Говори Пловдив: ЦЯЛАТА ТАЯ ДЕВСТВЕНОСТ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Знаете ли що е нахалство?

В детството ми, някъде през 60-те, между нас, паяците със светло бъдеще, вървяха поредица подобни въпроси, придружени със съответните отговори. Наричахме ги „тъпизми”, но те не са тъпи, а просто парадокси.

Помня например този: Що е сила? Сила е да си сложиш една тенджера на главата и, като се хванеш за дръжките, да се вдигнеш на мускули. Ако си го представиш, изглежда като „ега ти тъпнята”. Но сега, когато светлото ни бъдеще се оказа тъмно настояще, си давам сметка, че образно, но адски реалистично, то добре описва ненормалния начин, по който комунистическата система принуждаваше хората да се държат в нормалния си живот, като постоянно опитват да се издигнат нагоре с помощта на онова, което постоянно ги захлупва и с което сами се дърпат надолу.

Но думата ми беше за нахалството.

Нахалство е да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш къде отива.

Да-а-а, в Пловдив биха описали като „морално низък” човека, който посегне да направи това с баба си. Но мнозина от сеирджиите тук биха се забавлявали искрено, ако видят някой да го прави с нечия чужда баба…..

Като дрънкам всичко това, граждани, всъщност по заобиколен начин искам да попитам – слушахте ли Онези Записи? Май не, `щото ако сте, нямаше да продължавате в същото време да слушате със зяпнала уста, като някакви откровения, глупостите на Станишев по темата. Ето какво каза той: „Става ясно, че по същество контролът на ГЕРБ върху държавата е запазен. Това е най-малкият проблем, тъй като от записите става очевидно, че подателят на тези сигнали е един от тези, които извършват тази незаконна дейност на СДОТО. Работата продължава и се изпълняват нарежданията на началниците.”

Зад тези брътвежи стои идеята, че анонимният подател на звуковите файлове наистина е честен човек от СДОТО, на когото му кипнало, щом чул как Цветанов се клел пред Борисов в децата си, че изобщо не подслушва. И стои също идеята, че подслушването конкретно на този разговор между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов е направено с някоя от „онези коли”, дето прокуратурата ги проверява в момента. С други думи – че съдържанието на писмото, което честният анонимен човек изпрати до медиите, заедно с файловете, е светата истина.

Всъщност, всичко е пълна лъжа – и това е, което в действителност става очевидно от самите записи. Ако пренебрегнем, разбира се, онзи момент с разтърсващата до сълзи картина на Цветановата клетвата в децата, за която Бойко Борисов сам си призна. Тя очевидно е истинска, макар отдавна да не бях чувал за по-лигава сценка между двама едри, зрели мъже.

Иначе всеки нормален човек, който слуша записите, веднага разбира няколко неща. Първо – те не са монтаж. Отпред и отзад съдържат толкова информация, която издава истината, че ако някой беше по-умен, поне щеше да резне изцяло излишното. И пак щяха да си бъдат съвсем автентични. Второ – записите не са дистанционни, правени са вътре в къщата на Борисов, а не с насочени подслушватели отвън. Това личи от силата и посоката на звука, от смущенията, които се чуват и други ефекти. Трето, записите не са от бръмбари, а от преносим микрофон. В тях толкова отчетливо се чува биене на сърце, че ако жицата се закачи на правилния апарат, ще му излезе кардиограма на човека с микрофона. Очевидно някой компетентен идиот го е поставил не където трябва. Четвърто, човекът с микрофона се казва Мирослав Найденов. Точно него чуваме да пикае на тръгване, да не ми се хвали Борисов със силната си струя. Както и точно Миро чуваме да говори в колата, след като вече е излязъл от къщата. Пето, това е постановка вече не само срещу Цветанов, но и срещу Борисов, но разиграна твърде некадърно – най-малкото, защото Миро е некадърен актьор и не успява да го вкара в истински заговор за извършване на закононарушения. Шесто – всичко това прави скандала с подслушването съвсем различен от онзи, който комунистическата пропаганда ни представя, че е. Ако не сте разбрали още от самото начало, че той си е съвсем различен, де.

Да ви кажа, тия направо бутнаха баба си по стълбите, граждани. Даже не, не собствената си баба бутнаха, а нашата.

И изобщо нямам предвид хората от записа с техния мръсен език. Нали никой не очаква Бойко да нарича министрите си „джентълмени”? Така правеше Филип Димитров, но това му изяде главата, защото електоралната тълпа смяташе изисканото му говорене за неразбираемо. Е, тук си имаме човек от народа, `сичко му се разбира. И онова за путките, и онова за педалите и манафите…..

Но, тъй като сме в Страстната седмица, аз бих казал – да го заплюе пръв онзи от нас, който понякога не говори така с приятели в къщи или в кръчмата. По тази, забавната линия, много ми харесаха няколко неща от разговора. Едното е как градският прокурор Николай Кокинов постоянно се хвали, че е репресиран. Горкият човек, жив да го ожалиш – не знае какво става, не участва в абсолютно нищо нередно, а началниците само него „гърчат”. Другото е, когато Борисов признава, че „всички педераси са умни по принцип – и аз почвам да викам, че съм педал, та да ме мислят за интелигентен”. А най-великото е, когато Борисов подхвърля на Миро, че прокуратурата май работи самия него чрез някакво старо гадже на 25-годишната девойка, с която той живее, пък Миро отвръща: „`Ма, Шефе, ми нормално е да е имала някой преди мен, ний нали не ги `зимаме девствени”.

`Бе ако ний не ги `зимаме девствени, то кой тогава ги `зима девствени, бе? Къде отива цялата тая девственост? – пита хорът на шокираните пловдивски мераклии, заедно с това впечатлени обаче от постижението на 45-годишния пръч, забърсал 25-годишна нимфа.

Но стига толкова простотии. Исках само да покажа, че, колкото до мръсната уста, всички го можем. А истински важното е, че, като се вземе предвид опасания с микрофони Миро, лансираните от комунистите версии за подслушването изведнъж се сриват, историята се обръща с главата надолу и започва да се привижда как изотзад се хилят истинските кукловоди.

Какво имаш предвид с това – „изотзад”? – стреснато питат в Пловдив, но ги успокоявам, че нищо такова нямам предвид, защото засега наистина съм спрял с простотиите.

И така – нека си помислим как на пръв поглед до този момент се разгръща спиралата на събитията. Първо, БСП създава нетърпима обществена и медийна атмосфера с постоянни обвинения в незаконно подслушване и налагане на диктатура от страна на Цветанов и Борисов. После прокуратурата повдига някакви обвинения на бившия земеделски министър Мирослав Найденов. После, по анонимен сигнал, пренесен от червения лидер Станишев в ролята на пощенски гълъб, прокуратурата хваща едни момчета от МВР, дето трият записи от незаконно подслушване, което са вършили по заповед на щуката, но без заповед на шарана. После същата тази прокуратура, пак по анонимен сигнал, но вече не от Станишев, а от някой си „честен българин”, вади документи с 14-годишна давност за близкия до Цветанов Станимир Флоров. После изведнъж Миро Найденов, чието дело няма нищо общо с подслушването, излиза по телевизора и внезапно потвърждава всички слухове за подслушване, извършвано от Цветанов, включително и срещу министри. После, същия ден, той отива на разпит в прокуратурата и излиза оттам като „защитен прокурорски свидетел”. А накрая до медиите стига поредица от записи, изпратени пак от анонимен източник, който обаче твърди, че работи в СДОТО и че подслушването по заповед на Цветанов продължава да се практикува от МВР, независимо, че Цветанов вече не е вътре. Тоест, поредица записи, които съществуват с идеята да докажат всичко предишно.

И с просто око се вижда, че, от гледна точка на кукловодите, схемата все пак има един недостатък – тя се върти и върти около Цветанов, но някак не засяга Борисов. Как са го пропуснали, пита се нормалният гражданин, докато си дава сметка колко намирисва цялата работа, когато се разкаже дори в тази нейна, всъщност привидна, хронология. И как направо започва да вони, когато се сложат нещата наистина по точните им места във времето. Например щом си дадем сметка, че още на 15 април, тоест, още преди да започне да се разгръща изцяло въпросната спирала от събития, Мирослав Найденов, накичен с микрофони, вече отива на среща с „Шефа”. И прави безумните записи, които сега слушаме – записи, явно предназначени да напъхат и Борисов в схемата, пък ако ще и да е само заради мръсната му уста.

Нали си даваме сметка, граждани, че една операция по подслушване с микрофон на сърцето се подготвя дни, ако не и седмици преди това? Че тя никога не е сама за себе си, а винаги е част от по-голяма игра? Че „морално низките” хора, които участват в подобни игри, не винаги се раждат такива, а много често се създават от „морално високите” хора, които водят самите игри. И които са обучени за това. Както и облечени във власт да го правят, естествено. Ние ги обличаме във власт за всякакви гадости. Защото Те са Ние. А после се чудим кой, кога и как е успял, без изобщо да забележим, да ни отнеме цялата девственост на умни и морални хора, способни да изградят нормално демократично и проспериращо общество.

P.S.От моя лична гледна точка, вече няма нужда Бойко сам да си вика „педал”, за да го призная за интелигентен. Онзи ден той наистина ми се издигна в очите, като зададе въпрос, за който аз, пък май и всички ние, затрупани от събитията и увлечени в строителство на хипотези, изобщо не се бяхме сетили – как така Цветанов подслушва незаконно толкова време, пък от тези записи досега не излиза нищо, ама съвсем нищичко, за основния политически противник на ГЕРБ – Станишев и компания. А?

Прочети цялата новина

Свързани новини: