Америка няма лесно да избяга от пожарите в Близкия изток

в. Файненшъл таймс

Близкият изток гори, а САЩ се измъкват. Това описание е малко преувеличено, но само малко. Изострящата се конфликтна динамика и оттеглянето на САЩ взаимно се подсилват. Колкото по-големи са пожарите, толкова повече Вашингтон изглежда готов да се отдръпне.

Бивш европейски лидер със силни връзки в арабския свят говори за регионален “метеж” срещу САЩ в частност и Запада като цяло. Решението на Саудитска Арабия да откаже място в Съвета за сигурност на ООН, насочено повече срещу САЩ, отколкото срещу международната общност, беше предзнаменование за това, което може да последва. Друг подобен знак е нежеланието на арабските държави да финансират палестинците в момент, когато САЩ се стремят да посредничат за мирно споразумение с Израел. Разочарованието обхвана и Турция. Нейният президент Абдуллах Гюл каза преди няколко дни, че липсата на решителност от страна на САЩ е позволила Сирия да се превърне в убежище за джихадисти - Афганистан в Средиземноморието.

В тази част на света се раждат фантастични конспиративни теории. Един от англоезичните вестници в Персийския залив съобщи наскоро за предполагаем американско-ирански заговор за отслабване на арабските държави чрез разпалване на пламъците на враждата между сунити и шиити. Не е ли това пълна фантасмагория? Разбира се. Но не и за мнозина араби сунити, както ми стана ясно за няколко дни в Бахрейн. Според друг широко разпространяван слух, за който ми каза един висш служител, имало заговор между Израел и Иран. Мнозина са повярвали в това.

Наскоро Америка започна преговори с Иран за ядрената му програма. Споразумението на САЩ с Москва за премахването на сирийските химически оръжия дава възможност на президента Башар Асад свободно да избива сунитското мнозинство в своята страна. Иракският министър-председател (шиит) Нури ал Малики е приеман в Белия дом. Какви допълнително доказателства бяха нужни за това, че в момента правителството на Барак Обама е на страната на шиитите в междуобщностната вражда? Подобни приказки запълват пространството, оставено от отдръпналите се Съединени щати.

Елементът на истина тук е, че САЩ действително решават да се оттеглят. Обама казва, че е бил избран, за да сложи край на войните на Америка, а не да започва нови. Преориентирането към Азия беше първи сигнал за промяната на посоката, въпреки че арабските въстания го правят да не изглежда толкова ясно. Същото важеше за приемането на поражение в Афганистан. Отдръпването се забелязва и на други места - при поемането на направляваща роля отстрани в свалянето на Муамар Кадафи в Либия и при отказа от военна намеса в Сирия след голямо колебание.

До каква степен тези решения се развиват в стратегия, стана ясно от речта на Обама пред Общото събрание на ООН. Тази реч остана до голяма степен незабелязана на фона на събитията в Сирия и спирането на работата на държавния апарат във Вашингтон, но в историята тя все пак може да остане като момента, в който САЩ са се отказали от над половинвековното си водачество в Близкия изток.

Президентът, разбира се, не се изрази точно така. Той каза, че САЩ щели да използват всички инструменти на своята сила, включително военна мощ, за да защитават основните си интереси в региона. Сред тях били защита на съюзници от външна агресия, противопоставяне на терористи, взели на прицел САЩ, и запазване на свободното движение на енергийни ресурси. Американската външна политика щяла да бъде внимателно съсредоточена върху това да не бъде допуснато Иран ...

Свързани новини: