Моногамната каторга

В контекста на предния пост за моногамната полигамия, се спомена и “моногамната каторга”.

И наистина, в нашата среда и култура битува идеята, че моногамията е някакъв ужас и ехаа, колко яко е да спиш с много хора наред, а бракът е ултимативното поробване. Нещо повече, съпрузите/съпругите са често обрисувани като мъченици. Да, ужасът да прекарваш живота си с някой, който се предполага, че обичаш, че искаш да си с него, който държи на теб, имате общи цели, мечти, проекти, споделяте шеги и драми. Наистина, кошмарът…

Този любопитен конструкт се разпростира във всички посоки. От една страна ако сам, значи нещо ти има и не си в ред, куку си, страшен си, недоказал се и т.н., от друга страна връзките са досадни, натоварващи, те мъжете са кретени/гадняри/само за секса, те жените са използвачки/досадни/мотаят се/не разбират/много говорят/изневеряват и т.н.

Реално, в множеството от случаите, бракът е нещо, което всички участници са нещастни, че са в него, но от друга страна е представено като неподлежащо на промяна.

Разбира се, всяка една връзка е сложна, нормално е взаимоотношения между различни хора, всеки с багажа си, проблемите и т.н. да има негативи, да има минуси и съответно те да избиват, но за мен изумителното е, че в по-голямата си част попкултурата създава идеята на двойки, които се мразят, че са едни с други.

На бг екрана не мога да се сетя за ЕДИН пример на щастливо и функционално семейство, глобално, по-често са разни инди продукции, американските имат Лили и Маршал и горе долу това е.

Културния конструкт като причини – бракът е все още приемано като нещо, което трябва да имаш, от типа на – “мия си редовно зъбите, завърших, ходя на работа, женен съм, ок, изпълних си задълженията”, а не, защото да речем, ИСКАШ наистина да прекараш живота си/времето си с някой друг. Особено ако си жена. Напоследък забелязвам, че и мъже са започнали да се питат “абе ти няма ли да се ожениш”, но все още е основен въпрос от роднини/между/към жени, всякаш това е ултимативното достижение. Получил/а си Нобелова награда? Е, не е зле… а кога ще се жениш?

Бракът/сериозна връзка (но по-често брака) е представен като края на забавленията, макар че май по-скоро много повече се има предвид, че когато човек се ожени/е сериозен, вече трябва да е зрял човек и да действа зряло и отговорно (в места като САЩ, където пубертетското поведение е издигнато в култ, това е по обясними причини проблем), но в България ми е странно.

Нейсе, моето отношение не се е променило, връзка просто в името на връзка е безсмислен самоцел и връзка с който и да е, просто в името на връзка с някой, за да не си сам/а, е причина да има толкова много копнеещи за “свобода” индивиди.

Важността на брака е издигана в култ. Не случайно всякаквите религиозни кукута имат сериозен проблем с гей хората да се женят, задето “подкопавали основата на брака”, сякаш кой има право да се жени ти влияе директно на твоята собствена връзка. Бракът е издигнат до самоцел като цяло, а съответно нещо, което се е налагало директно или индиректно насила дълго време (уредени бракове например), е нормално да бъде мразено и презирано. Никак не са помагали/не помагат неравностойните партньори. Когато си пасивен/по-безпомощен/активен/с повече опции, нормално е това да избива нанякъде и да спомага за дисфунцкионалността на една връзка.

Често се споменават високите проценти на разводите с един такъв погребален глас, сякаш е много драматично, че хората формират връзки и ги развалят, ако тези връзки не работят. Току някой пусне снимка

и с умиление демонстрира, че “едно време е било чудесно, защото хората са се опитвали да карат връзките си да работят”. Ахем, на подобни индивиди, в две редички и вървете да четете “Ана Каренина”.

Останалите третират брака като нещо страшно, но необходимо. Да речем, като това да си ядеш зеленчуците. Не че искаш, обаче всички го очакват от теб, длъжен си, иначе…. лошо.

Нормално е, според мен, че толкова много връзки са дисфункционални. Идеята, че участниците във връзката трябва да се харесват/уважават/да им е приятно заедно може и да е практически факт, за много хора, които имат връзки, но не това е представата изградена в масовата идея за връзка, съответно грешките/глупостите/страха са причините за не едно и две нещастни семейства/двойки.

Иначе казано “като не искаш да се жениш, не се жени, не го дължиш на някой и никой не ти дължи да се ожени за теб. страхът от самотата като такава не е основателна причина да се ожениш/да си във връзка.”.

Хубав текст на Тишо за самотата и ненормално ли е да си сам. Краткият отговор е “не”, дългия е тук.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: брак, връзки, задлжение, обествен натиск, стереотипи

Прочети цялата новина

Свързани новини: