Днес се напрегнах да гледам два филма един след друг на Sofia International Film Fest.

Ще ви разкажа за първия.

„Оттегляне“ (Odcházení) e първият и последен филм на Вацлав Хавел като режисьор.

Какво става с един голям политик, когато трябва да пусне кормилото на властта?

Колко лесно може да тръгне срещу природата си?

Главната роля изпълнява Йозеф Абрхам, секс-символът на чехословашкото кино от 70-те и 80-те години на 20-ти век (главна роля в „Келнер, изчезни!“, за който съм ви разказвал).

С прилично количество елегантна самоирония, филмът проследява проблемите и драмите, с които се сблъсква политикът, който е стигнал върха, но който един ден трябва да отстъпи мястото си.



Къде ще живее? С кого? Къде ще си прибере багажа? Кои са истинските му приятели? Какво представляват децата му?

Една по една благините на високия пост изчезват от живота му, без някой да прави опити да подслажда процеса –

• Последователите;
• Вещите;
• Стажантките;
• Вниманието на пресата;

Всички дрънкат баналности, всичко върви по стари и отработени схеми и изглежда така, като че ли всичко човешко отдавна си е отишло от живота на големия политик.

Но не съвсем.

Чисто формално, това е една кино-пиеса, заснета в прекрасната градина на богата извънградска вила и неумелостта на Хавел да борави с кино езика, вместо с привичния му театрален език, се усеща на всяка крачка.

За мен не беше дразнещо, а по-скоро умилително. Имах и възможност да си упражня и чешкия (със субтитри на български и английски)

Дагмар Вешкърнова–Хавел, втората съпруга на президента и една от най-убийствените блондинки на чешкото кино отново прави страхотна и запомняща се роля.

Това е една елегична алегория, направена с усмивка.

Да очакваме ли реализъм от Хавел?

Горе-долу толкова, колкото от Салвадор Дали или от Тери Гилиъм.

Да се гледа ли?

За хора, решили да правят кариера, задължително. За хората, харесващи чешката култура и европейското кино – задължително. За почитателите на Хавел – задължително.

За останалите не знам, сами си решавайте.

За мен беше истинско наслаждение, въпреки леко несръчната режисура и леко непохватния кино език.

Актьорите се раздават на екрана. Виждаме стари познати, например Румбурак от „Арабела“ ;-)

Не съм забравил ценителите  – ще се насладите на фигурата на леко облечената Барбора Сайдлова


Прожекцията беше в кино „Люмиер“ и залата беше около 2/3 пълна. Преди началото бяхме бомбардирани с реклами на спонсори, а след рекламите чухме поздравления от президента Желев, от заместник-посланика на Чехия и от директорката на Чешкия център.


Заслужаваше си.