Ивелина Василева, заместник-министър на околната среда и водите: Искаме от ЕС 2,4 млрд. евро за водна инфраструктура в периода 2014-2020 г.

- Г-жо Василева, съобщихте, че ще се стигне до свръхдоговаряне по Оперативна програма „Околна среда“. Това какво означава?
- В момента по „Околна среда“ са договорени 47% от средствата (1,2 млрд. лева) във водния сектор. По новите процедури вече са подадени 27 проекта за 964 млн. лева. От тях са сключени 9 договора за 340 млн. лева, те са част от вече договорените. За инфраструктурни проекти са подадени 23 проекта за 729 млн. лева. По двете нови процедури внесените проекти са за 1,7 млрд. лева. Всички те засягат големите населени места.
В същото време подготвяме процедура за по-малките населени места. За нея смятаме да заделим 300 млн. лева. Анализите на изпълняваните проекти сочат, че ще направим икономии. Първоначално се договаря един бюджет, а при тръжните процедури заради по-ниските предлагани цени се правят икономии, защото в период на криза цените в строителството падат. Наблюденията ни показват, че около 10% от договорените средства се спестяват. Освен това има общини, които срещат проблеми при изпълнението на проектите, не могат да изпълнят дейности и не могат изцяло да усвоят предвидените средства. Оттук също се реализират икономии.
На следващо място, при установяване на нередности при тръжните процедури се налагат финансови корекции и по този начин също се връщат пари към програмата. Ако проектите на по-малките общини надвишават предвидения бюджет от 300 млн. лева, може да осигурим ресурс от икономии по текущи проекти. При необходимост ще търсим допълнителни средства от националния бюджет. За по-малките населени места също трябва да бъдат осигурени пречиствателни станции и канализация. Това е законодателно изискване и ангажимент на страната ни към ЕК. Затова за следващия програмен период също планираме да заложим отново средства, необходими за доизграждане на тези съоръжения. В момента правим т.нар. project pipeline и там, където няма възможност проектите да се осъществят в този програмен период, те ще продължат през следващия. Ще настояваме пред Брюксел да се заделят достатъчно средства, за да се изгради базисната инфраструктура.

- Какви средства за екологична инфраструктура са ни необходими и ще поискаме от Брюксел?
- За инфраструктурата в сектор „Води“ за следващия програмен период ще поискаме минимум 2,4 млрд. евро, т.е. двойно на финансирането, осигурено за този програмен период.

- Каква част от тези пари ще ни бъдат отпуснати, като се има предвид, че изпълнението на сегашните проекти е сравнително бавно и тромаво? От това също зависи колко пари ще ни даде Брюксел.
- Брюксел оценява положително развитието на програмата. Имаме подкрепа още от старта на реформата. Това, на което ЕК държи, е да имаме ясен план, или т.нар. project pipeline, който в момента подготвяме и за по-малките населени места. С Генерална дирекция „Околна среда“ и „Регионално развитие“ коментираме също, че новоприсъединилите се държави членки, като Румъния, Чехия, Полша, имат много големи нужди за изграждането на подобна инфраструктура. Не е България единствената държава, която има подобни нужди. Целите на ЕК в този смисъл са не да ни наказва, а да ни помогне. За да постигнем съответствие обаче, на нас ни е необходим достатъчен финансов ресурс.

- Кога ще започнем с преговори за новия програмен период?
- Общата рамка е готова. Оттук нататък предстои да бъде представен проект на финансов регламент и ще започнат преговорите с отделните държави членки, в които ще бъдат договорени условията за отпускане на средствата през следващия период. Този процес ще бъде по-интензивен в началото на другата година.

- Ако се върнем на програма „Околна среда“, на каква стойност достигнаха финансовите корекции за общините? За някои администрации те дори надхвърлят бюджета им. Достигна ли се до някакво по-добро решение?
- Досега наложените корекции по програмата са 22 млн. лева на фона на общо договорени 1,4 млрд. лева. Но да, това е проблем. Тук става въпрос за средства, които общините трябва да заделят от собствения си ресурс, поради факта, че е направена финансова корекция на безвъзмездното финансиране. Корекцията не е санкция, тя цели да коригира картината там, където има някакво изкривяване. Ако има нарушаване на някой от принципите за провеждане на тръжни процедури и се нарушава свободната и лоялна конкуренция, а несъответствието се коригира, като така се защитават интересите на ЕС. При това сумата, която ще бъде отпусната, се намалява.
Това е проблем и за другите оперативни програми. Една от възможностите е да се учреди компенсаторен фонд. Друг варианти са фонд ФЛАГ, могат да се вземат кредити и от търговски институции, естествено, и безлихвени кредити от бюджета.

- Друг проблем е, че общините изпълняват и съфинансират проектите, а впоследствие ВиК операторите ще прибират приходите от новите услуги (такси за вода и смет). Кога този проблем ще има окончателно решение?
- Колегите от МРРБ подготвят образци на договори между ВиК асоциациите и ВиК операторите. Докато се реализира реформата във водния сектор, сме заложили изискване по програмата ВиК дружествата да бъдат асоциирани партньори на общините. Идеята е те да следят за качеството на проектите. Изискваме също в екипите по управлението им да има представители на дружествата, за да следят впоследствие и за качеството на изпълнението.

- Какво се случва със стратегията за водния сектор, защо анализите се бавят?
- Всяко от ресорните министерства прави анализ на инфраструктурата, която управлява, провеждат се консултации, създадена е работна група. Експерти на Световната банка ни помагат, за да намерим най-удачния модел за управление на водната инфраструктура. Това е сериозен въпрос, който трябва да се огледа от всички страни. Опитът на другите страни е различен. Важно е всички алтернативи да бъдат разгледани и да се намери работещо решение.

- Готови ли са анализите, които поиска Брюксел за завода за отпадъци в София, който също се финансира по програмата?
- Столичният общински съвет взе решение да се разработи прединвестиционно проучване и анализ за топлофикация със средства от международен фонд „Козлодуй“. От една страна, върви обследването на топлофикация, което е свързано с повишаването на енергийната ефективност, въвеждането на алтернативни видове горива, част от които е RDF горивото (бел. а. - гориво от отпадъци). От друга страна, ЕИБ прави анализ за използването на RDF в топлофикация, защото такова технологично решение е заложено в проекта. Очакваме вторият междинен доклад на консултантите да бъде готов след 15 август.

- Имаме ли алтернатива, ако се окаже, че ЕК няма да финансира завода?
- Не смятам, че това стои на дневен ред. Ние имаме твърдо заявената готовност на комисията да финансира тази част от проекта. Имаме ясен план-график и очаквам вторият му етап да бъде одобрен през есента.

- Какви национални средства евентуално ще се търсят, след като ЕК не удължи изпълнението на няколко проекта по ИСПА в сектор екология?
- ЕК не удължи финансовия меморандум за ТЕЦ „Марица-изток 2“ за сероочистващи инсталации, проекта за цялостен воден цикъл на Сливен и на Балчик.
Въпросът с Балчик е, че дейностите почти бяха завършени около 95%, а пречиствателната станция отдавна е изградена. Затова комисията отчете, че проектът е почти на финала и отказа удължаване. Там наложихме санкция за забавянето 10% от стойността на проекта и очакваме последните плащания да бъдат възстановени от изпълнителя от глобата, която дължи. За Сливен отказът е, тъй като дейностите по ВиК мрежата на практика не са започнали. ЕК изрази притеснения относно рамковото споразумение, възложено от общината за изпълнение на строителството. Тук стойността на строителството по ИСПА е 25,5 млн. лева. Една от причините да спрем проекта е, че по част от него, която се финансира от ИСПА, не е осигурено финансиране.
Дейностите по оперативната програма не могат да бъдат извършвани, защото част от тях съвпадат като трасе с дейности, които са предвидени да бъдат извършени с финансиране от ИСПА. След като ЕК отказа дофинансиране, трябва да преценим дали тези дейности да бъдат изпълнявани и в какъв обхват, тъй като тук говорим за 25,5 млн. лева. А по оперативната програма трябва да бъде направен последващ контрол на тръжната процедура.

- Министър Караджова беше коментирала, че екоминистерството може да поеме функциите по управление на проекта. Доколко това е възможно?
- Това беше един от вариантите. Но е необходимо да се прецени доколко разумно би било, имайки предвид, че се засяга общинска инфраструктура. Общината трябва да има участие и да следи цялостното изпълнение на строителния процес. Поредица от възможности са обмисляни, но все пак трябва да се изяснят всички обстоятелства и след това можем да пристъпим към конкретни действия.

- Какво ще се случи с проекта за сероочистките на „Марица-изток 2“?
- Знаете, ОЛАФ изготви доклад, който казва, че има съмнения за измама при провеждане на тръжната процедура. Направен е анализ на ситуацията, българските участници и власти нямат отношение към това. Това по-скоро засяга участника в тръжната процедура. Очакваме последващо действие от комисията по отношение на финансовия меморандум. Ние сезирахме прокуратурата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: