Допълнение към френската еспертиза на записите от Тановгейт

Б. р. - Както съобщиха някои медии, френската лаборатория “Липсадон” е определила като автентичен записа на разговора Борисов - Танов. Лабораторията работи с френското министерство на правосъдието и др. важни клиенти. Експертизата е поискана и платена от в. “Галерия”, който разпространи записите. В следващите редове двама българи в сайта Биволъ (bivol.bg)правят допълнително анализ на записа, като разглеждат по-скоро произхода му като направен със СРС от българските тайни служби.

Заключението на френската лаборатория Lipsadon е достатъчно категорично: в записа, който е изследван (разговор Борисов - Танов за Мишо Бирата) липсва манипулация в смисъл на монтаж, наслагване, отрязване или преместване на съдържание от разговор.

Няма причини да се съмняваме в компетентността на експертите и в тяхната добросъвестност. Достатъчно е да се отбележат две съдебни дела във Франция с голяма обществена значимост, в които е взета под внимание експертизата на основателя на лабораторията Норбер Фьолпен, експерт по акустика към апелативния съд в град Дижон: делото за експлозията на фабриката AZF в Тулуза (31 жертви и 2500 ранени) и делото с жестокото расистко убийство на Илан Халими от “Бандата на варварите”, което още не е приключило.

Тук ще се постараем да отговорим на въпроси, които не са поставени в заданието изпратено на френските експерти. Съответно те не са извършили всички необходими анализи, за да можем да търсим в експертизата конкретен отговор.

СРС ли са скандалните записи?

Ако записите са от СРС, това е индикатор за колосални проблеми със ЗСРС и МВР като цяло. Точно затова дори премиерът полага усилия да концентрира дискусията върху съдържанието на разговорите, а Цветанов до последно държи да отбелязва, че това може и да не са СРС, макар в момента той със сигурност да знае отговорите.

Ако записите се окажат СРС ще имаме като минимум следните проблеми:

- неправомерно подслушване (или такова дълбоко в сивата зона), по твърдение на Танов и Прокуратурата,

- слаб контрол върху СРС (изнасяне на СРС - няма значение оригиналният разговор, щом СРС-та могат да се изнасят)

- предупреждаване за подслушване на подслушано лице (Танов)

- прикриване на СРС-та (прокуратурата 4 пъти до сега потвърди, че не е получавала тези записи).

Това е и нещото, което интересува Европейската комисия, а не какво е казал Борисов или Цветанов. За това Цветанов полага усилия в стил “опълчението на Шипка”, вадейки от 9 кладенеца вода, за да не признае, че става дума за СРС (единствено той държи този фронт към момента), за да не стане лошо с ЕК.

Отговорите на тези въпроси са много лесни. От трафичните данни на операторите (пазени още около месец) може да се разбере дали тези разговори наистина са се случили, кой евентуално ги е подслушал (и кой е можел да ги подслуша). Отделно се твърди, че СРС-тата са унищожени и не може да се направи сравнение, но по закон трябва да има регистри, отбелязали кой е имал достъп до тях, и дали са записвани (по подобие на трафичните данни), които трябва да се пазят години, и да могат да се засекат. Тези регистри и трафични данни (и дори само едно от тях) са достатъчни за този анализ. Ние нямаме достъп до тях, поради което правим косвен анализ, по записа, но той също може да е много достоверен.

Има 3 възможности да бъде направено подслушване на мобилен телефон (че не е стационарен е вън от всякакво съмнение, тъй като записите са правени извън работно време и техните герои са в различни локации, далеч от работните си места):

- по ...

Свързани новини: