Армията на Северна Корея се готви за ненужна война

РИА Новости

В деня, когато бе съобщено за смъртта на Ким Чен-ир, армията на Северна Корея реши демонстративно да раздвижи мускули. Вождът напусна този свят, оставяйки след себе си гигантска военна машина, подчинила на своите интереси едва ли не по-голямата част от всекидневния живот в КНДР. Какво представлява тази машина и какво ще стане с нея занапред?

Корейската народна армия може да се разглежда като системообразуващ феномен на севернокорейската държавност. Фактически тя представлява държава в държавата и “основната” държава съществува с цел да я обслужва.

Над един милион души под оръжие, затрупани до ушите с немодерни, но многобройни оръжия, пазят спокойствието на доста зловещия (от наше “просветено” гледище) режим. В замяна според експерти армията настоява за отбраната да се отделя към една трета от всички ресурси на икономиката.

Говорим само за материални неща - интелектуалните сили, изсмуквани от войската, явно са доста повече. А икономиката бездруго не е голяма: БВП на корейския Север по различни оценки е между 2 и 4 на сто от БВП на корейския Юг.

Почти от 60 години Северна Корея се готви за нова война - упорито и усърдно до дребнавост, сякаш армия от мравки, която гради мравуняк в местност, бедна на ресурси. Всъщност отдавна вече никой не очаква война, но с течение на времето подготовката става все по-старателна.

Отбранителната промишленост може би е най-доброто, с което изобщо разполага Пхенян. Не че постига някакви феерични успехи - главно защото всичко останало в севернокорейското производство е на още по-ниско равнище.

Впрочем, ще посочим, че Северна Корея има твърде видими постижения във военната икономика. Особено с оглед на крайно слабо развитите производителни сили, бедните природни ресурси (включително недостига на петрол и газ), липсата на прилични естественонаучни и инженерни школи, също и фактическата международна блокада, която затруднява свободния приток на модерни технологии.

Относителният успех бе платен с чудовищна диспропорция в разпределянето на ресурсите (и материални, и кадрови), вследствие на която целият живот на страната се определя от военнопромишления комплекс и нуждите на отбраната.
КНДР успя донейде да осигури за своята армия стрелково оръжие и боеприпаси. Не е лошо и положението с артилерията, включително далекобойната.

Произвежда се и бронирана техника, например новият танк “Покпхунхо” - според експерти доста добре “клониран” вариант на съветската платформа Т-72, способен да мери сили и с днешните модернизирани модели от това семейство.

Става дума обаче за масова армия и просто няма начин тя бързо да се превъоръжи с нова техника собствено производство - промишлеността не би могла да поддържа нужното темпо. Същото важи и за жестокия недостиг на горивно-смазочни материали, който ограничава срока за експлоатация на техниката и я превръща в “мъртво желязо”, което само товари баланса на въоръжените сили.

Ситуацията в самолетостроенето е още по-критична. Макар и добила известни умения в ремонта на стари съветски и китайски машини (МиГ-19, МиГ-21 и китайските им “клонинги” МиГ-23П МЛ), отбранителната промишленост на КНДР все още не е способна да произвежда модерна авиация.

Навремето отрасълът стигна едва дотам, че се научи да сглобява изтребители МиГ-29 (30 броя от сериите 9-12Б и 9-13) от машинни комплекти, доставени през 80-те от Съветския съюз. Точно тези инженерни компетенции осигуряват днес възможността “да си връзват гащите” най-боеспособните военновъздушни поделения, въоръжени със споменатите МиГ-29 и щурмови самолети Су-25.

Ядреният оръжеен комплекс и ракетостроенето в КНДР обаче са отделна тема - тъкмо там е събран каймакът от всичко най-добро, с което разполагат промишлеността и науката. В изковаването на ракетно-ядрен щит за родината северняците направо са надминали себе си, дори като знаем бездруго забележителните им усилия във военнопромишления бранш.

КНДР е ядрена сила. Така се случи - макар и донейде въпреки желанията на Пхенян, притиснат в ...

Свързани новини: