Некои съображения по некои въпроси

Посвещавам настоящото антрефиле на всички икономически експерти, които от 25 години замърсяват ноосферата

Уважаеми експерти. Наричам ви така, защото с тези етикети се продавате от години. С тях ви разпознават консуматорите на вашите анализи. С тях обливате с икономическа мъдрост „драгия зрител”. Единственото, което не съдържат тези етикети е подходяща разбивка на вложените съставки, за да може информираният консуматор да прецени, дали пред него стои junk food или specialite du chef.

В повечето случаи сте известни сред наказаните с българска телевизия като: Х – експерт от „Отворено общество”, „проф. У от Лондон”, „Z – анализатор” и прочее. Дежурните ви появи бележат полуофициализираната рефлексия върху някое международно или национално събитие, за което трябва да се формира „правилното” обществено мнение.

Анализите ви обичайно минават през няколко фази – отчитане на факта, пречупване през съответните „пропазарни” позиции и генериране на съответния извод, която задължително се гали по главата от „невидимата ръка” на Адам Смит. Тук, разбира се, има и известни вариации. Ако се коментира обществена нагласа то тя винаги бива отразена позитивно ако е „пропазарна” и бива задължително оплюта ако е „непазарна”.

Общият знаменател на всичките ви оценки е либералния капитализъм – такъв, какъвто го разбират вашите работодатели. Защото съм далеч от мисълта, че човек, който опитва сам да намери отговори на определени икономически въпроси, би могъл да има вашите възгледи.

Не е по силите ми и по целите на настоящите „некои съображения” да влеза в открит двубой с толкова много и мастити пазарни фундаменталисти, които могат в своя защита да изградят крепост от учебници и изследвания на тема „пазарни механизми”. По-скоро, в ролята на перфидно икономическо джудже ще хвърля няколко камъка/въпроси по тази крепост, пък да става каквото ще.

Нека започнем с някой по-лек:

Ако приемем вашите тези, че частната собственост върху активите е благо, а публичната – зло, как да си обясним, че трансформацията от публична в частна през последните 25 години, не само не подобри икономическата среда, но и доведе до свиване на икономиката повече от три пъти. Дали не е по-важно, как се управлява даден актив, а не на кого е. Изкуственото равенство, което вие успяхте да зададете, между собственост и управление, легитимира разпада на националното стопанство в България, прехвърлено в правилните частни ръце, незнаещи какво да правят с него.

Нека пробваме друг камък:

Твърдите, че търговията е гарант за повишаване на благосъстоянието. Това е безспорно. Тя донесе дънки и Кока-кола на „целокупния български народ”. Но нали за да търгува той трябва да плати с нещо. В противен случай не би било търговия. Той трябва да създаде продукт или услуга, които да продаде/размени според идеите за абсолютното преимущество, за да може да купи каквото и да е.

Но идеите за предефиниране на производствения модел посредством целеви държавни инвестиции за вас е истинска ерес. Смятате, че самоорганизиращото се стопанство ще роди националните икономически гиганти? За съжаление нищо подобно не се случва – българските компании, преминали в частни ръце, като правило се свиват и губят пазарни позиции.

Вносните мениджърски екипи само оформят краха. Успешната „структурна оптимизация” обичайно представлява изхвърляне на улицата на определен брой „излишен” персонал, което в отчетите се представя като управленски успех (БТК, не мигай на парцали!). Това не само е вредно за националната осигурителна система. В крайна сметка е вредно и за самите компании, които заменят опит и корпоративна култура (пък била тя второкачествена) с изрусено празноглавие.

Трети опит:

Във всичките ви тези и аргументи преминава като тънка червена нишка благоговеенето към пазарните механизми. Ако се филтрира в едно изречение, тази нишка би звучала като предаването „Как ще ги стигнем…” с, лека му пръст, Тодор Колев.

Проблемът е, че вече не е ясно, ...

Свързани новини: