изрових си старите тетрадки прашасали, в които преди много години, около онези безгрижни 20, съм си записвала всяка прочетена книга и най-вълнуващи откъси, стихове, мисли. изрових ги и си поплаках. и пожелах и днешните безгрижни 20-годишни да посегнат дори и за малко към нещо от Бредбъри "Бъдещето се втурва към теб. ...

В сезона не розите не мога просто да седя и да гледам безучастно – грабнах си настроението и потеглих към Казанлък. Хубавите емоции от миналогодшния празник оставиха траен спомен и много неосъществени розови намерения. Самият празник, траещ повече от месец с организирани концерти, работилници и други, както се казва сега…хепънинги, е хубаво изживяване, но най-силното което желаех е пак да се озова в розовите градини. Последствието от това е пълна торба с маслодайна роза и умуване какво да приготвя по-напред докато цветовете са още свежи.

Розово и сладко е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Както днес от kaldata.com ви съобщихме, от Google излязоха със съобщение, за това, че ние, интернет потребители и притежатели на електронни пощенски кутия в Gmail, а и не само там трябва да сме нащрек за атаки към акаунтите ни, които биха могли да са подпомогнати от (трети) стран...

Милен Радев Току що научаваме, че руският самодържец (сам си държи яйцата засега) цар Ботокс I (на снимката вдясно) заявил чрез говорителя си Песков, че все още не бил отделил време за да се запознае с новия закон за митингите и събранията. Драконовият закон, който според някои наблюдатели маркира началото на нова ера на фашистка [...]

Световноизвестният американски писател Рей Бредбъри е починал на 91 години късно през нощта във вторник, 5 юни, в Южна Калифорния. Новината се появи първо в "Туитър" и бе потвърдена малко след това от дъщеря му Александра Бредбъри пред "Асошиейтед прес".

Гойко Митич, Стефан Данаилов и Ален Делон се озовали на самотен остров. Но нали са големи звезди, вечер всеки забивал нанякъде сам да си търси храна. Вървял една нощ Стефан Данаилов и видял огън. Доближил се, видял Гойко Митич да пече месо. Присламчил се и захапал голям кокал. Ядат двамата и мълчат. Нашият, за да прояви любезност, казал: - Абе този Ален Делон много особен човек. - Като не ти харесва, не го яж… Усмихни се, България, за някои може и да е особен, но всяка втора българска жена през последните 30 години тайно си е мечтала мъжът й поне малко да прилича на Ален Делон. Звездата на френското кино, идеалът на няколко поколения българки пристига у нас през есента за фестивала "Любовта е лудост". След гърмежите, бомбите, мрачните демографски прогнози и потискащата статистика, че един българин получава средно годишно по 4395 евро, а един датчанин 58 640 евро, тази новина поне за миг ще ни накара да се усмихнем и да помечтаем.

Почина още един от колосите в научната фантастика. В последните години от живота си той стана свидетел на погребването на мечтите на човечеството да стъпи на Марс и на престъпното унищожаване на американската космическа програма. За сметка на това бавно, но сигурно се приближаваме към сценария описан в книгата му “451 градуса по Фаренхайт”. Статията [...]

След българския чадър, стрелбата срещу папата и изравянето на трупа на Чарли Чаплин, България отново доби световна известност. Този път със своята мафия. Съдете сами: “Ндрангета вече не е с основна роля. Била е изпреварена от българската мафия, възродила се от пепелта на 80-те години, когато трафикът е осъществяван по т.нар Балкански път. Сега каналът е консолидиран.” Сериозно постижение, няма какво да се говори. Да изпревариш Ндрангета – това съвсем не е малко. Още повече, че това признание е направено от ген. Джанпаоло Ганцер - директор на ROS - специализирано звено на карабинерите за борба с организираната престъпност.

Близо 6.5 млн. потребителски пароли са изтекли от сървърите на професионалната социална мрежа LinkedIn, съобщава технологичният блог TheNextWeb. Данните са били публикувани на руски хакерски сайт, но не в чистата си текстова форма, а в криптиран и "хашнат" вариант. Един от потребителите на социал...

Един от най-обичаните съвременни писатели Рей Бредбъри почина на 91-годишна възраст в дома си в Южна Калифорния. Новината е съобщила пред Associated Press дъщеря му по-рано днес.

Бредбъри е автор на близо 30 романа и колекции, най-известните от които са "Марсиански хроники", "Дървото на Вси Светии", "451 градуса по Фаренхайт" и "Вино от глухарчета". Към тях в биографията му се добавят и над 600 кратки разказа.

"Когато съм роден (22 август 1920 г.), автомобилът е бил само на 20 години, а радиото дори не е съществувало. Телевизията също още не е съществувала. Роден съм в точното време да пиша за всички тези неща", казва Рей Дъглас Бредбъри в свое интервю за New York Times през 2000 година.

Бредбъри беше и от най-любимите автори на екипа на "Аз чета". Едно от изданията на литературния ни клуб - през март 2011 година - беше посветено именно на неговата "451 градуса по Фаренхайт". Галерия от срещата на клуба можете да видите тук.

Бойко Найденов е роден на 9 февруари 1965 г. в София. Завършил е право в Академията на МВР през 1990 година. След едногодишен стаж в Софийския градски съд той сменя професията си и започва работа като военен следовател към Софийската военноокръжна прокуратура. През 1992 г. става военен прокурор. В кариерата си в държавното обвинение той изкачва всички възможни стъпала на йерархията - зам.-ръководител на Софийската военноокръжна прокуратура, прокурор във Военноапелативната прокуратура, ръководител на Софийската военноокръжна прокуратура и прокурор във Върховната касационна прокуратура. На 26 юли 2005 година Висшият съдебен съвет го избра за ръководител на Софийската градска прокуратура. Найденов е дългогодишен шеф на Националната следствена служба. Сега е заместник главен прокурор. Той наблюдава разследването за взривовете на Петолъчката. - Господин Найденов, бихте ли казали до този момент какво сочи разследването ви, какво точно се е случило на Петолъчката? - За толкова кратко...

Макар и с интрига за шампионската титла до самия край, завършилото наскоро първенство на „А” група не промени с нищо грозната картинка, която измъчва феновете в последните години. А именно постен футбол, „специалисти”, залагащи на тактически схеми от ХХ век, играчи с повече татуси по телата си от броя минути, в които могат да издържат на терена, без да изплезят език. Всичко това на фона на полупразни, рушащи се почти навсякъде стадиони и под ръководството на съдии, станали синоним на корупция и „мокри поръчки”. Живеем в модерни времена и сега няма кой да влезе в ролята на партията и с един указ да „изкорени недъзите на българския футбол”. На практика той сам се изкорени от европейската, а да не говорим за световната сцена. Клубните ни "грандове" отпадат в евротурнирите точно по времето, когато големите звезди правят последните си морски бани и още не са започнали да мислят за новия футболен сезон. Ситуацията е такава, че българските представители е по-добре да се молят за силни...

Сряда и петък ходи ли се на баня? Може ли да се яде рано сутрин? Да носят ли жените гащи? Може ли през Господен ден жена и мъж да се събират? Въпросите са повече от сериозни или поне с цялата си сериозност са зададени от български държавен глава на смятания за по-развит, по-компетентен и по-цивилизован Запад. Формулирани са от княз Борис I, адресирани са до папа Николай I и всичко това се случва преди повече от хилядолетие. Оттогава мина много време, през което континенталният извор на мъдрост се премести от Ватикана в Брюксел. За личната хигиена, за режима на хранене, за дамската мода и за половия живот вече вземаме сами решения, но това съвсем не означава, че сме станали напълно самостоятелни. Както и че можем да се справим във всекидневния си бит без инструкциите на чужди авторитети. Не излизайте от ваната или не влизайте под душа с години. Самите гащи вече не са това, което бяха, и дори да ги носите, пак могат да останат незабелязани. Тъпчете се с каквото ви падне и когато...

Федералният съдия Стивън Смит от Съединените щати е изчислил, че в страната му се издават по около 30 хиляди заповеди за подслушване с електронни средства всяка година. Това включва неща като шпиониране на писма в електронните пощенски кутии, подслушване на телефони и четене на логове ...

Учени от Държавния университет на Навара, Испания, създадоха покритие от наночастици, което може да премахва замърсители от въздуха при облъчване със слънчева светлина. В основата на новия материал са наночастици, взаимодействащи си със слънчевата светлина и предизвикват фотокаталитични химични р...

По трамвайните спирки в Сан Франциско съвсем скоро ще бъдат инсталирани видеокамери, които ще подават изображенията си към компютри, заредени със софтуер за разпознаване на лица и поведение. Целта на мярката е терористите да се засичат още преди да са задействали взривните си устройства, предаде Mob...

Не че ги няма, ерудираните и морални българи са скрити за политиката, науката, образованието, културата. Вижте “пациентите” – политици, бизнесмени и директори - и ще се съгласите, че някои от тях страдат от хронично преяждане с власт (в политиката няма страдащи от анорексия, всички боледуват от булимия – „вълчи глад”). Преяждането с власт е не само българско явление – нарича се „кратофагия” (гр. kratos - власт, phagos - ям). Може и „кратомания”, „кратоцентризъм”, „кратофилия”, но аз не съм кратолог и ще пиша за „ние и таралежите”.

На линия вече е нова услуга, която има шанс да се превърне в изключително популярен социален продукт. Airtime предлага случаен видеочат в рамките на Facebook, като партньорите ще се избират чрез алгоритъм, който търси събеседници с общи интереси. Идеята за Airtime напомня на популярния сайт Chatroul...

Ревизираните данни за икономиката през първото тримесечие на 2012. Няма големи промени – балтийските страни водят с високи темпове на растеж, Гърция е най-отзад с огромен спад.

Евростат: Растеж/спад на БВП, % на годишна основа

Блогът за икономика 2012

„Актуална карта” на Турция, която обхваща обширни територии от съседни държави, е включена в компактдиск, изготвен в рамките на национална образователна програма на министерството на образованието в Анкара. Според авторите на учебното съдържание Батуми е изконно турски град, който се намира в състава на Грузия, предаде „Кавказкий узел”. Министерството на външните работи на Грузия обяви, че ще провери информацията. От турската страна казват, че е станала грешка.

Както ви съобщихме по-рано през деня, информационният гигант Google сключи сделка за придобиването на QuickOffice – производител на професионален софтуер за мобилни платформи. Продуктите на новозакупената компания ще бъдат интегрирани ...

"Ние следим постоянно нашите системи за наличието на зловредни процеси, и особено опитите на трети страни да се логнат в акаунтите на потребителите без да са упълномощени за това", гласи началото на съобщението, публикувано на страницата за онлайн сигурност в блога на Google (Google Online ...

Британският физик Стивън Хокинг твърди, че населението на Земята трябва да се страхува от срещата си с извънземни цивилизации. Според него, животът съществува в абсолютно всички части на Вселената- не само на планетите, но и на звездите и в междупланетното пространство. „Вселената има 100 мил...

Руснакът с легендарната фамилия живееше до канала, пресичащ целия град в посока морето и събиращ дъждовните и отпадни води на франгенските баири. Имаха симпатичен ушат кокер-шпаньол, който синът му в предпуберитетна възраст ежедневно по график извеждаше в дерето. Коки метеше с ушите си тревата, душейки по нея и дънерите на дърветата за следи от урина и екскременти от негови събратя, които изследваше задълбочено като истински експерт-криминалист...

МВР си върши работата, прокуратурата е принудена да го следва, а дори и българският съд се размърда. Така от лидер по корупция в ЕС, България при управлението на ГЕРБ слиза на девето място. По корумпираност на политическите партии лидери са разбира се гърците. Следва ги Румъния. Испания, Италия, Ирландия, Литва, Словения и Португалия. Нещо повече, [...]

Черни облаци са надвиснали над най-голямата социална мрежа в световен мащаб според анализатор, от чиито услуги се възползват гиганти като Forbes, Bloomberg и CNBC. Нещо повече, той предвижда, че от пет до осем години Facebook ще изчезне. Смелите твърдения идват от основателя на инвеститорската ко...

Корпорация Google обяви придобиването на Quickoffice, известния разработчик на едноименния софтуер за мобилни устройства. С помощта на пакета офис-приложения притежателите на устройства, базирани на Android, iOS и Symbian могат да създават и редактират документи в популярните формати Microsof...

Днес в интернет се случва важно събитие, което, обаче, едва ли ще бъде забелязано от обикновения потребител. На 6 юни е насрочено така нареченото "световно стартиране на IPv6". На този ден най-големите ИТ компании (Facebook, Google, Yahoo, Microsoft и други) ще преминат окончателно към използ...

Тази сутрин тези от нас, които са били облагодетелствани от ясно време, може и да са успели да видят транзита на Венера пред слънчевия диск - явление, което се наблюдава от Земята на 243 години. В рамките на тези 243 години се наблюдават два транзита, разделени от осем години. Накратко: последния п...

На практика всяка марка, която предлага продукти с послание за отслабване, трябва внимателно да прецени своята комуникационна стратегия, за да не повтаря една от десетките стотиците други марки със сходни предложения. Някои залагат на традиционната визия преди/след, други използват само позитивни апели за това колко добре се чувстваш, когато можеш да си носиш любимата рокля. Но досега не съм срещала идеята “Какво печелиш, когато губиш килограми?” Този въпрос задава марката за закуски Special K.

Special K всъщност е марка на Kellogg’s и включва зърнени закуски, шоколадови и зърнени десерти, крекери и снаксове. Фокусирайки се върху здравословното хранене и отслабването, марката се опитва да мотивира жените по пътя към желаната фигура. И вместо да промотира килограмите, които се губят, Special K насочва вниманието към това, което натрупваш – самоувереност, щастие и чувство за успех. Марката използва неприятните асоциации, обвързани с качването на кантар и им противодейства успешно. Ще видите как във видеото по-долу. Освен с този чуден кантар, кампанията е подкрепена от телевизионна и печатна реклама.

Защо работи?

• Използва се вече нагнетена неприятна асоциация, на която се противодейства – така Special K се превръща в героя на деня.
• Изненадата привлича вниманието и спомага за предаване на посланието.
• Марката създава уникално послание, различно от останалите конкуренти.
• Позитивната емоция е катализатор за споделянето с приятели и познати – всеки иска да сподели една добра история.

Ще се качите ли на такъв кантар с удоволствие?

Няма подобни постове.

Основателите на БМС. Снимка: Дневник

Етимологията на латинската дума медия (множествено число на medium) е средство, връзка, посредничество. Връзка между фактите и мненията от една страна и група от индивиди, интересуващи се от тях, да ги наречем общество. При това посредничество обществото очаква обективност, изчерпателност и безпристрастност в отразяването на фактите, както и плурализъм на представените мнения.

Какво се случва когато фактите се пренебрегват като директен източник, а медията става посредник на посланията на дадена властова или корпоративна структура? Отговорът е - агенция за връзки с обществеността или пропагандна структура. Мечтата на всяка пропагандна кантора обаче е да бъде възприемана като медия, а не като властови или корпоративен рупор. Ето защо пропагадните структури, които разполагат с пари, влагат много средства, за да изглеждат като медии. Също така влагат кеш, за да изместят истинските медии и да установят монопол над информационното пространство.

Защо не успяват обаче? Защото в едно отворено пазарно общество парите не са достатъчни. Не е достатъчен и професионализмът. Богатите пропагандатори могат да си напазаруват професионалисти на килограм живо тегло, особено в бедните страни. Но пак не успяват, защото автентичните факти и мнения имат свойството да устояват на пропагадната завеса, била тя под формата на цензура или на отклоняващ вниманието безмислен информационен поток. В крайна сметка те достигат до голям брой индивиди. Това работи дори и в затворените, тоталитарни общества. Чудесен пример е дисидентският самиздат при комунизма, който пробиваше безмилостната пропагандна машина на властта.

Това се е случвало и се случва защото сред групата индивиди винаги има такива, които предпочитат да живеят в истина, а не във възторжена лъжа, ретранслирана от пропагандните кантори. Докато ги има тези индивиди ще има и медии. Те може да са бедни, може техният носител да е свит, незабележим дори, в условията на монопола, но с упоритостта на китайска капка си пробиват път през информационните бентове на пропагандните могули.

Повод за това теоретично отклонение е новината, че бившата шефка на тотото Ирена Кръстева е публикувала отворено писмо, възмутена от факта, че не е поканена на среща за медийната свобода в Европейския парламент. Били поканени такива-онакива, сърди се тя, а представители на "Българския медиен съюз", в който членува нейната групировка не са сред поканените.

Писмото на Кръстева е адресирано до шефа на парламентарната група на евролибералите Ги Верхофстат, организатор на събитието. Парадокс е, че към същото политическо семейство се числи и Делян Пеевски, син на Ирен Кръстева, депутат от ДПС и по съвместителство главен цензор в притежаваните от Ирена Кръстева вестници.

Срещата всъщност е отворена за всеки, който пожелае да участва. Не е нужна покана, а предварителна регистрация, за да се получи пропуск за сградата на Европейския парламент. Покани са изпратени на лекторите и модераторите на дискусии, което е съвсем нормално. Но сред тях не личат имената на собствениците на "най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг", по думите на Кръстева.

Защо не са? Ами защото не са медии. Пропагандни кантори са, финансирани индиректно от властта чрез една корпоративна структура, която е събрала 70% от парите на държавните предприятия. Корпоративна търговска банка, характеризирана от американското разузнаване като "гнила ябълка", замесена в "пране на пари от престъпна дейност" и "кредитиране на свързани лица". С кредити от тази банка се купуват медии, превръщат се в ПР агенции на правителството и се установява монопол над разпространението. Резултатът е видим от чужбина - София е последна в класациите за медийната свобода в ЕС и всяка година уверено потъва надолу.

Съвсем правилно организаторите на срещата за свободата на медиите не смесват жанровете. Затова събитието в Европейския парламент се очертава интересно. Колкото до Ирена Кръстева и колегите и от самоназовалия се "Български медиен съюз", никой не им пречи да си организират друга среща. В Москва, в Пекин или в Хавана, с тамошните сестрински пропагандни централи да обменят опит за трудностите да се установи тотален монопол и ефективна цензура в условията на пазарна икономика и във века на интернет.

 

@joroangelov

 

Блогът за икономика 2012

и ако ще подкрепяме такава група, трябва да се създаде и група "защо бойко борисов, станишев и сакскобурготски можаха да ни излъжат, а костов само донякъде". 

и ако в нея членуват същите хора, които са част от "защо меглена кунева не може да ни излъже", тогава наистина ще повярвам, че българският народ страда най-вече от влюбеност в страданията си, която на клиничен език се нарича мазохизъм.

а ако всичко това го кажа бавно, провлачено, натъртвайки и процеждайки го, със зле прикрита и може би не съвсем осъзната ненавист, имитирайки ацидния д-р михайлов, тогава вече и на мен ще повярват;)

както казваше една моя приятелка: "баста на тази мелодрама". пазете си сълзите, ненавистта и възторзите за по-важни неща и за по-честни хора.

Продукти:
1 пакет от 500г листи за баница
5 яйца
1ч.ч. прясно мляко
300г сирене
1ч.ч. настърган кашкавал
1/2ч.ч. олио
1к.ч. газирана вода

Приготвяне:
Листите за баница се разстилат на кухненски плот. Разделят се на две. Взема се тава. Маже се с мазнина. Дъното на съда се покрива с лист от едната половина кори. В купа се чукват яйцата. Разбиват се с тел. Добавя се прясно мляко, сирене и кашкавал. Сместа се обърква добре. Върху листа се накапват 2с.л. от плънката. Отгоре се подреждат кори от частта, от която е взет вече лист. Корите се смачкват, така че да наподобяват купчинки. Редят се един до друг. Отгоре им се разпределя половината от плънката. Накапва се мазнина. Върху тях се слагат по същия начин останалата част кори, като се оставя един лист. Полива се с плънка и мазнина. Трябва да останат една, две лъжици плънка. Отгоре се слага последния лист. Към купата от плънката се добавя газирана вода и мазнина. С тази течност се полива цялата баница. Пече се на умерена фурна 40 минути. Докато е топла се наръсва с вода и се покрива с памучни кърпи. След половин час се реже на парчета. Консумира се в момемнта.

Днес фондацията Linux официално ще обяви присъединяването на Samsung към борда на директорите си. Корейската компания бе удостоена с "платинено членство", което е най-престижният вид членство, който една фирма може да получи във фондацията. Samsung се уредиха с това членство след внос от половин мил...

Спадът в акциите на Facebook продължава, като само през последната борсова сесия на Nasdaq понижението им е от 3,8% и те затвориха при цена от 25,87 долара. Откакто Facebook излезе на борсата и цената при първичното предлагане на акциите на социалната мрежа беше 38 долара, понижението в стойностт...

когато съм тъжна и объркана я сънувам, или по-скоро я чакам насън, а тя не идва, и се събуждам още по-тъжна, защото тя беше човека, който знаеше как да подрежда нещата. като бях малка толкова исках тя да харесва всичко, което правя, а после воювах с нея... 

днес много ми липсва.

  Динозаври Градски пейзаж Каращи се чудовища   За да си направите подобна картинка, първо трябва да си...

Веселина Седларска

“Ex ovo!” В превод от латински: Да започнем от яйцето! С този израз римските адвокати начевали защитните си пледоарии. Тъй като това е защитна пледоария: Ex ovo, да започнем от яйцето! Онова яйце, разбира се, което Росен Плевнелиев, подари на папа Бенедикт ХVІ. По конституция президентът е олицетворение на единството на нацията. С дара си за Ватикана президентът  за първи път от началото на мандата си почти изпълни тази повеля. Казвам „почти”, защото не олицетвори в частност единството на нацията, а олицетвори направо самата нация. Яйцето изглеждаше точно толкова златно, грандоманско и неуместно, колкото по същото време бяха роклите на абитуриентките и доспехите на Софи Маринова на „Евровизия”. В този смисъл г-н Плевнелиев олицетвори нацията по-нагледно от всеки свой предшественик.

Опитайте се да си представите, че Софи Маринова изскача със златната рокля и белите си ботуши на сцената на „Евровизия” точно от това яйце. И на яйцето, и на Софи щеше да им отива. Те просто бяха създадени един за друг – бялата кожена рокля със златния колчан на Софи и златната плетеница на високото 2,3 м яйце. Да не говорим колко си подхождаха мускетарските ботуши на Софи и стойката на яйцето, взета от артикула „стол за офис, тип президент”. Хич не се шегувам, столът с такива крачета наистина се казва „Президент”. Но тъй като никой не се сети, че яйцето може да замине за Баку, то замина за Рим. Няма ли съветници президентът, питаха се втрещените българи. Има, разбира се.

Сега се опитайте да си представите яйцето във Ватикана да се бе отворило и от него да се излюпи католическа абатиса, облечена в толкова сантиметра плат, от колкото бяха ушити препаските на доста български абитуриентки. Пак щяха да си подхождат. Просто никой не се е сетил на този етап за подобен яйчен пълнеж. Както и никой не се беше сетил да оборудва Софи Маринова с камшик, за да е пълна картинката. Но тези неща ще бъдат наваксани и то много бързо, ако се съди по скоростта, с която фучим към простотията и простащината. Нямаше ли Софи Маринова дизайнери? Имаше, разбира се. Нали точно те били преценили да я облекат в цветовете на прабългарите – бяло и жълто!?! Нямат ли онези абитуриентки родители? Имат, разбира се, нали те с оскъдицата си им купиха тези оскъдни рокли за много пари.

Обратното на всичко това би било простотата. Простотата е най-евтиният, най-прекият и най-трудният начин. Простота би било Софи Маринова да се яви на сцената на „Евровизия” боса, с пъстра рокля от басма и венче от цветя на главата. Цялата работа щеше да струва между двайсет и тридесет лева (Ц. Цачева купила на майка си басмяна рокля за такива пари, както беше съобщено тези дни със сериозността на  парламентарна новина). И можеше да донесе на Софи участие на полуфинала. Цяло чудо е, че българската участничка се класира на точка разстояние от целта с ботуши, в които прилича на жена, по чиито следи върви моралната полиция. Не пет октави, ами петнайсет да покриваш с гласа си, пак ще привлечеш само толкова европейци, колкото от тях биха спрели на магистралата пред момиче с подобно облекло. Софи Маринова изглеждаше комично неприлично. Абитуриентки изглеждаха страховито неприлично. Подаръкът на българския президент във Ватикана изглеждаше срамно неприлично. Но всички те ни подхождаха. Защото ние живеем неприлично.

Живеем, повдигнати на пръсти. Живеем в най-горния регистър на Софи Маринова. Нищо не е в мащаб 1:1. Всичко е или истерично преувеличено, или обезсмислящо омаловажено. И всички пищим, че сме прецакани.

Един ден разбрах, че не съм прецакана. И че много малко от хората, които познавам, са прецакани. Говорех си с майката на момче, болно от левкемия. Здрав, прав студент на 21 година и един ден, като гръм – рак на кръвта! В толкова напреднала фаза, че нямало как да го лекуват, без да му обяснят директно колко малки са шансовете. Лекарите му обяснили. Попитах майката как е реагирал синът й. Само това казал: „Прецакан съм.” Два пъти едно след друго: „Прецакан съм. Прецакан съм.” От сляпата съдба, от случайността, от живота. След този случай никога не казах, че съм прецакана. И го разказвах на всеки, от когото чуех думата.

И пак рак. Този път на гърлото, оперираха го, приятел от детството. След операцията не можеше да говори. Ако минаваше край свой познат спираше и започваше да пляска с ръце. Докато познатият му се обърне в посока на звука. Тогава вдигаше ръка за поздрав. Здравей! Не можеше да го произнесе, но го казваше с жест – пожеланието другият да е здрав. Той ми върна смисъла на думата „здравей”.

Забелязахте ли, че никой, описвайки земетресението, не започна с възклицанието „Ужас!”. Ние го казваме толкова пъти на ден, че то е станало невинно за наистина ужасно нещо като земетресение от почти 6-та степен. „Ужас!” е, ако опашката пред касата е повече от четирима-пет души. „Ужас!” е начинът, по който изглежда някой. „Ужас!” е всичко, което не е „Супер!” Махалото ни се клатушка между супер и ужас и нищо не е нито на мястото си, нито в размера си, нито със значението си.

Най-вече „Ужас!” са политиците. Ние го казваме, за да се разграничим от тях. Само че не става – те са нашата представителна извадка. Ако ние бяхме по-различни от тях, щяхме да си изберем други политици. Президентът Плевнелиев в Рим е същото, каквото е Софи Маринова в Баку. Цецка Цачева, Искра Фидосова, Емилия Масларова и други подобни любимки на злите остроумници са същото, каквото са абитуриентките, макар да изглежда, че е точно обратното. Точно както чалгата е същото, каквото бяха песните от политическия младежки фестивал „Ален мак”, възхваляващи комсомолския принос за изграждането на социализма. Колкото и да изглежда, че е точно обратното. И едното, и другото служат на послушното оглупяване. Дали ще е „и ний вървим, вървим нататък”, защото пред нас са блеснали житата, или ще искаш да те заведат в някоя квартална кръчма, за „да полудеем тази нощ и всичко живо да ни псува” е едно и също нещо, колкото и да изглежда противоположно.  Ивана изпя задушаваната мечта на мнозина да направим нещо, „все едно какво, но нека е различно”.

Не е различно обаче. „Не искам вече да сме прилични, да сме порядъчни…” И съответно ставаме неприлични – само че това е също порядък. Друг, но порядък. И ето ни, осъществили мечтата да бъдем „нещо нетипично” – вече неприлични, но пак порядъчни, т.е. пак строени в редици. Редиците са си редици, независимо дали са комсомолски, или чалгарски. Строяват ни в редици, за да можем да се движим подравнено и по команда. «И ний вървим, вървим, вървим нататък…» – пионерски хор. «Тръгваме, все едно къде…» – Ивана.

Истината е проста, знае я всеки дюкянджия: ако искаш да продаваш на някого нещо пошло, трябва преди това да му изфабрикуваш пошла душа. Ако искаш да продаваш на мнозина, трябва да произведеш много пошли души. И така трябва да го направиш, че хората да ти съдействат – като натискат съответното копче на дистанционното, например. Където отец Гелеменов обяснява на ошашавения български зрител, че земетресението в Перник се случва заради три вида врагове на народа. Първите: врачки и гадателки. Вторите: хомосексуалистите. Третите: дъновистите и самият Дънов най-вече, чийто гроб трябвало да бъде преместен, за да не дразним Бога. Ако някой намери едно неприлично изречение в трудовете на Петър Дънов или една неприлична негова постъпка, моля да ме информира. Ако някой намери едно прилично изречение или прилична проява на отец Гелеменов, много моля да направи същото.

Ние дотолкова сме свалили прага си за приличие, че слушаме такива хора. Гледаме пошли реалити формати, съпреживяваме живота на стотина смешни хорица, които са известни с това, че са известни. Гледаме ги как се хранят, как си разчекват детето, когато се развеждат, как биват интервюирани, а също така и как интервюират. Нашата душа е станала фабрична – тя вече може всичко да понесе.  Когато чалгата законодателства – чалга музиката, чалга мисленето, чалга облеклото, чалга отношенията, чалга рейтингите – законът е, че човек трябва да живее хоризонтално, не вертикално. Вертикалното е стремеж, израстване, там личи, че някои се извисяват, а други пълзят. Чалгата предлага уютно, шумно, приравняващо хоризонтално веселие. Според вас кои хора се манипулират по-добре и се управляват по-безметежно – вертикално или хоризонтално живеещите?

Беше в първите седмици, след като забраниха тютюнопушенето на аерогара София. Изсипахме се от самолета от Прага и ни посрещнаха предупредителни надписи. Равен глас съобщаваше на български и английски, че пушенето на територията на летището може да става само на определените за целта места. Сред пътниците бяха и две групички млади хора, които се прикачиха на самолета за България в Прага. Още там стана ясно, че едната групичка са български студенти в САЩ, другите в Копенхаген. Не знам дали им беше първо или поредно връщане вкъщи, но помня че им личеше – много са се затъжили.

Около лентата за багажа на софийското летище вече приличаха на хора, които броят секундите. Багажът се бавеше, още едно изпитание за пушачите. Един от пътниците най-спокойно извади цигара и запали. Сред всичките табелки и монотонните предупреждения от високоговорителите. Мъжът изглеждаше като победител в кастинг за роля на набързо забогатял простак. Отделните части на облеклото му изглеждаха наред, но съчетанието беше умопомрачително. Шкембето му беше по-голямо даже и от самочувствието, едно копче не беше издържало.

Младите хора му мятаха отровни погледчета. Поглеждаха се и  в очите им светкаха въпросителни и удивителни. Едно от момичетата театрално започна да маха с ръка пред дима. Но не казваха нищо, както обикновено се случва между възпитани млади хора и невъзпитан възрастен. А лентата все още се въртеше празна. Тъй че човекът си изпуши спокойно цялата цигари, поогледа се –  не видя нищо, което може да му послужи като пепелник и хвърли фаса на излъскания под.

На това място възпитанието на младите хора се изчерпа – внезапно и колективно. Все едно някой им даде сигнал и те нападнаха. „Как може да правите такова нещо, това може да се случи само в България, имате ли представа каква глоба щяхте да платите в чужбина, не виждате ли надписите, не чувате ли” … и т.н. в този ограмотителен порядък. И тогава едно момиче, най-тихичкото до този момент, каза нещо по-различно, то ме и накара да запечатам всяка подробност от тази случка. Момичето каза: „Заради такива като вас напуснахме България.”

После се завъртяха багажите, качихме се в миризливите таксита и всеки тръгна по пътя си. Оттогава често си мисля: добре, тръгнахте си заради такива, но ще се върнете ли? За какво бихте се върнали и как ще се държите, когато това се случи? Там, където сте, ще съберете ли толкова самочувствие и кураж, че да го боцнете този отвратителния с карфица през дупката на скъсаното му копче, за да се спука шкембето на самочувствието му? Ще му потърсите ли сметка как е стигнал дотам да влиза в най-скъпия магазин и да купува най-скъпата риза и най-скъпата вратовръзка, за да я върже на най-кухата глава. А на оня, който му е разрешил да стигне дотам, който е прибирал подкупите? Ще го направите ли, или след учението ще дойдат семействата, децата и съответно – компромисите?

Ние, вашите майки и бащи, няма да можем да го направим. Малко сме и сме уморени. Не сме олицетворени нито от президента, нито от патриарха. А тези от абитуриентите, които бяха прилично облечени, вече си подготвят самолетните билети да дойдат при вас.

Сп. „Тема”

Продължаваме с околосветското пътуване на Иван и отново ще открием нова за нашия сайт страна – Мексико. Приятно четене и не забравяйте, че не е редно да се оплаквате, че ви спират със стена, когато и вие спирате другите със стена ;) Четете:

Мексико

между хаоса и реда

И така, потеглихме рано сутринта от Флорес, Гватемала към Мексико. Пътят се очертаваше да бъде дълъг, трябваше да пресечем целия Белиз по дължина. Автобусът беше спретнат, а шофьорът изглеждаше нормален. Пътувахме с млад татко германец с четири годишната му дъщеря и двойка французи. Това дете беше уникално, не спря да яде през цялото време, а бащата очевидно се беше подготвил, за разлика от нас - имахме само 2 сникърса и шише вода. Бяха ни казали, че по план в Белиз се спира да се обядва, е да ама не... Преминавайки през три държави, прави впечатление, че пътищата и постройките около тях са коренно различни. В типичния си стил,

Гватемала се характеризираше с хаос

във всяко едно направление. Всички постройки приличаха повече на колиби, направени с подръчни материали, отколкото на нормални къщи. Пътищата обаче бяха черешката на тортата, просто липсваха през 10-15км. Бяха изборни дни и сигурно нарочно бяха оставени така, за да има новия "Месия" с какво да се изтъква. Бойко Борисов може да е спокоен, има и държави с по-отчайваща инфраструктура от нашата. Не че се е притеснил, но все пак... :)

Белиз се открои с английския си колониален стил

и нямаше как да е иначе, при положение че са независими едва от 30 години. Посрещайки ни на границата, с гордост ни съобщиха, че за малко сме се разминали с посещението на принц Хари, който пристига след няколко дни за първата си визита в Карибите, представлявайки Английската корона. В негова чест, строяха паметник, изобразявайки главата на принца, който плануваха да открият с неговото пристигане. Все още по паметника кипеше усилена дейност. Белиз със сигурност се очертаваше да е лесна спирка по пътя му, но не така стояха нещата с посещението му в Ямайка, от него ще се очаква да покаже доста добри дипломатични умения, за да запази зависимостта на страната към Короната. Новата министър-председателка, току що стъпила в пост, очевидно си беше поставила точно обратната цел, да премахне лика на Кралицата от техните банкноти.

Мексико ни посрещна с големи магистрали,

широки пътища и доста добре организирана инфраструктура. С просто око се забелязваше и масивната гранична стена, издигната между страната и всички нейни съседи на юг. Оказа се, че това което смятат да направят много скоро Американците с южната си граница, вече работи безупречно при мексиканците. Иронията е, че местните се смятат правилно за жертви в ситуацията, но пропускат факта, че правят същото със съседите си. Това изобщо не ни учуди, при положение, че в момента явно е нормално да се издигат подобни стени, в така наречените развити страни и в Европа. По-лоши обаче са стените в главите на тези хора, отколкото физическите им превъплъщения. След повече от 15 часа път, пристигнахме в

Плая де Кармен

Доста време се чудехме къде да прекараме двата дни, които бяхме планували за плаж и почивка, дали в Канкун или в Плая де Кармен. Както се оказа по- късно, минавайки през Канкун, със сигурност бяхме направили правилния избор. Канкун представлява масивни сгради и тълпи туристи и то в много по - големи мащаби, отколкото можехме да си представим.

 

Плая де Кармен е малък курорт по местните стандарти,

характеризиращ се с хубави плажове и бял пясък. Мястото не е успяло да се спаси от презастрояване, на така наречената "първа линия" . Петзвездни хотели са долепени един до друг, но явно на хората им харесваше, защото всичко беше препълнено. Ние се спасихме в новооткрит хостел, от една англичанка, но сградата се намираше на 25 преки от плажа. За да не храним бакшишите, решихме да се придвижваме с местния транспорт. Трябва да вметна, че по тези места градските автобуси нямат спирки, а спират при вдигане на ръка от улицата. Всеки път, когато ги ползвахме, влизахме през първата врата до шофьора и си плащахме чинно по 60 стотинки. Оказа се в последствие, че само ние плащахме като балъци, защото от втората врата явно беше на промоция. :) Събрахме свежи сили и потеглихме отново.

Автобусната система в Мексико е развита на изключително високо ниво.

Има редовни автобуси за всеки един град и различни автобуси за всеки джоб. Ние ползвахме всички възможни, но дори и най-евтиния беше на добро ниво. Забавното е, че те тръгват винаги по разписание, но никога не пристигат на време. Шофьорите никъде не бързат и спират през минимум 2 часа за хапване и пийване. Именно поради тази причина пристигнахме в

Мерида

с 2 часа закъснение. Поредния хостел, в който попаднахме, беше на централно място в града и с най-добри отзиви от гостите си. Реалността обаче беше малко по-различна. Ще започна с домакините, които ни посрещнаха - бяха дрогирани, замаяни и изглеждаха потресаващо. "Шефчето" смята петнадесет минути колко пари трябва да ни върне за екскурзията до Чичен Ица на следващия ден. Гостите не бяха по-добре - някакви образи хипарееха накацали по диваните през следващите два дни и си гледаха тъпо през цялото време. Явно в духа на това място, тоалетните бяха без врати, но за сметка на това с елегантни бели перденца. Декора беше предвиден само за мъжките тоалетни, иди ги разбери тези хора. :) На 2 часа път от Мерида се намира и едно от новите седем чудеса на света -

Чичен Ица

Опасенията ни свързани с туристическия поток до там се оказаха напълно основателни. Тълпи хора от цял свят се бяха струпали на входа. Явно маркетинговата машина е чудесно смазана и работи на пълни обороти. Всичко е облагородено, лъскаво и изблизано. След като платиш два входа- един за правителството и един за местната община, може вече да се блъскаш на спокойствие с останалите в комплекса. Това обаче по никакъв начин не означава, че не си заслужава вниманието, напротив. Това е бил един от най-големите и развити градове на маите. Интересното за този град всъщност е, че когато той започва да набира сила и власт в годините между 900 и 1050 сл. Хр. и да се превръща в основна регионална столица в северните земи на маите, периода съвпада с падението на основните центрове на южната майска цивилизация. Столицата постепенно централизирала и доминирала, както политическия, така и социалния и икономическия живот в северната и централна част на полуостров Юкатан. Има противоречиви теории за това дали Чичен Ица е управлявана чрез традиционния модел на майските кралства - от един владетел или е първият град-държава, който е въвел нова система на управление от специално създаден от членовете на елита съвет. Само може да гадаем кой е водил парада тогава и по какъв начин.

  Тъй като, така нареченият елит, по това време е живял в града, планът на града е добре структуриран и се открояват нужните за прогреса на един голям град постройки. На първо място е

централният храм - Ел Кастило,

който е и най известният от всички останали постройки. Представлява пирамида с по 91 стъпала от четирите и страни. Само от едната страна има украси и глави на змии в двата края на стълбите, затова тази страна на пирамидата се приема за фасадата. Едно от основните божества на маите, се е представяло чрез змия и очевидно тази храм е построен в негова чест. Освен това, именно от тази страна на пирамидата, два пъти в годината през пролетта и есента, когато слънчевите лъчи я огряват по специален начин, се образуват 7 огряни със светлина триъгълника. Това според местните е доказателство, че маите са били добри астролози и математици. Друго доказателство за тези им умения е сбора на всички стъпала - 364 и като се добави горната платформа, резултатът е 365 - точно колкото са дните в годината. Разкопките показват, че под този храм има изградена друга пирамида, която всъщност е от предишен период. Всеки път когато се е сменяла властта са се строяли нови постройки върху предишните - подход използван през годините за демонстриране на власт. В близост до Ел Кастило се намира и

Храмът на Войниците,

с много голям брой колони около него. Вярва се, че когато по-бедното население, живеещо в околностите е идвало в града, във връзка с религиозни чествания, се е приютявало именно в този храм. Интересна беше площадката, изрисувана с черепи, основната функция на която е била за сплашване на враговете. Костите на затворниците, на тези от жертвоприношенията, както и на заловените пленници са се оставяли за назидание.

  Най ни заинтригува, така нареченият

"ball court" или игрището,

където са играли известната игра на маите. Това в Чичен Ица е най - голямото открито до момента. Много ни приличаше на игрището от филма Хари Потър, когато хвърчаха нагоре надолу с метлите, за да вкарат нещо като топка в два кръга. Около игрището имаше обособени ложи за елита, докато простолюдието е гледало кой от където може. Двата основни кръга не бяха в двата края на игрището, а напротив в средата. Разказаха ни, че идеята на традиционната игра е топката да се вкара в кръга с хълбок, с коляно или дори с лакът. В случая с това игрище, очевидно концепцията беше променена, поради факта, че кръговете бяха поставени доста на високо, а маите по - принцип са били дребни като нация. Не е имало как да използват традициооните начини да вкарат топката, затова са играли с палка или с бухалка. Доказателство за това са и многобройните рисунки от двата края на игрището, където играчите са изобразени именно с един от двата инструмента.   За разлика от Тикал, където се говори също за толкова известната игра, там няма открито игрище и липсва доказателство за това, че играта е свързана с човешките жертвоприношения. Докато бяхме там дори ни разказаха, че Колумб е завел двама играчи в Испания, тъй като много харесал играта и искал да я покаже на сънародниците си, но едва ли би ги завел наистина, ако играта завършваше с жертвоприношение.

В Чичен Итца доказателствата бяха ясни:

редом до играчите с палка, имаше изобразен и играч, заел поза за отсичане на главата, все още държейки палката в ръка и струите кръв, които хвърчат от всякъде. Не стана ясно обаче дали обезглавяват играч от губещия отбор или от победителя, както и критериите, с които избираха конкретния играч.

  Комплексът е разделен условно на три части- Северна, Централна и Южна част. Гореспоменатите описания се отнасят към Северната група. В нея се намират най-големите и важни постройки в комплекса. Също така в него са живяли и елита на тогавашния град държава. В централната част се намираше тогавашната обсерватория, с която местните учени са изследвали звездите и небесните тела. До нея се намираха и местните църкви в различни архитектурни стилове. В тях са се почитали различните богове. Южната част все още е затворена за посетители, защото разкопките продължават и в момента. В тази част са живяли всички извън елита. Интересно е че устройството на сегашните мексикански градове е по същия начин - богатите са отделени на север, всички останали на юг. Някои неща не се променят с времето... :)

     

Краят на Чичен Ица е през 13 век,

след гражданска война, предизвикана от недоволството на обикновените хора. Обединява ги Хунак Чел, предводител на всички възстанали срещу преяждането с власт и ресурси от разплутия елит. Нещо като съвременния Че Гевара, само че по-мургав.:) След тяхната победа има данни за обединение и спиране на братоубийствените войни и начало на нова ера при маите - Царството на Маипаните. Изграден е нов град и е преместена столицата от Чичен Ица. След два века се появяват испанците и слагат началото на съвременно Мексико. В крайна сметка, ако сравним двата града на маите, които посетихме, Тикал ни грабна повече. Дали защото беше първото от двете места, които видяхме или защото беше по-загадъчно с джунглата наоколо, но определено остана в сърцата ни. Следващата спирка в тура бяха

местата, от които маите са се снабдявали с вода

Понеже щата Юкатан е плосък и без наличие на реки, единствената им опция за вода са били подземните реки и извори. Почвата е от варовикови скали. До града се намират

два резервоара с вода наречени от местните Сеноте.

Както може и да се очаква, са имали свещен статут поради жизненоважното им значение за оцеляването им.Използвали са ги за ритуали при суша, в резултат на което са се извършвали ритуални убийства. Намерени са на дъното множество скелети и всякакви благородни метали и други съкровища. Има много интересна легенда свързана отново с предводителя на революцията Хунак Чел - вярвало се е, че който оцелее след като скочи във водния басейн и успее след това да се изкачи до върха е предопределен да бъде новия Крал. Както се досещате, именно той по някакъв начин е успял да се изкачи, но на нас нещо не ни се вярваше. :) По-вероятно е да са го издърпали негови последователи , отколкото да успее в тази бездна сам. Това би била непосилна задача дори и за Че Гевара. :)

    И ние се топнахме там, дори и скочихме от високата част, но вече е леснопроходимо за излизане. Местен феодал държи земята и е построил цял комплекс за заможни туристи. Срещу символична такса ти е позволено да влезеш и да се изкъпеш, ако искаш. Бизнесът вървеше чудесно –правеше пари от въздуха. Зачудихме се как е възможно държавата да позволи такова нещо, но ни отговориха, че човечецът бил вкарал големи инвестиции и сега си връщал парите. Все пак ни беше странно, защото мястото е толкова свещено, колкото и останалите постройки в старинния град. Но явно и тук важи нашият принцип - всички са равни, но някои повече... На късен обяд се запознахме по-подробно с

останалите членове на нашата група

Оказа се, че всички са мексиканци. Сприятелихме се лека-полека с единствените, които говориха английски език. След като ни почерпиха по бира, решихме да им върнем жеста вечерта в някой местен бар. Мъжът беше пластичен хирург, докато жена му не работеше. Бяха представители на новата средна класа в Мексико. Поговорихме доста за ситуацията в страната, за стандарта на живот и проблемите с които се сблъскват. По принцип мексиканците не обичат да говорят много-много с чужденци за проблемите с дрогата, но тези бяха изключение. Споделиха, че не е нормално да има в класацията на петдесетте най-опасни града в света, десет от Мексико. Всичките са разположени около американската граница и са бойно поле между основните играчи в бизнеса с дрога. Според тях, правителството води битка, но тя се подкопава от корупцията на високите нива. Интересно беше да узнаем, че мексиканците не употребяват тази дрога. Всичко отива в пулсиращите вени на Америка и Европа. Другия основен проблем тук е социалното разслоение в обществото. Наблюдава се поредния парадокс - най-богатият човек в света е мексиканец, при 80% бедност в страната. Завършихме с футболни истории, при което спомена от 94-та година още е пресен в тяхното съзнание. Знаеха поименно всичките ни звезди, най-вече "Стойков". :) Следващата ни спирка беше

Сан Кристобал, която беше отправна точка за каньона Сумидеро

Пътя до там, в крайна сметка, излезе шестнадесет часа с автобус, с четири часа закъснение. По план трябваше да пристигнем сутринта и оттам да се отправим на разходка, но всичко се провали. В комбинация с това имаше студен циклон над града, който беше сковал всичко от студ. Влажността беше 93% при седем градуса температура, усещаща се като минус десет. В началото съжалявахме, че пропуснахме да видим красивия каньон, но се оказа че при този дъжд и студ не е добра идея да се ходи до там.

Градчето, за сметка на това се оказа приятна изненада.

Имаше същия архитектурен стил като Антигуа в Гватемала, но беше доста по-спретнато, подредено и уютно. Чудехме се как всички говореха и се превъзнасяха за Антигуа, а за Сан Кристобал се споменаваше само и единствено като отправна точка за каньона. В заключение е интересно да се знае, че Петър Стойчев е трябвало да участва в ежегодния маратон за преплуване на Сумидеро, но маратона е отложен. Поради замърсяването на водите с промишлени отпадъци от околните големи градове, рибата е драстично намаляла и оттам е нарушен еко баланса. Резултатът от това е, че крокодилите са вече много гладни и не е здравословно за хората. :)

  След като не успяхме с първия каньон, се насочихме към втория -

Медния каньон

Той ни беше привлякъл вниманието доста отдавна, преди изобщо да бяхме планували идването си до Мексико. Това се дължеше на няколко поредни статии от Иво Иванов за едни от най-интересните хора на нашата планета - рарамурите, или "бягащите хора".   [geo_mashup_map zoom="8"] [geo_mashup_location_info] Но нека започнем с няколко думи за каньона. Обединява шест различни каньони, като общо е четири пъти по-голям и два пъти по-дълбок от така известния Гранд Каньон в Аризона. Това е едно от най - непрестъпните места за хората. Единствената опция за изследване е да хванеш влака от Чихуаха до Лос Мочис, или обратното, както направихме и ние. Водят го за едно от най-забележителните пътувания с влак. За цялото преживяване, включително пътя до там и обратно, ни трябваха общо три дни. Цялото пътуване с влака от първа до последна спирка се осъществява за шестнадесет часа, но определено си заслужаваше всяка една минута. Дори не усетихме как мина това време, при всички спиращи дъха гледки наоколо.

      Идеята за построяването на железницата е от 1861 година, когато един прозорлив и предприемчив американец решава да свърже Пасифика с Атлантика. До този момент, не е имало железопътна връзка с Канзас и пристанище на Тихия Океан в северната част на Мексико. Районът е един от най-богатите на ресурси и хапката е била много апетитна, но и много трудна за осъществяване, поради релефа на местността. Необходими са били сто години за осъществяването на този грандиозен проект, цената за който са няколко фалита на частните компании работещи по него и накрая идва национализацията след Революцията в края на 1930г. Официално линията е открита през 1961г., след значителни инвестиции от страна на местното правителство.

      Освен да се наслаждаваме на красивата природа, целта на пътуването беше да се смесим и да се опитаме да се докоснем до местното население, и най-вече до рарамурите. Именно с тази цел си взехме билети за втора класа, при което бяхме единствените туристи в тези вагони. От статиите знаехме, че е почти невъзможно да видим рарамури във влака, но все пак надеждата оставаше.

Индианското племе Тараумара живее на дъното на каньона от столетия,

въпреки липсата на каквито и да е условия за това. В момента никой не знае колко е точния им брой, но не надвишават 70 000 души. Подлагани са на постоянни преследвания през всичките години, поради пацифиската си природа. Никога не са воювали и нямат дори подобна дума в речника. Първо испанците са се опитали да ги направят роби в мините, заради което се преместват навътре в каньона. Последните години ги подгонват наркокартелите, защото почвата в каньона е идеална за отглеждането на подобни култури. Следва ново бягство съвсем на дъното на каньона. От това всички губят, защото е трудно да се изследва в детайли тяхната култура. Водят се за най-добрите атлети в света, не познават ракови заболявания, както и всички съвременни болести като диабет, съдечно-съдови заболявания и т.н. Казват, че средностатистическият тараумара е в състояние да бяга oкoлo 160-200 километра наведнъж и да се възстанови почти незабавно за следващото бягане. Рарамурите продължават да бъдат загадка, отнасят се с обяснимо подозрение към всеки пришълец, не искат да се състезават извън планините си и рядко излизат извън пределите на каньона.

    В крайна сметка видяхме няколко представителя на племето, но това беше само за пет минути, докато чакахме на една от спирките на влака. Опитваха се да продадат ръчно изработени кошници на пътниците, носеха така характерните за тях сандали, с които преминават тези невъобразими разстояния. Логото на частната компания, която стопанисваше линията, представляваше именно тези легендарни сандали. Стори ни се странно, че преди около тридесет години държавата изостава железопътния транспорт, при което в момента оперират само четири линии и всяка от тях е дадена на концесия. От това следва невъобразим трафик и страшно мръсен въздух, в добавка с високи цени на автобусните линии.

    Последната ни спирка в тази страна беше столицата

град Мексико

Мащабите на града стряскат от пръв поглед. В метрополията живеят 22 млн. души и е съответно петия по големина град в света. От самолета не успяхме да обхванем града с поглед, ситуиран е върху плато между два вулкана. Бил е столица на атцтеките, преди да дойде Кортес и да срине всичко до основи. Когато пристигат испанците остават възхитени от това което виждат - истинско райско кътче. Тогавашният град е бил построен на остров в езеро, като са били прекарани канали във всички посоки, не случайно са го наричали Латинската Венеция. Всичките им храмове са били декорирани в злато и скъпоценни камъни. Кортес обаче прави немислимото - пресушава езерото, разрушава всяка една сграда и убива почти всички индианци. На тяхно място лека - полека изниква това, което представлява днес Мексико Сити. Резултатът изобщо не е добър - целият град потъва, като няма сграда с права линия. На сто години потъването е един метър. Замърсяването на въздуха е повсеместно, смогът е обхванал всичко. Водоснабдяването става от триста километра по тръби. Всяко домакинство е на воден "кредит", като не се знае кога ще колабира цялата система.

Разходката в центъра беше много забавна

още от самото начало. На централния площад какво да видим - бяха опънали палатка местната комунистическа партия и гордо развяваха ликовете на "другарите" Сталин, Маркс и Ленин. Оказа се, че и тук бяха пробвали "червената утопия". Резултатът, както можеше да се очаква, беше неуспешен. Социалистите идват на власт в края на 30-те, но за разлика от други, не се впускат в социалистически експерименти. Нарасналото търсене на нефт през Втората световна война им помага да имат значителен икономически растеж до края на 70-те, наречен Мексиканското чудо. Краят на левия уклон става през 1990г. и съвпада с края на СССР, като преди това фалират през 1982г. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="В центъра на град Мексико вече няма троцкизъм*"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Правата линия на Партията"][/caption]     На 1 час път от столицата се намират

останките на град Теотихуакан

След като посетихме и тези руини, ни се изясни вече цялата картинка за племената обитаващи Централна Америка. Строежът на града започва през трети век, пр. Хр., като достига апогея си в периода 150 - 450г. сл. Хр. Известен е с едни от най - големите и древни пирамиди в света. Все още се спори за това, кои са били обитателите му и към кой етнос са принадлежали. Очевидно те са първите, които са започнали грандиозното строителство в тази част на земята. Те са определили божествата, които в последствие и ацтеки и маи почитат, но обикновенно под различни имена. Както обитателите на Теотихуакан, така и ацтеки и маи се прекланят пред бога змия и освен змията почитат още орела и ягуара.  

Жителите на града са били на много високо социално и икономическо равнище

за периода, в който са живели. Целият град е осеян с канали, като освен това има предвидени пространства за събиране на дъждовната вода. Но като всички племена по това време и те са имали своите странни вярвания, изразяващи се в убиване на животно или пленник от врага, всяка вечер при залез слънце. Страхували са се, че ако не направят жертвоприношението, на другия ден слънцето няма да се покаже. Освен храма на змията, който е целият осеян с драконови глави и опасан със змии, имат още храм на слънцето и на луната, а пътят, който ги свързва, не случайно се нарича "Пътят на Смъртта". По него са водили хората, предвидени за жертвоприношението. Вярва се, че когато Теотихуакан започва да замира през 6 - 7 век сл. Хр., причината е, че замира и търговията с околните области, а градът е вече много голям и няма с какво да се изхранват хората. Стандартно за това време, започва преместване на населението към по-добри места, в търсене на по-добър живот, както и смесването им с други племена. Вярва се че, част от хората са се смесили с ацтеките и са участвали в изграждането на тяхната столица Теночитлан, тъй като са мислили, че мястото е по-свещено от Теотихуакан. Изобщо всички племена малко или много са се умешели и се явяват наследници на предходните. От там идва и еднаквия стил на строене на храмове, с цел почитане на божества и показване на власт и сила от новите владетели. Ежедневните жертвоприношения продължават до самият край на империята на ацтеките, с тяхното покръстване.

    Следва Венецуела... Началото беше в Гватемала Автор: Иван Иванов Снимки: авторът *Троцкизъм – антисталинско направление във ВКП(болшевики), характеризиращо се с желание за незабавна Световна революция, общност на жените, закрепостяване на работниците към фабриките (милитаризация на труда). Успешно унищожено от др.Сталин, при който в трудови лагери попадат по-малко от 15% от населението на СССР, за разлика от идеите на троцкизма за 100%.  Лидерът на троцкизма – Лев Троцки е убит с алпинистка пика в Мексико в навечерието на Втората световна война – бел.Ст.   Други разкази, свързани с Централна Америка – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ :)

из "Атически нощи" на Авъл Гелий

Целта на споразумението е двете страни в сътрудничество да решават въпроси, свързани със създаване на условия за подобряване на търговските практики при осъществяване на търговска и рекламна дейност в интернет, включително и защитата на потребителите в дигитална среда.

Вечният дефицит на стоки беше родил в НРБ вица за разликата между месарницата от „едно време“ и социалистическата. „Едно време над магазина пишеше „Бай Пешо“ и като влезеш-месо, колбаси…Сега пише „Месо, колбаси“, а като влезеш-бай Пешо“!

И днес е така с дефицита в българската преса, която за известно време беше глашатай на демократичната промяна, а сега се е превърнала в ратай на статуквото.

През 90-те години как беше? Излезеш на пазара-преса. Хубава, лоша, наивна, инфантилна дори много често, но преса в нейното разнообразие и противоборство на пазара на идеи. Сега какво е? Като погледнеш, пише „Преса“, а всъщност е пазар. Търговия с влияние на всичко друго, само не и на журналистика. Да ме прощават изключенията от това правило…

Изключенията обаче като правило не опрощават, не дават индулгенция. Общата картинка е мрачно провинциална. И това се вижда най-добре „от самолет“. Или на летище, но не точно софийското. Макар то да е отбелязало наистина забележителен прогрес спрямо кочината от близкото минало ( като и пресата ни, все пак), заспалата му провинциалност тъжно изпъква само на час и нещо път на Запад.

След кратък поглед върху заглавията в българската преса в единственото магазинче на летище „София“ направих „кръгом“ на изхода на България и отказах да си дам стотинките за запълване на времето по време на полета, който ме доведе в един различен свят- светът на изложените за свободен прочит от пътниците на летището в Мюнхен заглавия на „тежката артилерия“ на световната преса. Тя ме разстреля в упор не толкова с факта, че беше безплатна ( както кафето и интернета в транзитната зала също) като подарък за Негово величество пътника, колкото с тематиката на заглавията. Сякаш се бяха наговорили, пустите редактори на „Файненшъл таймс“, „Интернешънъл хералд трибюн“ и т.н., да бъдат „еднакви“с водеща снимка и заглавие, свързани с „маргиналното“ за българската журналистика събитие в Хонгконк. Изненадващо за комунистическата китайски власт необичайно много ( дори и за китайските стандарти) хора, в голямата си част младежи, почели там паметта на жертвите от смазания китайски порив към свобода и демокрация на площад Тянанмън в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни 1989 г. Не трябваше ли това да е всъщност водещата тема за страна, като България?

Трябваше, но не е. Не беше и през самата 1989 г. Тогава се „вихреше“ пропагандната кампания в подкрепа на „възродителния процес“. Тълпа организирани другарки и другари (почти) тропаха на вратата на турското посолство, за да предадат протестно писмо срещу намесата на Турция във вътрешните работи на НРБ.

Моя милост се опита да протестира солово в БТА, че е срамно да си журналист тук, където на стената на Международна редакция виси заповед от името на ръководство със забрана да се пише каквото и да било за събитията на Тянанмън без изрично разрешение за това. Отговориха ми от ръководството, че се правя на „интересен“ защото и в София никой не би допуснал подобни демонстрации ( новозначаният след преврата патриен лидер Петър Младенов онагледи този начин на мислене с репликата си за танковете от 14 декември същата година, когато вече бяха „изпуснали положението“). Нещо подобно ми се случи и когато предложих на ръководството на Клуба на младия журналист към СБЖ да гласуваме декларация за солидарност с протестиращите в центъра на Пекин. Посрещнаха опитите ми да се правя на „интересен“ с ледено мълчание, нарушено от една саркастична реч срещу моята неосведоменост за истината в Китай, която била видна от филм на официална китайска телевизия за „провокаторите“ на Тянанмън, предизвикали армията да се намеси и да „възстанови реда“.

Възстановявам „този ред на мисли“ не за друго, а защото е тъжно да се види регреса след прогреса. Бяхме тръгнали да се освобождаваме от миналото си и след кратък полет ни приземиха близо до него. Май ще трябва да разкопчем коланите и да напуснем самолета, вместо да ги закопчаваме и примирено да летим надолу, накъдето ни извозват назначените за целта капитани на българската преса с нейния прогресивно депресиращ ефект върху българските пасажери.

Share on Facebook

След последния екшън в международната акция с предимно италиански и български главни герои "Кокаинови крале" тази книга изглежда особено актуална

Калабрийската мафия, наричаща се с особено звучното име Ндрангета, е сочена за най-влиятелната престъпна организация в Италия в края на 90-те и началото на новия век. Вероятно няма нужда да обяснявам колко жестока е подобна структура и че населението в Реджо Калабрия вече почти се е оказало да се съпротивлява.

Гражданите и селяните в региона обаче имат своя пазител (поне така им се казва) - местният епископ Джанкарло Брегантини, който решава да запази надеждите на енориашите си и да се опълчи на престъпниците с всички налични "оръжия", включително и отлъчване от църквата. И няколко десетилетия по-късно той го разказва в биографичната си книга "Не можем да мълчим".

Нормално, тук появяването на Зоро в расо, който се бори срещу тираничните структури, отчетливо е едностранен процес, препредаден от самия свещеник. Разказът на Брегантини върви все едно четете спомените на монах от края на 19-ти век, който е взел под крилото си цяло село, което да защитава със силата на кръста от нападенията на разбойници. Главите са кратки и поучителни като патос и по-скоро представляват философски проповеди на Брегантини, отколкото да разказват някакви особено интересни случки и конкретните му мерки за справяне с мафията.

Давам си сметка, че за човек, който живее в Дупница или дори Варна, където хората изглежда се чувстват много добре в средновековната йерархия на местния живот, тази книга би била в пъти по-интересна. Няма как да се отрече, че напътствията на "отче Джанкарло" насочват към важни ценности, които наистина биха довели до някаква промяна на примиренческото отношение спрямо присъствието на мафията. Но би било чудесно, ако книгата беше по-малко самохвалебствена и героизираща "самотния монах", който все пак разчита на помощта на най-голямата организирана структура в страната си, всички знаем коя е тя.

Google е придобил Meebo за неназована сума, обяви Meebo в корпоративния си блог в понеделник следобед. По-ранни доклади показват, че Google е платил около $100 млн. за седем-годишният стартъп.

Във вторник Google обявиха, че са придобили QuickOffice, бизнес софтуер за редактиране на документи на мобилни устройства. Quickoffice е популярен софтуер за редактиране на документи сред потребителите на Symbian, iOS и Android мобилни устройства. Популярността му се дължи на факта, че е лесен за ползване, аналогичен … Подобни статии:

1. Google Drive – новата облачна услуга от Google
2. Google спира поддръжката на Gmail приложението за BlackBerry устройствата

СДС не приемат условията на Костов за Софиянски

 

Share on Facebook

От началото на седмицата Ню Йоркската компания публикува скрийншотове, които показват някои от новостите

В интервю за CNBC, Ерик Джаксън, основател на Ironfire Capital, заявява, че до 8 години социалната мрежа ще се превърне в "динозавър", подобно на Yahoo.

В Брюксел днес предстои конференция, посветена специално на медийната свобода в България. Актуална тема.

Събитието се организира от ALDE, групата на либералите и демократите в ЕП.

Към събитието са приложили доклади за медийната свобода.

Веселин Желев, кореспондент на Труд в Брюксел, свързва ограничаването на  медийната свобода в България с КТБ и Нова българска медийна група.

Тези, които не четат вестниците на Кръстева,  могат да видят в EuroChicago.com   писмо по повод срещата в Брюксел, подписано от Кръстева и публикувано в Монитор:

Мнението на поканените  журналисти и медийни експерти е добре известно в България. От доста време те тръбят, че свободата на словото и печата е в опасност. Истината е друга. Въпросните журналисти са напълно свободни да пишат и говорят, каквото си поискат.

В допълнение, в neweurope.eu автор Kassandra  представя възраженията  на Пеевски-Кръстева.  Kassandra  се появява в същото издание u с втора статия – Софарма се разследва. Медиите на Павлов-Донев са обявени за маргинални,  с основно занимание да комбинират журналистика с рекламиране на  бизнес в търсене на политическо легитимиране.

Медиите на Павлов – Донев комбинират, медиите на Пеевски – Кръстева отиват още по-нататък,  произвеждат паралелна реалност съвсем без оглед на фактите.   Например когато преди месец  излезе мрачен доклад на Freedom House   за свободата на медиите в България, Монитор го представи под заглавие Медиите в България са свободни.

Непоканените,  [EuroChicago]

*

7 юни. Медиите отразяват събитието, на което е говорила и Нели Крус, заместник-председател на ЕК:

Когато националните развития могат да нарушат закони на Европейския съюз или общи ценности, няма да се стеснявам да го кажа високо. Готова съм да упражня целия политически натиск, който е необходим.

Канал 3  се очаква да покаже картина в петък от 20 часа.

• БТА
• Дневник

• Капитал
• Труд
• 24 часа
• Биволъ
• бТВ
• е-вестник
• Стандарт

В Брюксел днес предстои конференция, посветена специално на медийната свобода в България. Актуална тема.

Събитието се организира от ALDE, групата на либералите и демократите в ЕП. Веселин Желев, кореспондент на Труд в Брюксел, свързва ограничаването на  медийната свобода в България с КТБ и Нова българска медийна група.

Тези, които не четат вестниците на Кръстева,  могат да видят в EuroChicago.com   писмо по повод срещата в Брюксел, подписано от Кръстева и публикувано в Монитор:

Мнението на поканените  журналисти и медийни експерти е добре известно в България. От доста време те тръбят, че свободата на словото и печата е в опасност. Истината е друга. Въпросните журналисти са напълно свободни да пишат и говорят, каквото си поискат.

В допълнение, в neweurope.eu автор Kassandra  представя възраженията  на Пеевски-Кръстева.  Kassandra  се появява в същото издание u с втора статия – Софарма се разследва. Медиите на Павлов-Донев са обявени за маргинални,  с основно занимание да комбинират журналистика с рекламиране на  бизнес в търсене на политическо легитимиране.

Медиите на Павлов – Донев комбинират, медиите на Пеевски – Кръстева отиват още по-нататък,  произвеждат паралелна реалност съвсем без оглед на фактите.   Например когато преди месец  излезе мрачен доклад на Freedom House за свободата на медиите в България, Монитор го представи под заглавие Медиите в България са свободни.

Непоканените,  [EuroChicago]

В Брюксел днес предстои конференция, посветена специално на медийната свобода в България. Актуална тема.

Събитието се организира от ALDE, групата на либералите и демократите в ЕП. Веселин Желев, кореспондент на Труд в Брюксел, свързва ограничаването на  медийната свобода в България с КТБ и Нова българска медийна група.

Тези, които не четат вестниците на Кръстева,  могат да видят в EuroChicago.com   писмо по повод срещата в Брюксел, подписано от Кръстева и публикувано в Монитор:

Мнението на поканените  журналисти и медийни експерти е добре известно в България. От доста време те тръбят, че свободата на словото и печата е в опасност. Истината е друга. Въпросните журналисти са напълно свободни да пишат и говорят, каквото си поискат.

В допълнение, в neweurope.eu автор Kassandra  представя възраженията  на Пеевски-Кръстева: ALDE кани само маргинални издатели, а Българският медиен съюз, който обединява всички големи медии (другаде: най-големите и най-влиятелни печатни и онлайн медии),  не е поканен;  Съюзът на издателите вече не представлява българските медии, а само интересите на Павлов-Донев. В допълнение Kassandra  се появява с втора статия – Софарма се разследва.

Медиите на Павлов-Донев са обявени за маргинални,  с основно занимание да комбинират журналистика с рекламиране на  бизнес в търсене на политическо легитимиране.

Медиите на Павлов – Донев комбинират, медиите на Пеевски – Кръстева отиват още по-нататък, те  произвеждат паралелна реалност съвсем без оглед на фактите.   Например когато преди месец  излезе мрачен доклад на Freedom House за свободата на медиите в България, Монитор го представи под заглавие Медиите в България са свободни.

Непоканените,  [EuroChicago]