Докъде ще стигне тунизийската “зараза”?

Ройтерс

Арабите, опиянени от народния кипеж в Тунис, се чудят дали бързото сваляне на един здраво вкопчил се във властта лидер би могло да бъде последвано от подобно развитие на други места в Северна Африка и извън нея.

Но като се има предвид натрупалия се гняв заради икономическите страдания и политическите репресии, който се усеща в целия арабски свят с изключение на най-богатите кътчета, полицейските държави в региона показват забележителна издръжливост и умение да задушават натиска за реформи.

Арабите, които копнеят гласът им да бъде чут, са сред тези, които се надяват, че това ще се промени. Същевременно ислямистите посочват Тунис като пример за това, което очаква други арабски управници, чиято антидемократична репутация е пренебрегвана от Запада, доколкото те могат да възпират радикалния ислям и да се борят с Ал Каида.

“Хората са по-силни от тираните”, каза тържествуващ ревностният иракски антиамерикански шиитски духовник Муктада ал Садр.

“Хората в Тунис обърнаха една черна страница със собствени сили, без окупация или външна намеса”, заяви той.

Все пак едва ли някой е очаквал, че външно стабилният, сравнително проспериращ Тунис ще бъде първата страна, в която народът ще свали властващ от десетилетия авторитарен арабски управник.

Така че се изисква предпазливост, когато се преценява дали недемократичните системи, преобладаващи в Северна Африка и останалия арабски свят без Ирак и Ливан, може да се окажат толкова крехки, колкото тази на бившия президент Зин ал Абидин Бен Али.

Засега Алжир, където от седмици има насилствени протести заради безработицата, недостига на жилища и значителното повишаване на цените на храните, удържа положението отчасти благодарение на намаляването на цената на захарта и олиото.

Предварителни мерки

Няколко арабски страни, сред които Либия, обуздават цените, като намаляват данъците и замразяват или отменят съкращаването на субсидиите в опит да успокоят народния гняв заради икономическите трудности.

“Ако не приемете промяната, тя ще ви бъде наложена - това е посланието на Тунис към арабските лидери”, каза базираният в Лондон алжирски адвокат и политически анализатор Саад Джебар.

Той заяви, че правителствата на Алжир, Мароко и Египет имат по-широка властова база от Бен Али, но че населението в тези страни страда от същите проблеми, особено липса на работа и жилища.

“Разбира се, алжирците трябва да се вслушат, но най-важната страна в това отношение е Египет”, каза Джебар, като настоя, че сега ще бъде по-трудно за президента Хосни Мубарак да се стреми към нов мандат или за сина му Гамал да го наследи.

82-годишният Мубарак е на власт от почти 30 години и мнозина очакват той да се кандидатира отново на изборите през септември.

Неговият външен министър Ахмед Абул Гейт отхвърли като “празни приказки” идеята, че може да има разпространение на бунтове като тези в Тунис.

Лидерът на египетското “Мюсюлманско братство” Хамди Хасан каза, че страната му, подобно на Тунис, страда от потисническо правителство, фалшифициране на избори, непотизъм, корупция и безработица.

“Кога ще избухне експлозията? Бог знае”, заяви той, като добави, че сега всеки арабски лидер “приготвя своя самолет или банковите си сметки” и затяга сигурността, за да укрепи позициите си.

Още не е ясно каква роля вероятно е изиграла тунизийската армия в заключителната част от падането на Бен Али, но в крайна сметка той или не желаеше, или не можеше да смаже враговете си с груба сила.

Изглежда малко вероятно Египет и Алжир, чиито сили за сигурност потушиха страховити въстания на ислямистки бойци през 90-те години на 20 век, да се сгромолясат толкова лесно, изправени пред протести на невъоръжени тълпи.

А и самите демонстрации няма непременно да последват на други места - след спорните президентски избори в Иран през 2009 г. имаше огромни протести, които бяха потушени от силите за сигурност и ислямистките милиции, готови да умират ...

Свързани новини: