Тя се влюби в човека. В онзи, който прекара два часа облегнат на нея, разказвайки й за морета и океани, за звезди и планети и даже за любов. Каза й, че я обича. Каза й, че му е толкова приятно в точно този момент, че иска той да трае вечно.

Задуха силен ревностен вятър, който разлюля клоните й. Кокосовите орехи затракаха притеснително. Човекът стана и си замина, качи се на големия си кораб, опъна платната и не се върна никога повече. Остана само тя, палмата. Клюмнала и тъжна. Един кокосов орех се отрони от нея и вятърът побърза да го търкулне в океана. Вълните го понесоха навътре, навътре докато не се разбиха на брегът на малко голо островче. Там, сам самотен, кокосовият орех пусна корени и един ден стана палмова гора.