Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Или за това как Големият лош ловец видя сметката на Малката пица с хитър маньовър

На футболен мач между “добрите” и “лошите” започна да прилича конфликтът Дянков-Първанов. Треньорът на “добрите”, набит мъжага с анцуг с надпис “Премиер” и вълнена шапка “Адидас” реши да изпрати в атака срещу вечния враг – лошия ловец на забранени видове с гравиран надпис на пушката “Президент” един от най-силните си играчи. Нещо като Бербатов, изпратен да рита за “Юнайтед”. Тоя мач се играе отдавна, даже “добрите” се бяха разбрали с “лошия”, ама за зла беда въпросният играч все го забравяше това и сгафи отново с непремерено изказване по адрес на противника. Тогава тренерът се принуди да го изпрати право при обидения ловец: “Върви да се разберете!”. Последвалият сблъсък на терена припомни на развълнуваната публика, че мачът се играе... в България.

“Просто моля, разберете, това не е нещо, което на мен нито ми трябва, нито аз се опитвам..., не съм част от това”, започна да се заоправдава играчът, който иначе на световната сцена е голям финансов играч.

“Не ви вярвам”, настъпи го ловецът. Разбира се, срещу финансовия играч бяха и още няколко ловци от шайката, които поднасяха на своя предводител добре подготвени крошета и той не пропускаше да ги стовари върху опонента си.

“Тук съм в ролята си и на финансов експерт, и на част от правителството, така че нямам опита, който Вие имате”, подмаза се експертът.

И сцената заприлича на криминален филм, в който “шефчето” натрива сол на провинилата се дребна риба.

- Абе ти на мен ли ще уронваш името бе? Абе аз съм президент!

- Да, да, моля Ви да ме разберете, аз не исках, аз не...ама те са ви подвели...

- Ти бре! Всичко разсипа, сега и това...Ами тия, ами ония? Аз глей къв съм добър, хората това го виждат...

Мачът, естествено, завърши с люта победа за човека с надпис “Президент”. И дотук сравненията с футбола и криминалните филми. Грозната сцена, която се разигра в последните 10 дни и която кулминира в срещата между Дянков и Първанов на “Дондуков” 2 е един ярък пример за политическо представление. Непремерената нападка на финансовия министър бе добре дошла за все по-оставащия в историята президент и той не пропусна да се възползва от нея по най-добрия начин. Дянков сгреши и то много. Не може да падаш от Марс, да си от шест месеца в България и да се чувстваш достатъчно в свои води, за да нанесеш удар на търкулващия втори мандат президент. Най-малкото в светлината на медийните прожектори, където Първанов се е появявал безброй пъти (той всъщност само това прави и го възприема като професия) и е отиграл не една или две деликатни ситуации. И сравнение не може да става между Дянковата голословност и бойния екип на Гоце, който беше подготвил доста усърдно целия сценарий на диалога, че и последвалото изпращане на стенограма до медиите като триумфален химн, възвестяващ победителя в оспорван двубой. Самите думи на финансовия министър говореха за това колко далече е той от момента, в който ще може да се изправи с аргументи и позиция срещу президента. Сега му липсваха и двете и това рефлектира в жалко подсмърчане и хленч покрай дъбовата маса на назидателния, сбърчил вежди Гоце.

Дянков обаче не е единственият виновен за конфузния момент. Вина носи лично и премиера Бойко Борисов, който е настоял да се състои такава среща. Дали е подценил силата на президента и неговия екип в инсценирането на публични екзекуции или е надценил мъжеството на своя министър, е спорен въпрос. Във всеки случай не е очаквал, че часове след срещата във всички медии ще лъснат срамотиите от разговора под формата на стенограма, грижливо пратена от президентския пресцентър. И все пак е грешка, която няма как да остане скрита.

Скандалът обаче е един вид отрезвяващ душ за правителството и неговите герои, които сякаш живеят с впечатлението, че са безгрешни и че оттук нататък само ще колят и бесят. Първанов им показа, че все още трябва да се потрудят доста, преди да му излязат насреща. За Бойко и неговата свита остава горчивия вкус, че позволиха по такъв смешен и нелеп начин Гоце да облече отново протрития медиен костюм на Капитан Планета и да поведе в резултата. Не само да поведе, но и да покаже жълт картон за един от най-важните министри в кабинета. Типично по български, с много медиен шум, държавните ни мъже, вместо да се занимават с реалните проблеми на страната, сътвориха мазен спектакъл за вечно жадния планетянин. Ако не друго, поне нарушиха монотонното блеене “ГееееМеееееОоооо”, което си е колорит, като се замислиш.

"Винали Ентернасионал" е едно от най-престижните международни винени състезания, организирано от съюза на френските енолози (сами разбирате за какво става въпрос).

Български вина спечелиха 4 златни и 8 сребърни медала от конкурса. Впечатление прави, че 2 от златните медали са за вина от сорта Сира, родина на който е именно Франция - на Катаржина Question Mark 2007 и Minkov Brothers Сира 2008, а още един за розе от сира на "Вила Любимец" (реколта 2009).

С най-добро представяне са избите "Катаржина" с 4 медала (3 сребърни, 1 златен) и Minkov Brothers с 3 медала (2 златни, 1 сребърен).

Заслужава да се отбележи и сребърният медал за "Мерул" Мерло резерва 2008 на изба "Румелия", което е записано в ценовата категория "под 5 €".

Представянето на вината ни е силно и за пореден път доказва, че качественото, направено с желание, българско вино по нищо не отстъпва на класическите представители от големите вино-нации.

Пълен списък на наградените вина (натисни за по-голямо и четливо копие):

реших да си използвам правата на плащащ си клиент и писах на поддръжката на iGO. И за 1 ден ми отговориха. Пак ми се е паднала свирка без топче : този проблем с подскачащата карта и карането назад бил специфичен за 3GS ! Мамка му ! Някой няма ли да им даде малко парички на [...]

Не вярвах, че сред толкова поводи за протести като безработицата, безпаричието, безхаберието и всички дрги болести, от които хронично страда държавата ни, група ентусиастки ще решат да протестират точно срещу ваксините. Още повече- да получат изненадващо голяма медийна трибуна. Версиите са две: или медиите участват активно в хвърлянето на димки и изместването на информационния фокус, или дотолкова отчаяно търсят симптоми на гражданското общество, че ги нимират в подобни маргиналн каузи.

Какво им пречат на майките ваксините? И защо точно сега?

Всъщност, кампанията срещу ваксините се вихри в прословутия форум „БГмама” от миналата годинина, даже има и петиция с искане ваксините да бъдат препоръчителни, а не задължителни. Във форума има десетки дискусии по темата, от които стават ясни няколко мотива за борбата с ваксините. Единият, очевидно, е , че неваксинирани деца не се приемат в детските градини, което според някои майки е дискриминация. Други са очевидно убедени с световната конспирация на фармацевтичните фирми и тайните секти, управляващи света, срещу имунитета на децата им и в полза на трайното намаляване на човешския род. Има и майки-еколожки, които са против ваксините, както са против ядрените централи и глобалното затопляне. Има и такива, които просто не издържат бебето им да плаче, докато го боцкат.

В петицията се настоява ваксините да станат препоръчителни, както в Европейския съюз и родителите да имат право на информран избор. Що се отнася до първото, в ЕС няма единен имунизационен календар или обща практика.Причината е, че между страните има големи различия и национални специфики. Не може да се прави механично сравнение между имунизационната практика у нас и в Белгия, Холандия или Великобритания, например. Освен това, когато в тези страни нещо е препоръчително, успеваемостта е над 90 процента (за което свидетелстват и участнички в дискусиите от чужбина), докато у нас очевидно и задължението не е мотив за действие. Доказателство за това е, че в последните 10-ина години има все повече деца, „изпуснати” от имунизации, заради лошо организираното здравеопазване и по редица социално-демографски причини. Което изобщо не означава, че имунизационния календар не трябва да се подлага на обсъждане и да се осъвременява, напротив. Но не и тотално да се отрича.

Що се отнася до информирания избор, нещата са доста по-сложни. Защото е трудно човек без 6 години медицинско образование и съответната специализация да направи „информиран избор” по медицински въпрос. Знам го от опит, като майка на две деца и със съпруг лекар: отне ни година да направим „информиран избор” дали да бъдат извадени сливиците на сина ни на 6 години или да опитваме с хомеопатия. И близо толкова, за да решим дали да подложим дъщеря си на операция на очите или да лекуваме страбизма с упражнения. Мисля, че и в двата случая сме направили правилен избор, но при други обстоятелства сигурно щях да съм на друго мнение.

Когато синът ми беше в детските ясли, веднъж месечно си осигуряваше растеж на бета-стрептококи в гърлото. Безусловно патогенен микроорганизъм, чието трайно отглеждане в носа и гърлото е опасно и се изтребва само с антибиотици. Какъв, обаче, е смисълът от лечението, когато повечето майки не са и чували за микробиологично изследване? И защо майките да вярват на личните лекари, които предписват атибиотици на децата без такова изследване? Вие на това „информиран избор” ли му викате? Аз му викам невежество и немарливост, от която обаче страдат всички. Защото бактериите са като глупостта-навсякъде са и са прилепчиви.

Съжалявам, но общуването със себеподобни във форумите, четенето на мемоарите на майки– хипарки и облъчването от учили или не чак толкова хомеопати, не е предпоставка за информиран избор. И ако борбата ви с фармацевтичните лобита е аргумент срещу ваксините, защо смятате, че хомеопатите са прави или са по-добри? Защото са по-нови, по-малко познати, по-модерни и съседката ви отляво е много доволна? И как правите разликата между неимунизирано дете, чиято майка е направила „информиран избор” и такова, чиято майка просто не се е сетила (или не е чувала) че трябва да бъде ваксинирано? И защо вие имате право на „информирания избор” да откажете ваксинация, а аз нямам право да съм против неваксинирани деца да се приемат в детските градини?

Аз също смятам, че би било добре децата да се лекуват само с билки, да не се ваксинират и да се забранят антибиотиците. Но ако живеем в свят без епидемии, без геномодифицирани храни и без глобално затопляне. Засега смятам да се придържам към здравословната комбинация от традиционна медицина, „бабини деветини” и майчински инстинкт. Дълбоко съм убедена, че природата отрича всякакви форми на екстремизъм. Фанатичното отричане на ваксините, например, както и фанатичната подкрепа на кърменето, да речем, могат да навредят както на майките, така и на децата им. Доказано е, че младите майки са психически уязвими и вихренето на "разбирачите" в подобни форуми може да е наистина опасно. Затова намирането на баланс е здравословно, включително и защото живеем в общество и трябва да се съобразяваме с останалите, независимо дали сме съгласни с тях.

Щом човек като Александър Томов може да се представя за борец за справедливост и срещу корупцията и за жертва на организираната престъпност, НЕЩО МНОГО ГНИЛО ИМА В БЪЛГАРИЯ.

По-подробно за поразиите на този “феномен” може да прочетете в моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде през декември миналата година.