Бръснат ли Борисов за слива или му искат бръснатия скалп?

Беше ми интересно да изчакам дали премиерът Борисов, който премълча крайно нетипично шамара на вицепремиера Маргарита Попова срещу неговото популистко изхвърляне по темата за бонусите, ще пусне някой друг да й отвърне, за да преценя, дали изобщо става дума за шамар или за съгласувано взаимодействие с президентската институция с цел някак си да се създаде писта за измъкване на министър-председателя от собственото му затъване в тресавището на прибързаното приказване. И дочаках: този „някой” можеше да бъде единствено най-приближения на Борисов човек, скаран при това със съдебната система и натоварен с огромна власт като министър на вътрешните работи и вицепремиер. Цветан Цветанов обаче избра да не коментира.

В ранни зори Цветанов сведе глава ( гледайки втренчено надолу) при въпроса как ще коментира изявлението на Маргарита Попова срещу призива на Борисов висшите държавни служители да върнат бонусите. От екрана на БНТ той се задоволи с кроткото и краткото: „Нека да се придържам към казаното от премиера. Да не коментирам вицепрезидента”. И се опита да прехвърли вината за разговора по въпроса за бонусите върху хитрата опозиция, която нарочно я била повдигнала, с което, без да иска , направи комплимент на инициаторите от синята коалиция в парламента.

Да припомня накратко обратната теза на Маргарита Попова, която избра да говори, вместо също да не коментира думите на човека, който я унижи в нощта на спечелените избори миналия октомври, акцентирайки върху формалната истина, че победителите Плевнелиев и Фандъкова ( и Попова по подразбиране) дължат всичко на него, и че всеки друг, издигнат от него, щял да спечели.

Попова коментира Борисов така:

„Вместо да се вземат оттук насетне вече решения на парче, включително и такива, че парите трябва да се върнат, е по-добре да седнем и да направим реформите в българската администрация – нещо, което започнахме с вицепремиера Дянков още 2010 г., да се направи най-сетне една скала за възнагражденията в публичния сектор в зависимост от позициите и да се престане с раздаването на такива допълнителни стимули всеки месец, на тримесечие, за Коледа, за Великден или така, както е било в последните 20, а и повече години”,

Освен ясното послание, че реформите трябва да се правят от онзи, който е овластен да реформира ( казва се Борисов, но Попова му спестява „дипломатично” името), бившият министър на правосъдието недипломатично противопоставя в това отношение Дянков на Борисов като пример за реформатор в кабинета.

Дали като отзвук от този „приятелски огън” или просто е преспал и премислил отстъплението си, Борисов вече даде частично заден ход:

“Ние говорим за ръководството – министри, зам.-министри, политически секретари, областни управители. А иначе администрацията, хората, които са работили и които на практика взимат по два пъти по-високи заплати от самите министри, те нека да си останат, защото действително би било популизъм да ги карам и те да ги върнат.”

“Това се хора, които работят с милиарди, от тях зависи това, че над 20 пъти повече пари усвояваме от Брюксел, това са хора, които договарят парите за следващия програмен период и е много важно дали с някой милиард отгоре ще договорят”, взе да се оправдава Борисов.

Никой не знае как ще приключи това невъзможно упражнение с връщането на похарчените пари, бомбастично обявено като връх на справедливия гняв на уж изненадания от практиката с бонусите Борисов, но е факт, че сме свидетели на едно начало: Попова и Плевнелиев, които имат много да си връщат за преглътнатите унижения от безпардонното покровителствено поведение на бившия си патрон Борисов, вече открито демонстрират своята- да я нарека засега така- различност.

Попова, впрочем, показа характер още с отказа си да напусне министерския си пост в качеството на избран, но не встъпил в длъжност вицепремиер, за което вече се беше разпоредил публично от нейно име Бойко Борисов. Тогава, преди около 4 месеца, тя не се поколеба да го бламира в новото си качество като отказа да се подчини и заяви, че ще спази закона ( а не неговото нареждане) и ще напусне, когато му дойде времето. Както и стана. А Борисов се измъкна с нещо като „комплимент” през зъби към госпожата, която правилно била реагирала.

Междувременно, както е известно, президентът Плевнелиев пък пусна торпедо срещу Борисов с изявлението си срещу сформираната по негова воля парламентарна комисия за (имитация на) разследване на Първанов, заявявайки, че Народното събрание няма правомощия по конституция да контролира президентската институция. Отгоре на всичко Плевнелиев се изказа по въпроса в присъствието на лидера на БСП Сергей Станишев, отколешния враг на Борисов. При всеки друг подобен демонстративен опит да му противоречат Борисов просто щеше да отвърне, че е лъснала истинската същност на критикуващия го, който си е комбина с БСП. Но сега унизително си замълча.

С това, ако се прибави и решението на Плевнелиев да си запази контрола върху Националната служба на охрана (НСО), вместо да го предаде на Борисов, както беше склонил преди да поеме поста си, резултатът вече набъбва на „няколко на нула” за президентската двойка в затварянето на устата на човека, който се слави с това, че е бърз и яростен в говоренето, след което разсъждава на глас какво точно е искал да каже. А са изминали само броени седмици откакто Плевнелиев и Попова напуснаха орбитата на Борисов!

Онова, което парламентарната опозицията не можа да постигне, е на път да се случи в рекордно кратки срокове като президентска контратежест в укротяването на опърничавия премиер с поразяващата уста, който е чел предимно Винету ( любимата му книга, по собствени негови признания), но това трябва да му е достатъчно, за да научи, че взимането на скалпове не е едностранен процес в една вътрешноплеменна вендета. Нищо, че е с бръсната глава, той също не е застрахован.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: