децата обичат да творят. от нищо - нещо. да смесват цветове, форми. да експериментират. да фантазират. понякога и ние, възрастните успяваме да си съхраним едно малко дете у нас и ако си позволим - даваме му от време на време да се развихри за всички деца, които са чудеса и творят ...

You’re one of the hundreds of thousands who have taken action in support of a free and open Internet. The closed-door meeting of the world’s governments is starting today and the future of the Internet is on the agenda. Some governments want to use this meeting of the International Telecommunication Union to increase censorship and [...]

Преди три седмици прекарах два чудесни дни в София по покана на Koka MassJazz, известен още като Косьо от Блуба Лу. Той, освен че е изцяло отдаден на музиката, е и много гостоприемен човек. Именно в неговия уютен дом в един петъчен ноемврийски предиобед си поговорих с него и с другата основна фигура зад проекта Блуба Лу – Димитър Паскалев. Поводът за това интервю е албумът “Потопъ”, последен засега в дискографията на бандата. А кое е различното в него, ще разберете от разговора ми с двамата музиканти, както и от четирите парчета от албума, които слушаме в това издание.

В понеделник Софийският градски съд реши да спре (до решаване на спора) вписването на искането на Алфа банк да придобие Икономедиа.

Само часове по-късно решението на съда беше публикувано на интернет страницата на Търговския регистър.

Как се случва тази бърза кореспонденция между институциите? Отговор ни дава придружителното писмо (също публикувано от Търговския регистър):

В писмото пише: "Съдебният акт е изпратен по електронен път."

Електронизацията и електронната кореспонденция дава възможност за бърза комуникация между институциите, както и спестява загуба на време, пари, хартия, куриери, пощенски разходи и т.н.

Щом софийският съд може да праща електронно, могат и другите институции. Може би е време електронната кореспонденция да се приложи в целия публичен сектор?

Блогът за икономика 2012

Това са вурстчета, гъби и малиново вино в кочинките пред Народния театър. Ако случайно има топъл ден през декември, препоръчвам.

Събитието е немски благотворителен коледен базар, така че ако се натъпчете с немски вурстчета, ще свършите едно добро дело

3,7 млн. българи са застрашени от бедност и социално изключване. Това показват данните на Евростат за 2011 г. Страната ни е лидер в европейската класация, тъй като опасността от живот в бедност грози 49,1 на сто от населението ни. За целия Европейски съюз бедността застрашава малко под една четвърт от населението.

До Метро се оформя нов символ на София. Днес гледката беше като от The Myst.

Новият мол е много красив, но с много тъп паркинг. Така е устроен, че веднъж влезеш ли, нямаш излизане. Заклещихме се и ни изгуби безумно много време, докато се отървем. Не е за хора, които си ценят времето.

Десетки пациенти с тежки очни заболявания не могат да се лекуват, защото досега здравната каса не заплаща консумативите за операциите. Това съобщи в предаването „Най-добрите лекари” д-р Веселин Даскалов един от най-добрите очни хирурзи в България. Става въпрос за пациенти с диагнози като катаракта и глаукома. Ето какво още каза д-р Даскалов: - Известен сте като най-бързия очен хирург в България, какво се крие зад това? - Това е един хубав комплимент, който приемам с усмивка, защото винаги си задавам един риторичен въпрос – да не би бързината да е за сметка на качеството, но тук не стоят така нещата. Да, един от бързите съм, дали съм най-бърз това не е най-важното, но съм един от обемните хирурзи. От хирурзите, които извършват доста операции дневно. Стигали сме до 15 до 20 операции на ден и не всичките леки. В това се изразява мотото, че ние можем да извършваме доста операции в рамките на един работен ден. - Много хора изпитват страх да се подложат на хирургична операция на...

Стотици хиляди Пепеляшки

Хубава вест за болните съобщиха в понеделник от здравната каса. Обещават, че пациентите вече нямало да се бъркат за вътреочна леща, раменна става, ушиватели, както и консумативи, прилагани в неврохирургията. От следващата година НЗОК ще започне да заплаща за още четири нови групи медицински изделия, използвани в болничната и извънболничната медицинска помощ, освен досегашните 14. И дотук с добрите новини. Защото проблемът с тези материали всъщност е съвсем друг и за съжаление все още нерешен. А той е, че болниците прибират средства от три места за сърдечни клапи, мозъчни и коремни импланти, титанови пирони, протези и всякакви други консумативи, които се имплантират в човешкото тяло. За тези важни пособия един път плаща касата, втори път клиниките изискват болните да си ги купят сами, а като капак, ако са осигурени и допълнително за здраве в частен фонд, впоследствие той плаща фактурата за разхода. Публична тайна е и порочната схема, по която всички лекари са се обвързали към...

От близо месец се опитвам да помагам на една група хора. Те са като всички други, но и не съвсем. Аутистите. И техните майки. Поканиха ме първо като писател, като сценарист по-точно. Да напиша проект за сценарий за игрален филм, който да разкрива перипетиите, през които минава един аутист в съвременното българско общество. Аз седнах и написах този проект, кандидатствахме с него в конкурса на НФЦ, не го спечелихме... Доколкото разбрах – едно от важните съображения срещу сценария ми било, че завършва с щастлив край и това го правело дребнобуржоазна, холивудска, лъскава помия. Както и да е. Усмихнах се пренебрежително на този неуспех. Аз по принцип се усмихвам пренебрежително на тия вечни български: зелево-туршиена вкиснатост, черногледство и негативизъм. Смея им се – горчиво наистина – както се смея на пиле, оплетено в много жилави и намазани с катран кълчища. Знам как българинът казва: Много добро не е на добро. И плюе във вмирисаната си пазва. А тя е вмирисана, защото да...

Коя е най-дясната в света страна? Най-простият начин да разберем това е да погледнем коя страна стои най-отдясно на гледната точка, която сме заели, за да се отдадем на тези разсъждения. Заставаме с лице срещу глобуса и тръгваме надясно от България. Вървим все надясно, все надясно и виждаме, че последната страна, в която попадаме, е Сърбия, защото после отново влизаме в България. Същевременно обаче Сърбия е и първата лява страна спрямо същата гледна точка на нашите разсъждения и в нея най-напред ще попаднем, ако тръгнем наляво по глобуса, но това не бива да ни смущава, защото лявото и дясното са си такива.

Има обаче и друг начин да определим коя е най-дясната страна в света и когато го приложим, ще видим, че това вече не е Сърбия, а е България. Според този начин мерим десните страни не по положението им в пространството, а по броя на техните десни партии и на техните десни политици. И дори доскоро да не е била най-дясната страна по този признак, България през миналата  седмица безапелационно оглави класацията на страните с най-развито политическо дясно, толкова развито, че човек даже започва да се чуди как остава място за някакво ляво.

Почти всички, с изключение на социалистите, са десни. Ето например самата управляваща партия ГЕРБ. Неотдавна нейният лидер г-н Борисов простосърдечно си призна, че ако пътят му към държавната власт трябваше да мине през едно хипотетично разбито и опразнено ляво, то ГЕРБ несъмнено щеше да се оформи като ляв политически проект и знамето й вместо светлосиньо най-вероятно щеше да е розово на жълти звезди и, кой знае, днес именно г-н Борисов, а не г-н Станишев може би щеше да е председател на ПЕС. Но тъй като по време на възхода на г-н Борисов разджуркано и обезлюдено беше именно дясното пространство и то беше такова не без сериозната заслуга на населявалите го до този момент десни лидери, ГЕРБ се кръсти „дясна“ партия, влезе в ЕНП и всичко останало. И много хора продължават да я възприемат като дясна, нищо че един от първите актове на нейното правителство беше насилствено да спре държавните плащания към частните фирми, докато частните фирми не си платят определения от правителството рекет (пардон – отстъпка от 10%), нищо че през първата половина на мандата на ГЕРБ фалираха близо 40 000 частни предприятия, нищо че „дясното“ правителство на ГЕРБ направи така, че българската икономика загуби близо половин милион работни места.

Ето и друг емблематичен десен политик от мащаба на г-н Борисов, макар и със смехотворна в сравнение с неговата електорална подкрепа – г-н Иван Костов. През миналата седмица той заяви, че истинските му противници не са БСП и ДПС, а ГЕРБ и „България на гражданите“ (партията в чието национално ръководство имам удоволствието да членувам и аз). Че БСП и ДПС не са истинските противници на г-н Иван Костов, отдавна се знае и с това си „откровение“ той не изненадва никого. Че на кой „автентично десен“ политик „истински противник“  е левицата! „Автентично десният“ политик е онзи политик, който не приема закон за лустрацията, когато има цялата власт в държавата, който вкарва в приватизацията всички червени герои на късния тоталитаризъм и ранния преход, който е против ниските данъци за бизнеса, който съзнателно унищожава собствената си партия и я цепи и люспи и до ден днешен, който знае да държи парите си в правилните банки и да пази интересите и на другите колеги, които си ги държат там. Тъкмо заради своите „автентично десни“ политици България е най-дясната страна в света!

Тя е най-дясната и заради своите десни партии и коалиции. Ето само през последните седмици се появи още три нови – на Касим Дал, на Мартин Димитров и Надежда Нейнски и коалицията на Яне Янев и Марешки. Втората, всъщност, не се е появила още, но г-н Мартин Димитров каза, че ще се появи, а той е човек, който не говори празни приказки. Вероятно появата на тази партия ще е необходима, за да може да се използва за пореден път марката „Синя коалиция“, защото коалиция между политическа партия, пък било и това партията на самия Иван Костов, от една страна и физически лица, пък били те и самите изключени от СДС физически лица, от друга страна е юридически неосъществима и политически несъстоятелна.

Не знам какви десни обществени сили ще представлява Касим Дал, но ако сметките му са да цепи избирателите на ДПС, като вземе за себе си сериозна част от тях, то при цялото ми уважение към тези избиратели, те представляват всичко друго, но не и десницата на България. Какво дясно представителство и каква политика в защита на десни интереси ще води г-н Дал? Мотивът му да се представя за десен политически субект е абсолютно същият и като този на г-н Борисов, създавайки ГЕРБ – в ляво непоклатимо се е наместила БСП и всякакви нови политически експерименти могат да се правят само вдясно, дори и сърцето ти да се къпе в ярко червена кръв. Да не говорим, че г-н Дал може да разчита не само на Доганови избиратели, но и на разочаровани от ГЕРБ гласоподаватели и при това да разчита на тях с изричната благословия на г-н Борисов. В такъв случай вече г-н Касим Дал наистина е десен или поне не по-малко и не повече десен от самия г-н Борисов.

Но от всички изброени десни субекти може би най-„автентично десният“ е г-н Яне Янев. Той с лекота може да бъде автентичен във всяко едно поприще, което му се предложи, и може да бъде различно автентичен по няколко пъти дневно. Той е еднакво автентичен и земеделец, и консерватор. Беше автентичен седесар и хвърляше автентични димки срещу седесарските сбирки. Щеше да уволнява г-н Борисов, преди да се превърне в „автентичен“ негов говорител и оратор против политически опоненти, срещу които г-н Борисов не желае да ораторства лично. Сега г-н Янев е тръгнал да обслужва, най-вероятно възмездно, бизнеса на г-н Марешки, а нали десният политик е именно онзи политик, който защитава бизнеса!

Та, ето защо казвам, че България е най-дясната страна в света – защото има най-много десни партии и десни политици на глава десен избирател. И тук веднага стигаме до партията „България на гражданите“, чийто съосновател съм и в чийто национален съвет имам удоволствието да членувам, както споменах по-горе. „Не сте ли и вие една от всички тези десни партии? – ще кажат. – Не членуват ли при вас сума ти хора и от СДС, и от ДСБ? Или ти пишеш всичко това, отново за да манипулираш читателите по гадния си начин и да им внушиш, че именно вие, ти и хората около теб, сте истинската българска десница!“ Каква десница сме ние, ради Бога! Каква десница можем да бъдем, щом сме опозиция на десния ГЕРБ? Каква десница можем да бъдем, след като архитектът на съвременното дясно пространство, такова, каквото е в момента, г-н Иван Костов, вижда в нас „прекия си опонент“? Но и каква левица можем да бъдем, щом сме опозиция и на БСП и щом като и един социалист за цяр си нямаме! Трудна работа…

Не държа да ме наричате „десен“ – хората вече не се интересуват от лявото и дясното, особено след като видяха как крупни фабриканти са членове на ръководството на социалистите и как тъмносини политици са против плоския данък. Лявото и дясното са вече нещо като „Левски“ и ЦСКА – хората се интересуват от тях, колкото да се напсуват един друг. Аз искам да се случат само няколко прости неща: хората да си върнат морала и вярата в обективното добро; умните и трудолюбивите да печелят от ума и трудолюбието си, като честно разменят помежду си създадените от тях блага; да се спазват законите и добрите нрави и интересите на България, единствено и само те да определят външната ни политика. Тогава нека да дойде който си иска политолог и да ми каже какъв съм: ляв ли съм, десен ли съм, в центъра, ама малко отдясно с едното краче отгоре и с поглед в либерално-консервативно-социалистическия хоризонт ли съм и аз ще приема диагнозата му. Не държа да ме наричате „десен“, нито пък искам да се състезавам по „дясност“ с господата Борисов, Дал, Костов, Марешки, Янев или Димитров. Сигурно всички те са по-десни от мен и им го признавам. Те са не само по-десни, но и много по-компетентни политически от хора като мен, те са професионалисти. Аз съм най-обикновен гражданин. Аз съм, както пеят Ъпсурт, „нормален софийски дришльо“ и като такъв мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

По комунистическо време в СССР някаква жена се явява на изпит за вакантната длъжност "чистачка" в държавната администрация. Местата били кът, а уреждането на толкова топла службица направо си било чист късмет, защото можело да изкараш кротко до пенсия. Влязла жената, кършеща китки, притеснена как ще мине интервюто. Не минали и пет минути и излязла с рев от кабинета. Другите кандидат-чистачки веднага й се нахвърлили и я питали защо плаче: - Какво стана? - Ами скъсаха ме… Питаха ме отначало - какво е това и ми показаха две нули с буквата М. И аз казвам - мъжка тоалетна. После ме питаха какво е две нули с буквата Ж. И аз казвам - женска тоалетна. А след това ме попитаха какво е това и ми показаха две нули с буквата Н. Аз не знаех и ме скъсаха! - Ей, ама ти не знаеш ли, че винаги задават два въпроса по специалността, а третият е политически? Усмихни се, България! Съвсем скоро бившите съветски републики може да си спомнят старите методи за постъпване на работа, след като руското...

По традиция издателство „Дамян Яков” е подготвило няколко специални изненади за тези посетители на Панаира на книгата, които се спрат на щанда им, тази година №340. Пет от тях са нови издания, на които си заслужава да обърнете внимание:

1. „Царството на славяните” - Мавро Орбини
За първи път на български език излиза цялостен академичен превод на книгата на католическия монах от млетската конгрегация дон Мавро Орбини. Този труд, публикуван на италиански език през 1601 г. в Пезаро, Италия, е послужил като историографска основа за написването на Паисиевата „История славянобългарска”. Българското издание е дело на преводачите Симеон Тодоров и Елица Попова. При подготовката на текста за печат е извършена огромна изследователска работа, като са проучени повече от 1900 имена, географски названия и исторически събития, за които говори авторът, споделят от „Дамян Яков”. (Вижте още за книгата на сайта на издателството)

2. „Монашески притчи” - Иво Андрич
Откритие за българския читател – така очакват от издателството да бъдат приети разказите на Иво Андрич. Сборникът „Монашески притчи” е част от идеята на едноименната сръбска фондация да осветли по нов начин творчеството на първия нобелист за литература на Балканите. В този, както и издадения през 2011 г . сборник „За любовта и жените”, са събрани разкази, нетипични за автора като теми и мотиви.
В „Монашески притчи” намират място работи, резултат от изследвания, които Андрич прави още в началото на своята литературна кариера. В тях е отразен интересът му към францисканските монаси, населили Босна в края на ХІІІ век, изследванията на автора на летописите, хрониките, преписките на манастирите, друбата му с монаси, записките на техните разкази и анекдоти, на всичко, от което по-късно ще се роди монашеският цикъл. Преводът е дело на Ася Тихинова-Йованович. (Още за книгата - тук)

3. „Врабче в черупка” - Златна Костова
Известната преводачка и талантлива журналистка Златна Костова с първа поетична книга с енигматичното заглавие „Врабче в черупка”.
Кратките стихове на Златна са уловени емоции, мигновени възприятия, изплъзнали се съкровени признания, неочаквани ракурси в делничното, които те карат да се чувстваш празнично.
Художник на изданието е Рада Якова, а книгата ще бъде представена на 8 декември от 19 часа, когато ще можете да си вземете книгата с автограф от самата Златна Костова. (Вижте ревю на книгата от “Аз чета”)

4. „Дао на успеха” - Дерек Лин
Една модерна книга за съдбата и мощта, основана на древните принципи на Дао Дъ Дзин - това е книгата на Дерек Лин „Дао на успеха”, даваща източен подход към науката за успеха! Даоиската философия, такава, каквато я представя Дерек Лин – не е мистично учение, а съвсем практичен подход към живота, носещ успех както в материалния свят, така и в духовното развитие.
Дерек Лин е награждаван автор на бестселъри в жанра Дао. Неговият превод на английски на Дао Дъ Дзин не само поставя нов стандарт за акуратност, но също така е възхваляван от критиците като най-вярно уловил лиричната красота на оригинала.

5. „Шепот” - Изабел Абеди
Недействителна тишина обгръща „ШЕПОТ“ – старата къща, в която Ноа трябва да прекара своята ваканция. Старата постройка крие тайна, за която никой в селото не говори. Страх и любопитство подтикват Ноа да тръгне по следите на загадъчно престъпление. Заедно с Давид тя се приближава до истината за едно неизяснено досега убийство...
Българските читатели вече познават Изабел Абеди с романа й „Луциан”, а „Шепот” си заслужава не по-малко.

Броени дни след края на специалния Месец на муминтролите, организиран съвместно със сайта "Детски книги", издателство "Дамян Яков" ще сложат край на кампанията със специално Муминтролско парти. На 8 декември 2012 от 11 до 13 часа всички, които са влюбени в Туве Янсон и нейните муминтроли, ще могат да видят куклена постановка за муминтролите, да се почерпят с ябълковото вино на Филифьонката, с канелените бисквити и боровинковия пай на мама Муминка, с раирани и с горски бонбони от Муминската долина, да разгледат удивителните плетени муминтроли на Мария и да се опитат да изплетат такива, да получат „Диплом – приятел на муминтролите” и печат-татуировка върху ръката за спомен. Ще има още много изненади, а по време на целия Панаир на книгата посетителите на щанд №340 ще могат да закупят 4 книги по избор от всичките 9 книги за муминтролите на цената на 3 от тях.

По време на панаира книгите на „Дамян Яков” ще се продават на специални промоционални цени, съобщават от издателството.

ИЗТЕГЛИ ПРЕЗЕНТАЦИЯТА

Небивалото разрастване на на скандалите за корупция през последните седмици в Русия подсказва, че в страната е предприета "операция чисти ръце", но някои аналитици предупреждават, че тази кампания може да се обърне срещу Кремъл. Отстраняването в началото на ноември на министъра на отбраната Анатолий Сердюков, забъркан в афера с продажба на държавни имоти, предизвика сензация. Дотогава президентът Владимир Путин винаги се въздържаше да уволнява служители с такъв ранг. Малко по-късно частна телевизия излъчи филм за аферата със силно обвинителен тон спрямо сваления министър. "Започна безпощадна борба, в която няма да се прави никакъв компромис", съобщи журналистът Аркадий Мамонтов, смятан за приближен до Кремъл. От тогава насам почти не минава ден, без да бъде разкрита нова афера с присвояване на публични средства от корумпирани служители. Сметната палата посочи, че между 2008 и 2012 г. са били отклонени над 15 милиарда рубли в рамките на подготовката на срещата на върха...

Бях близо две седмици в Израел и се превърнах в неволен свидетел на Осемдневната война или операция „Защитен стълб”, както я наричат там. Всъщност пътувах за Тел Авив на 18 ноември, неделя, когато той и Ерусалим бяха атакувани с ракети от ивицата Газа. Нашият самолет кацна с два часа закъснение, защото имаше опасност да бъде прихванат по погрешка от антиракетната система „Железен купол”. Впрочем тя сработи идеално и от палестинските ракети в небето над Тел Авив останаха само малки облачета, които тукашните хора наричат „гъбички”. За съжаление имаше пробив в сателитното градче Ришон-ле-Цион, намиращо се на двадесетина километра от Тел Авив. Аз успях лично да видя поразената от ракета сграда и да я заснема. Разрушенията щяха да бъдат много по-големи, но тя не се е взривила, защото е без боен заряд. Палестинците от Газа свалят бойните заряди на иранските ракети „Фаджр”, за да увеличат далекобойността им и да могат да достигнат столиците Тел Авив и Ерусалим. През прекараните дни...

Имаме проблем, но не искаме да го видим

Българите ще могат да проверяват данните си в избирателните списъци в сайта на ГРАО

Случаят е приключен. Мълчете!

Разни безобразия

Дните на неефективно брандиране за издателите по света приключиха. Преди броени дни Amazon съобщи, че стартира новата си инициатива Amazon Pages, чиято цел е да улесни маркетинга в сферата.

Amazon Pages е част от наскоро представения клон услуги Amazon Marketing Services и дава възможност на всички автори и издатели, които публикуват в Amazon, сами да популяризират своите заглавия. По същество тя представлява набор от лесни за употреба софтуерни услуги, които увеличават възможността за самопромотиране и постигане на набелязаните маркетингови цели.

За създаването на Amazon Pages е необходима единствено безплатна регистрация на Amazon.com. Персонализирането на услугата се осъществява с набор от предложени темплейти, които отговарят на различните рекламни потребности. С тяхна помощ всяка страница придобива уникален облик, който насърчава потребителите да научат повече за марката и да купуват продуктите.

За да се доближат възможно най-много до усещането за социална мрежа и пряко контакт с потребителите, Amazon са предвидили и възможност за публикуването на постове. Чрез Amazon Posts може да се публикуват текст, визуални материали и линкове за продуктите към настоящи и потенциални потребители. Тези постове могат да бъдат споделяни и в социалните мрежи - тясната обвързаност на Amazon Pages с акаунт във Facebook и Twitter е и най-съществената характеристика на нововъведението.

Едно от най-големите предимства на Amazon Pages е възможността за анализ, с която да се оценява представянето на марката. Тази опция позволява да се проследят трафика към страницата, а също и броят хора, разгледали продуктите.

Потребителски наръчник за ползване на Amazon Pages можете да изтеглите като PDF на английски от тук.

Незавидното състояние на българската наука продължава да предизвиква загриженост и публични обръщения от страна на различни български учени, работещи в разни краища на света и в едни от най-престижните световни университети. След публикуваното от нас вчера Отворено писмо до българския президент, премиер и председателя на Народното събрание от д-р Ивелина Момчева от Университета Йейл, подкрепено от 121 други български учени и студенти, днес даваме публичност на Отворено писмо до българските институции на група млади български учени, алармиращо, че управлението на българската наука зависи и от доста съмнителни личности. Като пример е даден назначеният от министър Игнатов председател на фонд "Научни изследвания" "професор" Рангел Гюров, който нима никакви публикации и никакви цитирания в реномирани международни научни списания, но затова пък имал публикация в "бутиковото списание '24 карата"", в която доказвал, че... "тектонните плочи и земното ядро не съществуват, а центърът на Земята е кух". Младите учени, някои от които вече са доказали себе си в научни средища като Харвард, Принстън, Йейл, Хайделберг, "Макс Планк" и др., призовават да се изхвърлят "гнилите домати" от българската наука.

Ето че и по-големият брат на таблета Microsoft Surface с инсталиран Windows 8 Pro ще се появи на пазара. От Microsoft обявиха официално, че това ще стане през януари 2013 година. Очаква се да бъде пуснат в две версии, като първата е с 64 GB и начална цена от $899, а другата идва със 128 GB памет и начална цена от $999.

Тези цени на Microsoft Surface Pro ще бъдат за модели бе клавиатура, за която ще трябва да се доплати между $100 и $120 в зависимост от това дали е Touch Cover или Type Cover. Интересното е също, че към новите по-мощни модели на таблета ще се предлага и стилус за писане върху екрана, ползващ и новата технология, наречена Palm Block.

Новият модел Surface 8 Pro, въпреки че е по-скоро таблет, ще ползва по-големите възможности на Windows 8 Pro, което в комбинация с по-мощния Intel Core i5 процесор го поставя по-скоро като конкурент в категорията на ултрабуците. Освен това Microsoft Surface Pro ще бъде с 10.6″ cleartype дисплей с много по-добра резолюция от Surface RT,  Full HD, 1920х1080 пиксела. Снабден е още и с пълноразмерен USB 3.0 порт.

Интересно е да се отбележи, че поради ползване на много по-големите възможности на Windows 8 Pro и по-мощния процесор новият Surface Pro ще има батерия, която е с около 50% по-малък капацитет. Според някои данни това означава, че батерията ще издържа около 4 часа.

Всичко това говори, че новият мощен Microsoft Surface, ползващ пълните възможности на Windows 8 Pro, се цели основно към мобилните бизнес потребители, за да могат да ползват устройството както в офиса, така и в движение. 

Ще очакваме с нетърпение пускането на Surface Pro и в България.

Снимки: Microsoft

Нещо ново и много полезно обявиха Facebook. Новата възможност е за автоматично качване на снимки от телефон във Facebook и се нарича Photo Sync. Тя беше обявена от компанията в петък. Над 300 милиона снимки се споделят във Facebook всеки ден. С добавянето на тази нова възможност това число ще нарасне значително. Автоматичното качване на вашите снимки от телефона в социалната мрежа е продължение на стремежа на Facebook да улесняват потребителите при ползване на мобилни устройства.

Когато тази сутрин отворих приложението на Facebook за iOS, бях посрещнат от съобщение, подканващо ме да синхронизирам снимките си с профила си във Facebook.

С тази нова функционалност качих на своя профил последните 20 снимки, които съм направил с телефона. Всички нови снимки също ще се качват там автоматично. Това е нова и интересна възможност от Facebook, която те започнаха да тестват при определен брой потребители още през август. Ето че тя вече е достъпна за всички потребители.

Моят мобилен телефон е винаги с мен и често правя снимки с него. Новата възможност за автоматично синхронизиране на снимки от телефона с Facebook и качването им за съхранение там ще улесни както мен, така и останалите мобилни потребители на социалната мрежа. Снимките се качват автоматично за съхранение от вашия мобилен телефон в “Private” папка, а вие избирате кои снимки да споделите с приятелите си. За всеки потребител е заделено място за съхранение до 2 GB. Ето и как изглежда процесът след отварянето на моя профил във Facebook и след автоматичното качване на снимките от телефона.

Photo Sync е достъпна за потребителите на iPhone  и Android  мобилни устройства, които са инсталирали най-новата версия на Facebook на своите устройства.

Снимки: Facebook и Socialevo

Въпреки че у нас продажбите около Деня на благодарността не са нещо голямо, в САЩ те представят важна информация за промяната в поведението на потребителите и служат като ветропоказател за предстоящото коледно пазаруване. IBM представиха своя доклад за поведението на потребителите по време на Black Friday и Cyber Monday. Изводите се въртят около по-голямото влияние на мобилните устройства и различната роля на социалните медии. Разбира се, тези тенденции са доста по-слабо изразени у нас, но и ни дават интересна идея за това, което предстои през 2013 година.

Пазаруването онлайн нараства

През празниците онлайн пазаруването нараства от 17.4 до 30.3 процента спрямо предишната година. Разбира се, най-голям ръст в онлайн продажбите се наблюдава на Cyber Monday. От данните обаче не става ясно дали този ръст идва заради по-голям дял на онлайн продажбите от общите продажби, или се дължи просто на по-голям общ брой покупки.

По-голяма роля за мобилните устройства

През 2012 мобилните устройства засилват ролята си при пазаруване. 24% от купувачите в петък и 18% от тези в понеделник са използвали мобилно устройство, за да посетят онлайн магазин или сайт на доставчик. Покупките през мобилно устройство съставят 16% от онлайн продажбите на Black Friday и 13% от тези на Cyber Monday. Това число е около два пъти по-голямо спрямо данните от миналата година.

iPad е царят на мобилното пазаруване – през таблетите на Apple са минали 10% от трафика към онлайн магазини в петъка и 7% в понеделника след Деня на благодарността.

Потребителите използват мобилни устройства, за да сравняват цени и да пазаруват, дори докато са в магазина. 58% от купувачите са използвали мобилни устройства, за да намерят най-добрата сделка по време на празниците – за сравнение, през 2011г. този процент е бил 41.

Потребителите стават по-внимателни

Времето, когато потребителят идваше във вашия онлайн магазин и купуваше всичко накуп, е безвъзвратно отминало. Постоянното сравняване на цени кара потребителите да купуват желаните стоки от различни места, търсейки най-добрата цена. Това води до спад в средната стойност на поръчка и намаляване на броя продукти в поръчка, за сметка на общ ръст в похарчената сума.

Ролята на социалните медии

Разбира се, ключов въпрос остава дали Facebook влияе на продажбите. Според данните на IBM, референциите от социалните медии са “виновни” за продажбите само в 0.3-0.4% от случаите. Влиянието на social каналите при покупка всъщност е намаляло спрямо миналата година. Въпреки това според данните потребите са изразявали позитивни впечатления от промоциите и кампаниите – Social Media Today предполагат, че поради това социалните медии са изиграли много по-важна роля за познаваемост на марките и разпространение на информация за промоциите, отколкото може да бъде измерено.

Изводите

Потребителите все по-редовно правят покупки онлайн и не използват сайтовете само за сравнение на цени и намиране на най-добрите оферти. За сметка на това, те са готови да сравняват и оценяват предложенията, така че да намерят най-доброто за себе си. Фрагментирането на покупките и използването на различни устройства са тенденции, които вероятно ще се задържат в дългосрочен план. Дори и да не водят директно до продажби, социалните медии имат сериозно влияние върху намирането на промоционални предложения и получаването на препоръки.

Тези данни все още не са изцяло валидни за българския пазар, но те представляват интересна прогноза за бъдещето. Началото на наблюдаваните в САЩ трендове вече е поставено, особено в традиционно най-агресивните за онлайн покупки категории – дрехи и технологии.

Водещият книжен блогър Христо Блажев от "Книголандия" отново публикува своя Книговодител за XXXI Софийски международен панаир на книгата. Това е третият подобен "наръчник", който блогърът публикува на Knigolandia.info.

В своята публикация Блажев е описал кои книги да търсите в НДК по време на Панаира, като е наблегнал предимно на тези, излезли след пролетния базар в края на май. "Разбира се, включил съм и някои по-стари, които за мен са знакови и не бива да бъдат пропуснати в никой случай", допълва той.

В Книговодителя можете да видите заглавия от близо 30 издателства и препоръки за над 100 книги. По-голямата част от тях Христо Блажев е прочел лично, а останалите планира да прочете в близките седмици, става ясно от материала.

Блогърът залага на 13 заглавия, които според него ще бъдат хитовете на Панаира, независимо от маркетинговите акценти на издателите.

Тук можете да прочетете и целия Книговодител за XXXI Международен софийски панаир на книгата. 

Самата аз ахнах – колко са простички и същевременно прекрасни:) Лесно може увлечеш децата в направата им…. Ива,...

Продукти:
1 1/2ч.ч. леща
2 червени домата
2 моркова
1 малка глава целина
1 пащърнак
1 глава кромид лук
1 суха червена чушка
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
щипка захар
1- 2 скилидки чесън
1ч.л. суха ронена чубрица

Приготвяне:
Лещата се кисне в солена вода, за едно денонощие. На следващият ден се отцежда от водата. Слага се в гювеч. Всички зеленчуци се почистват и измиват. Доматите се режат на кръгове. Кореноплодните се надребняват на кубчета с къдраво ножче. Кромидът се реже на филийки. Зеленчуците се редят върху лещените зърна, като най- отгоре се разпределят доматените кръгове. Поръсва се сол, захар, чубрица и червен пипер. Добавят се 1- 2 скилидки чесън. Полива се 2 1/2ч.ч. вода и 3с.л. олио. Гювечът се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна, 70 минути.

Това е като да добавиш “и освен това…” два часа след като е приключил спора, но пък това му е хубавото на интернет, а) спорът винаги си върви и б) винаги можеш да добавиш още нещо.

Наистина би било добре да се обясни какво е “лъжлива сходност” (ако някой може да преведе false equivalence по-добре, кажете), защото злоупотребата е сериозна и се случва постоянно.

Filed under: reading comics while female Tagged: интернет, комикси, false equivalence, спор

Това е като да добавиш “и освен това…” два часа след като е приключил спора, но пък това му е хубавото на интернет, а) спорът винаги си върви и б) винаги можеш да добавиш още нещо.

Наистина би било добре да се обясни какво е “лъжлива сходност” (ако някой може да преведе false equivalence по-добре, кажете), защото злоупотребата е сериозна и се случва постоянно.

Filed under: reading comics while female Tagged: интернет, комикси, false equivalence, спор

Имаше телевизионна рубрика „Усмивки от старите ленти”, която ни разсмиваше с архаични кадри от времето на нямото кино по времето, когато медиите в България бяха принудително неми за каквато и да е критика към еднопартийната власт. По странен начин живеем в подобна рубрика и днес…
Ето няколко медийни „намигвания” за недоразуменията, разнобоя и откровената лъжливост в подгряването на българската публика по темата за блиц посещението, което се наложи на премиера Борисов в САЩ.

От вестник „ 24 часа”, където все пак са отбелязали, че не става дума дори за покана, не са забелязали същевременно, че вицепремиерът Цветанов прекара цели две седмици отвъд океана и свеждат рекордно дългото му пребиваване там му там до „няколко дни” , като дори въздигат работната визитата в ранг на „официално посещение”.

24 часа:
2 декември 2012 г.

„Към българската делегация там се присъединява и вицепремиерът и МВР шеф Цветан Цветанов, който е на работно посещение в САЩ от няколко дни.
Борисов за първи път идва в Белия дом на официално посещение. То бе обявено само седмица по-рано, което кара наблюдатели във Вашингтон да се питат какво е наложило българо-американската среща на върха в спешен порядък. Борисов е и първият европейски лидер, който се среща с Обама след преизбирането му преди по-малко от месец.
Вашингтон оповести предстоящата среща само преди няколко дни. При това в краткото съобщение на Белия дом никъде не е спомената думата “покана”. Казва се само, че президентът Обама ще приеме българския премиер на 3 декември, за да обсъди с него “двустранни и регионални въпроси, ролята на България в НАТО и ценния й принос към Международните сили за сигурност (ИСАФ) в Афганистан”, както и хода на разследването на терористичния акт в Бургас и реформите в съдебната система.”

Още в заглавието си сайтът Dir.bg вкарва обаче в час „неразбралите” и цитира цитирания от БНТ Цветанов да казва нещо твърде, твърде съмнително за едно посещение, чието обявяване стана по негова инициатива ( прескачайки рутинната за такива случаи роля на Външно министерство!), но престоя във фризера н американското потвърждение цяла седмица.
„Борисов докладва на Обама за атентата в Бургас

Dir.bg

Наблюдатели в САЩ се чудят какво е наложило спешната среща между американския президент Барак Обама и българския премиер Бойко Борисов. Недоумението идва от факта, че визитата е обявена само седмица по-рано, пише “24 часа”.
В интервю пред БНТ обаче вътрешният министър Цветан Цветанов подчерта, че срещата на Борисов с американския президент се подготвя от близо година. „

С днешна дата, часове преди събитието, в. Дневник нарушава едно неписано табу и лаконично отбелязва пълното пренебрежение към „българското събитие” в американската публичност:

„Освен краткото съобщение от миналата седмица на световните новинарски агенции, срещата Обама-Борисов засега не присъства в днешните американски медии.”, пише Дневник.

В опит хитроумно да избегне конфуза с липсата на покана сайтът, поверен на телевизионния говорител на властта Бареков, се измъква със заглавие, което, ако не знаехме, че друг е все пак стопанинът на Белия дом, можеше да ни подведе, че Борисов става държавен глава на САЩ:

понеделник, 3 дек 2012 г. 08:11 ч.
ВИП визита
Бойко Борисов влиза в Белия дом
BNews.bg

Макар и с помощта на поръчана другиму кореспонденция натегачите от „Стандарт” постигат обичайния за тях подмазвачески ефект, който може да разсмее всеки средно информиран читател с абсурдното твърдение как Борисов ще се „похвали” с успехи в съдебната ни система:

Стандарт:

„Около 40 минути – колкото един учебен час, ще продължи срещата между премиера Бойко Борисов и американския президент Барак Обама.

Борисов ще се похвали с напредъка на съдебната реформа, прозрачната процедура за избора на новия ВСС и закона за гражданската конфискация.

Във Вашингтон българската делегация е отседнала в хотел “Хей Адамс”. През 2008-а преди да встъпи в длъжност, Обама е спал със семейството си във въпросния хотел, защото смятал, че му носи късмет.
Цветелина Стоянова, кореспондент на БНР, специално за “Стандарт””

Разбира се в деня на уречената среща най-лъчезарно излъга ТВ 7 , която, противно на вече разкритата истина за липсата на официална покана към Борисов, упорито анонсира като своя ( наистина своя- никой друг не го направи!) водеща новина, че премиерът бил ПОКАНЕН на срещата в Белия дом.
При цялото папагалско и безкритично повтаряне на официално спуснатите формулировки, според които Борисов е „държавник”, медиите се разминават и за времетраенето, отпуснато за срещата. Според собствена информация на „Труд” то е 50 минути, а както се вижда от „Стандарт”- 40 минути, „колкото един учебен час”. Бас държа, че ще се окаже повече и това ще ни бъде интерпретирано като голям държавнически успех на Борисов, приковал към себе си вниманието на най-влиятелния лидер в света с няколко минути повече от предвиденото.
Ще каже някой, че се заяждам „на дребно” и се хващам за думата- например „държавник”. Ами да, хващам се, както и медиите се хващат за изпратените им от правителствената служба ласкателства за премиера ни, който е само един висш чиновник на върха на изпълнителната власт. Държавниците в българската история могат да се преброят на пръсти и Борисов определено не е сред тях – за да бъдеш оценен като държавник трябва да си се откроил над всички прелитащи над властта хиляди управленци- не да си се отличил с мускули, мускали и масали, а с дела, който те правят нещо повече от прелетна птица в паметта на хората.

Ето така усмивките от новите ленти поддържат жива традицията на нямото кино, което вече сме гледали под режисурата на Тато- любимия творец на блага, от когото толкова се възхищава неговия последовател Бойко.
Ivo.bg
10.30 ч., понеделник, 3 декември 2012 г.

Share on Facebook

"Има предел за скръбта, но за тревогата няма."

Плиний Млади, Писма, VIII, 17, 6

Крилатите фрази, извадени  от контекста, не винаги долитат на правилния адрес.
Тази е от писмо, известяващо за голямо наводнение с много жертви и разрушения. Ето един по-пълен цитат:

По чиста случайност разгърнах новата книга на Патрик Нес след полунощ – оказа се перфектното читателско решение. Не мога да си представя да я чета, когато навън грее слънце, най-различни звуци изпълват дома ми, а в ума ми прехвърча списък с досадни ежедневни задачи. Не. „Часът на чудовището” има нужда от тъмнина и мълчание, за да бъде видяна толкова красива, колкото е в черно-белите си краски.

Чудовищата са създадени от собственото ни въображение, за да ни плашат, предупреждават и държат настрана от тайни, които не бива никога да узнаваме. Така сме свикнали да ги антагонизираме, че сме забравили колко древни и мъдри са всъщност под ужасяващата си обвивка. Понякога те се събуждат и тръгват по земята не за да ни унищожат, а за да ни помогнат.

Когато чудовището се извисява за първи път пред къщата на Конър в 12:07, момчето не е впечатлено. В неговия свят вече бродят далеч по-страшни зверове – майка му страда, жестока болест изпива живота ѝ и я приближава към истинския мрак. Всички се опитват да подготвят Конър за посрещането на смъртта, без да знаят какво наистина се случва в душата му. Самият той не може да изрази болката си, страховете си и гнева си. Живее в кошмар, който го преследва далеч преди оживялото тисово дърво да застане пред прозореца му.

Именно безсилието на Конър призовава чудовището. Древното създание ще разкаже на момчето три мрачни приказки, които да го разтърсят и да го подтикнат да разкаже собствената си история и да изрече истината, която, премълчана, го убива отвътре.

Патрик Нес написва „Часът на чудовището” по записки на Шавон Доуд – английска писателка, починала от рак преди да пресъздаде идеята си на белия лист. Кой би могъл да сложи този роман в някакви рамки – за деца, за възрастни…? Това е книга за живота, за най-мрачните му и мъчителни моменти – тогава, когато губим всичко, когато сме слаби, когато маските ни пречат най- много и когато трябва да бъдем болезнено откровени със себе си, ако не искаме завинаги да останем в мрака. Чудовищата от легендите се превръщат в съюзници срещу чудовищата от реалността. Битката обаче трябва да водим сами, защото никой друг не би могъл да изрече собствените ни истини вместо нас.

„Часът на чудовището” е една от най-въздействащите книги, които някога съм чела. Съвършена е в своята тъжна и мрачна премяна, съшита от думи и от прекрасните черно-бели илюстрации на Джим Кей. Потопете се в нея без страх и след последната страница ще изплувате различни – чудовището може да промени и вас.

Това е нашият снежен човек. Самата аз имах малко забележки от крайния резултат  (много е лек и се...

Днес започваме една поредица за пътуването на семейство Филкови до Перу. Първата част ще бъде за Мадрид - като най-важен междинен лагер, а снимките в началото на разказа са за зарибявка – за да знаете къде отиваме :)

Приятно четене:

Филкови пътуват: Перу

част първа

Испания

Посвещение:

на Стефан,

който често не ме слуша, но винаги чува важните за мен неща!

   

   

   

   

    Още преди да тръгнем бях решила, че ако наистина стигнем до Перу и се върнем, то това пътуване ще заслужава да бъде описано. И то не заради друго, а защото в последните 3 години животът ни се върти около 2-те бебета, работата ни и вечните ми планове за ремонти и подобрения на къщата. Животът на някои хора априори е засукан около тези неща, но истината е, че за нас двамата това не е достатъчно – просто се измаряме от еднообразието и изведнъж ни се приисква нещо шарено и различно да ни се случи и да ни раздвижи. Никога не сме правили

планове да стигнем до Перу

Африка и Азия – да, но не и Перу. Аз самата се изненадах, когато се чух да предлагам на Филков да се вдигнем на разходка до Перу. А той разбира се, изобщо не се опъна на тая ми идея. В началото начинанието изглеждаше глупаво и всички смятаха, че е някаква наша измишльотина. Обаче 3 дни след тая септемврийска сутрин аз вече се бях убедила, че билетите не са чак толкоз скъпи и приключението започна да добива долу-горе размити очертания. Месец по-късно вече бяхме уговорили родителите ми да поемат децата и бяхме купили билетите Мадрид-Лима за пътуване през март. А избрахме март, защото тогава по-малкото бебе вече щеше да е не толкова малко и нямаше да е кърмаче, а и защото тогава някъде имаме годишнина от сватбата.

Купихме билетите през www.bravoflight.com,

а щяхме да летим с Air Comet. Цената беше 880Е на човек с включени застраховки в случай, че решим да върнем билетите /все пак с малки деца сме, всичко се случва/, такса за доставка на хартиения билет с куриер от Италия, застраховка в случай на загуба на багажа и още нещо подобно организационно, което вече не помня какво беше. Веднага решихме, че преди Перу ще помааме краци из Мадрид, а 2 месеца по-късно вече бяхме измислили пътуването ни да започне с полет до Барса, помотаване там 2-3 дни, последващ кратък престой в Мадрид и след това ПЕРУ. Отделихме общо 16 дни като 6 от тях бяха за Европа и 10 за Перу. В последствие плановете се промениха – AirComer промениха графика си и вместо 10 дни в Перу се оказа, че ще имаме 12. Още по-добре за нас! Леко и плавно

започнахме да оправяме програмата –

в кой град колко време ще изкараме, какво искаме да видим, за какво имаме време и за какво – не, и след това се заехме и с хотелските резервации. Искахме да спим в местни малки до средни хотели, имащи собствен дух и атмосфера, а не в големи чудовища, обзаведени с мебели шир-потреба, с гравирани на възглавниците и по чаршафите символи и букви на съответния хотел. Това щеше да ни даде истинското усещане за тамошния живот, но пък категорично ни лиши от 1-2 звезди от ранговете на хотелите. И разбира се, когато букваш всичко по интернет, никога не си наясно дали това, което виждаш на картинката, е това, което ще видиш в действителност, и изобщо дали нещо ще видиш – винаги има риск от това да се окаже, че нещото, което си резервирал, и услугата, която си платил, не съществуват в Божиите промисли. Както и да е... Стартирахме новата година с уточнен маршрут, платени резервации, трипове, вътрешни полети и всичко друго дребно, за което човек дори не подозира, че може да му хрумне. Стигнахме до такива висоти в изчистването на детайлите на плана, че дори си направихме среща на пристанището в Барса с наше приятелско семейство, което всъщност живее в Австрия, но което в началото на март щеше да е се окаже в Барса. Всичко изглеждаше повече от прекрасно. Оставаше да чакаме началото на март и да стискаме палци, че няма да си потрошим някой крайник, че децата ще са здрави и че няма да ни сполети някое друго неподозирано семейно или световно нещастие. На първи март заминахме към Русе. Искахме децата да имат 5-6 дни, в които да свикнат с обстановката, с баба си и дядо си /бог да ги поживи за това, че се наеха да гледат 2 породени диванета и че се справиха прекрасно. Естествено, това има и своята лоша страна – сега са обречени всяка година поне по веднъж, а ако безсрамието ни позволи - и по-често, да гледат същите тия разбойници докато ние обикаляме света и отмаряме от тях/ и със сиамката Сали, която, всъщност, по дух е замаскирано малко гальовно кученце. Адаптацията премина спокойно, но въпреки това аз все така очаквах да ни се стовари някоя простотия на главата, която да провали заминаването ни. Само човек/семейство, окопано в къщи с 2 и повече деца, би разбрало недоверието ни в заплануваната почивка, която да е ЗА ДВАМА!

На 7-ми март рано сутрин тръгнахме от Русе към Букурещ.

Преценихме, че полет от Букурещ ще бъде по-евтин, а и по-удобен за нас, предвид факта, че децата така и така ще бъдат зарязани в Русе. Пътувахме с такси, карано от млад свежар на име Цецо /за инфо за подобни услуги, можете да го намерите на телефон 0883348126/. Това ни струваше 100 лева, които в никакъв случай не бих искала да си спестя. Тръгнахме в 6.15 сутринта, а до летище Отопени в Букурещ стигнахме едва към 8.40 независимо, че разстоянието между 2-та града е ок. 60 км – трафикът в Букурещ е У-ЖА-СЕН!!! По пътя до летището минахме покрай ‘бръснарницата’, както каза Цецо – т.е. 2-рото летище на Букурещ, което е в пъти по-малко от Отопени, и което обслужва само ниско-бюджетните полети. Разбрахме се с младежа да ни чака на 23-ти март, когато всъщност се връщахме обратно с полет от Мадрид. На летището веднага чекнахме дали нашият полет до Барса е наличен. Е, беше. Щяхме да летим в 11.55 часа с ниско-бюджетните  http://www.clickair.com/ за сумата от 106.50 евро общо за двама ни. Цената беше повече от добра, ние бяхме вече на летището, видяхме си полета на таблото, така че това, което направихме, беше да си извадим дебели книги за четене – предвидливо с нас бяхме взели трилогия за Перу /с общ обем над 1200 страници/ – един вид да се запознаем със страната още докато чакаме по летищата и пътуваме към нея. Към 10.30 вече леко обезпокоени защо полетът ни все така си стои на таблото, но без индикация за чекиране на багажа, се понесохме с все куфари към информацията. В момента, в който задавахме въпрос кога аджеба ще се чекираме, чухме шума от механичната промяна на информацията на таблото, и, обръщайки се да видим колко точно е закъснението за полета, с изумление открихме, че ДА –

полетите са пренаредени, но нашият вече НЕ ПРИСЪСТВА в списъка

В същия тоя момент девойката ни обясняваше, че изобщо не разбира за какво й говорим, защото на този ден никога не е имало заявен полет на Кликеър до Барселона и че навярно ние нещо сме се объркали. Тутакси й показахме е-билетите, които имахме, и тя с изненада установи, че ДА билетите ни са с настоящата дата и очевидно ние не сме в грешка. Естествено, оказа се, че и тя не е в грешка. Аз изпаднах в амок. В същото време започна да ме обзема тиха ярост на самата себе си, че изобщо съм позволила да си повярвам, че ще отида на почивка, че дори пък съм имала  наглостта да се наградя с дестинацията Перу.

Филков запази спокойствие

и каза: ‘Дааа, много интересно става. Да помисля малко.’ И по-късно: ‘Изядохме дървото. ‘Ся да видим к’ъв шъ му е размерът.’ /Имам сериозни съмнения, че тоя човек ще запази спокойствие дори ако до неговия стол падне бомба. Вероятно би казал ‘Я, бомба!’, но друго, честна дума, казвам ви, няма да има!/. Бях повече от паникьосана, но някак едновременно и на двама ни ни хрумна решението немедлено да отидем до другото летище – т.нар. ‘бръснарница’, за да видим какво можем да направим по въпроса с придвижването си до испанска земя. Метнахме се на едно такси, което ни закара до въпросното друго летище /отстоящо на разстояние 11-13 km/ за сумата от 50 местни пари. Там установихме, че

полет до Барса няма във въпросния ден

и че най-близките дестинации до Барса са Мадрид и Лисабон. На следващия ден, обаче, можехме да стигнем до Барса. След кратък размисъл дали да се върнем до Русе, да пренощуваме и на следващия ден пак да се върнем за полета си до Барса, или да останем в Букурещ и да гоним Мадрид, с Филков решихме, че е по-добре да пожертваме срещата си с приятели в Барса, а също и резервациите си ето тук: www.marti-codolar.net/ и така да намалим риска от потенциален провал на вътрешен полет Барселона – Мадрид, за който също имахме билет, купен от www.vueling.com /за сумата от 88.00 Е общо/, и да се засилим по най-бързия и евтин начин към Мадрид, като стискаме палци от тук насетне да няма друг съществен провал. Няма да пиша в детайли колко пъти обикаляхме от едното до другото летище, и колко пъти по 50 кинта дадохме за таксита /защото офисът на фирмата на едното летище беше затворен, пък се летеше от другото, пък трябваше пак да се върнем до номер 1, а ние фактически бяхме на номер 2 и други подобни дивотии/, но в края на краищата, в 1.30 през нощта с полет на www.easyjet.com за сума, неколкократно надвишаваща очакванията ни, имайки предвид, че пътуваме с една от най-ниско-бюджетните компании,

благополучно кацнахме в Мадрид

За сумата от 35 евро едно такси ни метна до Площад дел Сол, където бяхме просто смаяни от тълпите хора. В 2 и половина през нощта имаше повече народ отколкото в делничен ден по Витошка! Явно беше, че петъчната фиеста е един от основополагащите стълбове за купонджийския живот на мадричани. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   След половинчасова обиколка на площада /който между другото е централният – там се намира прословутата статуя на мечката/ установихме, че не можем да открием хотела, който брат ми спешно е букнал, и се навряхме в

първата обител, в която имаше свободни места – Hotel CANTABRICO

Всъщност, за да съм честна, това място беше и единственото със свободни стаи. Не беше върхът на сладоледа, но като за безизходицата, в която бяхме попаднали насред лудата нощ в Мадрид, всичко се ядваше. За статистическите данни – цената на стаята беше 55 Е с включена закуска. Сутринта открихме, че закуската се измерва в понятия на ученическо прихапване в столова – малко хлебче, украсено с пльоснати малки опаковки мармалад и масло. А, и силно разредено шварц кафе. Трябва да си призная, че като за старт на проваляща се почивка, ми изглеждаше чудесно. По същото това време открихме, че не можем да останем в нашия хотел, защото е пълен до козирката, така да се каже, въпреки че очевидно беше доста под понятието за добро място /прозорецът на нашата стая гледаше не към въздух, а към килер!/. Така че, наложи се да потърсим друго място за престой, сън и пребиваване. Точно зад ъгъла

намерихме един hostAl

/точно с А – в Испания не са хостЕли, а хостАли/, който предлагаше стаи за х 30 Е. ХостАлът си беше чиста проба стар, огромен апартамент на бивш аристократ, чиито множество стаи бяха обособени като ‘хотелски’ стаи. Е, и там не беше върхът на сладоледа, но и това се ядваше. Веднага след настаняването си в новото убежище и опарени от липсващия полет от предишния ден, решихме, че е повече от наложително да стигнем до летището, за да видим каква е хавата с полета до Лима. След едночасово пътуване до летището и неколкократна смяна на метрото се оказа, че полетът е наличен и всички индикации говореха, че нашето пътуване ще го бъде! Другото важно нещо, което разбрахме, беше, че няма начин да си върнем парите от билетите за полета до Барса и после за вътрешния полет до Мадрид. Е, ние така и така си го знаехме, но все пак рекохме да попитаме, та барем ни учуди животът тоя път. Вече с доста поолекнали душички се върнахме отново в центъра на Мадрид и решихме да се отдадем на обичайните туристически обиколки и гледки. Посетихме

Кралския дворец /вход 8 евро/:

  [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Кралският дворец в Мадрид[/caption]     изненада ни площад, пълен с мимове - забавляват се хората, а носят и забавление на нас - туристите, натъкнахме се и на каки, които някак произвеждаха огромни сапунени мехури - и като казвам огромни, значи са такива – с d*=50-80 cm -  

      открихме симпатични малки площадчета с още по-симпатични малки дървени пейки:

      имахме късмета да чуем и видим класически цигански оркестър от 10-тина енергични и весели мургави батковци, които наистина, ама наистина си струва да се бъдат видени и чути, а вечерта неволно участвахме в демонстрация за правата на жените – попаднахме в тълпа от жени, които, тракайки на тигани и тенджери, създаваха невъобразим шум и скандираха нещо на испански - беше 8-ми март!

Вечерта обилно хапнахме и пийнахме в местно ресторантче

И тъй като сервитьорът не панимаеше инглиш, а менюто беше на испански, то помолих компания весели младежи да препоръчат нещо местно, вкусно и типично. Незнайно защо, препоръчаната местна кухня изключително много наподобяваше затоплена българска пастърма и кюфтета със сос. Но беше вкусно.

На следващия ден /неделя/

открихме, че кафенето, в което пиехме кафето си, беше обслужвано от българска сервитьорка-барманка. Стана ни смешно, защото българката наистина се затрудни да отгатне какво аджеба искаме с думите ‘ ту капс блак кофи, плийз’. И понеже беше неделя, а

в неделя входът на музея на Пикасо е безплатен,

противно на нашите убеждения, че докато човек е на пътешествие в чужбина не трябва да обикаля музеи, а е редно да мери улиците, да пие кафета на възможно най-много места и да облегне морно дупе на възможно най-много пейки + полянки и градинки /и това всичкото, за да усети духа на мястото, където се намира/, ние все пак се засилихме към музея. Пикасо не ми хареса. Никога до сега, независимо от образованието ми и личното ми усещане за личната ми култура, стояща по-високо от средното ниво, не се бях позаглеждала активно в неговите произведения. Е, простете невежеството ми или дори посредствеността ми, но супер се потресох от видяното. Да, оная огромна мацаница, всеизвестна всекиму, наистина ме впечатли, но май не с ‘нарисуваното’, а с мащаба си. Честно казано, снимките му от войната могат трайно да стъжнят доброто настроение на всеки пътуващ отпускар. На финала минавах през залите само, за да мога да кажа, че съм обиколила музея на Пикасо. Последва

изненадващо приятна разходка в парк,

където, освен на патките в езерото,се порадвахме и на безплатен куклен тeатър за най-малките. И забележете!: въпреки че децата седяха направо на асфалта, не се намери нито една истерична майка или баба, която да крещи ‘Ставай бързо, чи шъ истиниш! Чуваш ли к’во ти говоря!’ или нещо от порядъка на ‘Шъ си изцапаш дрехите!’. Направи ми впечатление, че повечето колички бяха Jane /което да знаете, че не се чете Джейн, а Хане, казаха живеещи там/ и Chicco – т.е. или хората по испанско са по-богати от нас, или тия неща по света не струват майка си и баща си, както е в бг. Другото, което много ме изненада, беше, че в парка беше пълно с полицейски коли. А все пак иде реч за оградено  пространство, в което се разхождат майки с деца. ИЗВОД: Хората си пазят децата! Не е като у нас, явно – 2-ма зелени елфа за цяла Борисова градина. Живи да сме, та да видим как и при нас става така. Дано! Ето малко снимки и от тая подреденост и красота:

   

   

   

Същия тоя ден успях да уважа няколко магазина,

да накупя туй-онуй /основно под формата на парцалки. Да знаете, че френските DPAM имат магазин точно срещу въпросния паметник на мечката/ и да се впечатля от паната-картини, които варират от малки табели за имена на улици, та достигат до цяла огромна стена от 20-50 кв.м., подредени от ръчно-рисувани плочки. Ето тук се вижда за какво иде реч:

   

     

Приключихме деня в страхотен ресторант,

в който ядохме паейя с морски дарове и животинки, и пихме традиционната сангрия. Не мога да не отбележа факта, че паейята беше не като за 2-ма човека, а поне като за 4–ма. Съдът, в който ни я донесоха, беше с големината на тавата, в която у дома готвя манджа, стигаща ни за 2-3 дни! Ето:

     

Последната мадридска сутрин ни посрещна с 6 градуса , силен вятър и облаци

Все пак лошото време не ни уплаши и успяхме да намерим стадиона, на който се правят коридите – Арената на биковете /цената на билетите започва от 10-тина Е, така че който е фен на убийствата, може да се засили/.

     

      Поради гнусното време отложихме градинската среща с е-познатата ми kar4ita и се намерихме на нейна територия. Краси готви страхотно! Беше направила салати, пица, та даже и десерт. Изобщо не знам как успява, като се има предвид, че и тя е с породени:  

      И вероятно поради причина, свързана със злополучния ни първи полет, се озовахме на Терминал  2 на Мадридското летище цели 5,5 часа преди

полета ни към Лима

Тези 5.5. часа се превърнаха в близо 8 , защото полетът ни имаше закъснение . Прекарахме ги ето така

        Всъщност, нашият полет затвори летището – беше последен за деня; излетяхме в 1.30 през нощта. Нито тогава, нито сега, обаче, дори не помислям да се оплаквам – все пак полет имаше и все пак стигнахме до Перу. Което обаче е разказ, който ще продължа утре, защото се налага да изкъпя и приспя диванетата. Очаквайте продължението *d - диаметър - бел.Ст. Автор: Мая Филкова Снимки: авторът Други разкази свързани с Мадрид – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Цената на акциите на Facebook в рамките на ноември се покачи от $21.08 до $28, което донесе на основателя й $3.48 млрд. от 504-те милиона акции, които притежава.

Ако притежавате Mac и не сте успели да обновите операционната му система с OS X 10.8.2 през последните няколко седмици, сега трябва да успеете.

Имената на технологични марки като Apple, Mac и Siri печелят все по-голяма и леко нестандартна популярност в Съединените Щати

Bulgarian Prime Minister Boyko Borisov has arrived in Washington for his meeting with U.S. President Barack Obama, scheduled for Monday December 3. The meeting will also be attended by Bulgarian ministers of interior – Tsvetan Tsvetanov, foreign affairs – Nikolay Mladenov, and security – Anyu Angelov.

Honda Великобритания представят новия CR-V. От компанията предизвикват потенциалните и настоящите си клиенти да изпробват возилото, използвайки приложението Google Street View. Експериментът „Do-More-New” дава възможност за „шофиране” на различен терен – в сняг, в планината, в града или в гората. За да започнете теста, се изисква въвеждане на пощенски код. След това системата препраща към една от дванадесет възможни локации в Обединеното кралство, демонстрирайки множеството удобства, които предлага автомобилът при различни пътни условия. Освен това след установяване на местоположението ви Honda ви показва на какво разстояние се намирате от планираната дестинация и колко гориво ще спестите по време на пътуването си в сравнение със стария модел CR-V. Кликвайки на www.honda.co.uk, можете да направите онлайн резервация за тест-драйв на живо, както и да запазите pdf-файл с полезна информация.

„Do-More-New” (Правете повече нови неща) е разработена от компанията Collective London и е част от европейската кампания на Honda. Освен че имате възможност да изпробвате автомобила при различни условия посредством компютър или мобилен телефон, получавате и по-важна информация за района, в който ще шофирате – метеорологични условия, места, които да посетите или където да отседнете.

„Вижте къде ще ви отведе животът с новото CR-V. Влезте в приключението и се потопете в един от най-вълнуващите и красиви сайтове, които Великобритания може да предложи. Правете повече нови неща с новото CR-V.” – казват от марката. Ако се намирате на територията на UK, възползвайте се от примамливата оферта за автомобилно приключение.

 

Подобни статии:

1. Google с най-големия ъпдейт за Street View
2. Twitter и социалното търсене на Google

Заслужено 500px се превърна в новото горещо фотографско място в интернет. Там всеки ще си хареса кадър от пръв поглед. И в днешния мобилен свят е немислимо нещо толкова красиво да остане скрито или трудно достъпно, докато сме в движение.

Е, вече има 500px не само за iPad, но и за iPhone и iPod touch. Втората версия на приложението е била свалена 100 000 пъти през първите 48 часа от пускането си! С нея изчистените линии и функционалността на сайта вече са пригодени и за малките екрани. Навигацията е максимално опростена, без да е пострадала. По иконките ще разберете за секудни как да оставите коментар, да харесате или да добавите към “любими” някоя снимка. Не ми харесва единствено, че в някои ситуации приложението не работи в “landscape” режим. Можете да споделяте във Facebook и Twitter или да изпратите откритието си по имейл. Странното е, че ако искате да споделите снимка във Facebook, тя директно отива в някой от албумите ви там. В текста под снимката се запазват заглавието й и името на автора, както и линк към оригинала на сайта.

През приложението ще получавате известия за всички популярни функции в сайта, които ви засягат – коментари, нови последователи, харесвания и пр. Някои ще кажат, че е малко глупаво през приложението да не могат да се качват снимки. Според мен обаче е добре, защото така се ограничава развитото ни през последно време желание да споделим всичко, което заснемем, дори и да не носи визуална наслада, както се случва напоследък в Instagram например. Приложението е безплатно и готово за сваляне в App Store. Спокойно, има го и за Android. Сваляйте и разглеждайте – няма да съжалявате!

Снимки: 500px и Socialevo

Подобни статии:

1. Google пуснаха свое YouTube приложение за iPhone
2. Приложението HERE Maps на Nokia вече и за iPhone