Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Вестник „Стандарт”, креатура на гордия собственик на орден „Стара планина” Тодор Батков, дарен с това най-висше държавно отличие от своя другар Георги Първанов, развълнувано ни съобщава за извънземен феномен над местоживеенето му в софийски квартал „Красна поляна”. За целите на науката и заради благодарността на бъдещите поколения за регистрираната възможност да се изследва космическата изненада, оставям изписаните параметри на научното откритие в автентичния им вид до последната минута:

„Червено НЛО прелетя над „Красна поляна“
• 20:45
• 10.03.2012
• от Стандарт Нюз
София. НЛО прелетя над столицата в петък вечерта,алармираха читатели на „Стандарт“. Три оранжево-червени сфери преминали над „Красна поляна“. Не бяха прожектори, нито самолети, категорично е семейството, видяло НЛО-то от балкона си.”

Но с това чудото, доловено единствено и само от радарите на меродавния за божествените намеци около кариерата на др. Първанов в. „Стандарт”, не свършва. Чудодейната червена нишка е проследена по свидетелства на други бдителни изследователи на благосклонния към др. Първанов космос, които дискретно ни напомнят за подвизите му, започнали с кариерата му в политиката като прототип на днешната „Атака”. В зората на демокрацийката ни това беше Общонародния комитет за защитата на националните интереси ( ОКЗНИ). Като негов активен деец др.Първанов се бореше срещу неверниците в Кърджали със същото усърдие, с което после се побратимяваше с лидера им Ахмед Доган. От онзи рубеж Първанов държеше пламенни речи, в които определяше Кърджали като своята „сталинградска битка” срещу бъдещите си тройно коалиционни съзаклятници.

Ето какво добавя „Стандарт” към астрономическите си наблюдения за феномена над високия блок 20 А в софийския квартал „Красна поляна”, обогатявайки картината с многозначителна мистерия над „българския Сталинград”:

„В понеделник подобно явление забелязаха и жителите на Кърджали. 15 огнени сфери преминали в небето от източната част на града. В същия ден на посещение в Кърджали беше вицепремиерът Цветан Цветанов. Той обаче не видял летящите кълба, тъй като бил на постановката „Сега или никога“ в Драматично-кукления театър.”

Че как ще ги види някакъв си Цветанов- не е дадено всекиму! Тази работа не е за невярващи ( в живота, в делото и в божествената мисия на др.- Първанов).

Наистина, в публикацията на „Стандрат” не се споменава поименно др. Първанов. Не го идентифицират като летящ ( от град на град в кампания за превземане на БСП) обект. Ама и ние не сме вчерашни: научени сме да четем между редовете! Явно сега или никога трябва да повярваме на драматично-кукловодските глупотевини, с които по инерция ни баламосват по отношение на Недезинфектирания ламтящ обект ( НЛО) .

Да му мислят вярващите. Не ми се виждат блажени, защото са доста повече прецакани, отколкото облажени от пребиваването си в света на измамата НЛО, в който пребивават по глупост, от лоялност ( което в крайна сметка е същото) или поради обикновена меркантилност. Но ще го разберат тогава, когато рикошетът от политическото бракониерстване приземи техния ламтящ за власт извънзаконен обект на обожание.

Share on Facebook

Доклад, публикуван по-рано през седмицата от “Американска кампания за край на израелска окупация”, показва редица трагични случаи през последните десетилетия, в които са използвани оръжия и боеприпаси, произведени в САЩ. (може да видите информация за доклада тук) Най-често жертви са невъоръжени демонстранти и жители на палестински селища. Новината намери специално място в сайтовете на Electronic Intifada и Inter Press Service, които информират за състоянието на мирната съпротива на палестинците срещу израелската окупация на Западния бряг на река Йордан (Палестинска автономия). Джош Рюбнер, правозащитник и автор на изследвания към “Американска кампания за край на израелската окупация”, смята, че американската военна помощ за Израел е политика, която работа на автопилот и трябва да бъде преразгледана. “Американските оръжия за Израел, за сметка на данъкоплатците в САЩ, участват активно в злоупотребите с човешки права в Израел и палестинските територии, където хората в Западния бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим живеят под 44-годишна военна окупация.” Между 2000 и 2009 година:  670 млн. оръжия от САЩ към Израел; убити са над 2 900 невъоръжени палестинци, над 1 100 от тях – деца В годините между 2000 и 2009 година, САЩ прехвърлят към Израел повече от 670 милиона оръжия, боеприпаси и свързано с тях оборудване. Смущаващ от [...]

Сензорният контолер на Microsoft - Kinect - отдавна вече ни позволява да играем игри без да натискаме никакви копчета или да си служим с тъчскрийн команди. Единственото, което трябва да направим, е да застанем пред камерата, в която е вграден сензора за движение, и да се движим заедно с виртуалните си герои. Това, което компания на име Tobii показа на изложението CeBit, обаче, обещава още по-лесно управление на бъдещите видеоигри. Tobii представиха пред публиката подобрена версия на интерфейс, който бяха представили още на миналогодишното издание на CES. Интерфейсът позволява на потребителите да управляват геймплея на игрите, които играят, единствено движейки очите си. Още на CES 2012 Tobii демонстрираха технологията, наречена Gaze, в действие. Новата, подобрена версия, е по-малка и реагира по-бързо. Методът е следният: IS-2 (както е името на новата версия), осветява зениците на потребителя с малки инфрачервени прожектори. След това специални камери засичат очите му и превръщат движението им в управление на свързания към устройството компютър. Засега от Tobii не са уточнили дали технологията ще бъде пусната на пазара под формата на самостоятелен продукт, тъй като върху нея все още се работи. Компанията, обаче, вече планира да разшири приложенията й. Ако тази технология бъде вградена в един 3D дисплей, на теория би трябвало да може да ни позволи да гледаме 3D съдържание без очила. Techspot.com твърдят, че Tobii вече водят преговори с производители на 3D продукти, с чиято помощ ще представят технологията си на пазара.

Уважаеми Дами и Господа, Бих искал да изразя своята благодарност на всички Вас, които направихте възможно провеждането на богат кръг от събития, посветени на 134-годишнината от Освобождението на България от османско владичество.

On 14 March from 18.00 to 20.30 hours on the initiative of Kartelyan Joan, a teacher at school "St. Ivan Rilski ", will be held the first Bulgarian Aphabet Exhibition. The exhibition will be held in the content of the Cultural Arts Fair: http://www.sd25.org/info/March2012/3-2% 20CulturalFairInvite12.pdf

Днес в Официален вестник на ЕС:  преюдициално запитване по дело C-657/11:

Понятието  реклама   в член 2 от Директива 2006/114/ЕО   относно заблуждаващата и сравнителната реклама  трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща както регистрацията и използването на наименование на домейн, така и използването на метатагове   в метаданните на даден уебсайт?

Днес в Официален вестник на ЕС:  преюдициално запитване по дело C-657/11:

Понятието  реклама   в член 2 от Директива 2006/114/ЕО   относно заблуждаващата и сравнителната реклама  трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща както регистрацията и използването на наименование на домейн, така и използването на метатагове   в метаданните на даден уебсайт?

Днес в Официален вестник на ЕС:  преюдициално запитване по дело C-657/11:

Понятието  реклама   в член 2 от Директива 2006/114/ЕО   относно заблуждаващата и сравнителната реклама  трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща както регистрацията и използването на наименование на домейн, така и използването на метатагове   в метаданните на даден уебсайт?

Днес в Официален вестник на ЕС:  съобщение за мотивирано определение на Съда на ЕС (104.3 от Процедурния правилник на Съда) по дело C‑302/10 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Infopaq International A/S v Danske Dagblades Forening.

Дружеството Infopaq твърди, че   не е   длъжно да получи съгласието на носителите на авторските права, за да извършва действия на възпроизвеждане на статии от пресата посредством автоматизиран процес, изразяващ се в сканирането на статиите и конвертирането им в цифров файл, последвано от електронната обработка на този файл.

Обсъжда се действието на Директива 2000/29 по отношение на т.нар. временни действия на възпроизвеждане с преходен или инцидентен характер, които представляват неразделна и съществена част от технологичния процес.

Infopaq извършва обработка с търговска цел на публикувани статии без съгласието на носителите на авторските права върху тези статии. Асоциацията на издателите на вестници смята, че такова съгласие е необходимо.

Според датския съд е безспорно, че съгласието на носителите на авторските права не се изисква за упражняването на дейност по следене на пресата и съставяне на резюмета, доколкото тя се изразява във физическия прочит на всяко издание от човек, подбор на релевантните статии въз основа на предварително определени ключови думи, както и в предаването на автора на резюмето на ръчно съставен фиш за резултата, който показва ключовата дума в дадена статия и мястото на тази статия в изданието.

Не се спори, че  съставянето на резюме е законно и не изисква съгласието на носителите на посочените права.

Снемането на данни се състои от две действия на възпроизвеждане -  създаването на TIFF файлове при сканирането на печатните статии и създаването на текстови файлове чрез конвертиране на TIFF файловете. Този процес води до възпроизвеждането на части от сканираните статии, след като откъсът от единадесет думи се запаметява в компютър и тези единадесет думи се отпечатват на хартиен носител.

На тази фаза датският съд решава да спре производството и да постави на Съда тринадесет преюдициални въпроса, които се отнасят до тълкуването.

Съдът:

Снемането  на данни

–        е  неразделна и съществена част от технологичния процес, независимо от обстоятелството, че този процес започва и приключва с тях и те предполагат човешка намеса,

–          преследва  една-единствена цел, а именно да се позволи законното използване на произведение или на закрилян обект,

–        няма самостоятелно стопанско значение, доколкото, от една страна, осъществяването на тези действия не дава възможност да се получи допълнителна изгода, надхвърляща изгодата от законното използване на защитеното произведение, а от друга страна, временните действия на възпроизвеждане не водят до изменение на това произведение,

поради  което действията на възпроизвеждане не могат нито да засягат нормалното използване на произведението, нито неоправдано да засягат законните интереси на притежателя на права.

Това е второто  решение от този вид след  решението на Съда по делото С-5/08 Infopaq.

Днес в Официален вестник на ЕС:  съобщение за мотивирано определение на Съда на ЕС (104.3 от Процедурния правилник на Съда) по дело C‑302/10 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Infopaq International A/S v Danske Dagblades Forening.

Дружеството Infopaq твърди, че   не е   длъжно да получи съгласието на носителите на авторските права, за да извършва действия на възпроизвеждане на статии от пресата посредством автоматизиран процес, изразяващ се в сканирането на статиите и конвертирането им в цифров файл, последвано от електронната обработка на този файл.

Обсъжда се действието на Директива 2000/29 по отношение на т.нар. временни действия на възпроизвеждане с преходен или инцидентен характер, които представляват неразделна и съществена част от технологичния процес.

Infopaq извършва обработка с търговска цел на публикувани статии без съгласието на носителите на авторските права върху тези статии. Асоциацията на издателите на вестници смятат, че такова съгласие е необходимо.

Според датския съд е безспорно, че съгласието на носителите на авторските права не се изисква за упражняването на дейност по следене на пресата и съставяне на резюмета, доколкото тя се изразява във физическия прочит на всяко издание от човек, подбор на релевантните статии въз основа на предварително определени ключови думи, както и в предаването на автора на резюмето на ръчно съставен фиш за резултата, който показва ключовата дума в дадена статия и мястото на тази статия в изданието.

Не се спори, че  съставянето на резюме е законно и не изисква съгласието на носителите на посочените права.

Снемането на данни се състои от две действия на възпроизвеждане -  създаването на TIFF файлове при сканирането на печатните статии и създаването на текстови файлове чрез конвертиране на TIFF файловете. Този процес води до възпроизвеждането на части от сканираните статии, след като откъсът от единадесет думи се запаметява в компютър и тези единадесет думи се отпечатват на хартиен носител.

На тази фаза датският съд решава да спре производството и да постави на Съда тринадесет преюдициални въпроса, които се отнасят до тълкуването.

Съдът:

Снемането  на данни

–        е  неразделна и съществена част от технологичния процес, независимо от обстоятелството, че този процес започва и приключва с тях и те предполагат човешка намеса,

–          преследва  една-единствена цел, а именно да се позволи законното използване на произведение или на закрилян обект,

–        няма самостоятелно стопанско значение, доколкото, от една страна, осъществяването на тези действия не дава възможност да се получи допълнителна изгода, надхвърляща изгодата от законното използване на защитеното произведение, а от друга страна, временните действия на възпроизвеждане не водят до изменение на това произведение,

поради  което действията на възпроизвеждане не могат нито да засягат нормалното използване на произведението, нито неоправдано да засягат законните интереси на притежателя на права.

Това е второто  решение от този вид след  решението на Съда по делото С-5/08 Infopaq.

Отново беше успял да загуби представа за времето. Късният час и обичайната му вглъбеност за момент лишиха събеседника му от неговото внимание. Надигна почти машинално чашата вода и погледите им се срещнаха.

- За какво си се замислил пак?
- Просто изключих. Късно е. Докъде бях стигнал?
- Разправяше за последния си проект…
- Ами, май това е в общи линии.
- И не смяташ да се отказваш, нали?

Повдигна озадачено вежди.

- Проектът е страхотен и предизвикателен. А и кога съм се отказвал?
- Никога, точно в това е проблемът.
- Откога пък това е проблем?
- Откакто почна да мислиш само за това. Спомняш ли си какъв беше преди година?

Опита се да си спомни. Всъщност не му беше трудно, сам усещаше разликата и не спираше да търси причината. Промяната не е лошо нещо, стига да не противоречи на идеалите, с които се е пропил духът ти.

- Да, безгрижен. Обаче вече няма как да съм безгрижен. Един такъв безразличен. Просто няма как да стане.
- Защо?
- Защото гледам и виждам. И много неща не ми харесват. Но също толкова много ме вдигат от леглото сутрин или не ми дават да заспя, защото са хубави. Защото от тях има смисъл, въпреки че като че ли вече на никого не му пука особено.
- А на теб ти пука. Това е другият проблем.
- А на теб не ти пука?
- Пука ми, но не за всичко. Пука ми за семейството ми, за броя цифри на сумата в банковата сметка и за бирата с приятелите ми. А ти даже не пиеш бира. И освен това не сме се виждали с месеци.
- Изморен съм. Една бира ще ме довърши. А за месеците си прав…
- И стига го гледа тоя телефон. Не ти трябва имейл, за да вземеш решение.
- Харесва ми.

Повдигна тактично ръка и повика сервитьора.

- Една голяма бира, ако обичате.
- И не се отказваш от тия маниери…
- От кои?
- Няма значение. Понякога не мога да разбера защо го правиш.
- Защото така ми харесва и защото виждам смисъл.
- Винаги?
- Достатъчно често.
- Непоправим си.
- Знам.

Погали ръба на тежката халба и прокара пръсти през дръжката.

- А там как се нещата?
- В застой.
- Как така? Това не си ти.
- Аз съм.
- Не, не си. Никога не си се отказвал досега.
- Не съм се отказал и сега, просто си поемам въздух.
- Голяма въздишка ще да е това.
- Голяма е. Наздраве!
- Наздраве.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

На 14 март от 18.00 до 20.30 часа, по инициатива на Жана Картелян, учителка в училище „Св. Иван Рилски”, ще се проведе първата Изложба на българската азбука, Bulgarian Aphabet Еxibition.

Както всички знаете, през месец май 2012 г. (20-21) ще се проведе световната среща на върха на страните членки и партньори на НАТО, тук в Чикаго. Световният форум трябваше да бъде предхождан от среща на великата осмица (G-8 на 19-20), но от няколко дни тя е пренасочена към друг адрес. В Чикаго вече се планират множество събития...

Има ли нещо по-шокиращо в новата световна история от Холокоста?

Едва ли. А са минали само някакви си 65-70 години. И дори да не си евреин, дори в личната история на семейството ти да не се пази тъжен спомен за тези страховити времена, трябва да помниш. Ние всички сме длъжни да помним.

Да помним ужаса, омразата, нещастието и да бягаме от всеки дори и най-малък намек за разделение между хората.

На 10. март в България почитаме паметта на жертвите на Холокоста. Естествено, много по-лесно е да се направиш, че темата няма нищо общо с теб, да си хванеш чантата и да се забавляваш с приятели в мола. И все пак, Вал Стоева съвместно с Христо Блажев – от блога Книголандия, подготвиха списък с по три книги на тема Холокост, които са ги разтърсили по определен начин и заради които са сигурни, че НИЕ НЕ ПОДКРЕПЯМЕ ДИСКРИМИНАЦИЯТА ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН.

Вал Стоева:

Темата за Холокоста, макар и много често споменавана, не губи и грам от тежкото влияние, което оказва върху мен. Не съм от еврейски произход, нямам познати, свързани с този черен момент от историята, и въпреки това смятам, че всеки един от нас трябва да положи известни усилия, да възпита децата си така, че дискриминацията от всякакъв характер да се изкорени.

Една от най-силните книги, които съм чела, е „Момчето с раираната пижама“ на ирландеца Джон Бойн. И не защото е гениално творение на литературния изказ според разбиранията на критиците, а защото е поднесена през очите на дете – невинно и някак… истински. Книгата въздейства по свой особен начин върху всеки читател, затова е трудно да се разкаже. Дали в нея ще откриете възмездие или ще си изплачете очите като мен, трябва да разберете сами. Истината обаче е, че Джон Бойн, благодарение на изключително задълбочените си проучвания при писането на книгата, е проявил гениално майсторство – сътворил е четиво, подходящо както за деца, така и за възрастни. Четиво, чрез което можем да си гарантираме, че „Това е станало много отдавна и нищо подобно не може вече никога да се случи. Нито в този ден, нито в този век“.

Другата книга за подрастващи, която също ме разтърси, е „Дневникът на Ане Франк“. Тъжната история на холандската еврейка, която заедно със семейството си и с техни познати е принудена да се крие повече от две години в „Задната къща“ – тайна пристройка в офиса на баща й. И макар Ане да не оцелява, дневникът й и до днес разказва по един необикновен начин за времето и мъченията, изпитани от евреите по време на Втората световна война. Писмата до въображаемата й приятелка Кити, написани толкова… трезво; разсъжденията й за живота, за щастието и човешката природа, дори за любовта, предизвикват изумление и една огромна тъга, която те обгръща и те кара да извикаш: Никога вече!

Третата книга, която подготвих за днешната статия и която се вписва идеално в темата, е „Последен влак за Истанбул“. Освен трогателната съдба на турските граждани от еврейски произход, пътуващи с последния влак от Франция към спасението си, книгата е подходяща и за разчупване на онова закостеняло и дискриминационно мислене от типа „Ооо, турска книга, значи…“. Ролята на държавата Турция, невероятната смелост, съобразителност и жертвоготовност от страна на турските дипломати в онези трудни времена и майсторството в изграждането на сюжета от страна на Айше Кулин превръщат „Последен влак за Истанбул“ в шедьовър, в който любовта, трагичната съдба и смелостта вървят ръка за ръка.

Христо Блажев:

Спомнянето на Холокоста тече на много и различни нива – някои показни, държавнически, чрез монументални паметници, чрез изричното му поставяне в паметта на младите поколения. За последното свидетелства Ерна Парис в книгата си „Дълги сенки”, в която описва как младите поколения в Германия последователно и неотклонно са запознавани от най-ранна възраст с реалните измерения на нацистката агресия към еврейското население в покорените територии. Това е жесток, но може би нужен механизъм. Историята трябва да се помни.

Но паметта за Холокоста се поддържа и по един различен, непряк начин – това са безбройните творби, в които неговата чудовищност е поставена не като централна тема, не като смазваща реалност, а като фон – като реалност, на чиято нереалност може да изпъкне човешкото у хората. Или липсата на такова.

Сред тези книги имам три, които са събуждали в мен емоции и мисли, без да ми натрапват пряко своята гледна точка. Те са и много, много различни: „Доброжелателните” на Джонатан Лител, „Крадецът на книги” на Маркъс Зюсак и „Четецът” на Бернхард Шлинк.

„Доброжелателните” е една от най-демоничните книги, писани някога. Нарежда се сред най-любимите ми романи по много, много причини, основно неустоимата сатанинска сила, с която те притегля. В нея Джонатан Лител постига привидно невъзможното – влизането в главата на един офицер от SS, чиито странствания проследява методично стъпка по стъпка. Неговият герой попада навсякъде, но най-тежките страници определено са в концлагерите, показани в безпощадната си кално-кървава реалност. Там, където изчезват хора, изчезват души, изчезва човешкото. Лител стоварва тези събития върху читателя, без да му дава и най-малък шанс да е дистанциран: “Ако сте родени в страна или във време, където не само никой не идва да убие вашата жена, вашите деца, но и никой не иска от вас да убивате жените и децата на другите, то благодарете на Бога и си останете с мир. Но никога не забравяйте: може да сте имали повече късмет от мен, но не сте по-добри”.

„Крадецът на книги” е замислена като детска книга и може да бъде прочетена като такава. Нищо обаче около младата героиня не е нормално, най-малкото и защото разказвачът в книгата е Смъртта. Сред нацисткия режим тя търси опазване на разума си, а скритият в мазето евреин – честта на германската нация не може да бъде изцяло изтрита дори и в тези безумни времена – е основанието да го загуби. Маркъс Зюсак описва простичко една реалност, която не може да бъде наречена нормална по никой начин. Описва я през очите на обикновените хора, тези, които изнасят войната чрез жертване на живота си и после се налага да пазят спомена и вината до края на живота си.

„Четецът” е построман – за времената след войната, след Холокоста, когато уж животът се е завърнал в Германия, а пречупеният й гръбнак се лекува малко по малко. Но раните са вътре, те са уж невидими, но колко малко им остава, за да избликнат. Младежът е невинен за престъпленията на родителите си и жената, в която се влюбва, но е виновен в колективния, споделен грях на цялата нация. Да, историческата истина показва, че голяма част от свързаните с Холокоста изпълнители са били не само немци, а от всички европейски народности под нацистка власт, но раната сякаш остава само върху Германия. И Бернхард Шлинк я разчовърква отново, кара я да кърви, за да се изкупи неизкупимото. Невъзможно е, естествено.

И трите романа имат нещо общо – те не предлагат обяснения, нито оправдания. Не се и опитват да обяснят Холокоста, нито да го простят. Това е невъзможно. Реалността му, отделена на далеч по-малко от век от нас, е все още – и май винаги ще бъде – плътна, сянката му покрива Германия с плащ, който не може да бъде свален. Еврейският народ помни, цялата планета помни. И ако днешната политическа реалност обезценява употребата на думата „Холокост”, ако много политически лидери го ползват за свои цели, това е неизбежно. Но паметта трябва да остане. Въпреки конспиративните теории. Въпреки десетки обяснения със задна дата. Паметта трябва да остане.

Някога написах нещо като импресия, която със сигурност страда от цял куп творчески дефекти, но е искрена до болка.

Огън

В тъмата простряла се е сянка.
На вмрачен фон една втечнена чернота
провлачва струйки дим, изчезващи плавно след миг.
Сигурно една изгубена душа,
носеща се из всемира. Загубила
е пътя си, сега търси търсенето.

194...г. От пещите излитат облаци.
Завихрени, сякаш разгневени,
разнасят се, утихват, сякаш примирени.
Политат души.
Огън погълнал е ненужни тела.
Понесли толкова мъчения,
душите са щастливи да се реят.

Но долу са тела,
още кретащи, на техни близки.
По тях се изсипват късчета сгурия.
Валят майки и бащи,
валят братя и сестри.
Пречистена плът сипе се
от безоблачно небе.

Протяга ръка сираче.
То не знае, че е такова.
Но в дланта му неумолимо каца
късче майчина ръка.
То стисва шепи и пламък
пронизва тялото му.
На дланта му остава белег -
сетна майчина милувка.

По земята смесват се сълзи,
пот, кръв и сажди от тела.
Калта ги поема и смесва в себе си.
Поглъща болка, но от това
по-кална ще не стане.

Господ не ще да е гледал.
Господ не ще да е слушал.
Господ не ще да е знаел.

Такъв си ни е Богът - 
човешки,
допуска грешки.

И той сега грях има да изкупва.
Слязъл е от шир небесна,
паднал е в калта.
Овалял се е в болка.
Загубил е своята
божественост.

И сега броди. Като тъмна сянка
странствува, търсейки опрощение.
Но ако няма Бог,
кой ще му го даде?

Нима хората прощават?
Лесно се купува индулгенция,
думи,
надраскани на лист хартия.

Но опрощение чисто кой ще даде?
Едва ли някое еврейско дете.
Няма Бог... вече.
Няма опрощение за никому.

Земята в огън ще гори, за да се спаси.
Стига въртяли сме се в прокълнат,
кървав, ужасяващ кръг.

Нека поемем към съдбата си.
Кармична посока.
Към пламъците адови.
Към Слънцето.

Планетен крематориум.
Пък нека из космоса реят се тела.
Може и сянката да се оттърси от калта.
И да опита пак.

Човек се учи от грешките си.
Господи, поучи се от човека!!!

Един от най-популярните интернет символи – @, известен още като кльомба или маймунско А, може да се окаже, че е дело на българи. Символът е бил открит в илюстрования български превод на „Манасиевата хроника” от далечната 1345 г. На него попаднали от фондация „Николай Хайтов”, докато изследвали произведението. За произхода на кльомбата от години спорят различни държави, но находката в българския превод е най-старата известна досега. „Манасиевата хроника” е преведена в тогавашната столица Търновград за цар Иван Александър. Цели седем века преди появата на интернет преводачите са използвали символа и са ...

ПОПУЛЯРНИ БЪЛГАРИ Продукт на Българо-Американска Асоциация Bulgarian_american@hotmail.com 312-222-9353   БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ (актуализация 9 март 2012)   Адвокат (Организация) Телефон E-mail Град, Цветелина Бойновска(Българо-Американска Асоциация) 312-222-9353 tboynovska@yahoo.com tboynovska@lawforimmigrants.com www.LawForImmigrants.com Чикаго София Знаймер 773 342- 2044 sofia@zneimerlaw.com Чикаго Йордан Илиев 847-299-7181 kjiliev@hotmail.com Чикаго Елена Коста 847-749-7704 Elena@costalawgroup.com Чикаго Иво Чернев 312-669-4441 tchernevlaw@gmail.com Чикаго Емилия Каназирева 773-598-9076 ekanazireva@gmail.com Чикаго Пламен Маринов 847-991-4188   Чикаго Яна Трифонова 877-577-4010 iana@trifonovalaw.com Калифорния иЧикаго Борис Аврамски 702-522-1808   Лас Вегас Кристина Крилчев 702 430-4529   Лас Вегас Nettie Lasko(Immigrant Assistance Program CoordinatorIllinois Attorney General’s Office)   312-814-2831   Чикаго   Очаквайте: ЗА ШЕСТНАДЕСЕТИ ПОРЕДЕН ПЪТ ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ПРОЛЕТ 2012” ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ   неделя, 29 април 2012, от 11:10 часа Отговори на Вашите правни въпроси – Модератор адвокат Цветелина Бойновска. Дискусии и безплатни консултации.

Разбира се, всичко това е станало много отдавна
и нищо подобно не може вече никога да се случи.
Нито в този ден, нито в този век.

Сигурно е страхотно да живееш в огромна къща, да имаш трима най-добри приятели за цял живот, всички да те обичат... Да имаш изключително сериозен и отговорен баща, страхотни баба и дядо (е, и сестра, която е безнадежден случай, но това може да се преглътне). Така е в живота на 9-годишния Бруно, който живее в центъра на Берлин, а баща му е особено високо ценен от „Фюри“…

Но понякога в живота на едно дете могат да се случат и доста неприятни моменти, като например цялото ти семейство да се премести в Аушвиц, защото Татко е избран за комендант. Сивота, пълна скука и никакви деца, с които малкият Бруно да си играе. Или не съвсем.

Зад висока телена ограда, зад която няма никаква зеленина, а само пясък, Бруно открива първия си истински и единствен приятел за цял живот – Шмуел. Той е доста хилавичък, облечен със смешна пижама на райета, изключително гладен и много тъжен. Защо? Бруно някак си не може да разбере, още повече че Татко командва и това никак не е в негов стил…

Така, в най-общи линии започва любимата ми книга – „Момчето с раираната пижама“. И както сигурно сте се досетили вече, темата е една от най-тъжните и най-черните в новата история – Холокостът. Но не очаквайте да откриете задълбочени изследвания на ужасите от онези времена. Напротив. Джон Бойн изключително добре се е постарал да напише книгата през погледа на малкото момче, което няма понятие от нещата, които знаем ние, възрастните. Тъкмо затова произведението е по детски невинно и същевременно силно въздействащо.

Още по-хубаво е и че е подходящо четиво за младите подрастващи. А ако се чудите защо толкова наблягам на този факт, истината е, че тъкмо тези млади читатели би трябвало да знаят и помнят какви неприятни, трагични събития са се случили преди около 70 години в Европа. Защото това може би е единственият начин нищо подобно да не се случва никога повече. Нито в този ден, нито в този век!

Препоръчвам книгата горещо на всички малки и големи читатели. Освен че е световен бестселър, авторът изключително старателно е провел разследванията си, свързани с болезнената тема. И макар (а защо не и въпреки, че) в нея да липсва голата истина за онези събития, „Момчето с раираната пижама“ трогва с невинността в детските очи – невярващи, че лошото съществува.

Днес, 10. март, в България се почита паметта на жертвите на Холокоста и спасяването на българските евреи. Дано никога повече не се налага да честваме подобни събития!

Прочетете и други мнения за книгата тук. Интервю с автора Джон Бойн, дадено специално за "Аз чета", можете да видите тук.

Ревюто на Вал Стоева е първоначално публикувано в Детски книги.

Видеоклипът е заснет тази година и беше пуснат малко след Националния празник 3-ти март в предаването "Шоуто на Слави" по bTV. Изпълнението на деца с увреден слух от специализирано столично училище е записано от екипа на това предаване.

Ако минавате покрай кръстовището на бул. България и бул. Гоце Делчев в София, обърнете внимание на Супер Марио:

Идеята е на колегите и беше реализирана ето така:

Сигурен съм, че оценявате труда им!

Ако минавате покрай кръстовището на бул. България и бул. Гоце Делчев в София, обърнете внимание на Супер Марио:

Идеята е на колегите и беше реализирана ето така:

Сигурен съм, че оценявате труда им!

Подобни публикации

• 29.02.2012 -- Най-високите сгради и съоръжения в България (и малко за ТВ-кулата в Русе) (2)
• 17.02.2012 -- София в сравнение с големите градове по света (5)
• 15.02.2012 -- Най-големите градове по население и площ в България – пряко сравнение (9)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (3)
• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (10)
• 16.08.2011 -- Да изчистим България! (1)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 27.06.2011 -- До хотел „Писка“ или надписи от столичния градски транспорт (3)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (12)
• 12.05.2011 -- Super Mario Bros. Crossover (1)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (9)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (9)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (8)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (25)
• 15.05.2010 -- G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (4)
• 20.04.2010 -- Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 19.02.2010 -- Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 12.01.2010 -- Сайт за луксозен апартамент под наем (11)

Всеки от нас е чувал израза "Не съди за книгата по корицата". Въпреки това, изглежда, потребителите на Facebook правят точно това. От сайта BusinessNews.com публикуваха доклад, в който се твърди, че хората, които използват социалната мрежа, избират новите си приятели в нея не по това, което е вписано в профила им, а по снимките им. Най-влиятелна, разбира се, е профилната снимка. Болшинството от хората, взели участие в проучването, твърдят, че тя е достатъчна, за да формира в тях положително или отрицателно мнение за човека, който изобразява. Ако тази снимка оправдае очакванията ни, следователно, ние дори не бихме си направили труда да прочетем какво е написал човекът за себе си в профила си. Проучването, което цитират от сайта, се основава на експеримент, в който участниците трябвало да определят дали един човек е екстроверт или интроверт само по профила им във Facebook. Тези хора, които били с други приятели на профилната си снимка, били окачествени като екстроверти дори, когато информацията вписана в профила им доказвала обратното. Интересното в този експеримент, обаче, е, че ако снимката на някой човек е била странна или мрачна (тоест създаваща негативни чувства у този, който я гледа), участниците поисквали да се запознаят по-обстойно с човека като прочетат какво е написал в профила си. Изводът е, че ако снимката ни е необичайна, хората ще се интересуват повече от нас. Според специалистите, провели това проучване, фактът, че необичайните снимки правят хората по-любопитни, би могъл да се използва като коз по време на търсене на работа. Както знаем, все повече и повече работодатели вече имат навика да разглеждат профила на кандидатстващите за работа преди да ги наемат. Ако наистина ги заинтригуваме със снимката си, те ще отделят повече време да прочетат описанието ни, което, ако е написано правилно, теоретично може да ни осигури работа.

Marvel - един от най-големите световни издатели на комикси - започна нова инициатива, която цели да промотира както печатните, така и електронните продукти на компанията. От Cnet.com докладват, че, в рамките на тази инициатива, всеки клиент, който закупи физически комикс ще получи напълно безплатно и електронната му версия. Във въпросната кампания ще участват само комикси, чиято цена (както на печатното, така и на електронното издание) е $3,99. Всеки потребител ще намери някъде по страниците на комикса информация, която ще може да въведе на сайта на Marvel и, по този начин, да си поръча напълно безплатно дигиталното издание на комикса. Инициативата започва в началото на юни, като първите комикси, които ще предлагат дигиталните ваучери, ще са "Спайдърмен", "Железния човек", "Отмъстителите срещу X-мен", "Ultimates" и още много други. Не всички комикси ще предлагат тази сделка, но, пък, тези, които ще я предлагат, са именно най-популярните заглавия на компанията. Говори се, че Marvel планират да въведат същата инициатива и при покупката на дигитални комикси. В този случай потребителите, които закупят комикс онлайн, ще получат ваучер, с който ще могат да си вземат безплатен комикс от магазина. Кога ще стартира тази инициатива и дали изобщо ще стартира, обаче, не е ясно. Едно, обаче, е сигурно: въпреки дигиталната революция, Marvel все още се опитват да стимулират и продажбата на печатни издания.

Apple ще прекратят поддръжката на сайта iWork.com на 31 юли, тази година, съобщиха ArsTechnica.com. Компанията изпрати имейл до всички регистрирани в сайта потребители, съобщавайки им, че той ще бъде недостъпен след посочения ден и че всички документи, съхранени в него, ще бъдат изтрити. Уебсайтът дори няма да може да излезе от бета версия. Apple го представиха за първи път през 2009 година, когато той беше част от обновлението на софтуера iWork. Неговата цел беше да предостави на потребителите нещо като алтернатива на Google Docs - място, където различни потребители да могат да споделят документи и да работят по тях съвместно с други потребители. Месеци след това, обаче, Apple представиха облачната си услуга iCloud, която обезсмисли работата на сайта iWork.com. iCloud позволява на приложения като iWork в iPad да синхронизират документи до други устройства. Малко по-късно тази година Mountain Lion ще добави същата функционалност и в компютрите Мас. Компанията посъветва всички потребители на iWork.com да влязат в акаунтите си и да изтеглят всички документи, които са съхранили там, преди 31 юли. За тези от потребителите, които мислят, че няма да се справят с това, Apple са предоставили статия на официалния си сайт, в която се обяснява най-подробно какво трябва да направят.

България, която с 25% население, живееащо извън страната, не осигурява никаква политическа представителност на българите, живеещи в чужбина. Още по-лошо, нейната вече остаряла конституция в противоречие с Лисабонския договор, дискриминира Диаспората, като я лишава от избирателни права. В същото време, икономическата криза в България се задълбочава.

Италия е особено приятно място за почивка – кратка, а вероятно и по-дълга. Честно казано, 6 дни са крайно недостатъчни, за да се отдадеш на dolce far niente философията и да си починеш активно. Но пък е напълно достатъчно време, за да усетиш вкуса на италианския нрав в различните му форми – особено ако имаш под ръка няколко местни, които да те разведат.

Започнахме с Рим. Три дни в Рим могат да те оставят без дъх, но ако ги заплануваш качествено, ще ти дадат много повече от туристически спомен. Коктейлът по избор включваше само основните забележителности, без подробно обикаляне на църкви и музеи, за които вероятно ти трябва отделна седмица. За мен сградите са по-интересни отвън, а картините и скулпторите могат да ти дадат много по-малко от едно кафе, изпито на правилното място (разбирай „далеч от туристическите капани“).

Забележителностите

Centro Storico може да се обиколи спокойно за един следобед и точно това беше планът. Разбира се, нямаше да е толкова бързо и безпроблемно, нито пък толкова забавно, ако не беше Диди. На Испанските стълби има твърде много продавачи на цветя и всякакви глупотевини, които са си направо инвазивни. Фонтанът Треви е много по-голям от всичко, което съм си представяла. Пантеонът е доста впечатляващ, особено ако хванете хубава светлина през купола. На Пиаца Навона има няколко много добри художници, но е трудно да ги отделиш от общата тълпа. Заслужава си да опитате панорамната гледка, която дава монументът на Пиаца Венеция, а някои от типажите, които ще срещнете там, са си направо емблематични (за италианците – по-късно). Това горе-долу обобщава впечатленията от района.

Храната

Ако искате да се изхранвате като местен, трябва да пробвате пица на парче. За първи път виждам някой да реже пица с ножица, но не това е най-важното. По-важно е, че пицата е вкусна. Ако избягате от туристическия маршрут и свиете в някоя по-малка пряка, значително увеличавате шансовете си да попаднете на вкусна храна – това всъщност важи за храната във всички райони, но ще го спомена само веднъж.

След пицата е задължително да завършите обяда с едно gelato. Осъзнавам като грешка, че пристрастието ми към италианския сладолед вероятно ме е ограбило от възможността да хапна доста други добри десерти, но не съжалявам много-много.

Да продължим малко по темата за храната. Вечерята на Campo de’ Fiori е доста приятно изживяване. Хапнете прошуто и моцарела под зоркия поглед на Джордано Бруно (чиято статия много сполучливо беше оприличена на Оби Уан-Кеноби). Ако ви се яде пица, просто свърнете някъде извън туристическия маршрут, например в района на Piazza della Republica. В същия район намерихме и особено добър ресторант: останалите посетители бяха основно италианци, атмосферата беше на ниво, а телешката пържола беше голяма колкото главата ми и успя да ме накара да преосмисля политиката си по отношение на опцията medium-rare – не бях пробвала толкова сочно телешко до момента.

И пак забележителностите

Вторият ден отделихме на Античността. Ето ви едни съвет, който ни спаси живота (или поне ни избави от триж по-дълго чакане): вземете си комбиниран билет за Колизеума и архитектурния парк Palatino на входа на втория. Там чакането е доста по-кратко, а има далеч по-интересни неща за гледане. Подгответе се психологически за големи групи от испанци – навсякъде са, бутат се, пеят и са по-шумни и от най-страшната варварска орда. Не знам как древните императори не се обръщат постоянно в гробовете си!

Третият ден в Рим пък мина под знака на Църквата. Във Ватикана се задържахме за една 15-минутна обиколка на площада с отворена уста, след което се покатерихме до върха на Св. Петър. Обичам панорамните гледки, но за разлика от Паметника на незнайния войн тук мястото е много по-малко, а възможността да направиш няколко кадъра на спокойствие е по-скоро илюзорна и непостижима. Папата май не си беше вкъщи. За сметка на това на едно от таблата (предполагам, с електрически кабели) гордо седи надпис “CSKA”. Надали става дума за московския тим. Следобедът остана посветен на трамбоване по малките улички и пиене на кафе, придружено от крупни количества сладолед и зяпане на минувачи.

Италианците

Пиша с уговорката, че всички впечатления на база 6-дневно пребиваване на което и да било място трябва да се вземат с едно наум и да не се приемат много насериозно. Но ето какво видях аз. Италианците са доста сходни с нас по темперамент. Говорят високо, карат безразсъдно, но са доста по-усмихнати. В супермаркета продавачите не те гледат като погребални агенти, а ти правят актьорски сценки. Познатите се опитват да ти разкажат каквото могат за града, дори и да губят по някоя и друга дума на английски.

Младите италианки въобще не приличат на елегантна Моника Белучи, а по-скоро на размъкнати тийнейджърки – дори да са на 25. За сметка на това майките им носят онзи стил, познат от филмите – мисля, че няма неподдържана жена над 40 по улиците на Рим. Младите италианци са се зарибили по хипстър-модата, а от това чарът им страда много. И все пак Рим е шарен и разнороден, което го прави много интересен. Още снимки може да видите в албума във Flickr.

Още по темата:

1. Задар – неочаквана находка в Хърватска
2. Водно
3. София следобед

Има ли раздел за политически гьонсурат в Книгата на Гинес? Ако няма, трябва да бъде създаден специално за един български състезател. Ахмед Доган може да атакува няколко категории. Той вероятно е най-мълчащият водач на партия в света. Пред медиите Доган проговаря има-няма веднъж годишно. А като отвори уста, от нея излизат не бисери, а стъписващи с наглостта си разсъждения. Като в онази печално популярна реч за обръчите от фирми, с които всяка партия обраствала. Или признанието му, че лично той разпределял „порциите“ в държавата, направено със забележителен словесен „финес“: „Много фино ...

Опитах се да прескоча темата за бонусите ( пак ще кажа- като гащи със скъсан ластик), раздавани на държавни служители, защото не обичам да ме водят за носа и за химикалката- да ми дават тон за писане, както става по принцип в българските медии. Ако се съмнявате кой надува свирката за сбор на репортерите, обърнете внимание кой има инициативата за медийните кампании: не са медиите.

Обикновено, ако няма катастрофа, убийство, което не може да бъде скрито или бедствие,от някое ведомство решават да организират кампания, вадят документ или правят обиколка сред някакви обекти , като уведомяват медиите за това поднесено наготово „разкритие”. След което, колкото и да щракате по (уж)различните телевизионни канали, гледате един и същ сюжет като водеща новина на ден. Така се случва с „разбиването на нелегални публични домове” от полицията ( макар рекламите на бардаците с техните адреси да напират от разни вестници и кабеларки), както и с други подобни удари, които разбиват в очите на мислещите хора мита за независимостта на българските медии.

В края на седмицата обаче, в която в публичното пространство прелитаха скъпи яйца и евтини взаимни обвинения но ветровитите части от държавата, си заслужава все пак да се направи един извод. И най-дълбоко спящите клетки на обществото ни вероятно разбраха каква може да бъде причината да си на власт. Извън лъжите за голямата загриженост за благото на народа.

Жива илюстрация за келепира да зарежеш (уж) големите си пари в частната си практика, за да се отдадеш на слугуването на народа за жълти стотинки, стана изплувалият на повърхността като представител на руската банка БТБ в България Милен Велчев. Така бившият вицепремиер и министър на финансите на България буквално онагледи казаното от премиера Борисов, че за министрите големият бонус е в тяхната биография да пише, че са били министри. Досещали сме се, че няма начин да е истина Велчев да се отказал от някакви хиляди британски лира в Лондон за да дойде за скромни джобни левове да се мъчи като министър в кабинета „Сакскобургготски”. Човекът днес си ползва бонуса да бъде купен от големите руски петродолари.

За останалите чиновници също не сме се съмнявали, че ще клечат до бюрата заради официално получаваните заплатки. Защото самите ние сме приели, че фалшът и измамата са необходимото зло, с което сме се примирили на принципа „ и аз да бях, и аз нямаше да се откажа”. Както е казал Толстой: „едни от най-опасните думи са, всички правят така”. Не случайно съм ги цитирал за финал в книгата си „Президент на РъБъ”.

Иначе казано от скъсаните гащи на приказките за мотивацията за работа по върховете на държавата лъсна бонуса. За властта той е предизборен, защото от тази кампания Борисов изстисква всяка възможна и невъзможна капка демагогия за целите на втория мандат. Тази приливна вълна му дойде много навреме, защото запасите от логика в обвиненията срещу предишните управници, като виновници за всичко сегашни безобразия, бяха на изчерпване като водата в язовирите преди миналата Коледа, когато ни заплашваше суша. Но се напълниха и дори преляха, защот Господ си знае работата. Борисов- също!

Share on Facebook

По данни от Интернет страницата на Министерството на вътрешните работи става ясно, че за 2011 г. Цветанов е раздал 20 млн. лева ДМС. На въпрос от колеги от СДС Цветанов отговаря, че през 2011 г. са раздадени само 58 хил. лева като награди, като Цветанов “забравя” да отговори за 20 милиона. Още по–интересно става като [...]

Музикантът Жоржян Банов идва в България. Един от основателите на някогашната прочута рок група „Сребърните гривни“ се връща не заради музиката, а заради уникален литературен проект. Нашенецът, който от десетилетия живее в САЩ, е финансирал издаването на старогръцко-българска версия на Новия завет и речник към него. Филолози и богослови са направили дословен превод на Новия завет, в който всяка дума или израз на български са разположени директно под оригиналния гръцки текст. Смята се, че това се прави за първи път на световния литературен пазар. Как се решихте да инвестирате средства в този ...

Социална политика значи стандарт на живот. Преди 100 години сме живяли по-добре, защото сме консумирали близо 10 пъти повече сирене, сега ядем по 30 грама сиренце на ден. Като знаем, че някои ядат по повече, значи други въобще не ядат. Това заяви депутатът от Коалиция за България и бивш социален министър Емилия Масларова по време на парламентарния контрол, цитирана от Дарик радио. Тя попита сегашния министър Тотю Младенов какви ще са бързите мерки, които ще предприеме ведомството за най-рисковите групи в обществото в резултат на повишените цени на горивата. „Скоро четох, ...

Senior Bulgarian government officials have returned bonuses worth more than 600,000 levs ($402,500) after a public outcry and the threat of dismissal.

February 2012, IMPRIMIS PAUL MARSHALL is a senior fellow at the Hudson Institute’s Center for Religious Freedom. He has published widely in newspapers and magazines, including the New York Times, the Wall Street Journal, the Washington Post, First Things, The New Republic, and The Weekly Standard. He is the author or editor of more than 20 books on religion and politics, including Their Blood Cries Out, Religious Freedom in the World, and Blind Spot: When Journalists Don’t Get Religion. Most recently he is the co-author, with Nina Shea, of Silenced: ...

Ето, че и в София след Унгария, Франция и Кувейт можем да видим Augmented Reality кампания, организирана от научнопопулярния телевизионен канал National Geographic Channel. Ако сте свободни и искате да се позабавлявате, можете да посетите от 8-ми до 11-ти март Mall of Sofia, където можете да …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Augmented reality в мола с National Geographic

     Новите технологии ме привличат с това, че често с лекота прескачат рамките на собственото ни въображ...
  2. 

     „Очилата на Гугъл“- Augmented Reality приложение з...

     Google Goggles“ е едно много любопитно и полезно Augmented Reality приложение за смартфони с мобилна...

Имат ли нещо общо Twitter, Paypal и студената бира? Какво общо имат социалните медии, приятелството и любовта към хубавата бира? Това е Tweet-a-Beer. За любителите на бира вече няма разстояния. Не ги делят граници, държави, планини, морета, дори континенти. Не знам как е с планетите, …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Новият TweetDeck – добър или не чак толкова?

     В Twitter съм и за лично забавление и удовлетворение, и по професионално задължение. Освен това го и...
  2. 

     Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете д...

     Социалните медии се превърнаха в неразделна част от живота на обикновения човек днес. Някои хора има...

Разкажи с какво се занимаваш? Занимавам се с уеб и по-точно с дизайн за уеб от около 10 години и заедно с Крис сме основатели на WebGravity.biz и StickyCreative.net, където съм и творчески директор. Агенции, занимаващи се основно с уеб разработки, криейтив и приложения за …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Деси Бошнакова: Идват много надъхани и ентусиазира...

     Разкажи с какво се зaнимаваш?Знам, че като кажа, че се занимавам с ПР, ще отблъсна читателите, но то...
  2. 

     „Foursquare набира скорост и скоро ще е мног...

     Днес ще ви представим една дама, която е дръзнала да се възползва от силата на социалните мрежи за б...

Официалният блог на Google съобщи, че възнамерява да подсеща потребителите, които използват услугата Google AdWords, да използват в своите кампании Sitelinks. За тези, които се чудят какво представляват Sitelinks, искам само да поясня, че това са линкове, които се показват под същинския резултат в SEPRs и …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Интерактив Шеър представя – „Ефективна...

     Семинар на тема „Ефективната реклама в Google AdWords“, организиран от дигитална агенция Inter...
  2. 

     Autocomplete предпочитан от потребителите в Google

     Eye-tracking изследване, проведено от Search Engine Watch, показва, че потребителите в Google са афе...

Една от най-големите компании, замесени в играта със смартфони и технологични иновации, RIM, придоби Paratek Adaptive RF, което ще се отрази позитивно на продуктите на бранда. С това стратегическо решение от RIM ще се опитат да стабилизират поразклатеното положение на компанията на всички фронтове. Според …

• Сигурно ще ви е интересно още

  

  1. Foursquare за BlackBerry вече и със събития

     Foursquare обявиха, че и потребителите на BlackBerry вече ще могат да се възползват от функционалнос...

  2. Google спира поддръжката на Gmail приложението за ...

     Производителят на Android софтуер за мобилни телефони Google ще спре поддръжката на Gmail приложение...

Гоце иска да става лидер на БСП и мин.председател на България. Няма по-кошмарен сценарии за Родината ни от този кръстникът на мафията, приятелят на Трактора, Сумиста, Кюлев, човекът който като Президент е участвал лично в договорките между Трактора и Гриша Ганчев и според Устинов е ходатайствал пред Трактора да не извършва убийството, тази измет, този [...]