60 г. от първото предаване на български по радио "Свободна Европа"

По повод 60-годишнината от първото предаване на български език на радио "Свободна Европа", Държавна агенция "Архиви" организира поредица от събития на 11 ноември. В 10.00 часа в зала "Архиви" на улица "Московска" 5 ще се проведе пресконференция, последвана от изложба "Война в ефира", която ще бъде открита в Музея на МВР. По-късно през деня в Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще се проведе кръгла маса на тема: "Война в ефира: Радио "Свободна Европа" и България". Във форума специално участие ще вземат бившите директори на Радио "Свободна Европа" Рос Джонсън и Робърт Джилет и дългогодишният директор по сигурността на радиостанцията Ричард Къмингс. В годините на Студената война радиото е феноменът, който има главна заслуга за повдигането на информационната завеса, поставена от управляващите комунистически режими в съветската "сфера на влияние". Така усилията на последните да наложат централизиран еднопартиен идеологически модел с пълно информационно затъмнение за други мнения и гледни точки претърпяват крах и в своето безсилие комунистите буквално обявяват война на свободното слово. Понеже по време на война всичко е позволено, българските власти използват всякакви средства, за да подсилят "звукоизолацията" на родния ефир. Тоталното радиозаглушаване, следенето и дискредитирането на журналистите от българските редакции са мерки, които бледнеят пред отвличанията и физическото ликвидиране на особено опасните лица. Тези усилия обаче имат противоположен ефект – с течение на годините аудиторията на чуждите радиостанции, и особено на РСЕ, се разраства неимоверно. Войната в ефира се превръща в един от най-ефективните психологически инструменти, допринесли за рухването на "желязната завеса" между Западна и Източна Европа и за края на Студената война. Голямата част от включените в изложбата документални материали са неизвестни и се показват за първи път. Документите от Централния държавен архив разкриват "военната стратегия" на партията, която е доразвита и реализирана от ДС. Следите на тези практически мерки откриват в свидетелствата от Комисията по досиетата. Историята се обогатява и онагледява с материалите от Музея на МВР, от архива на Нов български университет и от Националния политехнически музей. Организатори са Държавна агенция "Архиви", КРДОПБГДСРСБНА (Комисия по досиетата), Музей на МВР, СУ "Св. Климент Охридски", Българска изследователска група за Студената война, Национален политехнически музей. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: