Какво губи Русия от арабските революции

в. Аргументи и факти

“Сирия е последният съюзник на Москва в арабския свят. Погледни сам - напоследък Русия я изместват откъде ли не. При либийците всичко става по схемата от Ирак. Вашите специалисти едва ли ще се върнат в Триполи. След отстраняването на Кадафи те ще бъдат заменени от служители на “Шел”. Новата власт ще купува оръжие от САЩ. А нали същото ще се случи и в Сирия, в случай че нашите загубят властта. Сигурни ли сте, че много искате това?”

Какво губим

Този разговор (на чист руски език) се състоя в един от ресторантите в християнския квартал на Дамаск. През това време недалеч, в самия център на града, полицията разгонваше с облаци сълзотворен газ митинг на противници на президента Башар Асад. Моят събеседник - сирийски чиновник, близък до семейството на Асад - не подбираше изразите си: “Вие, брато, колко години ни разправяхте, че сте ни приятели… Но когато ни напънаха, мълчите като партизани”.

Да, избликът на протести и гражданските войни в арабските страни завариха неподготвен не само Вашингтон, но и Москва. Ние изчакваме, не рискуваме да изразим своята позиция. А през това време финансовите загуби за Руската федерация от бунтовете в Близкия изток може да възлязат на десетки (!) милиарди долари. Наблюдателят на “Аргументи и факти” изяснява кои са главните минуси за Русия, които се таят в арабските революции.

Минус номер 1. Петролът

Съвсем неотдавна (през февруари) “Газпром” се сдоби с една трета дял от разработването на петролното находище “Елефант” на 800 км от столицата на Либия. Сега либийците са бомбардирани от НАТО, руските сондьори са евакуирани, а дали ще се върнат е голям въпрос. Например “Лукойл” се върна в Ирак едва шест години след американското нахлуване.

Колко пари бяха загубени за годините престой? През март руската компания “Петрос” бе поканена да сондира в Йемен, но на улиците там се стреля, загиват стотици хора и да се добива петрол при такива условия е трудна работа. Все пак засега нашите петролодобивници не ги гонят само от Алжир, но и там започнаха демонстрации.

Минус номер 2. Оръжието

През 2009 г. ръководителят на Либия Муамар Кадафи сключи с нас договор за доставката на хеликоптери “Алигатор”, зенитни комплекси “Панцир С-1″, танкове “Т-90″, общо за четири милиарда долара. Ясно е, че тази пари няма да ги видим никога.

Обхванатата от вълнения Сирия се канеше да купува от Русия изтребители “МиГ-31″, крилати ракети “Яхонт” и системи за противоракетна отбрана “С-300″ за около 10 милиарда долара. Достатъчно е властта в Дамаск да се смени и върху тези договорености може да бъде сложен кръст. Защо? Ирак двайсет години купуваше съветско оръжие, но след свалянето на Саддам Хюсеин там балът се ръководи от румънски калашници и американски “М-16″. Освен това в Сирия (в град Тартус) има военноморска база на Русия, за която плащаме символична сума за наем.

Какво ще стане с базата при неблагоприятен развой на събитията? Правилно. Но това още не е всичко. Президентът на Йемен Салех подписа през 2010 г. договор за един милиард долара за покупка на системи за залпов огън “Смерч” и вертолети “Ми-17″. В момента Салех е обкръжен от бунтовници в столицата, а за нас остава да си блъскаме главата как да си получим парите.

Минус 3. Евакуацията

За да бъдат изведени от Либия хиляда руски граждани, трябваше да се изпращат самолети и да се наеме ферибот в Черна гора. В случая със Сирия ситуацията е по-сложна. В републиката живеят 30 хиляди (!) граждани на Руската федерация, главно жени, омъжили се за сирийски студенти в СССР, както и деца. Женският пол нервничи, разпространяват се различни слухови, ...

Свързани новини: