“Ватилийкс” бледнее пред скандалите във Ватикана от миналото

Франс прес

“Ватилийкс” - изтичането на стотици документи в най-малката държава в света - събужда спомена за големите скандали от миналото, свързани с някои папи, които обаче често пъти са имали много по-трагични измерения.

Има обаче една голяма разлика: новината за ареста на иконома на Бенедикт Шестнайсети обиколи света за няколко минути. В миналото скандалите са отеквали много по-бавно. Но все пак е достигнал на 2 хиляди километра от Рим до един германски католически монах на име Мартин Лутер, който поставя началото на протестантската схизма в началото на 16-и век.

Филмът “Шифърът на Леонардо” по едноименния роман на Дан Браун създаде в цял свят на папската държава имидж на средище на интриги и “тихи” престъпления.

В действителност през всички епохи, като изключим известен брой “сатанински” папи, на трона на Свети Петър са се възкачвали много одухотворени и безкористни мъже, блестящи учени и теолози, твърдят историците.

Всеки нов скандал обаче, отбелязва във вестник “Република” историкът на католицизма Андреа Рикарди, “задейства стереотипа на Борджиите за Ватикана, докато всъщност това е място на уязвимост и величие”.

Френското списание “Льо монд де релижион” определи миналата година петимата най-скандални папи от общо 265-имата души заемали Светия престол след Свети Петър.

Сред тях са Йоан Дванайсети, който през 10-и век превърнал Латеранския дворец, където по онова време е била резиденцията на главата на Римокатолическата църква, в истински бордей, жестокият Урбан Шести (14-и век), който заплашвал с мъчения онези, които не му се подчинявали, Инокентий Осми (15-и век), превърнал се в символ на папската алчност, и несметно богатият Александър Шести Борджия, който една нощ на 1501 г. организирал танци с 50 голи куртизанки.

И на последно място Лъв Десети, който през 16 век, демонстрира нагло разточителство, като ловува в продължение на седмици, съпроводен от армия от рицари. Масовата търговия с индулгенции, за да бъде финансирана реконструкцията на базиликата “Свети Петър”, води накрая до раждането на протестантството през 1517 г.

Зад вратите на папските палати са заплитани и много интриги.

От 19-и век папите имат, както изглежда, безупречен личен живот. Културата на тайнственост - всяко скъсване с нея е жестоко наказвано - обаче е повече от благоприятна среда за зараждането на скандали зад стените на Ватикана.

През Втората световна война тайните служби на нацистка Германия вкарват свои агенти в папската държава. Вермахтът дори контролира телефона на папа Пий Дванайсети, разказва в последната си книга - “Ушите на Ватикана” - специалистът по Ватикана Бруно Бартолони.

След това, през Студената война, един служител в архивите на папската държава издава свещениците на “Църквата на мълчанието” (християни, които изповядват тайно своята вяра) в Съветския съюз.

Няколко скандала разтърсиха Ватикана при папа Йоан Павел Втори: шумни скандали разтърсиха Института за религиозни дела (ИРД) - банката на папата.

Най-големият от тях датира от 1982 г., избухва с фалита на банка Амброзиано, на която ИРД бе мажоритарен собственик. Банка Амброзиано е прала парите на мафията. Нейният директор Роберто Калви бе намерен обесен под моста Блекфрайърс в Лондон през 1982 г.

Заподозрян, че е пряко замесен в различните скандали с ИРД, американският архиепископ Пол Марсинкъс бе директор на папската банка цели 18 години.

При няколко афери в последно време, тайнствеността и страхът от медиите допринесоха за появата на най-фантастични хипотези: когато папа Йоан Павел Първи бе намерен мъртъв в леглото си през 1978 г., само 33 дни след като седна на трона на Свети Петър, се появиха най-различни предположения, включително, че е бил убит.

Историята се повтори, когато началникът на Швейцарската гвардия Алоис Естерман бе убит през 1998 г. заедно със съпругата си във Ватикана от ефрейтор Седрик Торне, който след това се самоуби. Престъплението бе приписано на ...

Свързани новини: