не-имагинерна безкрайност

03/10/12 12:28
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

не-имагинерна безкрайност

когато се опитат да те свалят на земята, спомни си за "умиращия лебед" на сен санс. така сам ще си повярваш, че владееш изкуството да падаш.

благодаря на чуждите непремерени жестове, които събудиха в мен балерината. тя е пълната им противоположност.

балерините са едни от най-мълчаливите хора на земята. и все пак никога не бих могла да глътна така дълбоко думите си, защото майка ми не ми разреши да стана балерина, но няма мълчание, което да харесвам повече от това на балета.

аз съм одета и одилия от "лебедово езеро". никога само одета и никога само одилия.

след поредното гледане на "лебедово езеро" в операта, някога, много отдавна, когато бях на 6 годинки, чакахме голямата балерина калина богоева. тя беше изиграла най-опасната, красива и привлекателна одилия, която можех да си представя. беше приятелка на майка ми, а аз тичах по един коридор в операта с всичка сила, защото ме гонеше жоро, синът на калина. коридорът пред мен беше безкрайно дълъг, и аз тичах с всички сили за да не ме стигне, докато не се размазах фронтално в огледалото срещу мен. безкрайният коридор беше обикновена амалгама.

трясъкът е бил много силен, защото балерините изскочиха от гримьорните, а аз, свлякла се от болка на земята пред огледалото, засрамено разтривах цицината на челото си. нямаше ми нищо. беше едно от тези нищо-та, които запомняш цял живот.

задъхано и превъзбудено тичаш зареян в някаква имагинерна безкрайност, която се оказва здрава стена.

***

довечера "дневникът на дракула". благодаря на мила искренова, че ми даде възможност да подишам въздуха на балета.
в българия е пълно с талантливи хора. ако и бяхме по-добри едни към други, нямаше да имаме цена.

***

насън си приготвях багажа да тръгвам на път. двата куфара бяха отворени и прекалено пълни. дадох си сметка, че ще тежат повече отколкото трябва. след кратко замисляне реших да извадя всичко старо и да оставя само новите си неща. извадих и малко пликче с няколко носни кърпички с дантела и панделки и го оставих.
погледнах се в огледалото. лицето ми беше осеяно с лунички, които реално нямам, очите ми бяха с разширени зеници и тъмносиньо-зелено около тях, бялото беше много бяло, а кожата ми златиста от някакъв красив мексикански залез. косата ми беше кестенява. беше южно, топло, пълно с младост и очакване.

мисля, че пак съм себе си.
***
вижте как мая плисецкая танцува "умиращия лебед" на 61 години и никога не говорете за възраст когато става дума за изкуство. изкуството е единствената възможност за безсмъртие.