60 години от първото предаване на радио "Свободна Европа" за България

Изложбата "Война в ефира" по повод 60-годишнината от първото предаване на български език на радио "Свободна Европа" бе открита в петък в музея на МВР.   Преди официалното откриване председателят на държавната агенция "Архиви" доц. д-р Мартин Иванов коментира, че радио "Свободна Европа" през тоталитарните години е било координационен център на демократично мислещите хора, както сега е Фейсбук.   Мартин Иванов отбеляза, че радиото от средата на 80-те години на миналия век е легитимирало свободното слово.   По повод годишнината и изложбата в България са трима бивши директори на радиото - А. Рос Джонсън, Роберт Жилет и Ричард Къмингс.   Президентът д-р Желю Желев разказа от своя страна, че е бил слушател на радио "Свободна Европа", въпреки опитите да го заглушават.   "Свободна Европа" е съюзник на бъдещото демократично мислене. Тя е една школа на критическо, демократично мислене, заедно с другите западни радиостанции", коментира Желев.   От агенция "Архиви" припомнят, че в годините на Студената война радиото е феноменът, който има главна заслуга за повдигането на информационната завеса, поставена от управляващите комунистически режими в съветската "сфера на влияние". Така техните усилия да наложат централизиран еднопартиен идеологически модел с пълно информационно затъмнение за други мнения и гледни точки претърпяват крах и в своето безсилие комунистите буквално обявяват война на свободното слово. Понеже по време на война всичко е позволено, българските власти използват всякакви средства, за да подсилят "звукоизолацията” на родния ефир.   Тоталното радиозаглушаване, следенето и дискредитирането на журналистите от българските редакции са мерки, които бледнеят пред отвличанията и физическото ликвидиране на особено опасните лица. Тези усилия обаче имат противоположен ефект – с течение на годините аудиторията на чуждите радиостанции, и особено на РСЕ, се разраства неимоверно. Войната в ефира се превръща в един от най-ефективните психологически инструменти, допринесли за рухването на “желязната завеса” между Западна и Източна Европа и за края на Студената война.   Голямата част от включените в изложбата документални материали са неизвестни и се показват за първи път. Документите от Централния държавен архив ни разкриват "военната стратегия" на партията, която е доразвита и реализирана от ДС. Следите на тези практически мерки откриваме в свидетелствата от Комисията по досиетата. Историята се обогатява и онагледява с материалите от Музея на МВР, от архива на Нов български университет и от Националния политехнически музей.

Прочети цялата новина

Свързани новини: