Проф. Божидар Бояджиев, шеф на Катедра „Живопис“ в НХА: Кризата е постоянна, а с музеите не бива да се бавим

Проф. Божидар Бояджиев е сред художниците, които получиха откупки за колекцията от съвременно изкуство на Европейския парламент. Роден е през 1956 г. в София. Завършва Националната художествена академия при професор Найден Петков. Ръководи Катедра “Живопис” в Националната художествена академия. Бил е ръководител на Международния отдел на СБХ, член на Изпълнителното бюро на AIAP/ UNESCO. Участва в авторитетни колективни изложби в чужбина, има пет самостоятелни изложби и множество награди.

---

- Г-н Бояджиев, разкажете как един български художник може да стигне до откупка в Европейския парламент?
- Преди няколко месеца бях поканен от г-жа Виолета Станичич, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент в България, на среща. Стана ясно, че фигурирам в една листа от български художници, избрани да участват в представителна колекция на българско изкуство, която ще бъде откупена от Европарламента. Набелязахме няколко предложения и се спряхме на Screenshot 2. Разговорите по уточняването на детайлите преминаха в един изключително коректен и професионален тон и аз бих искал да благодаря за този стил на правене на нещата, изцяло на висотата на тази най-представителна европейска институция.
Работата по Screenshot 2 има вече история. Тя е създадена през 2005 г. като част от самостоятелната ми изложба Screenshots, състояла се в галерия „Кръг+” в столицата. Screenshot е термин от жаргона на компютърните игри и забавления. Не подлежи на точен превод. Би могъл да означава “отстреляни образи” или “фиксирани екранни образи”. Всъщност става дума за “стоп-кадри” с присъщата им непривичност и даже случайност. От композиционна гледна точка те са източник на неподправени и често пъти “погрешно съставени” изображения. Screenshots могат да бъдат и метафора на образните отрязъци, които плуват в света на нашето въображение и памет. Screenshot 2 е свързана със спомена за моя детски „Москвич” с педали, донесен ми като подарък от СССР и Хрушчовата демокрация, събуден днес от автомобилните симулатори на INTERNET забавленията. Screenshot 2 бе на Биеналето за съвременно изкуство-Национална галерия Прага в Чехия, бе част от изложбата PLASTIC/CONCEPTUAL, която обиколи цяла Европа, бе в колекцията на Aktuelle Szene Bulgarien, експонирана в музея „Лудвиг” в град Кобленц, Германия.

- Познавате ли колекцията от съвременно изкуство на ЕП? Как българските творци се вписват в нея?
- Не познавам колекцията от съвременно изкуство на Европарламента, но я предугаждам. Познавам до известна степен съвременното изкуство днес и допускам какво може да присъства в тази колекция. Със сигурност тя е създадена с помощта на експертното мнение на утвърдени капацитети и познавачи. Така е направен и българският подбор. Ще има интересни пресечни точки и експонация на „национални особености” въпреки доста консолидираните рамки на иначе безкрайно многообразната картина на съвременната световна и европейска художествена сцена.

- Вие сте художник авангардист, създател на групата „Градът“. Трябва ли да има война между традиционното и авангардното?
- Бих могъл да приема със задоволство определението „авангардист”. Това звучи малко като комплимент, а комплиментите се осмислят с усмивка. Ако да си авангарден означава да си напредничав, иновативен или търсещ, аз бих искал да съм наистина такъв. Нека за по-широкия кръг публика да съм „авангардист”. Иначе авангардите отдавна са в историята. Те принадлежат на модерното изкуство, а сега сме в епохата на постмодерното, т.е. съвременното. Днес репликираме авангардите от позицията на личната ни неповторимост или новите медийни технологии. В огромния „миш-маш” на днешния исторически момент най-много тежи личността на художника, писането на манифести като че ли не подхожда на неговия опортюнизъм. Спомням си за групата „Градът” със смесени чувства. Голямата истина обаче е, че с активността си тя обективира желанието на нашето поколение да се еманципира и да направи свои приноси в българското изобразително изкуство. Само година и нещо по-късно, след 1989-а, имаше бум на „авангардни” прояви. Групата „Градът” обаче успя да се заяви най-концентрирано, най-професионално.
Конфликтът между традиционното и авангардното е стар колкото света. Не може да бъде и другояче. Темата е огромна. Тук думата „трябва” е неуместна. Нещата в света се случват извън „трябва” и всъщност нищо не „трябва”. Има обаче и друга разделителна линия в изкуството. Това е съдържателната линия. Ако човек се умори да залага само на „ново-старо”, може да премине за разнообразие към „смислено-безсмислено” или просто да търси изкуството на всякъде.

- Как се разбирахте с вашия учител проф. Найден Петков, един художник, който по-скоро може да бъде определен като традиционен? Какво би казал той за картината ви, която отива в Европарламента?
- Много съм любопитен да разбера какво би казал проф. Найден Петков за работата ми днес. Вие споменавате, че той би могъл по-скоро да бъде определен като традиционен, но всъщност не е така. Ето как стигнахме до относителността на определенията. Найден Петков има огромна заслуга за извеждането на българското изкуство от доктринерския му период след войната и наложената комунистическа нормативна естетика към модерните хоризонти. Нямате представа колко много художници се уповаваха на неговия пример, на неговата интелигентност, на неговата оригиналност във всичко, на неговата чувствителност и професионализъм. Нямате представа колко много колеги искаха да го познават, да се позовават на неговите преценки, а аз получих всичко това наготово, по случайност, когато съдбата ни събра в неговия първи випуск в НХА през 1976 г. От него разбрах, че в изкуството всеки е сам и свободен да успее или пропадне. От него разбрах, че няма кумири и че е невъзможно един художник да научи друг художник на изкуство.

- Смятате ли, че у нас има добре подготвена публика за съвременно изкуство?
- Смятам, че хуманистичната култура е в отстъпление, смятам, че масовата култура е в настъпление, смятам, че това е обективен процес, който произтича от голямата „демократизация”, наложена от системата на парите и късата сметка. Подривните процеси, които съпътстват нашето развитие, се оказват много сложни за обозряване и контрол и те са причина за сменената ценностна система на публиката. Днес художникът не може просто да очаква и да се надява, че ще бъде разбран от някого. Той трябва да води битка за всеки индивид, за всяка личност, за всеки съмишленик.

- Трябва ли по време на криза да се строят музеи? Какво е мнението ви за Музея за съвременно изкуство и за проекта „Български Лувър“?
- Моето мнение е много позитивно. Аз съм реалист и знам колко скъпо и специфично от гледна точка на моженето и управлението е да имаш такъв музей. Ето че е сложено едно начало, ще вървим напред и ще направим това, което е във възможностите ни. Доколкото ми е известно, музеите, които предстои да се открият, се създават с малко наши и много чужди средства. Получава се както при магистралите. Строи се инфраструктура в културата. Създават се работни места по време на криза, извинете ме за клишетата. Мисля, че това е много разумно. Моето предчувствие е, че така наречената криза ще е постоянна. Не можем да чакаме да премине, за да строим музеи. А що се отнася до проекта „Български Лувър”, той няма ли си българско име, предназначение, смисъл, съдържание и т.н. В този „български Лувър” ще има ли „българска Нике от Самотраки”, „българска Джоконда” или „българска Одалиска” от „български Енгър”? Виждате ли колко е смешна липсата на самочувствие. А музеят трябва да стане просто защото сме културни хора. А ако случайно не сме, ще трябва да убедим загрижените за благосъстоянието на нацията икономически съставители на нейното битие, че днес има значение как изглеждаш в очите на останалите. След като нямаме совалки и беемвета, ще правим музеи, тях поне има с какво да напълним. Имаме забележително историческо културно наследство. Не мога да разбера не ни ли омръзна вече да сме на последно място по всичко.

- Какво се случи с вашия проект „Гилотина“?
- Проектът „Гилотина” беше създаден, за да представи България на Биеналето в Сао Пауло през 1996 г. Той се базираше на предварително проучване на ешафоди, т.е. машини за обезглавяване, което направих във Франция по време на резиденция в Cite Internationale des Art, Paris. Сред многото технически решения на „гилотини” френската оставаше най-софистицирана и даже перверзна. В 1996-а вече се досещах, а днес знам, че в света има уродливи същности за посичане. Инсталацията „Гилотина” бе едно фантазно очистително, едно катарзисно усилие, един отчаян компенсаторен жест, осъществен на територията на изкуството. Проблемите около устройството на съвременността и нейните връзки с миналото ме занимават сега повече от всякога. Дългосрочният проект, който осъществяваме сега с група колеги, носи общото заглавие „Субистории”, а в последната си версия просто „Суб“. В този случай става дума за вторите планове, за подмолните течения или за подмените значения. Ако има възможност, при друг случай с удоволствие ще разкрия повече подробности около всичко това.

- До каква степен художникът е зависим от политиката, непременно ли трябва да робува на политически пристрастия?
- По време на социализма българският художник се радваше на толкова свобода, колкото ръководството на Съюза на българските художници можеше да отвоюва от партията, т. е. политическата власт. На финала на стария режим примката беше доста разхлабена. Тогава си казвах: „Ех, да можеше да дойде една демократична система, та да бъдем абсолютно свободни.” Ето, тя дойде. Връзката на изкуството със системата на парите, ерго с политическото устройство, съществува и днес по един специфичен и по-прикрит начин. Не ми остава нищо друго, освен да се пошегувам отново, но този път горчиво: „Изглежда, че няма изкуство без власт.”

- А какво бихте казали за житието на съвременния български артист? Оценен ли е достатъчно в родината си?
- Никой не е пророк в собственото село. Извън тази шега ще се въздържа от отговор.

- Съветът ви към младите хора, които се готвят да постъпят в академията?
- Ще им кажа, че са избрали най-хубавата професия на света.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: