Третья постановка двадцать третьего сезона Profiles Theatre – спектакль “Холостячка” по пьесе Лесли Хэдланд (премьера на Среднем Западе). Десять лет назад четыре подружки учились в одной школе. С тех пор они не теряют связи друг с другом и, кажется, знают друг о друге все. Тем не менее известие, что одна из них выходит замуж, оказалось неожиданностью для остальных. Они начинают вспоминать эпизоды из школьной жизни. “Подружка была, прямо скажем, не очень симпатичной, мы всегда смеялись над ней, а вот, смотрите-ка, какого завидного жениха отхватила”, – так или примерно так рассуждают “добрые” подруги, собираясь ...

Для открытия нового театра не всегда нужно здание – достаточно разложить тент, поставить стулья, на возвышении соорудить сцену и – пожалуйста, господа актеры, творите! Именно так в прошлом году на театральной карте Чикаго появился Riverfront Theater. В самом центре Чикаго уютно расположился тент площадью двадцать две тысячи квадратных метров и высотой семьдесят футов. Перед театральным тентом построен еще один – тент-павильон – и зона, где можно отдохнуть, погулять, насладиться хорошей погодой. Riverfront Theater открылся летом 2011 года спектаклем “Питер Пэн”. На протяжении шестнадцати недель в театре был аншлаг, за это время спектакль посмотрели ...

в деня на труда, празника на работниците, колкото и абсурдно да звучи самият той ми се иска да подчертая колко работническата класа е надвила над злия капитализъм януари - всичко е затихнало, капитализмът спи, работниците отмарят от празничните преяждания ... февруари - продължава дрямката от януари, плюс 14-ти, вино и сърца, следва да ...

И докато баба ми ме пита дали ще ходя на манифестация, аз си мисля, че ставам все по-добър в репортажната фотография…

Снимката е правена на 1 май 2012 г. в центъра на Русе.

И един поздрав за всички приятели-метъли:

И докато баба ми ме пита дали ще ходя на манифестация, аз си мисля, че ставам все по-добър в репортажната фотография…

Снимката е правена на 1 май 2012 г. в центъра на Русе.

И един поздрав за всички приятели-метъли:

Подобни публикации

• 11.04.2011 -- Clark Richard – „Red Robin“ (3)
• 04.12.2008 -- Коледната песен на група "Фатални мозъчни изкривявания" (20)
• 01.05.2006 -- Честит Международен ден на труда! (0)
• 05.04.2012 -- 24 незабравими часа в Солун (4)
• 22.01.2012 -- Какъв родител съм? Какви са моите родители? (2)
• 21.01.2012 -- На кое куче приличаш? (1)
• 31.12.2011 -- Центърът на Русе в последните часове на 2011 г. (0)
• 01.12.2011 -- www.FaceInHole.com (4)
• 08.09.2011 -- 20 позабравени песни на Слави Трифонов (4)
• 26.08.2011 -- Из „Трета възраст“ (8)
• 12.07.2011 -- Обърнато търсене на изображения (6)
• 05.07.2011 -- Класът на Владислав Виолинов (3)
• 08.06.2011 -- In the Drive-Thru (2)
• 17.05.2011 -- Как ще изглеждам, когато остарея? (6)
• 12.05.2011 -- Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет (3)
• 20.03.2011 -- Музика не само в #000000 и #FFFFFF (1)
• 14.03.2011 -- Денят „Пи“ (2)
• 04.01.2011 -- Частично слънчево затъмнение (1)
• 09.12.2010 -- „Ръката на надеждата“ (16)
• 20.11.2010 -- 10 (крадени?) чалга-хита (9)

Появиха се съобщения, че двама от най-важните ръководители на Facebook, Марк Зукърбърг и Шерил Сандберг ще обявят във вторник нов инструмент за Facebook, който има силата да спаси живота на много хора. Това е съобщението, което се появи на страниците на AllFacebook . Марк Зукърбърг не … Подобни статии:

1. Как QR кодът може да ви спаси живота
2. Павел Андреев: В България има много кадърни хора

На 6 май (неделя) ще се проведе OpenFest конфернеция в библиотеката на Технически университет – Габрово. ВХОД СВОБОДЕН! OpenFest е единственото по рода си събитие в Габрово, посветено на свободния софтуер, софтуера с отворен код, свободната култура и свободното споделяне на знания. Събитието се организира …

Я нахожусь в Днепропетровске, в том самом городе Украины, в котором несколько дней назад прозвучала серия взрывов. Более того: я нахожусь совсем недалеко от тех мест, где это случилось. Самим взрывам я очевидцем не был, однако когда мне сообщили о них, то побывал на местах. Впрочем, детали мест происшествий сейчас меня не интересуют. Кроме двух. На них, именно на них я намерен основывать свою версию и потому укажу их сразу.

Да си призная, вече почти се бях отчаял. Не вярвах, че все още има някакви остатъчни принципи в света на демокрацията, каквото и да означава той за обърканите понятия в главата на т.н българин( обобщено понятие с непонятен за мен общ знаменател), „побъркан“ от лъжи, лицемерие и (с)пазарен хаос.

Обаче имам удоволствието да бъда опроверган. Оказва се, че все пак е възможно лидери на демократични държави да реагират от позицията на принципи, оставяйки на второ място интересите. При това става дума за жест на съпротива срещу държавното ръководство на голяма и важна страна, като Украйна.

Може да има спор по конкретния казус, заради който реагират четирима европейски президенти, но за мен безспорната новина е във факта, че в демократична Европа има останки от решителността, с която понякога Западът регираше на деспотизма в източната част на континента и по този начин поддържаше жива надеждата на милиони хора в лагера на социализма, създаден от СССР в Европа, че демократичните съседи не са изтъргували завинаги
поробените народи.

ви

 
 
Четирима са вече президентите, които заявиха, че ще бойкотират насрочената за 11 и 12 май в Ялта среща на държавните глави на централноевроепйските страни като  изразяват по този начин  протест срещу отношението на украинските власти към излежаващата присъда в затвора бивша премиерка Юлия Тимошенко.
 
След германския държавен глава Йоахим Гаук,  решение да не отидат в Ялта в понеделник оповестиха чешкият президент Вацлав Клаус, австрийският Хайнц Фишер и словенският Данило Тюрк.
 
„Сигналът, който изпраща президентът, е много ясен“, заяви говорител на Гаук.  Според говорител на Клаус, причината за решението му е „отношението на украинскитев ласти към бившата премиерка, а сега основна опозиционна фигура, Юлия Тимошенко“.
 
Срещата в Ялта е организирана от украинския президент Виктор Янукович, чиято основна конкурентка на президентските избори бе именно Юлия Тимошенко. В черноморския курорт  трябва да се разискват  интеграционните процеси в Централна и Източна Европа.
 
51-годишната Тимошенко, която излежава в женска наказателна колония в Харков  седемгодишна присъда за злоупотреба с власт при подписването на газовите споразумения с Русия през 2009 г., и в момента е подсъдима по втори процес, от една седмица е в гладна стачка. Според германски лекари тя е болна. Украинското министерство на здравеопазването отрича заключението на немските лекари.
 
Самата Тимошенко твърди, че миналата седмица е била бита от охраната, докато  е била превозвана от затвора в болница.
 
Словашкият президент Иван Гашпарович обаче потвърди, че ще участва в ялтенската среща.( Кафене.нет)

Share on Facebook

Ajax For Dummies


Ajax on Rails


Pro Apache Struts with Ajax, Apress, 2006, Apress 2006


Ajakx and Wordpress An in-depth guide on using Ajax with WordPress

Ситуацията на световния пазар на труда значително се е влошила във всички области. Дефицитът на работните места превишава с 50 млн. докризисните нива. Това се казва в доклад, разпространен от Международната организация на труда.

Както съобщава ресурсът Stuff.co.nz, основателят на файловия хостинг Megaupload Ким Дотком ще получи обратно част от своите активи в размер на около 750 хиляди долара. До връщането на имуществото и парите се е стигнало в резултат съдебно решение, постановено от Върховния съд на Нова Зеландия. Според него Дотком ще получи обратно своя Mercedes Benz G55, както и достъп до една от банковите си сметки, в която са депозирани над 300 000 долара. Колата се оценява на около $ 250 000. Освен това, по силата на съдебното решение ще бъдат заплатени сумите по редица фактури, например за медицински разходи, направени от съпругата на Дотком Мона. Тя също ще получи обратно своя автомобил Toyota Vellfire. Основателят на Megaupload ще получава и месечна издръжка в размер на 20 000 долара. Засега обаче остава забранен достъпът на Дотком до останалата част от конфискуваното му имущество и другите му автомобили. По-голямата част от наличните по сметките му финансови средства трябва да бъдат използвани за покриване на съдебните разходи, се казва в произнесеното от съда решение. След като Дотком беше освободен в края на месец февруари тази година, той трябваше да спазва строги ограничения, едно от които бе да няма достъп до глобалната мрежа. По-късно обаче тези рестрикции бяха смекчени. Така основателят на Megaupload вече може да използва интернет и да прекарва по 90 минути дневно в басейна на вилата си на стойност 40 милиона долара. Засега остава под въпрос евентуалният процес срещу операторите на Megaupload в САЩ. За започването на съдебна процедура в Съединените щати е задължително първо да бъде подадена жалба срещу ответника, а според адвоката на Megaupload, за разлика от физическите лица, компаниите извън територията на САЩ не могат да бъдат призовавани като ответници.

Общо място в каквито и да е политически дискусии щом стане дума за Меглена Кунева е, че тя е жертвала/пренебрегнала националните ни интереси при присъединяването към ЕС. Това е лъжа, която не издържа на никоя проверка Какви са фактите.Меглена Кунева бе главен преговарящ с ЕС за присъединяването. Нека видим сферите, в които я обвиняват. 

Проблемът с АЕЦ "Козодуй", по-точно със затвярането на малкете му блокове, бе договорен през 1993 г. и потвърден през 1999 г. Тогава е подписано рамково споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за 24 милиона екю за затварянето на първите 4 блока. Всички последващи правителства бяха принудени да се съобразяват с това. Главният преговарящ няма съвършено никакво отношение към ангажименти, поети на правителствено ниво.

Селскостопанските квоти. Износните ни квоти за ЕС ние и до днес не изпъляваме, пример с млечната квота  Проблемът със селскостопанското ни производство не са квотите за изнес в ЕС, а високите цени, ниската конкурентоспособност и нестандартното производстно, както и недостатъци в сектора на износителите, които не позволяват по-голям износ.

И най-голямото обвинение към Кунева - че не е направила нищо, за да защити интереса на българските потребители срещу монополите и изобщо срещу всичко. Ами по-голяма глупост от това не бях срещала. Тя била комисар за потребителитае и трябвало да защитава нашите потрпебители. Нищо подобно. Еврокомисарят поема ангажимент да няма национални пристрастия, не е възможпно тя да има каквито и да е отговорности спрямо българските потребители. Тъпият въпрос какво направи тя за нашия туризъм, за нашето селско стопанство и за каквото и да е подобно, е съвършено безпредметен за човек, който има минимум представа какво е Европейският съюз и органите му.

И какво се оказва - като премахнем проблема с АЕЦ "Козродуй", квотите и защитата нда потребителите, не остава нищо конкретно, за което Меглена Кунева да бъде упреквана. Фразата за "Мистър Йес", в дамския вариант "Мадам Йес" е безпредметна. 
Не съм политически фен на Кунава. Аз съм от т.нар.твърд електорат на ДСБ. Ще гласувам за тях, защото смятам, че България има нужда от дясно-консервативна партия, дори да не е управяваща.. Меглена Кунева пък представлява дясно-либералния проект. Тя не е моят избор, но мисля, че има нужда от партия, за каквато тя дава заявка, още повече след краха на НДСВ. Дясното има нужда от представителство и от истински алтернативи. Затова не мися, че има базисно противоречие между евентуалния електорат на Кунева и електората на ДСБ. 

И всичко дотук няма отношение към евентуалната партия на Кунева. Има отношение към фактите. А те са, че тя по никакъв начин не е ощетила националния интерес.

Авторитетният вестник The New York Times публикува обширна статия, в която обвинява Apple в укриване на данъци в размер на милиарди долари. Според журналистите, американската компания използва различни вратички в законите по целия свят, за да икономиса внушителни суми от данъци. Така например, в щата Невада, където действат закони, позволяващи данъчни облекчения, корпорацията е регистрирала дъщерна компания с името Braeburn Capital, която управлява активите на производителя на електроника. В други страни Apple работи чрез компании, регистрирани в Ирландия, Люксембург, Вирджинските острови и други офшорни зони. По тази причина британските данъчни власти също възнамеряват да започнат разследване срещу Apple. Изданието отбелязва, че въпреки значителното увеличение на размера на печалбите, за което самата компания непрекъснато тръби, сумата на платените от нея данъци на практика не се е променила за последните няколко години. От Apple заявиха в своя защита, че концернът не нарушава никакви закони и спазва всички счетоводни правила и изисквания. В допълнение, представители на корпорацията посочиха, че тя плаща огромни данъци и създава нови работни места.

В рамките на британското парламентарно разследване (комисията  Leveson) Мърдок отрича да е използвал медиите си за лобиране в полза на собствените си корпоративни интереси.

ProPublica разказва как точно е ставало лобирането в полза на сделката за придобиване на BSkyB.   Ако досега за лобирането можеше да се съди чрез  анализ на медийното съдържание, сега се вижда и кореспонденция (163 страници), станала публична в рамките на разследването, която показва тактиката на NewsCorp, например търсенето на подход към ключови фигури с труден характер.

Лобирането достига високи нива в държавата,  медиите коментират изумителната интимност на сегашния премиер с  фамилията Мърдок и способността на Рупърт Мърдок да влияе, а понякога и да контролира   политическия дневен ред. Като примери се посочват инициативите на премиера за ограничаване на правомощията на регулатора Ofcom,  за намаляване на таксите на ВВС,  за дерегулиране в областта на електронните медии.

Коментар на лорд Дейвид Пътнам за The Guardian:

• Това е история за  една медийна империя, която   последователно и умишлено подкопава  демокрацията   в Обединеното кралство,   САЩ,  Австралия и другаде  не просто в стремеж  за печалба,  но в стремеж за власт.  Зад димната завеса на свободния пазар една медийна империя  се опитва да дестабилизира демократично избрани правителства и независими регулатори в преследване на политически дневен ред.
• Законодателството  в областта на конкуренцията  в един бързо развиващ се сектор  като медиите  трябва да позволява  да се вземат решения, основани както на много вероятно, така и на действително  господство на пазара.
• Информацията  и свързаните с нея индустрии не са като всички останали  поради това, че те имат огромно влияние върху широка гама от мнения и поведение,  всъщност – върху здравето  на обществото, или както уважаваният историк  Хенеси казва:  Тези дебати  са  за нищо по-малко от същността  на суверенитета през 21 век.

Разследването Leveson  показва докъде води изумителната интимност на медии и власт дори в държава като Великобритания. Признанията на премиера (Have we all got too close? Yes.)

След успеха на първата фаза – диагностиката – предстои по-трудното, предложенията за промени. Защото, казва лорд Пътнам, една успешна медийна среда не е случайност и медийният плурализъм не е съпътстващ продукт от функционирането на нерегулирани пазарни фактори.

Паралелно с това Ofcom събира доказателства дали NewsCorp, собственик на 39.1% от BSkyB,  изпълнява изискванията на закона към носителите на лицензии (fit and proper test). При отрицателен отговор корпорацията може да бъде принудена да се оттегли от BSkyB.

The New Yorker:  Защита чрез емотикон

The Telegraph: Ще съсипе ли скандалът кариерата на Камерън

Управлението на роботизиран манипулатор с помощта на стандартен контролер невинаги е удобно. А ако въпросният манипулатор е подобен на човешка ръка, то задачата става още по-сложна. На индустриално изложение, провеждащо се в Хановер, Германия, германската компания Festo, демонстрира устройство, което може лесно да реши този проблем. То носи наименованието ExoGlove и представлява ръкавица, в която се поставя ръката на оператора. Чрез движения на пръстите си операторът може без особени затруднения да контролира в реално време движенията на роботизираната ръка ExoHand, която може да се намира на няколко километра от него, съобщава ресурсът Physorg. ExoHand има пет пръста, всеки от които е оборудван с няколко пневматични задвижки. Роботизираната ръка осигурява същата степен на свобода на движенията, каквато има и човешката ръка.

По някаква причина ровех назад в блога си и попаднах на удивително актуален текст. Писан е в началото на икономическия бум, т.е. на бума, породен от инвестициите в недвижимия сектор. Едно от страничните последствия на този бум бе неистовото взимане на кредити, както банкови, така и от нефинансови институции. Сега българинът изглежда отрезвял. Банковите кредити са устойчиво ниски. Значима част от ипотечните кредити се финансират със собствени средства, т.е. намалял е делът на кредитирането в общата сума кредити. Бумът на кредитите от нефинансови институции (който основно бе за потребителски стоки - телевизори, хладилници, компютри, мобилни телефони) също премина. Растат спестяванията. Нормална реакция по време на криза. Иска ми се това е да е по-трайна тенденция, сиреч българинът да разбере, че животът на кредит не струва.

Защото кредитът те обрамчва, опримчва, оплита в зависимост. Ти си мислиш, че си независим, но можеш ли да си независим от плащанията си? Можеш ли да напуснеш работата си, защото не ти харесва? Можеш ли да си позволиш 2-.3 месеца почивка за душата? Последното е особено важно - когато всичко ти е писнало и не знаеш кой път да поемеш, се нуждаеш от време...Можеш ли да се хванеш на по-нископлатена работа, просто защото ти харесва?

Нищо не можеш. Не можеш да избягаш от кредита. Като роб си му. Друг е въпросът за какво толкова ти е бил необходим? Като изключим жилището, смяташ ли, че не би могъл да живееш без хладилник А клас с фризер, вградена печка, телефон с андроид и 8 мегапиксела камера, компютър двупроцесорен при условие, че не ползваш графични приложения? Настина ли мислиш, че си струва заробването? Не че не можеш да си плащаш. Въпросът е, че си като маймуната от стария виц: Сложили сладко в една куха кутия с отвор, достатъчен да си провреш ръката, но не повече. Маймуната бръкнала вътре, хванала сладкото, но не могла да си извади ръката, защото била стисната в юмрук да държи сладкото. Маймуната на може да проумее, че да получиш нещо, де имаш нещо не винаги е най-добрата стратегия.


Старият постинг за кредитите, който ме накара да се размисля днес, при сегашната криза на задлъжнялостта:

Психология на кредита

Със сигурност помните скандала, който се разрази през 2010 година, когато стана ясно, че колите на Google заснемащи улиците по света в рамките на проекта Street View са крадели лична информация посредством безжични интернет мрежи. Сега Федералната комисия по комуникациите на САЩ (FCC) разбра, че служител на компанията уведомил колегите си, че планира да извърши подобно нещо, но никой не направил нищо в продължение на две години. Инженерът, чието име остава в анонимност, споделил плана си не само с колегите си инженери, но и с един старши управител по проекта Street View. Въпреки това, ръководителите по проекта твърдяха през 2010 година, че не са знаели нищо за това, че екипираните с камери коли са можели да засегнат личните данни на потребителите на безжични мрежи в околността. Според FCC въпросният инженер сам написал компютърен код, с който да събира данни включващи лични имейли, текстови съобщения, пароли, интернет история и какво ли още не. Цялото това събиране на данни траело между 2008 и 2010 година. Анонимният служител вярвал, че тази информация ще бъде полезна за Google. След разкритието на комисията компанията побърза да напомни, че никога не са използвали тази информация. Въпреки всичко това, обаче, FCC все още е на мнение, че Google не са в нарушение на американските закони. Те обвиняват компанията единствено в това, че е попречила на бързото разследване - нещо, за което ще бъдат глобени с $25 хиляди. Google упорито отказват, че са забавили разследването и обещават, че ще предоставят публично цялата информация относно гафа със Street View с изключение на имената на замесените в него служители.

След като съвсем наскоро разкрих поредното нагло и опасно престъпление на ЯМ, а също така и разобличих лично екс-министър Тр. Тр., като главно действащо лице в него (На фенове на Тр. Тр. - едно от последните му „геройства”. )...

Оказва се, че концепцията за концентрационните лагери не само не е забравена, но и се радва на добро здраве. Заклеймяването на ГУЛАГ и национал-социалистическите практики не пречи на някои европейски страни да използват техния опит. Идеята за концентрация на нежелани хора в ограничено пространство, под строг контрол има още много добри дни пред себе си [...]

Независима оценка на проекта АЕЦ „Белене”

Съдържание

1. Необходимост
2. Вътрешно енергопотребление
3 Външно търсене
4. Рискове
5. Сеизмичен риск
6. Структурна неефективност на системата
7. Ядрена безопасност
8. Технологична сигурност
9. Енергийна независимост
10. Ползи и разходи от изграждането на АЕЦ „Белене”
11. Първоначални разходи
12. Цена на KW
13. Фискални ефекти

Днес ще отворим една много интересна, поне за много от моите приятели и клиенти тема, свързана с финансовия ни просперитет и благополучие. От доста време имам намерения да споделя една много успешна стратегия относно това какви са различните парченца от финансовия ни пъзел и как да ги наредим точно стъпка по стъпка, имайки нужната информация. Това е и причината да започна днес с първите четири стъпки.

Снасянето на кукувичи яйца за завладяване на чуждо гнездо е коронен руски имперски номер и това се видя от безцеремонния начин, по който по време на посещението на руския партриарх Кирил руската охрана на руската църква на булевард „Руски“ напъди българи поради „вината“ им да са критични спрямо самоуправството на един руски самодържец на руски имот насред София.

Ето как във в. „Труд“ е описана сцената на бликналата в столицата ни братска любов:

“Екипът на предаването на българската национална телевизия „Вяра и общество“ не бе допуснат при патриарх Кирил в Руската църква в София, съобщи БНТ. Повод за това се оказа репортажът, в който преди два месеца телевизията разказа за безобразията на руския църковен представител у нас – игумен Филип Василцев.
Извън църквата се озоваха и част от енориашите, които преди два месеца изпратиха молба до руския патриарх да отзове представителя си у нас. Те продължават да го обвиняват, че налага диктат в енорията и я дели на етнически признак, пише в материала журналистът от БНТ Горан Благоев.
Тук се извършва дискриминация на български граждани от страна на един самозабравил се руски духовник, руски чиновник, нова руска църковна номенклатура. Който очевидно се бои от това, в храма му да се черкува интелигенция“, обяви професор Калин Янакиев.
„Това, което е по-притеснително, е, че това се превръща в тенденция – разделението, отчуждението, недопускането на определени миряни“, заяви главен асистент Атанас Славов.
По думите на йеромонах Зотик от Руската църква храмът просто не побира всички енориаши, но бе прекъснат от енориаша Наталия Янева: „Бяха спрени на входа отзад на храма с изричния знак на отец Зотик… Просто аз бях наистина възмутена и учудена“.
Енориашът Ангел Трангьозов заяви, че е чул разговора на един от охранителите, който говореше по мобилния си телефон на руски, който каза: „Все прошло хорошо за ето благодарение Шаренковый и батюшка Филип, Горан Благоев пришел – мы его не пропустили“.

Сега, преди да се върнем конкретно на темата за жалоните на дружбата, забити в нашата търпелива снага при посещението на руския Кирил, си представете какво би означавало построяването на руска ядрена база с надпис „АЕЦ Белене“ с руско финансиране, руски специалисти, обучени в Русия около 500 техни български подобия и разбира се – с руска охрана. Ако не можете да си представите, ще трябва малко да почакате и ще се убедите как изглежда нещо подобно. Защото Бойко Борисов вече прегърна възторжено перспективата през България да премине любимия на Путин газопровод „Южен поток“. А в Москва си точат зъбите да снабдят тази червена нишка дълбоко на своето дълбоко проникване тук със собствена охрана с хеликоптери и кучета.

Поне за кучетата обаче може да ни бъде възложена покровителствено мисията да ги осигурим- досущ като във вица за българския космонавт на съветския кораб, чията задача били изписана на пулта му: „нахрани кучетата и не пипай копчетата“!

Докато руската дипломация в Брюксел ни мушка в хълбоците с шпорите си, наричайки България „Троянски кон на Русия в Европа“, тук имаме грижата да поддържаме името си и на кучегледачи на руските си началници. Премиерът Бойко Борисов отгледа едно пале и го подари на руския премиер Путин. Като казват в самата Русия обаче „лошият пример е заразителен“. Кучедаряването започва да се превръща в традиция в махането на опашка пред руски величия на наша земя. Щафетата пое Светлана Шаренкова, която не случайно си призна колко много обича и харесва Бойко в едно телевизионно предаване ( в същото, в което авторът на тези редове беше поканен, но после напъден от водещата Кулезич, която за компенсация му посвети „малка проповед“ по темата за лъсналия му задник, за „секси отношенията“ му с Бойко Борисов и т.н.).

Не друг, а именно Шаренкова, прочула се също като среднощен чистач на съветския окупационен символ в центъра на столицата ни, връчи на руския патриарх още едно нашенско пале, което също като Путин си отнесе. Палето се казва Троян, което укрепва вярата, че не само българският кон е троянски в тази менажерия.

За да е пълна гаврата с паметливите българи и с паметта на най-достойните от тях, като Стефан Стамболов, организаторите на руското пилигримство в българския Ерусалим ( не съм го измислил аз, руският вестникарски рупор „Стандарт“ наблегна на твърдението, че сме предпочетени пред Ерусалим- как да не целунем благодарствено каквото ни подадат за целуване по този повод!) режисираха награждаване на високия гост с нещо доста низко: с домакинството на един „стамболовист“, като Стоян Денчев. Именно той беше избран да обслужи церемонията по удостояването на Московския и на цяла Русия партиарх Кирил с титлата почетен доктор на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Титлата „доктор хонорис кауза“ му бе връчена от ректора на университета проф. Стоян Денчев Стоян Денчев, носител на почетния знак “Стефан Стамболов” на Института по теория на лидерството.

Освен узурпатор на стамболовизма, Денчев беше и строител на съвременната схемата на първоначалното разграбване на капитала в България. Помним го не само като виден деец на октопода „Мултигруп“, но и като дясна ръка на премиера Беров, при чието безвремие навремето укрепна гръбнакът на организираната престъпност, захранен с отчисленията от огромната контрабанда на ембаргови стоки за разпалване на войната в разпадаща се Югославия, сред които на първо място бяха рязко завишените количества руски течни суровини. Това е премълчаван и до днес факт, който се опитах да изоблича със самото загливие на книгата си „Течна дружба“. А е премълчаван, защото работата е „много дебела“ – свързана е с превръщането на дебелите вратове в организирани бригади за тероризиране на българите, в основата на което стои потокът от мръсни пари, отприщен по трасето Москва-София-Белград.

Денчев беше дясната ръка на Беров като негов секретар и именно в неговия кабинет в Министерския съвет по късна доба беше създадена т.н. „Г13“ , прокламирана като елитна група от 13 водещи „честни частници“ в страната. В днешно време той вече не крие левите си капиталистически нагласи. Това беше видно на 13 декември миналата година, когато заедно с Първанов участва в кръгла маса с млади социалисти на тема „Политическото лидерство в 21 век“. Сред водещите бяха Светлана Шаренкова – издател на в. „Земя“ и в. „Русия днес“ и председателят на общото събрание на Института за теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“ на Димитър Иванов, както и неговият съратник от славните времена на „Мултигруп“ Стоян Денчев.

Още малко от същата картина, както съм я нарисувал преди близо 2 години:

“Нов атентат срещу Стамболов – този път поръчителите не се крият
By Иво Инджев ⋅ юли 6, 2010 ⋅
Георги Първанов бе награден с картина на бик и почетен орден “Стефан Стамболов” за “личен принос към българската държавност” от Института за теория и практика на лидерството “Стефан Стамболов”.
Поводът бе научна дискусия за: “Лидерство и национална сигурност”, посветена на 115-ата годишнина от смъртта на Стефан Стамболов в БАН.
Логично е на Стамболов да бъде отмъстено посмъртно с тази подигравка, след като отличието беше връчено от Светлана Шаренкова, водещ борец за увековечаване на българско-съветската дружба, опакована наново като руско-българска. Шаренкова е и другарка в живота на Димитър Иванов, бивш шеф на 6-то на ДС, бивша дясна ръка на (левия по убеждение), покойния бос на „империята“ Мултигруп Илия Павлов.
Димитър Иванов, настоящ собственик и издател на бившия орган на ЦК на БКП „Кооперативно село“ ( днес в. „Земя“) си учреди партия с името на Стамболов. Сега си има „Институт“ на името на държавника, известен като най-решителния противник на руската хегемония в българската политика след освобождението.
В гаврата по право участва и Стоян Денчев, внедрен като главен серкретар на кабинета „Беров“ в края на 1992 г.. И той асистира при награждаването на Първанов. Денчев и друг път е дефилирал с прочувствени изяви в памет на беззащитния срещу такова посегателство Стефан Стамболов. „Стамболовистът“ Денчев е ректор на Специализираното висше училище по библиотекознание и информатика. Цивилните интелектуалци Иванов и Денчев действат от името на БАН.
Такава е накратко епикризата на събитието. А вие си мислехте, че „наглите“ са в ареста!”.

Като ще си спомняме с кого и как се гаврят русофилите у нас, нека да дадем думата на жертвата, на самия Стамболов, който се е произнесъл в своя дневник по въпроса:

Ст.Стамболов.,, 22.12.1886г.Светия Синод се събира в София.Святите старци са дошли в столицата,но никой от тях не е дошъл да се представи пред регентството.Това го правят лукавите калугери с очевидната цел да дискредитират правителството и да станат приятни на московците.Те игнорират правителството,защото същото прави и руския цар.Аз и другите регенти сме крайно недоволни,за дето Начович е свикал в сегашните критически и деликатни времена тия чернокапци на събрание,защото те ведно с опозицията могат да направят някой протест,от който да се възползва руското правителство.“ ,,12.01.1887г. Вчера има голямо тържество по повод на юбилея в памет на братя Миладинови.Ние отидохме на черква,дето калугерите и поповете около 10-15пътя повтаряха и славославяха името на руския император.Това нещо като че нарочно се правеше от Климента и братята му.Страшно ми докривя и пот ма побиваше при всяко споменувание на името на императора,когото величаят с титлата,,Благодетел“и,,Покровител“.Подобно светотатство в сегашните особени обстоятелства могат да направят само такива знаменити и патентовани подлеци,като Климента.Като го гледах тоя безобразник,идеше ми да отида и да му измъкна гръцмуля.Ния се бориме до душици за нашата независимост и употребяваме хиляди хитрини,за да се спасиме от ноктите на бясната бяла мечка,а те,предателите чернокапци,ходят да я славославят и да показват на света,че ние сме готови да ближиме ЛАПАТА ,която са е замахнала да ни пребие.Въобще в нас са е водворил един много лош обичай да са славославя при всяка служба и литургия рус. император и този обичай трябва без друго да се изкорени.
На молебена Климента дойде да дава нафора.Аз и Муткуров си обърнахме гърба към тоя предател и не поискахме не само да вземеме нафора,
но още и да видиме неговото подпухнало от пиянство и разврат лице.
Речта на Климента в църквата беше повече от лоша.Тя не направи никомо добро впечатление.И тая крава с патрахил иска да мине за оратор!“

Както виждате- нищо ново под слънцето, което днес дори е подсилено от светлината на прожекторите, преврънали в телевизионно шоу триумфа на българофобията на русофилите.

Share on Facebook

Социалната услуга за споделяне на снимки Pinterest е една от най-горещите точки в интернет в момента. Наскоро компанията предостави статистика, според която броят на потребителите им е нараснал два пъти в периода януари - март. В началото на годината сайтът е имал около два милиона регистрирани потребители, които сега са четири милиона. Статистиката показва, също така, че потребителите им са най-вече жени на възраст между 25 и 54 години, макар че броят на мъжете в сайта също нараства. През януари мъжете са съставлявали 20% от всички потребители, а в края на март вече са били 28%. Хората, използващи сайта, се интересуват най-вече от неща като мода, музика, винен туризъм и винопроизводство, ръкоделие и графичен дизайн. Броят на потребителите, съответно, се е отразил и на приходите на Pinterest. Докато през второто тримесечие на 2011 година сайтът е получавал едва 0.1% от реклами, то сега получават около 17%. Някои анализатори коментират, че повишаването на приходите на сайта ще го направи желан обект за купувачите, така както стана с Instagram, например. Засега, обаче, никоя от по-големите социални мрежи не е изразила интерес към Pinterest. Социалната мрежа стартира през март 2010 година. За това кратко време тя успя да се наложи сред конкретна група потребители, които с течение на времето стават все по-разнообразни. Засега, сайтът е популярен най-вече в Съединените щати, но международните му потребители нарастват с всеки изминал ден.

Като вятър от непознати ширини гълъбът каца пред убежището на Жонатан Ноел и заплашва да донесе промяна в живота му от безбремие. В погледа на птицата се крие осъдителна присъда върху педантично подредения му живот, в който всичко се повтаря до безкрай. И изведнъж Жонатан се оказва принуден да напусне рамките на простичкото си съществуване, за да открие, че се нуждае от хората и че страхът от непознатото е преодолим.

„Гълъбът“ на Зюскинд е кратък и противоречиво възприет, заради дирекността си, която оголва света на малкия човек, притаен в пасивност. Той ярко се противопоставя на думите на Сартр, че „Адът, това са другите“ и изгражда образа на птицата, освобождаваща от оковите. Жонатан Ноел е обзет от параноичен страх, който го приближава до ръба на самоубийството, и дори споменът за „окото без поглед“ на гълъба го ужасява и напълно преобръща живота му, карайки го да губи усещане за реалността. Ясните планове са разпилени от крилата на неизвестното, а логическата връзка – загубена.

Всичко, което остава на героя, е да се втурне към хаоса и сред непознатото да открие смисъла и себе си.

Талантът на Зюскинд да прониква в съзнанието на своите герои и да създава изключително динамични разкази с особен привкус е налице и в „Гълъбът“, което го превръща в текст с пленяваща и жива стремглавост.

На фона на сблъсъци между правителствени войски и бунтовници в Латакия, в близост до президентския дворец, и бомбени взривове в 6 квартала на Дамаск, сирийският вестник “Тишрийн” излезе с публикация, обвиняваща главният секретар на ООН Бан Ки Мун, че насърчава бунтовниците и терористичните групи в страната. Преди две седмици излезе публикация в пан-арабското издание “Дар Ал Хаят”, озаглавена “Дамаск и държавата на отричането”. Трябва човек да е много откъснат от действителността, за да не се съгласи поне с повечето от точките в публикацията. Накратко, авторът Елиас Харфуш пише, че най-трудният въпрос, който увеличава усложненията в сирийската криза, се състои в състоянието на отричане, в което се намират сирийските официални лица от началото на протестите в страната. Това състояние започна от отричането на реалните причини зад кризата и обвиненията към опозиционери, които призовават за мирно разрешаване и установяването на плуралистичен и демократичен режим, че са въоръжени терористи и унищожават авторитета на държавата. Последна отричането, че има проблем в системата, а съществуват само някои пролуки, които могат да бъдат поправени. След това се отрече, че има криза във финансовото положение на страната и, че съществуват редица санкции, които вредят на обикновените хора, а не на богатите бизнесмени. Страната отива към един много странен [...]

Нещо ми говори, че днес започваме едно приключение. Вили няма да ни показва обаче вулкани (бе кой знае?!?), а ще ни води до близкия Истанбул. А ако ви се струва, че сте изпуснали тазгодишното изложение на лалета в Истанбул – споко, другата година пак ще го има :) Приятно четене:     Предисловие от автора: За следващите събития е виновен отговорникът за Белгия и тарафа, Vlaamsbrabander, който ни зарадва очите с разказа си за Кьокенхоф  ;)

Истанбул: Уикенд сред лалетата (1)

8-ми март, 9:15ч. Кафе, пътепис, усмивки... Честит празник, скъпи дами! Такаа.. Да видим сега и кой пръв се е сетил точно за мен - влизам в пощата си. Еех, знаех си - честитка с китка от аморето ;)  Туй ми ти-онуй ми ти, целувки - тук, гушканки - там, а на финала: кажи ми сега, мия белла, първото си желание, което ти идва на ум, и аз ще ти го изпълня, каквото и да е то!

Хий!... Амии... ами да видя лалетата!

Хвърлям поглед на часовника - а, има още малко време. Бегом на скайпа - Анджело* чакали, ухилен насреща ми, пиейки сутрешното си кафе, минутки преди да тръгне на работа. - Грацие танто за пожеланията, дарлинг! Целувки.. танти бачи, колкото и където искаш!... А желанието ми еее... ами, искам един уикенд при лалетата, Анджи! Ама след Великден да е, че сега още не са цъфнали! Амстердам, аморе мио! Капито? Анджи: Ъ! К'ъв Амстердам, к'ви 5 кинта, к'ви лалета, кара мия?!... Ееее... пък аз мислех, ще речеш, ей с'а в петък след обед или събота сутринта да те чакам на Фиумичино и после уикенда да си го избръмчим там някъде... Ооо, йо поверо бамбино /горкичкият аз/... (цупи устни)... И да чакам още цял месец ли, мио фиоре? Мамма мия!... Но обещаното си е обещано. Ама по вашия Великден или по нашия? Всъщност, когато искаш, просто си харесай хотел и ми прати линка да направя резервацията, също и за самолета. И почвам аз едно тършуване из нет-а, къде, какво, как, едни сметки за почивните ми дни, едно предчувствие за красиви местенца и моменти... Изчаквам зорлем две седмици, та шефът ми да започне да прави графиците за следващия месец, и го питам, невинно и лееко май умолително, за една компенсацийка така, еди-кога си (т.е. още два почивни дни към уикенда) Той гледа черновата си на монитора, мисли две секунди и вика "Нямаш проблем", усмихва се и аха-аха да рече "Къде пак ще бришеш?", ама се въздържа ;) Ех, златен е моят началник, дай боже всекиму! :) И така, хотелът е резервиран, осигурих си дълъг уикенд, на ред са самолетите. И те са ми като по поръчка, но Анджи, миличкият, няма късмет. Аз също се включвам да му търся възможности, но уви, не се явява ни един удобен за него полет. На практика той ще бъде в Амстердам само един ден, другите два ще ги изгуби по летищата. Е, нее.. не си заслужава... Язък. И му предлагам да се откажем. Може би някой друг път, или догодина да си планираме отпуск по това време и тогава на спокойствие... Да бе, да, ама не. Човекът ми е обещал, а казана дума - хвърлен камък, според него. Еееми един - един, ще пребягаме до Кьoкенхоф и най-много да не спим една нощ, вика ;) - ай, душичката ми той... Хрумва ми обаче нещо изведнъж, бързо се мушвам в airtickets24.com и след десетина минутки му викам: Анджи, моето желание е с теб да видим лалетата, нали? А твоето желание е да изпълниш моето, нали? Той: Ма си, мия белла, джусто! /точно така/ - Добре, дарлинг, тогава отиваме в...

Истанбул!

За там има удобен за теб полет, аз пък си имам удобен автобус от Варна. Хотели в Истанбул - колкото щеш, особено пък при лимита, който даваш (до 1200 евро за три нощувки! - боже, аз за толкова мога да изкарам прееспокойно една дву-седмична екскурзия).. А лалетата... хм, ами те всъщност са отишли в Холандия точно от Истанбул, от сараите на падишаха (а в Истанбул са дошли от Иран - Персия, демек). Освен това, ти, скъпи мой, никога не си бил в Истанбул, и беше ми казал миналото лято веднъж, че би искал да го видиш... Е? Да вляза ли в booking.com да си харесам хотел, пък ти да откажеш резервацията в Амстердам. Става ли? Усмихва се: Ма, перке но?! Си! Аванти! Гоу! /давай/ Четвъртък вечерта. Е, хапнах леко, паспорт, карти, малко лири, малко евро, малко лева, фото, телефон, зарядни - всички са по местата си. Хайде и един сандвич с великденско яйце - за зор заман нощес; пакетче ментови бонбонки и един шоколад, шишичка водичка; и току пред вратата наай-после реших - щом според прогнозата няма студ, ще ходя с тънкото кожено яке. Таксито пристига след две минути. Шофьорът явно смята, че чантата ми не е багаж, щом я нося на рамо, и не мръдва от мястото си. А в отговор на "добър вечер" само просумтява нещо... Ееми, йок бакшиш тогава... Мястото ми в автобуса е веднага след втората врата. Оф, че съм и аз, как забравих като си купувах билета, да си заплюя любимото ми местенце в кьошето най-отзад.. Тръгваме. При първия светофар хвърлям едно жално оче назад - опа(!) най-задната седалка е напълно свободна. Дигам гълъбите и незабавно се дислоцирам. Миг след това още една хитрица се светва, пристига, пуска питаща усмивка. Буюрум /заповядай/, викам, и мацката се намества в другото кьоше. Един бая шишо с подобаващ мустак, който дишаше като Дар Вейдър като минах покрай него, през две седалки по-напред, се обръща и пооглежда - ее, сорри, чиче, изтърва - ние двете вече събухме патъците и се наместихме на по две седалки. Минахме Аспарухов мост... вече фърчим край Приселци... Какво да гледам у тъмното, айде слушалките на ушите и релакс, че утре ме чака дълъг ден и среща.. с НЕГО!... А, баш! Точно така: буона нотте а тее... http://www.youtube.com/watch?v=w27pBXBrJb0 Петък, рано сутринта. Вече е светло. Слънцето всеки момент ще изгрее над безбройните блокове на изток от магистралата. Цял час, откакто влязохме в Истанбул, цял час се движим без спирка, докато стигнем автогарата...

Ох, ама много го обичам тоя Истанбул, бе!

И винаги ме удивлява - всеки път го виждам още по-голям. С какви темпове само строят тези хора! Ашколсун!  :) [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Истанбул от магистралата"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Истанбул от магистралата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Предния път, преди около година и малко като идвах в Истанбул, тези красавци ги строяха"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Лалетата покрай магистралата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Лалетата по улиците на Истанбул"][/caption]   Автобусът най-после се паркира. Мустакатият стюард или какъвто се води там, от 5 минути стърчи прав, разправя нещо... Оп, всички като по команда се изправят и се почва една бутаница, една гърченица, едно измъкване на чанти и торбички - леелее, къде ги бяха заврели досега? Слизам последна - така и така нямам друг багаж, само чантата, която ми изпълнява функциите на ръчен багаж в самолетите и с която си пътувам за по 2-3 дена. Истанбул централ отогар. Най-голямата в Европа, казват. Мии... като гледам, почти като софийското летище е ;) Тарапана, въпреки ранния час. Суетня. Багажи всякакви, купища. Мъкнат ги насам-натам... Посрещачи. Изпращачи. Мирише на кафе и бюрек... Ориентирам се. Даже намирам откъде да си купя карта Истанбул пас. Инфо:

Истанбул пас

е нововъведение, целящо да замести електронния Акбил. Тенденцията е тази карта да бъде като европейските и с нея освен да се пътува по градския транспорт, да се ползват намаления или безплатни билети за някои от забележителностите. За момента обаче, се използва само за пътуване в градския транспорт. Важи за всички трамваи, метрото, крайградските влакове, всички автобуси, всички градски фериботи, важи за Носталджик трамвай, за фуникулярите, за телефериците (лифтовете) "Еюп джами-Пиер Лоти кафе" и в парка "Мачка" - не знам той към Бейоглу ли се води или към Бешикташ. Някой, ако е в час, нека ни каже :) За долмушите /маршрутките/ мисля, че не важи, и цената в тях май е 3 лири. Не съм се качвала на маршрутка все още.

Билетът за градския транспорт е 2 лири. Ако се използва карта Истанбул пас, едно пътуване излиза 1,75 лири.

(Ако картата се ползва за отиване и връщане с ферибот, връщането се таксува по 1,25 лири. Не знам при другите видове транспорт дали важи – бел.Ст.) Самата карта има депозит. Бях чела в един пътеводител, че депозитът е 10 лири. На мен ми взеха 6 лири. Когато върнах картата пък ми върнаха като депозит 5 лири + 2,35 лири, които ми бяха останали неизразходвани... Ама нямах желание да се разправям защо 5 лири вместо 6. Апропо, когато купувате картата, задължително ви дават касов бон. Пазете си го, там пише колко е депозита и с каква сума сте заредили. Касов бон дават и когато презареждате картата. Аз си пазех боновете, но не се сетих да ги покажа, когато върнах картата. Е, една лира - нека пият един чай от мен, айде ;) Та, така - този депозит се връща при връщането на картата, както и каквито пари са останали в нея, ако са ви останали. Картата се купува от будките за вестници (но не от всички) или определените за целта будки на възловите спирки, каквито са Еминюню, Султан Ахмет (спирката при Св. София и Синята джамия), Бешикташ, Кабаташ, Таксим, автогарата, летището и др. Съвет: Много е удобна! Но, когато се качвате в превозното средство, в автобусите само от първа врата и се маркирате пред очите на шофьора, за трамваите и фериботите е на въртележките на входа (както при метрото) - поглеждайте на дисплея колко пари ви остават, за да не се окаже в някой момент, че не ви стигат и трябва да заредите още лири, а в момента сте на място, където няма будка за карти - там става и презареждането. Будките за карти работят до 22ч. Жетони за градския транспорт се купуват от автоматите на спирките. На автоматите надписите са на турски, но има бутон за език, т. е. натискате го и излиза описание на английски. Съжалявам, не обърнах внимание дали има и на други езици (Има също немски и френски, не помня за испански или руски. Ако ги пускате със звук (да ви „говорят“) имайте предвид, че звукът е доста силен и  околните веднага ще ви угадят, че сте чужденец ;) – бел.Ст.) [geo_mashup_map zoom="10" ] [geo_mashup_location_info] Продължавам. На Аксарай се прехвърлям от метрото на трамвая, който ми се вижда учудващо пълен за този ранен час. И точно от Аксарай вече се чувствам като у дома си - тази част от Истанбул ми е от силно познатите :) Слизам на спирка Баязид и след само 50 метра съм в хотела. Е, браво на мен - хотелът, който съм избрала, е на много удобно място и изглежда екстра.   [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Лалетата по улиците на Истанбул"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="649" caption="Истанбул - стария град и по-точно в Лалели"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="И джамията Баязид на спирка Баязид"][/caption]   Добро утро, добре дошла, и без никакви въпроси ме настаняват веднага. Браво и на тях! :) Човекът на рецепцията (около 40-те) се усмихва и ми пожелава приятен престой в Истанбул. Ако имате някакви желания, ще бъдат изпълнени веднага, мадам. - Провиква се: Мехмед! Идва въпросният Мехмед (въйй... скоро не бях виждала толкова кльощав мъж - коя ли кобретина му пие кръвчицата?), онзи му казва нещо и той плътно ме придружава до стаята, която е на третия етаж. И през цялото време ми се усмихва и ми говори на... италиански... ама с мноого добър турски акцент - за малко да го разбера какво ми приказва :D Всъщност, единствена дума, която включих, беше "сорпреза"... Моля? К'во? К'во рече?... К'ва сорпреза, бе човек?... Тука?!... И в Истанбул ли бе?!? Следва продължение. Всъщност нямам търпение да си покажа лалетата. Ето 2-3 снимки, а още - в следващата част  ;) [caption id="" align="aligncenter" width="663" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Паркът Гюлхане"][/caption]     *Анджело (или ТОЙ, НЕГО) – жива легенда от предишни приключения на Вили в Италия - бел. Ст. Очаквайте продължението: Автор и снимки: Вили   Други разкази свързани с Истанбул – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Европейската партия на пиратите публикува електронна книга от 107 страници, в която излага своята собствена идея за закон от типа на ACTA. Целта на тази книга е да предложи реалистичен вариант, по който защитата на авторското право да може да се съчетае с нуждите на съвременния интернет потребител да споделя и тегли дигитално съдържание. Пиратите предлагат всички институции, които се занимават със защита на авторското право в интернет да бъдат премахнати. Законът за авторското право, разбира се, ще продължи да се използва срещу тези, които целенасочено нарушават правата на собствениците на дигитално съдържание за лична изгода, тоест, за да правят пари от това. Тегленето на музика и филми за лично удоволствие, обаче, трябва да бъде легално, твърдят от партията. Освен това, пиратите предлагат срокът, в който един автор може да притежава правата върху произведението си, да бъде скъсен няколко пъти. Те наричат сегашния срок (който е до края на живота на автора плюс още 70 години) "абсурден" и настояват той да бъде намален до едва 20 години от времето на публикуване на песента, филма, стихотворението и така нататък. В книгата членовете на партията, също така, дават примери за това как в Норвегия и Швеция артистите продължават да правя пари, въпреки факта, че произведенията им се разпространяват безплатно в Мрежата. Дали пиратите ще успеят да постигнат нещо с нея, обаче, е трудно да се каже. Съвсем наскоро, те спечелиха 15 места в немския парламент - може би, все пак, влиянието им ще се увеличава в идните години.

Френското списание Les Inrockuptibles обяви днес в своя сайт, че разполага с конфиденциални дипломатически документи, доказващи съгласието на Франция да достави атомна централа на Кадафи срещу освобождаването на българските медици. В сайта на списанието е публикувано резюме от пълната статия, която трябва да излезе в сряда в печатното издание на Inrockuptibles.

Българските медицински сестри: тайното споразумение между Саркози и Кадафи

Трудно е" - оплакваше се навремето Никола Саркози, който преговаряше с Кадафи за помилване на петте медицински сестри и българския лекар, осъдени на доживотен затвор, защото според либийското правосъдие са заразили деца с вируса на СПИН.

Беше трудно, но той успя и това беше триумф: всички бяха освободени. Оттогава тегнат съмненията: какво е обещал Никола Саркози в замяна на този хуманитарен жест? В деня на завръщането на медиците в България, френските Зелени го обвиниха, че е отишъл дотам, че да купи милостта на либийския лидер срещу опасен обект: атомна мощност.

От пет години Никола Саркози противопоставя на това обвинение един и същ отговор: нищо, нищо не е предложено, нищо не е договорено тайно. Как би могъл да даде атома на един луд, в замяна на дипломатически подарък? Les Inrocks получиха достъп до конфиденциални дипломатически документи, които разкриват какво е договорено през юли 2007 между либийския лидер и Франция. Всичко в тези документи противоречи на версията на Президента на Републиката.

Оръжия и атомна централа

Навремето Кадафи знае, че Саркози има нужда от тази хуманитарна победа, за да блесне на международната сцена. Изкусно, той иска от французите оръжия и атомна централа. Документите разкриват, че Париж е приел да му ги достави, ако освободи българските медици.

Франция първа предлага на либийците споразумение на 17 юли през посланика си в Триполи. Текстът на споразумението включва темите, които Никола Саркози и полковник Кадафи предварително са обсъдили по телефона, като борбата срещу тероризма, нелегалната имиграция, сигурността и атома.

Меморандум за разбирателство

Кадафи отговаря три дни по-късно но вдига мизата. Той иска Франция да подпише специфично военно споразумение и ядрено споразумение, включващо доставката на ядрена централа. Либийският лидер праща послание на Саркози, че иска атом и ракети, и че удовлетворяването на неговото искане ще натежи в бъдещите преговори.

Париж получава посланието и приема на 23 юли да подпише "меморандум за разбирателство", позволяващ на френската дипломация да заобиколи международните договорености за неразпространение на атома. Но Париж поставя условие за ядреното споразумение. Най-напред Кадафи трябва да освободи българските медицински сестри.

Това се случва на другия ден, 24 юли. Успехът е пълен. Кадафи приема медиците да бъдат върнати в България на бодра на самолет на Френската Република. На другия ден Никола Саркози каца в Триполи и неговият министър Кушнер подписва атомния и военния договор.

Мишел Депраткс

Превод Биволъ

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 23 април

Изобличиха Фидосова в плагиатство. Подава оставка.  Но не веднага. Някой друг път…

Колегата Иван Бакалов  хванал г-жа Искра Фидосова, „юридическата машина на партия ГЕРБ” по сполучливия израз на г-н Бареков, че преписва от „Труд”. Тя верно е машина, но не точно юридическа… На 11 април във вестника излиза обстоен анализ на новия НК, написан от Павлина Желева и Цветан Гемишев. А оня ден „24 часа” пуска интервю с Фидосова, председател на Правната комисия в НС, което дословно повтаря цели абзаци от текста на „Труд”. Дори заглавието й е преписано от „Труд”. Те броили донякъде промените в НК, па им писнало и ги писали 85. И Фидосова го пернала в заглавие. А той всъщност бил променян над 100 пъти.

 „Труд”: „Новият НК е прочистен от състави, изостанали от социализма…”

Фидосова: „Новият НК е прочистен от състави, изостанали от социализма…”

„Труд”: Общият извод за новия НК е, че репресивността му намалява.”

Фидосова: „ Забелязвам в проекта за новия НК тенденция за намаляване на репресивността му.”

И т.н. и т.н.

Не се прави така, има си академични стандарти! Ако се препише само от един автор, се смята за плагиатство, а ако е от много автори, се нарича изследване. Малшансът на Фидосова е, че по темата нема друго писано, щото проектът е изготвен от МС и една сега вижда бял свят. И явно затова тя не била в състояние да направи изследване.

Има и вариант сам да анализираш промените. Както е направила Павлина. Ама тя е била завършила право първо във Франция, после и в СУ. Докато Фидосова учила тънката материя в Монтана, в незаконния стопанско-правен факултет на УНСС. А като го закрили, държала приравнителни изпити в СУ, за да й издадат диплома…

Боже, Боже… И ние чакаме от тия хора да подредят държавата. Толкова ни е акълът, затова чакаме.

Според вас, да препишеш от „Труд” и да го публикуваш в „24 часа” наглост ли е, или простотия? Може би трябваше да задам въпроса в конюнкция, не в дизюнкция?

Японците измислили очила, които карат хората да ядат по-малко. Това обаче не го съобщавам за Фидосова, а за моите приятели пенсиите. Ей, братя, един от вариантите на новото устройство увеличавал обема на храната с 50%, без да променя размера на чинията и приборите. Сипваш си 200 гр., то ти ги показва като 300. Учените отчели, че с тези очила хората изяждали по 9.3% по-малко.

Но по-интересен е другият вариант. Той пресъздавал мириса на различни продукти, като междувременно ги прожектирал на екран, монтиран в очилата. Представяте ли си? Чорба от лапад става абсолютно взаимозаменяема с агнешко със спанак.  И си мирише на агнешко, и виждаш мръвката в чинията, ако и да я няма… С едни такива очила всичко можеш да си позволи човек. Намажеш една филия мас и настроиш очилата на сьомга с препечени филийки. Или пък компот от джанки с прожекция на крем „Брюле”… Кюфтабчетата хич даже и не ги споменавам, щото при такъв голям избор кой ще ти яде кюфтабче?!

Няколко милиона чифта очила по линията на НЗОК и нема смисъл да се увеличават пенсиите…

Но докато чакаме очилата, братя от последната възраст, да ви спомена нещо, дето можете да го почнете още утре. Чета, че яйцата в Пазарджик били по 23 ст., докато във Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол и Русе са по 28 ст.  Брашното на борсите във Враца било 66 ст., във Варна – 99 ст. В Хасково олиото било 2.35 лв., а в Смолян 2.75. Схванахте ли ми мисълта? Следете бюлетина на МЗХ и както пътувате с намаление…  Така де, какво сте наклякали край копривата! Два круиза седмично, лафче по влака, нови познанства и изживявания и, ако не тече, поне ще капе. Ей, животът е кратък, ама за сметка на това пък е труден! И, не искам да ви плаша, но ще става още по-труден.

Вторник, 24 април

Вчера  беше Ден на книгата. Казвам го, щото съм сигурен, че  няма откъде да разберете. Мина повече от скромно. В „Стандарт” има днес, след после, няколко дописки, които са по-скоро рекламни. От М-tel скоро щели да пуснат книги за слушане, издадени от издателство „Калинка”.

Издателство „Калинка”?! Лелей…

Ей, издателството, ако не сте обърнали внимание, калинката вече не е това, което беше – мила малка буболечка, трудолюбив помощник на селския стопанин. Калинката вече придоби нов, изразено пейоративен смисъл. То кое ли не придоби, де… Но специално издателство „Калинка” звучи като издателство Цветан Цветанов…

„Стандарт” цитират и изследване на „Галъп”, според което през последните две години любовта към книгата почнала да се топи. 57% от българите, 3% повече от 2010 г., признавали, че в момента не четат нищо.

Не е за чудене. Като погледнеш нагоре и виждаш само малко чели, нечели, нискочели… Тези образци на успеха не стимулират четенето, даже наобратно. Зер много е чела Фидосова, та преписва от вестниците? Или Тетка Цачева, дето а си е отворила устата, а е изпаднал некой бисер… В „Сега” чета част от разговора й с Диана Найденова. Диана я пита какво ще правят, ако Сидеров пак се отметне и подкрепи вота на недоверие.

Тетка: „Животът е толкова сложен и интересен, че всичко е възможно да се случи… Когато фактите са факти – обективирани по надлежен ред в деловодството на Народното събрание, тогава ще коментирам. А като мисъл го има и в момента… Аз съм готова – и ръководството на парламента – да предвидя няколко хода напред от това, което се случва.”

Няколко хода! Луеко, луеко, а са не съпнеш!

„…Във вътрешния й мир нямаше никакво място за съмнението и още по-малко за истината…”

Изобщо, ще ви кажа какво мисля. Управляват ни хора, които са всичко друго, но не и обикновени.

 „Обръщат парада за 6 май на запад”, съобщава „24 часа”. Досега войската дефилираше от запад на изток, тази година ще е обратно – от изток на запад. Висш военен обяснил, че преди 44-та и през 90-те години парадът винаги е бил пред НС и колоните са идвали откъм Орлов мост. Но Костов го преместил пред бившия царски дворец и обърнал посоката. Чак да не повярваш, че не е осъзнал каква символика има в цялата работа!

 Старият и новият герб на Боливарска република Венецуела.

Тъй така Уго Чавес, ако помните, обърна коня в герба на Венецуела, та да препуска наляво, а не на дясно към САЩ. Но Уго е социалист. А Иван Костов не е. Вече не е. Няма логика един западно ориентиран демократ да марширува на изток! Не ли? Браво на ГЕРБ, че се сетиха да оправят тази абсурдна символика.

Сряда, 25 април

„Посрещат Бойко с палми от Рим”, съобщава „Стандарт”. В неделя премиерът ще реже лентата на Римския стадион в Пловдив. Много хитро! Тоя дамар като го подхване и сто години да управлява, все да има какво да открива. Траки, римляни, византийци… „Археологии” колкото искаш. Стадионът в Пловдив специално е построен от император Адриан, който, подобно на премиера, е бил голям строител.

Той всъщност е бил и много други неща, но не ги споменаваме, щото по тях не прилича на премиера… Адриан преустройва Пантеона в Рим, построява Храма на Зевс в Атина, основава и застроява град Адрианопол (днешен Одрин)…

Както и да е. Тук ставаше дума, че пловдивските общинари, воглаве кмета Тотев, решили да украсят античния стадион с 20 палми. До ден-два щели да пристигнат. Верно, че е малко в последния момент, но общинарите търсели къде са най-евтини. За българските им искали по 2000 лв., за турските – по 1000 лв. Затова те взели италиански по 500 лв. Което си е направо за без пари. През 2008 г. варненският кмет Кирил Йорданов купи 85 палми за 280 000 лв., което прави по 3294 лв. и 12 ст. парчето. Отделно взе на лизинг 65 палми за 10 г., за които варненци ще платят 5.2 млн. лв. Което прави по 80 хил. лв. бройката.

Ще кажете, че са много пари. Да, така е. Но не може да се отрече, че няма друг град, който така да прилича на Палма де Майорка. Само едно не разбрах – що купиха декоративни? Можеха да вземат финикови, кокосови или други некои плодни. Тогава населението щеше да е още по-доволно.

И предвид на всичко това вчера много се учудихме, на думите на Станишев: „Морската столица е позагубила от блясъка, който имаше при управлението на БСП”. Сигурно се е объркал. Щото и при БСП, и при ГЕРБ, изобщо от 1999 г., все Киро е кмет… Ако му зачетем и периода 1991-97, когато е областен на Варна (при СДС, Беров и Виденов), можем спокойно да кажем, че сериозна част от варненският електорат е от хора, родени и социализирани при Киро. Това какво означава за бъдещето на Варна, не мога да ви кажа.

Ей, Варна, забравих да питам дали изкарахте вече палмите?

Щото те всяка зима ги прибират на топло. Вместо да си приберат кмета…

„ДСБ София пред разпад, вълна от напускащи”, драматизира „24 часа”. По-умерено е заглавието на Медиапул (и то е естествено): „Още 17 души напуснаха демонстративно ДСБ”. „Напускаме с огорчение, рекли ренегатите, защото каузата, на която отдадохме времето, енергията и мечтите си, се превърна в инструмент за политическо оцеляване”. Шефът на софийските десебари Иван Иванов обаче вика, че те напуснали, за да идат при Кунева, защото имали „надежда за постигане на определени кариеристични цели за бързо израстване”… Не е изключено. Обаче, ако още една група напусне ДСБ с кариеристични мотиви, някой може да направи извод, че тази партия е била пълна с кариеристи. И е логично, не ли? Но лично ние ще се въздържим. Не искаме ядове. Стига ни само г-н Грънчаров да се превъзбуди… Той ни е сърдит, че по цял ден пише в сайта, пък ние не му отговаряме. Но, ако почнем да му отговаряме, хората може да не видят разликата. Така де, не е ли така! Пък и той е много фертилен, ако мога така да се изразя. По 40-50 коментара пуска под всеки наш текст, някои от които монографични. Е, ние трябва да си зарежем работата, за да му отговаряме. А какво ще ручаме тогава?

В първата неделя след Великден шефът на Лукойл Валентин Златев и съпругата му Люба сключили църковен брак в манастира “Св. Теодор Тирон”.

Семейство Златеви вече и пред Бога заедно. Сн. “24 часа”.

Игуменът на манастира Йоан казал пред „168 часа”, че на церемонията присъствали Вежди Рашидов, Мирослав Найденов и други министри. Дедо поп чул, че на тържествения обяд бил и премиерът Борисов, но той лично не го е видял.

Поредно доказателство, че цялата история с ЛУКоил беше театър. Ако някой още се нуждае от доказателства, де…

„Разходка до гробищата влияе добре на здравето”, съобщава „24 часа” резултатите от проучване на американски учени от университета в Мисури. Изследователите открили, че това „място злачно, място тревисто…” карало човек да се държи по-адекватно. Поради което препоръчвали периодични разходки до там с цел укрепване на психичното здраве.

Отрили са на гаргите очите! Това е известно откакто свят светува. Още император Клавдий, позовавайки се на Омировата „Илиада”, казва:

За радост дан от нас смъртта не взе -

другарите ни свършиха по-зле…

Това е смисълът на оздравителните посещения на гробищата – какъвто и да ти е животът, все пак си още от правилната страна. Докато другите не са имали тоя късмет. И си викаш майната му на другото, това е важното! И това настроение те държи поне ден-два…

Четвъртък, 26 април

В „Труд” Кънчо Стойчев написал анализ за народната подкрепа, която Борисов получава: „Напоследък все по-често ме питат за истинските данни за рейтинга на Борисов. Казвам ги. И следва разочарование – ама това са същите данни, които публикувате! Да, същите са. Над 2 млн. избиратели продължават да имат доверие на премиера ни…”

И после със сложна вербална еквилибристика обяснява, че е възможно и слънце да грее, и дъжд да вали. В смисъл хем да сме недоволни от дереджето си, хем да подкрепяме премиера…

Ако бяхме по-мнителен, като нищо щяхме да свържем този анализ с дописката  „Белият град чака самолети” във в. „Стандарт”, в която се съобщава, че на 3 май в Балчик каца първият граждански самолет. А на 31 май и 2 юни ще кацнат още два. Те ще превозват участници в международен голф турнир, който ще се проведе на игрището на Краси Георгов “Тракийски скали”. Гергов е съсобственик с Кънчо Стойчев и Андрей Райчев и в другото голямо голф игрище край Балчик, „Блексирама”, където са закопани над 100 млн. евро. С една дума, премиерът си изпълни обещанието да им пусне летището, та да се пораздвижи бизнесът. И не е прав да реве Магърдъч, че го цензурирали в Битивито. За колко по-малки работи колко повече цензура е имало… Ама то не е само летището. Ето вчера чета в Медиапул, че Гергов вече години провалял конкурса за външната реклама в София, която в момента е поделена главно между него и Диляна Грозданова, президент на Издателския борд на Вестникарска група България…

Прав е бил персийският цар Дарий: “Спечелиш ли жреците, не ти трябва много войска да поддържаш реда.” Когато повечето днешни жреци пеят в платения хор, няма що да обвиняваме народа, че имал доверие в премиера. Ми що да няма? Какво лошо е чул за него?!

Бившата премиерка на Украйна Юлия Тимошенко, тая, дето, ако си спомняте, си носи косата като погача, обявила гладна стачка в затвора в Харков, където излежава 7-годишна присъда. По думите на адвоката й, тя била малтретирана – ръцете й били целите в синини,  на корема имала огромен хематом…

Слава Богу, че ние не сме такива варвари, че да си вкарваме премиерите в затвора. Еле па да ги и малтретираме там! Само малко монархо-фашистите са правели такива работи. И комунистите после. Знаете на премиера за дядо му… Но иначе не. Понеже някои ни изкараха върл антикостовист, та ще отбележим изрично, че и по времето на Иван Костов не се биеше. Освен ако много, много се наложеше… И това, че в България не се бие, е известно още от Петко Каравелов. През 1891 г. бай Петко е арестуван и хвърлен в Черната джамия (днес „Св. Седмочисленици”) във връзка с атентата срещу Стамболов, при който загива министър Хр. Белчев. Всъщност, дали е било наистина атентат срещу Стамболов, е трудно да се докаже. Щото Христо Белчев е бил финансов министър. А един финансов министър сам по себе си е достойна цел. Жената на тоз Белчев, поетесата Мара Белчева била голяма хубавица и Стамболов май се увъртал… По-късно се залюбва с Пенчо Славейков, голяма любов! Затова, ако вземете (не е моя работа откъде!) една петдесетолевка, ще видите, че Мара е на гърба на Пенчо. Но да не се отплесваме… Из София се разчува, че в затвора бившият министър-председател Каравелов е изтезаван. А когато отишли кореспондентите на западните медии лично да проверят, Каравелов им рекъл: “Господа, в България не бият!” Дали след тези патриотични думи са продължили да го тормозят, историята мълчи. Известно е, че той остава в затвора и лежи даже и половин година след падането на Стамболов от власт през 1894 г.

Петък, 37 април

Ай, ай! „Роми амфибии плячкосват кораб”, пише „Стандарт”. „Банда крадци разфасоваха и опоскаха цял кораб на морското дъно. Апашите се оказаха роми амфибии.”

„Крадци”,  „апаши”, „бандити”, „плячкосано желязо”, „местопрестъпление”… Полицията арестувала „9 души, които участвали в наглата кражба”. И целият този патос за една гемия, потънала преди стотина години, която седи и гние на дъното. Иначе обаче колегите ни еднъж не са ги нарекли цигани, а им казват само по коректному роми.

Като говорим за роми, та се сетих. Ей, „Стандарт”, като пишете кога е основан Рим, добавяйте за коя ера става дума. Щото както сте написали – 21 април 753 г. – излиза, че е основан почти век след Плиска…

Циганин амфибия в акция.

Та за амфибиите, де. Не сме специалист по морското право, но като направихме некои справки, се оказа, че амфибиите яко за загазили. По силата на Чл. 120, ал. 1 и  2 от Закона за морските пространства и т.н., всеки, който извършва научни изследвания и проучвателна дейност в морските пространства на страната не по съответния ред, се наказва с глоба от 50 000 до 200 000 лв. А циганите, няма как да се отрече, са извършили сериозна проучвателна дейност.

Пък проучвателната дейност на психолозите от университета в Илинойс показала, че бирата прави мъжете по-умни. И не просто по-умни, а два пъти по-умни. Провели тестовете с две групи мъже, едните пийнали по няколко бири, а другите били контролна група от трезвеници. Оказало се, че мъжете, консумирали бира, успели да решат с 40% повече задачи от трезвениците. Освен това те решавали една задача средно за около 12 сек., докато на трезвениците им били необходими 15,5.

Изглежда, че мъжете наистина знаят защо.

Лично ние обичаме бирата и то съвсем не платонически. Но досега не сме забелязали да ни влияе по този начин. Може би при нас да няма накъде повече, знам ли… Но и да не е верно, какво от това? Дето викат италианците, Se non è vero, è ben trovato. (Ако не е вярно, поне е добре казано.) И на началника да го цитираш, и на булката да го споменеш…

Абе, братя, как обезмирисявате бидоните от киселото зеле? В един форум съветват да съм го напълнел с мастика и докато я изпия, той щял да престане да мирише на зеле. Дали да ги послушам? Мастиката не ми е любимата, ама ако трябва…

To be continued next път

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Вот на недоверие, провален, след като част от вносителите оттеглиха своите подписи и остър дебат за съдбата на АЕЦ „Белене”, който поставя дебела разделителна линия преди парламентарните избори догодина – тези две събития оформиха основните черти от лицето на последната българска политическа седмица.

- Пламен, за първи път вот на недоверие в българския парламент се проваля, защото група депутати, които първоначално го подкрепиха, преди самото гласуване оттеглиха подписите си. Това само знак за политическа непоследователност ли е или има и други тълкувания на поведението им?

- Нека уточним две неща, Фили. Първо, става дума за вот на недоверие, който БСП поиска заради правителственото решение да бъде спрян проектът за изграждане на АЕЦ „Белене”. Второ, става дума за депутатите от партия „Атака”. Тези два факта имат нужда и от малко обяснения. Самото намерение за вота очевидно не беше популярна стъпка, след като и най-близкият съюзник на социалистите – Движението за права и свободи, предварително заяви, че няма да го подкрепи. То все пак влезе в процедура,  защото бе подкрепено от „Атака”. Те отдавна защитават строителството на „Белене” и това се вписва в тяхната политическа характеристика. А оттеглянето на подписите им преди самия дебат вече отприщи поток от тълкувания, част от които – гневни. От БСП, освен в липса на политически морал, обвиниха „Атака” и в незаконни действия. Бившият конституционен съдия Любен Корнезов заяви, че в правния мир тези подписи са нещо като подписите под брачното свидетелство и не могат да бъдат оттеглени, също както човек не може да се оттегли мирно и тихо след първата брачна нощ. Нищо такова няма, разбира се, и Корнезов, както често се случва на социалистите, се опита да представи желаното за действително. Появиха се съмнения също, че върху депутатите от Атака е оказан натиск от страна на правителството или пък са купени с някакви обещания. Аз лично се съмнявам в това. И не защото тази логика принципно не работи, напротив, това е доста типично поведение за българската политическа кухня. Само че в случая нямаше каквато и да било опасност за кабинетът от този вот на недоверие и едва ли премиерът Борисов е тръгнал да прави абсолютно излишни политически сделки, тоест, да плаща нещо срещу нищо.

- Добре, Пламен, но как тогава си обясняваш факта, че депутатите от „Атака”, които иначе са твърдо „за” руската централа в Белене, се отказаха от дебат по темата?

- Най-вероятно, от „Атака” навреме са видели или поне чули за основните резултати от доклада на наетия външен консултант за строителството на „Белене” – британската фирма HSBC. Според него строителството на руската централа ще струва далеч над 10 милиарда евро или два пъти повече от досега обсъжданата сума, както предварително сочеха и български експерти. Нещо повече, цената на произведената там енергия ще е в пъти по-висока, отколкото в „Козлодуй”. Тези ужасяващи в сегашната икономическа ситуация цифри, при това представени от независим външен наблюдател, със сигурност биха натежали на везните на общественото мнение и така от евентуалния дебат за „Атака” се очертаваха само загуби.

- Добре, но не важи ли същото и за БСП?

- Разликата е, че БСП – или поне част от върхушката на БСП – пряко и лично има  политически и икономически интерес от строителството на „Белене”. Затова те защитават централата със зъби и нокти, без да се интересуват, че в очите на хората се правят сами на глупаци. Веднага давам пример. Споменатият вече Любен Корнезов се провикна от парламентарната трибуна – нашето дело за АЕЦ „Белене” е право дело и ние ще победим. Не знам как, освен като глупост, може да се характеризира тази перифраза на известната реплика от сталинската пропаганда, ако е казана сериозно. Ако пък е казана несериозно – може да се характеризира като изключителна наглост. Така или иначе обаче, за разлика от социалистите, „Атака” са в по-различно положение. Те може и да имат някакъв хипотетичен, макар и малък, политически, но нямат пряк икономически интерес от „Белене”. А Волен Сидеров и неговите хора, противно на разпространеното в България мнение, не са луди. Да, на моменти, когато им е изгодно, те може и да се правят на луди, но всъщност не са. И в този случай очевидно добре разбират, че като лъсне пред обществото истината за икономическия капан, наречен „Белене”, негативите от целия дебат ще се стоварят на техния политически гръб, който и без това вече е огънат до счупване.

- Пламен, след проваления вот, темата вече се разклони в две посоки – социалистите  инициират референдум за строителството на централата, а прокуратурата образува досъдебно производство за безстопанственост в особено големи размери по доклада за АЕЦ „Белене” на Агенцията за държавна финансова инспекция. Може ли да произтекат сериозни последствия от едното или другото действие?

- Сериозни последствия може да има и от двете действия, Фили, но засега не ми се ще да гадая. Неясно е например дали БСП ще съумеят да избегнат всички законови капани, които стоят пред един референдум и да докарат идеята си докрай. Нито пък е ясно дали прокуратурата се е заела сериозно със случая или производството е просто за баланс точно срещу намерението за референдум. Вероятно по тези теми ще имаме възможност да говорим повече занапред, когато малко се изяснят нещата. Сега обаче според мен по-важен е другият въпрос – какви ще бъдат преките икономически и политически ефекти за България в отношенията с Русия, след решението централата в „Белене” да не се строи. Шефът на „Росатом” Сергей Кириенко побърза да заяви, че страната дължи един милиард евро за произведеното вече оборудване. Тази сума е доста спорна, като се вземе предвид фактът, че всъщност никакъв договор реално не съществува, има само някакви споразумения, подписвани от предишното правителство, тоест, оборудването е изработвано малко или повече на честна дума, че договорът ще се подпише. Доколко тези споразумения имат реална стойност в международния правов мир, предстои да разберем. При всички случаи обаче, дори в края на споровете да се наложи България да плати едни пари срещу едно голямо нищо, според мен това ще бъде приемлива цена за първата сериозна стъпка, водеща до измъкването на страната от пълната енергийна зависимост, а оттам и от възможността за политически диктат в отношенията с Русия.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Президентът Плевнелиев избра чудесно място в Ботаническата градина в Гленко край Чикаго, за да се срещне с българите, живеещи в най-големия «български град» извън България.

Ruby on Rails For Dummies, Wiley Publishing (2007)
Ajax on Rails, O'Reilly (2006)
Ruby on Rails Up and Running, O'Reilly (2006)

- Добър ден! Може ли едно кило фенове? - От кои предпочитате? Имаме различен тип в зависимост от профила. - Еми сипете ми по 100гр от всички.  - Страхотен избор. Това прави 130лв за 1кг. - Страхотно! Ще платя с карта. Така може би ще … Подобни статии:

1. Все повече хора влизат в социалните мрежи през мобилния си телефон
2. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/

Едно от последните проучвания, проведено от Nielsen, показва, че най-голям процент, близо 92%, от потребителите в световен мащаб се доверяват на маркетинг „уста-на-уста“. Разбира се, това е разбираемо, тъй като доверието в нашите приятели и познати е по-голямо, отколкото това в брандовете. Все пак се … Подобни статии:

1. 80% от потребителите се влияят от негативни коментари
2. Deloitte за онлайн потребителите

23 апреля 2012 года, в день рождения Уильяма Шекспира и за три месяца до открытия XXX Олимпийских игр, в Лондоне открылась Международная театральная Олимпиада. В течение полутора месяцев на сцене театра “Глобус” тридцать семь театров из тридцати семи стран мира на тридцати семи языках представят пьесы Шекспира. Каждый из спектаклей пройдет два раза. В числе участников театральной Олимпиады – Белорусский Свободный театр. Запрещенный на Родине коллектив 17 и 18 мая покажет на белорусском языке спектакль “Король Лир” в постановке режиссера Владимира Щербаня. В феврале прошлого года мои земляки со спектаклем “Быть ...