музикалната телевизия VH1 стартираха общ проект с благотворителна цел. Проектът е начинание на фондацията Save the Music на VH1 и носи същото име. Участието на Foursquare ще се изразява по следния начин: потребителите на социалната мрежа ще трябва да се абонират за профила на VH1 и ще получат значка с надпис VH1 Save the Music. След това, всеки път щом отбележат присъствието си на някой концерт, потребителите ще внасят по $1 за благотворителната фондация. Стартирана през 1997 година, тази фондация има за цел да подпомогне училища в Съединените щати в купуването на музикална техника. По този начин VH1 биха искали да фокусират вниманието на общността върху това колко важна за обучението на едно дете е музиката. Досега, фондацията е подпомогнала с $48 милиона над 1800 училища или около 1,8 милиона деца. Foursquare ще участват в проекта докато потребителите му съберат $37 хиляди. VH1 споделиха, че това е сумата, която средно се отпуска на едно училище, така че целта на социалната мрежа ще бъде да подпомогне едно единствено учебно заведение. Това, обаче, не е никак малка помощ, а и споразумението между двете компании ще трае само два месеца. Това не е първият път, в който двете компании са имали общ проект. През 2010 година в социалната мрежа се появиха промоционални значки с надпис VH1 Fanatic Badge, с които потребителите можеха да спечелят VIP достъп до концерти на любимите си изпълнители.

Сайтът ArsTechnica.com публикува данни за състоянието на пазара за браузъри през февруари месец. Накратко, нещата изглеждат по следния начин: ситуацията до голяма степен е останала спокойна, като Internet Explorer и Chrome са отстъпили част от дяла си на Mozilla, Safari и Opera. По-точно казано, Internet Explorer е загубил 0,12% и в момента държи 52,84% от пазара, Firefox са увеличили дяла си с 0,04% и сега държат 20,92% за сметка на Chrome, който са загубил точно толкова, колкото Firefox е спечилил и в момента се е закотвил на 18,90%. Най-голям ръст в пазарния дял е отчетен при Safari - браузърът на Apple е увеличил дяла си с 0,34% и в момента държи 5,24%. Opera също е увеличила дяла си с 0,04% и държи 1,71% от пазара. От сайта, също така, предоставиха детайлна информация за състоянието на пазара за мобилни браузъри. Там нещата стоят по коренно различен начин. Най-популярен сред тях си остава Safari Mobile с 61,19%. След него се нареждат браузърът на Android с 18,62%, Opera Mini с 14,42%, BlackBerry с 1,72%, Symbian с 1,48%, Opera Mobile с 0,53%, Internet Exlorer с 0,49 и останалите 1,55% са разпръснати сред други браузъри. Накрая, ArsTechnica са публикували и информация за годишния растеж на браузърите от февруари 2011 до февруари 2012 година. При настолните браузъри, най-голям ръст има Chrome, а най-голям спад - Internet Explorer. При мобилните браузъри, най-голям ръст има Safari, а най-голям спад Opera Mini.

България е троянски кон на Русия в Европейския съюз. Отношенията между Русия и България може понякога да са студени, но те винаги ще останат славянски братя в крайна сметка. Това е споделил през юли 2010 г. шефът на информационната служба на Газпром пред анализатор на американската частна разузнавателна кантора STRATFOR. [1717183]

Източникът на STRATFOR има "картонче" с код RU106, но американците се отнасят предпазливо към информацията получена от него. Те и дават средно ниво на достоверност като не изключват възможността за дезинформация.

В същия доклад се анализира промяната на отношението към руските проекти Бургас-Александруполис и Южен Поток след идването на власт на правителството на Бойко Борисов. Според човека на Газпром причините за охлаждането на отношенията са две: 1. България е най-силно засегнатата страна от спирането на газа през 2009 г. и 2. "Добрият малък брат" Станишев, роден в Украйна и говорещ перфектен руски вече не е на власт, а Борисов не е толкова заинтересуван от Русия като "голям брат".

В резултат България се отдръпва от "Православната тръба", както в Газпром наричали Бургас-Александропулис, защото преминава през територията на три православни страни: Русия, България и Гърция, прекратява проекта "Белене" (по финансови причини, и заради нежеланието АЕЦ да бъде руска собственост) и преразглежда условията по Южен Поток.

Последният проект обаче има бъдеще, защото българите не искат да изгорят всички мостове в Русия, притесняват се, че тя може да се обърне към Румнъния, а освен това Южен поток може да бъде използван като аргумент в преговорите за сваляне на цената на газа.

Колко струва газа за "троянския кон"?

В кореспонденцията са дадени конкретни сведения за цената на която България получава синьо гориво: $576 за хиляда куб.м. При отстраняване на посредниците в бъдещите преговори, цената ще падне на $339 за хиляда кубометра - казал шефът на информацията на Газпром.

В друг мейл до анализаторите на Stratfor, изпратен през август 2010, отговарящата за региона Лорен Голдрич обръща внимание, че парите от посредниците се връщат в Русия. 1787633]

"Например, Русия продава на Унгария, Словакия и България природен газ на цени от $350 до $450 за хиляда кубически метра. Посредниците ги продават на индустрията, правителството и местните потребители на цени от $450 до $600 за хил. кубометра. Тези пари отиват директно при руското правителство и Газпром. Тези пари не се отчитат, но са част от голям източник на приходи, за които никой не знае." - пише Голдрич, като се позовава на данни от говорителя на Газпром, с код RU105.

Анализирайки това нейният колега Майкъл Уилсън прави следното откритие: "Stratfor наблюдаваше как Газпром изкупува голям брой газови компании посредници в Европа, но не смяташе това за важно, защото те са посредници и не притежават своя инфраструктура. Но изглежда, че това има значение, защото те не само вдигат местните цени, но също и създават голям приход за руската държава."

Непрозрачното ценообразуване на газа чрез посредници всъщност е добре известен проблем в България и в Европа много преди "разузнавачите" на Stratfor да го идентифицират като значим феномен.

Под въпрос са също данните за цените на синьото гориво и маржовете на посредниците. Конкретно за България съобщената разлика за посредниците е направо стряскаща: $236 на хил. куб. м., или близо 40% от крайната цена от $576.

Договорите за цените на руския газ не са публично известни, но според публикации в специализирания печат маржовете за посредниците са значително по-ниски. От кореспонденцията на STRATFOR не става ясно дали въпросните цифри са "дезинформация" от източника в Газпром или става дума за погрешна интерпретация на анализаторите от Тексас.

 

---

 

INSIGHT - BULGARIA/RUSSIA - relations & energy
Date 	2010-07-26 19:02:48
From 	michael.wilson@stratfor.com
To 	analysts@stratfor.com
briefers@stratfor.com
Others 	Listname: mailto:analysts@stratfor.com
MessageId: <4C4DBFB8.8010302@stratfor.com>
InReplyTo: 557804479.348859.1280162566658.JavaMail.root@core.stratfor.com
Text
CODE: RU106
PUBLICATION: yes
ATTRIBUTION: STRATFOR sources in Gazprom
SOURCE DESCRIPTION: Head of Gazprom (dis)Information
SOURCE RELIABILITY: C
ITEM CREDIBILITY: 3
DISTRIBUTION: Analysts, briefers
HANDLER: Lauren

Bulgaria is Russia's Trojan Horse in the EU. The relationship between
Russia and Bulgaria may be occasionally cold, but they will always be
Slavic brothers at the end of the day.

There are two reasons for the recent cooling of relations was that
Bulgaria.
1) First is that Bulgaria was the worst hit country during the 2009
natural gas cut off.
2) Second is the change in government. Stanishev had been a good
little brother, since he is from Ukraine and spoke perfect Russian.
Borisov is not as interested in Russia as a big brother.

This has affected relations in 3 areas:
1) first, Bulgaria is pulling out of the Orthodox Pipeline (We're
calling Bourgas-Alexandroupolis the "Orthodox Pipeline" now. Since it
involves so many Slavic Orthodox countries.)
2) second, Bulgaria is not continuing the Belene project. This is not
so much about the cooling of relations as financial reasons on the
Bulgarian side. The Germans were suppose to pay for the plant, but
withdrew and since then Sofia cannot find the funds for the plant. Moscow
has offered to pay for Sofia's portion, but the Bulgarians do not want it
to be Russian-owned.
3) Lastly is South Stream. This last issue is the one that is very
interesting. First Bulgaria said that the terms for South Stream were
unacceptable. But it has now changed its mind for 3 reasons.
a. Sofia's attention to South Stream snapped back when Russia
turned to Romania instead. Russia has other options.
b. Bulgaria does not want to burn every bridge with its former
brother. This is one that is best out of the three projects in their eyes.
c. Bulgaria is now striking a larger deal with Russia on
natural gas. This next month Russia and Bulgaria economic and energy
ministers will continue and solidify energy talks. Thus far the plan
is for Bulgaria to formally sign the remainder of the documents from
mid-July on committing to South Stream. In return Bulgaria will receive a
large natural gas price cut.

The bilateral deal on the natural gas price cut is that Bulgaria's
Bulgargaz will directly purchase gas from Gazprom instead of the three
middlemen (Overgas, Wintershall and Gazpromexport). This will lower the
price from the $576 per tcm to $339 per tcm. Negotiations on this
bilateral deal will begin August 10.


--
Lauren Goodrich
Director of Analysis
Senior Eurasia Analyst
Stratfor
T: 512.744.4311
F: 512.744.4334
lauren.goodrich@stratfor.com
www.stratfor.com

--
Michael Wilson
Watch Officer, STRAFOR
Office: (512) 744 4300 ex. 4112
Email: michael.wilson@stratfor.com

INSIGHT - RUSSIA/EUROPE - nat gas money & influence
Date 	2010-08-13 19:44:01
From 	michael.wilson@stratfor.com
To 	analysts@stratfor.com
Others 	Listname: mailto:analysts@stratfor.com
MessageId: <4C658461.3060202@stratfor.com>
InReplyTo: 4C658027.3000402@stratfor.com
Text
***LG: we've been looking at the energy sector's income into the Russian
government. There is a lot we can get #s for... but apparently there is
some hidden income we didn't know about....
Also, Stratfor watched Gazprom buy up a SLEW of middle-men natural gas
companies in Europe and didn't think it mattered since they were
middle-men and didn't own real infrastructure. Well, apparently they do
matter since they not only jack up the prices domestically, but also
create a lot of revenue for the Russian state...


CODE: RU105
PUBLICATION: yes
ATTRIBUTION: STRATFOR sources in Gazprom
SOURCE DESCRIPTION: Gazprom spokesman
SOURCE RELIABILITY: C
ITEM CREDIBILITY: 3
DISTRIBUTION: Analysts
HANDLER: Lauren


Russian energy is a commodity that is hard to say has suffered during the
2008-2010 recession. Yes, I agree that natural gas is the main commodity.
It makes up the bread and butter of the Russian economy. It also makes up
the bulk of the energy revenue coming in. It can't fluctuate with global
prices since Europe is on contract prices negotiated years in advance. So
the recession doesn't matter when it comes to natural gas.

But it does not really contribute to the cushion funds. That is oil, which
is vulnerable to global prices. But it is still income coming in.

What you need to understand how far Russia has moved into the European
market outside of basic export-import contracts. Russia's Gazprom now owns
the majority of Eastern, Central and even a few Western European natural
gas middle-men. This allows them to collect revenue on Russian natural gas
going into the countries... a lot of revenue. For example, say Russia
sells Hungary, Slovakia or Bulgaria natural gas at $350 or $450 per
thousand cubic meters. The middle-men country (which are never reported
on) then sell it to industry, the government or domestic consumers at
$450-$600 per thousand cubic meters. This money goes straight to the
Russian government and Gazprom. This money isn't accounted for in most #s
but is part of a large source of income that no one knows about.
--
Lauren Goodrich
Director of Analysis
Senior Eurasia Analyst
Stratfor
T: 512.744.4311
F: 512.744.4334
lauren.goodrich@stratfor.com
www.stratfor.com

--
Michael Wilson
Watch Officer, STRATFOR
Office: (512) 744 4300 ex. 4112
Email: michael.wilson@stratfor.com

 

След кратка почивка седмичният обзор на интересни новини се завръща. Тъй като пропуснах цял месец, сега ще има доста повече теми за споделяне. Ограничавам се само до най-интересната информация, за да не пиша твърде дълги постове. Заредете се, защото съм ви приготвила интересна информация за създаване на съдържание, комуникации в Twitter, недоволни клиенти, Pinterest и за продукти, създадени специално за фенове. Да започваме!

1. Съдържание: Spin Sucks дават списък с 10 типа съдържание, което ще ви гарантира висок интерес от страна на публиката. Мисля, че са покрири всички основни типове – ако се сещате за други, моля, допълнете.
2. Кризи: много полезен ми изглежда този пост с 10 стратегии за справяне с недоволството на клиентите. Важно е да следите разговора, да се включите бързо и да звучите човешки. Всички останали съвети също са ключови за бързо усвояване.
3. Pinterest: няма да крия, че съм голям фен на новата надежда в социалните медии. Ето и едно обобщение как да използвате Pinterest за маркетингови изследвания. Трите стратегии са достатъчно интересни, за да ме засърбят ръцете да ги изпробвам веднага, щом имам възможност.
4. Twitter: нещо основно, но много важно – как да се открояваме в Twitter. Когато имаш само 140 знака, за да направиш добро впечатление, задачата ти е доста предизвикателна. И все пак задаването на въпроси и споделянето на съвети са важна част от успешната стратегия.
5. Обслужване на клиенти: и като си говорим за Twitter, ето един чудесен пример как умните марки слушат и използват чутото в социалните медии, Kellogg’s решават да разнообразят менюто на техен фен със специална персонализирана закуска. От новия продукт е произведена само една опаковка, но тя вдига много онлайн шум.
6. Facebook: няма да коментирам подробно Facebook Marketing Conference, но ето едно обобщение в няколко поста от TechCrunch. Избрах си за водеща новината, че само 16% от феновете виждат посланието на марката. Разочароващо ли ви звучи? Според мен пък е стимул да станем по-интересни!

За видео на седмицата си харесах един клип на Intel, който показва колко полезни са ултрабуците в ежедневието – например за да ви спрат такси или да отбелязват резултата в мач Всъщност групата ултрабук-помощници спира непознати хора на улицата и им помага (без предварителен сценарий) Затова и видеото изглежда толкова свежо.

Приятен уикенд!

___
 снимка: mueritz

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга №13
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №11
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №2

Продукти:
1 охладено пиле- 1. 5-2. 0кг
2 тиквички
2 моркова
1ч.ч. бира
1с.л. бренди
1ч.ч. зехтин
1ч.л. сол
1ч.л. сладък червен пипер
1ч.л. майорана

Приготвяне:
Пилето се измива и реже на порции. Слага се в тенджера. Наливат се 2- 3ч.ч. вода. Вари се 40 минути. После порциите се отцеждат добре от бульона и се слагат в тава. Поливат се с бирата и брендито. В купа се налива 1/2ч.ч. зехтин. Добаявят се подправките. Пилешките порции се топват в овкусения зехтин. Взема се грил- тиган. Дъното на съда се маже със зехтин. Тиганът се поставя на включен котлон. Мръвките се пекат на грил- тигана и от двете страни. По 10 минути на страна са достатъчни. Порциите се обръщат периодично. Опечените мръвки се подреждат в купа с капак. Похлупват се за да се запазят сочни. Тиквичките и морковите се белят и измиват. Режат се надлъжно на филии. Мажат се с мазнина. Запичат се на грил- тигана.В порция се поднася пилешко месо, гарнирано с моркови и тиквички.

1. “Намалението” на лихвите ще е увеличение

2. Гърция – важността на реформите

3. Как ще паднат лихвите?

4. Безплатна реклама (ПроКредит Банк)

5. Статистическа илюзия

6. Фискален резерв: Анонимен цитира анонимни страни

7. Дисбалансите на Оли Рен

8. Потенциална работна сила

9. Гръцкият пакет и интересни случки

10. Сребърният фонд – по пътя към ада

Блогът за икономика 2012

Беше ми интересно да изчакам дали премиерът Борисов, който премълча крайно нетипично шамара на вицепремиера Маргарита Попова срещу неговото популистко изхвърляне по темата за бонусите, ще пусне някой друг да й отвърне, за да преценя, дали изобщо става дума за шамар или за съгласувано взаимодействие с президентската институция с цел някак си да се създаде писта за измъкване на министър-председателя от собственото му затъване в тресавището на прибързаното приказване. И дочаках: този „някой” можеше да бъде единствено най-приближения на Борисов човек, скаран при това със съдебната система и натоварен с огромна власт като министър на вътрешните работи и вицепремиер. Цветан Цветанов обаче избра да не коментира.

В ранни зори Цветанов сведе глава ( гледайки втренчено надолу) при въпроса как ще коментира изявлението на Маргарита Попова срещу призива на Борисов висшите държавни служители да върнат бонусите. От екрана на БНТ той се задоволи с кроткото и краткото: „Нека да се придържам към казаното от премиера. Да не коментирам вицепрезидента”. И се опита да прехвърли вината за разговора по въпроса за бонусите върху хитрата опозиция, която нарочно я била повдигнала, с което, без да иска , направи комплимент на инициаторите от синята коалиция в парламента.

Да припомня накратко обратната теза на Маргарита Попова, която избра да говори, вместо също да не коментира думите на човека, който я унижи в нощта на спечелените избори миналия октомври, акцентирайки върху формалната истина, че победителите Плевнелиев и Фандъкова ( и Попова по подразбиране) дължат всичко на него, и че всеки друг, издигнат от него, щял да спечели.

Попова коментира Борисов така:

„Вместо да се вземат оттук насетне вече решения на парче, включително и такива, че парите трябва да се върнат, е по-добре да седнем и да направим реформите в българската администрация – нещо, което започнахме с вицепремиера Дянков още 2010 г., да се направи най-сетне една скала за възнагражденията в публичния сектор в зависимост от позициите и да се престане с раздаването на такива допълнителни стимули всеки месец, на тримесечие, за Коледа, за Великден или така, както е било в последните 20, а и повече години”,

Освен ясното послание, че реформите трябва да се правят от онзи, който е овластен да реформира ( казва се Борисов, но Попова му спестява „дипломатично” името), бившият министър на правосъдието недипломатично противопоставя в това отношение Дянков на Борисов като пример за реформатор в кабинета.

Дали като отзвук от този „приятелски огън” или просто е преспал и премислил отстъплението си, Борисов вече даде частично заден ход:

“Ние говорим за ръководството – министри, зам.-министри, политически секретари, областни управители. А иначе администрацията, хората, които са работили и които на практика взимат по два пъти по-високи заплати от самите министри, те нека да си останат, защото действително би било популизъм да ги карам и те да ги върнат.”

“Това се хора, които работят с милиарди, от тях зависи това, че над 20 пъти повече пари усвояваме от Брюксел, това са хора, които договарят парите за следващия програмен период и е много важно дали с някой милиард отгоре ще договорят”, взе да се оправдава Борисов.

Никой не знае как ще приключи това невъзможно упражнение с връщането на похарчените пари, бомбастично обявено като връх на справедливия гняв на уж изненадания от практиката с бонусите Борисов, но е факт, че сме свидетели на едно начало: Попова и Плевнелиев, които имат много да си връщат за преглътнатите унижения от безпардонното покровителствено поведение на бившия си патрон Борисов, вече открито демонстрират своята- да я нарека засега така- различност.

Попова, впрочем, показа характер още с отказа си да напусне министерския си пост в качеството на избран, но не встъпил в длъжност вицепремиер, за което вече се беше разпоредил публично от нейно име Бойко Борисов. Тогава, преди около 4 месеца, тя не се поколеба да го бламира в новото си качество като отказа да се подчини и заяви, че ще спази закона ( а не неговото нареждане) и ще напусне, когато му дойде времето. Както и стана. А Борисов се измъкна с нещо като „комплимент” през зъби към госпожата, която правилно била реагирала.

Междувременно, както е известно, президентът Плевнелиев пък пусна торпедо срещу Борисов с изявлението си срещу сформираната по негова воля парламентарна комисия за (имитация на) разследване на Първанов, заявявайки, че Народното събрание няма правомощия по конституция да контролира президентската институция. Отгоре на всичко Плевнелиев се изказа по въпроса в присъствието на лидера на БСП Сергей Станишев, отколешния враг на Борисов. При всеки друг подобен демонстративен опит да му противоречат Борисов просто щеше да отвърне, че е лъснала истинската същност на критикуващия го, който си е комбина с БСП. Но сега унизително си замълча.

С това, ако се прибави и решението на Плевнелиев да си запази контрола върху Националната служба на охрана (НСО), вместо да го предаде на Борисов, както беше склонил преди да поеме поста си, резултатът вече набъбва на „няколко на нула” за президентската двойка в затварянето на устата на човека, който се слави с това, че е бърз и яростен в говоренето, след което разсъждава на глас какво точно е искал да каже. А са изминали само броени седмици откакто Плевнелиев и Попова напуснаха орбитата на Борисов!

Онова, което парламентарната опозицията не можа да постигне, е на път да се случи в рекордно кратки срокове като президентска контратежест в укротяването на опърничавия премиер с поразяващата уста, който е чел предимно Винету ( любимата му книга, по собствени негови признания), но това трябва да му е достатъчно, за да научи, че взимането на скалпове не е едностранен процес в една вътрешноплеменна вендета. Нищо, че е с бръсната глава, той също не е застрахован.

Share on Facebook

Прегърнаха се и вече се обичат. Ръководството на Националното сдружение на общините изглежда така: ГЕРБ – 12, БСП – 8 и ДПС – 3. За да се стигне до този резултат е имало договорко първо между Герб и ДПС, като в последствие се присъединява и БСП. Герб са имали условие, към БСП и ДПС в [...]

Най-новият сборник с разкази на Радослав Парушев носи малко стряскащо заглавие - "Животът не е за всеки". Излязла през миналата 2011 година, тази книга разсмива или замисля с всеки свой ред, като двете обикновено се случват съвършено едновременно.

Животът може и да не е за всеки, но сборникът на Парушев със сигурност би допаднал на доста широк спектър от читатели. Не се подвеждайте по черната корица (всъщност и заглавието, и оформлението не са особено добре подбрани според мен) - историите в него са доста разнообразни и цветни, за да е сигурно, че ще намерите това, което имате нужда да прочетете. Сюжетите са ситуирани в добре познатата ни градска среда, където авторът рови в торбата на ежедневието и вади оттам най-причудливи хора и случки. Той обаче не започва с тежки фрази, даващи да се разбере, че има нещо много важно да ни каже, а ни потапя съвсем плавно в океана на собствените си разсъждения.

Всъщност разказите на Чарли Парушев са силно публицистични, затова тепърва ще видим как ще им се отрази Негово Величество времето. Актуални са до такава степен, че мотото на една от историите е цитат от песен на Гошо от Почивка - а колкото и да не ви се вярва, има едно цяло поколение, което си няма представа за съществуването на това хип хоп величие. В крайна сметка обаче при Парушев нещата винаги се свеждат до вечните ценности, човешкото и човещината, дори когато става въпрос за стомашно неразположение, на което аз трябва да ви призная, че се кикотих с глас и до сълзи, колкото и да твърдя, че съм дама.

В послеслова на сборника си Парушев пожелава - или заклева, "да пишеш без каквито и да е правила, без условности, без стремеж към одобрение или към пазарен успех, без жанр, без политическа коректност, без милост към себе си и без милост към читателя, докато смъртта ви раздели". Точно така се старае да пише той и, всъщност, резултатът не е никак лош. Именно по тази формула Парушев може да ви доведе и до катарзис, и до конвулсии от смях, и така се превръща, както самият той казва, "в по-добър писател от себе си".

Всъщност нека оставим самия автор да ви представи творбата си - това е възможно, защото "Животът не е за всеки" беше първата българска книга, чиято премиера не се състоя в заведение или зала, а виртуално.

Най-богатите в САЩ са най-предприемчивите. Рокфелер не само е играл умело на борсата и е работел с подставени лица. Той е развил рафинирането на нефта и е усъвършенствал начините на неговото пренасяне и продажба. В резултат на това горивото е поевтиняло близо два пъти. Форд е известен с това, че внедрява поточната линия, макар че той не е нейният изобретател. Всъщност той прави много повече. Използва всяка възможност за повишаване на производителността на труда и снижаване себестойността на продукта. Тук не говоря само за известните му думи относно цвета на фордовете: „Може да го поискате във всеки цвят, стига да е черен!” Той например праща хора в автоморгите, които да го осведомят кои части от неговите бракувани коли са в добро състояние. След това дава нареждане тази части да се изработват от по-нискокачествени материали и въобще по по-евтин начин. Това е съвсем логично: няма смисъл в един изхвърлен автомобил да има бутала или ресори, които да са в добро състояние. Карнеги...

И така. Бившата барета се усмихваше и усмивката му показваше, че даже в такива човешки същества от бодлива тел и бетонни мускули има симпатична душа. Сим е представката съ- на български, а патос означава силно чувство. Тоест – симпатична означава съчувствена. Баретата даже се сприятели с няколко от пациентите. Особено с олигофрена Мечо, който беше радушно същество със синдром на Даун. Но и с Петко, втория олигофрен, с Вальо - убиеца на баба си, и с Митко – алкохолика, който също беше убил някого, но не баба си. Явно защото ако на едно място има един човек убил баба си, природата не позволява да има и втори. За да има някаква особена и смешна симетрия. За повечето лекари, включително и за мен, заболяването на баретата оставаше прекалено мътно и неясно; но това не правеше никакво впечатление в психиатрията. Та не е ли така: ако има нещо мътно и неясно на света, то кое друго ще е то, ако не човешката душа? Кое друго, ако не Душата на бившите барети, лежащи в психиатрия?...

Кървавата касапница в Сирия става все по-ожесточена с всеки изминал ден. След като близо месец артилерията на президента Башар ал-Асад обстрелва бунтовническите квартали в град Хомс, режимът на алауитите реши да предприеме и класическа сухопътна офанзива, за да смаже окончателно свободолюбивия дух в размирните райони. Ако досега можеше да се говори за нестабилност в Сирия, днес ситуацията вече е на прага на гражданска война. Моментът за мирно решаване на конфликта отдавна вече е изпуснат и всички оптимистични надежди за нещо подобно трябва да бъдат безвъзвратно заличени. В страна, в която започнаха да убиват малкото допускани чуждестранни журналисти, в която провеждат референдуми в условията на масирани бомбардировки и в която бронирани дивизии прочистват всеки дом и всяка улица, където цари недоволство, пътят на дипломацията е окончателно отрязан, а компромисът между властта и опозицията изглежда невъзможен без външна намеса. На шахматен език това е една патова ситуация, при...

На Трети март обикновено си говорим за Русия, понякога за Румъния, рядко за България и практически никога за Турция. Точно тази липса искам да запълня днес и да поздравя всички – и българи, и турци с Трети март – денят на Освобождението на България :)   Приятно четене:

Турция – България, която загубихме

част първа

Българите за турците и Турция

  Замисляли ли сте се каква е първата ни/ви асоциация за Турция и турците? Ориенталщина и балканщина? Автобуси, курорти, сериали, Диарбекир, Анадола, град на два континента, Ердоган? Жестокост, потисничество, робство, „Ако не бяха 500-те години, ехеее, къде щяхме да бъдем!“, „Всичко лошо в характера ни е от това, че са ни владели 500 години“, как ни клаха през Априлското въстание, Даваш ли даваш, балканджи Йово, най-голям враг (след Рейгън за Тутраканската селищна система)? Възродителен процес, изселници? Предатели, Атака, избори, работливи хора, джамии, ислямисти, кюрди, терористи… и т.н. и т.н. и т.н. Даже аз, който се смятам за малко по-широко от средното за страната скроен, заминах преди няколко месеца на дълъг престой в Република Турция с голяма част от гореизроените представи. Е, винаги съм знаел, че възродителният процес е нещо лошо, но това се дължеше на факта, че в къщата на баба ми често идваше един трудовак точно по онова време (държеше си цивилните дрехи, иначе строяха блока, заради който после отчуждиха и бутнаха къщата)* Всичкото гореспоменато явно или тайно бълбукаше в главата ми, когато за пръв път заживях в Турция. Колегата ми от друга съседна балканска страна и съответно имащ подобни представи за Турция, го разказа най-добре при описанието на първия си почивен ден там: останах сам в хотела, навън пееше ходжата като във филм за талибани и изобщо не излязох на улицата от страх... Да кажем, че на него това изобщо е първото му излизане в чужбина, но даже и моя милост отиде в Турция с леко свито сърце – нека не забравяме, че прабаба ми е била 7-годишно момиченце при разгрома на Априлското въстание и това въстание, както и пожарите след него буквално е част от семейната ни история. И ето, през XXI век аз ЗНАМ, че не бива да ме е страх, ЗНАМ, че сме съюзници, ЗНАМ, че турците не са лоши хора, НО... не го вярвах, да не говорим, че нямаше и откъде да го почувствам. С течение на времето съставих един пътепис в две части за Турция и града, в който живея (Адапазар). Постепенно стана време и да направя едни по-общи (а не само пътеписни) наблюдения и изводи. За целта с помощта на приятели и познати (Ангелина Александрова, Гергана (Гери) Чифтчиоглу, Комитата, Мустафа Хасанов, Юсеин Юсеинов и Яна Черкез), познаващи както България, така и Турция, и по някакъв начин свързани и с двете страни, съставихме един списък с представите, очакванията, знанията, заблудите, или нека го кажем в прав текст – предразсъдъците на българите спрямо Турция и турците. Разбира се, че направихме и списък на турските предразсъдъци спрямо българите ;) (за него - във втората част).А знаете, че аз обичам предразсъдъците и не ме е страх да ги ползвам, разглеждам, обмислям, обсъждам и изобщо да си играя с тях, то и към събрания списък ще добавям моя коментар, основан на вече повече от половингодишното ми пребиваване в Република Турция. [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="5"] [geo_mashup_location_info] Днес ще се опитам да ги разгледам едно по едно и ще се опитам да ви разкажа доколко те се отличават от действителността, защото след повече от половин година работа и живот сред турци, трябва да ви кажа, че нито отрицателните, нито положителните ни представи и предразсъдъци за Турция и турците са много верни. Списъкът е дълъг и няма никаква гаранция, че е пълен, хеле пък логичен. Коментарите към него са лично мои, като има и добавени коментари от Гери – една прекрасна българка, омъжена за турчин, живееща в Турция повече от 8 години и познаваща нравите по-добре от мен. Те са надлежно обозначени :) А ако някой се обижда, четейки предразсъдъци, да иде да се снима и да си сложи надпис „опериран от чувство за хумор“

Какво българите си мислят за Турция и турците:

 

• 1. Турците са кръвожадни и жестоки

Какво ли не прави историята, писана за целите на националната държава, както и киното, и литературата, правени със същата цел :). В действителност турците са много добри, деликатни и тактични хора, които показват емоции при разговор (българите изглеждаме като британци на техен фон), които си говорят много (българите сме мълчаливци в сравнение с тях) и се усмихват често (да не казвам как изглеждаме ние по отношение на последното...). И все пак Турция проявява по-голяма твърдост при решаване на държавните си проблеми с „нелоялните” – това вече се дължи на факта, че Турция все още не може да се измъкне от етапа на изграждане на националната си държава (по времето на Стамболов и по време на Балканските войни ние сме на същия етап, както и известно време след 1989 г.)  

• 2. Ние (българите) сме мързеливи, защото турците са ни научили на тази ориенталщина

Първо – ние не сме мързеливи. Всяко сравнение със съседните ни балкански и небалкански народи в това отношение го показва. То е ясно, че с американците и японците не можем да се мерим, но в Европа сме от доста работливите, а на Балканите няма кой и да ни доближи по този признак. Съвсем друга тема е производителността на труда. Производителността на труда е общата сума пари, за които можете да продадете произведените стоки, а тя повече зависи от мениджмънта и технологиите, и в по-малка степен от работливостта. Второ – турците също са всичко друго, но не и мързеливи. Копат като японски багерчета, само от време на време се нуждаят от коригиране на посоката на копане. Т.е. може пък работливостта да сме я научили от тях? ;) За разлика от работниците си (включвам всички не-мениджърски дейности), началниците в Турция като цяло не струват – от началник-отдели, та до висше политическо ниво се шири отглеждане на мустаци, пърхане над проблемите, както и сериозна липса на заинтересованост от самата работа или от резултатите от нея. Турция спешно се нуждае от добри мениджъри от всякакъв ранг. В това отношение българските началници за доста по-читави. Това за началниците е доста точно! Въобще ги няма по управленски длъжности и като цяло, от всеки се очаква да е специалист по всичко, вкл. и мениджмънт! (коментарът на Гери)  

• 3. Турция е изостанала ислямска държава

И произвежда автомобили ... ;) Всъщност трябвa да попитаме „В сравнение с какво Турция е изостанала и ислямска?“ Не, Турция не е изостанала държава, тя просто все още не отговаря на на всички критерии за страна-член на Европейския съюз, а именно – липсва отказ от изграждането на национална държава. За да стане част от нашата империя, е необходимо на ментално, политическо, юридическо и всякакво друго ниво да се стигне до разбирането, че изграждането на национална държава не е абсолютно добро. Пример: Турция и на човешко ниво все още смята, че всичките ѝ съседи са ѝ врагове – спомнете си, че преди 20 години и българското общество мислеше така за нашите съседи. Предоляването на тази мисъл ни направи годни за ЕС и точно тази мисъл пречи на Турция да бъде наречена неготова за ЕС. Но изостанала?!? Глупости. Всъщност има доста райони, които са „изостанали”, предимно в източните и югоизточните части. Но най-фрапиращият факт в поддръжка на тезата за изоставането е, как се казваше на български, феодалният строй. Невероятно, но факт, по селата все още съществуват големи земевладелци, които на практика притежават цялата земя на селото и живущите в него са на 100% зависими от тях за хляба и добруването си (добавката от Гери). А вие си мислете как изглежда град Дупница и другите феоди в България днес (добавка от мен). Факт е обаче, че изглежда ислямска. Но както и по-горе трябва да направим сравнение с нещо? Да, в сравнение с ЕС и България, Турция изглежда ислямска. Но ако я сравним с арабските и персийските ѝ съседи, Турция изглежда също толкова гяурска (неверническа), развратна, напреднала и алкохолизирана, колкото и България. Истината е обаче, че в последните десетина години (откак Ердоган е на власт) в Турция се забелязва сериозно обществено завръщане на показния ислям. Те му викат „политически ислям“, но според мен си е чиста проба „показен ислям” – нещо като бельото на Виктория сикрет – за какво си го купуват жените, освен да го показват? Например – в цялата страна, по всички градове, села и паланки по 5 (пет!!!) пъти на ден ходжата вика за молитва на АРАБСКИ от всички минарета с помощта на озвучителна уредба, наподобяваща сирените за Втори юни. А защо е лицемерие ли?!? Защото той не призовава „елате на молитва“, а всъщност казва „започваме молитвата“, и ако към момента на „сирената” не сте вътре в джамията (а преди това не сте направили намаз, който също отнема поне 5 минути), то – няма да ви пуснат да влезете. А викът от сирената е в празното – който го е чул отвън, вече и да иска не може да влезе в джамията за молитва. Особено го обичам ходжата, когато призовава за молитва към 5 часа сутринта. В събота. И неделя. Междудругото – даже в Иран я няма тая гавра със сирените, а в Сирия, доколкото знам, ходжата призовава само веднъж на ден. Номерът с уредбата май е турска национална приумица, която, моите уважения към страната и хората ѝ, но няма да ѝ помогне по пътя към модернизацията, а само излишно ще дразни гражданите. Молитвата трябва да е интимен акт, нали? Като бельото. Ох, съжалявам за коментара, но точно тук ми дойде на ум нещо наскоро прочетено – „Религията е като пениса. Хубаво е да я имаш. Хубаво е да се гордееш с нея. Но, моля те, не я вади и размахвай на показ и най-вече не се мъчи да я навреш в очите/устите на децата ми!” :):):) (коментарът на Гери)

Гореописаното е видимата част. Освен това, докато ходжата „пее”, спират музиката в околните (практически всички, защото джамия има на всеки ъгъл) заведения, но абсолютно нито един гражданин не спира работа или заниманието си ;) Т.е.ходжата си вика, а хората си го преместват … Казах ли ви за Виктория сикрет? ;) А да ви показвам ли мацки с шамии и полички до под дупето? Истински мохамеданки :) Не, Турция не е изостанала ислямска държава – просто в момента има известно негражданско връщане назад във видимите обществени отношения. Но не може заради една временна болест да наричаш някого изостанал, още повече, че терминът „изостанала ислямска“ е още от преди Ердоган, когато пък ходжата съвсем не викаше от минаретата. Просто не е честна такава оценка. И все пак разбрах защо Господ е забранил алкохола за мохамеданите. Имат буйно пиянство! ;) Откъде знам ли? Експериментално доказано :). И думата е именно „буйно“, а не „тежко“. ;) [caption id="" align="aligncenter" width="405" caption="„Истинска“ мохамеданка"][/caption]

• 4. Турците са набожни, като запеят от джамията и се молят по улиците

Бла-бла-бла... Да не се повтарям, ама като запее ходжата и много старателно си го преместват в другия крачол и продължават да работят. Вярно е, че един път срещнах един баща, който беше опаковал 8-9 годишно (!!!) момиченце като кадъна (обикновено са доста по-големи, когато обличат за пръв път мохамеданско облекло), но после се вгледах в бащата – май си беше точно ходжата от съседната джамия: мязаше си на арабски терорист човекът, само че беше с тъмни дрехи. А като запее ходжата – освен, че събужда невинните „христиени“ в съботен ден, нищо друго не се случва: колите си се движат, трудовият процес си продължава и на никого не му идва и на ум да прави представления. Както казват самите турци: Това тук да не ти е Иран ;) Така е, Турция не е Иран и е добре да го знаем. Пък аз все забравям да им кажа, че в Иран ходжата не проглушава ушите на цялата махала ;) Добавка от Гери: Виж, обаче, като завие сирената за деня на Ататюрк какво става – около 90% замира движението по пътища и магистрали! Но това е все пак максимум 2 пъти годишно... Другата демагогия с „песента“ на ходжата е, че това всъщност не е ходжата, ами централизирано пускат запис с песента на арабски, а краят ѝ е увенчан с един служебен звуков сигнал ти-ри-лу-ри, много наподобяващ мелодията на Нокиа ;). Само дето още не минава надпис: режисьор на дублажа Трендафилка Немска ;)

• 5. Жените в Турция нямат права и са длъжни да носят забрадки

Този въпрос ми беше зададен (т.е.„вярно ли е, че...“) в деня, в който отговарях на въпроса „Ама вие с руската азбука ли пишете?“ ;) Беше ми много забавно и в двата случая :) Да, около половината носят забрадки – май вече споменах показния ислям по-горе. Забрадките в Турция ги разглеждам като бельото на Виктория сикрет – интимност на показ. Междудругото, туркините без забрадки много се дразнят на тези със забрадки – забрадката се приема като показен символ „Вижте ме колко съм морална, а вие без забрадките сте кучки!“ Добавка от Гери: моята свекърва, след като я видях на снимки от преди 15-тина-20-тина години без кърпа, ми обясни – колкото повече остарява човек, толкоз повече му се налага да вярва... Демагогията стига дотам, че на летището, където забрадките са забранени, една от служителките имаше ID карта, а на снимката е със забрадка. Имаше много нежен врат в действителност. :) И хубава чуплива коса. Но чупливата коса и нежния врат го видях с очите си, а снимката беше част от „свободата“ ѝ да се снима със забрадка. При нас, в провинцията, в работен ден по Главната се движат около 20% със забрадки, а в почивен – до към 50%. Няма значение млади или стари. Има баби без забрадки и млади мацки – със. Това, заедно със звуковата уредба на ходжата, е част от националната демагогия на днешна Турция. Иначе жените не знам да нямат права – и шефове стават, и коли карат, и мъжете им носят децата на конче. Като в България е. Не съм забелязал видима разлика. А ако някоя читателка си мисли, че мъжете са свине, най-добре да си поговори с баща си. Може пък той да я обича все пак? Или да си вземе бракоразводен адвокат.  

• 6. Чалгата е продукт на ориенталщината ни

Да бе! просто е успешен бизнес модел за печелене от музика и то в България – страна с добър (най-добрия!) интернет в света и пълен игнор на простотии като ACTA. Митко Пайнерa просто е предприемчив бизнесмен, щом успява в същата среда, в която Мария Илиева се нуждае от закрила. Понеже в Турция интернетът е зле, съответно е и пълно с музикални магазини. Дисковете на Пайнер (издадени от Sony) са част от експорта ни за Турция. Можете да намерите и дискове на Йълдъз Ибрахимова, но дискове на Мария Илиева няма. А така исках да подкрепя творчеството ѝ... ;) Колкото до нашата ориенталщина в музиката: турските народни песни бих ги разделил на две големи области – балканска и анадолска. Балканската е мот-а-мо българска (македонци, сърби, румънци – и вие сте в кюпа. ) като музика, само че с турски текст. (ако си мислите, че сиртакито е традиционен танц, или че гърците не са в кюпа, горещо ви препоръчвам Чудесата на Крит ;) А анадолската (баш ориенталската) не сте и чували през живота си – тотално ни е непозната като звучене. То са едни провлачени, кахърни песни – направо да си прережеш вените. Даже и в българската чалга не забелязвам анадолски мотиви (има арабски, но анадолски не съм забелязвал). Т.е.Турция е не повече виновна за българската чалга от другите съседни ни народи. Или с други думи, чалгата като явление е чисто българско творение.  

• 7. Българските турци са нелоялни граждани, които искат да разрушат страната ни

С това твърдение можете да идете да се снимате, да отпечатате снимката и после да я ползвате в тоалетната, когато ви свърши тоалетната хартия. Пълна глупост! Даже ИЗСЕЛЕНИТЕ български турци се отнасят добре с милата ни родина като цяло, и към мен в частност. А изселниците имат пълно основание да са сърдити – аз самият съм потомък на изселени българи от Западните покрайнини и още някак не мога да им го простя ни на сърби, ни на французи, и много добре бих ги разбрал българските турци, ако и те са ни сърдити пък на нас. Те обаче не са. И се държат добре с нас. И продължаваме да си говорим на български и с камериерката на етажа и със собственика на магазина за шамии на пазара... Успях да се запозная с още няколко човека – изселници или потомци на такива, включително и една колега... И изобщо няма и следа от лошо отношение към България, хеле пък към мен. От Освобождението насам е имало няколко вълни на изселване – започвайки от самата Руско-турска война и веднага след нея (спомнете си втората част на Бай Ганьо), през всичките войни, по време на социализма и завършвайки с „Голямата екскурзия” (запознах се с хора, изселени през 50-те, а родителите на колегата ми са били изселени с вълната през 70-те на миналия век) – българските турци многократно са имали възможността да изберат Турция пред България през всичките 130 години на Третата българска държава. Днешните български турци и техните родители съвсем умишлено при тези „избори” многократно са избирали България пред Турция и това, при всичките притеснения, които милата ни родина им е причинила. Май трябва да го кажем другояче – българските турци са най-лоялните ни граждани. Имайте го предвид: за последните 130 години българските турци са избирали много пъти България пред Турция – не знам дали изобщо имаме по-лоялни граждани от тях! А че Ахмед Доган е корумпиран, е тема на съвсем друг разговор. Гери добави: Това наистина е много добро наблюдение, както и фактът, че вместо да са сърдити, те на практика се гордеят, че са дошли от България и още милеят за нея. Друг е въпросът защо не учат потомствата си на български, в по-голямата си част второто и трето поколение не знае почти нищо от езика.  

• 8. Турция е нова икономическа сила

Така изглежда сега, но според мен е много рано да се каже. Да, произвеждат автомобили, но чертежите са японски, корейски, американски или френски. В Истанбул има много ново строителство, строят се небостъргачи, хората взимат кредити, за да купят нов апартамент, с цел да го препродадат по-късно да го отдават под наем... Цените растат главоломно. Изобщо, позната картинка ;) Даже знам как свършва всичко това ... ;) Едновременно с това има само два моста през Босфора и само две, несвързани една с друга, линии на метрото. За 12-15 милионен град... И не ми хвалете метро-буса – той е палиативно решение в пакистански стил. Цялата индустрия на Турция е съсредоточена до и около Истанбул, близо до Проливите и по брега на Мраморно море – т.е. на едно от най-добрите от географска гледна точка места в света. На изток от Анкара започва силно неиндустриализирана територия. Турция има мегдан накъде да се развива, но засега не бих казал, че това е стабилен растеж. Иначе е прекрасна производствена площадка за всичко, от което Европа се „гнуси“. Знаете ли как мирише галваничен цех? :) Без него обаче ще се чудите къде ви е стопанския растеж. А другия път мислете, когато ходите на протест заедно със Зелените...  

• 9. Османската империя жестоко потиска поданиците си

Това, при цялата ми семейна история и багаж, не мога да потвърдя. Даже това твърдение днес ми изглежда абсолютно невероятно. Просто не отговаря на сетивата ми – вече споменах, че турците в огромната си маса са изключително деликатни, разбрани и добри хора. Имат някои „дефекти“, като пълното им пренебрежение към процедурите или писаните правила, но точно това в случай на „потисничество“ просто дава дефект в „потискащата“ държавна система. Обратен пример е хитлерова Германия, където процедурите се спазват даже и на 7 май 1945 г. Както и социалистическата ГДР: за охрана на Берлинска стена ви трябват именно германски милиционери и граничари. Сталиновият СССР пък се крепи върху анти-подбора на хората от потискащия апарат – т.е. без много процедура голяма част от жестокостите са оставени на инициативата на изпълнителите. Шефовете просто са търсели инициативни изпълнители-садисти. А в Османската империя просто няма начин да се организира нещо наистина потискащо – с неебателни изпълнители и пълна липса на процедури, просто няма как да организираш нещо наистина жестоко. Добавка от Гери: :):):) Тук също щеше да е интересно, ако можех да дам извадка от техен учебник по история от основното или средното образование, но за съжаление не мога. Както не мога да потвърдя на 100% и факта, че управлението на административните единици из Османската империя първоначално е било дадено на представители, живущи в тях, като едва след възникването на проблем са били изпращани управители централизирано. Османската империя изобщо нямаше да издеяни 500 години, ако потискаше поданиците си. Просто към втората половина на XIX тя губи състезанието по модернизация в сравнение с другите налични тогава империи, които пък в историята си имат достойно много жестокости към населението си. Точно това изоставане в модернизационния процес се опитват да преодолеят както българските възрожденци, така и Ататюрк. Правилно прочетохте – Ататюрк и всичките му сподвижници се възприемат като борци срещу Османската империя. Затова например днешните турци нямат лоши чувства към нас – те разбират, че ние също сме се борили срещу империята, просто нашето Освобождение е дошло преди тяхното. Единственото, от което днешна Република Турция не се разграничава от Османската империя, е културното наследство. Но в политически план – днешна Турция се отнася към Османската империя по същия начин, както и днешна България.  

• 10. Българите са робско племе

Поредното твърдение, с което да се снимате и ... знаете какво да правите после. Това всъщност е част от собствената ни митология, създадена през Възраждането. Целта на нашите възрожденци е била да ни откачат от закъсняващата с модернизацията си Османска империя, за да можем поне ние да тръгнем по новия път. Обаче в Османската империя, както и във всяка империя, се живее по-лесно и по-евтино, отколкото в една модернизираща се национална държава. Как да кажеш на един бизнесмен, че ще премахнеш 4%-ния му данък (ЧЕТИРИ процента!), а така също, че ще го лишиш от общия пазар, простиращ се от Белград до Триполи, Йемен и Багдад (там някъде, не съм сигурен дали Багдад е бил част от империята, (Гери: :) По едно време е бил ;)) – и вместо това ще му предложиш мижав национален пазар с няколко милиона потребители, и данъци, многократно надвишаващи 4-те османски процента? Ами вероятно можеш и да го убедиш, но трябва да преди това да му обясниш, че 4-те % и безкрайният пазар са робство, и че той е от робско племе, щом не иска да се откаже от тях. (Междудругото, в днешно време подобна пропаганда тече в Гърция по отношение на Европейския съюз – много ще се опарят гърците с тия глупости, помнете ми думата). И не само на ниво бизнес-лидери (чорбаджии и еснафи), ами и на нормално, човешко ниво също се е живеело приемливо – прочетете отново класиците ни – и ще видите, че на битово ниво, властта не се е бъркала много-много в живота на хората. Само си спомнете изречението „Черкова пусна“ от Под игото, помните ли го? Замисляли ли сте се в какъв ден от седмицата се случва това? В неделя! А кой е почивният ден на мохамеданите и османците? Петък! Което значи, че империята е изисквала някакво почитание на основните правила, но в никой случай не се е месила в живота и душите на поданиците си, така както има навика да прави националната държава. Гери добавя: Самата истина. По това време в Истанбул е имало доста големи общности от различен етнически и религиозен произход и всички са живяли с взаимно уважение и зачитане на правата. Е, може би гяурите (т.е. тези с различната религия) са имали малко по-малко привилегии, но като цяло не е имало етническо напрежение на верска основа! Не са робско племе българите. Българите са разумно и черногледо практично племе, но робско – в никой случай. Да ги накараш да изберат система с много правила (националната държава) вместо система с малко правила (империята) се е изисквало доста работа и на пропагандно ниво, вкл. и черен PR. Тази лъжа, можем да я наречем благородна, заради целта, която е преследвала в средата на XIX век, но нека през XXI век да спрем да я ползваме. В днешно време тази лъжа е безсмислена, следователно – вредна.  

• 11. Ердоган е велик политик

Турците го харесват. Факт. Не всички, разбира се, но достатъчно много, за да бъде премиер вече толкова години. Проблемът е, че го харесват заради същото, което руснаците харесват Путин (и донякъде Бойко Борисов при нас) – „страната се изправи от коленете си“ можете да чуете както в Русия, така и в Турция. „Всички ни уважават“ – също. Само че и двете страни (и Турция, и Русия) страдат от заслепението на националните държави – да гледа много ограничено на себе си. Особено що се отнася до гредите в собственото око. Има две наистина добри неща от негово време – постигна висок стопански растеж, както и постигна известно освобождаване на словото, вкл. и за кюрдите. За стопанския растеж май вече споменах, но свободата се използва по-скоро от мацките с късите поли да си сложат и забрадки. Вместо да я използват тази свобода, за да вървят напред, те тръгват доброволно назад.   Ако си говорим за политика с турски колеги, това винаги става насаме – т.е. с всеки от колегите можем да си говорим за политика, но само когато няма други турци наоколо. Даже Кюрдистан и Великден сме обсъждали, но винаги само с по един от турците – никога не се отпускат на политически теми в присъствие на друг турски колега. Отметка от Гери: Аз лично смятам, че свободата на словото е доста пострадала последните години, но поради липса на база за сравнение с това, което е било преди, трябва да си замълча. Но като цяло, в общочовешки и ако щеш американски смисъл, „свобода на словото” в Турция не съществува. Постоянна практика са арестите на журналисти, анализатори и писатели, дръзнали да изказват нелицеприятни истини по наболели въпроси. За да стане велик политик, Ердоган трябва да направи нещо много просто – да направи страната си годна за влизане в ЕС. Още му е рано. А задачата не е трудна – щом ние се справихме, и те могат. И при нас изглеждаше невъзможно, но се оказа, че не е. И не бъркайте стопанската с политическата, менталната и душевната готовност. Стопанската готовност е вторична. Важна е политическата и ментална готовност. Или с други думи: Ердоган още не може да бъде наречен нов Ататюрк. И даже вече няма и за кога при толкова време на власт  

• 12. Турция не бива да влиза в ЕС

Снимате се, отпечатвате и т.н. в тоалетната, по канален ред. Не просто „бива“, ами направо си „трябва“ да влезе. Защо ли? Защото от външна ние ставаме вътрешна граница на Съюза (т.е.разходите ни намаляват), защото изведнъж към Северен Рейн-Вестфалия добавяме и района на Проливите като производствен капацитет, защото свободният ни пазар ще стигне Иран, Грузия и Армения, защото получаваме летище Ататюрк като вътрешно летище, а съответно и Проливите, защото вече ще имаме спокойни със себе си съседи. Неспокойните съседи не са добри съседи. Точно по същата причина трябва да направим всички възможно Иран да НЯМА ядрени оръжия – познайте какво ще стане с Турция, ако получи за съсед ядрена държава с безотговорно ръководство? Неприятностите на Турция неизбежно ще се пренесат и върху нас. Иран трябва да бъде спрян, а Турция трябва да влезе в ЕС. Естествено, Турция трябва да извърви своя път и да се откаже вкл. и на човешко ниво от мераците си за национална държава. То Германия се отказа, в името на дългосрочното благо, та Турция ли няма да го направи?  

• 13. Ако не беше Русия, нямаше да се освободим от турско робство

Това е доста силно изказване, но – едва ли. В историята няма условно наклонение, но Първата световна война щеше да свърши същото с Османската империя, което и с Австро-Унгария и Германия. И което свърши Втората световна с Великобритания. Просто им изтече времето на този вид империи. Войните само подпечатаха резултата.  

• 14. Мръсно е по улиците, защото сме го наследили от империята.

Не, деца, мръсно е по улиците, защото от 134 години не ги чистим и не ги пазим. Мръсотията по улиците е краткосрочен проблем – няма да намерите нито един фас, по-стар от една седмица...  

• 15. Българките са красиви, туркините – не

Почти вярно, но не съвсем ;) Сега ще ме набиете – знам. Българките са красиви – ако не си ги харесвахме, и те – нас, просто нямаше да сме една нация, нали? :) Туркините обаче съвсем не са грозни. И да са грозни – са нагласени. С грим, парфюм и там каквото още правят жените със себе си. И което е по-важно – имат поведение. Поведение на улицата, поведение на работа, поведение в заведение, поведение на боулинг. Миньончета. Може да са с къси поли или с дълги до под глезените. А може да са тесни дънки или клин, та им се вижда дупето. Могат да са със забрадки, могат да са със свободно падащи коси. Леко начупени и почти винаги до кръста. Могат да се усмихват. Не се страхуват да те гледат в очите. Никога не се крият, когато те заглеждат на улицата. Ако се почувстват загледани, то и заглеждащият започва да се чувства загледан. :) И усмивките никога не остават без отговор. Което не е лошо, защото като ходиш по улицата имаш чувството, че си сред хора, а не сред ледени дървета. Българките има какво да научат от туркините. Боже, какви усмивки имат тия жени!...      

• 16. Турция е най-голямата опасност и враг на България

Не, най-голямата опасност за България е намаляващото население. Турция не ни е виновна за това. Турция отдавна, ама много отдавна не ни е враг.  

• 17. Мъжете в Турция се събират в кафенетата, докато жените домакинстват

Ами събират се. И в бар Гинци в махалата мъжете се събират, ама не правим генерален въпрос от това. И жените се събират в кафенета. Просто бар Гинци е място за философстване, а жените пречат на философстването, както още Аристотел е забелязал. А жените се събират на други места – просто аз няма какво да правя там. Трябва да призная, че това е любимият ми предразсъдък за Турция. Защото на пръв поглед е верен, ето вижте снимката: [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="„Мъжете в Турция се събират в кафенетата,...“"][/caption]   Горчивата истина е, че за да я направя тази снимка, ми трябваха 7 месеца, докато намеря това кафене. Хората пият чай и кафе и ... философстват. Завидях им. А иначе кафенетата в Турция обикновено изглеждат така: [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="... докато жените домакинсват“ ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Явно недовиждам ;) Това не е възможно в Турция! ;) ;) ;) "][/caption]   И не знам защо никой не решава, че жените само се събират по кафенетата и клюкарстват ;) А мъжете в това време са на работа – а къде да са, когато жените са в мола на кафе? И не ми казвайте, че на тези снимки се виждат и мъже – как си представяте да вляза на място само за жени и да ми разрешат да снимам?!? Момченце съм все пак, нямам работа в чисто дамски места. Добавка от Гери: тук има едни заведения, които много приличат на пенсионерските клубове в БГ – чисто мъжки, дядовски събор направо, но само и единствено на топли напитки, табла, шах и окей (игра с плочки), много цигари, малко конни надбягвания и философстване, да. Не знам дали ти е правило впечатление - както и не съм сигурна дали мъжете по принцип коментират по такива теми, но за жените съм убедена – турците не говорят и по въпроси свързани със секса или интимните отношения! Дори между близки приятели е почти изключено..., сори за отклонението.    

• 18. „Листопад“ е тъп филм / “Листопад“ е велик филм

Чак велик не е. Но е достатъчно реалистичен за човешките отношения между хората. Турците наистина биха могли да са герои от „Листопад“. За българите, за съжаление, остават ролите от „Столичани в повече” или „Под прикритие“  

• 19. Tурция иска да откъсне Кърджалийско от България

А?!? За какво им е? За да удължат общата си граница с Гърция? Или за да получат още един сърдит съсед (нас) с още по-дълга обща граница? Силно препоръчвам на всички „гео-политикани“ по-често да ползват географски карти, различни от картата „България на три морета“  

• 20. Мъжете нареждат на жените какво и как да правят/обличат

Да взема да се преместя за постоянно в Турция ли и аз… ;) В България, където пък жените казват на мъжете си какво да правят и какво да обличат – да не би да е настъпило вечно щастие? Я, пак? А сега си спомнете кога за последно сте си купувал сам неодобрена риза, а? ;) Или да ви цитирам една бивша колега по адрес облеклото на гаджето ѝ: „Майка му му купила едни смешни пуловерчета, веднага ги изхвърлих...“. И това – без още никакви изгледи да се женят. Жените в България имат по какво да поработят върху себе си. Турците, и да нареждат на жените си, можете да сте сигурни, че туркините знаят как да постигнат това, което искат. Във всеки случай в служебните отношения си се спазва йерархията – жените-шефове си командват подчинените по същия некадърен начин, по който мъжете-шефове си командват подчинените. Шефовете в Турция като цяло не струват, независимо от пола. Да бъдем честни, няма откъде да знам в семейните отношения при турците как е – просто съм женен за българка и познавам само български семейни отношения. Иначе на бабите в Турция се отдава почит, каквато вие никога не сте проявявали към собствената си баба. Добавка от Гери: Както и към майките!!! Както и към който и да е по-възрастен!!! Страшно вярно!Тук са валидни едни „възрожденски” за нас порядки – думата на бащата не се скършва на две. Хора на по 40 и кусур години все още се крият от родителите си като пушат цигари...  

• 21. Туркините са дебели и всички могат да танцуват кючек

Дебели са съобразно възрастта си. :) Тази илюзия може да идва от облеклото на опакованите дами, но те в общия случай са и по-възрастни жени. А дали всяка танцува кючек – не знам, на мен само една ми е танцувала. :) Просто ходихме на бар с колегите и стана як купон – да не си помислихте друго. :) И хич не беше дебела колегата. :) Добавка от Гери: повечето хора на средна възраст не танцуват другаде освен в дискотеки или барове на по едно-две питиета. Дори по сватби и купони не се танцува особено... А кючекчийките са професионални танцьорки, възприемани с ненужно омаловажаване, които не се радват на особено уважение от средния турчин. Не знам, може и лицемерие да е.  

• 22. Турците са дебели и миризливи

Хм, не са по-дебели от мен. Може би са по-ниски, но по-дебели не са. А дали са миризливи? Има се предвид вероятно „неприятно“ миризливи, но това не мога да

Лесни, красиви картички с цветя за мама.

От различни цветове  хартия изрежете 9 кръгчета – по 3 от размер.

Залепете ги едно за друго, както е показано на снимката.

Дръжката направете от зелена хартия, нагъната по дължина.

Залепете всяко цвете с тиксо за дръжката. С телбод захванете така, че да се получи букет, който лено да може да сложите в “джобчето”.

Прегънете един лист на две за да направите картичката. От друго парче, с подвити крайща, направете “джобче” в което да поставите букета с цветя.

Вижте още идеи за 8 март:

В своето първо телевизионно интервю след излизането си от ареста, собственикът на сайта за споделяне на файлове Megaupload Ким Дотком отново отрече всички обвинения в пиратство, отправени му от американските власти. В разговор, излъчен по новозеландската телевизия 3 News, Дотком, чието рождено име е Ким Шмиц казва, че няма опасност да се укрие и ще продължи съдебната битка срещу неговото екстрадиране в САЩ. Дотком беше арестуван в дома си в Нова Зеландия на 23 януари, а ФБР спря достъпа до сайта му. Бизнесменът от германски произход е обвинен, че е извършвал нарушаване на авторски права в особено големи размери. В обвинение от 72 страници, американските власти твърдят, че приблизителната вреда, нанесена на праводържателите, надхвърля 500 млн. долара, пише dnevnik.bg. "Тази сума е само за музикални файлове за две седмици. На практика говорят за 13 млрд. долара за година само за музика", уточнява в интервюто Дотком. "Цялата американска музикална индустрия се оценява на 20 млрд. долара. Как може един сайт да е отговорен за такива щети, това е напълно нереалистично", казва той. На въпрос защо според него ФБР са поискали ареста му, Дотком казва: "Аз съм лесна цел. Моята екстравагантност, миналото ми на хакер, не съм американец, имам смешни номера на колите си. Не съм Google." Според него, предлаганата от Megaupload услуга не се е различавала значително от други сайтове като YouTube, например. Нещо повече, той заявява, че срещу компанията му е било завеждано само едно дело за нейната седемгодишна история, при това не от голяма развлекателна компания. Дотком е смятал, че е защитен от американския закон DMCA. В него се казва, че доставчиците на услуги не са отговорни за действията на потребителите си. Всяка секунда през сървърите на Megaupload са се извършвали около 800 трансфера на файлове, пояснява Дотком. "Ние сме сравнително малка компания, не можете да очаквате да наблюдаваме такъв трафик", казва той. В допълнение той посочва, че редица закони за защита на личните данни забраняват на компании като неговата да разглеждат файловете, преминаващи през мрежата им. В заключение Дотком заявява, че ще продължи съдебната битка за своето оневиняване. Той казва, че няма опасност да избяга или да се укрие, тъй като всичките му средства са били конфискувани. "Всичките ми адвокати на практика работят за без пари, но все още са на моя страна и си вършат работата, защото виждат, че делото е нечестно, неразумно и несправедливо", подчертава той. Пълното интервю може да бъде намерено на сайта на телевизия 3 News.

Пламен Асенов

02. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Лошо, граждани, лошо!

Банковите депозити на населението в България се увеличават. Само за януари тази година те са нараснали с близо 400 милиона лева, което е почти два пъти повече от нарастването им през януари миналата. Лошо, граждани, лошо! И веднага ще обясня защо.

Първото лошо е пряко за самите банки. Не знам дали си давате сметка, но сегашната банкова система е съвършено различна от онази в зората на капитализма, с представата за която всички ние живеем. Мнозина от нас все още смятат – доколкото изобщо се замислят по въпроса, де – че с депозитите си увеличават печалбите на собствената си банка и по този начин я заздравяват. А то е точно обратното, те я рушат.

Истинските печалби на банките идват не от вашите депозити, които всъщност водят до отписване на пари от активите на банката. Не, печалбите идват от вашите кредити, които прибавят актив към актива. Изглежда съвършено парадоксално, направо невероятно, но е така. Обяснението на парадокса е прекалено дълго, няма да ми стигне времето и мястото тук, но можете сами да се поровите, напоследък се появи доста интересна информация по темата.

Вторият лош ефект засяга пряко нас, гражданите. Той идва поради факта, че от един чисто макроикономически показател, какъвто е нарастването на банковите депозити на населението, някои си правят микроикономически изводи. Тоест, пренасят статистиката в живота, и се държат така, сякаш тя е самият живот.

И в случая нямам предвид толкова президента Росен Плевнелиев например, който преди дни, след една среща с банкери, започна да им приглася, че депозитите на българите са прекалено големи и трябва да се раздвижат. Той поне излезе с идеята, че е необходимо да се създадат благоприятни законодателни и други условия за това. Докато премиерът Борисов например излезе с директен призив към хората да не трупат левчета за лихвички, а да ги вкарат в оборот. Само дето открито не добави: „Защото иначе…..”, но си личеше, че си го мисли.

А какво да кажем пък за онези знайни и незнайни монополисти, дребни и едри предприемачи, търговци на това и онова, които дори не публично, а тайно веднага си правят удобния за тях самите извод от такава макро информация – изводът, че могат, дори са задължени, да вдигнат цените, `щото българите имат много пари в банките, а не бива само банките да се облажат от това на микро ниво.

Всъщност истината за цялостното нарастването на депозитите вероятно се крие в истината за нарастването на чиновническите бонуси, ако съдим по някои последни данни. Тоест, по никакъв начин не би трябвало да се приема, че депозитите на масовия българин растат. Но очевидно срещу нас, гражданите, се играе по този начин.

Е, ако ще играем по този начин, и аз имам една добра идея да предложа. Тъй като се отчита, че – общо – депозитите на населението са повече от неговите задължения към банките с цели 13,5 милиарда лева, да подходим глобално и с тези общи пари да погасим общите задължения на всички. Един такъв акт ми се вижда справедлив, защото аз ще се облажа директно от него – при положение че нямам стотинка депозит, но за сметка на това имам не малък кредит.

Да го направим, ама тия с бонусите няма да се съгласят, въпреки че тях бълха ги ухапала, пак ще им останат – общо – 13,5 милиарда.

Разтегателната ни финансова кошница

Под формата на всевъзможни данъци и такси държавата прибира около 60 процента от доходите на българина – това твърди, както се разбира, след дълги и мъчителни изчисления, уважаваният от мен икономист Георги Ангелов. Все пак се чувствам длъжен да добавя, граждани, че аз можех да му го кажа това без пари и без никакви изчисления, съвсем на око. Пак толкова излиза.

Разбира се, в случая говорим за някакъв хипотетичен вид българин, който съвестно си плаща всички даждия на непрекъснато зяпналия държавен змей. Иначе от нормалните хора по принцип се прибира малко по-малко – но пак не е нула, както казва Ангелов. `Щото за да плати на България истинска нула, човек трябва да избяга през девет земи в десета. Е, в този случай тук пак му се води, че дължи – например здравни осигуровки, но ако човекът е умен и не се върне никога, може да избегне това плащане. Както и затвора, който вече му се готви покрай идеята да се криминализира неплащането на здравни вноски.

Така или иначе, цялата тази ситуация си е пълно безумие. Още по-безумна обаче става тя, когато към въпросната проста сметка на Ангелов се прибавят и други прости сметки – правени периодично от синдикатите и дори от самото НСИ. Според тях пък българинът дава над 40 процента от доходите си само за храна. Добрите математици вече забелязаха, че до тук надхвърлихме с лекота стоте процента. И чак оттам нататък започваме да мислим за бензин, за дрехи, за пиене и курви…..

Ало-о-о, изчислителите – ега ти разтегателните и препълнени финансови кошници, с които всеки от нас разполага! Сега остава само някой от вас да ми каже кой ми е откраднал моята, та да го пребия, да си я взема и тогава вече всичко ще бъде наред.

Само преди няколко години, смартфон потребителите бяха малцина, сега са повече на брой от останалите притежаващи мобилни устройства, според ново изследване.

За сега услугата е достъпна само за iPhone, но скоро ще я има и за iPad

Това заяви Джон Партридж по време на Mobile World Congress, визирайки бъдещето на мобилните плащания.

Разкажи с какво се занимаваш Основното ми занимание е да предизвиквам себе си и хората около мен. Не мога да се спра да го правя! За тази цел усилията ми са концентрирани върху PR, реклама и маркетинг. Събирателен резултат от интересите ми е комуникационна агенция …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Блоговете са най-популярни сред брандовете през 20...

     Цели 70% от брандовете възнамеряват да повишат своето присъствие в социалните мрежи според Marketing...
  2. 

     Дали брандовете нарастват по бързо в Google+, отко...

     Според Socialbakers най-добрите марки с присъствие в Google + вече са във фазата на своето най-голям...

Мобилните приложения на Twitter за смартфони вече ще предлагат така наречените Promoted Tweets, или туитове, които промотират даден бранд, продукт или услуга. Това ще стане факт от следващата седмица, обявиха от компанията. В официално прессъобщение Twitter съобщават, че новата услуга ще допринесе изключително много за развитието …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Spotify обявиха нова платформа за приложения

                    На първата си пресконференция за САЩ, дадена днес  град Ню Йорк, Spotify обявиха нова...
  2. 

     Facebook пуска новите Оpen Graph приложения, нареч...

     Facebook пуска новите Оpen Graph приложения, наречени (Gestures) жестовe, в сряда, в Сан Франциско п...

Впечатлен съм от посоката, в която се развива foursquare. Социалната мрежа, в която всичко се върти около местоположението, набира високи темпове и продължава да радва потребителите си. Преди няколко месеца например foursquare се превърна в удобен и надежден градски наръчник с много полезна информация за …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Снимките от чекиранията във foursquare намериха мя...

     Прави впечатление все по-задълбочената интеграция между Facebook и различните приложения, свързани с...
  2. 

     Android, NFC и foursquare – невероятно удобн...

     Последните Google-офони, Nexus S и Galaxy Nexus, познават NFC технологията. Предимството й е, че пра...

Един от най-влиятелните и сладкодумни блогъри, Крис Броуган, споделя във видео интервю своето виждане за най-нашумялата, модерна и загадъчна социална мрежа, Pinterest. Той говори за фактите, че над 77% от потребителите на Pinterest са жени, което я прави доста атрактивна за брандовете. Блогърът също така …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Flickr показа на Pinterest среден пръст

     От днес социалната мрежа за снимки, Flickr, обяви, че е поставила код, който ограничава „пинва...
  2. 

     13 факта за Pinterest потребителите (Инфографика)

     Скоро открих лек за пристрастяването към Facebook и това е Pinterest. Е, не съм открила топлата вода...

От 29 февруари функционира Infozone.bg - уеб услуга и мобилно приложение, които предоставят разнообразна информация чрез мобилно и локално търсене по различни критерии. Акцентът е върху бърз и лесен достъп до полезна информация за услуги и продукти в България – само с няколко натискания върху …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Nokia и Apple – лидери в ползването на мобил...

     Ползването на мобилен интернет расте с всеки изминал ден. Спор за това няма, всички са единодушни и ...
  2. 

     „Очилата на Гугъл“- Augmented Reality приложение з...

     Google Goggles“ е едно много любопитно и полезно Augmented Reality приложение за смартфони с мобилна...